Общо показвания

понеделник, 22 февруари 2016 г.

Опасен развой на мигрантската криза


От пръв поглед се вижда, че решението на Сърбия  от понеделник, 22 януари, да пропуска мигранти, пътуващи само през гръцко-македонската граница, а останалите да връща, е неизгодно за страната ни. И само ще задълбочи кризата. Единствено добро е посланието – имигриращите да избират Западния път, ако искат да нямат неприятности. Но това не означава, че потокът автоматично ще се пренасочи. Не за друго, а заради огромното струпване на мигранти в Турция и по-лесния път по суша през страната ни. Пристигнали веднъж у нас, на търсещите убежище към богатия Запад, ще им трябва време, за да намерят “правилния път”. От друга страна върнатите от сръбската граница също ще са допълнителна грижа. Те веднъж са “изчезнали” и обявени за издирване, защото нелегално напускат лагерите, а сега ще се “появят” отново. Трафикантите също  ще създадат допълнителни проблеми в търсенето на нови пътища.

Единият извод е, че едноличното решение на нашите съседи показва пожелателния характер на общите действия. Всяка страна сама ще трябва да се оправя. Така както бяхме първи в строителството на стената по границата с Турция, така сега сами ще трябва да си решим проблема. А това означава, че трябва да се вземат ответни мерки. Те включват преди всичко прагматични разговори със сърбите. Междувременно стената трябва спешно да бъде завършена, МВР  да затегне граничния контрол, а борбата с трафикантите  да стане безкомпромисна.

Другият извод - управляващите да си дадат сметка, че това което се случва, е първата стъпка към превръщането на страната ни в буферна зона и емигрантско гето. Което би било най-мрачния сценарий за нас. А това не бива да се допуска.

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Цената на безотговорността

Не минава ден, в който наследниците на Иван Костов да не потвърдят нагледно защо като попитали радио Ереван кое е най-лошото на комунизма, то моментално отговорило: “Това, което идва след него.” Извън черния хумор от началото на този кабинет техните министри или нищо не правят или творят гаф след гаф, който други трябва да поправят. Това, че още навремето бившият преподавател по марксистка политикономия си плю на физиономията и изпепели илюзиите на повече от милион избиратели, очевидно не е било достатъчно. Днешните му последователи със същата дебелашка демагогия са на път да отблъснат и малкото десни, все още вярващи в синята идея.
Първо, техният министър на правосъдието се провали. Биеше се в гърдите, че ще реформира съдебната система и че трябва само да се приеме това, което е подготвил, но днес се оказа, че нищо не е подготвил. За сметка на това – към Брюксел са летели донос след донос. И когато бе хванат натясно, предпочете да се измъкне по терлици, за да рути отвън това, което не успя отвътре.
Другият им министър реши, че вместо бързо да въведе елетронната здравна карта, по-важно е да снеме пръстови отпечатъци от българските граждани. И когато остро му възразиха не само на тази, но и на други идеи, той отвърна с обиди “скотове”, “популация”, “идиоти”, “ще има бой с пръчки”, “мръсници”, “долна сган”, “михлюзи”. А по време на вота на недоверие срещу правителството заради сгрешената здравна реформа, вместо да си вземат поука и се опитат да вразумят министъра си, новоизлюпените опозиционери, (но шизофренно останали негови съратници),  водени от Кънев, налудничаво обявиха, че вотът бил инспириран едва ли не от управляващите, за да прикрият критиките на Брюксел към съдебната реформа.

Също като в приказката за крадеца, който викал дръжте крадеца.
Но номерът им едва ли ще мине. На конспиративните им измислици едва ли някой ще повярва. Грижа на управляващите е да решат докога ще търпят това безобразие. Страната ни има нужда от стабилно управление. И как ще бъде постигнато никак не е без значение. Защото цената се плаща не от безотговорните политици, а от тези, които са се излъгали да гласуват за тях.

Опасното безочие на един бивш лидер

Един самозван бивш лидер все още не си дава сметка в каква каша забърка страната ни и в немалка степен заплаши националната й сигурност. Улисан в собствената си самовлюбеност той и неколцината негови съратници-отцепници дори не забелязаха смъртта на двете бежанки и осакатяващите измръзвания на други десетина, преминали в див студ границата ни с Турция. Вместо да се сепнат, да осмислят трагедията, да си дадат сметка, че е можело много да направят и след като не са направили да напуснат бързо политиката. За съжаление поради липса на морал и с характерна безочливост те продължават да провокират напрежение между две не само съседни, но и членки на НАТО страни. И това не е всичко, защото една от невидимите техни цели е да провокират етнически конфликт, какъвто е нямало от “Голямата екскурзия” по времето на Тато. А това е достатъчен повод компетентните органи да реагират. За да не се окаже, че в родния парламент законно избуява проислямистка клетка.

Ситуацията през последната седмица се утежни допълнително след като в събота сръбският вицепремиер Ивица Дачич обяви, че до десет дни ще избухне бежанска криза на Балканите. Причината е решението на Австрия да ограничи приема на бежанци. По този повод той твърдо заяви, че страната му няма да позволи този проблем да се решава чрез оставането на мигрантите в региона. Властите във Виена от своя страна са организирали среща на 24-ти февруари между министрите на външните и вътрешните работи на страните, които сформират т.нар Балкански маршрут за мигрантите.
Гърция, другата гранична на България страна е заплашена от Евросъюза с процедура, ако до три месеца не овладее контрола на границите си.
На този фон реакцията на нашите управляващи политици не е еднозначна. Причината е, че както можем да станем газоразпределителен център заради стратегическото си положение на Балканите, така можем да бъдем обект нападки от всички страни, както не веднъж се е случвало в историята ни. Затова политиката ни към нашите съседи трябва да бъде добронамерена, както страната ни показа като се въздържа в гласуването на наказателната процедура срещу Гърция на Евросъюза. 
Също така, вместо от вътрешното ведомство голословно да твърдят, че по-добре от това границата ни не може да се пази, да се продължи по енергично със строителството на оградата, както и да се засилят контактите на създадените групи за решаване на проблеми с южните ни съседи. Ако трябва това да се осъществи и на по-високо ниво. Но преди всичко трябва безкомпромисно да се покаже на отцепниците, създали поредната партия менте и които се опитват да застрашат етническия мир, че в суверенна страна като нашата, това няма да се толерира, нито пък ще бъде разменна монета в отношенията ни с други държави.

вторник, 9 февруари 2016 г.

Смърт с лице на трафикант

Трагичната смърт на двете бежанки от Афганистан и тежките измръзвания на още десетина други, преминали нелегално границата ни, развенча някои спекулации. Първо, че едва ли не повечето са терористи или в най-добрия случай са бягащи от бедността. Второ - че нашите граничари са намерили начин допълнително да припечелват като стават съучастници с каналджиите и ако някой не си плати, стрелят на месо. Няма да преразказваме усилията, хвърлени от тях, както и от лекарските екипи за спасяването на бегълците. Ще спестим и разказите на жените за жестокостите на талибаните.

Ще отбележим обаче, че това не е първата смърт от измръзване по нашите граници. Всяка зима загиват бежанци в планинските погранични райони на страната ни със Сърбия. Няма съмнение, че тези хора са решени на всичко, за да се доберат до по-сигурните европейски страни.И са готови да платят цената на незаконното придвижване. Затова напливът от бежанци е един от основните политически проблеми на Европа. Границите трудно се пазят, включително и на нашата страна, където строителството на стената не е завършило.

Положителна новина за европейската сигурност са мерките на нашите институции по регистрирането и отсяването на съмнителните мигранти с последвало тяхното депортиране. Но очевидно това не е достатъчно, защото третият извод, който налага трагичния инцидент е, че каналджиите успяват да се измъкнат и малцина са заловините при епизодичните акции на МВР, най-вече в столицата. Всички страдат за нелепата смърт на двете млади жени. Но въпросът трафикантите ще получат ли заслуженото остава висящ. А той е този, който своевременно трябва да се реши.