Общо показвания

събота, 31 май 2014 г.

Излишният вот на недоверие

Очаквано четвъртият вот на недоверие към правителството не мина. Обясними са и емоциите, разгоряли се около него, пред вид резултатите от изборите за европейски парламент, състояли се в неделя. Въпросът как ще продължи политическият живот оттук нататък и каква ще е съдбата на правителството не е маловажен. Но на него не може да се отговори с натиск, нито с насилие. Видя се, че и продължилите близо година протести не донесоха резултат. А партийното им продължение тези дни съвсем ще ги довърши. Но ние няма да мислим вместо “умните и красивите”, които демонстрираха учудваща безпомощност във всяко отношение. (Такава не е имало и преди петдесет години, когато започнаха студентските протести в американския университет “Баркли”). Защо нашите протестъри са изостанали с близо половин век е друг въпрос, най-вероятно е резултат от посткомунистическо мислене, ако проследим генезиса на техните кукловоди от небезизвестните НПО-та и тинк танкове. Определяният от някои като криминален преход обаче не може да бъде извинение за днешните политици. Вярно е, че опозицията ни е млада, но след като е минала през властта, след като имала ресурс за “няколко кабинета” и е победила за десети пореден път социалистите, би следвало да е наясно с правилата на демокрацията. А те не са бойкотиране на парламента, нито пък са свалянето му чрез популистки методи. Кабинетът доказа че не се влияе нито от улицата, нито от противоречивите действия на опозицията.
Това не означава, че трябва да се продължи с противопоставянето, каквито бяха декларациите след гласуването вчера. Напротив, една демонстрация от страна на опозицията, че е готова да седне на масата на преговорите по важните за страната въпроси като например актуалната енергийна проблематика, включително и обсъждането на предсрочни избори, би било верният знак. Бакалските сметки няма да са от полза. Най-малко поради простата причина, че и управляващите могат да смятат. При това са доказали, че в правенето на печелившите сметки са по-добри. Само този факт би трябвало да накара бившите управляващи да сменят агресивния тон. Кой какво ще спечели е въпрос, който също подлежи на обсъждане. Но по-важният въпрос е всички политически партии да обединят усилията си в полза роду. Защото данъкоплатецът е този, който опира в крайна сметка пешкира. Знаем какво се случи след спирането на едни атомни блокове, продухаха ни ушите и с онзи “гьол” в АЕЦ “Белене”, сега ни заглавичкат с това колко е вреден “Южен поток”. Всъщност вият тези, които останаха извън поръчките по строителството и денонощно насъскват срещу проекта своите политически протежета. Каква компенсация обаче ще трябва да получим, ако бъде спрян, и кой ще ни я плати не казват, нито имат намерение да се борят за подобна кауза. Затова е ясно, че този им номер няма да мине. Ако ли пък някои партии са решили да се самоубият политически, прав им път. Има такъв пример с разпада на десницата и жалкото им представяне на изборите, с което те незнайно защо се гордеят.
Последният извод е поучителен и за тресящата се от проблеми левица. Затова колкото по-бързо и едните, и другите се вземат в ръце, толкова по-добре. Политическият живот не търпи празноти. Те може да се запълнят временно от инженерингови продукти, но това ще е само в ущърб на гражданското общество, каквото се опитваме да създадем. Затова политиците трябва да се доверят на онзи надпис, поставен не случайно на фасадата на Народното събрание: “Съединението прави силата”. И тутакси да седнат на кръглата маса.

сряда, 28 май 2014 г.

15/15 и прасетата


Заради цикъл картини, наречен "Червените прасета", пловдивският живописец Анастас Константинов (Анастас), бе публично заклеймен и изключен от Съюза на художниците по времето на комунистическия режим. (Някои от тези, които вдигнаха ръка срещу него, днес минават за поборници на демокрацията.) 

В свещенната сграда на българския парламент лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви управляващите за "болни прасета". 

В отговор политик от АТАКА предложи "мутрата да си сложи капута и да изчезва от нашата политика". 

Няма да коментираме има ли разлика между пресъздадената от художника реалност и днешната. Ще отбележим само, че днес това е ежедневие и казаното има само мимолетния тръпчив вкус на люта чушка в общия боб. 
Шум се вдигна и заради драматичните кадри за купуване на гласове в бобовдолските мини и последвалото след това меле пред празните щандове за храна. Там единствено може да се пласират дадените на миньорите от собственика на мините купони. Тутакси "умните и красивите" заляха мрежата с яростни тиради. Емоциите им доближиха най-горещите моменти от продължилите близо година протести. 
Най-силни страсти обаче се разгоряха по темата, кодово означена с 15/15. Преференциалното отстраняване на лидера на европейските социалисти и дългогодишен шеф на БСП Сергей Станишев от петнадесетия в тяхната листа предизвика истинска буря от насмешки, нелепи обяснения и ядни коментари.
Според лидери от соцполитбюрото била станала "техническа грешка". 
Известна настояща и бъдеща червена евродепутатка размаха пръстче: "Той (15-ият в евролистата на БСП Момчил Неков - бел. авт.) наистина е само на 27 години и трябва да прецени за себе си отговорността да представлява БСП в Брюксел. Все пак Европейският парламент не е училище! Изискват се доста сериозни познания, политически опит и т.н." Изказването и ни накара да се усъмним не в Неков, а в нейните познания, защото (може да е от кумова срама) но се вижда, че в листата, особено след избираемите места, кандидатите са с престижни сивита.
Открояващия се рефрен бе, че изборът доказва или неграмотността на соцактивистите, или че дружно са гласували срещу губещия вече десет избори червен лидер. За неговия тепегьозлък бе пуснат следния лаф: "Когато Станишев гледа "Ролан Гарос", винаги пропуска първите две разигравания във всеки гейм. Така е сигурен, че няма да чуе "15 на 15"…"

Какво е общото в тази "синьо червена мъгла"?

Класическият отговор, с който служител на НСО от години ме посреща на входа на парламента е: "Кучетата си лаят, керванът си върви!" 

Не всички депутати са...Но за никого не е тайна, че сред тях има нахални мошеници и крадци. Те много приличат на типа, описан от Илф и Петров:
"Домакинът на дом №2 на Старгородското обществено подпомагане бе стеснителен изпечен крадец. Цялото му същество протестираше против кражбите, но той не можеше да не краде. Крадеше и се срамуваше. Крадеше постоянно, постоянно се срамуваше и поради това неговите гладко избръснати бузички винаги пламенееха от руменината на смущението, срама, стеснителността и неловкостта. Домакинът се казваше Александър Яковлевич, а жена му — Александра Яковлевна. Той я наричаше Сашхен, а тя него — Алхен. Светът не е виждал още такъв свенлив крадльо като Александър Яковлевич."

Тези, които навремето се плашеха от сенки като от онзи подпис на Тато, изписан от Борис Димовски като свинска опашчица, днес се чувстват удобно недосегаеми в посткомунистическата кочина. И искрено се забавляват. С радост биха наблюдавали как на мутрата слагат капута. Вече са се подсмихнали на "тъпите и нечетящи вестници" (по израза тяхна политоложка) миньори, блъскащи се един в друг в очакване на дажбата... 

Но "кукловодите на криминалния преход" (както ги наричат напоследък) особено се гордеят с "гушването" на протестърите, чийто нарцисизъм и бягство от политическа отговорност ги превърна в удобния дух за пускане и прибиране в бутилката когато стане напечено. 

А за останалите правилото им не е ново. То е като във вица за Киркор и Гарабед, които си плували волно в морето. По едно време Киркор казал: "Гарабед, за да не се морим и си плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката. "Добре", зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си. По едно време, както си плували като едно цяло, Гарабед изохкал и викнал на Киркор: "Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал: "Плувай, плувай, не е рибка".

Ненужният вот на недоверие


Днешният дебат по вота на недоверие към правителството се очаква да бъде доминиран от резултата на състоялите се избори за евродепутати в неделя. Според опозицията има нова политическа ситуация и кабинетът трябва да подаде оставка. Лидерът на партията мандатоносител още в изборната нощ заяви, че оставка няма да има. Лошият им резултат обаче предполага острадискусия, гарнирана с артистични популистки изцепки. Ще кажем направо - това няма да е в интерес на проблемния енергиен сектор, в който има нужда от спешни, но консенсусни решения. 
Ще припомним, че провал на кворума отложи дебатите по вота на извънредното заседание на парламента в петък (23.05). ГЕРБ изпитаха на свой гръб номера, с който близо година разиграваха мнозинството в парламента. Със сигурност управляващите са се почувствали удовлетворени от малкото възмездие, което изпитаха бившите управляващи. Те, вместо да си затраят, вдигнаха вой до бога, с което само доказаха за пореден път, че популизмът не е нещо, което може да трогне избирателите. На тях отдавна им е дошло до гуша от тези евтини трикове. От друга страна липсата на дебат не бе добър знак и за управляващите. Възможно е да са преценили, че пушилка в пленарната зала два дни преди изборите, би могла да повлияе на вота. Но далеч по-добре би било отговорите да се търсят в пленарната зала. Още повече, че дискусията за енергетиката наистина се нуждае от национален консенсус и вотът е добър повод да се направят първите стъпки в тази посока. Проблемът е в това, че вместо да се тръгне към обща визия за този взривоопасен отрасъл, 

опозицията показа, че играе на къс пас, т.е. прави плитки сметки, които буквално след дни няма да имат значение. 

Или пък разчита на клишета, които са обезценени. "С 19-те човека, които подкрепят правителството, представете си какво управление има България", коментира пред журналисти в кулоарите на парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Подобно противопоставяне със сигурност се харесва на твърдите му фенове. Но то от политическа гледна точка не е от полза за тези, които през февруари 1912 бяха принудени да сдадат властта преждевременно. Лошото е, че не е от полза за държавата. И потвърждава онази обидно звучаща теза за "смяната на чипа". В нея има известна ирония и най-вече е нелицеприятна за кукловодите истина за провала на техните инженерингови политически продукти. Показва също защо посткомунистическите им методи доведоха до техния икономически фалит. А това, че те 

търсят реванш със стари и изтъркани схеми само предизвестява близкото изхвърляне от политическата схема. 

Управляващите социалисти не останаха длъжни на популистките нападки следлипсата на кворум в пленарната зала. "Провали се политическият егоизъм и лицемерието на ГЕРБ", каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в кулоарите. Според него дебат преди евровота е щял да бъде излишно политизиран и е нямало да се говори за енергетика. Министърът на отбраната Ангел Найденов беше по-твърд, той определи вота като "абсолютно неуместна инициатива - лишен е от каквато и да е логика": "Тъкмо хората, които са част от причините за това състояние на енергетиката - да внасят искане за вот на недоверие е автогол. Вярно - красив автогол, но автогол", категоричен бе Найденов.
От реакциите на опозицията и управлящите социалисти излиза, че те взаимно се подозират в користност и до голяма степен 

емоционалните внушения са тези които ги мотивират

Това показва неадекватност към изискванията за съвременен тип политика, която се ръководи единствено от разумните решения. Все пак ситуацията не е отчайваща. В БСП и ДПС, като партии с опит и най-вече като управляващи, са наясно, че политическите изхвърляния не могат да движат икономиката, от което имат нужда всички. Не случайно коментара на лидера на движението Лютви Местан бе умерен. Според него разисквания по енергетиката трябва да има, но точно преди избори, това би нарушило парламентарната традиция. Т.е.

вратите за търсене на консенсус, не само по енергийната тема, 

но и по други важни за бъдещето на страната ни въпроси, са отворени. Подобна позиция изрази и министър Стойнев: "Енергетиката се нуждае от консенсус. Готова е енергийната стратегия, готови са бъдещите политики и след изборите ще помоля всяка една политическа сила да обсъдим действия и мерки, именно за тази енергетика, която всички ние искаме да имаме". Той допълни, че е подготвен доклад за състоянието на енергетиката, който да покаже как е била заварена тя от управляващите. 
Новината, че има готовност за консултации не само за енергийния батак, но и за формулиране на консенсусна стратегия за бъдещето на отрасъла, показва, че няма неразрешими въпроси. 
Ще отбележим обаче, че желанието не е достатъчно. Скептицизмът ни идва не само от това, че сме свидетели на елементарни политически трикове, като този с кворума, но и на обяснима само с детинското ниво от романите на Карл Май, променяща се по няколко пъти на ден позиция по един и същи проблем, което прави политическата сила непредвидима. 
Освен това социалистите може да са си мислили, че 

отлагането на вота, ще им донесе дивиденти на изборите, но след, но след нелицеприятния резултат сигурно вече съжаляват, че дебата ще трябва да се състои в тази нова ситуация.

Друга сериозна причина за недоверието ни, например е, че ако се разговаря с представители на реформаторите, то отсреща ще застане Меглена Кунева, която е в дъното на затварянето на два атомни блока, които отвориха пътя за "гьолът" АЕЦ "Белене", където потънаха повече от милиард лева на българските данъкоплатци. Подобна среща би демонстрирала политическа неморалност и със сигурност би била в ущърб на управляващите социалисти, които специално за ядрената енергетика имат друга визия. Очевидно е също, че Кунева би лобирала за приятелския кръг, който щедро я подкрепяше на евроизборите. Това пък би било срещу интересите на държавата, която би искала ВЕИ-тата да не ползват такива преференции, а също така настоява електроразпределителните дружества да си плащат задълженията. 
Възможно е, обаче 

Мадам Yes повече да не е лице на реформаторите,

след като на изборите те самите и показаха, че е нежелана, посочвайки друг за евродепутат. И това да облекчи разговорите.
Излиза, че пренареждането на политическия пъзъл след евроизборите има значение и със сигурност ще е фактор в дискусията. Във всеки случай топката е изцяло в ръцете на управляващите социалисти. От тях зависи до каква степен намеренията на техния министър, (а те са очевидни), ще бъдат осъществени. От ГЕРБ също зависи дали ще приеме подадената ръка или ще продължи с играта на дребно. Видя се по време на тяхното управление, че нищо неправенето в областта на ядрената енергетика и газа не е полезно. А облагодетелстването с онези допълнителни ВЕИ- мощностни само затлачи този проблем. Всъщност бъдещето не само на герберите, но и на управляващите социалисти зависи от верните решения в областта на енергетиката. 

петък, 23 май 2014 г.

Изтъркани предизборни клишета

Само дни преди изборите масово се приканват избирателите да гласуват за "по-малкото зло". Ще кажем направо - това е коварен, но и отчаян призив на отхвърлените, търсещи реванш политици от онзи кръг. Целта е да бъдат привлечени отново излъганите от тях близо два и половина милиона десни избиратели, които в първите години вярваха, че ще има демократични промени, а после, разочаровани и ограбени от лъжепророците, потънаха в лоното на апатията и примирението. Мантрата, че статуквото е непроменимо, накара тези избиратели да се свият в черупката на отказа да гласуват. Миналогодишните протести, инициирани от тинктанковете, вдъхнаха надежда на кукловодите, че могат да се върнат в играта. Апетитът им се усили, когато ГЕРБ се опита да яхне безуспешно протестърите, наивно смятайки, че февруарските бунтове (свалили ги от власт) са забравени. Строителите на псевдокапитализма дори си въобразиха, че инженеринговият им продукт, помпозно наречен Реформаторски блок, може да си върне изгубените десни позиции. И скочиха срещу герберите. Но бързо стана ясно и на едните, и на другите, че са еднакво нежелани от демонстрантите. Оттогава са и първите признаци, че ще заложат на номера - след като всички са маскари, по-добре е да предпочетете нас, защото имаме по-малко трески за дялане. Но как да се гласува за номенклатури на криминалния преход като Меглена Кунева, Георги Първанов, Светослав Малинов и др. Затова премяната им включваше освен евтини признания за грешки откровени, изпиращи миналото им лъжи.

Ще поясним по-детайлно - главната цел на тази клика е връщането на трапезата на властта с помощта на отечественофронтовско, уж дясноцентристко правителство. 

Те са изчислили, че това е възможно, като спечелят гласовете на хора, които не вярват в нищо, а противопоставянето им на бивши и настоящи управляващи не е истинско. То е не защото зад него стои твърд набор от принципи, а изцепки, подобни на онези герои от Вазовите "Чичовци", които тутакси се умълчават, щом се появят заптиетата. Тези избиратели вече смятат, че такава е съдбата им и че са жертва на злонамерена конспирация. Манипулаторите разчитат да активират в своя полза това иначе безцелно и най-вече апатично поведение на тези хора, които може да бъдат определени и като жертви на мрачния посткомунистически преход.

Плашилото, което размахват, е, че ако не гласуват за тях или още по-лошо - не отидат до урните, така ще улеснят победата на мафията.

Видя се, особено през последните месеци, че мафията не се състои само от мутри, а и от псевдокапиталисти, доказали се в бързите далавери и скрили се зад псевдодемократични ценности, прокламирани чрез НПО-та и тинктанкове. Не случайно и фалираха. Защото тяхното не беше капитализъм, а посткомунизъм, в който те искаха и в нередки случаи се домогваха до незаслужен дял от доходите не само на тези, които се стремяха да произвеждат, но и от парите и труда на обикновените избиратели.
Днешното значително подмладено поколение избиратели иска да гласува за хора с безкомпромисни убеждения и морална убеденост. А такива онзи кръг не предлага. Нещо по-лошо: вижда се с просто око ­ насреща им са кандидати, които единствено могат да управляват собственото си самохаресване. Няма национални интереси, а само силни думи и фрази, които не са нещо повече от див популизъм, който никъде по света не се приема сериозно.
Възниква въпросът какво ще направят тези избиратели. Най-вероятно пак няма да отидат до урните. Повечето от тях са и далеч от златния рог на еврофондовете и това допълнително ги демотивира. Няма да пропуснем да отбележим, че има и други възможности, за да се вдигне избирателната активност и да се осъществи въпросното “противопоставяне на мафията” ­ да се гласува за малки партии, да се направи така, че бюлетината да е невалидна (в такъв случай вотът няма да се преразпредели), може дори да се гласува с някаква стратегическа цел.

Само че и това няма да е решение, защото ще е в услуга на на фалиралите псевдокапиталисти.

Това, което трябва да се направи, е жертвите на прехода категорично да се дистанцират от подставените политици, да осмислят и провала на протестърите. Да изхвърлят на бунището лансираната от тях безсмислена теза, че те са “красивите”, и да заложат единствено на разума. Тези избиратели не са малко, достатъчни са, за да преобърнат всеки вот. Но преди това трябва да се измъкнат от соцмисленето, че някой добър и с харизма политик ще ги измъкне от блатото. И ще им се отблагодари за гласа им, като им даде държавна ясла. Или пък ще приложи онзи принцип от времето на Тато ­ всички да са равни в нищетата, че никой да не завижда на другия. Когато избирателите скъсат завинаги с тази вредна носталгия и покажат на държавата, че тя трябва да ги улеснява, а не да им пречи да развиват свой бизнес, тогава наистина ще се приключи завинаги с назначените и провалили се псевдокапиталисти. Няма да има бели автобуси, нито пожарникари на бели коне. И на никого и през ум няма да му минава, че има по-малко зло.

понеделник, 19 май 2014 г.

Евроизборите - митове и реалност


Въпреки мрачните прогнози на фалиралия икономически кръг за готвени "костинбродски провокации", седмица преди изборите за европейски парламент кампанията тече с обичайната страстност в размяната на взаимни обвинения между основните играчи. Затова е обяснима нервността на кръжеца и желанието им те да са катализаторът на никому ненужно напрежене. Обявеният от опозицията вот на недоверие също не бива да се използва за наливане на масло в огъня. На фона на близо месечното бездействие на парламента (по празнични и предизборни поводи), вотът ще е не само дисциплиниращ за народното представителство, но и добър повод обществеността да разбере кой е крив и кой е прав за енергийния батак. Макар че "гьолът" в АЕЦ "Белене", липсата на диверсификационни газови връзки и скандалните сметки за ток, които свалиха преждевременно правителството на ГЕРБ през февруари 2013, са достатъчно красноречиви факти.
Така че побългаряването на кампанията за евроизборите е разбираемо, а вкарването на ганьовско поведение не е нещо повече от люти чушки в боба. До каква степен нашенският привкус ще мотивира избирателите да гласуват за нещо, което не е "око да види, ръка да пипне", е друг въпрос. Напълно възможно е отблъскването на избирателите от урните и оставянето на битката да се реши от твърдите партийни ядра, да е и обединяващата цел на големите партии.  
Това обаче, което ни кара да бъдем нащрек, са опитите на отделни лица и представляваните от тях формации, 

да подменят наложилите се демократични ценности с псевдотакива. 

Криворазбраният капитализъм, заменен тихо с посткомунизъм, са основите на несъстоялия се преход, който вече се определя и като криминален. И той си има своите представители, които и днес се напъват да го продължат с цената на всичко, включително с безочливи лъжи за лъсналите в техните биографии връзки с елита на бившия режим и тайните му служби. Например, и досега няма достачно убедителен отговор само механичния сбор на гласове ли е основната причина да бъде създаден Реформаторския блок и което е по-лошо негов неформален лидер и водач на кандидатската листа за европарламента на бъде компрометиралата се през годините Меглена Кунева, станала известна и като Мадам Yes в Брюксел!? Вярно е, че Синята коалиция между СДС и ДСБ им донесе 15 депутати по време на предишния парламент, но това не бе достатъчно да държат "златното ключе" за управлението на страната, както им се щеше. Само че всичко случващо се при реформаторите, (включително и падащия им рейтинг) би следвало да покаже, че този път номерът няма да мине. Това, разбира се, не притеснява лидерите му, които очевидно се смятат за самодостатъчни. Напротив, те до такава степен се изживяват като такива, че се 

опитват с нагли лъжи да изперат биографиите си. 

През уикенда Кунева взриви социалната мрежа с твърдението си в една тв изява, че никога не е работила за казионния Комитет за защита на правата на човека. Ще припомним, че негова основна задача по времето на Тато бе да неглижира щетите понесени от страната ни, заради Възродителния процес, в резултат на което бяха депортирани над 300 000 наши сънародници. Кунева до такава степен вече си вярва, че само това, което казва е истината, че непринудено заяви, че може да покаже трудовата си книжка, от която щяло да се види, че никога не е работила за тази организация. Мадам Yes по подобен начин се опитваше да подмени фактите около нейното участие в закриването на два реактора в АЕЦ "Козлодуй": както се оказа по-късно не заради благородната цел да спаси страната ни от ядрена катастрофа, а с друга още по-"благородна"  - да 

отвори пътя за строителството на АЕЦ "Белене" и най-вече към онзи прословут "гьол" там.

Лъжата се състои в това, че участието и в Комитета по правата на човека не означава, че поради обществения му характер, тя трябва да напусне предишното си работно място. В потвърждение на това са и неведнъж цитираните думи на Велко Вълканов за нея:
„За първи път се срещнах с Меглена Кунева през 1988 г. , когато бяхме избрани за членове на Комитета по правата на човека, създаден с решение на Секретариата на ЦК на БКП. . . Спомням си, че Кунева тогава бе определена като „наше момиче” - знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов”. 
За членството свидетелства и ексвеликия депутат Христо Марков:"…изумлението бе пълно, когато в уречения ден пристигна колегата от ПГ на БСП и мастит юрист Велко Вълканов, 

придружен от млада безлична дама с очилца тип „другарко, вдигам ръка”, 

приличаща на отличничка от подуенската руска гимназия, с ретро прическа тип „дружинна ръководителка на пионери”, с обувчици „късно сабо” и самочувствие „Станка Шопова”.
Другарят Вълканов на шашнатите ни погледи обясни, че не е член на БСП, в Комитета работил още от 1988 г., вършел много правозащитни добри дела, особено сред малцинствените общности /?!?/, но поради заетостта му във ВНС прехвърлил основната тежест върху крехките рамене на „основния двигател”… другарката Меглена Кунева, която щяла да ни запознае с „основните положения по работата на комисията”.
А какво да кажем за стигналите до истеричност обвинения в държавна измяна на правителството, заради "Южен поток", отправени през последните дни от втория в листата на реформаторите  Светослав Малинов. Всъщност неговата досегашна дейност като евродепутат е свързана с куп достойни за разследване факти за противодържавна дейност. Например той с лекота гласува в европарламента да ни бъдат наложени санкции заради газовата тръба, но не поиска в замяна компенсации от Брюксел за пропуснатите ползи. Ще припомним и друг негов донос - когато призова в Европарламента комисаря, отговарящ за вътрешните работи, Сесилия Малмстрьом да бъде предпазлива в усилията си да помогне на страната ни за справянето с кризата с бежанците, защото сегашното правителство не само не се справяло, но имало съмнения за начина, по който щели да се харчат предназначените за тази цел евросредства.
Към този хор можем да прибавим и напъните на експрезидента Георги Първанов
да се върне в политическата игра. Популизмът му стигна дотам, че 

да се опитва да привлече на своя страна определена група избиратели, чрез снимка с Путин 

в предизборния си клип. И да се хареса, разбира се, на бившия Голям брат. Може само да се съжалява, че Ивайло Калфин е негов представител в битката за Европарламента. Евтиният начин на печелене на гласове от страна на тяхната формация АБВ, показва единствено за ползване вече провалили се методи за манипулация на избирателите характерни за машите на бившата ДС, с която Първанов се оказа трайно обвързан. 
Истината е, че изобщо не трябва да се учудваме на клишетата митологеми, с които те искат да излъжат отново избирателите и на техен гръб да се реваншират. И най-вече да помогнат на онзи олигархичен кръг 

да се настани на държавната софра и прехвърли дълговете си на балъците, които ще гласуват за тях. 

За тяхно съжаление, тези, които ще отидат до урните, вече не са толкова наивни. Затова и вниманието трябва да се насочва към тяхното демитологизиране. Видя се, че те нямат памет за това, което са вършили навремето (а и днес) в угода на кукловодите. Вече не е за чудене, защо известни от миналото сини лидери днес ги подкрепят и дори участват в този срамен цирк. Техните обвързаности с бившия режим и неговите наследници се доказа по време на тяхното управление, когато излъгаха надеждите на десните привърженици и работиха в полза на червените барони. 
Ще си позволим да припомним че основният принцип на капитализма е да изисква от всекиго най-доброто от неговата рационалност и да го възнаграждава за това. Дясното управление (1997 - 2001 г) трябваше да предостави на всеки човек (а не само на определени от манипулаторите на прехода) свободата да избира работата си, която харесва, да я усъвършенства и да може свободно да заменя плодовете на труда си за произведенето от други и всички заедно да доведат чрез личния успех до просперитета на страната.
Съвсем естествено се налага изводът, че ако има нещо опасно за развитието на страната като член на Евросъюза и НАТО, това е присъствието на тези лъжедемократи в Европарламента. Те са истинската пета колона, която руши българската държавност.

сряда, 14 май 2014 г.

Нови доноси в Брюксел


Свидетели сме на поредния опит за саботиране на държавата чрез изнасяне на енергийните спорове в Брюксел. Ще кажем направо - тези, които го правят, няма да имат полза. Няма да са доволни и кукловодите от фалиралия приятелски кръг, макар вдигналата се пушилка да им дава измамното самочувствие, че имат шанс за реванш. Печелившите ще са други - брюкселските чиновници. Те винаги радостно потриват ръце след всеки донос, защото ще могат да оправдаят заплатите си. Освен това ефектът от кьорфишеците, които ще произведат, ще е удобно прикритие за икономическите зависимости от Русия на няколко големи европейски страни, лъснали покрай кризата в Украйна. Полза ще има и управляващото мнозинство у нас. Ще отбележим само един факт - кабинетът на Пламен Орешарски е първият от доста години насам, в който все още няма промени, макар че е подложен на масиран и разнопосочен натиск.

Такива са най-общите впечатления от новината, че  експерти от енергийния бранш у нас, на електроразпределителните дружества и производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници обсъждат енергийната политика на българското правителство с представители на кабинета на еврокомисаря по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер. Те търсят подкрепа за  въвеждането на “енергиен борд” у нас като част от катастрофично звучащата инициатива “Да спасим българската енергетика” на катастрофиралия наистина приятелски кръг.
Част от мотивите им са, че трябва да бъдат спасени от санкции трите електроразпределителни и електроснабдителни дружества ЕВН, ЧЕЗ и “Енерго-Про”. Те са заплашени да останат без лицензи за работа у нас заради прихванати плащания към НЕК за близо 350 млн. лв. Същата група участва активно и за спиране на строителството на газопровода “Южен поток”. 

Тук мотивите им са по-различни - държавата ни няма да има полза, а самото строителство ще облагодетелства малцина.

Факт е, че от Европейската комисия вече предупредиха България, че срещу нея може да започне наказателна процедура заради действията на правителството спрямо електроснабдителните дружества. А има и резолюция, гласувана в Европарламента, срещу газовия проект.
В Брюксел протежетата на провалилите се с тинктанковете олигарси ще искат да бъде направена проверка и дали правителството на Пламен Орешарски е предприело някакви действия по препоръчаните от Еврокомисията и Световната банка миналото лято мерки за оздравяване и стабилизиране на енергийния сектор. Според тях секторът е пред фалит и точно затова е наложително у нас да се въведе енергиен борд с ясен план за механизмите за оздравяване на сектори, подкрепен с източници за тяхното финансиране и оценка на ефекта от тяхното прилагане. 

Очевидната цел е с благословията на централата на ЕС да се обсеби бъдещият борд от същите лица и така, дърпащите конците им, да сложат ръка на сектора и се измъкнат от фалита. А на по-дребните риби ще им се осигурят средства чрез присъдружни на борда органи като "обществен омбудсман", "обществен одитор" и т.н. хитър начин за законно облагодетелстване с европейски средства, които всъщност ще бъдат платени от българските данъкоплатци. 

Не трябва да се пропускат и възобновените протести. Манипулаторите на прехода са наясно, че изоставянето на разумния подход при решаването на възникнали спорове от всяко естество, трябва да бъде последван от действия, които могат да предизвикат физическо насилие. Но както регулярните доноси в Брюксел, така и протестите не са нещо, което би притеснило правителството. Опитът, който то има в справянето със шестващото по площадите, (заблудено от носталгия по ранните години на демокрацията), малцинство е достатъчен, за да обезсмисли протестите, когато си поиска, както и го направи с онзи митинг на Орлов мост. 

Опарили се веднъж и най-вече осъзнали в чии маши ги превръщат, малцина от тях ще си причинят ново самопадение, пренебрегвайки разума. 

Управляващите имат самочувствието и на единствените, които през последните пет години са направили нещо за диверсификацията на енергийните доставки; те умело балансират и успяват засега да укротят недоволството на миньорите, които незаслужено бяха пренебрегвани. Само ще припомним как покровителите на ВЕИ сектора безучастно наблюдаваха трагедията в рудник "Ораново". Точно затова реакцията от страна на енергийния министър Драгомир Стойнев на поредното брюкселско полягване на сънуващите власт файтон политици бе бърза и безкомпромисна: “Докато аз съм министър, няма да бъде въведен енергиен борд в България", заяви той и поясни, че искането е от „същите, които като станах министър, ми обясняваха как трябва да разформировам и закрия Българския енергиен холдинг, за да може да се продаде на парче". 

Откровението на министъра е показателно за задкулисните методи на действие на този кръг. Публично парадират с едни тези, но са готови тутакси да ги изоставят, ако се договорят в своя изгода с управляващите. Това разкрива методи, които нямат нищо общо с прокламирания от тях капиталистически морал. Симулирането на ценности, които не притежават, е една от основните характеристики на този съвсем логично фалирал икономически кръг. С тази хватка дълго време бяха заблуждавани и избирателите. За щастие псевдокапитализмът им се провали. А с това се слага началото на края на този мъчителен посткомунистически период, който заслужено вече се определя и като криминален.

понеделник, 12 май 2014 г.

Безсмисленият парламентарен бойкот



След две седмици великденска ваканция, четири дни в надхитряне и евтини опозиционни номера с един приет закон, депутатите си гласуваха нова предизборна ваканция до 28 май. Ще спестим цената, която трябва да платят данъкоплатците за безсмисления близо месец и половина "труд" на избраниците на народа. Вероятно ГЕРБ имат оправдание за действията си, но няма как да приемем шикалкавенето им, гарнирано след всяко тяхно бламиране на кворума в пленарната зала, с изявления, че управляващото мнозинство не желаело този парламент да работи. Въпросът, а те защо не се регистрират след като са в парламента, оставаше без отговор. Балонът на пустословието допълнително бе раздут в кулоарите с "катастрофични" предупреждения за бавния фалит на държавата и "пожелания" "правителството да изкара още малко време във властта, за да стигне до пълен провал". По този повод ще припомним един виц, разказан преди месец от лидера на ГЕРБ за безсмисления депутатски труд: По време на пленарно заседание депутат получил обаждане от сина си. - Татко, кучето се изака в средата на хола. - Вземи мерки, почисти го, аз съм на заседание много съм зает. След малко телефонът на депутата звъни пак. - Ало, тате, майка и чичо Гошо дойдоха. Аз ги гледам през ключалката, той си сваля панталоните. Ако и той ще ака в хола, няма да го чистя!
Няма да обясняваме в какво се състои самоиронията. И защо опозиционният парламентарен бойкот не е добро решение. Но също ще предупредим, че колкото по-дълго продължава играта на котка и мишка, толкова по трудно ще се стигне до лелеяните от бившите управляващи предсрочни избори. А това неизбежно поставя въпроса дали наистина те работят за тяхното насрочване.

Ако герберите наистина търсеха бърз реванш

каквото впечатление оставят в обществото, досега трябваше да разберат, че начина по който искат да го постигнат е напълно погрешен и работещ единствено срещу тях. Няма нищо по-обезкуражаващо за избирателите от саботирането на заседанията на парламента; и когато все пак се събере кворум да се прилага изтърканата хватка на протакане с безсмислени изказвания по параграфи, които е можело да бъдат дискутирани и решени още в комисиите по подготовка на законите. А "нови трикове" като искане за проверка на кворума с пълномощно показват, че развитието на лидерите на ГЕРБ е спряло във времето, когато са чели романите на Карл Май. Няма да направим откритие, че това най-вероятно е било подобаващо оценено от кукловодите на прехода. Но ще припомним, че 

инженеринговото моделиране е познато от древността. 

То е описано от Виктор Юго в романа "Човекът, който се смее". Днешните манипулатори на прехода не е нужно да използват чудовищните методи на физическо моделиране от миналото, техните хватки са префинени и засягат единствено възможностите на разума. А и за масите, държани в безпросветност, е добре дошло да имат подобни политици. Да се отнеме умението да се разбира живота и да ни се натрапва изгоден за дърпащите конците паралелен свят, е едно от очевидните постижения на посттоталитаризма; не малка част от българите имаха възможност да разберат какво означава това на практика, преди да се разбунтуват и свалят преждевременно от власт лъжепророците през февруари месец 2012 г. 

Вижда се и краят на менторите фалирали олигарси

Не е трудно да се поиска вот на недоверие към заместник председател на парламента, а дебатите по този повод при ясен предизвестен резултат да се проточат повече от три часа. Подобна губене на време вероятно радва организаторите. Но не и данъкоплатците, които нямат нужда от политици, които превръщат парите им в безплодната смокиня, ако използваме образа от библейската притча. А това, че бившите управляващи не променят все още политическото си поведение остава за тяхна сметка. Мантрите за успехите им с магистрален привкус и обвиненията кой бил виновен за енергийната зависимост звучат изтъркано. Най-малкото защото не те са извадили от джоба си парите за автомагистралите, за "Дунав мост" или за спортната зала, в която обичат да правят показните показните политически сбирки; а за онзи гьол от  АЕЦ "Белене" и досега нямат разумно обяснение, защо са продължили да наливат пари в него. 

Но ние имаме - те са премененото в син цвят дясно менте, настанено от кукловодите за заблуда на избирателите. 

Както се видя обаче те подобаващо оцениха не само (меко казано) недостатъчния интелектуален капацитет на управлението им, но и фалшивата дясна обвивка. 
Може ли да се приеме за нормален циркът с поисканата поименна проверка с пълномощно представено от депутат и подписана от друг депутат на ГЕРБ, вместо това да стане както го изисква правилника - от трибуната на пленарната зала. И това, че управляващите им се подиграха като обявиха подписа за фалшив също е показателно. Ясно е, че след такива изяви, избирателите не могат да очакват нищо добро от тези, които ги организират. И със сигурност ще направят възможното, за да държат ГЕРБ далеч от властта, най-малкото

заради бремето на "постната пица".

Тази пица най-ясно си личи от неадекватните обвинения, които се хвърлят към управляващите. Ето как изглеждат те - първо се обявява, че ще внесат вот на недоверие на правителството „заради проваленият проект „Южен поток”, за това, че "излъгаха обществото референдума за „Белене”, че фалират "основните  енергийни компании и предизборно задържат цената на тока". След това вотът се спира по "технически причини". 
Истината е повече от прозрачна: "обвиненията" изцяло визират управлението на ГЕРБ. Известно е кой ошашави избирателите си с многократното променяната позиция за АЕЦ "Белене" и кой шикалкавеше за "Южен поток". Все пак за да не бъдем голословни, трябва да отбележим, че основната вина е в онзи фалирал приятелски кръг, който днес заслужено е блокиран. Не случайно вниманието на обществеността през последната година бе фокусирано в разкритията за техните машинации ощетили данъкоплатците с милиони. Това няма как да бъде скрито. И избирателите ще направят всичко възможно, за да ги държат далеч от властта.

събота, 10 май 2014 г.

Опасно бълнуване


“Създателят иска да завладее природата, паразитът иска да завладее хората” - казва Хаурд Роурк в “Изворът” на Айн Ранд (Алиса Розенбаум), смятана за един от най-големите познавачи на тоталитаризма. Търсенето на нов тип робство след краха на фашизма и разпада на съветската империя от братски държави се превърна в основна цел на пременилата се в капиталистически одежди комунистическа номенклатура и нейните наследници. За съжаление избраният от тях модел на скрит зад уж демократични принципи тоталитаризъм се сгромоляса във всички посткомунистически страни, на път е да се провали и в Русия, където показа истинското си лице с инвазията в Крим.
Не е тайна, че бившият президент Георги Първанов силно се надяваше да повтори този модел чрез съучастието на сегашния лидер на социалистите. И след като номерът му не мина, изпадна в политическа безтегловност. Провали се готвеният от него вътрешнопартиен пуч, а от формацията му АБВ останаха един файтон несъстоятелни празнодумци. От тях единствено се интересуват фалиралите олигарси, най-вече заради шума, който вдигат. Но в действителност и те вече си търсят други маши, защото виждат, че тази псевдосоциалистическа формация със сталинистки отенък не може да бъде техният спасителен пояс. Със сигурност се дразнят и руснаците, на които по-известният вече като Гоце президент и неговите протежета се представят за адвокати на проекта “Южен поток”. В Москва добре знаят кой провали силно рекламирания енергиен “Голям шлем”. И нямат нужда от безполезни клакьори, които на всичкото отгоре се опитват да създадат излишен смут с обвиненията към сегашните управляващи, че тайно работели срещу газовия проект.
Не е трудно да видим и към кои избиратели е насочил посланието си за президентска република (разбирай силната ръка на репресивната власт) агентът на бившите тоталитарни тайни служби. Това са онези умствено застинали в соца хора, смачкани в годините на криминалния преход и държани в безпросветен мрак от машите на вече фалиралите олигарси. Единственото нещо, което им е оставено, е дивият национализъм, с който беше допуснат до политическите игри и Първанов чрез небезизвестния от зората на демокрацията Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). Виждаме в Украйна какъв е резултатът от подобна политика - избиващи се един друг славяни с озверели от скотщина лица. Възражда се и взривоопасната карта на антисемитизма с призиви за нов холокост…
Това ли искат Гоце и неговите покровители!?
Знаем как завърши Голямата екскурзия - с падането на комунистическия режим.  А паразитиращи политици като Първанов, които искат да разрушат едно от най-ценните завоевания на прехода - етническия мир, ще бъдат пратени на бунището на историята.

сряда, 7 май 2014 г.

Двама президенти - една цел



На тези, които познават основните принципи на капитализма - разум, напредък, технологии, със сигурност ще им се види странно, че ключови фигури в държавата ни, вместо да изповядват тези ценности, търсят и стимулират вражда, омраза и разрушаване. Но за едно посттоталитарно общество, в което шестват машите на задкулисните кукловоди, това не е необичайно явление, а част от действителността. Не е странно, че двама президенти (бивш и настоящ), които би следвало да имат противоположни политически позиции, са се обединили в обща цел - да свалят правителството, да предизвикат предсрочни избори и да доведат на власт удобен за фалиралите олигарси отечественофронтовски кабинет. Тази симбиоза още в зората на демокрацията бе определена като червено-синята мъгла. А опитът за поредното й превъплъщение ги превръща в лишена от съдържание гротеска.
Може ли по друг начин да се гледа на следното казионно твърдение на Георги Първанов: „Дълго чакахме кабинетът да започне да работи, но това не стана. Правителството е слабо, с вързани ръце, решенията се вземат в партийните централи”. Според лидера на отцепилата се от социалистите формация АБВ оставката на правителството

не зависела оt резултатите на евроизборите

а от това как се справя с работата си. „Те могат дълго да удържат, но това няма да е полезно за държавата”, е фундаменталният извод, който той прави. Всъщност освен злост, закана и мераци за реванш, в думите му няма нищо съзидателно. Те търсят подкрепа сред сектата на разочарованите съпартийци. И, разбира се, сред червените симпатизанти, кривнали към ГЕРБ, което обикновено се премълчава. Но е важно за отбелязване, защото губещ може да е не само БСП, но и ГЕРБ. За тяхна радост обаче загубата вече е минимализирана. И това си личи от последните изследвания на предизборните нагласи. Бе и логично да се случи след изхвърлянето на Първанов от червените редици.  Лош знак за избирателите е и сляпата подкрепа на Първанов на руската инвазия в Крим. Тази подкрепа, както и обвиненията към сегашните управляващи в 

прозападна ориентация, са обикновен популизъм, който носи повече негативи за
страната ни

но не е и от полза за Москва, тъй като тя винаги се е стремяла към реална подкрепа, а не само на думи. Осъществяването на „Южен поток” е достатъчно основание на Русия да подкрепя сегашните управляващи. Известно е, че проектът бе подписан от предишните управляващи, но впоследствие те не си мръднаха пръста и на всички им писна от техните шикалкавения.
На практика Първанов не е нужен на никой, освен на онзи икономически кръг, за който всеки, който руши в момента, е добре дошъл.
Същото се отнася и за сегашния държавен глава Росен Плевнелиев. На пръв поглед той минава за проевропейски и пронатовски политик. Но е не по-малко несъстоятелен в подкрепата си за западната цивилизация. Затова и отношението към него е като към човек, на когото не само не може да се разчита, но е по-добре да бъде отстранен от поста, защото се е превърнал в бреме за всички.
Това, че той не помага за нормалното функциониране на държавата, а с действията си подкрепя екстремистко малцинство от провокатори, е ясно още от лятото на миналата година. 

Разкриването на двойнствената му същност 

чрез участието му в офшорки, близки до фалиралите олигарси, бе друг факт, допълващ визията за неговите действия. А онази среща във Виена с шефа на EVN по подобие на тази с Путин в Сочи (за които той си затрая) само показва на западните ни партньори, че не трябва много да гледат сериозно на клетвите му за вярност.
Ето какво каза Плевнелиев в словото си по случай Гергьовден
„Правилният отговор на икономическите проблеми, на засилващия се национализъм и на украинската криза е повече Европа. Задължени сме да работим за нова фаза на икономическа, енергийна, финансова, отбранителна, политическа и човешка интеграция, за по-силен Европейски съюз”, продължи държавният глава и допълни: „Европейски съюз, който да не допусне отново да се върнат ретроградните политики на велики сили и периферия между тях. Ние, балканските народи, знаем най-добре до какво води това.”

Безсмислена и отчайваща фразеология. 

Ако държавният ни глава е политик на място, вместо да словоблудства за военна и енергийна независимост, той трябва да поиска от европейците конкретни компенсации и помощ за диверсифицирането от руската зависимост. Тя може да се изрази в няколко милиарда евро като компенсация за евентуалното блокиране на „Южен поток” у нас. Може да бъде поискано незабавно съдействие и пряко инвестиционно участие в ускореното построяване на газови връзки със съседните ни страни. Най-малкото, което би могъл да направи държавният ни глава, е да неутрализира критиките срещу страната ни заради твърдата политика за построяването на „Южен поток” със съответстващи нападки за зависимостта на тези страни от Русия, за които дума не обелват. Продажно е да се мълчи, когато нашите съюзници се опитват да прехвърлят бремето от болната на здравата глава. А си е предателство точно в столиците на тези страни Плевнелиев да им приглася и да атакува родината си. Надяваме се, че той ще си вземе бележка и ще го има предвид по време на предстоящото си посещение в Германия.

Всъщност на пръв поглед странното антидържавно обединение на двамата президенти е в известен смисъл и добре дошло. 

Защото даде възможност на избирателите не само да разберат, че и двамата са от едно котило. Но и че двамата се държат като контрабандисти на една отхвърлена и осъдена от историята политика на тоталитарната държава. Новите одежди, с които се премениха в посткомунистическите времена, не промениха с нищо същността им, изразяваща се в лично облагодетелстване и рушене на демократичните ценности.

четвъртък, 1 май 2014 г.

Изтърканите парламентарни номера на ГЕРБ

В първите два дни от пролетната сесия парламентът вместо да работи в полза на хората, попадна в клопката на интригите на опозицията и техния президент. На извънредното заседание във вторник депутатите излишно загубиха времето си в преборване на ветото на Росен Плевнелиев върху поправките на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В сряда бе направен опит да бъде провалено заседанието, защото ГЕРБ искаха да попречат на избора на нов шеф на Сметната палата. В първия момент те успяха, защото имаше само 114 народни избраници и бе дадена почивка. Опозиционните депутати я използваха, за да прочетат декларация, в която обвиняват управляващите в бездействие в решаването на кризата с бежанците. Междувременно лидерът на партията им Бойко Борисов обвини мнозинството за проваленото заседание. Очевидно режисираните действия на опозицията се оказаха прибързани, а радостта им кратка. Скорострелно бе събран кворум от 121 депутати и заседанието се проведе. Шикалкавенето на бившите управляващи удари на камък. На пръв поглед може да се приеме, че е приключил поредният епизод на парламентарно надхитряне. Но това не е повод за тържество. Факт е, че разумната позиция надделя. Но показва и че опозиционните депутати


не разбират защо трябва

да са в
пленарната зала


И че изобщо не им е ясно, че основното им занимание е да работят в полза на народа си. Може, разбира се, да махнем с ръка и да кажем като героя на Исак Бабел, че „има хора, които умеят да пият водка, но има и такива които не умеят, но въпреки това я пият”, и така да приключим тези срамни сцени. Само че няма как да се примирим с наглостта.
Това се отнася и за президента ни. Той е наясно, че поправките в закона за земите могат да бъдат заобиколени, включително и тази, която налага уседналост от пет години на чужденците, желаещи да притежават наша земя. Шумът, който вдига Плевнелиев за нарушаване на европейски права и лични свободи на гражданите, обаче цели съвсем друго - да покаже, че той е едва ли не единственият европеец у нас.


Твърде жалък популистки ход

за човек, който тайно се среща с шефа на EVN във Виена, въпреки разследването, което се прави срещу компанията и дългът, който тя има към държавата.
В същия дух на  демагогия е  и аргументът  на президента че се ограничава правото на установяване и на свободното движение на капитали. Разпоредбите на закона осигуряват еднакво третиране и равни възможности за придобиване на право на собственост върху земеделски земи на българските граждани и на гражданите на другите държави членки на Европейския съюз. Също така не въвеждат дискриминационни критерии, основани на гражданство, произход или на друг признак на лицата. Освен това, след получаване на мотивите на президента за налагане на вето върху закона, парламентът е дал възможност и са постъпили становища от Националната асоциация на зърнопроизводителите и от Националния съюз на земеделските кооперации в подкрепа на оспорените текстове. Също така от Министерството на земеделието и храните са предоставили предложените промени на Европейската комисия за разглеждане по време на обсъждането на закона и по тях не са били изразени никакви резерви.
Интересно е да се отбележат и някои други факти. Държавният глава би могъл да идва в пленарната зала и дори да вземе отношение, преди още да се приемат промените в закона. Но никога не го е правил. Също така много подозрително е, че след като се отхвърли ветото му, той никога не взима отношение. А просто тръгва да подготвя следващото противопоставяне. Това оставя съмнението, че целта е да се спъва законодателната дейност и да се създават в обществото негативни  нагласи както срещу управляващите, така и срещу работата на народните представители. Липсата на последваща реакция от държавния глава показва и друго. То е, че не иска да трупа допълнителни негативи заради погрешните си действия. Това показва, че в действията на Плевнелиев освен лични мотиви има и други, 

които обслужват интересите на неговия патрон


Двойствено е и поведението на Борисов. От една страна, той обвинява мнозинството, че не идва на работа и затова парламентът не работи. Но всъщност неговите депутати не са се регистрирали и използвайки това, че мнозинството е крехко, защото по различни причини не може винаги да бъдат събрани 121 депутати, за да има кворум, винаги могат да провалят поне в началото на деня почти всяко заседание на парламента. Печалният извод, който няма как да бъде разбран от депутатите на опозицията, е, че тези хитрини, идващи от романтиката на индианските романи, не работят в тяхна полза. Напротив те съвсем ясно показват, че разделението, което се насажда в нашето общество, е изкуствено. И че неговите носители може да се правят на големи демократи, но всъщност са слуги на кукловодите на криминалния преход. Паметта на избирателите не е толкова къса. Те много добре знаят защо управлението на ГЕРБ приключи, преди да е изтекъл четиригодишният мандат. 

Няма да изброяваме кои слоеве от населението пострадаха най-много от „постната пица” на един любимец на Борисов. 

Точно те едва ли ще искат отново да се върне това време.
Жалко е, разбира се, и за държавния глава. Защото, както се опитва да защити възможността на чужденците свободно да си купуват земя у нас с витиевати фрази за нарушени европейски правни норми, би било добре да защити и нашия интерес. Например след като Плевнелиев се обявява така категорично срещу строителството на Южен поток, със същата категоричност би следвало да постави въпроса и за размера на компенсацията за недопускането на тръбата, която бихме получили от Евросъюза. А тя би трябвало да е минимум четири милиарда евро. Странно е, но е обяснимо за доказали двойственото си поведение политици подобно поведение. И когато 

с лека ръка защитават една теза, а си траят по въпроса за пропуснатите ползи за страната ни, 

това означава единствено, че се надяват на лични индулгенции. Не ни е работа да навлизаме в подробности какви точно ще са те. Да се надяваме обаче, че комисията, която ще бъде създадена в парламента да разследва нерегламентираните действия на Плевнелиев при осъществяването на тайната среща с шефа на EVN, ще си свърши работата. А когато се стигне до импийчмънт, повечето депутати от ГЕРБ ще са осъзнали непригодността на този президент, за да може той да бъде преждевременно отстранен. Дотогава обаче е добре сегашното мнозинство да бъде безкомпромисно с номерата на опозицията и техния президент. Това, че Народното събрание започна успешно новата сесия, е един отрезвяващ шамар за опозицията, от който тя трябва да си направи съответните поуки.