Общо показвания

сряда, 30 декември 2009 г.

Да бе мирно седяло....

Каква двойка бяха само двамата!
Тя с ореола на нейния баща - земеделския лидер Гемето, а той млад и напорист провинциалист.
Беше любимецът и за него казваха дори че е новият Стамболийски...
Но колко измамно излезе всичко.
Кой да знае, че не бил никакъв земеделец, а бивш изгонен демократ. Защото партията на бай Стефан Савов още в зората на демокрацията хванала тайните му връзки, но кой знае защо си затраяли.
А както е известно, на този фронт прошка няма. Особено ако са те сгащили натясно, както всъщност обикновено става.
После - накъдето те поведат конците. Скок-подскок - от менте на менте. Толкова дълго, колкото трябва.
И всички си мислят, че не е от най-мирните. Дори го жалят - да бе мирно седяло...
Само че един ден всичко идва на мястото си.
Сега всички знаят кой на кой бряг е.Знаят и за счупения прозорец.
Но така винаги се получава, когато вместо да си останеш с румената ябълка, която са ти дали и да играеш по свирката, поискаш и ключа от квартирата, където се държат парите, както би се изразил героят на Илф и Петров.
"О,баядерка, ти-ри-рам, ти-ри-ра..."

вторник, 29 декември 2009 г.

Кукувича прежда

Нямат край простотиите вдясно. Номерата на Мавъра – също.
Както винаги яйцата се снасят на чуждо място, друг мъти и отглежда. Целта е прозрачна, както бе ясно защо се преподава марксистка политикономия навремето. За политически милиционер като Командира гушването на едва дишащата Демократическа партия е въпрос на време. В математическите му фантазии нищо друго не се привижда освен лидерството вдясно.
Затова той отново се усуква около поредното си протеже. А когато яйцата се измътят и розовото сливане на двете партии се осъществи, ще стане точно като във вица за секса на дядо поп с млада девойка:
На сутринта девойката, озарена от любовта си с божия наместник, смутено го пита:
„Дядо попе, кажи, не те ли изтормозих, толкова съм тясна?”
„Не се притеснявай, чадо - хрисимо отговорил светиня му, - дядо поп за мъки е роден...”
Навремето с него предупредихме Мартинчо, но нямаше кой да ни чуе. Сега пак ще се случи същото, но какво да се прави – за кукувото лято винаги се намират балъци.

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Снимки под кръста

Спомняте ли си онзи виц за политика, който с небивал хъс започнал да копае дупка в земята. Попитали го защо я копае. Без да трепне, той отговорил: защото ми искат снимка до кръста. След малко обаче забелязали, че политикът започнал да копае втора дупка. „Ама защо копаеш втора дупка?" Той се изправил и все така невъзмутимо отговорил: „Защото ни искат две снимки."
Ако шоуто, което се разиграва днес с „Ред, законност и държавна сигурност" в парламента, свършваше с края на вица, нямаше дълго да страдаме кого сме избрали.
Играта обаче толкова загрубя, че снимките започнаха да се правят под кръста. Какво има там, за добро или за зло, ще стане ясно през следващата година. Най-вече предстои да видим кой е бил отпред и кой отзад при срещите в кафявия салон.
Ако се вярва пък на последните новини, щяло да има и сваляне на имунитет. Ние смятаме обаче, че няма нужда да се упражнява строгостта на закона. И да се харчи толкова много народна пара. Криза е. Колкото по-бързо се преместят тези сценки от свещената сграда на 4-ти километър, толкова по-добре ще бъде за всички ни.
Ала нека забравим простотиите им за малко. Идат празници.
Весела Коледа и щастлива Нова година!

вторник, 22 декември 2009 г.

Дръжте крадеца ли!?

Като го слуша човек какви ги приказва, се чуди дали да вярва на ушите си. Партията му била „дългосрочен проект със сериозни цели, сред които са приемане на нова конституция и вземане на властта или в обратен ред".
Особено интересно е да видим как изглежда „обратният ред": без съмнение откровена заплаха за диктатура - взема властта и тутакси сменя конституцията. И Франц Кафка би му завидил на веселите намерения.
Но понякога се случва така, че някъде другаде си стискат ръцете и куклите увисват изоставени. И истината лъсва.
То не бяха митинги пред външното министерство, речи в пленарната зала срещу купувачите на гласове и искания за касиране на избори...
А какво ще излезе накрая. Че всичко е било измама и са ни преметнали както винаги. Всъщност винаги така се получава: крадецът най-силно вика "дръжте крадеца". Но по-късно от счупения му прозорец започва все по-силно да духа. И на всички им става ясно, че „обратният ред" е останал без „реда" и вече е само обратен. Накратко
Дръжте крадеца ли!?
Като го слуша човек какви ги приказва, се чуди дали да вярва на ушите си. Партията му била „дългосрочен проект със сериозни цели, сред които са приемане на нова конституция и вземане на властта или в обратен ред".
Особено интересно е да видим как изглежда „обратният ред": без съмнение откровена заплаха за диктатура - взема властта и тутакси сменя конституцията. И Франц Кафка би му завидил на веселите намерения.
Но понякога се случва така, че някъде другаде си стискат ръцете и куклите увисват изоставени. И истината лъсва.
То не бяха митинги пред външното министерство, речи в пленарната зала срещу купувачите на гласове и искания за касиране на избори...
А какво ще излезе накрая. Че всичко е било измама и са ни преметнали както винаги. Всъщност винаги така се получава: крадецът най-силно вика "дръжте крадеца". Но по-късно от счупения му прозорец започва все по-силно да духа. И на всички им става ясно, че „обратният ред" е останал без „реда" и вече е само обратен.

петък, 18 декември 2009 г.

„Пляс-пляс педалите"

Ще го гонят в коридора на парламента...
Но нека видим първо досега как беше: „Двама обратни си седят в стаята и се чудят какво да правят. По едно време единият предлага:„Хайде да играем на криеница! Аз ще се скрия, а ти ще ме търсиш. Ако ме намериш, ще ти духам.”„А ако не те намеря?”, пита разтревожено другият. „Ще бъда зад дивана”, бил лаконичният отговор.”
Отдавна прогнозирахме, че ще се стигне дотук. Въпрос на време е да станем свидетели на открити ласки между депутати, любители на кафевия салон, и в свещенната сграда.
Всъщност колко право е ръководството на парламента, че ги лишава от парламентарна стая. Стига са се крили по кьошетата. Има достатъчно дивани в кулоарите, че и в кафенето. Като правят нещо, нека това да стане пред тв камерите и фотоапаратите. За да се порадват всички на нашите хубавци.
Лошата новина е, че още преди изборите предупреждавахме как не трябва да се гласува за хора, за които отдавна се знае, че са на другия бряг. И че истинското им име е „Ред, законност и държавна сигурност”.
Така че „честито баня” на всички, гласували за тях.

вторник, 15 декември 2009 г.

Менте с мирис на скункс

Какъв вой, какъв смешен плач се вдигна.
Заради една отишла си парламентарна група...
За щастие всичко си идва на мястото. Историята можеше да продължи като розов сериал. И дълго да ни забавлява, без да вярваме.
Но, когато идва часът на истината, всичко розово свършва и появяването на Темида става неизбежно.
Всъщност случи се това, което отдавна се очакваше. На път е да си отиде поредното политическо менте. Както стана с много други. Затова няма защо да се учудваме. От самото начало бе ясно, че целта на „Ред, законност и държавна сигурност” бе да се вклини в дясното, да го взриви или най-малко да одими, когато трябва.
Зле прикрити цели зад дантелени пеленки и няколко псевдонима.
Няма как обаче несъстоятелни герои да подскачат дълго, независимо от здравината на конците, с които ги движат.
Спомняте ли си колко нежно се обърнаха към героя на Ярослав Хашек: ”Виждате ли, Швейк, какво спечелихте, като се обърнахте към по-висша инстанция? Едно голямо лайно!”.
Но защо да излизаме извън границите на страната, когато историята си е точно като във вица за срещата на зайо с лъва: Влиза зайо в горската кръчма, хванал два пищова.
Вижда лъва и започва да стреля във въздуха: бум-бум!
- Хей, лъвчо! – бум-бум! - Аз там навън... – бум-бум! - ...съм ……две купчинки... – бум-бум! - ... и ако ти не ги изядеш... – щрак-щрак! (пистолетите засичат) - ...аз ще ги изям...

петък, 11 декември 2009 г.

"Яне, Яне ле, бело гърло..."

Идват добри новини от парламента.
На всички стана ясно, че той не е соколът, който пие вода от Вардара, че няма девет люти рани и че няма нищо юнашко. Стана си точно като във вица за пуяка, който много искал да полети, да кацне на върха на дървото и всички да го видят. Когато това се случило, с помощта на бика, и пуякът се озовал на върха, такава врява започнал да вдига, че дошъл фермерът и го гръмнал.
Същата обикновено е и съдбата на пощенските гълъби на тайните служби.
Затова не бива да се учудваме от случващото се. Трябва да спре врявата в комисиите. Народното събрание не е конвент, а още по-малко клюкарница.
Историята е поучителна и за други, които дрънкат като кухи лейки. Интересно например как ще завърши командирската врява.
В комисии като тази по корупцията и ДАНС не е нужно да се шуми и непрекъснато да се произвеждат скандали. Няма нужда избраниците на народа да се правят на големи борци за правдини. Да вдигат вой до бога, а всъщност да не спазват дори вътрешните си правила.
За нас е по-важно те така да си свършат работата, че да възтържествува реда. Разбира се, че дим без огън няма и тези, които са нагазили лука, трябва да си получат заслуженото по съответния ред.
Само че не с пуешки номера. Те могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

понеделник, 7 декември 2009 г.

Да се сбориш с прасе по Коледа

„Няма начин да се бориш с прасе и да не се оцапаш”, философски ми каза иначе притесненият Марио Тагарински. И сигурно има защо, след като бивши служители на ДАНС от звеното „Оса”, хукнаха да го издирват, загрижени за здравето му. Тъй де, не случайно им викат „Ред, законност и държавна сигурност”. Няма лабаво, както казваше бай Тошо. Да е мислел преди да отиде при тях.
Това че някои бъркат кривака и мотиката с политиката е друга история. Няма да обръщаме внимание и на това, че от другия бряг се гледа под друг ъгъл. Или казано по народному „ох, баня, ох, кеф” все им се върти в главата.
Но има светлина в тунела. Всичко се вижда и един ден лъсва в страната на абсурдните политици, обичащи посещенията в кафевия салон.
Когато попитали радио Ереван: „Лидерът на една парламентарна група новият Исус ли е?”, то отговорило: “Не. Няма как да го заковат на кръста - гвоздеите ще се затъпят.”
Анонимен източник от народа обаче също се намесил с коментар: “Вярно е. Каквото и да го доближи, моментално затъпява.”
Истината е, че розово е само прасето. Което кукловодите принесоха в жертва по Коледа.
Да му мислят останалите, които чакат да им дойде редът. Както и тези, които неизбежно ще се окалят.

петък, 4 декември 2009 г.

Подарък за ДС по Никулден

Спомняте ли си как навремето в Конституционния съд имаше един, отгледан в дантелени пеленки, често раздаваше сини шутове, казваше се Георги Марков, а пък се оказа, че празнува имен ден по Никулден, че и на Стефановден.
Трябва ли да припомняме, че висшите магистрати си направиха подарък горе-долу по същото време, като решиха да не се проверяват за принадлежност към бившата ДС.
"Според решението на КС принадлежността на народни представители към структури на бившата ДС " е свързанo с тяхното лично и обществено положение. А това са критерии, по които конституцията забранява да се въвеждат ограничения на правата на гражданите..."
Какви мъдри християни, какви възвишени правдопоклоници!
Всъщност много слаба аргументация. Ако допуснем, че може да си затворим едното око, трябва да се разглеждат отделно служителите от тайните сътрудници. Да не би "личното и обществено положение" на последните да не е идвало от съучастие в дейности, които са нарушавали директно конституционни права на гражданите.
Колко жалко, че това няма кой да види.
Само че, както е казал народът „сиромах човек, жив дявол”. Тези, които реабилитираха ченгетата в парламента, са наясно, че няма как да ги върнат на шефските им постове. Ако все пак се опитат, със сигурност ще изглеждат като шарани по Никулден като видят какъв е резултатът от гласуването.
Освен това, нека погледнем философски, да потърпим още десетина години, след тях няма да има подобни вълнения.

вторник, 1 декември 2009 г.

Пак проиграха синята идея

Ясно беше, че пак ще ни изпързалят. И че синята идея ще бъде проиграна на евтин комар. Как да очакваме тогава, че в СДС ще се случи промяната. Както винаги привържениците на статуквото победиха.
Но може ли да бъде друго в партия, градена по командирския образец на бившата БКП. Защо да не спечели детето на полка. Не е новина, че СДС от партия, подкрепяща ЕНП, се превърна в партия подкрепяща ДС. Спокойно могат да махнат една от трите букви. Точно 89 сребърника бяха достатъчни, за да бъде купен и младия лидер.
Каква приемственост само! Как ли потрива ръце политическия милиционер!
Но нека видим какво всъщност се случи. Истината е, че Мартинчо спечели доста неубедително и съмнително вътрешните избори. Това тепърва ще се разбере. Със сигурност ще лъснат и апаратните хватки. Но отсега е ясно, че няма как само за няколко месеца да се появят близо 2000 нови членове. Много ще се спори и за затритите близо 200 гласа в града на тепетата. Възможно е да се стигне и до съдебни дела.
Е, как да не прогнозираме, че сините ще станат отново за смях.
И това не е всичко, има един беспорен факт. И той е, че полковия любимец бе избран с гласове от региони, които дават едва 30 процента от вота на истинските избори.
Но едва ли може да се очаква на него да му светне нерадостната действителност. Както си затвори очите за тайното споразумение, както нееднократно наруши устава, пренебрегна волята на ключови организации, прецака знакови фигури в партията, че и коалиционни партньори, така и сега любимият ученик на политикономиста ще тръгне напред с рогата.
Но нека се запитаме дали той ще настигне и задмине учителя!?
Отсега можем да кажем, че това няма начин да стане. Защото за човека от перестройката няма ученици, а само гладиатори, които да бъдат употребени когато им дойде времето. Има и теменужки, разбира се, защото сатрапът трябва да има с кого да споделя. И да се забавлява, разбира се, когато сочи с палец надолу, за да бъде посечена поредната жертва.
Колко жалко наистина, че всичко това се случва пред очите на синия лъв.
Поне да имаше „агнешки главички” и руйно вино, че да се забавляваме носталгично. А то – пълна скука. Не са и бели якички, а мавъртински номера, с привкус от еротиката на късния соц. С добавка бившата държавна сигурност, разбира се.
Няма как да се промени тази картинка. Одавна са го качили на кънките, а на сините конформисти са оставили ролята да припляскват отстрани. И да сънуват „златния ключ”. Е, и сънищата са хубаво нещо. Стига да не ставаше дума за човек, на когото кукловодите са отредили ролята на нескопосан играч на покер. Затова нека кажем образно на тези, които сега се радват на този избор какво всъщност се случва: Двама комарджии излизат от казиното, единият гол, другият само по боксерки. Голият казва: „Завиждам ти, колега”. „Защо”. „Ами, знаеш кога да спреш”.
Лошото е, че и това може да не е краят. Защото просто така може и да им харесва на сините теменужки. А и на тези, които ги чакат отвън, за да ги посрещнат с подобаваща нежност.

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Избори „за” и „против” теменужката

Няма край наивността на седесарите. Да се чуди човек как е възможно до вътрешнопартийните избори да бъде допуснат сегашният лидер Мартин Димитров. Трябва да са големи мазохисти, за да търпят откровените му лъжи.
Истината е, че неговото лидерство ще се запомни с тъжния факт, че поднесе на тепсия депутатството на бившия преподавател по марксистка политикономия. Уреди, разбира се и себе си, както и няколко свои хора.
А седесарите останаха с пръст в уста. Не им показа тайното споразумение с ДСБ. Заради 89 „сребърни” гласа, ги накара да гласуват за кандидат кмет агент на ДС. А какво да кажем за „златния ключ”, който им бе обещал. Напротив стана по-лошо, много сини активисти останаха без работа, но никой не ги защити.
Само заради тези поразии трябваше да го изгонят от „Раковски”. А Командира, ако иска, да си го вземе за градинар – да му полива сините теменужки.
Лошата новина е, че каквото и да се случи, ако продължават да го търпят, ще има да си плуват прегърнати по двойки в синята безбрежност. И когато усетят синята рибка отзад и поискат да се пуснат, любителят на лицевите опори ще им каже: „Плувайте, плувайте, не е рибка.”

вторник, 24 ноември 2009 г.

Опасни връзки

Ето че дойде ред на поредния любимец на Иван Костов да изгърми. Един от създателите на Синята коалиция, съпредседател на националния и предизборен щаб и член на синьото политбюро Найден Зеленогорски се оказа в тефтерчето на Красьо. Разследващите прокурори все още не са се произнесли по естеството на разговорите. Но им е поръчано да проверят дали не става въпрос за обществени поръчки. А сини лидери подозират, че има връзка с дълго проточилата се съдебна битка за регистрацията на СДС. Това, което е сигурно засега, е, че връзките не са от вчера, а още от времето на един правосъден министър от синьото правителство на Иван Костов. Сигурно е също, че министърът бе известен като „топидиот” и че държавата ни бе осъдена в Страсбург за това, че той се бе усъмнил в квалификацията.
Да си спомняте тогава Командира да се обади или да го защити. Нищо подобно не се случи. Няма да се случи и днес.
За човекът, който прецака навремето първия десен премиер Филип Димитров, а преди това успешно се здрависваше с перестройката чрез „Работническо дело”, истинският празник за демокрацията е, когато успее да изиграе най-близките си съратници. Защото те не трябва да си въобразяват, че са нещо повече от едни гладиатори, които ще бъдат жертвани, когато им дойде времето.
Но може ли да се очаква друго от такъв настойчив кандидат за член на бившата комунистическа партия, при това във времена, когато и на хората от соца им бе светнало за какво пише Александър Солженицин и кой е Вацлав Хавел.
А как само се скри в съдбоносния 11 януари 1997, когато за малко да пламне свещената сграда на Народното събрание. Как само днес си трае, когато чуе думата амфетамини. И с каква лекота превърна Мартинчо в Мавъртинчо. За да го хвърли на вълците в точния момент. А колко смешно беше с импийчмънта на държавния глава. Сякаш навремето, когато имаше цялата власт, нищо не знаеше за харамийския му псевдоним, нито дори и през ум не му е минавало за връзките на червените с братската партия на Садам. Какъв прекрасен пинг-понг между двамата. Под носа на герберите, разбира се.
И това няма да е краят.
Защото истинската цел на Костов е минотавърът от Банкя. Всекидневните лицеви опори само тренират гръбнака на политическия милиционер, а букетът цветя във военната болница бе като последното причастие.
„Нищо не трае вечно. Дори и най-дългото, най-блестящото царуване трябва да свърши някой ден”, казва един отявлен макианелист в политическия трилър „Картонените кули”.
Командира знае не само да плонжира, знае кога да мълчи и кога да целува смъртоносно.
Да му мислят тези, които са го отписали или още по-лошо - си мислят, че е в техния отбор.
Освен ако не е дошъл часът и той да изпита на гърба си какво означава да управляват без теб, макар и да си помогнал за вземането на властта. И какво означава да не те възнаградят толкова, колкото очакваш за заслугите си.
Но нека не избързваме.

сряда, 18 ноември 2009 г.

Комунизъм с цвят на сини теменужки

Както се и очакваше ученикът на Иван Костов няма да се откаже от срамните номерца докато не го изхвърлят от синята партийна ценрала. С помощта на Контролния съвет вчера Мартинчо се опита да осигури служебна победа на своите хора в два от регионите – Ценрален и Североизточен, като бъдат остранени единствените им конкуренти. Преди да отиде да полее сините теменужки в двора на Командира, Мартинчо реши да прецака кандидатите за синьото политбюро Дора Христова, и Владимир Павлов, въпреки, че бяха утвърдени от изборната комисия, имат си номера на бюлетините, с които ще се гласува за тях, а и от доста време провеждат кампания, както повелява устава на СДС.
Всъщност, ако се погледне основния партиен документ, веднага ще стане ясно, че сбирката на съвета е била напълно излишна – Христова веднъж вече е възстановена като партиен член, а Павлов е очевидно противоуставно изключен, тъй като това може да направи не общинския съвет, а националния.
За щастие не всички в СДС са склонни да носят лейки с вода в двора на драгалевския политмилиционер. Тези, които са призвани да решават споровете в синята партия, не допуснаха да станат за резил. Напротив, въпреки натиска и щедрите обещания, отрязаха Мартин.
И дадоха знак, че се вижда краят на синия комунизъм, който последователите на Командира се опитаха да възродят.

събота, 14 ноември 2009 г.

„Агнешки главички” за Мавъртинчо

Хубави празници се задават в ресторанта на СДС на „Раковски” 134. Връща се доброто старо време. Пак ще има софри с „агнешки главички” и руйно вино. Бачо Кольо Николов се завръща. Той не само вече е кандидат за зам.-шеф на партията, но и дърпа конците от партийната централа.
Палачинката се обръща. Тарторът на „агнешките главички”, низвергнатият, унизително тъпкан и изхвърлен по времето на Командира Николов, сега се умилква около него. И се готви с апаратните хватки, които навремето изобрети, да му сервира СДС завинаги, чрез преизбирането на добрият ученик Мавъртинчо.
Играта всъщност е прозрачна – отстраняват се неудобните и се дописват нови членове, за да се победи от раз.
И това не е всичко. Дори да не бъде преизбрано неговото протеже, Костов може да си осигури контрола върху бъдещия председател чрез мнозинство в ръководството. Ето, например, отсега е ясно, че един от любимците Найден Зеленогорски ще е в новото ръководство, защото в неговия регион няма друг кандидат. Същата хватка се опитаха да приложат и в Бургас като изключиха от партията противника на протежето на Мартин. Номерът им обаче не мина. Но да не избързваме, до 29 ноември, когато са изборите, има доста време. Няма начин да не ни позабавляват с още простотии.
Отстрани може и да е смешно, но всъщност е срамно!
Колко жалко наистина, че им харесва да са на другия бряг. И да посрещат гости в кафевия салон. За едни радост, че дори и сладост, но за други...
Истината е, че„Златният ключ” не прощавава. Ще станем свидетели и на още лицеви опори.
За щастие ключът, който обещаваше Мартинчо, ще си остане мираж.
А на сините трябва да им светне, че няма как да седнат на голямата трапеза, докато са в сянката на преподавателя по марксиста политикономия. Няма как да съберат отново онзи милион привърженици на столичния Орлов мост.
Да не би избирателите да са забравили кой измисли ДДС измамите, кой утвърди властта на червените чрез скритата приватизация, кой скри агентите на бившата ДС, кой сервира стратегически предприятия на руския мечок, кой преследваше и уволняваше другояче мислещите.
Защо да се учудваме, че десет години след неговото управление, Мартин извърши такава чистка в партията, каквато не се бе случвала оттогава.
Както са тръгнали, май ще си останат с „агнешките главички”. Ако това е целта, няма лошо. Гроздовата реколта тази година е добра, виното ще е прекрасно. А и Бачо Кольо знае как да празнува.
Но едва ли това искат истинските седесари. Затова дано този път малкото останали членове на СДС направят правилния избор и изгонят търговците от храма.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Остъргана пица ли, а червените куфарчета!?



Беше си ясно още от самото начало, че Сергей е избран, за да го качат един ден на кънките. От времето на Тато кукловодите ги умеят тия работи.
Затова сега няма защо да се чудим на неадекватното му поведение. Години ще трябва да минат, за да му светне как са го изпързаляли. Затова, ако
доскоро ни разсмиваше, сега вече ни натъжава.
Нека вземем за пример само през последните дни какви ги дрънка. Вместо да се скрие, Сергей, със свален имунитет, говори за „остъргана пица”. Освен това с изчезналите тайни доклади „някой искал да му запуши устата, но нямало да стане.”
Каква наивност!
Вместо да изкара на светло червените куфарчета, той е готов отново да се качи на мотора и потегли за Бузлуджа.
Колко жалко, наистина!
Ако си беше вършил работата и не бе прикривал своите, днес нямаше да стане за смях. Поне да се бе оттеглил и замълчал, както му препоръчаха съпартийците. Но за това се иска смелост. Само че, както се казва в онзи стар лаф – веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа.
А какво да кажем за някои от министрите му, които вместо доброволно да отидат в прокуратурата, търкат банките в свещената сграда и тайно се надяват да им се размине.
Достатъчно е да припомним как кофичките с кисело мляко и кифлите, обещани на децата от Масларова, се превърнаха в пачки, получавани в торби и надлежно внасяни в банкови сметки.
А на Сергей оставиха маслото и червените прашки.
И остърганата пица, разбира се.

събота, 11 юли 2009 г.

Мераците на Командира


Какво съвпадение - през 1991 г. СДС получи 116 мандата и направи малцинствена коалиция, сега ГЕРБ също има 116 депутата и се кани да управлява самостоятелно.

Правителството на Филип Димитров просъществува от края на ноември 1991 г. до септември 1992 г. Дали съвпаденията ще продължат и същото ще се случи и с новото правителство, ще се види по-късно. Това, което свързва обаче двете правителства, е сянката на Гаргамел.

Много свидетели от онези години твърдят, че Филип Димитров паднал от власт, след като бил посъветван от тогавашния си финансов министър Иван Костов да поиска вот на доверие. Преди това този номер бил уговорен на тайна среща между Андрей Луканов и Костов. Със сигурност „нашето скрито оръжие, още от годините в СССР..." също е било излъгано от кукловодите, защото примамката е била той да седне на стола на Ф.Д., след ново раздаване на картите. Иначе едва ли би се навил на този ход. Затова днес, когато политически милиционер като Командира говори, че кабинетите на малцинството падат много бързо, това означава само едно -

заплахата не е случайна и дори е исторически обоснована

А от нея прозират както неистов стремеж към властта, гарниран с лицеви опори и букет цветя, така и предвкусвания бъдещ реванш за униженията, изразяващ се с нож в гърба за бъдещия премиер. Какво лицемерие всъщност има между натрапчивото повтаряне, че Синята коалиция ще даде подкрепата си и няма да поставя въпроса за участие в кабинета на всяка цена, и колко крехко и нестабилно можело да се окаже едно правителство на малцинството.

За слепите съвсем логично изглежда напомнянето на Командира как правителството на малцинството на Филип Димитров през 1991-1992 г. е издържало няколко месеца, а после е паднало. Като вода ненапита бившият преподавател по марксистка политикономия обяснява днес предимствата на коалиционното правителство с това, че когато кабинет на малцинството налага непопулярни мерки, този, който е отвън, винаги мисли, че има по-добър вариант на решение и ще се съпротивлява. При правителство на малцинството нямало да може да се намери подкрепа дори и в подкрепящото първоначално мнозинство и от други партии в парламента, и няма да реализира програмата си. Министър-председателят можело да маха и слага министри, но той трябва да ги аргументира пред Народното събрание, обяснява Костов. Основата, върху която стъпил Симеон Сакскобургготски в коалиционното правителство през 2001 г., бе добрата икономическа основа и беше лесно. Сега ситуацията била съвсем друга - ние сме в рецесия и положението е много по-трудно, иска се вземането на много непопулярни решения, подчертава Костов. Ако сега се направи правителство на малцинството, а след 7-8 месеца се види, че не се справя, тогава ще бъде трудно да се прави коалиционно правителство.

Наистина плонжовете на Гаргамел нямат край. Но тези, които помнят,


знаят кой преметна Филип Димитров

Разбира се, че трябва да се припомни колко добре прилагаше наученото възпитаникът на Кременчугското военно училище, когато обявяваше 14 декември за истинския празник на демокрацията, а 10-и - за празник на Луканов. А се оказа, че докато хората се радваха на първите лъчи на демокрацията, той, вместо да е на площада, се здрависвал с перестройката, пишейки статии в органа на ЦК на БКП „Работническо дело". И че не мразел Луканов, а заговорничел с него за свалянето на първото демократично правителство. И това не е всичко.

Хубаво е да се знае, че когато Костов е избран за лидер, той не е бил член на СДС и за да се избегне този конфуз, други са поели отговорността, за което той им се е отблагодарил мечешки почти незабавно.

Добре е да се припомни как синият лидер се скри в един кабинет в съдбовния ден 11 януари 1997 г. и дълго никой не можеше да го открие, въпреки ескалацията на събитията. Малцина си спомнят, че той беше против уличните шествия и протести и дълго трябваше да бъде увещаван, преди да излезе заедно с другите депутати от СДС на улицата. Не беше решителен и в най-критичния за България момент когато трябваше да подкрепи президента Петър Стоянов в намерението да върне проектокабинета на БСП или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Виденов.


Изобщо няма да се натрапваме, като обясняваме отново защо така се срина неговото правителство, какво направи, за да укрепи икономическата власт на червените, и как настани Москва трайно у нас. А как хитро подхлъзна Петър Стоянов, като си затрая за една папка.... И как го „информираше" с добре изфабрикувани фалшификати, за да го отстрани от президентския пост със самоубийственото им използване.Но нека се върнем отново в днешно време.

Забележително е как


Командира успя да превърне в Мавъртинчо

младия син лидер и чрез него да си осигури нов мандат, за да продължи подхвърлянето на топката със старите си приятели от Столетницата. Толкова много са вредителствата, които извърши машата Костов в СДС, че едва ли ще му бъдат простени. Но това няма да има никакво значение за драгалевския хитрец. Просто още един гладиатор, пожертван за оцеляването му.

Ех, мъка, мъка не само за сините, но и за Генерала.

Със сигурност Костов вече е забравил как с марксистка прецизност обясняваше доскоро, че ако ГЕРБ "иска да бъде част от управлението, тази политическа сила трябва да има много по-висока доза компетентност, защото с ограничената познавателност, която проявява на много места в управлението на местната администрация, те трудно ще посрещнат изискванията, които ще има към нея като управляваща партия. Очевидно, че ГЕРБ има тежки проблеми и с корупцията".

Каква удивителна прилика с образа на Бай Ганьо от Алеко! За едната власт във всеки момент той е готов да заближетам, където до вчера е плюл.


А неговите талибани са в много деликатно положение. Техният кумир и бащица до вчера тръбеше, че кметът бил мутра, бандит, ченге, мафиот и какво ли не още, а днес с ибрикчийска сръчност и усърдие обгрижва определени части от тялото на същата тази "мутра". Та „човекът от подземието" да се смили и подхвърли на Костов една-две трохи власт. А Костовите талибани неистово се мъчат да представят очевадното му двуличие като "политически компромис".

Но и това няма да има значение.


Защото накрая и той ще остане в блатото, увит в добре познатата ни тужурка, и ще чува дълго един ехиден глас, който идва от тъмнината:

„Тъмно е, другарю Костов, тъмно е, не се вижда нищо!....Пък и конят избяга! Как да ти помогна? Не мога."

А Андрешко, с харамийския псевдоним, ще се понесе към нови хоризонти.

Настина, голяма мъка. Не само за Гаргамел, разбира се, но и за Минотавъра от Банкя, с когото сега се надхитрят.

събота, 4 юли 2009 г.

Мълчанието на сините агнета

Двама тайни сътрудници на Държавна сигурност пътуват заедно във влака и си разказват политически вицове. По някое време единият вика:

- Чакай малко, да обърна касетата!

- Не се притеснявай – ухилил се другият - ще ти дам после да запишеш от моята.

Ако не са в един отбор, как иначе да си обясним, че близо седмица след като лъснаха агентите в листите на ГЕРБ, техните съпартийци от ЕНП в Синята коалиция подозрително мълчат.

Нека припомним само колко пъргав е Командира, когато има възможност да почетка самолюбието на кандидата за премиер – видя се, че може с лицеви опори да го направи, може и с букет с цветя. Няма ден, в който политикономистът да не се предлага на герберите. Мирисът на вкусните гозби от държавната софра така го е замаял, че иска още отсега да е сигурен за мястото си на масата. „От ГЕРБ да кажат с кого ще водят преговори и с кого не за бъдещото управление на страната”, нервно пита той.

Но си трае за петимата агенти там и е готов не само да ги преглътне, а и да подкрепи един от тях за министър на културата.

Какво прекрасно каре от съмишленици се оформя всъщност – Командира, Б.Б., историкът, любител на позата 69, и да не забравяме, техния патрон: човекът с харамийския псевдоним.

А какво да кажем за лидера на ГЕРБ във Варна, който води дълга и неслучайна битка с комисията по досиетата. Май четворката има интерес комисията да бъде дискредитирана и блокирана.

Командира не пита и за близо дузината общински съветници в столицата и провинцията от ГЕРБ, които бяха обявени от комисията по досиетата. Някои от които са на ръка разстояние от кмета.

Нито той, нито лидерите на Синята коалиция, все членове на Европейската народна партия, не обърнаха внимание на предупреждението на Евтим Костадинов, че ЕНП няма да приеме присъствието на депутати-агенти от ГЕРБ в парламента. А те ще бъдат най-малко четирима.

Това трябва да имат предвид, когато поливат сините теменужки граждански организации като “Справедливост”, Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, Коалиция за честно управление, Център на хората, преживели изтезания – АСЕТ, Движение „Граждани срещу ДС“, Републикански неоконсервативен институт и Център “Хана Аренд”, които между другото, единствени скочиха срещу агентите в десните листи.

Иначе за нас мълчанието на сините агнета е обяснимо.

Едва ли просто така, преди да стане политически милиционер и да промива мозъците на студентите, Костов се е записал да учи в забранения град Кременчуг в някогашната съветска република Украйна. Знае се в чия каса дълго преседя една папка и сега държателят и е водач на Синята коалиция в града на седемте тепета. Не е случайно и защо по времето на управлението на Костов имаше период, в който някои от сините депутати ходеха с изменени физиономи, после се успокоиха, а сега му се отплащат за услугата, която той им направи като им скри досиетата.

Нека припомним и когато създаваше ДСБ с какъв плам говореше за операция „Чисти ръце”, за „декриминализацията на преходния елит” и за „човека от подземието”.

Но кой знае защо никога не е казвал ясно и на глас, че това минава през осветляване на миналото и отваряне на подземията на тоталитарната власт.

Но нека спрем дотук. Командира знае правилата. Знаят ги и останалите трима в карето. Те са същите като в живковите тайни служби. Когато спре касетката, винаги ще се намери колега, който да услужи със своята. За да продължи синьо-червената мъгла.

сряда, 1 юли 2009 г.

Б. Б. и Гарабед Шпионина


Дори когато агентите на бившата ДС лъсват в редиците им, богоизбраните десни пак искат да ни преметнат с евтини номера.

Няма защо кметът да се прави на разузнавача Киркор, който забравил на кой точно звънец да звънне и съвсем се объркал, като видял на всички да пише само Гарабед. А когато все пак се престрашил, натиснал произволно избран бутон и казал паролата на домофона, от другата страна се чуло: „Ако търсиш Гарабед Шпионина, натисни третия звънец отляво."

Истината е, че това, което се случва, отдавна го знаем, знае го и кметът.

Нито пък ще ни трогнат чистите като сълзи редици на сините теменужки. Няма как да сме забравили как Командира услужливо не разкри досиетата, а някои нареди да ги държат в каса, да е сигурно, че в синьо-червената мъгла има приемственост.

А какво да кажем за „Ред, Законност и Държавна сигурност". То си беше ясно още когато си дружаха с повивания с дантелените пелени агент „Николай". Сега става ясно и защо Ваклото агне на българската демокрация толкова се натискаше да влезе в техните редици.

Но да се върнем към кмета и прочетем устава на ГЕРБ: „Чл. 49. Не може да бъде член на Изпълнителната комисия, Областен ръководител, Общински ръководител или член на който и да било ръководен и/или контролен орган лице, което е било щатен или нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Българската народна армия."

Нека видим отново и какво пише в доклада на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия: Румен Иванов Иванов - щатен служител на ДС (член на Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ); 2. Павел Илиев Димитров - щатен служител на ДС (областен ръководител на ПП ГЕРБ - Варна); 3. Стефан Иванов Дедев - щатен служител на ДС (областен, организационен секретар на ПП ГЕРБ - Пловдив); 4. Любомир Димитров Христов - нещатен служител на ДС (резидент), от партийното ръководството на ПП ГЕРБ - Шумен; 5. Божидар Димитров Стоянов - нещатен служител на ДС (разузнавач), мажоритарен кандидат депутат от ПП ГЕРБ - Бургас.

А сега нека се запознаем с поучителните обяснения на кмета, на които и добрият войник Швейк би завидил. Първо каза, че: "ГЕРБ няма да допусне до кандидатдепутатските си листи агенти на бившата Държавна сигурност". После поиска от Комисията по досиетата да провери всичките й кандидати за депутати. Гръмко обяви, че 11 от тях имат принадлежност към репресивния апарат на бившата БКП и тутакси декларира, че 9 ще отпаднат от листите и само двама ще останат, тъй като са били щатни служители в следствието, а не доносници. После се оказа, че не са двама, а петима. Върхът на дивотията бе, когато той гарантира, че ченгетата в неговата партия "ще се държат примерно", "няма да интригантстват" и да служат на бившите си началници...

Затова накрая и ние ще му разкажем една притча:

Върви кметът, а насреща му билборд:

„Гласуваш за Б. Б., получаваш Емил Боев."

Брей, ядосал се не на шега кметът, БСП и ДПС си имат достатъчно ченгета, само Гаргамел ме е подредил. И побързал да се прибере да пита за всеки случай вълшебното огледало: „Огледалце, огледалце, кой ме подреди така?" Огледалцето отвърнало: „Отдръпни се, за да видя". . . Кметът изтръпнал, защото знаел добре кой се появява отзад във видеоклиповете. „О, не е този, за който си мислеше - усмихнало се огледалото. - Защо се правиш, че не знаеш - Гарабед е, с многото псевдоними - и хански, и харамийски.

четвъртък, 25 юни 2009 г.

Дядо поп и Мартинчо


Може ли да ти кацне такъв балък като младия лидер на СДС и да не го заведеш на романтична разходка под моста на сините въздишки. Няма как печен любител на нежните теменужки като Иван Костов да пропусне такъв звезден миг. Наистина какъв късмет за него. И какъв срам за седесарите.

Затова не бива да се учудваме колко бързо народната любов към Командира застигна и синята рибка Мартин. 80,1% от българите вече му нямат доверие. Е, това ако не е исторически успех за сините!? Истинска синя победа - за толкова кратко време да се изравниш с кумира си...

И това не е всичко.

Забелязали ли сте какви странни птици шестват мажоритарно в техните изборни листи. От стари муцуни, през съмнителни бизнесмени до измислени разузнавачи, макар и с генералски пагони. Повечето от тях са разследвани за далавери.

Няма как да подминем и коалиционните партньори - настоящи и бъдещи. Вътре - бъкано с изпаднали политици: бивши царисти, земеделци, гергьовски агнета и за цвят малко напазарувани цигани, за да е ясно, че след изборната победа ще има и кючек, и кьотек. А навън - ято гербери. Пред тях първо лицеви опори, после букет цветя за ранения крак, а накрая - не трябва да има съмнение, нож в гърба, за да се запомни кой е Гаргамел.

Но какво друго да се очаква от политически милиционер, който превърна Съюза на демократичните сили в комунистическа партия с авторитарно управление, после, като премиер, ловко се възползва от похватите на Тато, жонглирайки с мита за силната ръка - че той е човекът, който громи комунистите, преследва ченгетата, смазва мафиотите, бори се с руския мечок.

А това, че нищо подобно не се случи, няма значение. Защото в действителност Командира и обкръжението му дадоха всичко от себе си, за да запазят срещу подобаващи комисиони червеното статукво в приватизацията, досиетата бяха скрити, с мафиотите се договориха, а "омразните" руснаци получиха всичко, каквото поискаха. А какво да кажем за прочутата му финансова стабилизация, дошла не заради него, а единствено заради валутния борд. Да не забравяме и ДДС измамите, които избуяха точно тогава.

Затова и се издъни като премиер и го изхвърлиха на изборите.

Но вместо да се скрие завинаги, не след дълго отново изплува, този път за да разцепи партията и да се отдели с неколцина свои в сектата ДСБ. За щастие тя просъществува не повече от депутатски мандат, напусната от знакови фигури и клоняща към нула популярност.

Неслучайно точно в този момент станахме свидетели на най-забележителната гледка с негово участие. Можем ли да забравим някога как историческата фигура на Иван Костов се просна на пода с глава, изпружена в молитва за помощ, в обкръжението на две момичета, които му задават въпроси за драгалевските теменужки, а той, приплъзвайки се по корем, им говори за дископатия, но всъщност им обяснява как иска да спаси собствения си гръб... Е, наистина каква унизителна гледка на потънал в упадък макиавелист!

И какъв късмет. Когато тези, които все още му вярваха, скриваха от срам лицата си, за да спрат да гледат този унизителен фарс, изведнъж от нищото се появи младата девица Мартин, за да съживи една политическа вкаменелост. Но в политиката, както и в живота, е така. Ако за Мартин бракът е по любов, то за Командира си е чиста далавера. Затова и народната любов към двамата ще проличи на изборите. На всички вече е ясно какъв ще е резултатът.

Затова ще се опитаме да обясним само на лидера им какво всъщност се е случило: Дядо поп цяла вечер правил секс с младо момиче. На сутринта девойката, озарена от любовта си с божия наместник, смутено го пита:

- Дядо попе, кажи, не те ли изтормозих, толкова съм тясна?

- Не се притеснявай, чадо - хрисимо отговорил светиня му, - дядо поп за мъки е роден...

сряда, 10 юни 2009 г.

Лапнишараните на Командира


А когато горският се появи, той ще скрие голямата риба в.... джоба си

В първия прекрасен ден от новия сезон за риболов, Командира пак се опита да ни преметне. Очевидно изненадан и раздразнен от появилите се непредвидени кандидати да делят сладката парламентарна баница, той и верният му комсомолски секретар Мартин Димитров извадиха томахавките и директно ги нападнаха като ги обвиниха че са постигнали резултатите си по нечестен начин - чрез купуване на гласове или чрез прехвърлянето им на тях от "коварния" Сокол. Търсенето на врага, било с партиен билет или като външен политически противник ,е стара и удобна хватка от времето на Тато, която политически милиционер като Иван Костов, е усвоил добре и винаги прилага за свое оправдание, когато губи мача.
Първо го отнесе "Лидер", защото в края на изборния ден застрашаваше най-много позициите на Синята коалиция. След като се разбра, че те няма да минат бариерата, костовите ястреби бързо ги забравиха. За техен ужас обаче, смятаният за аутсайдер НДСВ не само ги настигна, но ги би, макар и само с няколко стотин гласа. Царистите тутакси бяха обвинени в таен заговор с ДПС. Доста нелепо. Но какво да се прави, когато трябва да се оправдае една несъстоятелна и потъваща коалиция. Няма как да вдянат хора със сектанско поведение, че положителната кампания, която еврокомисар Меглена Кунева водеше под погледа на загадъчно усмихващия се цар, е не само обществено полезна, но и печеливша. В сравнение с омразата и агресията, която костовистите ни натрапваха всекидневно.
По-интересен е следващия ход, който предприе Командира. Двамата с Мартин извадиха стръвта с лъжите, за да хванат на въдиците си поредните лапнишарани. Тяхна цел, разбира се, е голямата риба в лицето на ГЕРБ, но биха се задоволили с няколко по-дребни рибки като набиращата скорост формация "Ред, законност, справедливост" на Яне Янев и провалилото се на изборите движение "Напред", доминирано от воеводите на Красимир Каракачанов.
Преди да видят окончателните резултати, двамата съпредседатели на Синята коалиция заявиха, че са се изравнили в столицата с партията на неформалния лидер по брой на гласове и дори са го победили в един район. На следващата сутрин, когато ЦИКЕП обяви резултатите в трите софийски района, се видя, че няма нищо вярно в твърденията им и сините са изкарали много по-лоши резултати от ГЕРБ. Но вместо да си посипят главите с пепел, по време на пресконференцията в понеделник по обед, те предпочетоха да извадят нова стръв този път, за да примамят Бойко Борисов. "ГЕРБ печелят сами в един-единствен район на София, заяви Димитров. В няколко други района печелят или Синята коалиция, или БСП и ДПС. Заедно с ГЕРБ печелим почти навсякъде", по командирски витиевато обясни Димитров. Накрая Мартин забрави тактиката на ухажването и отново размаха пръст: "Ако партията на Борисов не се съгласи да се коалира с тях, ГЕРБ остава опозиция в следващия парламент". И някак между другото отправи официална покана от името на Синята коалиция към ГЕРБ за общи мажоритарни депутати. Костов също призова ГЕРБ да се обърне към разпиления вот и заедно със Синята коалиция да спечелят мажоритарните избори. За да повдигне цената си, Командира се опита да изкара, че са постигнали голям успех на евроизборите. ДСБ лидерът беше категоричен, че Синята коалиция може да направи решителна крачка през второто полувреме. "204 000 гласа са спечелили от Синята коалиция, което е 15% ръст в сравнение с 2007 година", обясни Костов.
Трябва ли да припомняме, че бившият преподавател по марксистка политикономия все още не се е извинил на Борисов за това, че "той произхожда от подземието". А сега му се предлага като във вица за балерината, която предложила на Айнщайн да му роди дете, защото ще е умно като него и красиво като нея, но той казал "Представете си, че се получи обратното". Гротесковото сравнение с гения върви с примамливото допускане, че популярността на Бойко и на ГЕРБ ще се прелее и някак си щастливо ще се бракосъчетае с опита на Костов. Не трябва да има съмнение, че то ще работи в обратна посока и може да отблъсне хора от двете страни. Но какво значение има липсата на морал пред реваншистките амбиции на човек, верен единствено на теменужката си.
Нека да оставим любителят на лапнишарани да клечи в собствената си самота и се обърнем към фактите. Те говорят друго.
Според резултатите от ЦИКЕП от понеделник сутринта дясната коалиция е спечелила 204 784 или 8.41% от общия брой на гласувалите. Нека видим какви са резултатите през 2007 г. ДСБ е спечелило 85 350 гласа, или 4.35%, а СДС - 91871 или 4.74%. Простата аритметика показва, че тогава двете партии са изкарали общо 177 221 гласа, но равни на близо 9 %. Това означава, че резултатът им сега е по-слаб с половин процент по-слаб. Освен това ръстът, за който говори Костов, не е от сините гласове, а от близо 30 000 гласа, които са получили от коалиционни партньори, най-вече от земеделците на Анастасия Мозер и бившия земеделски министър Венцислав Върбанов. Те имат много силни позиции в Стара Загора,Ямбол, Пазарджик, Пловдив - област, Плевен, Добрич. Така че според социолозите синята коалиция няма ръст, а спад на гласовете. А като се вземе предвид и казаното преди време от зам.-председателя на НДСВ Даниел Митов, че Костов има 200 000 лични гласа, излиза, че само 4000 седесари са гласували за коалицията!?... СДС има слаби резултати в два ключови града - Бургас и Плевен, от които новото ръководство получи голяма подкрепа. В Бургас Синята коалиция е на последното седмо място с 8942 гласа или само 5.27%. В Плевен коалицията има 8327 гласа,или 8,61%, но половината гласове са на Венцислав Върбанов. На практика в двата града са гласували твърди ядра, няма подкрепа от обществеността, което превръща Синята коалиция в секта, която вместо да трупа привърженици се свива.
Това едва ли ще убегне от погледа на екипа около "подземния" човек, за който Гаргамел не е само екзистенциална художествена препратка. Костов не е вчерашен, затова в нощта на изборите насочи вниманието си и към малките шарани. Защото по-добре няколко малки рибки, отколко голям кит, който не се знае дали няма да те перне смъртоносно с опашката си. С характерната прибързана нервност Командира обяви, че коалицията едва ли не вече е гушнала движението "Напред". Вярно е, че Костов е провел разговор по телефона с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов и му е предложил две избираеми места. Но и воеводата не закусва карфици, наясно е че с тази на пръв поглед примамлива оферта, Командира всъщност иска да задълбочи кризата в "Напред". Защото там, освен ВМРО, са Новото време и земеделците на Стефан Личев. Истинската цел, всъщност, е те да се разпаднат в дрязги кой да получи тези места.
С голяма радост, възпитаникът на кременчугското военно училище, би хванал на въдицата си и Янето. Още повече че РЗС е партия, чиито резултати показват, че влиза със сигурност в следващия парламент. Както истински лисан, Костов би забравил обидите, които двамата си размениха на тема олигарси и с удоволствие би хвърлил в тигана си тази сочна риба. Но уви, едва ли ще се стане, най- много да чуе, когато трябва, фаталния запис от техния разговор.
Отсега е ясно какво ще се случи, когато на изборите цъфне истината за Синята коалиция.
Костов ще се изметне както винаги като прехвърли вината на други. И ще обясни на всички какъв огромен шаран е хванал, но се появил горския... А когато го попитат разтревожено какво се случи, как се измъкна, той ще вдигне ръце, широко ще се усмихне и ще каже: "Ами скрих я в джоба си".

сряда, 3 юни 2009 г.

Канибализъм вдясно

 „Един ден идва един мургав мъж с черна къдрава коса и матов шлифер и ме пита аз ли съм еди-кой си. Представих се и го поканих да седне на масата. Той отказа да седне, но ми каза, че разполага с икономически екип с компютри и база данни, които биха могли да бъдат полезни на Съюза на демократичните сили, но, добави той, трябва добре да се плати, показвайки с пръстите на дясната ръка жеста на броенето на пари……"

Не е трудно да се досетим кой е единият от двамата герои. Ако тогава седесарите бяха показали статията в „Работническо дело" на бившия кременчугски стипендиант и го бяха върнали на кораба „Аврора", от който с години промиваше мозъците на студентите си, да си остане там и да чака настъпването на комунизма, сега нямаше да се самоизяждат като глутница побеснели кучета.

От едната страна е една малка коалиция на оцеляващите лидери, повечето - удобни мишени на Столетницата заради свързването им с корупционни схеми.

Отпред, както винаги, има неколцина млади гладиатори, които трябва да паднат жертва, когато трябва.

А от другата страна са тези, които не искат да бъдат повече употребявани. За тях синият лъв все още е символ на идеализма и благоприличието. Те много добре си спомнят каква върхушка се роди от призива „Кой не скача, е червен", как ги използваха за трамплин към приказния свят на властта, постигната всъщност само чрез задкулисни политически сделки. Една върхушка, впечатлила ни най-вече с податливостта си към галещия шум на нечистите пари и родила няколко цветисти псевдонима, превърнали се в символи на корупцията.

И сега същите хора имат претенциите да са добрите и се наричат шанс за България. Но зад гърба им наднича сянката на командирското споразумение „кеш енд кери", опаковано с уж национално отговорна грижа за отстраняване на БСП и ДПС от властта.

Няма по-жалка гледка от коалиционната треска на хваналите се за сламка лидери, самопредлагащи се на всички, които биха могли да ги употребят.

Като оставим настрана крясъците и заплахите към институциите, които отправят, ето например какви са фактите от последните дни. Влиянието на Синята коалиция (ДСБ,СДС и земеделците на Мозер), изчислено в проценти, е: според "Алфа Рисърч" - 5,2%, според НЦИОМ - 6,2%, според MBMD - 6,7. От тези резултати става ясно, че Синята коалиция е един син балон

Нямат обществена тежест, нямат политически престиж, човек се чуди за какво тогава ни занимават ден и нощ със себе си? Важното е неколцината стари муцуни да са отново вътре в парламента, а това, че нищо няма да зависи от тях и че няма как да помогнат на тези, които са ги избрали, няма да има никакво значение, защото просто никога не ги е интересувало. Там те трябва да продължат да изпълняват поръчките на техните създатели, най-традиционната от които е да помагат на БСП с действията си да се консолидира в трудни моменти.

По-интересни са другите цели, защото те са и по-коварни. Например една от тях е Костов да е подводница на човека с харамийския псевдоним в бъдещата коалиция с непредвидимия генерал. Нека си припомним как

Командира казваше кой е техният кандидат за председател на БСП.

Затова нека да не се учудваме на днешното подаване на топката между двамата, първо, за изборната бариера, а сега и чрез висшите магистрати да бият шута на СДС.

По този повод нека за малко да се отклоним и разгледаме съдебното решение на ВАС. От него съвсем естествено възникват два болезнени въпроса. Първият е може ли един административен съд да отнема правата на гражданския съд. Според юристи точно това се е случило. Но ако се следва тази логика, утре този съд може да започне да гледа и наказателни дела. Нали, образно казано, българското право е разделено на три части - гражданско, административно и наказателно. И в този случай ВАС изземва функциите на Върховния касационен съд (ВКС), който контролира процесите в гражданския съд. Безспорно е, че имаше произнасяне на ВКС и ако той искаше да впише Мартин Димитров, щеше да го впише. Освен това, след като беше спряно вписването на Димитров, той не обжалва това вписване. Любопитно е наистина защо той не го обжалва. Явно са решили, че тази битка е обречена за него и затова искат да минат по другия канал - чрез административния съд и с много медиен натиск, разбира се.

Вторият важен момент е ВАС не наруши ли конституцията, като се намеси в политиката.

Когато минат емоциите след няколко месеца и само юристите започнат да коментират това, което се е извършило, тогава ще се установи, че ВАС се е намесил в коалиционната политика на една партия, без да се съобрази с това, че законодателят е предвидил съвсем други механизми за решаването на подобни спорове. Лошото от това, което се случи, е, че председателят на ВАС задава политически въпроси, вместо да отговаря на правни въпроси.

Никой от съдиите не изяснява каква е Любов Панайотова в СДС, която се твърди, че уж замествала Пламен Юруков на лидерския пост след неговата оставка. И защо само тя остава без прекратен мандат, ако приемем, че ръководство е с прекратен такъв. Друг интересен въпрос е това, че ВКС е приело, че уставът е вписан на 24.11., а Националният съвет е проведен на 4.11., което предхожда регистрацията на устава. Това е един абсурд, който се пропуска от ВАС и тепърва предстои да бъдат изяснявани правните последици от това разминаване

Истината е, че няма значение как ще завърши съдебният спор между старото и новото ръководство. По-същественото е друго - че оглозганите скелети се множат.

А ние май не разбираме от демокрация. Защото в тази гротеска излиза, че Костов е човекът, който трябва да направлява президента какви решения да взема. В сценария на абсурда държавният глава трябва да уволни ЦИК, защото на Командира не му е удобна тази комисия, но в никакъв случай не трябва да пипа ВАС, защото му върши работа. Ако Юруков беше истински демократ и участваше в тази пиеска, щеше да поиска Първанов да уволни ВАС. Но очевидно не е демократ, защото не иска да е на тази сцена...

Всъщност не трябва изобщо да се учудваме на този театър на абсурда, с толкова много трупове. Моралната лудост на това поколение лидери, изтрещели от залповете на соца и покварени от лесно спечелените финикийски знаци във времена на див капитализъм, няма как да не ни върне към прочутия лозунг, който висеше някога на входа на карлуковската лудница: "Ние сме рожба на българо-съветската дружба". Само така можем да възприемаме „безгрешността" и реваншистките амбиции на тези закъсали лидери от прехода. Можем да се смеем от сърце на сценките, които ни представят, но няма защо да им прощаваме. И нека припомним на онези седесари, които сега се ослушват под командирското крило, какво твърдяха доскоро:„Ние да не сме Елизабет Тейлър, а Костов - Ричард Бъртън, та да се женим два пъти за него". Ех, мъка, мъка...

понеделник, 18 май 2009 г.

Ято сини рибки в тигана на Гаргамел


Много еротика има вдясно напоследък. И много мазохизъм, разбира се. Но нека приемем с известна условност, че това е част от любовната им игра. Неслучайно един бивш вътрешен министър от синьото управление, запитан на кого симпатизира повече, ако трябва да избира между Костов и Мартин, риторично отговори с въпрос: „Питате между той и тя кой избирам!?..." Нека добавим към това и незабравимата фраза на д-р Николай Михайлов, който определи ДСБ като амортизиран травестит без претенции, и всичко ще дойде на мястото си. 
Правилно Командира е решил да бие дузпата на сектата, която го доведе до половин процент подкрепа и да се хване като удавник за сламка за СДС. Лошата новина за Иван Костов е, че хвърли в тигана само ято сини рибки, но без трите букви. Защото истинските седесари няма как повече да бъдат излъгани от човека, който вместо да създаде средна класа, самоопределяйки се като твърд поддръжник на десницата, предпочете тайния слугинаж към червените си покровители. И им даде лъвския пай от приватизацията. Е, разбира се, уреди и себе си, както и малкия приятелски кръг „олимпийци". Да не забравяме и създадената по негово време Самоковска митница. Точно в този период - 

в периода на управлението на Костов, новобогаташите се превърнаха в олигарси 

Пак тогава страната ни започна да се превръща в бананова република, а хората станаха по-бедни от тези в повечето балкански страни. И това, защото тъкмо Иван Костов пропусна възможността да създаде класическо западноевропейско гражданско пазарно общество. 

Но как да го създаде политически милиционер като него, промивал мозъците на студентите по времето на Тато с марксистки формули. Той друго не може. Както не можа да превърне нито СДС, нито ДСБ в истинска модерна партия. Няма да превърне в такава и новия си проект „Синята коалиция". 

Как да забравим лицевите опори, с които се опитваше да намери кой да го изнесе от блатото, в което затъваше. То не бяха обяснения в любов към Генерала, то не бяха гушкания с бившите царисти, че и с Янето, който пък сега се оказа, че бил произведение на ДАНС. И вместо на някои от сините да им светне какво иска единствено Костов, 

те сами скочиха в тигана му 

Като слуша човек речите на Мартинчо, както и на останалите рибки, отсега се вижда, че сектата просто се попълва. Но не с нови идеи, а с костовистчета. И това пак ще върне подкрепата до половин процент. Поради простата причина, че калъпът е един - синьо БКП. Затова и като взе властта, по комунистически образец Командира развъртя сопата на съдебната власт и тайните служби. Но не за да се разправи с кукловодите, а само с личните си противници. Защо ли го достраша тогава да извади досиетата? 


Ето например сега като отворим съвсем топлата програма за управление на Синята коалиция, какво научаваме, при това написано с патос, сякаш откриват топлата вода: "Българската дипломация е доминирана от кадри на бившата "червена" номенклатура и служители на бившата Държавна сигурност, което влошава международния образ на страната." 

А кой беше на власт цял мандат през 1997-2001 г. и кой имаше абсолютно мнозинство? 

Не само че не се стигна до лустрация 

както стана в други посткомунистически страни, но и бяха покрити основни политически играчи. Те сега съвсем естествено му се отблагодаряват, защото и той, и те са обучавани как да си подават топката. 

Трябва ли да се учудваме, че онзи ден Командира така патетично се изцепи: „Никога за 20-годишното си участие в политиката не съм вярвал, че СДС някога може да бъде елиминиран от участие в изборите с умисъл и мръсни хватки. И то с единствената цел да бъде отнето правото на гражданите да сменят управляващите, гарантирано от конституцията." Сякаш не беше той човекът, който напусна синия лъв със сакралната фраза, „Каузата напусна СДС, то е като момента, в който духът напуска тялото, истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, 

не можем да тъжим 

за тази организация, ДСБ се превърна в новото тяло на този дух." 

Много мъка наистина, др. Костов! 

И крокодилски сълзи... 

В тази връзка нека да попитаме защо се забравиха песни като „Развод ми дай" и култовият девиз от зимата на 1997-ма „Ние няма да ви излъжем, ние няма да ви предадем". Защо ли тези хора онзи ден при откриването на кампанията предпочетоха речите пред подскоците. Защо ли забравиха „Кой не скача, е червен". 

Няма съмнение, че на Костов му се ще да забрави защо претърпя такъв крах през 2001-ва. И вместо да се скрие завинаги, сега се опитва да изплува наново чрез смесването на демократични и популистки цели в една уж нова програма. 

Но как да повярваме, че съставителят на програмата е демократ, а не обикновен демагог? 

Още повече че веднъж вече се е случило избирателите да бъдат излъгани. И резултатът се оказа антидемократичен, обслужващ само определена малка група. Затова и си получи заслуженото. Сега пак се опитва да ни преметне. Но споменът за поразиите на Костов още не е избледнял. 

Ясно е също, че 

бившият премиер няма как да се върне във властта, ако няма още еротика. 

Мартинчо не стига, за да се подреди пъзелът. Всъщност истинската цел на Командира е Генерала. От плаката Костов само наднича зад гърба му. Но отсега гордо заявява: „Мисля, че от този плакат печели Бойко Борисов. 

Синята коалиция носи компетентността, носи потенциала за управление, носи огромен опит, положителен и опит от грешки, който е още по-ценен. Синята коалиция може да бъде гарант, че България ще се върне на линията на проевропейските реформи. Синята коалиция е гарант, че ние ще обявим война на мафията. Това е със сигурност. Заради това е и войната, заради това и печели Бойко Борисов от такъв плакат." 

Нека припомним как само преди няколко месеца твърдеше точно обратното и в ДСБ наричаха кмета мутра, човек от подземието, милиционер, който е разтривал ушите на Тодор Живков, телохранител, поредната маша на кукловодите, пръкнала се в подземията на бившите тайни служби, която трябва да бъде на всяка цена спряна... 

А днес Костов каква прекрасна лицева опора прави пред кмета... И колко нежност има само в това желание да се гушкат... 

Не за друго, а за да е първи на пистата за властта. Но само като власт за оцеляване. Не за гражданското общество, което търси и иска промяната, а на лидерите, които я провалиха. Точно до това ще доведе готвеният брак по сметка. И до истинската същност на макиавелиста, който не знае какво е това да поискаш прошка. 

Ще се захласват ли по Командира и Генерала, както преди по Царя
Но нека се върнем към сините рибки. И към това колко сини рибки ще скочат в тигана. 
Миналата седмица един от лидерите на СДС и на влиятелната синя организация в София седеше унило в парламентарното кафене в компанията на не по-малко известни седесари от близкото минало, пушеше цигара от цигара, както никога досега не го е правил, и гледаше тъжно в една точка. Когато бе попитан защо е толкова мрачен, той откровено призна: „Как да съм весел, като се налага да крепя топките на Командира!" Какво откровение! Точно така образно стоят нещата при сините рибки... 

Но тези, които не са в тигана, защото просто не са рибки и които са мнозинство, искат друго - да се промени моделът. Да знаят какво е най-добре за тях и да го изискват. Да разпознават истинските политици, които ще служат на тия, които ги избират. А не да се захласват по Командира, по Генерала и както беше преди по Царя. 

вторник, 5 май 2009 г.

Синя рибка за Мартинчо

Няма никакво значение кой кого изключва в СДС.

Важното е, че не всички в синята партия са баламурници като младия си лидер.

Още като видяха как бившият им премиер Иван Костов прави лицеви опори, им светна, че той пак иска да ги преметне.

Ама, разбира се, щеше ли Командира да прави коалиция със СДС, ако беше сигурен, че ДСБ сами могат да влязат в парламента...

Хубаво би било  просветлението да споходи и останалите сини. Веднъж успяха да се отърват от политическия милиционер. Все още не е късно да го сторят отново. Никой няма да повярва, че идва реформирана десница, ако политикономиста седне отново в пленарната зала. С него ще са лесна мишена за всички. И от ляво, и от дясно ще ги бият за далаверите на неговото управление. Винаги ще питат за скритата приватизация, за началото на дедесе измамите, за Самоковската митница. Ще питат и за тайните му връзки с червените водачи от началото на прехода, за неразкритите досиета, най-вече на онзи червен лидер с харамийския псевдоним.

А какво да кажем за руските другари, на които трябваше да се отблагодари, като им подари обекти за милиони.

Няма друг, който да е натрисал сините повече от Командира. Достатъчно е да припомним как само царят искаше да управляват заедно, че дори на хубавото Наде предложи да остане външен министър, но заради проникновения му марксистки поглед и досега десницата е в опозиция. И май пак ще остане в десета глуха.

Истината е, че има нещо съмнително в поведението на новите сини теменужки. Толкова млади, а вече зависими.   

Но както се казва имало глава да пати. Как иначе да си обясним, че въпреки това синият лъв протегна ръка на своя сатрап, вместо да остави малката секта, в каквато се бе превърнала ДСБ, да продължи да си живее, но извън политиката

На всякакви сини щуротии сме се нагледали, така че нищо няма да ни учуди.

За щастие в СДС са останали разумни хора. Няма как да бъдат в един отбор с човек, който е промивал мозъци по времето на Тато. И едва ли ще допуснат статуквото на синьо-червената мъгла да продължи. А синята централа да се превърне в негов мавзолей като вместо лъва отпред, сложат негов бюст паметник.

Затова тези, които ще останат в Синята коалиция, няма да жалим. Те  си знаят какво е да се гушкаш с Командира. Знаят също и как ще свърши любовта им. Нека бъдат щастливи по този начин с него.

Но за другите, които все още се колебаят, образно ще покажем какво се случва:  

„Както си плували волно в морето, Киркор казал: „Гарабед, за да не се морим и си плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката. „Добре”, зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си.  По едно време Гарабед изохкал и викнал на Киркор: „Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал:  „Плувай, плувай, не е рибка”.

Наистина не е рибка, другарю Димитров!

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

  

петък, 17 април 2009 г.

Оne-way ticket за Ваклото агне

Учудващо последователни са кукловодите, когато решат да изфабрикуват поредната партия менте. Но изглежда се е поизчерпал списъкът от марионетки, щом като са решили да извадят от нафталина Стоян Ганев. Никакво съмнение не трябва да има, че се задава поредния кьорфишек на политическия ни небосклон.
Но нека видим с какво политически милиционер от времето на Тато иска да спечели сърцата ни. Тези, които добре го познават, сигурно са се впечатлили от неприсъщата му скромност, с която заяви пред огромна тв аудитория, че не търси място в парламента, нито във властта, но ще иска да е лидер на едно движение, което дори и да не участва в изборите ще е коректив на ставащото в България. По думите му от 20 години България тъне в бедност, която ще се задълбочава заради финансовата криза. Затова трябвало да започне масово строителство на детски градини, незабавно трябва да се осигурят безплатни лекарства за пенсионерите и хронично болните. Това можело да се осъществи като се орежат бюджетите на министерствата с 50 процента. 
Как галят слуха на изтерзаните тези думи! И колко лесно е да се излъжат тези, които живеят ден за ден. И не знаят живи ли са още, или умрели. Като удавници за сламка те са готови да се хванат за всяка дума, в която има малко надежда.
Но как смърдят неговите думи всъщност! 
Няма да се интересуваме дали Ваклото агне на българската демокрация, както го наричаха навремето, е свързан с преподобния Муун, нито дали е продавал чорапи в Америка, (но ще приемем както той сам твърди че "има интереси в текстилния бизнес"), няма да питаме и Мадона, когато дойде през лятото в страната ни, дали го познава, Доналд Тръмп също ще пропуснем. Но ще припомним как като асистент по "Държавно право на социалистическите страни" по времето на соца се е криел зад катедрата, когато студентите са го питали "има ли изобщо право в соц.страните". Няма да му спестим и факта, че преди да се вклини в СДС, а по-късно загърби юридическата теория на Вишински и се обяви за първи монархист, се обучава на тези хватки в Москва и после ги преподава в школата на МВР в Симеоново.
А колко умело ги прилагаше. Като външен министър в първото правителство на СДС Ганев взриви сините редици, като през 1993 г. обвини премиера Филип Димитров, че е бил собственик на конспиративна квартира на Държавна сигурност. Мнозина си спомнят с какво настървение обвини своя бивш началник, за явочник, предаде жълт плик с компромати на вътрешния министър Виктор Михайлов, председателя на парламента Александър Йорданов и шефа на контраразузнаването Арлин Антонов, след което беше изхвърлен от синята партия. 
Още когато се промъкваше във Великото народно събрание, на сините трябваше да им светне, че не няма нищо случайно. Ганев беше единственият народен избраник, чийто избор беше оспорен. Обвинението е, че част от бюлетините са невалидни и че конкурентът му е получил 186 гласа повече на първия тур. За да защити своя избраник, СДС свика митинг в Пазарджик и призова към мирни протести из цялата страна, а актьорът Йосиф Сърчаджиев демонстративно се разплака пред камерите на телевизията. 
Този път пред телевизионните екрани се разбра и нещо наистина забележително, че Ганев не е забравил българския. Защото само преди няколко години в "Шоуто на Слави" той ни смая, като говореше на родния си език с ясно доловим американски акцент. Но какво друго да се очаква от човек със слаба интеграция на менталното съдържание и повърхностна организация на мисленето, опитващ се да прикрие с агресивност и езикови номерца комплекси и най-вече зависимости.
Но какво друго да очакваме от човек, който е бил протеже на червените бонзи ген. Атанас Семерджиев и Ярослав Радев, неколкократен кандидат-член на БКП и зет на виден съветски чекист.
И днес той се загрижил за бедните и за децата.
Наистина се носи смрад от неговите думи! Защото са казани от поредния самозванец. С какво нахалство човекът, който твърдеше, че се срамува да постави въпроса за падането на визите, защото българите били известни като крадци в белия свят, днес ни пробутва фалшивата роля на родолюбец. И се представя за поредния "месия", който обявява, че ще спаси страната ни за не по-вече от пет години.
Може би се надява, че паметта на хората е къса... 
Кой ще спасява и какво ще спасява той!? Заради такива като него младите хора не получиха това което искаха и хукнаха немили недраги по света. А той просто ги заряза и също се изнесе, но на топло местенце. 
И днес ни лук ял ни лук мирисал се връща, за да постави новото начало. Но може ли да се вярва на човек, който си идва в родината само за да върши поразии!? Истината е, че идва да служи не на полза роду, а на онези, които още тогава му дърпаха конците. Няма как човек, на който родолюбието, честността, непродажността му са чужди, пак да излъже. 
Ясно е че не движение "Стоян Ганев", а движение "Срани Гащи" ще създаде. Няма как той да ни оправи, по-скоро него ще го оправят. Затова преди още да е изпитал на живо народния гняв, по-добре е да хване по най-бързия начин първия възможен полет. И напусне страната с еднопосочен билет. 

петък, 10 април 2009 г.

Пак сини шашми

Винаги когато се появи сянката на Командира, вдясно вместо ред настъпва разруха. Само месец след като бе обявено с половин уста, че ще има коалиция с ДСБ и че Иван Костов ще води листа в София, в синята партия ври и кипи. От нея си отидоха завинаги знакови фигури, областни организации се разбунтуваха, членове на ръководството съдят СДС, синият лидер все още е нелегитимен и по всяка вероятност няма да бъде. 
И това не е всичко. Както обикновено се случва, винаги се появяват и мишки, които искат да бъдат лъвове и използват суматохата, за да се подредят на парламентарната софра. И те са готови на всичко, за да се докопат до свещената сграда. С класически шашми си набавят гласове, за да вземат челните места в партийните листи. Лидерът също не остава по-назад. Вместо да се яви на първични избори, както повелява уставът, той се опита да се скрие. След като разбра, че номерът няма да мине, избяга от столицата, където му искат оставката, и се скри в Града на тепетата. 
Да се чуди човек как е възможно сините така да бъдат преметнати от човек, който не за пръв път ги е лъгал. И най-вече от този, който ги заряза в най-трудния момент, скри се при теменужката си и остави хиляди активисти да бъдат уволнени от властта, която с лека ръка бе загубена. В името, разбира се, на червените олигарси, руския мечок и скритите досиета.
Както е тръгнало, сектата, в която се превърна ДСБ, е на път да глътне СДС и да напъди нормалните хора от него. Няма как истинските седесари да крачат в една редица с политически милиционер, който е промивал мозъци по времето на соца. И да са в партия, която не е по-различна от Татовото БКП. 
Всъщност няма повод за радост вдясно. Няма как да има нова десница, докато старите влъхви не си отидат. Просто сме свидетели на поредната мошеническа операция вдясно. И кукловодите вече протриват доволно ръце.
Ще станем ли наистина свидетели на най-голямата шашма в историята на СДС!? Или най-после разумът ще надделее, лъвът ще се събуди и ще изгони търговците от храма.
 

неделя, 5 април 2009 г.

Двоен стандарт

Кога е прав синият лидер Мартин Димитров - когато обвинява управляващите в липса на публичност или когато крие от съпартийците си отчета пред Сметната палата за харченето на финансите на СДС. 
Странно поведение за млад демократ. 
Преди няколко дни, вместо сам да пресече искането на неговите приятели да не се явява на предварителни избори за кандидат за депутат, пак се ослуша и предизвика гнева на своите. 
Този двоен стандарт е твърде подозрителен. 
Това, разбира се, не е всичко. Какво да кажем за неговата готовност да лови врага с партиен билет. И за отправените заплахи срещу съпартийците му, които оспорваха в съда устава и легитимността на някои комисии. Още тогава май им светна на мнозина, че има нещо съмнително в поведението на новия лидер. Дали пък и затова предишният лидер все още не смее да сдаде напълно поста... 
Истината е, че хъсът на Димитров с всеки изминал ден става все по-обясним. Очевидно лидерската болест го хваща и оттук нататък ще става страшно за другояче мислещите в партията. И весело за тези, които отдавна се трудят, за да изчезне лъвът пред сградата на "Раковски" 134. 
Но трябва ли да очакваме друго, след като се допусна коалиция с Командира. Ясно е кой вече е учителят и кой командва парада в синята партия. Да се чуди човек колко им е къса паметта на сините, та с лека ръка си върнаха този, който превърна синята идея в синоним на корупция, провали правителството на надеждата, после заряза СДС и с теменужен плам започна да гради своя партия. И след като и нея провали, като удавник за сламка се хвана отново за сините. Но вместо да го оставят да си живее в измисления свят извън парламента, младите сини лъвове му я поднесоха на тепсия.  
Сега е лесно да се махне с ръка и да се каже - да са мислели тези, които са го избрали за лидер. По-трудно е веднъж завинаги в СДС да се научат да спазват правилата, които имат претенции, че са научили от демократичния свят. Ако ще я карат по стария комисарски път и с учители като Командира, не трябва да се учудват, ако и те се озоват в неговото положение един ден - да търси баламурници, които да прецака, за да продължи и в следващия парламент червено-синята мъгла. 

четвъртък, 2 април 2009 г.

Нито лов, нито война

Задава се поредният политически цирк. Този път няма да бъдем само свидетели, а и участници. Затова не трябва да се учудваме, като започнат да ни замерят с "бомбастики", както се изразяваше любимият ни монарх. Целта е известна. Лагерите също. Вече няма приятели, само сметки. Едните ще искат да се запази дългогодишното статукво. А другите се надяват да пуснат от бутилката духа на промените. Дори само да успеят да се откъснат от нежната прегръдка на кукловодите, и това ще е успех.
Ясно е отсега, че не всички ще са щастливи, след като се приемат изборните закони. На едни не им се нрави да бъдат избирани преференциално. Други искат хем да са мажоритарни кандидати, но за всеки случай да са водачи и в пропорционалните листи. На безпринципните коалиции хич няма да им се понрави висок изборен праг. А някои още отсега разбират как ще им дръпнат килимчето с благинките, върху което седят. Затова и стрелят напосоки. Освен празен шум в системата едва ли ще постигнат друго. Нито е лов, нито е война. 
Истината е, че мачът за някои ще е последен. Затова няма да има компромиси. Няма как да плеснат с ръце и да се прегърнат, както го правеха с години сред червено-синята мъгла. Този, който ще изплува след нея, дано да не е Фортинбрас.

сряда, 1 април 2009 г.

Костов и палачинката

Както обикновено става в политиката, палачинката се обръща. Преди време низвергнатото вице от синьото правителство Евгений Бакърджиев риторично попита щеше ли Иван Костов да прави коалиция със СДС, ако беше сигурен, че ДСБ сами могат да влязат в парламента. Прав беше, но вече не е. Заради нежеланието на Командира да се оттегли, синята партия е пред разцепление. Ключови фигури я напускат, съдът бави регистрацията. Очертава се и тих вътрешен бойкот. От съюзник, който със сигурност вкарваше бившия премиер в следващия парламент, сега сините се превръщат в бреме. 
Но Командира знае как да се отървава от неудобните. И няма да чака дълго младият син лидер да сложи в ред собствените си редици. С един замах ще се освободи от всички седесари. Които доскоро му се правеха на важни. А някои от тях дори му искаха главата. И ще намери нови съюзници, които да му гарантират влизането в парламента. Дори верния Мартинчо от кумова срама няма да покани в листата си. Тогава и на него ще му светне защо на Костов му викат Командира, но ще бъде късно. 
Всъщност няма защо да се учудваме. Да са мислели сините, преди да правят коалицията. Фактът, че още като взимаха решение за този съюз, не бяха единни, трябваше да им подскаже, че няма защо да се напъват да помагат на бита карта, каквато беше ДСБ, преди да се гушнат. Ама, разбира се, че с бившия премиер ще се превръщат в лесна мишена за всички. И от ляво, и от дясно ще ги бият за далаверите на синьото управление. Винаги ще питат за скритата приватизация, за неразкритите досиета, за продадения за един лев металургичен комбинат. Ще питат и за тайните му връзки с червените водачи от началото на прехода. 
Да се чуди човек как може синият лъв да извърши такава глупост - да протегне ръка на своя сатрап. И вместо да оставят малката секта, в каквато се бе превърнала ДСБ, да продължи да си живее, но извън политиката, сините им дадоха рамо.   
Сега освен да му сърбат попарата, нищо друго не им остава. Само ще гледат как той отпрашва с други съюзници към заветната цел, а те ще му дишат прахта. Някои от тях дори ще се молят да ги вземе. Но той дори няма да се обърне, за да види как се гърчат. 

неделя, 29 март 2009 г.

Пак ли Ганев!?

Какво ли трябва да се случи на някои провалили се политици, за да им светне, че има и по-хубави неща в този живот. Упорството им да се възраждат като птицата Феникс всеки път, когато наближат изборите, обаче е твърде подозрително. Ясно е, че няма нищо случайно и че Стоян Ганев се връща, за да забърка поредната каша. 
Но по-интересно е друго и то е, че всеки път недоволството и гневът както сред политиците, така и сред обикновените избиратели от неговите екскурзии до родината стават все по-неудържими. Затова не бихме се учудили, ако си получи заслуженото, преди още да е направил каквото и да било.
Любопитно е да се види как човекът, за който "оня списък" от разузнавачи не беше повече от салфетка, сега се усуква около популярни политици като Бате Бойко и Янето. Ама, разбира се, че отъркването в тях е бонус. Но те не са чак толкова вчерашни, за да го пуснат в играта.
Нека си припомним само как като външен министър казваше, че е против свалянето на визовия режим за страната, защото се срамувал от зулумите, които българите правели в белите държави. Ако следваме логиката му, трябва ли да се учудваме защо той предпочете да живее в една от тях. А за родината се сеща само когато идва време за вършене на поразии.
А какво да кажем за дружбата му с царя. Трудно е да си помислим какво щеше да се случи, ако Симеон Сакскобургготски не му бе бил дузпата своевременно. 
"Ще потърся такива политически партньори, които да са готови без колебание да се включат в битка срещу корупцията, която трябва да започне веднага", споделя Ганев. Според него разделителната бразда в българското общество днес е не между десни и леви, комунисти и антикомунисти. Тя е между корумпирани и некорумпирани. 
Но галят ли слуха на изтерзаните българи тези думи? Трудно е да повярваме.
Истината е, че нямат край номерата на кукловодите. И веднъж хванеш ли се с тях, дори мъртъв ще те използват. Целта им единствено е да пазят посткомунистическото статукво.  
Добрата новина е, че щом пак опират до Ганев, не са сигурни, че пионки като Командира ще се класират. Очевидно е също така, че нямат вяра и на своите, за които си мислеха, че ще играят за тях, но те избраха НАТО и загърбиха сибирския мечок.

Дебат с Костов ли!?

Какви ли не чудеса ще видим до изборите.
Особено от политици, които са готови на всичко, за да влезнат в следващия парламент. Лицевите опори, които прави Иван Костов, са само началото. 
Разбира се, че трябва да го поздравим за усилията. Има нещо поучително в напъните му да се самопредлага и рекламира. 
Съвсем естествено е, че използва всяка възможност да се отърка до най-популярните политици. Ще пожелае Янето. Не за друго, а заради реда, законността и справедливостта, които иска да гушне като свои. Ще обяви икономическия екип на Бате Бойко за слаб, за да му светне на бодигарда, че няма друг освен Командира. Ще поиска и той дебат със Сергей само за да напомни, че е бил най-добрият премиер. 
Наистина, не е лошо да ни се напомня за управлението на политикономиста - с приватизацията, с която направи червените олигарси още по-богати, със Самоковската митница, с раждането на дедесе измамите, със скритите досиета на бившите агенти на Държавна сигурност, не само на съмишленици, за да бъдат държани изкъсо, но и на уж партийните врагове, като на онзи лидер на Столетницата с харамийския псевдоним. 
А какво да кажем за руските другари, на които трябваше да се отблагодари, като им подари обекти за милиони. Защо ли някогашните му министри сега са сред най-големите му врагове. 
Но да спрем дотук. В БСП не закусват карфички. Да не са луди да се връщат към марксизма, който искат да забравят. Че дори и органът им, в който пишеше статии Костов, вече не се казва "Работническо дело". Може ли Сергей, който беше харесан за зет от бившия американски президент Джордж Буш, да се остави да бъде дръпнат назад в комунистическото минало. 
Хубаво би било чудото да споходи и сините. Веднъж успяха да се отърват от Командира. Все още не е късно да го сторят отново. Никой няма да повярва, че идва реформирана десница, ако политическият милиционер седне отново в пленарната зала. Но ако сините са решили наистина да превърнат централата си в негов мавзолей, а отпред вместо лъва да сложат негов бюст паметник, то тогава какво друго да им пожелаем освен успех. 

сряда, 25 март 2009 г.

Бай Ганя и бай Бойко

Нямат край номерата на бате Бойко.
Очевидно бодигардът на бай Тошо не си е губил напразно времето край него. Спомняте ли си как съветваше вождът: "Снишаване, снишаване, докато отмине бурята, другари..."
Не трябва да се учудваме защо кметът беше толкова хрисим в дебата срещу Сергей онази вечер.
Едно е да режеш лентите на новите обекти, да отидеш пред сградата на правителството и да поискаш премиерът да ти се яви веднага, и съвсем друго, когато трябва да се криеш заради боклукчива София, или да изправиш пред печени финансисти млади петлета, които щом им замахнат, не знаят дори как да се спасят. Ясно е, че евтините популистки трикове няма как да минат. Затова кметът беше неузнаваем, изненадващо благ и сговорчив. 
С каква лекота само се отрече от Гаргамел. При това на два пъти. "Г-н Костов не ми е коалиционен партньор никъде", увери той. Дори свикналият на номерата му премиер чак се шашна. Какво друго да си помисли човек, освен че бате Бойко проси коалиция с партията майка.
Но нека не се заблуждаваме. Само бъдещият вожд знае как да се сниши, докато докопа властта. А после, както казваше пред емигрантите в САЩ, ще режем на месо. Да не забравяме и Командира в Каденабия как се заканваше, че някои права на гражданите ще бъдат ограничени за сметка на реда.
По същия начин навремето някои сравняваха Тато с Бай Ганя: "Дас ист болгар, маине кинде, болгар!" И малките австрийчета с ококорени очи гледаха как Бай Ганьо демонстрираше разните стилове плуване, които владее, като при смяната на стиловете надаваше гърлен тарзански рев и грухтене и се тупаше по влакнестите гърди. Измежду публиката имаше чужденци и всеки на своя език коментираше видяното със своите приятели. "Ето в какво комунизмът превръща хората", "Не смятате ли, че подобни хора, ако този питекантропос може да се нарече човек, са способни да стрелят и убият папата? Разбира се, че са способни, но са достатъчно тъпи, за да организират покушение както трябва." Но на писателя Георги Марков го организираха както трябва.
Така че Сергей веднъж прибързва като казва, че Борисов се е разпищолил, и изобщо не е прав да го поздравява по време на дебата, че са единомишленици в мнението си за Командира. Ако има нещо, в което обаче е прав, е , "че с ГЕРБ и Костов ни чака авторитарен режим". Със същата лекота, с която Бойко се отрече, така един ден двамата с Гаргамел ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. Друг е въпросът как ще плуват заедно. И кой ще бъде отпред, кой отзад. Жална им майка и на избирателите. Но нека не избързваме.