Общо показвания

понеделник, 21 септември 2020 г.

Да ни има, или...

Да ни има, или да ни няма – умножественият хамлетов въпрос “да бъда, или да не бъда” тревожно броди сред нас. Вече няма съмнения – короновирусът ще е дълго сред нас. И колкото по-бързо се отървем от безотговорната “мангъровщина”, толкова по бързо ще почнем да живеем в новата нормалност. С изострени хигиенни навици и маски, където трябва. 

Доскоро действителността беше друга. Усещането за пандемия, в периферията на столицата и особено в малките градчета и села, беше изчезнало. Животът си течеше, но за сметка на други животи, краят на които се споменаваше мимоходом, затъмнени от политическите новини. Според статистиката в София около 30-40% от хората носят маски, а извън столицата са под 10%.

Но дойде часът на истината! 

Лятната слободия “ние сме българи юнаци, нас вирусът не ни лови” приключва. Още в първите учебни дни прогресивно расте страхът от избухващите периодично нови случаи на зараза сред ученици и учители. След покъртителните разкази на жертвали живота си медици, се появиха още по-стряскащите разкази на оцелелите. Останали с безвъзвратно повредени бели дробове и други жизнени органи. И превърнали се в полуинвалиди. 

Да, Замята е кръгла, не е плоска - вирусът е тук, не е измислица! 

Неморално беше невярващите да се успокояват, че тъй или иначе старите “съчки” ще изгорят. Една подир друга социалните прослойки излизат на първа линия. Първоначално бяха възрастни и медици, а днес вече са и учителите. И ако по времето на Шекспир, въпросът за човешката бъдъщност е бил въпрос на личен избор, то днес пандемията го превърна в обществено значим. 

Пазиш ли себе си, ще пазиш и другите! В противен случай, просто няма да ни има!


сряда, 16 септември 2020 г.

Пазете учителите!

Не е нужно да се всява паника с дошлите още в първия ден новини за заразените осем учители един ученик. Глупаво беше и да се водят непродуктивни спорове за носенето на маски от учениците. Спорове, в които, наред със загрижени за здравето родители, се включиха антиваксъри и провалили се в прогнозите си инфекционисти като небезизвестният доцент Мангъров.

Ще кажем направо – действителността отново ги опроверга. Учителите и учениците са очевидно застрашени. Опасност има и за родителите, особено за по-възрастните – бабите и дядовците. Изобщо не трябва да ни успокояват лакърдиите, че благодарение на разхлабените мерки ние сме минали през един побългарен шведски модел и сега случаите на болни от вируса, са малко и няма нужда от въвеждането на строги нови мерки, както го правят вече други европейски страни.

Истината е, че мерките у нас са най-либералните в сравнение с други европейски страни. Но всеки трябва да поеме своята отговорност. Особено загрижени трябва да сме към учителите. Те, всъщност, като лекарите, вече са на първа линия. Ако учителите един по един започнат да отпадат, тогава пак ще се наложи да се върнем към далеч по безопасното онлайн обучение.

Затова, нека спре оспорването на сегашните мерки. И да се постъпва с разум и предпазливост. На нас учителите ни са не по-малко нужни от лекарите. Затова нека мислим и за тях!



събота, 12 септември 2020 г.

Йончева да не срами Петко Каравелов

Преди да замине в Брюксел, всеки български евродепутат би трябвало да се закълне, че ще следва казаното от пребития Петко Каравелов. Когато очакващите  пред Черната джамия чуждестранни журналисти го питат дали са го били, той отговаря: “В моето отечество такива работи не стават!”

Далеч сме от мисълта, че разследваната за пране на пари евродепутатка Елена Йончева може да бъде на висотата на тази светла личност от българската история. Но очаквахме  заслепението и на типаж от народния фолклор да свърши с “крадецът вика дръжте крадеца”. Тя обаче поиска да бъдат спрени еврофондовете за България! И изобщо не се притесни, че ще бъде застрашен поминъкът на хиляди българи, а моралната щета за държавата ще е дългосрочна.

Всъщност, едва ли ще се осъществи този “пъклен” план. Действията на Йончева са като на злото джудже в лош анимационен филм. И за да не е само, е хванало в този дяволски танц колеги от сродни политически партии. А подсъдните олигарси, с радост бързат медийно да го осветят в контролирания от тях мейнстрийм.

За съжаление, още с избирането не само на Йончева, но и на други евродепутати, беше ясно, че те отиват там не за да защитават националните интереси. А да спъват избрания демократичен път, под прикритието на борба с корупцията. По лошото е, че действията им се използват не само за местни политически цели, но и за дестабилизиране на страната и подкопаване на геополитическата ориентация. А това не бива да се допуска.


Накрая срамът ще остане за Елена Йончева.  Петко Каравелов ще остане като пример за следване. А тя ще бъде бързо забравена.


петък, 11 септември 2020 г.

Разумът надделява.

Има светлина в тунела. На 11 септември, обявеният национален протестт мина мирно, без шествия, блокиране на кръстовища, ексцесии и арестувани. Полицията също си свърши перфектно работата. Когато има заявка, разрешение от общината и правилата се спазват, това е добър знак за демокрацията у нас. Не случайно и митингът завърши със запалени светлини на мобилните телефони и песента “Нека бъде светлина”.

Крайно време е да приключи ширещият се през последните два месеца “демократичен болшевизъм”, белязан с войнствения президентски юмрук, барикадите, бесилките по светофарите, искането за “Народен съд”, издевателствата над майка с две деца на онова кръстовище, замерянето с яйца на исторически сгради, поругаването на църквата “Света Петка Самарджийска”, хулите срещу Светия синод в центъра на столицата, както и грозните нападения срещу пазителите на обществения  ред.

Прокламираният нов червено-кафяв тоталитаризъм, зад който надничат подсъдните олигарси няма как да се осъществи. И от трибуната на Народното събрание, и от Европарламента дойдоха предупреждения, че пуч няма да бъде допуснат. А използването на институциите за политически цели трябва да спре.

Е, видя се, че нито премиерът смята да напусне поста, нито президентът ще подаде оставка и ще поведе всенародния протест. Това не означава, че за да се погрижат за собственото си оцеляване, двамата трябва да плеснат с ръце, да се прегърнат и договорят задкулисно. Но дрязгите могат да спрат, да се спази законовия срок и се стигне до редовните парламентарни избори. След тях ще дойдат и президентските. На тези два избора, всички ще получат заслуженото доверие или недоверие.

Новата конституция също може да почака по-добри времена. Велико народно събрание трябва да има, дори само за да премахне тази възможност. И разбира се, да промени конституцията, особено в частта за съдебната власт, писана по съветски модел. Но това може да се осъщстви само след нормализиране на обстановката и най-вече, когато основните дразнители слязат от политическата сцена, а подсъдните олигарси получат очакваните от обществото присъди.

Но нека не избързваме. Нека бъде светлина! Но без илюзии, моля!


сряда, 9 септември 2020 г.

А медиците, Мангъров!?

Крайно време е да не се дава трибуна на провалилия се с прогнозата си, че епидемията ще приключи като всеки грип през пролетта, доцент Мангъров. Неговото безочие и липса на емпатия нямат граници.

Убедени сме, че лакърдиите му, преди началото на учебната година, целят да предизвикат недоверие и брожения между родители и учители. Според него нямало проучване, което да твърди, че от маските има полза, напротив било доказано, че саморъчно направените били опасни, защото разнасяли зараза. Изобщо с обявените от МОН мерки сме се връщали в началната точка през март, когато “се затворихме, в очакване всички да се заразят, да дойдат камионите за трупове, да не стигат найлоновите чували”. Седем месеца оттогава и нищо не се било случило. Хората на площадите се “биели, прегръщали, целували се и нищо”. От всичко това трябвало да извлечем поуки. И да не предприемаме преувеличени и дори ненужни мерки...

Каква наглост! А тези, които умряха!? Нито дума за жертвите и най-вече за неговите колеги, които водят денонощна битка за спасяването на човешки животи и самите те стават жертва. Само на 8 септември беше обявено за 20 новозаразени медици, преди седмица цяло семейство лекари почина от коварния вирус. А общо заразените медици от началото на пандемията вече са близо 1000 души. Не ни се мисли, при тези темпове, дали ще има достатъчно лекари към края на годината, когато ще върлува грип и други респираторни инфекции.

Всъщност, лекарите отдавна са му вдигнали мерника. Има подписка  за отстраняването на погазилия лекарската клетва Мангъров. Не се учудваме и на желанието на негови колеги да го облекат в “скафандъра” и оставят само за 24 часа в отделението сред болните от коронавирус. Но, за да не се стигне до ексцесии и саморазправа след поредната негова “изява”, ще попитаме ръководството на Лекарския съюз: докога ще го търпите сред редиците си!? А на всички останали ще кажем: бъдете предпазливи и не се доверявайте на шарлатани като Мангъров! Вирусът е сред нас и убива!



събота, 5 септември 2020 г.

Радев, не опорочавай и деня на Съединението!

Позор и обида за обединителите на България, ще е присъствието на държавния глава в деня на Съединението в Пловдив! Кощунство и цинично посегателство към историята и нейните герои, а и предизвикателство към пловдивчани, ще бъде един абдикирал от конституционните си задължания, да папагалства на този паметен ден за България.

Във време на икономическа и политическа криза, вместо да се прояви на висотата на своите генералски пагони и обедини нацията, този самозабравил се индивид, предпочете да насъсква едни българи срещу други и така сам скъса пагоните си. И откровено опитва да оглави държавен преврат срещу парламентарната република. И да застрашава сигурността на страната, членството в Европейския съюз и НАТО...

Ще припомним, не на него, а на онези, които все още му пригласят, че един гражданин на Пловдив и президент  – Петър Стоянов, в много по-тежък момент на страната, се прояви на висотата на своите задължения и успя с поведението и действията си да успокои народа и спре безредиците. 

От Радев не очакваме осъзнаване.  С папагалското си каканижене вече помрачи Нова година, националния празник и годишнината от Шипченската епопея. А с размахания юмрук сам се отказа да бъде обединител на нацията и да се нареди сред достойните българи. В народния фолклор подобно поведение се нарича гьонсуратлък и тепегьозлук.

Ще кажем направо – напразно ще е всичко, което върши! Не за друго, а защото тези, които го доведоха на власт и сега му дърпат конците, не са за добруването на страната. Не са и мислили доброто и на Берлинския конгрес в далечната 1878 г. Но само няколко години по-късно достойни българи осъществиха своя ден на Съединението. 

И едва ли ще е Радев, който отново ще ги разедини. Затова ще повторим: не, мястото му не е сред празнуващите на този ден!

Незабавно отстраняване на Радев!

Сега е моментът за импийчмънт на държавния глава. Всекидневното опозоряване на президентската институция от абдикиралия от конституционните си задължения, саморазжавал се и превърнал се в превратаджия генерал, трябва да бъде спряно. Вече беше посочено от трибуната на парламента, че той е един от главните виновници за политическата криза. Време е парламентаристите да започнат процедурата по отстраняването му. 

Опитът му да представи полицаите като жертви на управляващите и така да ги противопостави едни на други е злодеяние, родено от психопатията на готов да мине през трупове, за да получи цялата власт индивид. Всекидневни са призивите му за бунт и държавен преврат. Придвижването му с паравоенно формирование, заедно с официалната му охрана от НСО, е не само тревожно, но и поредното нагло предизвикателство на поставил се над закона.

Няколко пъти му беше казано – вместо да папагалства и после да се крие в клетката си, да напусне поста и поведе “народното недоволство”. Видя се, че няма тази доблест, нито решителност. Просто не му стиска, защото знае, че е само маша на тези, които са го назначили и заради които се бори до последно срещу осъществяването на сделката за американските изстребители. А те още не са му наредили...

Затова управляващото мнозинство нека престане да се ослушва, а да действа – да започне процедурата по отстраняването на провалилия се президент. Вижда се, че всяко забавяне води до поредно открито нагнетяване на хаос от негова страна. И тласкане на страната към екскомунистическите източни режими. С подписки и призиви за оставка няма да стане. Сега го имат мнозинството. После, когато вече го нямат, ще питат глупаво - не само те, но и протестърите - като в онзи виц, радио Ереван: кога ще стане по-добре? А то ще им отговори: вече беше!

сряда, 2 септември 2020 г.

ПРОМЯНА, А НЕ ПОДМЯНА

Подмяната на завладяващия преамбюл на конституцията, редактиран от големия български поет Валери Петров, с недоносче в предложения от ГЕРБ проект, бе достъчен знак за невъзможността да продължава тяхното управление.

То поначало бе съставено от зле формираното мнозинство, с популистки, и както се видя - на моменти с опасни за етническата стабилност псевдопатриотарски акции, включително и законодателни. Очевидно е, че има необходимост от смяна на политическия модел и най-вече търсене на общи решения за излизане от настъпващата криза заради пандемията.

Ще кажем направо – сегашните нелепи пърформанси на “умните и ситите”, ще са нищо пред предстоящите бунтове на гладните, останали без препитание.

Опитите с икономически инжекции по сектори това да се тушира са само временни мерки. Най-малко, поради простата причина, че парите ще свършат. И този въпрос не може да се решава с непрекъснато запушване на пробойни, както беше по време на цялото сегашно управление. С нюх за измъкване от конкретна ситуация, не се решават проблеми, а само отсрочват.

Да, има нужда и от нова конституция! Видя се през годините, че тя робува на бабувалите и закърмени от комунистическия режим нейни създатели. А Велико народно събрание трябва да има, дори само, за да бъде заличено то като възможност.

Рестартът на политическия живот, обаче не може да стане в сегашните условия, които целят единствено спасението на подсъдните олигарси и тяхното връщане на софрата. Рушителното поведение, с папагалско повтаряне на мантри, на сегашния президент, грубо поругало дадените му от конституцията възможности, е достатъчен повод, не само да се търси неговата оставка и отговорност, но и да се обсъди бъдещето на самата институция, за да може бързо да се отстраняват от нея лица с диктаторски амбиции.

Освен, че искат да рушат, нищо съзидателно за нацията не сме чули нито от протестиращите нито от държавния глава. Видяхме замеряне на исторически сгради с яйца и домати, умрели риби по жълтите павета, бесилки на светофари, насилие над жена и двете и деца на кръстовище, обругаване на свещеник и размахване на юмрук. Гражданите не може да очакват рестартът да бъде извършен от подобни неуравновесени лица. И това си личи от нарастващото недоверие на обществото към тях. Нека не се заблуждаваме, няма да е лесно, но трябва да се каже ясно, че сме страна в Европейския съюз и НАТО и тези които искат да върнат нравите, които и днес битуват в тоталитарните страни на Изток, няма да успеят. Ново противопоставяне на едни българи на други, включително и по етнически признак, както беше по времето на Тато, няма да бъде допуснато. Преди да си отиде обаче сегашното управление, трябва да възстанови законовия ред и осигури свободното придвижване на гражданите. 

Нека това да е първата стъпка към връщането на нормалността. Убедени сме, че тя ще бъде постигната, както са ни завещали бащите на демокрацията с надписа на историческата сграда на Народното събрание.