Общо показвания

понеделник, 29 август 2011 г.

Паяци и скакалци


С лицемерно примирие приключи в събота поредната операция за разбиване на дясното. Всички видяха как човекът, когото едни наричат Командира, а други - Гаргамел, взе всичко за себе си и остави всички останали с пръст в уста. Включително и десетимата, които ще се видят наесен като общински съветници в Столичната община. Точно както паякът хваща в мрежата си скакалеца и после бавно го изсмуква, така и политическият милиционер от времето на соца показа, че владее изкуството на войната до такава степен, че да реализира враждебните си намерения, прилагайки основното правило на любимия си пълководец Карл фон Клаузевиц - да подчини противника си, като го постави в положение, което е по-потискащо и неизгодно за него от жертвите, които трябва да направи.
Очевидно стана и друго - че това е тактиката на човек, който няма какво да губи в морално

отношение и отдавна си е плюл на физиономията.

Няма как по друг начин да си обясним противоречивото поведение на ДСБ. Първо, заместникът на Иван Костов и шеф на предизборния щаб на ДСБ Веселин Методиев обяви ултиматум, според който "ако до края на деня не се постигне споразумение за коалиция между двете партии за местните избори в София, ще внесем сами документи в Общинската избирателна комисия (ОИК), за да не оставим столичани без кандидат на автентичната десница за кмет на София". В специалното си изявление от ДСБ обявиха още, че се подменя Синята коалиция с друга по повод подписаното в четвъртък споразумение между СДС и ОДС за подкрепа на кандидата за президент на Синята коалиция Румен Христов. И това според формацията на Костов е "компрометирано политическо споразумение с партии, които са срещу нашия кандидат за кмет на София".
И само няколко часа по-късно направи точно обратното - подписаха споразумението със СДС и на практика се съюзиха с тези, които навремето Костов като премиер изхвърли от правителството и люто воюва с тях и до днес.
Всъщност компрометирана отново е синята идея. Също така за кой ли път стана ясно, че авторът на статии в „Работническо дело”

знае как да служи на кукловодите от криминалния преход.

Синьо-червената мъгла, която блесна на последния вот на недоверие към правителството, сега отново се появи. Всички ще видят на предстоящите избори, че Синята коалиция в действителност е един балон, който ще се спука с гръм и трясък на тях. И в двата щаба са наясно, че никъде тя няма шанс за свой кмет. Там, където и СДС, и ДСБ ще имат кметове и достатъчно добро участие в местната власт, то това ще е заради други коалиции. Така най-вероятно ще стане в Плевен, Монтана, Свищов, Бургас, Кюстендил и в някои други по-малки градове. В ключовите за страната София, Пловдив и Варна обаче само любителят на сините теменужки си е опекъл работата за корпоративно подпомагане на бъдещите победители, без значение какъв ще е цветът им.
Разигралият се син водевил няма как да не ни върне и

към премълчаната отговорност за несъстоялия се преход.

От него най голяма е вината на сините и нароилите се от тях многобройни люспи. Не е отговорено и на съвсем логичния въпрос защо е трябвало да се разделят, след като сега се налага отново да се събират. Отговорът е очевиден, само че съучастниците в убийството на синия лъв не искат да си признаят и разчитат единствено на късата памет. Но след всичко случило се ние много точно можем да си обясним защо Командира напусна партията, която го доведе на власт, същата, от чието име той управлява и натовари с негативи и която той трансформира от коалиция.
Затова обаче нямат вина онези, които му повярваха (някои от тях дори гордо се наричаха гладиаторите на Командира) и които той раздели,

противопостави един на друг и накрая изсмука в паяжината,

дадена му от кукловодите.
Сега всички приличат на Радичковите малки кученца, на които виждаш само каишката, но джавкат силно, за да не бъдат настъпени. И тайно се питат защо да гласуваме за този, който отсега разправя, че „тия избори не са важни, важни са парламентарните”.
И сега Костов можеше пак да се направи на обиден, но го направи само дотолкова, доколкото да не вдига телефона на Мартин и да пусне своите да вдигнат малко пушилка. Той е напълно наясно,

че втори път не бива да се обижда

по начина, по който го направи навремето, когато вместо посочената от него Екатерина Михайлова за лидер на партията бе избрана Надежда Михайлова. Затова е малко чудно защо сините приеха това споразумение.
Ако приемем хипотетично софийската листа до десето място, ще видим, че в нея точно се спазва единствено исканото от ДСБ съотношение 3 към 2, тоест шестима ще са от партията на Иван Костов и четирима от СДС.
Има и още няколко лоши новини за сините. Нека си припомним само колко човека във Варна бяха изключени от партията за това, че не се съгласиха с предложеното от костовистите местно споразумение. Няма как и софийското споразумение да бъде прието от сините, защото беше нарушен уставът, според който местните структури са тези, които решават какво ще се случи за кметските избори. Все по-съмнителна става подкрепата и за синия кандидат-президент Румен Христов. Не само заради сключеното с общността на демократичните сили споразумение, но и заради мълчанието на лидера на ДСБ, който

не е казал нито една добра дума за Христов,

все едно че не е общият кандидат
Е, може ли да бъдат СДС и ДСБ заедно, след като стават жертва на култа към един-единствен човек, който приема единствено онези, които го слушат, мълчат, изпълняват и най-вече не казват истината. Може тези хора да остават най-дълго в политиката, но едва ли са полезни за обществото. Наистина няма какво да очакваме от хора, които са се хванали гуша за гуша и понеже са заети ръцете им, се плюят взаимно.
Няма как да пропуснем и последната статия на този, който по времето на Тато громеше американски икономисти, които след това станаха нобелови лауреати. Ето какво казва той в нея:
"Страната ни остро се нуждае от промени в посока на развитие на предприемачеството в пазарни условия. Управляващите трябва: да повишат ефективността на администрацията по отношенията на гражданите и фирмите; да облекчат условията за започване и прекратяване на бизнес; да ограничат целенасочено данъчно-осигурителни тежести и бюрократични процедури за малкия и семейния бизнес; да мотивират хората да търсят законни собствени решения на икономическите си проблеми..."
Четейки това, се връщаме в началото на 90-те години, когато Командира като министър на финансите в комунистическо по своя характер правителство, пропагандираше монетарни мерки и откровено

заявяваше, че безработицата ще достигне гигантски размери.

А какво да кажем за предупреждението му, че страната ни се пролетаризира
Тутакси ще го обявим за поредния му гьонсуратлък. Защото, докато беше на власт, нищо не направи, за да улесни дребния и средния бизнес, тоест да се появи онази консервативна прослойка, на която се крепи всяко дясно управление. Всъщност той направи точно обратното. Образно казано, взе сребърниците и предаде Христос. Направи богатите още по-богати, продаде на безценица ключови предприятия, създаде Косьо Самоковеца и в крайна сметка получи заслуженото от избирателите. Но загубата на близо 2 милиона сини симпатизанти не можа да го трогне. Защото той има доверието както на малката си секта от привърженици, така и на червените гаулайтери. Това му е напълно достатъчно,

за да бъде там, където не е мястото на СДС

– в паяжината на червено-синята мъгла.
Затова ще препоръчаме на тези, които сега са се заели да променят графично синия лъв, преди да го направят, да пратят Костов там, където му е мястото – на политическото бунище. Ако не могат да го направят, поне да го впишат в новия символ – как наднича зад гърба на лъва, точно както го направиха социалистите в едни предизборни плакати. И ще им припомним какво е записано в гл. 9 на Евангелието от Матея:
„16. И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото и съдраното ще стане още по-грозно.
17. Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак меховете ще се спукат и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.”
А на самия Костов отново ще му препоръчаме малко смирение.

четвъртък, 25 август 2011 г.

Кандидат-президенти шарани


Два месеца преди президентските избори кампанията на кандидатите е толкова тиха и незабележима, че все едно, че няма такава. И това не е само заради все още виртуалния кандидат на ГЕРБ. А най-вече заради тяхната неувереност в крайния резултат, дължаща се на несигурната партийна и обществена подкрепа, редица неприемливи биографични факти, както и на възможните юридически пречки, които да ги изхвърлят с гръм и трясък зад борда на политическия живот. Всеки един от тях е притиснат и от кукловодите на криминалния преход. Те, както винаги, са си направили добре сметката не само да излязат максимално сухи от евентуалната загуба, но и да спечелят достатъчно, че да запазят статуквото си на недосегаеми. А пък, ако пасиансът им излезе, още по-добре: ще могат смело да посегнат към баницата на властта. С последния вот на недоверие към управляващите червено-синята мъгла показа, че няма скрупули и винаги може да се съюзи, за да седне пак на държавната трапеза.
21 партии и шест инициативни комитета подадоха заявления в Централната избирателна комисия за участие в президентските избори до 17,00 часа във вторник (23.08.), когато изтече крайният срок.
„11 от партиите ще бъдат обсъдени, ще бъдат регистрирани и ще изчакаме до няколко дни, когато ще бъде върната проверката от ГРАО в МРРБ за резултатите от проверката на подписката. Ако те не отговарят на изискванията на закона и са подкрепени от по-малко от 7 хиляди избиратели, регистрацията на партията ще бъде анулирана с решение на ЦИК”, съобщи говорителят на ЦИК Бисер Троянов.
Специално внимание обръщаме на тези подробности, съобщени от Троянов, защото всъщност предизборната битка вече е започнала и въпрос на време е да станем свидетели на скандал около някои от водещите кандидати.
Веднага ще припомним схватката, която се разрази при регистрацията на инициативния комитет, издигнал Меглена Кунева за кандидат-президент. Първоначално ЦИК отказа да приеме документите с аргумента, че това могат да правят само партиите и коалициите, които ще участват в местните избори. Документацията за президентския вот щяла да се приема от 5 август. Щабът на Кунева веднага се възползва от суматохата и бяха внесени две жалби във Върховния административен съд. Интересно е да се отбележи, че за да се запази ритъмът на конфликта, магистратите от ВАС реагираха с подобаваща бързина, само два дни по-късно бе насрочено заседание и жалбите бяха отхвърлени. Така Кунева регистрира първата си загуба.
Изводите, които могат да се направят, са няколко, но най-същественият е, че цялата операция изглеждаше като опит за отклоняване на вниманието от все още неразрешения проблем, свързан с Кунева, който може да нажежи страстите още в началото на есенния политически сезон. "Кандидатът на гражданите", за каквато се смята бившата еврокомисарка , няма как да избегне

прекия сблъсък със статуквото на партиите

Никак не е случайно и не без основания, разбира се, е намерението на лидера на „Атака” Волен Сидеров (който също е кандидат за държавен глава) да прати кандидатурата на Кунева в Конституционния съд заради съмнения за правото й да участва в надпреварата за „Дондуков” 2 наесен.
Атакистът вече заяви, че ще инициира подписка в парламента, за да сезира магистратите, които да се произнесат по въпроса. За това трябва да се подпишат най-малко 48 депутати. „Кунева не би трябвало да участва на тези избори, тъй като не отговаря на конституционното изискване да е живяла през последните пет години в България”, твърди Сидеров.
Според него от април 2010 г. тя е политически съветник на вицепрезидента на Европейската комисия по транспорта Сийм Калас, но там тя не е пратена от държавата ни. По думите му няма как, заемайки тази длъжност, през последната година тя да е прекарала повече от шест месеца в България.
В чл. 93 на Конституцията е записано:
(1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
Необходима е проверка, която да докаже, че Кунева е живяла последните 5 години в България. Има формалности, които не могат и не трябва да бъдат пренебрегвани, а е необходимо да бъде сезиран Конституционният съд.
Това означава, че от кандидата за президент се изисква едновременно да отговаря на 4 условия - лицето да е български гражданин по рождение, да има навършени 40 години, да отговаря на условията за избиране на народен представител и същевременно да е живял последните 5 години в България.
Никъде в Конституцията не е вписан текст, който да посочва, че е възможно лицето да работи в орган на ЕС извън страната, което пък е свързано с изискването лицето да е живяло в последните 5 години у нас.
Има вече и едно решение на КС по темата - РЕШЕНИЕ № 3 от 8 февруари 2001 г. по конституционно дело №16 от 2000 г., съдия докладчик Маргарита Златарева (Обн., ДВ, бр. 15 от 16.02.2001):
"...Съдът приема за пребиваване в страната по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Конституцията и престоят в чужбина за времето, в което български граждани са изпратени там от българската държава...
С оглед изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд
РЕШИ:
Български гражданин, кандидат за президент, "е живял последните пет години в страната" по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Конституцията, когато фактически и трайно е пребивавал на територията на страната през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора.
За живеене в страната по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Конституцията се приема и престоят в чужбина за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава."

"Регистрацията на Меглена Кунева е висяща"

убеден е и юристът конституционалист Георги Близнашки. Интересно е да се отбележи, че мнението на свързания с БСП Близнашки не е повлияло на лидера на БСП Сергей Станишев, който заяви, че те няма да оспорват кандидатурата на Кунева. Това означава, че между червените и Кунева има договорки. Те може да са единствено в евентуалното преливане на гласове към кандидата, който ще се класира на втория тур на изборите. Това, от друга страна, потвърждава факта, че Кунева е резервната (най-малко като гласове) патица на „Позитано” 20.
По отношение на Калфин също се изразяват съмнения, които визират неговото евродепутатство и отсъствието му от страната.
Тук истината е по-различна и пак най-вече свързана с евентуалното взаимодействие с Кунева: още преди да бъде номинирана кандидатурата на бившия външен министър, в БСП имаше брожения заради неговото ренегатство, по-късно ситуацията се влоши още повече, след като тайно проучване на червените, малко преди да бъде гласувана, показа, че Калфин не стига до балотаж.
Въпреки това обаче той беше посочен от „Позитано” 20 за техния кандидат- -президент. Това само засилва съмненията, че и той е „патица”, която служи на определени среди, които чрез неговото избиране или проваляне искат да постигнат предварително набелязани цели.
Съвсем мимоходом ще обърнем внимание и на други две кандидатури – на Румен Христов от Синята коалиция и на Атанас Семов от РЗС. Ако се вярва на думите на лидера на СДС Мартин Димитров,
Христов е бъдещият президент на страната
Само че веднага задаваме въпроса защо Иван Костов си мълчи. Командира е известен с това, че като му замирише на победа, тутакси се нарежда в първите редици и по стар комунистически обичай започва да громи враговете, чиято съдба всъщност вече е предначертана.
Само ще припомним как се скри, когато през зимата на 1997 г. бе атакуван парламентът и се появи с тужурката чак когато разбра, че победата му е в кърпа вързана.
Що се отнася до Атанас Семов, фактът, че цъфна на билбордове, от които заплашва с уволнение, вече сам по себе си го прави оперетен герой. Но не бива да се пренебрегват някои изисквания, които той отправи към съперниците си да разкрият биографични подробности. Със сигурност това може да се приеме като предупреждение, че има данни за тях, които могат да бъдат огласени чрез вече познатите ни флашки.
В момента обаче тихите стъпки на кандидатите няма как да ни радват. Надхитрянето предстои. Истината е, че може да бъде и с неочакван край като в следния рибарски виц:
Усмихнат до уши рибар дърпа към брега на язовира току-що уловена голяма риба. Пристига пазачът: „Бракониерстваме а!?...” Човекът не губи самообладание: ”Ама чакай сега, това не е риболов!”
„А какво е?”
„Ами нещо като игра с домашен любимец!”
„Моля!?...”
„Тоя шаран съм си го опитомявал няколко години. Вече е така дресиран, че като дойда до брега и свирна, той идва насам и после двамата се разхождаме - той - във водата, аз - по брега... Искаш ли да ти покажа?”
„Хайде покажи!”
Бракониерът хвърля рибата в езерото и се усмихва широко на пазача. Той му виква:
„Е, хайде де, свирни да видим дали шаранът ще дойде при теб.”
„Какъв шаран?”

понеделник, 22 август 2011 г.

Мавзолеят на политическите костенурки


За мнозина разрушаването на мавзолея на Георги Димитров преди 12 години е триумф на демокрацията над тоталитаризма, за други със сигурност е варварски акт и кощунство, а за не малка част от обществото не е нищо особено - по-скоро събитие, послужило за майтап с тогавашните управници начело с премиера Иван Костов. Самият факт, че символът на комунистическия режим е построен само за пет дни, но разрушаването му отнема седем дни, роди куп шеги и закачки. Няколкото взрива не можаха да го съборят, но нанесоха поражения на намиращия се на ръка разстояние царски дворец, което също донесе малка радост сред овисилите носове чугунени глави от бившата комунистическа партия.
В тяхна чест ще припомним, че поддържането на култа към личността на „вожда и учителя” е ставало чрез климатична инсталация, която поддържала температура точно 17 градуса. В специални помещения периодически се извършвали процедури за поддържането на балсамираното тяло. То е било положено в саркофаг с бронирани стъкла и чрез специален асансьор, задвижван с подемна машина, се е премествал в траурната зала за поклонение. Преди да бъде разрушен мавзолеят, на 17 юли 1990 г. мумията е изнесена и е погребана в „Орландовци“.
Не е възможно да пропуснем и хилядите убити и репресирани от режима, които са били подложени на смразяващи инквизиции, докато в същото време са се полагали особените грижи към мумията. Тези от тях, които оцеляха, получиха своя реванш не само с разрушаването на мавзолея, но и с премахването на други подобни символи на тоталитаризма. В самата зора на демокрацията беше демонтиран паметник на Ленин, който стоеше срещу ЦУМ, а година по-късно беше свалена огромната червена петолъчка от Партийния дом. В периода 1991-1992 година не само в София, но и в цялата страна бяха премахнати няколко стотици паметника на безименни герои от времето, определяно от някои като антифашистка борба, а от други като червен терор. Това, което е факт, е, че днес тоталитарният режим е осъден като репресивен с редица международни декларации, включително и от нашето Народно събрание.
Няма да се спираме подробно на начина, по който се пребоядисаха някои комунисти в социалисти и как се разграничиха от тоталитарното минало. Само ще припомним как правоприемникът на БКП – Българската социалистическа партия (БСП) декларира, че „БСП се отказва завинаги от деформациите и извращенията”. А нейните нови лидери Петър Младенов и Андрей Луканов публично прехвърлят отговорността на състоянието на страната върху бившия партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Те дори определиха управлението, в което и те са участвали, като

„едноличния уродлив режим на Тодор Живков“.

Бившият генерален секретар на БКП е изключен от партията, а вината за управлението е хвърлена изцяло върху него. Десет години по-късно обаче той е поканен в редовете на БСП, а след смъртта му в родния му град Правец му е издигнат паметник, на откриването на който присъства лидерът на социалистическата партия по това време Георги Първанов. Наследницата на БКП – БСП, се дистанцира от комунистическото минало, но упорито страни и до днес от политическия дебат за вината и отговорността, която тя има за тоталитаризма.
За съжаление и днешните политици използват будещите недоумение и смях в младото поколение факти, предимно с популистка цел. Не са си направили съответните поуки. В главите на мнозина от тях кънтят залповете на „Аврора”, те самите, вместо да се оттеглят с достойнство, са се

превърнали в мумии на криминалния преход

и са готови с цената на всичко да запазят статуквото му. Затова не бива да се учудваме на заиграването на Иван Костов, политически милиционер от времето на Тато, с червените. Не трябва да се изненадваме и от начина, по който лидерите на БСП приемат пасовете му и с охота си измислят или зърнени, или бензинови кризи. Да не говорим за съвместните им кампании, свързани със създаването на психоза от евентуалното повишаването на цените на жизнено необходими хранителни продукти, като например слуховете за недостиг на олио и захар.
Нека също така да си припомним колко време се загуби през миналия политически сезон, за да се бранят от уволнение посланиците агенти на бившите тайни служби.
Законът все още не е приет, защото той бе върнат от „Дондуков” 2. Съвсем естествено бе, след като там гъмжи от бивши служители на ДС, да не приемат забраната определен кръг лица (с доказана съпричастност към бившите служби) да бъдат назначавани или да продължават да заемат публични (ръководни) длъжности в дипломатическата служба ­ посланици, генерални консули и заместник-ръководители на дипломатически мисии, както и други ръководни длъжности ­ от началник на сектор до генерален директор и главен (постоянен) секретар в централната администрация на МВнР.
"След повече от двадесет години от началото на демократичните реформи у нас обществото ни следва да е превъзмогнало примитивните противопоставяния и е недопустимо законодателният орган да създава нови законови предпоставки, водещи до разделение. Още по-неприемливо е чрез закона да се провежда държавна политика на дискриминация", е основният аргумент.
Разбира се, че в една натовска страна е неприемливо хора, които са били

обучавани във враждебна дейност срещу алианса

да представят страната ни там. Но самият факт, че боричканията не са свършили и че ще се подновят в началото на политическия сезон по думите на шефа на парламентарната външна комисия Доброслав Иванов (ГЕРБ), подсказва, че тоталитаризмът е жив и че той не само е инструмент в политическата игра, но в никакъв случай, колкото и смешно да изглежда това отстрани, той не бива да бъде подценяван. Не само защото костенурките на прехода не искат да го напуснат, а защото има опити да се подготви връщането му под една или друга форма с помощта на негови ключови фигури, на някои от които директно им е отказан достъп до САЩ, а на други заради постовете, които заемат, им се дава да разберат, че са нежелани в Евросъюза, и ги приемат само от кумова срама
Самият факт, че 45% от посланиците на България през последните 20 години са били свързани със системата на бившата Държавна сигурност, е много притеснителен. Поразяващ, разбира се, но много обясним заради непрекъснатите съвместни заигравки на сините и червените, е фактът на лъжливото обещание, дадено от СДС по време на предизборната им кампания от 1997 г., че ще бъдат отворени 250 000 досиета. Беше

направено точно обратното на обещаното

Първата комисия „Бонев” (по името на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев) извади 93 имена на депутати от 38-ото народно събрание, но в пленарната зала бяха съобщени само 23-ма от тях.
Официалното обяснение бе, че не може да се обявяват имената на т.нар. картотекирани сътрудници, за които в архивите са останали само картончета за принадлежност към агентурния апарат. Неофициалното беше, че разкриването им ще предизвика по-голям трус сред сините редици, отколкото в БСП.
Не случайно и комисията по досиетата разкри, че 27 от посланиците, сътрудници и офицери на Държавна сигурност, са назначени по време на синьото управление (1997 – 2001 г.), а още 34 са преназначени. Въпросът защо Командира е допуснал това, след като е имал възможност заради пълното си парламентарно мнозинство, както и заради контрола на службите, да го направи, но не го е направил, все още е без отговор. Завесата донякъде повдигна наскоро бившият шеф на НС Йордан Соколов:
„През 1997 г. приехме закон за разкриване на досиетата, много по-слаб от сега действащия. Конституционният съд отмени всички важни текстове. Ние имахме информация, че в Конституционния съд има 4-ма съдии, агенти на ДС, и знаехме какво ще се случи. Тук беше направена грешка – нямаше нужда да се изчаква решението на Конституционния съд. Трябваше да се обявят агентите преди решението. По този начин агентите в Конституционния съд нямаше да имат мотив да гласуват срещу закона. Те приеха едно недопустимо решение, в което от кръга на проверката извадиха президента и себе си – Конституционния съд.”
Никак не беше случайно казаното наскоро от шефа на предизборния щаб на сините Борис Марков, че

не трябва да се бъркат качествата на кандидатите
с култ към личността.

Чудно ни е само докога сините ще си траят и няма да поискат официално мумии като Командира да бъдат извадени от политиката и изпратени по живо, по здраво в Драгалевци.
По отношение на Столетницата ще трябва доста да почакаме, докато бъдат отстранени червените мандарини. Не че няма признаци на непоносимост към тях сред младите там. Но това няма нищо общо засега с онова отвращение към тоталитаризма, блестящо описано от писателя Георги Марков в разказа „Чорбата на другаря Живков”:
„По външен вид не изглеждаше лоша. Но когато сръбнах първата лъжица, разбрах веднага, че колкото и да бях гладен, не бих могъл да продължа. Чорбата имаше тежък, неприятен вкус на престояло ядене и в нея имаше толкова мазнина, колкото вероятно имаше в цял полкови казан. Поставих чорбата настрана и зачаках да дойде второто. Гледах снежнобелите покривки по масите, цялата твърде претенциозна атмосфера на ресторанта и си мислех: "Какво струва всичко това, като ти поднасят такава чорба."

петък, 19 август 2011 г.

Картите на Синия лъв


По време на игра на покер един от играчите вади голям пистолет и казва заплашително:„Мразя мошениците! Защо имате карти, които не съм ви раздавал!?”
Този виц характеризира идеално сегашната буря в чаша вода вдясно. Видя се кой раздаде картите по време на предварителните избори в Синята коалиция. Същият човек днес си иска своето и с основание се дразни, когато го цакат с асото, извадено от ръкава на синия лъв. И което той знае, че не им е дал.
Така че сините, вместо сега да вдигат пушилка и да се правят на много велики, още като се разбра, че ще има такива избори, трябваше да духнат под опашката на политическия милиционер от времето на Тато и да го оставят със сектата му от заклети фенове да се омайват един друг. А не да ги носят на гръб, както го правят вече трета година. И днес всички проучвания дават шанс на СДС, че може да влезе самостоятелно в парламента при едни предсрочни избори. Докато Командира според тях ще гледа свещената сграда през крив макарон.
Изобщо не се учудваме, че на много места в страната сините са прозрели това и ще се явят без воденичния камък на отлюспилите се преди години от тях костовисти. Това със сигурност ще се случи в Хасково, Кюстендил, Симеоновград, Свиленград, Благоевград, Стара Загора.
Както и не се учудваме, че Командира, който уж воюва с олигархията, се съюзява в някои от същите градове с онази местна власт, която по думите на бившия американски посланик Джеймс Пардю е „попаднала в ръцете на контрабандисти”. Не може да очакваме друго поведение от хора, които няма какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите. Те знаят кога да правят лицеви опори, кога да поднасят букети и бонбони и кога да казват за същия човек, че бил от подземието. Ще обобщим само, че старата любов ръжда не хваща и че Косьо Самоковеца не е току-така появил се производител на картофи по време на управлението на Иван Костов.
От пръв поглед се вижда, че и за трите големи града – София, Пловдив и Варна, целта на любителя на сините теменужки не е по-различна: да може чрез своите в общинския съвет да накланя везните към едни или други интереси на Октопода на статуквото.
Всъщност другата негова цел е да си върне СДС, като го разцепи и противопостави, което вече се вижда и с просто око. А какво да кажем за червения капан, в който ги вкара, като ги накара да гласуват срещу сродната родна партия по време на последния вот на недоверие.
Истината е, че той и сега прави със сините каквото си поиска. Но това не му стига. Поне докато има СДС и ДСБ. Няма как синият лъв да не е трън в очите му. Нищо че вече го няма пред „Раковски” 134.
Така че на мавъртинчовците, които все още не се досещат какво ще им се случи, като дават под наем партията си на Командира, ще разкажем следния Псалм 1:1-3 от Евангелието на Матей, 21 глава:
„33 Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на лозари, отиде в чужбина.
34 А когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат плодовете му.
35 И лозарите, като хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни пребиха.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 А най-накрая изпрати при тях сина си, като казваше: Ще почетат сина ми.
38 Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му!
39 И като го хванаха, го изхвърлиха вън от лозето и го убиха.
40 И така, когато стопанинът на лозето си дойде, какво ще направи на тези лозари?”

четвъртък, 18 август 2011 г.

Бесове в червено


Номерът с фалшивата червена книжка на Стефан Софиянски отново е на мода. Всъщност в Столетницата съвсем го удариха през просото. Така отприщиха въображението си, че започнаха да застигат с бързи крачки недостижимия засега Барон Мюнхаузен от партията, която е по-известна като „Ред, законност и Държавна сигурност”. Но не трябва да се учудваме, защото отдавна от „Позитано” 20 си признаха, че са участвали в бабуването им и дори нескрито се радват на отрочето си.
Например как можем да коментираме думите на техния кандидат за държавен глава, казани преди един ден, че „Бойко Борисов ще си промени мнението и ще се кандидатира за президент. Това пък поставя редица въпроси, свързани с изпълнителната власт”. Убедени сме, че Ивайло Калфин не е интригант и никога няма да си позволи да изрече подобна дивотия. Но тя е присъща за манипулаторите от червената централа. Затова оставяме на евродепутата и бивш външен министър да си прави изводите - дали ще се довери на себе си в предизборната кампания, или ще остави на кукловодите от криминалния преход да му дърпат конците.
Знае се също така, че още преди да бъде номиниран Калфин, червените лидери разполагаха със социологическо проучване, според което той не можеше да стигне до балотаж за президентския пост. Сега това вече официално се потвърждава. При това положение тактиката на Калфин би трябвало да бъде друга и

в никакъв случай не бива да си служи със шарлатании.


Ще си позволим да кажем още и че никак не му отива да си пъха носа в икономиката, особено като се знае, че президентските правомощия у нас са почти нулеви в тази област. Затова и доста развеселяващо звучат следните му твърдения: “Финансовият министър, изглежда, го е напекло повече слънцето. Той беше в Бургас наскоро и мисля, че това му се е отразило. Абсолютно несериозно е да сравнява българската с американската икономика”, каза Калфин. За да бъде още по убедителен, той поясни, че държавата има все още неразплатени към бизнеса 400 милиона лева и невърнат ДДС около 800 млн. лв. и че е грешна политиката на замразяване на доходите, която свила вътрешния пазар. Нищо ново под слънцето, само напудрени думи, които няма как да привлекат избирателя, за да гласува в негова полза. Друг е въпросът дали това не е целта на големите играчи в БСП и извън нея – да редят собствения си пъзел, за сметка на пожертвания вече Калфин.
Разбира се, кандидатът за държавен глава на Столетницата е бледа точица на фона на

развихрилото се червено въображение,

напомнящо ни за годините на Тато, когато непрекъснато ни се обещаваше светло бъдеще. Няма как да не напомним за коалицията ГАД (ГЕРБ, „Атака” и ДПС), която според депутатката от “Коалиция за България” Мая Манолова се е родила, за да спечели предстоящите избори. С такава невинност тя заяви, че никога не е очаквала, че “Атака” и ДПС могат да са партньори, при това само дни след като се състоя инициираният от движението вот на недоверие към управляващите, че съвсем естествено бе за се запитаме чии олигархични интереси са в дъното на подобни изяви. Но нека си припомним какво по-точно каза тя: “За спечелването на следващите избори явно е възможно всичко”. Според нея е много странно как формациите гласуват синхрон, при все че Бойко Борисов бе обявил, че няма да се коалира с ДПС.
А какво да кажем за онази сензация, сътворена от друга червена депутатка, която

размаха един въпросник

и заяви, че ГЕРБ, които контролирали всички официални инфосистеми в държавата, щели да събират още данни чрез него. Самото представяне на тази псевдоновина още тогава показваше безсмислието и не случайно бързо се разкри като манипулация – оказа се, че този лист се отнася за друга държава и че въпросите са копирани едно към едно и подхвърлени, за да се вържат наивниците.
Хубаво е винаги в такива случаи както Калфин, така и Меглена Плугчиева, която размаха компромата, да помислят първо за щетите, които нанасят на себе си. Причината е, че в повечето случаи се оказва, че не управляващите са в дъното на такива интриги, а заинтересованите среди в собствените им партии. Няма как да пропуснем и червено-синята мъгла, която Мая Манолова винаги пропуска (не само поради личните й симпатии и към синия цвят).
Много бързо се забрави как през януари

БСП охотно подхвана една извадена от нафталина хватка

от лидера на ДСБ Иван Костов, че в страната ни предстои зърнена криза. Странното в случая беше, че Командира изложи тази теза по време на поискания от управляващите вот на доверие, бързо си затрая, след като разбра, че няма да му се вържат, и остави червените да затънат в блатото й. Тогава лидерът на БСП Сергей Станишев не разбра, че това е игра на червените мандарини в негов ущърб.
А какво да кажем за интригите около последния вот на недоверие, за който Столетницата и бившият преподавател по марксистка политикономия се договориха преди още той да е иницииран от ДПС. Зад тази несекваща дружба се крие не само желанието взаимно да си помогнат във връщането на властта, но и да разчистят пътя си от неудобните вътрешни играчи. Защото няма как освен с това да си обясним вкарването на СДС

в поредния капан на враждебност

спрямо сродната партия ГЕРБ. И това не се обяснява само с онази отлично описана негова арогантност от бившата посланичка на САЩ у нас Ейвис Боулън в грамата от 8 май 1997 г., в която тя казва още за него, че е авторитарен и непредсказуем. А най-вече с онези зависимости между червени и сини, започнали още по времето на бившия комунистически режим и отлично развити в 20-годишния криминален преход.
Ако трябва да определим с една дума казаното от посланичката, ще употребим думата гьонсуратлък. Затова и не трябва да се учудваме на опашатите лъжи, с които ни облъчват. По този повод ще разкажем следния виц за предишното управление. Тогавашният премиер Станишев решил да види как живеят обикновените хора и се поразходил. Срещнал малко момче и го попитал: „Къде е баща ти?”
„Не видяхте ли новото ауди последен модел, което мина покрай вас. Отиде на работа.” „А майка ти?”„Ето я там, качва се на другото ауди кабрио, за да иде на пазар.” „А кой е вкъщи?” „Баба, гледа сериали в 3D на новата ни плазма." Видимо доволен от чутото, Станишев казал:
„Виждаш ли, момче, за всичко това трябва да сте благодарни на мен!”
Момчето тутакси заразяло премиера и се провикнало към къщи: „Бабо, чичо от Америка си е дошъл!”
Това не е краят на историята. Ако сменим Станишев с Иван Костов, ще видим, че елементът на изненадата няма да го има при Командира. Защото ако детето беше почнало да отговаря по същия начин по време на неговото управление, още при първите думи, отправени към другаря Костов, всеки ще се сети, че става дума за чичото от Америка.

понеделник, 15 август 2011 г.

На лов за избиратели


Започна голямото предизборно ухажване на избирателите. Засега то е под формата на предложения за коалиционно партньорство. Но по стар български обичай, описан от Алеко Константинов, на финала няма да има политика, а сити за един ден, много излъгани, че и една дузина набити.
Отсега се вижда, че популизмът и демагогията ще са водещи. И зад обещаваното бляскаво бъдеще се крият нечисти намерения. Но може ли да бъде друго, след като зад раменете на кандидатите надничат едни и същи компрометирани в криминалния преход стари муцуни. Които разчитат на късата памет, както и на напудрени, с помощта на модерните социални мрежи, стари и опашати лъжи.
Миналата седмица в петък (12.08.) след заседание на Националния партиен съвет от СДС обявиха, че ще съставят широка дясна коалиция за участие в президентските избори, а партиите, които ще влязат в нея, ще станат ясни след приключване на регистрацията на политическите сили в ЦИК.
Лидерът на „Ред, законност, справедливост” Яне Янев пък в събота покани в предизборната кампания на партията си разочарованите от ДПС. Той заяви с присъщата му самоувереност, че в част от Лудогорието - общините Лозница, Исперих и Самуил - смята да издигне именно такива кандидатури за кметове, които ще се явят като представители на неговата гражданска квота.
По този повод е

уместно да припомним, че само преди месец социалистите

в Кърджали обявиха подобни намерения, като декларираха, че ще участват на предстоящите местни избори в рамките на широка политическа и гражданска коалиция. Формированието, което готвели, щяло да бъде от нов, нетрадиционен тип и ще включва както партии от левия спектър, така и гражданска квота – представители на обществеността в Кърджали, които не са обвързани с политически формации и имат изграден висок авторитет. Новото обединение ще се нарича Коалиция за Кърджали. Тя щяла да участва със самостоятелна листа за общински съветници и в нея ще има граждански кандидатури и номинации на БСП и коалиционните й партньори.
Но какво всъщност се крие зад подобни, засега хаотично хвърлени в пространството, намерения на партийните централи.
Вдясно основата на тези коалиции ще са СДС и ДСБ, уточни синият лидер Мартин Димитров. В някои градове коалицията вече дори била разширена. Димитров не каза имена на бъдещите партньори. Това направи кандидатът на Синята коалиция за президент Румен Христов. Той заяви, че Националният съвет е упълномощил партийното ръководство да преговаря с други десни партии. По думите му сред формациите, с които ще се търси партньорство, е обединението ОДС. Това не е изненада, защото преди няколко седмици лидерите на новото обединение посетиха „Раковски” 134, където заявиха тези намерения. Ще припомним, че в ОДС са отлюспили се от СДС партии (заради несъгласие с провежданата от тогавашния лидер Иван Костов политика) като съюз „Радикали” на бившия вицепремиер от правителството на Иван Костов - Евгений Бакърджиев, ССД на Стефан Софиянски, Демократическата партия на Александър Праматарски, "Гергьовден" на Любен Дилов, клуб "Сенатор", БЗНС, БЗНС "Никола Петков", сдружение "Земеделско движение" и БНД.
По-любопитното е, че веднага след официално изразените позиции на сините Бакърджиев коментира със скептицизъм решението за широка дясна коалиция в средата на август като "сериозно закъсняло".
Такъв скептицизъм, съвсем очаквано, изразиха и от партията на Командира. Единственото обяснение за тази игра е, че

сините използват люспите като плашило

срещу намеренията на бившия преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато да диктува правилата на играта в Синята коалиция като намърда повече свои хора в общинските листи. И то не само в трите големи града – София, Пловдив и Варна, - но и навсякъде другаде в страната. Видя се, че Костов действа безцеремонно и е готов на сделки и със Столетницата, както всъщност го направи не само по време на последния вот на недоверие към управляващите, но и в редица предхождащи съвместни акции на червено-синята мъгла, каквото например беше общото размахване на заплахата от зърнена криза в началото на тази година. Бързо забравена, разбира се, както многото им популистки номера, създадени от кукловодите на прехода. Всъщност изводът, който може да се направи, е, че целта на Костов е да си осигури достатъчен брой съветници, с които по места да играят заедно с червените срещу управляващата сродна народна партия.
На този фон поведението на младия син лидер не изглежда никак стабилно. То не може да бъде и друго, след като се

хвана на въдицата на драгалевския рибар

и игра срещу правителството. Единствено като шикалкавене можем да определим изявлението му, че коалициите с ГЕРБ са изключение и това, че почти няма такива, не е случайно. "Искаме ГЕРБ да понесат отговорността за своето управление и един от начините е да се явят сами и да отговорят за своите действия и бездействия за тези две години управление", коментира Димитров.
Но

синият лидер си мълчи за онези коалиции с БСП,

които имат по места и които със сигурност ще се повторят, че дори ще се появят подобни и другаде.
Нека припомним как председателят на общинския съвет в Свищов Андрей Захариев, който бе заснет да танцува заедно с Величко Адамов, ректора на университета там, се извини на седесарите, като им каза: „Искаме вашето извинение за това, че се налага по прагматични причини да гласуваме заедно с БСП”.
„Не е изключено БСП в Монтана да подкрепи сегашния син кмет Златко Живков за нов мандат на предстоящите избори”, заяви пък лидерът на червените в града Емил Константинов. "Досега Живков е издиган от широка дясна коалиция, но много от нашите членове и симпатизанти са гласували за него. Така че където народът, там и ние", обясни намеренията си Константинов. Няма да пропуснем и дружбата на сини и червени във варненския район „Одесос”, където през 2007 г. БСП предпочете десен кандидат пред човек на ГЕРБ. Партията застана зад Таня Василева, издигната от широка дясна коалиция от СДС, ДСБ, НДСВ и др. В община Марица БСП и СДС управляват заедно. В другата пловдивска община - Садово, червените също подкрепяха доскорошния кмет Марин Йосифов, който беше свален преди няколко месеца заради далавери.
Тези тайни сдружения, за които сините предпочитат да мълчат, показват истинската страна на политиката,

където интересите са над принципите

Няма да се задълбочаваме на намеренията на Янев да получи етнически гласове. Ще споменем само как преди предишните парламентарни избори, след като той занесе в ДАНС папка с документи, свързани с разпространението на ислямския фундаментализъм у нас, рано една сутрин бяха арестувани кметът на община Гърмен Ахмед Башев и един учител от с. Рибново. Споменаваме тази случка и заради това, че късата памет на политиците може да минава някъде, но едва ли ще мине там, където хората са се опарили. Развеселяващо бе да се види и чуе как само преди два дни лидерът на ДСБ Иван Костов, без да му мигне окото, заяви, че не помни за колко е продаден Нефтохим.
Тутакси му помагаме да вдигне амнезията, като му напомняме, че рафинерията бе продадена в края на 1999 г. за малко над 101 милиона долара. За сравнение ще съобщим, че днес тя плаща по 200 млн. данъци на година на държавата. Почти сме сигурни, че Командира

не си спомня и за авикомпания „Балкан” и за Косьо Самоковеца.

Но понеже ловът е тънка работа, а избирателите тази есен едва ли ще се държат като обречен дивеч, ще разкажем на всички образно хватката, с която искат да ни изработят: „Влиза един в ресторанта и поръчва бутилка водка на келнера. После само поглежда шишето и моли да му сменят бутилката водка с бутилка коняк. Когато му я носят, той я изпива и тръгва да си ходи в прекрасно настроение. Келнерът го пресреща на вратата: „Господине, не сте платили коняка.” „Но нали за него ви дадох бутилка водка...” „Не сте платили и нея.” „Но аз не съм я пил”, невъзмутимо отсякъл клиентът.

неделя, 7 август 2011 г.

Бананите на Командира

Quidquid id est, timeo Danaos et dona ferentes. - „Както и да е, аз се страхувам от данайците, дори и когато поднасят дарове” – е написал древноримският поет Публий Вергилий Марон (Publius Vergilius Maro; 70–19 пр.Н.е.). Той има предвид Троянския кон, който древните гърци измайсторили, за да превземат Троя след десетгодишна обсада. Конят бил от дърво, а вътре в него него се скрили войници, водени от Одисей. Останалата част от войската дала вид че се оттегля, но всъщност се скрила с корабите си зад близкия остров Тенедос. Троянците приели коня като дар, убедени от един гръцки шпионин, въпреки предупрежденията на пророците Лаокоон и Касандра. Докато щастливите троянци празнували в опиянение вдигането на обсадата, войниците тихо излизат от коня и отварят портите на града. Гръцката войска влиза в Троя и го превзема. Градът е плячкосан, мъжете са убити, а жените са взети за робини.
Тази тактика е любима за лидера на ДСБ Иван Костов. Затова не бива да се учудваме, когато премиерът Бойко Борисов припомни онази паметна среща между двамата:
„Защо Костов ме излъга, защо вдигна ръка срещу мен оня ден? Нали помните как дойде при мен с цветя и банани, когато бях в болницата преди изборите? Какво ми каза тогава? Ние сме зад теб. А сега иска свалянето ми. Не харесвали Цветанов. Ние всички му ги казахме грешките на Цветанов, но и той свърши много работа....”
Тук е уместно да припомним и едно обилно с хвалебствия изказване от 2009 г. на съпредседателя на Синята коалиция, в което изразява безрезервна подкрепа към вътрешния министър и поощрява спецакциите. Не сме забравили и как само преди година Командира в желанието си да направи няколко лицеви опори пред управляващите изтърси в пленарната зала опасната глупост, че пред свободата предпочита сигурността и ще подкрепи промени в законодателството, даващи допълнителна власт на вътрешния министър и ведомството му.
Няма да коментираме общата негативна реакция на тези думи на Костов, ще кажем само, че този, който предпочита сигурността пред свободата, в крайна сметка ще загуби и двете.
Тука е хубаво да припомним и сегашните обвинения на Командира към министъра:
"Това е провалил се човек, защото правозащитните органи са в момента, виждате в какво състояние, разпали война със съда, не можем да влезнем в Шенген. В България няма спечелени дела срещу босовете на организираната престъпност, няма и обвинения, всичките обвинения, доколкото ги имаше, паднаха".
Абсолютно разбираем е невъздържаният му тон, като се има предвид, че точно Цветанов припомни някои мрачни страници от управлението на бившият син премиер:
„С подкрепата и мълчаливото съгласие на управляващите от правителството на Иван Костов Константин Димитров-Самоковеца е успял да се издигне от портиер до контрабандист № 1. Никой не може да влезе и да стане лидер в тази сфера, ако няма протекцията на съответните институции и то на най-високо ниво в държавното управление. Освен Косьо Самоковеца всички останали престъпни лидери, които се доразвиха, без да бъдат засегнати и от управлението на БСП. Георги Илиев, братята Маргини, Иван Тодоров-Доктора, Илия Павлов, това бяха хората, които тогава минаха в сферата на белия бизнес. И никой не потърси как и защо те се прехвърлят в легалната сфера.”
Но нека се върнем отново на поучителния мит за Троянския кон. Защото съвременният прочит на римската сентенция, обобщила с едно изречение извода от Троянската война,

ще ни доведе до смисъла на думата доверие

То е израз на добрите намерения на някого – порядъчност, благоразположение, съзнателност, професионализъм. Това всъщност е, което липсва в бившия преподавател по марксистка политикономия, промивал мозъците на студентите по времето на Тато.
Разбира се, в дъното на поведението му и сегашната му ярост не е нищо друго, освен това, че не бе допуснат Костовият троянски кон до трапезата на властта. И че блъфът за златното ключе, което Синята коалиция държала, не мина.
Това, което е притеснително, е, че възпитаникът на училището от забранения руски град Кременчуг продължава успешно опитите си да превзема отвътре СДС, въпреки че го напусна с омерзение през 2004 г., след като преди това близо две години гузно мълча за загубата на изборите през 2001 г.
По този повод е уместно да припомним на любителя на сините теменужки, че когато става лидер на СДС през 1995 г., той дори не е член на съюза и се налага по време на избора Стефан Софиянски и Едвин Сугарев да

поемат политическата отговорност

за да се приеме кандидатурата му, за което по-късно той мечешки им се отблагодарява. Хубаво е да се припомни как бъдещият премиер изчезна в най-важния момент на януарския бунт през 1997 г. и в СДС настана суматоха, защото не знаеха какво точно да направят в деня, когато парламентът бе атакуван. Костов бе против уличните шествия и се наложи дълго да бъде увещаван, преди да излезе на улицата, облечен с онази тужурка. Точно той бе и човекът, който в най-критичния за България момент се колебаеше дали президентът да върне проектокабинета на БСП, или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Жан Виденов.
Днес тактиката на Командира срещу СДС е да го цепи отвътре. Неслучайно миналата седмица цялата синя организация на район „Приморски” във Варна обяви, че няма да подкрепи кандидата на ДСБ за кмет. Причината е, че вътрешните избори в морската столица бяха спечелени с помощта на корпоративния вот, умело организиран от хората на Костов. Интересно е да се отбележи, че след тази измама сините бяха взели решение да се явят заедно с други партии на изборите (ОДС и ВМРО),

но в последния момент решиха да се отметнат и

предпочетоха бананите на политическия милиционер
Защото няма как по друг начин да си обясним отстъпката, направена от сините, и за необявената още официално листа на кандидати за общински съветници. „Отворената опция”, с която Костов се опита да замъгли пълната си доминация, със сигурност допълнително е подразнила варненските седесари, за да стигнат до това драстично решение, и дори да заплашат, че над 80 членове на организацията могат да хвърлят партийните си книжки.
Само ще споменем, че по същия начин лидерът на ДСБ държи и парламентарната група на коалицията. Вярно е, че депутатът от СДС Лъчезар Тошев (който единствен не се появи на гласуването и на практика не подкрепи отрицателния вот срещу управляващите) внесе предложение за промяна на правилника в Народното събрание, с което да се даде възможност 9 депутати да могат да образуват парламентарна група (точно колкото имат СДС), но това няма да стресне Командира, тъй като

той държи най-малко трима седесари на каишка

чрез които успява да прокарва всички решения в групата, въпреки Мартин Димитров.
Истината е, че Костов вече доминира в трите големи града – София, Пловдив и Варна, и с това поставя под съмнение съществуването на СДС, който винаги ги е смятал за свои крепости.
Има и една друга, по-голяма цел на Костов, която засега остава скрита. Тя пролича като подтекст от думите му, казани в новия офис на Синята коалиция във Варна, че голямата политическа задача пред техния кандидат оттук нататък е да стигне до балотажа с досегашния кмет Кирил Йорданов. Разтълкувано това означава, че трябва да бъде постигнат такъв резултат в трите големи града, че Костов да бъде балансьорът и да държи бъдещите кметове, а оттам и бизнеса в ръцете си. Всъщност - да може да си подхвърля топката с БСП, както го направи по време на последния вот срещу управляващите. Точно това е истинската негова цел – да се възстанови статуквото на червено-синята мъгла и криминалния преход.
По този повод специално за Мартин Димитров ще разкажем следния свързан с бананите виц.
Блондинка отива на преглед при гинеколог:
- Докторе, бременна съм в третия месец, а нямам корем.
Докторът:
- Портокали ядете ли?
- Не, а трябва ли?
- Трябва!
След три месеца блондинката отново е на преглед.
- Докторе, вече съм в шестия месец, а още нямам корем.
- Банани ядете ли?
- Не, а трябва ли?
- Трябва!
След три месеца блондинката пак е на преглед.
- Докторе, вече ще раждам, а корем нямам.
- Абе вие секс правите ли?
- Не, а трябва ли?