Общо показвания

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Скритите мини на ГЕРБ

Пушилката от обвинения, циркове с кворума и вотове на недоверие към кабинета се оказа сценарий, който цели да прикрие афери и загуби на милиони евро от еврофондовете, причинени от бившите управляващи. Стана известно, че новото правителство дори е приело "план за действие за минимизиране на риска от загуба на средства и ускоряване на усвояемостта по оперативните програми“. В анализ, подробности от който бяха съобщени вчера, са изброени конкретно предотвратени загуби в почти всички европрограми, по които се усвояват или предстои да се усвояват средства. Ден преди това здравният министър Таня Андреева заяви, че обмисля да сезира прокуратурата за взети от резерва на НЗОК 1,5 млрд. лева при управлението на ГЕРБ. В разгара на дебатите по последния вот срещу регионалната политика на мнозинството се появиха дупки по асфалта на новия Дунав мост 2, подновения участък на главния път Русе - Разград - Шумен, както и по улиците на големи градове. Всички обекти са добре познати от тържественото рязане на лентички и подобаващ обществен резонанс. Само в моста бяха инвестирани общо над 200 млн. евро, като за да не загубим европейската помощ в размер на 70 млн. евро, Брюксел удължи срока за построяването. В пътя Русе - Шумен пък бяха похарчени 54 млн. лв. Но в крайна сметка излиза, че

сегашната шумна обстановка, гарнирана с искане за оставка, трябва да има друг адресат


А след като почти цялата парламентарна група на ГЕРБ гласува „за” удължаване на мораториума за продажба на земя на европейски граждани  противоконституционно и си призна, че е направено с популистка цел, не може да се очаква друго освен избирателите да им обърнат гръб. Герберите със сигурност са наясно с нерозовото си бъдеще и затова искат предсрочни избори. Някак си са забравили и защо бяха свалени от власт през февруари. Обстойното осветяването на тяхното наследство обаче показва, че пораженията от назначените от тях „калинки“ ще трябва да се компенсират от други, а в не редки случаи ще се платят от данъкоплатците.
Не трябва да забравяме и

профуканите няколко милиарда от резерва


и заема от 800 млн. лв., за да бъдат платени евросубсидиите за фермерите. Както е известно, този заем стана причина за преправянето на бюджета през лятото и беше използван за подклаждане на протестите. Тогава стана ясно, че и президентското вето не е случайно. И сред суматохата започна да се откроява един фалирал кръг, който търси реванш.
Затова не трябва да се учудваме, че през последните дни стават известни куп недомислия и грешни решения на бившите управляващи. Техните мини избухват всекидневно. И това си личи от факта, че се налага кабинетът спешно да запълва пробойните, оставени от тях в жизненоважни сфери. Най-вероятно и затова сегашната опозиция осъзна, че парламентът е място, където могат да се опитат да намалят политическите загуби от тяхното управление. Проблемът им е, че от дебатите в пленарната зала лъсва колко са уязвими – 

не поради неопитност, както се смяташе първоначално, а заради това, че са били пионки на задкулисието.

Популизмът им вече е маска, която лесно пада, когато се появят детайлни разбивки на похарчените или загубените да бъдат получени поради некадърност средства. На управляващите просто им трябваше време, за да могат да ревизират разходите и да тръгнат по следите на аферите. Със сигурност в дните до предстоящото обсъждане на новия бюджет, а и по време на самите дебати ще станем свидетели на нови добре режисирани акции, чиято цел е максимално да се затрудни работата на кабинета. Само че те отсега изглеждат обречени. Най-вече заради това, че всяка атака дава възможност на управляващите публично от най-високата  трибуна да оповестят получените до този момент нелицеприятни факти за управлението на ГЕРБ.

Накрая не може да не отбележим и ролята на


изхвърлената извън борда на парламента десница, преименувала се като реформаторска, която на пръв поглед не иска да има нищо общо с ГЕРБ, но като рожба на кукловодите крои планове за общо управление с тях, ако се стигне до предсрочни избори. Фиксацията им в искането за оставка на кабинета „Орешарски” показва единствено и тяхната зависимост.
Затова съвсем естествено се налага изводът, че фронтът срещу сегашното правителство, макар и добре организиран, няма никаква перспектива за успех. Най-вече заради единният център, който ги ръководи. Но и заради това, че избирателите знаят, че реваншът на ГЕРБ няма да доведе до по-добро управление - те вече са доказали, че са работили в ущърб на обществото. Точно променените очаквания най-много плашат задкулисието.

вторник, 29 октомври 2013 г.

Опасният популизъм на опозицията

Циркът, който разиграва ГЕРБ в парламента, приключи след вчерашното признание в ефир на бившия председател на парламента Цецка Цачева, че съзнателно са гласували противоконституционно в подкрепа на удължаването на мораториума за продажба на земи на чужденци. Припомняме, че всичките 89 депутати от ГЕРБ, присъствали в залата,  гласуваха „за”. Според Цачева  -  „за да се види безсилието на това управление, за да се види как ръководството на Народното събрание не може да овладее собствената си група”. А оправданието на този акт бе не по-малко простодушно: „Знаете ли какво щеше да стане, ако не бяхме подкрепили това предложение? Щеше да има заглавия: „ГЕРБ продадоха българската земя”, „ГЕРБ допусна чужденците в България”. И поясни, че въпросът бил болезнен за 80% от българите, дори се опита да потърси подкрепа от класика на българската литература Йордан Йовков. Изобщо не се съмняваме и в последвалото твърдение на бившата председателка на парламента, че казвала всичко това с ведро настроение. Тя със сигурност

съзнава популизма на извършеното от депутатите на ГЕРБ

Наясно е, че приетото решение няма правна стойност точно заради противоречията с основния закон на страната и с не по-малко важния договор за присъединяването ни към Европейския съюз. Цачева се опита да омаловажи случилото се с допълнително обяснение, че те всъщност не са извършили нищо нередно, защото са хвърлили горещия картоф на правителството. Факт е, че решението задължава Министерския съвет да приеме „всички необходими действия и актове по обявяване на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чуждестранни физически и юридически лица до 1 януари 2020 г.”. Тоест  обществеността трябвало да разбере, че

не гласувалите в пленарната зала, а кабинетът

в крайна сметка се очаква да бъде отговорен за този акт. Няма да коментираме как и по какъв начин (дали след сезиране на Конституционния съд или с отказ на правителството) ще бъде отхвърлено това решение на НС, но не може да подминем откровената „партийна целесъобразност” на думите на Цачева. Всъщност от казаното се разбира, че

ГЕРБ са готови на противозаконни действия

за да свалят управляващата в момента коалиция. И това вече прехвърля границите на досегашната гротеска, разигравана от бившите управляващи. Защото номерата с бойкота на заседанията, после на кворума и бламирането на собствения им вот на недоверие биха могли да се приемат като забавление, каквото учениците изпитват от индианските романи. Но вземането на решение, влизащо в противоречие с основния закон, е нещо, с което герберите ще бъдат запомнени. А какво да кажем, че имат претенцията да са партия за европейско развитие на страната ни и са член на Европейската народна партия. Видя се негативната реакция на Брюксел за този срамен акт, в който главен участник бяха бившите управляващи. Сигурни сме, че тепърва ще сърбат плодовете на това си деяние. Вероятно си мислят, че като си посипят главата с пепел или пък възприемат тактиката да търсят гафа другаде, ще могат да се върнат в политическата игра. Вярно е, че през целия криминален преход стремящите се към реванш са разчитали на късата памет на избирателите, които многократно са били лъгани. Само че ситуацията днес е променена. Неслучайно се наложи ГЕРБ предсрочно да прекратят мандата си. Видя се също, че всеки техен опит да си върнат властта се проваля - от онзи нескопосно организиран митинг на техни привърженици в началото на есенната сесия на НС до днешните стремежи да яхнат протестите.
Сериозният проблем за тях обаче е, че с това гласуване

ГЕРБ поставят под съмнение подкрепата за Европейската общност

по време на тяхното управление. И че публично са демонстрирали солидарност с ЕС, но в действителност може да са работили за друга кауза.
В конкретния случай изобщо не става дума за защита на националните интереси не само защото и сега има начини за продажба на земя на чужди граждани, а защото хлъзгавата плоскост, на която се поставят отношенията ни с останалите страни - членки на Евросъюза, тутакси ни слага в графата на ненадеждните партньори. И друг път е имало издънки с Брюксел, дали повод на не един и два отрицателни доклада, но тази би била с непредвидими последици, ако те своевременно не бъдат предотвратени.
Накрая не може да пропуснем и едно от най-неадекватните и несъстоятелни обяснения, дадени от ГЕРБ за това срамно гласуване. То според тях било знак към БСП да се направят предсрочни избори, за да се отърват от спорната за тях подкрепа на една от партиите. Сякаш тяхното управление не се крепеше изцяло на същите депутати, преди да бъдат отцепени така наречените независими народни избраници. Доста наивни от политическа, а и от гледна точка на обществен резонанс съждения. Към това ще добавим, че управляващите изобщо не се впечатляват от такива евтини трикове. Напротив, те

винаги използват отчайващата неопитност на герберите

за да всеят допълнително смут в техните редици.
Още по-сериозен проблем за ГЕРБ от случилото се е, че дори да се откажат от досегашните циркове и започнат да участват прилежно в законотворчеството в свещената сграда, обвиненията в популизъм и припомнянето на това срамно гласуване винаги ще се използват срещу тях. Защото това не е гаф като колорадския пейзаж, ползван от държавния ни глава в новогодишно поздравление към българския народ. Този ход на бившите управляващи, подобно на онова тефтерче, издава стил на управление, зад който надничат кукловоди, които искат да отдалечат страната ни от ЕС и НАТО.

понеделник, 28 октомври 2013 г.

Поредният син балон


четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Второто лице на президента

Демагогията очевидно се е превърнала във втора природа на държавния глава Росен Плевнелиев. Иначе не можем да си обясним как може да заяви на публична среща с граждани, каквато беше вчерашната, че времето да чакаме месията е минало и че сега бил моментът обществото и институциите да  търсят ефективни решения, а той като президент щял да даде своя принос. Нямаме нищо против и да се организират срещи, които да подпомогнат процеса на демократични реформи в страната. Но ще припомним на държавния глава как грубо се намеси, за да спре назначението на един конституционен съдия, както и факта, че с всеки изминал ден той самият може да се превърне в обект на разследване от страна на магистратите. Чисто лицемерие е да твърди, че щом някой дойде на власт, тутакси яхвал правосъдната система, при положение че има президентска квота в нея. Така че не само не е приемливо, но е нахално от негова страна да организира дискусия, свързана с реформирането на съдебната система. А провеждането на такава среща в момент, в който е нужно по най-бързия начин да се решат конкретни въпроси, свързани с националната сигурност – какъвто е бежанският проблем, е престъпление, отговорността за което е изцяло на държавния глава.

Двойствеността на Плевнелиев се състои в това, че уж от няколко дни се кани да свика Консултативния съвет по национална сигурност по темата, но все ни занимава с други неща – предимно със собствените си тегоби. Неговият смешен плач не ни интересува, нито пък нескопосаните опити да се представи пред обществото като жертва на заговор, чиято крайна цел е дискредитирането на президентската институция. За никого не е тайна чия жертва всъщност е Плевнелиев и кой от години му дърпа конците. Очевидно е също така, че страната ни има най-слабия президент в най-новата ни история, който е срам за институцията.

Няма съмнение, че целта на кукуловодите е да изчистят имиджа му и да го направят предводител на тунингованата десница, която да бъде припозната от протестиращите. Но основната грешка, която правят, е, че вместо да се вслушват в гласа на народа, се опитват да го насъскат срещу измислени врагове, за да не им бъде потърсена сметка за деянията им по време на близо четвъртвековния криминален преход. Фалиралият кръг, който ни пробутва своите протежета, не иска да разбере, че времето им е изтекло. И че хората не ги искат, защото са сърбали попарата им.

Вече не сме убедени, че ако той свика КСНС, ще има реален резултат. И просто ще се провали като предишния, след което несигурността в обществото ще нарасне. Но обитателят на „Дондуков” 2 трябва да предприеме тази стъпка не за друго, а защото това е негово конституционно задължение. Бавеното означава само едно – че задкулисието се чувства добре, когато нацията е разединена и живее в непрестанна страхова психоза за бъдещето си.

А това, че Плевнелиев говори напоследък в трето лице за себе си, вече не ни развеселява. Не говори никак добре за него и изказаното съмнение, че думите на гражданите могат да не бъдат чути от обществеността, след като то беше заявено не къде да е, а в националния телевизионен ефир, предаващ на живо и с пари на данъкоплатците събитието. Две години са твърде дълъг период на търпимост към тази мнима негова неадекватност. Маските, с които Плевнелиев излъга избирателите, вече паднаха. Не случайно той изоставя благия пасторски тон и размахва заканително пръст. Но и този номер няма да мине. Затова по-добре е да си ходи с мир.

вторник, 22 октомври 2013 г.

Поредният президентски миш-маш

В деня, в който правителство се събра на извънредно заседание и обяви мерки за решаване на бежанската криза, президентът Росен Плевнелиев не изневери на характерното за него в такива ситуации неадекватно поведение. От много време обществеността очаква той да свика Консултативния съвет по национална сигурност по този въпрос. За това го призоваха и лидери на парламентарни и извънпарламентарни партии.
Вместо да направи това незабавно като лично отиде в парламента и убеди политиците да забравят дрязгите и се държат подобаващо на девиза “Съединението прави силата”, изписан на фасадата на свещената сграда, Плевнелиев дълго време размахваше обвинително пръст във всички посоки, като се опитваше да прехвърли отговорността най-вече върху управляващите в момента. С вчерашните си две изяви – конференцията по въпросите на сигурността (организирана от БАН и Софийския форум за сигурност) и брифинга по актуални теми следобед, президентът за пореден път не се прояви като обединител, каквито са конституционните му правомощия. И не даде отговор на най-важния въпрос за свикването на съвета, с което да поеме своята част от отговорността. Не случайно управляващите вчера му казаха в прав текст, че сигурността на страната не е  детска играчка,

с която той може да си играе, когато поиска.

За съжаление Плевнелиев предпочете отново да се плъзне по

повърхността, задавайки въпроси (някои от които нелепи) от висотата на наблюдател, който само маркира случващото се и всъщност дълбоко не го засяга. Единственото, което се разбра от тази словесна канонада е, че няма нищо против да обере лаврите, ако случайно политиците си стиснат ръцете и проявят готовност да поделят помежду си отговорността за драмата с бежанците.
Но нека видим какви са хвърлените към уж невидимия виновник въпроси. Ще отбележим преди това, че думите му задължително бяха гарнирани с популистки и общоизвестни изводи, познати ни от редица договори, свързани с алианса и с организации, гарантиращи опазването на мира.
Например по отношение на външните фактори той с лека ръка се опита да оспори стратегията на НАТО да се посрещат превантивно заплахите извън териториите на страните - членки на алианса, като попита дали подобен извод, вече подготвен и в нашата стратегия,  е верен. И намекна за вече случилия се атентат в Бургас, както и за бежанската криза, като попита управляващите 

дали са готови да “генерират своевременни, обективни и верни оценки 

на стратегическата среда за сигурност, които да се използват за взимането на адекватни решения”. След което директно ги обвини пак с въпросче: “След като имаме план, защо бежанците спят на пода, нямат вода и ток в продължение на седмици?“ После продължи с обвиненията с косвена фразеология, като заяви, че страните със слаба или разпадаща се държавност генерират сериозни заплахи и рискове за сигурността както за съседните държави, така и за други региони...После претупа темата с дежурната битка с престъпността, контрабандата, икономическата несигурност, липсата на чужди инвестиции и диверсификацията на енергийните доставки, за да подчертае, че успех на политиките за сигурност може да има само когато те се провеждат от силни институции, които работят в интерес на гражданите, а не в услуга на „силните на деня“. За да подчертае накрая, че електронното управление е панацеята, която с магическа ръка ще реши всичко.
Няма да коментираме целия словесен миш-маш. Но ще започнем от това, че се наложи един от присъстващите бивши президенти дискретно да напомни на Плевнелиев, че страната ни винаги се е отнасяла по въпросите на сигурността с подобаваща отговорност. И че промяната на ситуацията, една година след постигнатия вече консенсус по общите въпроси, не е нещо неочаквано и влиза в основните принципи, гарантиращи сигурността. Не сме убедени, че Плевнелиев забеляза какво му казват. Открит обаче остава въпросът за

очевидното бездействие на сегашния

държавен глава

изразяващо се в споменатото вече безотговорно очакване политиците нещо да му подготвят като документ, който той да прегледа, след което щял да изкаже мнението си.
Видя се как действа в подобна ситуация, когато посред лято, за да подчертае някаква значителност и най-вече да яхне протестите, върна онзи закон за промяната на бюджета. И дори не направи усилия за по-широки консултации - освен срещата с финансовия министър.
Особено смущаващо прозвучаха думите му, че бил предприел много мерки за справянето с кризата, като по време на посещението си в ООН информирал за проблемите на страната и имал две срещи с еврокомисар Кристалина Георгиева.

А заключението “Работя и давам каквото мога”,

е развеселяващо и със сигурност небеизвестният герой на Ярослав Хашек Швейк би му завидил. Всъщност е много тъжно държавен глава да се изказва толкова лековато. Няма да коментираме изобщо думите му за политическия инженеринг, защото не е тайна за никого вече чий продукт е и кой фалирал кръг му дърпа конците що се отнася до най-важното му задължение - да пази конституцията, ще му напомним, че по-важно е той да я спазва. А това, че си мисли, че атаките срещу него били защото е на върха, където, по думите му, духали силни ветрове, също не е прав. За ветровете е трябвало да помисли, преди да вземе решението да се кандидатира за държавен глава.
Изобщо не му препоръчваме да размахва и плашилото на бившата Държавна сигурност. А още по-малко да вещае черни прокоби за нови непосилни сметки за ток и топлоенергия, защото още не е минала и година от падането по този повод на правителство, част от което е бил и той самият. В тази връзка няма как да не отбележим, че 

не ни изненадва това разединяващо нацията ни противопоставяне, 

което президентът подклажда. Ще му напомним също да не се крие зад президентството и да твърди, че през последните пет месеца нямало институция, която да не е атакувана. И че “омагьосаният кръг”, в който се въртим, е заради куклите на криминалния преход, сред които е и той.
Ако има нещо, в което е прав Плевнелиев, това са думите му, че “когато вместо да решиш проблема, го потулваш с несъществуващи скандали, рано или късно ще дължиш отговори”. Със сигурност отговорите, които той ни дава, не са на висотата на институцията. Отново ще повторим, че само заради един нисколихвен заем германският президент си подаде оставката.  Сигурни сме, че и Плевнелиев скоро ще му бъде потърсена сметка. Не само от избирателите.

понеделник, 21 октомври 2013 г.

Размиване вдясно

Няма все още признаци десните партии да бъдат припознати като алтернатива за управление на страната, въпреки неспиращите им опити да бъдат на всяка манджа мерудия, както е казал народът. Факт е само, че освен като опонент на БСП, те се представят и като противник на бившите управляващи. Целта им е прозрачна – да си върнат отнетото им дясно пространство. На този етап обаче липсват убедителни доказателства, че са истински опонент на социалистите, не само защото не бяха такива в миналия парламент, но и заради гледащите наляво партии, съставящи блока, които десните избиратели смятат, че са бъдеща депутатска хранилка за следващия ляв кабинет. Същото се отнася и за отношението им към ГЕРБ – уж ги отхвърлят като съюзник, но биха искали да получат наистина онова „златно ключе”, което им се привидя веднага след изборите за предишния парламент. Например това, което се разбира от последната им декларация за проблема с бежанците е, че правят нескопосан опит да отклонят недоволството на обществеността от безотговорното несвикване на Консултативния съвет по национална сигурност от държавния глава Росен Плевнелиев. Така те искат да прехвърлят цялата отговорност върху правителството.


А за да бъдат в крак с протестиращите


някак мимоходом искат оставката на кабинета и предсрочни избори.
Интересно е и друго – тази обща декларация на Реформаторския блок остана незабелязана за разлика от индивидуалните изяви на лидери на отделните партии. Сякаш всяка една от тях си прави сметки, които най-малкото трябва да им дадат най-важното: преференции при подредбата на бъдещите листи. В надпреварата между партийните шефове кой да изпъкне повече, се стига до комични ситуации, които показват колко е нелепо тяхното лидерство и колко зависими са те от техните патрони. На пръв поглед можеше да се приеме като леко намигване от страна на председателя на ДСБ Радан Кънев заявлението, че няма амбиции да е бъдещия премиер на България. Само че зад думите му тутакси се видя една добре позната сянка на червено-синята мъгла и ни напомни защо избирателите изхвърлиха бившият лидер на тъмносините Иван Костов от властта с такова мнозинство през 2001 г. А и от характеристиката, която Кънев му направи, веднага ни светна за кого става дума. Не само защото хардлайнерите в ДСБ познават само един човек, който може „да извърши промените”... Кънев дори леко размаха пръст на избирателите като им натърти, че много бързо и незаслужено изхабяват естествените си лидери...


Провалилата се в избори за президент и парламент Меглена Кунева


също майсторски потопи общата декларация на нареклите са реформатори, като дори присвои правото да бъде техен говорител, без дори да ги пита. В Шумен тя заяви, че до няколко дни ще бъде създаден Обществен съвет от изтъкнати юристи и общественици, който трябва да изготви рамката за нова конституция.
Кунева, разбира се, нищо не казва по „фундаменталния” въпрос, поставен от колегата й по лидерство Кънев – кой ще е десният премиер. От ДСБ също не са казали нищо за искането за нов основен закон. Ще припомним, че тези искания не са от вчера, но винаги са се използвали с популистки цели и то до момента, в който някоя от шумолящите партии докопа властта. Но в случая това не е важно. По-съществено е, че
разноговоренето вдясно няма как да е добър знак


за очакване на нещо по-добро от избирателите


Покъртителен с наивността си бе и друг гаф на реформаторите, когато в последния момент отказаха да подкрепят протестен концерт срещу реставрацията на комунизма в Пловдив преди няколко дни. Той беше обявен като организиран от СДС, ДСБ, Движение „България на гражданите”, Обединените земеделци, Гражданско движение „Разум”, Съюзът на репресираните и ГЕРБ. По повод на общото мероприятие бе насрочена и пресконференция на лидера на ДСБ Радан Кънев. Тя обаче бе отменена, а малко по-късно на страницата му във Фейсбук се появи пост с текст - “Изненада няма. Реформаторски блок НЕ организира този митинг, нито Демократи за силна България или друга от партиите в блока. Искрено се съмнявам и ГЕРБ да го организират... Г-н Спас Гърневски със сигурност отдавна не представлява ДСБ в Пловдив, надявам се, че и той го знае. Доколкото ми е известно, поне засега не представлява и ГЕРБ”.
Няма да разказваме колко автобуса с привърженици на ГЕРБ, добре оборудвани с плакати, бяха докарани, за да запълнят празнината, оставена от реформаторите. Но специално ще обърнем внимание на враждебното отношение към бившия пловдивски градоначалник, който бе сред най-личните десебари, но на който вече се гледа като на предател.

Ловът на вещици в собствените редици е бомбата


със закъснител, която цъка в механичния сбор от партии, които доста самонадеяно си представят как седят вече на масата на победителите. Наивно прозвучава и оправданието на Кънев, че концертът бил параван, зад който стоят сили, готвели се да „поставят прът в колелата на Реформаторския блок”. Истината е съвсем друга – от зората на демокрацията в СДС винаги е имало подставени лица, които са били активирани всеки път, когато са се създавали условия за силна десница. Този път много бързо лъснаха зависимостите на нареклите се реформатори. Техните фалирали кукловоди, освен предварително заложеното разединение, все още нямат най-важния компонент за бъдещ успех – харизматичната личност, която да вдъхне кураж и увлече не само десните избиратели. След като се видя,  че Кунева не може да е този лидер, заради катастрофалните й загуби, бе заложено на президента Плевнелиев да е неформалния водач.  Многото въпроси към него, които изникват всекидневно заради миналото му, неадекватното му поведение в ключови за страната ситуации и неспиращите му опити да разединява нацията, обаче възродиха идеята Кунева да е лидерът на блока. Точно затова през последните дни ставаме свидетели на нескопосните й опити да си върне позициите. Напразни усилия.
Какъв е нелицеприятният извод от всичко това – вместо да засилват влиянието си, изхвърлените извън парламента партии продължават да наливат вода в мелницата на ГЕРБ и БСП, които според проучванията запазват влиянието си. Излиза, че само с очакване герберите да се самовзрвивят заради парламентарните си изцепки, десните не може да се измъкнат от блатото, в което сами са се натикали. На всичкото отгоре бившите управляващи дори започнаха да изземват инициативите на реформаторите – последните им намерения са следващия вот да не е за културата и здравеопазването, а заради кризата с бежанците. Жалко е, че десните реформатори до такава степен самовлюбено са се вгледали в собствените си персони, че допускат с такава лекота герберите да им присвояват опозиционните инициативи. Но може пък такава да е целта на кукловодите – реформаторския блок да е подгряваща трупа на сегашното статукво, което да продължи и в бъдеще.

събота, 19 октомври 2013 г.

Кукувичата прежда на Мадам Йес

Вече си мислехме, че кукловодите на Меглена Кунева са я скрили, защото най-после им е светнало, че всяка нейна поява е учебно доказателство защо избирателите оставиха нея и нейната партийка извън парламента. Но и тяхното упорство май няма граници.
Факт е обаче, че Кунева много я боли, че не е в Народното събрание. Защото все към него гледа, макар и през крив макарон, както е казал народът. И за да се приравни някак си към висотата на свещената сграда, се опитва да размахва пръст на депутатите. Че и да ги поучава как може да влязат в правия път, ако изпълняват нарежданията й. То бива, бива бягане от реалността, ама чак толкова не бива. И Барон Мюнхаузен би й завидял на опитите  да лети, характерни за онези болнични заведения, в които всеки може да е премиер или астронавт.
Но понеже става дума за наглост, няма да подминем

опита на отгледаното писано яйце на бившия режим

да бъде насадено в гнездото на демокрацията. Не е тайна за обществото кой фалирал олигархичен кръг създаде така наречения Реформаторски блок, защо точно нея побутва напред за негов лидер и какви титанични опити прави, за да я припознаят и протестиращите като такъв. Особено след като се видя фиаското на друг техен фаворит – президента Плевнелиев, забъркал се в множество афери, за които тепърва ще се налага да се среща с Темида.
Няма да подминем и лъжата, нагло изречена от Кунева в ефир вчера, че нейният фаворит Найден Зеленогорски никога не е ползвал ромски гласове, за да получи втори кметски мандат. Достатъчно е да се изгледа клипът, пуснат по този повод в социалната мрежа, за да се види колко почтително кандидат-кметът Зелногорски посреща един ромски цар.
Истината е, че

лъжата отдавна е втора природа на госпожата

Точно както по времето на Тато беше Пръмова, защото беше снаха на известен комунистически водач, така веднага след промените стана Кунева, защото така беше по-изгодно.
Същото хамелеонство Кунева ярко демонстрира и докато беше еврокомисар в Брюксел. Вместо да работи за националните интереси, сервилничеше на чужди и заслужено си спечели прозвището Мадам Йес.
Няма да се спираме и на многобройните афери и неизгодни договори, с които се свързва нейното име. Но обществеността е наясно, че цената, която плаща заради Кунева и нейните кукловоди, вече е непосилна. Няма как един провалил се еврокомисар, издънил се кандидат президент и

подлъгал мнозина вдясно с партията си

правилно недопусната в парламента от избирателите, да бъде съдник, още по-малко морален стожер.
Този неин похват отдавна е забелязан от тези, които бяха докарани до просешка тояга заради безобразията на онези фамилии, техните родственици, близки, че и снахи. Не само че достойните избиратели няма да допуснат повече някой да спекулира и демагогства със смисъла на символа да бъдеш гражданин, но със сигурност не е далеч денят, в който на това котило ще бъде потърсена сметка. Защото на всички им писна крадецът да вика „дръжте крадеца”.

Обезсмислените вотово не недоверие


Още с втория вот на недоверие към управляващите ГЕРБ изтъркаха тази плоча и тя взе да скрибуца фалшиво. Затова, преди да внесат следващите два вота – за културата и за здравеопазването, както се заканват, трябва добре да анализират тази безпрецедентна тактика на вотове „до дупка” в най-новата ни история. Още при първия им опит да бутнат правителството се видя, че циркът игра с кворума показва всъщност какви дилетанти са в политиката. Също така стана очевидно, че протестиращите не са си променили отрицателното отношение към тях, което ги свали от власт през февруари. И трето – че всеки път след подобно изпълнение управляващото мнозинство ще излиза по-силно и убедено във

възможността да си изкара мандата докрай

При втория вот, в който герберите си бяха взели поука и присъстваха на дебатите (а и до голяма степен бяха принудени за това от блъфа на атакистите с мнимото им заминаване в Австрия), се разбра, че всеки камък, хвърлен срещу кабинета, се връща обратно и им нанася поражения с непредвидими допълнителни последици. Например хвалбите им за магистралните победи се сринаха не само заради цифрите, изнесени в пленарната зала, но и заради появилите се дупки на Дунав мост 2, символ на тяхното управление.
Това обаче, върху което

бившите управляващи най-много трябва да се замислят

се чу не от друг, а от премиера Пламен Орешарски. В деня на дебата той каза многозначително в кулоарите на Народното събрание, че въпросът не е докога ще издържи правителството, а по-скоро - ГЕРБ докога ще издържи. Вчера след отхвърлянето на вота премиерът продължи в същия дух, като изказа предположението, че „ако вотът беше таен, гласовете в подкрепа (на правителството) щяха да бъдат повече от тези, които са сега”. В заключение Орешарски обобщи, че на този етап вотовете не го притесняват особено и не отнемат много време на неговите колеги да подготвят отговорите, тъй като тезите на опонентите не били много състоятелни. Доста обидно и подигравателно прозвуча това за тези, които искат да бъдат уважавани като първа политическа сила след последните избори. Но ако приемем, че шеговитият тон на премиера може да бъде преглътнат някак си от герберите, то едва ли ще пропуснат предупредителния знак, че

ГЕРБ може да претърпи сътресения в близките месеци

включително и разпад на парламентарната им група. Нека повторим - точно такова послание се съдържа в думите на премиера, че ГЕРБ може и да не издържи на повече вотове, защото неговите депутати биха започнали да подкрепят правителството.
С това, разбира се, не приключват лошите новини за бившите управляващи. Има сигнали, че те доста глупаво спекулират с твърдението си, че правителството е изпаднало в международна изолация.

Орешарски дискретно ги опроверга, но като достатъчно добър играч
не разкри всички козове, които е получил
при срещите си с европейски премиери.
Изводът от тези детайли, откроили се от пушилката на втория вот на недоверие към правителството, никак не са случайни. Те са предизвикателство не само към ГЕРБ, но и към онези, които кроят свои планове за реванш било чрез Реформаторския блок или чрез държавния глава. Във всеки случай неуважителното отношение към утвърдените демократични принципи на парламентарната демокрация и подменянето им с клоунади и рекетьорски хватки винаги се обръщат срещу техните създатели. Принуждават ги да играят според правилата или просто ги изхвърлят на политическото бунище.

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Президент за импийчмънт

Всекидневно от месеци насам излизат данни за съмнително осъществени сделки в миналото на президента на страната Росен Плевнелиев. Освен с него самия някои от аферите са свързани пряко с близки роднини и лица, за които се твърди, че са неговите патрони и досега му дърпат конците. Няма да се спираме подробно на тях. Обществеността е достатъчно добре запозната с детайлите. Вижда се от многобройните демонстрации пред сградата на президентството, както и от стотиците хиляди подписи, събрани за оставката му, че държавният глава е загубил доверието. Ще припомним, че германският президент Кристиан Вулф през февруари месец на 2012 г. (само две години след като бе избран) сдаде поста заради обвинения, които тук за някои може да се сторят смешни. Името на Вулф беше замесено в скандал, свързан с машинации при отпускане на кредит, от който той е извлякъл изгода по времето, когато е бил в управата на Долна Саксония. За да си купи къща, Вулф взима голям кредит от свой приятел, който дава парите от сметката на съпругата си. След това


Вулф изтегля банков кредит с преференции и чрез него връща личния си кредит


на приятеля си.  На пръв поглед няма нищо нередно и както самият германски президент твърди – операцията е в рамките на закона. Само че не само в Германия, но и ние оттук виждаме, че той се  е възползвал от преференции (т.е. от облекчения), каквито заради общественото си положение не е било редно и най-вече морално да използва. За да добием по-ясна представа, ще допълним този прецедент с още нещо – и в Германия бяха направени опити да се потули аферата, като лицата и най-вече разследващите репортери бяха притискани. Това допълнително нажежи страстите около Вулф и всъщност избухналото обществено мнение беше вълната, която го помете от поста. Отбелязваме не случайно и този факт. Преди ден в разпространено от пресцентъра на президентството съобщение от името на държавния глава се отправят заплахи срещу лица, които разпространяват “клеветнически твърдения и манипулативна информация”, която не само притеснявала държавния глава, но била насочена срещу институцията, която той оглавява. Ще цитираме точно: “Президентът Росен Плевнелиев си запазва правото да защити репутацията на президентската институция и доброто си име, включително и чрез завеждането на съдебни дела срещу медии или всеки, който публикува или разпространява лъжи и клевети по негов адрес.” Първо, президентът не може да защитава репутацията на която и да е институция,


дори и на тази, в която се намира временно


Понятия като клевета и лъжа спрямо институция не съществуват в Наказателния кодекс. В мрежата шеговито по този повод се напомня, че репутацията на институцията може реално да пострада не от слухове, а както се случи с МВР по време на бившия вътрешен министър  - когато невинни хора бяха обявявани за детеубийци, крадци, бандити и т.н. Може да обясним още няколко детайла по темата, например защо не могат да се водят дела от такъв тип срещу институции, фирми, вестници и т.н., но ще го спестим. Само ще напомним, че твърденията за офшорни сметки, имения в чужбина не могат да предизвикат преследване срещу този, който ги съобщава. Но за това как и по какъв начин са придобити средствата, как са извършени сделките и платени ли са данъците - това вече би могло да бъде много притеснително за нашия президент. Но той някак си продължава да се рее в облаците

и да си мисли, че ще му се размине


Най-вероятно като разчита на високопоставените си покровители. Но ако все още Плевнелиев има разумен ход,  достатъчно е да осмисли написаното по-горе, за да си подаде незабавно оставката. В противен случай може да бъде изгонен така, както бившите управляващи бяха натирени от гражданите през февруари. Известно е, че още през лятото, когато се разчу за офшорните фирми, в които бе замесено името на държавния глава, една от партиите, съставящи мнозинството в парламента, поиска да започне импийчмънт срещу него. Те допълнително се мотивираха с кампанията на Евросъюза да бъдат осветени офшорните сметки.
Има няколко законови възможности за отстраняването на Плевнелиев – обвиненията са посочени в чл. 103 на конституцията. Те са държавна измяна и нарушаване на конституцията. Първото е твърде силно и несъотносимо към президента ни


въпреки негови изцепки навън, плашещи чуждите инвеститори


По отношение на нарушенията на конституцията депутатите вече са създали работна група, която подготвя мотивите за искането. Според основния закон обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от депутатите са гласували за това. След това  Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът  е нарушил конституцията, пълномощията му се прекратяват. А неговите задължения ще бъдат приети от вицето му до края на мандата.
Тук е уместно да напомним опасната намеса на държавния глава когато върна за повторно обсъждане по средата на лятото исканата от правителството промяна в бюджета. Тогава премиерът Пламен Орешарски открито обвини държавния глава в противоконституционност, защото с ветото си  “грубо се намеси в работата на изпълнителната власт и направи още една стъпка в поредицата от небалансирани и едностранчиви действия, които предприема напоследък в противоречие с конституционно възложените му функции на надпартиен, балансиращ и обединяващ фактор в обществения и политически живот”. С което дори при евентуалното му отхвърляне от страна на НС “остава ефект на забавянето на тези корекции с неблагоприятни последици върху цялото социално-икономическо развитие на страната”...


За да мине импийчмънтът


през Народното събрание, са нужни 160 гласа, каквито в момента управляващото мнозинство няма. Но това е само на пръв поглед. Отдавна има съмнения, че започналото еманципиране на Плевнелиев от партията майка ГЕРБ дразни ръководството й. Фактът, че благодетелите на държавния глава се опитват да го направят неформален лидер на тяхното ново отроче - Реформаторския блок, не остава незабелязан. Известни са и негативните позиции на така наречените реформатори спрямо сродната народна партия– не искат и да чуят за единни действия с нея. Напротив, воюват срещу ГЕРБ и най-вече се стремят да си върнат позициите вдясно, като ги изхвърлят от дясното пространство.
Тези дрязги могат много бързо да решат съдбата на Плевнелиев, който си има достатъчно приемлив заместник в лицето на своята вицепрезидентка. По-важното е, че това, което наклонява везните за отстраняването на най-слабия президент в новата ни история, е отчайващата му невъзможност да бъде обединител на нацията. Колкото по-бързо самият той осъзнае това, толкова по-малки ще са последиците за нацията. А цената, която гражданите плащат вече заради неговата неадекватност, е непоносима и заради това неприемлива.

вторник, 15 октомври 2013 г.

Фантомните аргументи на една бивша министърка

Бившите управляващи се готвят да надминат творческите висоти на техния президент Росен Плевнелиев. Избрали са правия път - да достигнат неговата възторженост при излагането на кухи аргументи за все още несъстояли се събития. Наистина, колко емоционално прозвучаха думите на бившата регионална министърка Лиляна Павлова през уикенда:
„Аз лично като експерт и един основен опонент в момента на тази политика ще заложа на експертното. Няма да залагам на политическите говорения. Аз съм човек на действието, на фактите и на цифрите...”  
Всъщност още при внасянето на вота ни светна, че нещо не е наред. Тогава Павлова каза, че мотивите за вота са преди всичко

В ЦЯЛОСТНОТО УСЕЩАНЕ ЗА ПРОВАЛ В ПОЛИТИКАТА

за регионално развитие и инфраструктура. Нито една от секторните политики не е в ход или няма добра реализация, допълни тя. За всеки, който се занимава с политика, не е нужно да мине през специално обучение, за да е наясно, че усещанията са подходящи за други места, но не за пленарната зала на Народното събрание. Помислихме си обаче, че по-късно ще чуем и ще разберем какво точно се крие зад тази емоционална мъгла. Нищо подобно не се случи. Напротив, отличничката на партийното ръководство продължи с фантомите. Павлова имала притеснения, че новият програмен период за инвестициите към регионите е положен на грешна основа. Тя била наясно, че това не можело да се случи за 24 часа или за седем години, за да станат те най-богати, но можело да се направи така, че да живеят хората по-добре, да се намали миграцията от по-малките към по-големите градове, инвестициите да отидат там и хората да имат добра инфраструктура и жизнена среда.
Ще кажем направо – 

БИВШАТА МИНИСТЪРКА НЕ Е ПРЕД УЧЕНИЦИ 

на които да обяснява що е то регионална политика. Нито пък е студентка на изпит по тази тема. Много ни е интересно какви аргументи ще извади за нещо, което го няма. Не е прието нито от министерството, не е дошло и в парламента. Иначе нямаме нищо против да чуем какво ги притеснява ГЕРБ, та са поискали вот на недоверие още в началото на работата на регионалното ведомство. Очакваме с нетърпение също така да влязат в пленарната зала, а не да бойкотират и този вот, както се случи първия път. Както се надяваме да няма игрички с кворума.
Ако трябва да сумираме тези натрупвания, дори и при най-добро развитие, без изцепки, характерни за индианските романи, очакванията ни са, че

НЯМА КАК С ПРЕДПОСТАВЕНИ, НЯМАЩИ НИЩО ОБЩО С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

аргументи, да се спечели обществеността. Тя е настръхнала достатъчно заради онази дупка в асфалта, която се появи на Дунав мост 2, с който ни проглушиха ушите да се хвалят по време на тяхното управление. Павлова нищо не казва засега по този въпрос. Но управляващите едва ли ще пропуснат да я попитат. За разлика от въпросите в бъдеще време, които ще задава бившата регионална министърка по време на втория вот на недоверие,

ПРОБИТИЯТ МОСТ Е ДОСТАТЪЧНО КРАСНОРЕЧИВ АРГУМЕНТ

Разбира се, и през ум не ни минава, че ще си посипят главите с пепел. Напротив, ще видим как падналите с гръм и трясък през февруари, подобно на Барон Мюнхаузен, ще се хванат за косите и ще полетят, като обвинят бившите тайни служби на комунистическия режим и неговите наследници за това, че са им погодили този номер. Но нека не избързваме и не си служим с техните празни предположения. Защото от ГЕРБ може да се очаква всичко. Може просто да няма вот.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Жега с бежанците

Ако има добра новина около неразбориите с лавината от сирийски бежанци у нас, тя е, че с благословията на българския патриарх Неофит започва настаняването на православните сред тях в нашите манастири. За съжаление, тези, които трябваше да се поучат от нея, я пропуснаха покрай ушите си. Едва ли има по лош политически знак за опозиционната ГЕРБ (партия, която непрекъснато изтъква, че е първа политическа сила) от това да нагнетява популистки проблема и да го използва, за да клати правителството. Същото се отнася и за президента Росен Плевнелиев, който, вместо незабавно да отиде в парламента и започне на място срещи с лидерите на четирите партии, представени там, предпочете от висотата на „Дондуков” 2 да заяви, че  това е работа преди всичко на правителството, и мъгляво да съобщи, че някога си, в необозримо бъдеще и при известни условия,

може да свика консултативен съвет

по темата. Когато обаче е вън от страната,   Плевнелиев не пропуска да се възползва от наболелия въпрос. Например при срещата си в Ню Йорк с върховния комисар на ООН по бежанците Антонио Гутериш гордо заяви, че страната ни е символ на гостоприемство, толерантност и хуманност и трябва да го покаже в сегашния момент. Всъщност държавният глава ни разочарова за пореден път с неадекватното размахване на пръст:
"Няма бързо решение на кризата, така че България трябва да е готова и да действа отговорно и адекватно".

Няма да коментираме тези красноречиви негови думи

нямащи нищо общо с призванието на държавния глава по конституция. Но ще цитираме вътрешния министър Цветлин Йовчев:
„На фона на всичко и президентът се изказва и се държи като страничен наблюдател и коментатор, все едно че няма никаква отговорност за националната сигурност. Наистина, в малко странна ситуация сме”.
Няма да обсъждаме загубата на парламентарно време от други, които пък искаха да се затвори границата. Странно е и че управляващото мнозинство не се използва от парламентарните възможности. Ще кажем направо, че хуманитарният проблем може да е сложен, може сега да предизвиква дрязги между институциите и да възмущава с право обществото, което се чуди как така десетки хиляди чиновници не могат да се справят с 5000 бежанци. Но всичко това е решимо (макар и в обозримо бъдеще), в сравнение с възможността в страната ни да се настанят ислямски терористи. На няколко пъти вътрешният министър, както и известни специалисти по тези въпроси предупреждават за тази опасност. Със сигурност съответните служби си вършат работата. Но това не е достатъчно. Защото без приемането на тази заплаха от водещите политически сили и от държавния глава като проблем, който трябва да обедини усилията на всички, той винаги ще виси.

Подхвърлянето на горещия картоф

 което в момента се вижда, че прави опозицията (начело с техния президент), може да прилича на скупчени павета в нощта на онзи злополучен кръг на белия автобус, но всъщност е игра с огъня. Тя бе точно определена от Йовчев като политическо мародерство. Факт е, че предишното правителство не е направило нищо, макар че прогнозите още тогава са били да очакваме наплив от бежанци. Взето е било решение през 2012 г. да се изгради лагер, похарчени са 200 000 лв., но нищо не е направено. Всички видяха, че на мястото има една буренясала поляна. Освен това има данни, че евросредствата не са усвоявани така, както трябва. Затова вместо да има вече готов лагер, първите 80 фургона в бившите военни казарми в Харманли поставиха сегашните управляващи преди дни. Точно затова и  най-вече от кумова срама би било добре диалогът за решаване на кризата с бежанците да бъде започнат от опозицията по инициатива на президента. Елементарните признаци, че това може да се случи в спешен порядък още през тази седмица, биха били предприемането на хуманитарна инициатива от страна на опозицията по отношение на бежанците. При това не като се използват пари от

огромната партийна субсидия с рекламна цел

както го правеха в предишния парламент, а с лични действия. Наистина е за чудене, че още няма такива инициативи. Но не е за чудене, защото мястото, където може да се постигне единна позиция и която да се отстоява, е Народното събрание. То обаче е превърнато в място, където вместо дебат опозицията следи предимно как се движи кворумът и гледа с него да надцака управляващото мнозинство. Така че дори да се поиска такъв дебат, той със сигурност ще се използва за цели, които нямат нищо общо с хуманността - черта, която отличава всяко истинско демократично общество. Е, как тогава на страната ни ще се гледа като на „символ на гостоприемство, толерантност и хуманност“, както твърди държавният глава.
Няма да припомняме с какво се занимава парламентът близо месец. Срамните сцени съпътстваха почти всички заседания и завършиха много показателно с обсъждането на онова тефтерче, което се превърна в емблема на предишното управление – за саморазправа с неудобните политически противници. Един преглед на предстоящото през тази седмица също не е радващо – предстои дебатът по нов вот на недоверие, този път за регионалната политика. Само ще отбележим, че ако такъв все пак се състои, едва ли управляващите ще пропуснат да обвинят ГЕРБ, че заради тяхната лоша политика в този сектор не са били построени своевременно лагери за бежанци.

Затова добре би било бившите да проявят разум

и да се държат наистина като политическа сила, спечелила най-много депутатски места. Вместо вот на недоверие, може да поискат всички парламентарно представени сили да се опитат да намерят общо решение на проблема. Но не с неуместни за страна членка на Евросъюза искания да се затворят границите или пък да се издигне стена по границата с Турция. Известно е по време на тоталитарния режим за какво служеше така нареченият пограничен кльон, по който даже течеше електрически ток.
Възможно е, ако се съди по острия тон на вътрешния министър,

да съществува и мрачен сценарий да се използват

евентуалните взривоопасни последствия от негативно развитие на проблема с бежанците за реваншистки цели от страна на бившите управляващи. По този повод само ще им припомним как цялото ни общество изпадна в шок, когато за първи път в европейска страна бе взривен автобус с израелски туристи. Фактът, че от доста време се прави всичко възможно да бъдат обезличени водещи институции, никак не е лицеприятен. Това може да се приеме и като стъпка към действия, които могат да взривят държавността.
Истината е, че тази конфигурация в парламента е удобна за подобна нестабилност. Но от друга страна колкото по-бързо опозицията започне да се държи като опозиция, като си служи само с политически аргументи, а не с номерът „иди си, ела си“, толкова по-стабилни ще бъдат тези, които пряко участват в решаването на проблема. Ситуацията с бежанците от Сирия е сложна, но не нерешима. Невидимите опасности, които я съпътстват, обаче са проблем не само на управляващите. Затова  очакванията на обществото са в спешните мерки да обединят усилията си всички политици. Жегата, която идва с бежанците от Сирия, е такава, че няма да има невинни, ако се стигне до това, което се случи в Бургас преди година и половина.

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Новите изцепки на президента

Президентът Росен Плевнелиев ни остави без скандални изяви близо месец. Вече си мислехме, че си е взел поука и оттук нататък ще работи само за единението на нацията, каквото му е основното задължение по конституция. Очаквахме дори, че след цирка с кворума, разигран по време на вота на недоверие към правителството и след това, първото, което ще направи през тази седмица, е да дойде в пленарната зала и да призове депутатите да коват закони, а не да гневят данъкоплатците, харчейки парите им за евтини номерца. За съжаление държавният ни глава само за няколко дни върна добре познатия на всички свой образ на популист, чиито комични изпълнения от доста време никак не ни радват.
Ясно е, че вменената му роля от кукловодите е той да е неформалният лидер на така наречения Реформаторски блок, който трябва да замени провалящото се главоломно, но настанило се вдясно формирование ГЕРБ.
На олигархичния кръг, от който произлиза Плевнелиев, бързо им светна, че сред младите лидери няма такъв, който да фокусира избирателите.
Президентът също няма харизма, но зад него стои авторитетна институция. Именно с помощта на “Дондуков” 2 се очаква 


реформаторите постепенно да изместят ГЕРБ 

и избирателите да ги припознаят на евентуалните предсрочни избори. Това обаче вече няма как да се случи. Държавният глава бе тестван в много ситуации. И във всички се провали. Не можа да яхне протеста, напротив -  още при първата си поява сред тях се наложи бодигардовете спешно да го приберат в президентството. Провали се и на консултативния съвет. Но най-голямата му издънка беше ветото посред лято за онзи милиард, който правителството поиска, за да закърпи бюджета. (За пробива, в който и той самият като бивш министър на регионалното развитие, носи вина.) Няма да коментираме отново защо не отиде при миньорите, когато стана инцидентът в рудник „Ораново”, няма да нищим офшорките, от които и досега надничат сенките на неговите патрони. Но самият факт, че обществеността не остана безразлична, е достатъчен, за да си задаваме все по-често въпроса не е ли дошло време за такива конституционни промени, които да доведат не само до по-добър избор на държавен глава, но и до по-лесното му освобождаване, при доказано неадекватно и в ущърб на държавността поведение от негова страна.
Но да караме поред. В рамките на няколко дни Росен Плевнелиев обеща да наложи нови две вета – първото за предложеното от различни по цвят депутати връщане на параграф в Закона за досиетата, и вчера – ако народните избраници гласуват да се върне тютюнопушенето в заведенията. Обяви също, че смята да свика Консултативния съвет по национална сигурност, при условие че подготвените закони му се представят в пакет. И за трите му намерения е валидна поговорката - рибата още в морето, а олиото в тигана вече цвърчи. По нито един от трите въпроса няма политическо решение, взето поединично и като цяло от партиите, съставящи парламентарното мнозинство. От БСП твърдо заявиха, че въпросът със скриването на наши разузнавачи не е обсъждан от политическото ръководство. (Само ще отбележим, че и досега, въпреки действието на закона, те не са били разкривани, освен това има достатъчно механизми техните имена да бъдат запазени в тайна завинаги.)
Същото се отнася и за отмяната на забраната за пушене. Факт е, че социалистите правят своеобразно допитване дали това може да се случи. Министърката на здравеопазването, както и водещи политици се колебаят да направят този реванш в полза на пушачите. И въпреки това президентът ни бърза да се намеси. Ще кажем направо -


не е работа на Плевнелиев да прави такива изявления


Не защото за него са гласували хиляди пушачи, а защото елементарната етика изисква той да се съобразява с факта, че е президент на всички, а не само на ГЕРБ или пък на непушачите...
За разлика от намеренията му да сложи вето на двата законопроекта, които въобще не са гласувани, за нас по-интересен за разглеждане е плахият опит на държавния ни глава да свика отново КСНС. Не е трудно да се предположи, че той ще настоява да си запази контрола поне върху НСО. Проблемът е, че с действията си той по никой начин не е проявил онази сговорчивост, която се изисква, за


да се постига консенсус


с водещите политически сили по важни за националната сигурност законопроекти. Не е известно Плевнелиев да е провел официални консултации с лидерите на парламентарно представените политически сили. От тяхна страна няма досега публични изявления как виждат бъдещото позициониране на службите, макар че в ранната пролет почти беше постигната обща договорка. Затова подходът на държавния глава трябва да бъде съвсем друг.
В момента той леко се пъчи, без да е въобще сигурен, че някой ще му обърне внимание. Напротив, от плахата му покана за свикване на такъв съвет става ясно, че той дори се страхува, че политиците ще направят каквото са си наумили и ще го прецакат най-безцеремонно, като му отнемат и контрола върху НСО.

Особено дразнещ е опитът на Плевнелиев
да остави горещия картоф с прииждащите бежанци


само в компетенциите на правителството. Ето как се опита да се измъкне той от предложението на военния министър  Ангел Найденов, че е добре да се свика КСНС за кризата с бежанците от Сирия:
„Военният министър посочи, че има основание за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност, същевременно каза, че няма смисъл да се свиква Съветът по сигурността към Министерски съвет.
Малко странно е това изявление”, заяви държавният глава. „Нека направим голямата разлика – КСНС към президента е консултативен орган, същевременно има Съвет по сигурността, който е изпълнителен орган. Там се ревизират плановете, там се осигурява финансирането, там се взимат важните решения. Очаквам, такива са и посланията, които получавам от министрите, от правителството, те реализираха своя план, знаят какво правят, имат съответното финансиране, ако трябва, ще вземат допълнителни мерки. Изцяло в компетентността на изпълнителната власт е да се справи с проблема, който имаме”, посочи той.
Всъщност, ако иска Росен Плевнелиев да е истински държавен глава, първото, което трябва да направи, е


да отиде в парламента и лично да ангажира

най-висшата власт в страната с решаването на проблема с бежанците от Сирия. Следващата стъпка е пак там: да обедини усилията на парламентарно представените сили да бъдат създадени закони за службите, които да действат десетилетия напред.
За съжаление Плевнелиев нееднократно е доказал, че няма нито смелостта, нито дори желанието да го направи.  Той отдавна се носи по чужди вълни. Неговите зависимости са не по-малко опасни от тези, които имат свързаните с бившите тайни служби на репресивния комунистически режим. Но все пак шансът му остава. И той може да постъпи, както е записано в свещеното писание:
 “... и ако има порок в ръката ти, а ти го отмахнеш и не оставиш беззаконието да обитава в твоите шатри, то ще подигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш. Тогава ще забравиш тъгата: като за оттекла се вода ще си спомняш за нея. И животът ти ще тръгне по-ясен от пладне; ще просветлееш като утро. И ще бъдеш спокоен, защото има надежда; ти си ограден и можеш да спиш безопасно. Ще лежиш, и не ще има кой да застрашава, и мнозина ще ти се подмилкват. А очите на беззаконниците ще изтекат, прибежището им ще пропадне, и надеждата им ще изчезне.”
Изборът е изцяло в ръцете на държавния глава. Пред него е народът, зад гърба му са кукловодите.