Общо показвания

понеделник, 18 ноември 2013 г.

Безсмислено противопоставяне

От двата митинга на управляващите БСП и ДПС и на опозиционната ГЕРБ в събота могат да се направят поне два съществени извода:
Първият е, че времето на формалното противопоставяне мина и единственият шанс е в спазването на правилата на демокрацията. Връщането на бившите управляващи в парламента бе добър знак, че това е правилният път. Разиграният от тях цирк вън и вътре в пленарната зала се оказа контрапродуктивен. Партийното им единство бе заплашено. А съмненията, че те ще си отидат от политическия живот като поредното менте, започнаха да им тежат.
Вторият извод е че изпадналите извън борда на Народното събрание десни партии, както и тези, които смятаха, че няма начин да не влязат, но останаха извън него, нямат шанс да си върнат изгубените позиции. Съвсем очаквано реакцията им за двете политически прояви беше поредната проява на отблъскващ популизъм. Опитващата се да бъде на всяка манджа мерудия бивша еврокомисарка и неуспяла кандидатпрезидентка Меглена Кунева не ни изненада с нямащото нищо общо с действителността твърдение, че и трите партии (ГЕРБ, БСП и ДПС) се „опитват да замъглят реалността с фалш“, да „удушат гражданските протести“ и да „изтикат от полагащото им се място отделните граждани и тяхното недоволство“. Истината е, че управляващите показаха, че имат ресурс, който могат да използват винаги, когато стане напечено. Освен това те дадоха да се разбере, че трудно ще се съгласят на предсрочни избори. Герберите пък демонстрираха самочувствие не само с разветите сини знамена, но и с поведението си, че продължават да заемат позиции вдясно. Тези нелицеприятни факти не иска да забележи не само Кунева, но и повечето лидери вдясно.

В тази връзка натрапчивият въпрос на десните не е „Кой?“, а „Защо не ние?“ 

Механичното обединение, на което се разчита е твърде несигурно. То може дори да ги остави трайно извън политическата игра. Не случайно „Зелените“ ги напуснаха, а както е тръгнало, по-известната като Мадам Йес Кунева, може да остане лидер без партия. Подтичването на госпожата пред останалите лидери и преди общите им позиции допълнително показва колко безсмислена е подобна коалиция, в която всеки иска да е водачът.
Противно на Кунева ще отбележим, че двата митинга не засягат студентските протести. Напротив те им дават шанс да се откажат от натрапените им от съмнителните мозъчни тръстове политически искания и да се съсредоточат в конкретика, която да доведе до изграждане на така желаният нов морал. Пет месеца след избухването на новите протести бе достачъно време те да се организират най-малко в неформално движение, вместо да се лутат между ламтящи да ги яхнат и изпият енергията им политически сили.
Бившият президент Георги Първанов също изрази своето отношение към митингите. Преди време той знаково не се появи на срещата на бивши държавни глави и председатели на парламента при Росен Плевнелиев. Сега макар и косвено, обясни защо. Според него ролята на президента е да бъде посредник в решаването на социални и политически конфликти. „Той трябва да бъде арбитърът, да бъде балансьорът, да бъде институцията, която сближава политиците и намира решението“, заяви Първанов. И припомни как една учителска стачка се е решила в неговия кабинет. Освен социалистите като отговорни за излизането от кризата, Първанов посочи и бившите управляващи като партия, която трябва

да направи всичко възможно да се спре противопоставянето

Ще оставим настрана прозрачните вътрешнопартийните амбиции на бившия държавен глава. Но не можем да подминем опасната роля в това насъскване на Плевнелиев. Той и затова ще остане в историята като президентът с най-много зависимости. Защото за никого не е тайна близостта му с фалиралия приятелски кръг. Не може да подминем и изчаквателната му позиция за кризата с бежанците. Както е известно Консултативния съвет по тази тема е свикан за тази седмица, а можеше да се състои още преди няколко месеца. Но президентът бе зает с неприсъщатата роля да обслужи чужди интереси като блокира приемането на важни закони. И най-вече да се опита да стане неформален лидер на Реформаторския блок. Разбира се, че с осветяването на Плевнелиев, шансовете му да се изявява като морален коректив и лидер на старата десница са равни на нула. А номерът с пробутването на една или друга фигура вдясно да коментира актуални събития, само затвърдява сегашното статукво, тъй като повечето от изявилите се (подобно на Кунева и Плевнелиев) са достатъчно компрометирани, че да не бъдат припознати нито от десните избиратели, нито от студентите.


Това, че Плевнелиев навсякъде претърпява фиаско не ни успокоява.

Защото излъчващия несигурност държавен глава служи единствено да се подклаждат страсти, описани преди век от писателя Алеко Константинов.
Накрая не може да не отбележим, че митингът на Орлов мост донесе едно дългоочаквано признание от страна на бившите комунисти. Станишев се извини публично на българските турци за възродителния процес, а това даде основание на ДПС да обяви митинга за исторически. ”БСП имаме историческа вина пред българските турци – за възродителния процес и се извиняваме за това”, заяви Станишев. Би могло много да се разсъждава защо близо 24 години социалистите упорито се противопоставяха да признаят историческата си вина, но не това е съществено – по-важно е, че една мрачна страница в историята на страната бе затворена тази събота. Със сигурност ще има и спекулации. Но тази стъпка от страна на лидера на БСП е знак, че може да се гледа в бъдещето.

А това дава допълнителни гаранции за сигурността на кабинета

Добре би било по този повод десните и бившите управляващи от ГЕРБ да си зададат въпроса защо те бяха тези, които организираха миналия парламент да осъди с декларация срамнотго преименуване и прогонване на близо половин милион български граждани от режима на Тодор Живков, но днес точно те се държат като възродители - упорито противопоставяйки едни на други българи и пречейки да се реши бежанския проблем. Проявената от тях двойнственост, всъщност недвусмислено показва неясността на политическото им представителство. То обяснява и защо на два пъти се проваляше синята власт в годините на прехода. И защо партиите им днес са изцяло зависими от кукловодите.
Що се отнася до мрачните прогнози, че едва ли не е застрашен гражданския мир и час по-скоро трябва водещите партии да се разберат за дата на предсрочните избори и така ще се стигне до така желаното успокояване на страстите, това е обслужваща само едната страна позиция. Също така не е приемливо разсъждението, че с демонстрираната твърдост и неотстъпчивост водещите партии ласкаят самочувствието си но отблъскват голяма част от подкрепящите ги. Защото в действителност това, което най-много изблъсква изтерзаните от мъчителния преход избиратели е наглият номер „стани за да седна аз“, с който не разиграват през годините.



петък, 15 ноември 2013 г.

Зелен удар срещу Реформаторите

Няма нищо изненадващо в напускането на Реформаторския блок от Зелените. Причината не е заради членството на различни формации в Европарламента и в необходимостта да издигнат свои кандидати на предстоящите евроизбори през пролетта. Нито е във възникналите противоречия по места. Тя не е и в различните виждания на част от лидерите с кого да правят коалиция. Няма нищо общо и  с левичарския уклон, който бил несъвместим с една дясна партия. Политическото увъртане, когато става дума за раздяла, е неизбежно. Както и взаимните обвинения. Но и това не е толкова важно. Същественото в случая е -


на Зелените им светна, че със съмнителна коалиция


дирижирана от фалирали олигарси, политическото фиаско е неизбежно. Освен това обвързването им с имена, символи на криминалния преход като провалилата се на няколко избори бивша еврокомисарка Меглена Кунева и преминалият в сянка бивш лидер на СДС, ДСБ и премиер на издънилото се синьото правителство Иван Костов, не води до нищо добро. Същото се отнася и до натрапването им за неформален лидер на сегашния президент Росен Плевнелиев. Еколозите видяха с очите си, че на митингите на самонареклите се реформатори  в градинката между Народното събрание и Ректората присъстваха срамно малко хора (не повече от 100), а и което е по-лошо - протестиращите не само че не поискаха тяхната  подкрепа, но и публично през мегафон ги предупредиха да стоят настрани от техните прояви.


Всъщност опитът да бъде присвоен протестът от реформаторите


е основната причина за раздялата със Зелените. Тази партия винаги се е славела с нетрадиционното си поведение. Заради него е била обичана от младите и недолюбвана от пазителите на статуквото. Очевидно еколозите са разбрали, че губят най-привлекателното си предимство – да бъдат неординерни. И затова предпочетоха да напуснат брака по сметка между десните партии. Разбира се, това не означава, че измъкването по терлици няма да има последствия за тях. Съмненията за тънките сметки, правени от някои техни лидери, ще останат и ще доведат до пречистване. Най-вероятно ще се разкрие, че зелената обвивка е била удобно прикритие за легитимиране на един или друг проект на олигархията. Например, насочването на вниманието от тяхна страна към еконарушения само в отделни региони, като в същото време, кой знае защо, не забелязваха безобразията, които се вършат в други. Но това си е техен проблем, решаването му си зависи единствено от тях, по-важното е, че вече са


напуснали кукувичето гнездо на изпадналите извън борда на парламента десни партии


Бягството на Зелените е добър знак и към останалите десни, тръгналите да правят предизборни коалиции. Колкото по-бързо осъзнаят безсмислието на начинанието си, толкова по-добре. Ще кажем направо - в момента те имитират активност. Но всъщност всяка една партия запазва идентичността си и скритите козове за времето, когато може да се стигне до нови сътресения. А те са неизбежни, особено като дойде моментът да се редят листите. Избраният сега от тях път чрез сложни съвети от популярни имена (които уж трябва да представляват гражданите и евентуално от тях да бъдат избрани бъдещите кандидати за представителната власт), е доста объркващ. Преди всичко представлява една удобна пушилка, която да прикрива задкулисните решения. Не случайно една друга партия –
Движение България на гражданите  също се разпада въпреки гръмките пресконференции, гарнирани с популистки изказвания на лидерката Кунева.
Същото очаква и другите десни партии. СДС бяха приети с много резерви в блока. Самите те и досега не са единни в становищата си за този ход. И нищо чудно да поемат по свой път, когато дойде времето на парламентарните избори. Партията на бившия външен министър и настоящ депутат Надежда Нейнски (Михайлова) Синьо единство от самото начало не се чувства уютно в този проект. Тяхната идея – всички партии да се саморазпуснат и да се създаде нов единен десен субект и досега виси във въздуха, но очевидно не се приема. А това беше най-разумният ход – така съвсем естествено към този нов субект биха могли да се присъединят и лидери на младежкия протест. Нежеланието от страна на другите – най-вече от ДСБ и ДГБ, да възприемат този подход, кара представителите на Синьо единство да бъдат резервирани и подозрителни.

Реформаторите имат сериозен проблем и с двойнственото отношение към ГЕРБ

Уж са против тях, но задкулисно ги смятат за единствен възможен партньор за следващото Народно събрание. Не на последно място към дясното пространство протягат пипала и други партии – от популярните като ВМРО и НДСВ до някои нови политически субекти, които със сигурност ще използват засиления национализъм за трамплин.
Най-лошата новина за десните, от която Зелените ловко вече бягат, е тази, че те вече не могат да бъдат носители на новите идеи – антикомунистическият фанатизъм, обсебил една част от тяхната върхушка, отдавна не работи, не само заради гузните им обвързаности с онова минало, а и заради вливането в ръководствата им на безлични протежета, изцяло зависими от старите им лидери. Ще поясним - още в зората на демокрацията

някои сини лидери възприеха  от бившите комунисти юфункционерството

като професия и път към лично облагодетелстване. Днес то  изиграва лоша шега с техните наследници, които няма как да получат подкрепа на активистите, ако не им гарантират сядане на трапезата на победителите. Излиза че днешните десни лидери не могат да претендират за нов морал в политиката, след като са рожби на пазителите на статуквото, каквито бяха повечето сини лидери.
За съжаление тези нелицеприятни факти не могат да бъдат осмислени от днешните сини талибани. Затова тяхната отдавнашна липса на морал може да роди единствено поредната уродлива форма  - коалиция на механичния сбор. Дори провалът на „Синята коалиция” не ги разтревожи. Напротив очевидно е желанието да си осигурят депутати на всяка цена, независимо от техния минимален брой. Друг е въпросът дали и това вече е възможно. Напускането на „Зелените”, както и разпадът на Куневото менте е знак, че и този проект на кукловодите на прехода е пред провал. 

вторник, 12 ноември 2013 г.

Зад маската на президентската сбирка

Срещата при президента Росен Плевнелиев на държавници и председатели на парламента от годините на прехода по повод 24 години от началото на демократичните промени у нас на 10 ноември 1989 г. бе добър повод за него да направи равносметка за близо двете години пребиваване на „Дондуков” 2. Очаквано това не бе направено, чуха се дежурните констатации и препоръки. Сякаш българският президент е някакъв наблюдател свише. Няма да припомняме отново какво пише в конституцията за призванието му. Защото точно това той не върши. Плевнелиев не е нито обединител на нацията, нито пазител на националната сигурност. В решаващи моменти като с онзи кредит от един милиард лева, вместо да подкрепи правителството, той се опита да му попречи с вето. Участва активно в буненето на протестиращите. Забави твърде дълго свикването на Съвета по сигурността, въпреки кризата с бежанците и ескалиращите прояви на насилие. Трябва ли да се учудваме тогава, че двама от президентите и сегашният председател на Народното събрание си намериха извинения, за да не присъстват на срещата. Всъщност защо да стават параван на поредната порция популизъм?За да не бъдем голословни, ще цитираме:
„Най-много ни липсва днес общата кауза, новата голяма цел, около която да се обединим и да следваме. През изминалите 24 години постигнахме много, но и много не можахме да реализираме като общество”.
Дрън-дрън, та пляс! Изобщо не ни се слушат подобни високопарни и кухи фрази. Твърде дълго време очаквахме да чуем коя е голямата цел на нашия държавен глава, свързана с добруването на българите. И как той я осъществява.  Но търпението ни се изчерпа. Не заради преценката, че действията му са декоративни като онази снимка от Колорадо по време на новогодишната реч, а заради откровеното му служене на приятелски кръг, който търси своя реванш. Няма да коментираме как поставеният от него служебен премиер се самоназначи за посланик, а той го одобри, нито пък ще повтаряме онази история с костинбродските бюлетини. Но няма как да пропуснем подозрителното безразличие по отношение на човешки трагедии като тази в рудник „Ораново”. Трудно се преглъща и бездействието му при опасни прояви на ксенофобия. А това че президентът е готов винаги да прехвърли всеки горещ картоф или на парламента, или на правителството, окончателно сваля маската на рафинирана неудачност, чиято единствен цел бе да прикрива истинските намерения на неговите кукловоди.
Съгласни сме с думите му, че по отношение на тоталитарната държава е важно да се посочва цялата истина, а не истината наполовина. И че в обществото е създадено усещане за половинчатост и незавършеност. Но и ние имаме своите съмнения, че държавният ни глава не ни е казал цялата истина, когато се е кандидатирал за поста. Така че когато се опитва да се представи за борец срещу бившата ДС, е добре да огледа как и с чии протекции неговият приятелски кръг е минал през цедката на криминалния преход.
Разбира се, че очаквахме нашият президент да е предвидим и най-вече да бъде гарант на националната сигурност. За съжаление това не се случи. Не бива да се самоуспокояваме, че вероятно по-слаб президент едва ли ще имаме. Нито пък да се опитваме да гледаме на гафовете му от смешната страна. Защото времето и на горчивия смях отмина. Добрата новина е, че поведението на Плевнелиев, както и осветяването на скритите факти за него, е добър урок за избирателите. И те едва ли ще повторят този грешен избор.

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Денят след 10 ноември

Годишнината от свалянето на режима на Тодор Живков е добър повод да се прецени доколко тази страница от историята ни е затворена и защо преходът днес се определя като криминален. Ако се съди по някои лозунги на протестиращите, скандирани през последните месеци, ще се създаде измамното впечатление, че сме в зората на демокрацията, когато се водеше люта битка с „червените боклуци”, а национализмът набираше скорост заради желанието на българските турци да си върнат отнетите им от комунистическата върхушка имена.
Днешното внушение, че преходът не се е състоял и трябва да се направи рестарт, обаче е твърде погрешно. Не само защото страната ни е член на НАТО и на Европейския съюз и защото имаше две десни правителства (едното от които беше с пълно мнозинство в парламента и можеше да приема каквито си иска закони), но защото тези, които ги издигат, участват в един римейк, дирижиран от малка група (с уж десни разбирания) фалирали новобогаташи. Общото при тях е ползването на протекциите на десните правителства и

безцеремонното потъпкване на интересите на излъгалите се да гласуват за тях избиратели.


Същите ловко са се възползвали и от възможностите, предоставени им от инженеринговите политически продукти. Днес, когато техните протежета са изпаднали извън борда на този парламент, шансът за оцеляването им е предизвикване на колапс в държавата, който да ги върне отново в играта. А причината за предопределения им неуспех не е в олигархията, която „не иска да пусне кокала”, нито в „чугунените” глави, намиращи се в парламента. Тя е в неправилните методи на действие, нямащи нищо общо с демокрацията. Бойкотирането на пленарната зала, играта с кворума, шумът около двата вота на недоверие, върнатите от президента законопроекти и нападението над онзи бял автобус показаха как бумерангът на тази необмисленост се връща и нанася тежки поражения на провокиращите ги. Видя се също, че днешните социалисти нямат нищо общо с пребоядисалите се комунисти от първите дни на демократичните промени, които се криеха като мишки и се чудеха дали да не повикат танковете, след като съмнително спечелиха изборите и бе подпален партийният им дом. 


Самочувствието на сегашните управляващи се дължи в немалка степен и на демократите,


които им дадоха възможност да затвърдят икономическата си власт навремето чрез масовата приватизация. Не може да не отбележим, че при предишния мандат на Народното събрание двойственото поведение на измислената Синя коалиция пък окончателно отблъсна десните избиратели. Затова лозунгите, които се опитват да натрапят на протестиращите, не могат да бъдат припознати от тях. Няма да коментираме агитките, които с агресивността си очевидно пречат и дават възможност на новото мнозинство да ги посочва с пръст. Всъщност наличието на стремящи се към бързо завръщане кукловоди, на продължаваща да се разпада десница, на все още неосъзнала мястото си опозиция и на протестиращи е достатъчно объркващо.

Разбира се, най-лошото за тях е невъзможността на този етап да се консолидират. А стремежът им да се надцакват един друг засега дава предимство на управляващите. Социалистите ловко прокарват социалната си програма и успокояват различните прослойки много преди да се вдигнат на бунт. Вижда се вече, че така нареченото „мълчаливо” мнозинство, на което уж разчитат тези, които дърпат конците на десницата, не е тяхно и няма да ги подкрепи на бъдещи избори. Дори да вземем за пример само последните мерки на управляващите, свързани с намиране на пари за безработица и осигуряване на коледните добавки, ще видим, че те са част от последователна политика, която четири години не само че не се следваше, но и беше в ущърб на тези социални прослойки. И вместо опозицията да се присламчи към тези мерки, те се опитват да ги отхвърлят с популистка фразеология. Отсега е ясно кой пак ще спечели.
И все пак ще бъдем несправедливи, ако не отчетем и положителните новини. Такива има и едната от тях е

безшумното завръщане на ГЕРБ в парламента.


Неизвестно как бившите управляващи схванаха, че това е правилният път, проверен в демократичните общества, който ако се следва неотклонно, може да доведе и до политически ползи. А това, че не може да стане веднага, е поради слабия потенциал на политическия капацитет на ГЕРБ. Но поне дава знак на другите вдясно да се придържат към демократичните правила. Няма да се спираме подробно на безсмисленото тупане на топката от страна на сегашния президент по отношение на проблема с бежанците, на високопарното поведение на сините лидери, нито пък на лутанията сред протестиращите. Но ще отбележим, че техните действия са контрапродуктивни. Рейтингът на държавния ни глава падна с близо 10 процента. Само за седмица трусове споходиха „Зелените”, „Движение България на гражданите” (партията на провалилата се бивша еврокомисарка и кандидат-президентка Меглена Кунева) и Обединените земеделци, които предприеха изненадващ завой към бившите управляващи. А приливите и отливите сред протестиращите и самоизолирането на студентите в отделни аудитории показват, че спонтанността не е достатъчна, за да компенсира необходимостта от създаването на самостоятелна политическа платформа, с която да се


измъкнат от мрежите на съмнителни десни псевдодемократи


Този политически миш-маш има насреща си обръгнало от атаките неотстъпчиво мнозинство, което е толкова спокойно за бъдещето си, че с лекота решава и  вътрешнопартийни проблеми. Колкото по-бързо тези твърде разнородни и неорганизирани достатъчно добре групи се заемат с това, което действително трябва да вършат, толкова по-подготвени ще бъдат за времето, когато приключи този четиригодишен политически цикъл. Дотогава със сигурност ще се отсее плявата от зърното – кукловодите и техните политически протежета ще отидат на политическото бунище.
Накрая няма да пропуснем да отбележим, ако все пак тези групи продължат да всяват хаос в държавата, срещу тях може да се изправят не по-малко агресивни нови политически формирования. И от сблъсъка между тях пряка полза ще имат единствено управляващите, защото те ще бъдат достатъчно мотивирани да следват пътя на социална и икономическа стабилност, който няма начин да не бъде приветстван от мнозинството избиратели. А изцепките на всички реваншисти ще бъдат единствено в техен ущърб и ще ускорят политическата им смърт.

събота, 9 ноември 2013 г.

Краят на подставената партия

„България на гражданите” на Меглена Кунева е пред тотален разпад. Още преди парламентарните избори тя беше зарязана от няколко провинциални структури  (включително и от най-голямата – пловдивската), което предопредели изпадането й зад борда на парламента. Половин година по-късно, въпреки опитите да бъде реанимиран, поредният лабораторен проект на криминалния преход отива на политическото бунище. Всички лидери и членове на структурите в Бургас и областта напускат масово потъващия кораб.

Те не приемат авторитарните методи на управление

и вземането на решения от тесен кръг около бившата еврокомисарка. Тази политика била в противовес с принципите, декларирани при учредяването. Към това се прибавя и финансовият колапс - партийната администрация в централата в София и по места е съкратена. Причината е, че няма пари, а само заеми. Немалката субсидия от 1,4 млн. лв. на година заради получените 3,3% от гласовете на избори през май потъва почти изцяло в банките кредиторки.
Банкрутът на ДБГ е изненадал неприятно другите партии в Реформаторския блок, които се надяват, че могат да получат финансово рамо от „България на гражданите”. Очаква се това да промени и досегашната водеща позиция на Кунева сред лидерите на самообявилите се за нова десница. Тяхното бъдеще също не е розово. Зелените изразиха съмнения във възможностите на блока и дадоха знак, че могат да преосмислят участието си в съвместни проекти.
На този фон поведението на Кунева е най-интересно. Тя се държи като човек, който все още е еврокомисар и от нея зависи бъдещото развитие на страната.
Високопарното й поведение

започва не само да дразни

но и да буди присмех. Как по друг начин могат да се приемат думи като „не изключваме съвместно явяване на избори, като запазим физиономиите на партиите”, „Реформаторският блок винаги е бил по-скоро реформаторска платформа, отколкото непременно коалиционно обединение” и че „формулата е да има широко гражданско участие и то да бъде трансформирано в енергия за партийния живот в страната”. Ще допълним, че точно тази куха фразеология предизвиква отвращение сред гражданите демократи, които тя уж иска да представлява. Затова и на спонтанните митинги, свикани от реформаторите в градинката между Софийския университет и Народното събрание, присъстват не повече от стотина души.
Можем да попитаме и какво става с онези гръмко и с патос обявени „31 мерки, които ще променят живота ни”. Провалилата се в няколко избори Кунева дума не обелва за тях. Но не защото няма как да ги осъществи, понеже партията й вече е безгласна буква, а защото никога не е гледано на тях като на нещо, което действително трябва да се случи, а само като на близалка, която трябва да излъже избирателите.
Всъщност посланията на подобни

инженерингови политически продукти са еднодневки

защото винаги обслужват конкретни интереси на кукловодите.
И след като се осъществят, биват забравяни. Проблемът е, че ощетени са единствено избирателите. А те напоследък отказват да бъдат лъгани, много бързо разкриват и наказват политическите ментета. Това не може да не рефлектира сред тези, които дърпат конците. В момента те трескаво търсят новия харизматичен лидер, който да замени продължаващите да се провалят политици на десницата. Ще отбележим, че фалиралият финансов кръг претърпя провал и с президента Росен Плевнелиев, когото се надяваха да пробутат за неформален лидер. Истината е, че номерата им вече няма как да минат, след като бяха разкрити. Затова и този блок, в този му вид, нищо добро не го чака. Той се превръща в лесна плячка и за левицата, и за опозиционната ГЕРБ. Окончателният им провал ще лъсне на евроизборите напролет. Дотогава ще продължи агонията, изразяваща се в нескопосни солови акции, взаимно надцакване и най-вече във вътрешен разпад.
Има и още нещо – не трябва да има съмнение, че скандалите, които разтърсват „реформаторите”, са и заради необходимостта от нов субект вдясно. Фактът, че

протестиращите не искат да бъдат припознати от фалиралата десница

показва, че те все още търсят своя избор. За съжаление очакването им те да бъдат поведени от нов месия е твърде подвеждащо. То със сигурност не помага и на останалите извън парламента десни партийки, а работи за тези, които са вътре в парламента. Опозиционната ГЕРБ преосмисли непродуктивността на досегашното си поведение и побърза да се върне в парламента. Управляващите пък имат достатъчно опит, за да се възползват от противопоставянето между гербери и реформатори.
Радостната новина от цялата дандания е, че политици като Кунева си отиват. Някой може да попита: а какво ще стане с младите и нелоши политици, които се подлъгаха да вземат участие в нейния проект. Отговорът не е лицеприятен – те ще я последват. Причината е ясна – нагаждачеството и пребоядисването не могат да бъдат компенсирани с политически опит. Напротив, точно това е неприемливо от напиращите за политическа изява добре образовани младежи. Сред тях най-вероятно кукловодите ще потърсят новите патерици. И това ще е началото на края и на техния провал.

сряда, 6 ноември 2013 г.

Скандали в "новата" десница

В създадения преди месеци от изпаднали извън борда на парламента партийки Реформаторски блок се появиха пробойни. Зелените обявиха вчера, че прекратяват отношенията по съставяне на коалиция. Причината според тях е, че са в различни формации в Европарламента и затова ще се явят отделно на изборите за евродепутати напролет. Преди това, в събота, техният Национален съвет беше гласувал за напускане на коалицията. Негови представители се оплакаха, че различията по места с другите партии от блока са такива, че се води война и нямало нагласи да се променят. В момента скандалът се потулва с мъгляви обяснения за преувеличеност на противоречията между тях и за възможно сближаване на техните програми. Но суматохата няма как да прикрие извода за безпринципно и механично събиране на лидери, обсебени от единственото желание за осигуряване на топли места само за тях в следващия парламент и по възможност сядане на масата на победителите. Това е жизненоважно и за тези, които им бабуват – фалиралите кукловоди. Проблемът им е, че
с разкриването на връзките с този олигархичен кръг


тези формации са обречени на провал. Видя се, че двата митинга в подкрепа на протестиращите студенти, които реформаторите организираха, не можаха да съберат повече от стотина привърженици. А това е истинско падение, ако си припомним многохилядните митинги на някогашния СДС на площада пред храма „ Св. Александър Невски“. На втория митинг се случи и нещо по-лошо – студенти демонстративно обявиха по един от мегафоните, че не желаят да ги свързват с тях, с което на практика изгониха реформаторите от протестите. Разбира се, опитите им да яхнат студентите не спират. Но фактът, че получиха този шамар, е показателен. Най-вероятно това е и една от причините Зелените да започнат дистанциране. Желанието да се озовеш сред бъдещите победители е голямо и никой не иска да си създава негативи още преди да е започнала предизборната кампания.
Няма сега да се спираме и на другата проблемна партия, която се свързва с външни ислямистки кръгове. Също така все още никой не дава смислено обяснение защо лидерите на отделните партии предпочитат самостоятелните изяви вместо общите позиции. Тези претупвани засега детайли са всъщност бъдещи непреодолими прегради за разбирателство и единство. Няма да припомняме как плачевно свърши Синята коалиция и колко бързо се разпадна съюзът между партиите на двама бивши сини лидери (Иван Костов и Надежда Нейнски) на последните парламентарни избори. Сега тези лидери стоят в сянка, но е сигурно, че точно за евроизборите настоящата евродепутатка ще иска да бъде водач на общата листа.

И тогава ще изплуват много скрити амбиции


Например отсега е сигурно, че кандидатурата на Нейнски ще бъде оспорена от друга лидерка - Меглена Кунева, бивша еврокомисарка и неуспяла кандидат-президентка.
По темата за евроизборите не можем да подминем и стремежа на новата лидерка на НДСВ Антония Първанова да се нареди сред реформаторите. Само преди няколко месеца Радан Кънев, председател на Костовата партия, твърдеше, че не вижда готовност НДСВ да бъде част от техния блок. Но с избирането на Първанова за лидер ситуацията се е променила. Стоящият в сянка Командир едва ли ще пропусне възможността да изправи Първанова срещу Нейнски като кандидатки за общата листа за следващия парламент. Новата лидерка на НДСВ не крие, че се надява с влизането при реформаторите да възстанови изгубените позиции на партията. Проблемът е, че

Първанова отсега обяви ГЕРБ сред бъдещите партньори


Безпардонното, но характерно за нея изявление може да е тайна мечта и на останалите десни лидери, но то със сигурност ще бъде посрещнато на нож. От това изявление се разбира и друго – че мястото на НДСВ вече е предопределено при реформаторите от кукловодите. А повратливостта на Първанова и подкрепата, която има от тях, не предвещават нищо добро за другите десни формации. От тях най-ощетена ще бъде Кунева. С влизането на НДСВ в блока нейната партия „България на гражданите“ може и да се разпадне. Тя е съставена предимно от ренегати, напуснали царската партия. Тези, които дърпат конците, имат

отчайваща нужда от нов лидер вдясно


след като Кунева се провали, а президентът Росен Плевнелиев (когото те смятаха да назначат за неформален лидер) започна главоломно да губи рейтинг. Първанова е тази, която, без да й мигне окото, ще прибере бегълците обратно в НДСВ. Нейната безцеремонност се видя за пореден път при избора й за председател на партията. Не случайно след това НДСВ беше напусната от няколко емблематични фигури.
И тъй като наближават евроизбори, е хубаво да се спомене новината отпреди седмица, че Либералният интернационал е изключил партията от редиците си на 19 октомври тази година. Причината била, че в продължение на две години НДСВ не е плащала членски внос и дължи 14 000 паунда (42 000 лв.). Санкцията е наложена на заседание на Изпълнителната комисия в Гватемала. Според публикации един от вицепрезидентите на световната организация е обяснил, че "след като партията няма финансови възможности и на два поредни избора не може да влезе в българския парламент, това означава, че тя не е жива".
Както се казва в такива случаи,

адът вдясно предстои


А надвисналата сянка на ГЕРБ над реформаторите, чийто проводник се очертава да бъде Първанова, предполага допълнителни емоции там.
Има и една друга история от близкото политическо минало. Това са кметските избори през 2007 г. в София, когато Първанова обещаваше да прецака кандидат-кмета на ГЕРБ. Очакваната прегръдка днес между реформатори и гербери може само да потвърди една зле прикрита безпринципност.
Затова малки скандали като този

с уж мнимото напускане на коалицията от Зелените


не бива да ни учудват. Напротив, очаква се и други партии тихо да се измъкнат от тази група на подставени лидери. Най-вече заради лъсналите зависимости с фалиралия кръг, които карат протестиращите панически да бягат от опитите им да бъдат припознати с тях.
Първоначално се смяташе, че евроизборите няма да бъдат поле за дрязги сред изпадналата в трудно положение десница. Но очертаните отсега фронтове показват друго – крехкото единство вече е поставено под съмнение. И прегрупиранията, които панически правят кукловодите, са обречени на неуспех. Защото вкарването на не по-малко изхабени играчи, като новата лидерка на НДСВ, показва колко безпомощни са те в опитите за реванш.

вторник, 5 ноември 2013 г.

Тъчлинията на президента Плевнелиев

Президентът Росен Плевнелиев няма как да подмени ставащото все по-актуално свикване на Консултативния съвет по национална сигурност с въпроси около отделни пера на подготвения за обсъждане нов държавен бюджет. Образно казано шикалкавенето по тъчлинията от обитателя на „Дондуков” 2 му носи негативи, не по-малки от вземането на страна и опитите му да яхне протестите. И това си личи по падналия с 6 процента негов личен рейтинг, според изследване на “Алфа Рисърч”.
Иначе проявяваме разбиране към изказването му от вчера, че не е задача да „влиза дълбоко в един или друг процес, свързан с гражданското общество” и че има желание да чуе всички мнения и се обърне към всички. Само ни е чудно как точно ще се разговаря с онези български граждани, които не влизат в определените от него като „будители”. И макар че сме свикнали с популизма му,  ще ни е интересно да проследим среща с онези миньори, които откровено пренебрегна, когато стана инцидентът в „Ораново”.
Не се съмняваме, че държавният ни глава оценява по свой начин ниското доверие към институциите. Но от доста време питаме как той гледа на своя принос това да се случи. И кога ще започне да изпълнява конституционно вмененото му задължение да бъде обединител. Защото ако той не почне най-после да прави това, не може демокрацията да стане „по-добра”. Подобно изхвърляне звучи фалшиво и най-вече невярно. Със сигурност обаче може да заявим, че искаме не по-демократичен, а по-добър президент.
За съжаление надеждите ни няма как да бъдат оправдани.
Независимо от проявената от Плевнелиев впечатляваща витиеватост вчера е добре да му припомним когато казва, че следи ситуацията от февруари, предизвикала падането на правителството на ГЕРБ, че той е бил министър в този кабинет. Не сме чули да поеме своята част от вината. От месеци не виждаме да прояви подобаваща на държавен глава солидарност с усилията на управляващите да поправят нанесените в ущърб на „мълчаливото мнозинство” щети. Вместо това той прави всичко възможно да създава допълнително напрежение, като в някои случаи по отношение на наложено от него вето се ръководи от съмнителна целесъобразност. А що се отнася до парламента, крайно време е да го видим и в свещената сграда. Необяснимото  заобикаляне от негова страна само засилва вече направените разкрития за негови зависимости с един фалирал икономически кръг.
Обсъждането на държавния бюджет и предхождащата преценка на цифрите в него от страна на президента и експертите му е добър знак. Срещите му с министрите на отбраната и на външните работи показват, че този път Плевнелиев няма да бърза с обявяването на поредното вето. Проблемът е, че вече знаем как той умее да търси под вола теле, както е казал народът. И вместо да помага, да бъде проводник на рушащи стабилността на държавата интереси. Единствената възможност за правилно решение е той да свика КСНС по възможно най-бързия начин. Защото не е тайна защо не го свиква и  вместо това се опитва да бяга по краищата на политическото игрище. Най-малко той има обаче интерес да продължава да бъде нечия кукла на конци.

петък, 1 ноември 2013 г.

Градината на "калинките"


Постната пица на Симеон Дянков, която българският народ получи, не била за всички. Оказа се, че партийните “калинки” са пъплили не само из министерства, но и из всички сладки места на държавната трапеза. За сметка на десетки професионалисти, които бяха изхвърлени безцеремонно на улицата по време на безславно приключилото управление на ГЕРБ.
Всъщност това не би трябвало да е новина за тези, които познават историята на криминалния преход. Но интересно е да се отбележи, че с особена ожесточеност на партизанщината са се отличавали метлите на претендиращите за демократични правителства. Може да се поясни, че техните чистки в никакъв случай не са засягали интересите на червените барони, напротив – помогнаха им да затвърдят икономическата си власт. Не случайно последвалите изборни загуби бяха впечатляващи, а и сегашното оставане извън борда на парламента на опитващата се да мимикрира десница е напълно логично.
Същата съдба чака и ГЕРБ. Не само заради недопустимото смесване на партийното с държавното начало, разбира се. Заслужава си всички излъгали се да гласуват за бившите управляващи да са наясно защо Дянков не е защитавал държавните интереси, а е превърнал служителите в лични слуги. Не може да има друго обяснение за това, че в любимата му за отдих и спорна като собственост държавна резиденция в Кричим е назначил тракторист, дивечовъд, помпиер, цветопроизводител, полевъд, камериер, лесовъд – всички на щат в Министерството на финансите.
Това, че парламентът вчера гласува създаването на временна комисия, която да проучи партийните назначения при ГЕРБ, е похвална идея. Но понеже е имало и други подобни комисии в минали парламенти, по-добре е тя освен с обезкалинчването да се заеме с премахването на порочното партийно строителство на държавен гръб. Не е нужно да се изброяват хилядите примери на тези практики, осъществени ловко чрез заобикалянето на законите. Използваните хватки надминават въображението. По-същественото е, че веднъж усетили сладостта на властта и възможността да безчинстват безнаказано заради безцеремонната партийна подкрепа, те се превръщат в добър резерв за всеки нов инженерингов политически продукт. Затова работата на парламентаристите е да изработят такива правила, които да прекъснат възможността за създаване на партийни хранилки. Не е зле да се помисли как да бъде предпазено зърното от плявата, така че държавната машина да работи на ползу роду, а не за тези, които я представляват, или за партийните каси.
Няма да коментираме отправените лични нападки. Те не са изключение за опитите на една фалирала върхушка да пренасочи енергията на протестите. И да ги присвои, като пусне сред тях готовите на всичко „калинки”. Видяхме как се опитват да се скрият и зад фантомни въпроси. Но идва времето за библейския въпрос: „Къде е плодът?” И фарисеите не може дълго да се крият. Защото може да има „калинки”, които са безгрижни, но има и божии раби, които бдят. Останалата без плод смокиня не може да остане. Тя трябва да бъде отсечена, както пише в светото писание.