Общо показвания

понеделник, 30 май 2011 г.

Синьо предизборна пързаляне

Тих смут настана сред депутатите от СДС и ДСБ след като в петък (27.05) лидери на БСП се похвалиха в кулоарите на парламента, че Синята коалиция е първата, от която са получили принципно подкрепа за готвения вот срещу правителството. Не че това ще е нещо необичайно и още по-малко шокиращо, след като на два пъти (един път за бюджета в края на миналата година и втори път през януари на искания от управляващите вот на доверие) депутатите на Иван Костов и Мартин Димитров гласуваха „въздържал се”, което на практика още тогава ги превърна в опозиция. Шумът обаче е за това, че случилото се със сигурност ще предизвика брожения в самата коалиция, тъй като

в нея от няколко месеца единството им е привидно.

Известно е вече, че от двамата съпредседатели на коалицията Мартин Димитров не е дал съгласието си, което означава, че другият съпредседател е действал на своя глава. Причината е, че сините дадоха съвсем ясно да се разбере, че те ще поискат вот на доверие единствено ако се подпише за АЕЦ „Белене”, докато Командира отдавна иска отстраняването на вътрешния министър Цветан Цветанов и няколко пъти намекна, че това може да бъде повод за вот на недоверие. Това напълно съвпада с плановете на БСП, които се колебаят между вот, свързан със социалната политика на правителството и работата на МВР. Червените получиха бонус и с решението на конституционните съдии да премахнат пречката, съществуваща в правилника за работа на Народното събрание, че не може 6 месеца да се иска вот на доверие по една и съща тема.
Нека да припомним също, че в Синята коалиция първите признаци на липса на разбирателство се появиха още през януари месец, когато управляващите сами поискаха доверието на парламента. Тогава Мартин Димитров предложил или само един човек знаково да гласува „въздържал се”, или депутатите въобще да не присъстват на вота, което в известен смисъл може да се тълкува и като подкрепа под условие, защото с неприсъствието се намалява кворумът и с това се улеснява кабинетът да получи по-лесно мнозинство. Под натиска на Костов и с активната подкрепа на няколко депутати,

негови подводници в парламентарната група

на Синята коалиция, обаче това не стана. Няма да им споменаваме имената, ще кажем само, че те бяха сред най-близкото обкръжение на синия лидер, но днес вече не са.
Ще цитираме и единствената публична грама до този момент на американски дипломати, отнасяща се до Синята коалиция. Тя е пратена от посланик Нанси Макълдауни преди последните парламентарни избори и е с онова нелицеприятно за български политици заглавие „Боклук на входа, боклук на изхода”:
„8. (SBU) СИНЯТА КОАЛИЦИЯ: СДС и ДСБ са остатъци от един могъщ Съюз на демократичните сили, който поведе посткомунистическите промени в България. Формиран миналия март, синият алианс е последният отчаян опит да се спаси автентичното център-дясно, което е маргинализирано заради корупция, скандали и личностни конфликти, основно около бившия премиер Иван Костов. Партиите се надяват, че техният неохотен и закъснял опит ще спечели отново център-дясно мислещите избиратели, които са спрели да гласуват или са се насочили към ГЕРБ. Ако те прескочат прага на парламентарните избори, ще могат да се надяват да влезнат в правителството в коалиция с ГЕРБ на кмета Борисов. Но център-дясната кампания е затруднена от сложна правна битка за съдебната регистрация. Лидерите на СДС обвиняват социалистите за собствените си проблеми и се надяват, че продължаващите проблеми ще мотивират център-дясно мислещите избиратели да отидат до урните.”
Бихме могли също така да припомним и лицевите опори на Командира
и цветята, които занесе във Военната болница, както и очакването, че държат златното ключе, което ще им даде възможност да имат техни министри, заместник-министри, шефове на агенции и т.н. надолу по държавната машина.
Нито американската дипломатка, нито бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато се оказаха прави. Това не означава обаче, че няма да прочетем в други грами на какво се дължи плавният преход на Синята коалиция към добре познатото статукво на синьо-червената мъгла…
Само че днес има всички основания да смятаме, че Мартин Димитров е започнал

да се дистанцира от болшевишкия подход на Командира

И този антикомунизъм, който по думите на Адам Михник твърде прилича на комунизъм и заради това различаването му остава загадка, се оказа неприемлив и непонятен за налагащото се ново поколение лидери вдясно. Тези лидери със сигурност ще изиграят лоша шега на Костов и в крайна сметка ще го пратят на политическото бунище. Не случайно един от шефовете на СДС каза по повод на известната конфронтация вътре в коалицията заради предстоящите предварителни избори: „Нека Командира се оттегли зад дуварите на Драгалевци, ние с нашите колеги от ДСБ ще се разберем.“ Естествено, че това няма да стане веднага, видя се как отчаяно политическият милиционер се опитваше да наложи своите условия за кандидат- президент и кмет на столицата. Фактът, че не само получи шамар от сините, но и от своите, показва, че статуквото се е пропукало. Затова предстоящият вот също ще се окаже препъникамък. СДС едва ли ще допусне втори път да им се диктува как да гласуват и въобще как да участват в този комплот. А това, че заговор има, е абсолютно сигурно. Само че

новото поколение лидери вече не искат да

играят според правилата на криминалния преход.
Освен това две важни условия на сините - за освобождаване и недопускане на сътрудници на бившата Държавна сигурност до постове, както и въвеждането на фискален борд, са на път да се осъществят.

Младите в двете партии не искат

да подкрепят и опитите на Костов да използва инцидентите по време на канонизацията на светците в Батак и пред софийската джамия като повод за трупане на политически дивиденти и противопоставяне на едни българи срещу други. И са напълно наясно, че заиграването с асиметричните заплахи е стъпване по тънък лед. Те знаят че изхвърлените от синия блян повече от милион избиратели по време на управлението на Иван Костов няма как да се върнат, докато усещат и виждат натрапчивото му присъствие. Попареният романтизъм ще продължи да маргинализира десницата до момента, в който не се появят

убедителни доказателства, че времето на синия култ към личността

отдавна си е отишло.
Нека не забравяме и задкулисния консенсус, който се очаква да се прояви чрез неговите вестоносци, повечето от които са свързани с бившите тайни служби и които знаят как да очернят и да се крият за пушилка. Тези задкулисни играчи естествено ще имат най-голям интерес да не се върне нормалната политика и ще разчитат на клоунади, гарнирани с флашки, а в нередки случаи и с готварски умения. Десните политици като Костов, които бяха гаранти на криминалната приватизация от червените, като дивидент получиха не само възможността от лично облагодетелстване, но и дълъг престой в политическия живот. Правилата на западната демокрация обаче отхвърлят тази игра, затова така отчаяна ще е съпротивата. А действията им прибързани, както с опита на Костов

да вкара синята коалиция в червения капан

преди да са минали предварителните избори вдясно. Защото резултатът им със сигурност ще покаже, че тази коалиция може и без ДСБ, чиято подкрепа заради Командира клони към нулата.
Има една притча за човека, който много искал да има свой паметник. За да извади глина, започнал да копае в земята, но ямата ставала все по-дълбока, а глина не се появявала. Накрая избила вода и под нея се показала глина. "Ето, това е, което ми трябваше!"- възкликнал човекът и започнал да вади ведра с глина на повърхността. Толкова много извадил, че станал висок куп. Тогава той излязъл горе и започнал да извайва от глината себе си. Когато статуята била готова, човекът я огледал отвсякъде и се усмихнал уморено:"Сега ще ме запомнят задълго, мога да умра!"
... Минали години. Пътници, изнурени от жарките лъчи на слънцето, вадят ведра студена вода от кладенеца, пият до насита и казват с благодарност: "Какъв забележителен човек е изкопал този кладенец!"
Така че трябва да погледнем със снизхождение на амбициите на кукловоди и маши. Отсега можем да бъдем сигурни, че ще бъдат забравени, а крайният резултат ще е добър за идващите поколения.

сряда, 25 май 2011 г.

Господарят и неверният управител

Миналата седмица Георги Първанов се опита да се върне в играта „социален президент”, като обяви, че започва да опрощава връщането с лихва на неправомерно получени майчински, докато детето е посещавало ясла. В сайта на президентството бе съобщено, че от общо разгледани 24 молби от майки 14 са били удовлетворени. Подадените молби до момента са 157. До тези действия на обитателя на „Дондуков” 2 се стигна, след като миналата година стотици майки бяха изненадани от съобщението, че трябва да връщат парите, получени за отглеждане на дете, тъй като са записали малчуганите си в ясла. През януари от НОИ разкриха, че повече от 2100 майки са получавали неправомерно обезщетението за отглеждане на малко дете през периода 1 януари 2007 г. - 15 юли 2010 г., а общата сума, която жените трябва да върнат, е над 2 млн. лв. Още през лятото на миналата година Първанов спомена за възможността майките да се обърнат към президентството за помощ. След обявяването на решението на държавния глава той написа лично в страницата си във „Фейсбук”: „Смятам, че

не бива младите майки да плащат част от цената на кризата.

Социалната роля на държавата е важна именно в такива случаи“ и напомня, че опрощаването на тези задължения може да стане само след подаване на индивидуална молба до упълномощената за това комисия към президентството.Съвсем сигурно е, че една група разтревожени майки ще бъдат вече спокойни, а другите, които все още не са с опростени вземания, ще бъдат окуражени, че и техният проблем ще се реши. Ходът на човека с харамийския псевдоним обаче не цели само да спечели на своя страна избиратели за неговата формация „АБВ” , в което не се съмняваме, той е насочен преди всичко към управляващите и най-вече към недолюбвания от него финансов министър, когото веднъж се опита да дискредитира, коварно публикувайки флашката от разговора им. Първанов, разбира се, очаква да бъде упрекнат в евтин популизъм, но се надява да събере плодовете в бъдеще. Всъщност, казано на шахматен език,

той жертва кон за пешка, но си осигурява тактическо предимство

от очакваните камъни в градината на чиновниците, които не са си свършили работата както трябва. Защото промяната, на която НОИ се позовава, гласи, че не се полагат майчински при настаняване на детето в детско заведение (то си е ясно какво се има предвид, но може да се появят и други тълкувания – от Дом „Майка и дете” до МОЛ с детски кът…). За да подсили ситуацията и нажежи обстановката, президентът ще разчита на не по-малко евтиния, но печеливш сред широките среди на избирателите трик с бащицата, който опрощава нещо си…Не случайно в една от последните публикувани грами на американски посланик в „Уикилийкс” се казва за него по повод на неслучилия се вариант липса на управляващо мнозинство: „Зад сцената президентът Първанов си плете кошницата, планирайки за всеки случай правителство на технократи, което би

позиционирало него и неговите бизнесмени приятели като водещи играчи.”

За бъдещите му намерения, които се плетат там някъде зад сцената, свидетелства и той самият, тъй като съвсем ясно се изрази преди два дни: „Не бих ревнувал, ще се радвам и се озъртам да видя наистина добрия, собствения, кадърен кандидат. За съжаление все още не го съзирам.” Да не забравяме, че към играта на Първанов на „социален президент” трябва да прибавим и предложението му за промяна в конституцията, която да позволи и на кандидати, родени извън страната, да могат да се кандидатират за президент, направено по време на посещението му в Стралджа, както и обяснението му, че това било записано в основния закон заради съображения, насочени към определени хора да не бъдат допуснати до участие в изборите, можем да си представим, че плановете му са доста амбициозни. И визираните не са Андрей Луканов и Симеон Сакскобургготски, на които е трябвало в началото на 90-те да се попречи да станат президенти, а лидерът на БСП Сергей Станишев, който

с тази хватка трябва да освободи възможността

Първанов да се върне на бял кон на лидерския пост в БСП(Сергей Станишев е роден в СССР и първо има съветско, а след това руско гражданство. През 1996 г. се отказва от руското и става само български гражданин, но въпреки това няма възможност според сега действащата конституция да се кандидатира за държавен глава.)Няма да се спираме отново и на провокативното изказване на държавния ни глава по повод мелето по време на петъчната молитва на мюсюлманите в София. Само ще отбележим, че най-малко той е човекът, който трябва да свиква Консултативен съвет за национална сигурност по този повод, тъй като е известно, че политическата му кариера тръгна от ОКЗНИ (“Общонароден комитет за защита на националните интереси”), чиито симпатизанти и активисти разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. А на лозунгите пишеше „Позор за продажниците на България” и „Не искаме нов Кипър”. Притеснително е също дори името на неговата формация ­ Алтернатива за българско възраждане. То

навява за онези мрачни години, когато бяха изселени

принудително стотици хиляди наши сънароднициИ това няма как да бъде забравено, нито пък подминато с лека ръка. Как да му повярваме, когато на вчерашното честване на светлия празник той заяви, „че този политически език, който сега доминира, който е на мода – езикът на омразата, на агресията – трябва решително да бъде оставен назад в миналото, на най-високия рафт” и че словото не е за „масово поразяване”, след като десет години имаше възможността да бъде и социален президент, и решително да се противопостави на тези, които стоят зад езика на противопоставяне на едни българи срещу други. Той не само че не го направи, но с разкриването на факта, че е работил за някогашните тайни служби на комунистическия режим и че има две имена ­ едното за пред избирателите, а другото за пред кукловодите, го превърна в част от статуквото на прехода, което сега със зъби и нокти се бори, за да бъде запазено.Но нека се върнем отново към опрощаването на неправомерно получените майчински, за да го попитаме

как така се опрощават неодържавени пари от една взаимоспомагателна каса,

каквато е всъщност НОИ, и какво общо има той с нашите лични пари, че да може да ги опрощава. Ако приемем, че той смята, че основната функция на държавата е да взема от богатите и да дава на бедните, едните да работят, а другите да си пеят, а и някой да им отгледа децата – безплатно, то тогава,вместо да прави с чужда пита поменпо-добре да се обърне към неговите приятели спонсори и да ги помоли да свършат тази работа те, а не парите да бъдат взети от нашата каса (НОИ).Освен това няма как да приемем и факта, че с действията си той насърчава всички, които волно или неволно нарушават законите. Защото с подобни действия се демотивират хората, които се опитват да бъдат добри и активни граждани, знаещи своите права и задължения, и спазват законите и нормите в тази държава. Разбира се, ние

не се учудваме и от това, че държавният глава

по такъв изкривен начин разбира гражданското общество. Можем да твърдим смело, че това е истинското лице на постсоциализма у нас. Толкова трудно се отърсваме от схващането, че държавата ни е длъжна за всичко, че може да я лъжем, а тя да си трае, а Гоце налива масло в огъня…В заключение ще кажем, че тези андрешковски хитрости са описани много точно от нашите класици. Няма да цитираме прекрасните образи, създадени от Елин Пелин. Но ще завършим с предупреждението от онази поучителна история за домоуправителя от евангелската притча, който, когато го заплашвало уволнение, си рекъл: "Сега какво да правя? Да копая, не знам, да прося, ме е срам", та взел да извиква длъжниците на господаря си и да им опрощава дълговете, за да може после да се възползва от тях. "И похвали господарят неверния управител, че е постъпил хитроумно, защото синовете на този век са по-хитри от синовете на светлината в делата си" (Лука, гл.16, 1-17).

понеделник, 23 май 2011 г.

С маска на Хитлер към изборите

Няма да описваме отново онова, което се случи по време на петъчната молитва в центъра на София, нито пък ексцесиите по време на канонизацията в Батак. Но ще припомним едно друго събитие, което бе отминато мимоходом, но е показателно за това как в Европа не се церемонят в такива ситуации. Датският режисьор Ларс фон Триер, носител на „Златна палма” (за „Танцьорка в мрака”,2000 г.) и един от фаворитите (с „Меланхолия”) за тази година, бе изгонен от фестивала в Кан, защото по време на представянето си на филма миналата сряда (18.05 ) се обявил за нацист и симпатизант на Хитлер.
"Бордът на директорите на фестивала... дълбоко съжалява, че този форум бе използван от Ларс фон Триер да изкаже свои коментари, които са

неприемливи, нетърпими и противоречат на идеалите за хуманност и великодушие,

които са в основата на съществуването на фестивала", се казва в официалното изявление. "Бордът на директорите строго осъжда тези коментари и обявява Ларс фон Триер за персона нон грата на фестивала в Кан, което влиза в сила веднага", пише още в съобщението.
Ето какво всъщност се е случило тогава. Към края на срещата с журналистите от режисьора поискали да разтълкува едно от последните си интервюта, в които казва, че се интересува от нацистката естетика.
"Дълго си мислех, че съм евреин и бях много щастлив да съм евреин", отговаря фон Триер, който според биографите му е научил на смъртното легло на майка си, че друг мъж е истинският му баща. "После дойде Сузане Биер (негова сънародничка, режисьорка от еврейски произход, отличена с „Оскар”) и изведнъж не бях толкова щастлив да съм евреин. Не, това е майтап, извинявайте", продължава режисьорът. "Оказа се, че не съм евреин, но дори и да бях такъв, щях да съм нещо като втора категория евреин, защото сред евреите има нещо като йерархия. Както и да е, наистина исках да съм евреин и после открих, че всъщност съм нацист, защото семейството ми е било германско, което също ми донесе известно удоволствие", каза фон Триер.

"Какво да ви кажа? Разбирам Хитлер.

Мисля, че е направил някои грешни неща, абсолютно, но си го представям как седи накрая в бункера си. Мисля, че разбирам човека. Не е това, което бихте нарекли "добро момче", но разбирам много неща за него и мъничко му симпатизирам. Но не преувеличавайте - не съм за Втората световна война и не съм срещу евреите. Разбира се, че съм за евреите, но не прекалено много, защото Израел е трън в задника... Как да приключа това изречение?".
След това тирадата продължава с похвала за нацисткия архитект Алберт Шпеер и завършва с оплетено изречение и едно "ОК, а съм нацист".
Запитан дали би направил още по-грандиозен филм от "Меланхолия", режисьорът продължава в същия дух: "Да, това е, което ние нацистите... което имаме склонност да правим - все неща с голям мащаб. Може би ще ме убедите"…
Ще припомним и друг инцидент с друг световноизвестен човек, който се случи преди няколко месеца, по едно и също време, когато на митинг в София се появи двойник на Адолф Хитлер. Тогава всички погледнаха комично на явната провокация, докато в Европа от „Диор” изобщо не се поколебаха да изритат модния дизайнер Джон Галиано заради антисемитски и расистки обиди.
Във видео, излъчено в интернет, ясно се вижда как британският дизайнер казва на жена в кафене: „Аз обичам Хитлер… Хора като вас трябва да са умрели.” След думите за Хитлер жената била чута да казва: „О, боже”, след което попитала Галиано какъв му е проблемът. Той отговорил: „С теб ли? Ти си грозна.” И макар че светкавично дизайнерът се извини, „Диор” показа неговата колекция без него, а босовете декларираха, че било „ужасно болезнено” да видят името на „Диор”

„да се свързва с позорните изявления,

приписани на неин дизайнер, колкото и брилянтен да е той”. Фон Триер също публикува изявление, в което казва: “Ако съм обидил някого тази сутрин с думите си на пресконференцията, извинявам се най-искрено. Не съм антисемит и по никакъв начин нямам расови предразсъдъци, нито съм нацист.”У нас засега няма признаци някой на някого да се извини, но се надяваме
да се предприемат такива законодателни меркикоито да пресекат възможността Европейската комисия да започне действия по чл. 7 на Договора за ЕС (за нарушаване на човешките права) като тези, които преди години при по-безобидна ситуация бяха предприети заради неофашистката политическа роля на националистическата партия на Йорг Хайдер в Австрия. Трябва също така с голямо подозрение да се отнасяме към опитите на хора, които в зората на демокрацията пряко бяха ангажирани с подобни прояви, днес да извличат политически дивиденти. Не може по друг начин да

отбележим крокодилските сълзи на държавния ни глава,

казани по този повод в Стара Загора в събота. „Аз се питам какво прави една партия на религиозен ритуал, очевидно е била там с провокативна цел”, казва обитателят на „Дондуков” 2. Според него инцидентът е много лош знак за цялото общество, защото напрежението на религиозна основа е един опасен сценарий за България и навън. Първанов дори изразява готовност, ако правителството, външното министерство и службите преценят, че има ескалиращо напрежение в етнически и религиозен смисъл, да свика на разговор лидерите на парламентарните партии и на институциите в държавата. Ще отбележим, че човекът с харамийския псевдоним прави това изявление на форум, организиран от две партии - Земеделски народен съюз и БЗС „Ал. Стамболийски”, чиито лидери бяха сред учредителите на пропрезидентската формация с многозначителното име „Алтернатива за българско Възраждане”. Неведнъж сме се спирали на неговия, днес доста завоалиран, разбира се, националистически уклон. Но трябва да кажем, че в Кърджали още помнят как в началото на прехода предвождаше националистически митинги на ОКЗНИ. За тези, които са забравили, ще припомним, че съкращението означава “Общонароден комитет за защита на националните интереси”, амитингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. На лозунгите пишеше „Позор за продажниците на България” и „Не искаме нов Кипър”. Първанов беше говорител на ОКЗНИ, през 1990 г. е техен кандидат за депутат във Великото народно събрание, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент. Днес за никого не е тайна, че тази организация беше създадена в лабораториите на ДС. Не ни изненадва и активното участие на Първанов тогава, като се има предвид, че беше разкрита от Комисията по досиетата принадлежността му към репресивната тайна служба на бившия комунистически режим. Така че днес в никакъв случай

не можем да приемем за чиста монета думите му,

а още по-малко намерението му той да бъде арбитър. Ясно е, че ако това се допусне, целта му ще е да налива масло в огъняи да извлича максимални дивиденти в своя полза. Отново ще припомним на него и на участвалите в ексцесиите пред софийската джамия и в Батак едни други думи, казани от Апостола: “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение.” В допълнение към тези думи и най-вече за тези, които се правят, че нищо не се е случило, ще разкажем и една притча: „Живеел един старец. Той бил не просто старец, а Хранител. Боговете, виждайки неговата мъдрост, му поверили сандък, в който била заключена най-страшната дума.Старецът се заселил високо в планината и веднъж седмично се спускал в селото, за да попълни запасите си. Там живеели двама момци, които нито умеели, нито желаели да работят. Научили за стареца и разбрали, че боговете са го направили хранител на съкровище. Решили да откраднат съкровището и да забогатеят. Речено-сторено. Промъкнали се в пещерата и видели голям каменен сандък без ключалка. А на капака бил издълбан надпис "Добре помисли, защото после ще бъде..."Те със смях отворили сандъка, а в него лежала малка дъсчица с една-единствена дума на нея - “късно”. В пещерата притъмняло, въздухът станал леден. Младежите били ужасени: „Нищо ли не може да се направи?” „Вече не - чул се зад гърбовете им спокойният глас на стареца, - щом е написано на дъсчицата...”

четвъртък, 19 май 2011 г.

По стълбите на Гоце

Всичките му изцепки напоследък са като онази история да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш защо бърза. Когато държавният глава ни напомня за недалечното минало, няма значение по добър или лош повод, няма как да не се сетим за двете му имена, които той дълго кри с помощта на червено-синята мъгла. Истинско нахалство е обитателят на „Дондуков“ 2 да говори за това как държавата трябва да харчи парите, за да мотивира развитието на младите хора. Та нали той се опита на гърба на данъкоплатците да направи „голям шлем“. И тогава изобщо не му пукаше, че сметката ще я плащат няколко поколения.
Ще попитаме също дали по време на ловните му подвизи у нас и в чужбина не си е задавал въпроса защо лекарите напускат страната. Нали обещаваше да е социален президент. Как така проспа десет години и днес като птицата Феникс иска да се върне ни лук ял, ни лук мирисал, целият в бяло.
В една притча се казва: "А този, който гледа хиляда години напред, не е ли по-добре да се учи, а после да учи другите?" Отговорът е:"Ако гледаш сто поколения напред, първо сади добродетели!" Но като нямаш такива, как да очакваме, че може да ги дадеш на другите. Няма как да ни заблуди Ловеца. Нито със спонсорите си, някои от които бяха демонстративно разстреляни, нито с обкръжението си от опортюнисти, кариеристи и далавераджии. Всъщност тяхната корупция и шуробаджанащина направи търсени еднопосочните билети. Така че този, който умело дискредитираше свободата, откритостта, прозрачността, конкуренцията и честната надпревара в полза на кукловодите на криминалния преход, сега да не се прави на ощипана госпожица. Времето му вече мина също толкова безсмислено, както и онези времена, чиято рожба е.

сряда, 18 май 2011 г.

Култът към Командира и сандалите

На ученика, който винаги критикувал всички останали, учителят казал:
„Ако търсиш съвършенство, стреми се да промениш себе си, а не другите. По-лесно е сам да обуеш сандали, отколкото да покриеш с килим цялата земя.” Ето това са на път да разберат сините от брака си с Командира. Ясно бе, че на тях един ден ще им светне колко нелепо е сътрудничеството с бившия преподавател по марксистка политикономия. За щастие до същия извод са достигнали и съпартийците на Иван Костов. Затова и му натриха носа, пренебрегвайки фаворита му за столичен кандидат-кмет. Колкото по-бързо Мартин Димитров обуе сандалите и избяга от популизма на бившия си патрон, толкова по-лесно десните ще си върнат доверието на избирателите. Защото още след провала на последното синьо управление, всички разбраха, че насреща си имат човек, който работи само за себе си. Само елитът им си затвори очите и се опита да постели синия килим, за да се върне отново Костов на бял кон. Е, видя се, че този номер няма как да мине, защото никой вече не му вярва. И че единственият шанс на младите лидери е да разкарат старите влъхви. Така че не трябва да се учудваме защо човекът, когото доскоро наричаха Мавъртинчо, избра сандалите пред култа към личността.

вторник, 17 май 2011 г.

Ами ние, другарю Костов!?

Ех, какъв красив плонж направи Иван Костов вчера!...
Само допреди дни лобираше за своя фаворит Петър Москов, а неговите маши в прав текст казваха, че за другия кандидат - Прошко Прошков, можело да се извадят компромати. И как след победата му се прилепи за него и лицемерно заяви, че излизало ново поколение да се бори за доверието на избирателите. Ще отбележим само, че ще му повярваме едва след като той самият подаде оставка и се скрие зад дуварите на Драгалевци.
Няма да подминем обаче „ножиците и тенис ракетата“, за които говори. Защото точно неговите ножици затриха хиляди предприятия и работни места и свиха подкрепата от 52% на 2% за десницата. А какво да кажем за онези гиганти като авикомпанията „Балкан“, „Кремиковци“ и нефтената рафинерия, които хариза за жълти стотинки. Не сме забравили и неговите тенис подвизи по кортовете на резиденциите, както и обсъждането на важни държавни дела в онази сауна след успешните сетове...
Всъщност демагогията на бившия преподавател по марксистка политикономия се свежда до следния виц от времето на соца:
От трибуната:„Другари, следващата петилетка ние ще живеем по–добре!” Глас от залата: „Ами ние!?...”

понеделник, 16 май 2011 г.

„Заклещването” на синята коалиция

Синята коалиция е пред разпад заради номерата на ДСБ, и по специално на нейния лидер Иван Костов. Единственото нещо, от което той се интересува, е, ако може да запази сегашното статукво дори с цената на изтъргуване на предварителните избори. На сините пък им писна от опитите да бъдат преметнати, затова вече са решили да играят твърдо, дори това да доведе до разбиването на коалицията и всяка от партиите да се наложи да тръгне по свой път на предстоящите избори за президент и кметове тази есен.
Вече за никого не е тайна тактиката на Командира да бави топката. След заседанието на разширено ръководство на ДСБ в събота дойде признанието, че все още няма споразумение със СДС. И че най-рано то може да се очаква след седмица, тъй като в крайна сметка решението щяло да се вземе след срещи между двамата лидери, каквито все още нямало.
Както е известно, първоначалното предложение на сините бе предварителните избори да бъдат на 15 май, след това се спомена датата 29 май, но и тази дата изглежда вече невъзможна, тъй като кандидатът на ДСБ за вътрешните избори за президент Светослав Малинов обяви, че е предвидил най-малко 20 дни за обиколки и срещи със симпатизанти. Това означава, че по-рано от средата на следващия месец не може да се очаква провеждането на тези избори. Тоест по всичко личи, че Костов постига целта си те да бъдат максимално отложени и пред урните да се явят само неговите хардлайнери,

ако изобщо се стигне до такива вътрешни избори

Не случайно партийният му заместник и шеф на предизборния щаб Веселин Методиев заяви, че три са празнотите, за да има споразумение – колко дни ще е кампанията, колко седмици преди изборния ден ще се обявят точните места за гласуване и самата дата за провеждането на избора. „Но коя ще е датата, ще чуете от Мартин Димитров и Иван Костов. Този въпрос, който се е „заклещил” (ползвам този глагол в кавички), е хубаво да бъде приключен с подписването на самото споразумение”, загадъчно обяви Методиев. Чак в края на седмицата може да бъде обявено кога официално ще бъде подписан документът от двамата лидери. Типична макиавелистка пушилка, която кара сините да играят все по-твърдо. Затова и не случайно в същия ден, когато бе номиниран официално Светослав Малинов за кандидат на ДСБ за президент, в Сливен лидерът на СДС Мартин Димитров провокативно заяви, че Св. Малинов е идеален за вицепрезидент. „Голямото предимство на Румен Христов пред Светослав Малинов е, че зад него ще застанат почти всички десни партии. Румен Христов може да обедини дясното", категоричен бе Димитров. От ДСБ също не останаха длъжни: „Аз смятам да спечеля отворените избори срещу Румен Христов", декларира Малинов. Според Методиев можело да се очакват още „много такива закачки”. Той обаче подчерта, че двете партии са постигнали единомислие за модела, който ще използват след победата на единия от двамата кандидати. СДС и ДСБ ще се опрат на споразумението от 1996 г., когато на предварителни избори се явиха Петър Стоянов и тогавашният президент Желю Желев. Според него не победилият кандидат ще определи кой да е кандидатът му за вицепрезидент, а партията, излъчила втория, влиза в преговори с победителя, за да уточнят кой ще е неговият подгласник.
Междувременно Костов показа на живо в събота, че изобщо не му пука за Малинов. С поредица от обидни за седящия до него току-що номиниран кандидат за президент разсъждения той ни в клин ни в ръкав обяви, че очертаващата се липса на „алтернативна кампания означава че

никой няма да предложи алтернативно президентстване

на президентството на Георги Първанов и че другите кандидати ще бъдат проводник на идеите на Първанов”. Дали Командира не си е давал сметка, че ако има алтернатива, то тя според неговите разбирания би трябвало да се казва Малинов. Демонстративното пренебрегване на собствения кандидат като алтернатива показва, че той наистина е слабо загрижен за съдбата на ДСБ и изцяло е насочил усилията към утвърждаването на Синята коалиция като партиен проект за личното му оцеляване
Сега няма да се спираме на другите глупости, които издрънка бившият преподавател по марксистка политикономия и най-вече на странните му изчисления за създаването на нова тройна коалиция, като заяви, без да му мигне окото: „Какво се правят на луди всичките, това е според числата, числата са по-красноречиви от думите.” Сякаш на хората паметта им е къса и хората са слепи и не виждат

как в пленарната зала шества синьо-червената мъгла

и Синята коалиция гласува еднакво с БСП. Двете партии си партнират още отпреди гласуването на поискания вот на доверие от ГЕРБ. Ще припомним само и как тематично си подаваха топката, когато се опитаха да създадат зърнена паника на пазара. И след като никой не се върза, побързаха да насочат усилията си към следващата дивотия. Съвместните действията между костовистите и червените не са нови, те са на принципа на китайската капка - бавно и непрекъснато. Същото е и в Столичния общински съвет. Съветниците на ДСБ и БСП са истинската опозиция в него и гласуват заедно отдавна. Така че може да си представим каква всъщност е истинската игра. И кой как е позициониран в общото семейство на Европейската народна партия у нас…
Няма да се спираме и на задкулисните игри на Командира да наложи фаворита си Петър Москов пред предпочитания от повечето привърженици на ДСБ кмет на столичния район Лозенец – Прошко Прошков.

Самият факт, че официално се лобираше

за единия кандидат показва, че най-малкото се прави опит за извиване на ръцете. И независимо от крайния резултат, целта е всъщност вотът да бъде опорочен и омаловажен. Това също е част от крайната тактика на Командира да върти единствено личната си игра. Със сигурност той никак не е доволен от факта, че в много областни центрове не можа да се наложи над СДС да играят според правилата на Синята коалиция и в тях костовистите са оставени в периферията на изборния пъзел.
Тези номера на Костов да осребри и най-вече да изтъргува предварителните избори до такава степен
е изнервило сините, че ръководството на партията им

трудно удържа натиска от провинцията да се разтури коалицията

В самото ръководство на СДС също не са единни, тъй като се дразнят от откритите лъжи на техните колеги. И най-вече от опитите на Командира да прави с чужда пита помен. Както бе в Пловдив, където номинираният кандидат за кмет си е откритие на СДС, а от ДСБ са проявили достатъчно разумност, за да го приемат. Но Костов си приписа избирането му за свой актив.
Ако трябва да обобщим това, от което най-много се страхува Костов, е червеният картон, който се готвят не само сините да му покажат, но и неговите съпартийци. В партията му отдавна се опитват да се освободят от неговия култ. Но сега това е на път да се случи и практически, тъй като младите активисти на ДСБ взимат инициативата и нямат намерение да я отстъпят на старите влъхви.

петък, 13 май 2011 г.

С благ поглед и вилица в ръка

„Бях още малък, когато една неделя минах покрай драгалевската къща на премиера. Оттам се носеше такава апетитна миризма на кюфтета, а аз бях толкова гладен, че реших да позвъня на вратата. Отвори ми не кой да е, а самият Командир, с престилка и вилица в ръката. „Г-н премиер, може ли едно кюфте, много съм гладен!” “Я се махай оттук, аз съм вегетарианец!” А очите му излъчваха ли, излъчваха доброта...” Може и да е виц тази история, но благият поглед, с който ни топлеше от тв екрана бившият премиер Иван Костов, докато громеше монополите вчера, няма как да не ни върне във времето, когато те се създаваха с негова помощ. Как да забравим колко дълго карахме само с един джиесем оператор, продажбите на авикомпания „Балкан”, на „Кремиковци”, че и на нефтената рафинерия. А какво да кажем за проекта АЕЦ „Белене”, който стартира по време на неговото управление, и за сключените договори за рехабилитацията на две електроцентрали, едната от които ТЕЦ “AES Гълъбово” („Марица-изток 1”), още не работи, но това не попречи сметките ни за ток да бъдат ощетени с близо 160 млн. лв. Трябва ли да си замълчим за това, че той скри досието на сегашния президент и на голяма група посланици, които също се оказа, че са агенти на бившите тайни служби.
Трябва ли да припомняме на бившия преподавател по марксистка политикономия

на кого се кланяше преди и след Десети ноември,

какви лицеви опори правеше и на кого носеше цветя във военната болница. Тогава, разбира се, си мислеше, че държи златното ключе. Но когато се убеди, че не само няма да го допуснат в управлението, но и се готвят да го изпратят на политическото бунище заедно с криминалния преход, тогава запя друга песен.
Само че вместо да наднича в чуждото канче и да казва кой няма и кой трябва да стане президент, защо не се срещне сам с народната любов, за да разбере за пореден път защо сините например във Варна са един файтон хора.
Нима е забравил как през онези мразовити януарски дни на 1997 г освен че скачаше с тужурката, се кълнеше, че няма да предаде избирателите. Е, щом стана премиер, веднага ги забрави. Днес по същия начин иска да ни преметне.
Но не вижда ли, че не само на сините, но и на неговите съпартийци вече им писна и не искат да търпят похватите му от времето на култа към личността.

А как само се опитва да си припише успеха

за избора на добър десен кандидат-кмет на Пловдив. То бива тепегьозлук, ама чак толкова не бива. Но какво се учудваме, след като насреща ни имаме човек, който отдавна няма какво да губи в морално отношение и си е плюл на физиономията.
А, щяхме да забравим онази далаверка, която беше замислил Командира още преди да стане премиер. Как само сащиса Националния съвет на СДС с предложението партията да купи закъсалата банка БЗК, въпреки че зад нея надничаха дългите сенки на покойните Андрей Луканов и магната Робърт Максуел. Не е нужно много да се задълбочаваме, за да стигнем по този повод и до кременчугския период на любознателния младеж. Веднага ще си обясним и защо е громил в трудовете си от онези години видни западни икономисти, които по-късно станаха Нобелови лауреати.
Е, паметта на хората не е чак толкова къса, г-н Костов. Ако бяхте служил на хората, а не на кукловодите, днес нямаше да има нужда от вашите изяви. Не случайно когато в края на мандата му една репортерка го пита „Кажете, г-н Костов, какво е положението, общо взето?“„Ами, общо взето, каквото е било общо, вече е взето...”, усмихнато отговаря той. Днес няма промяна в поведението му, а думите му са част от пушилката на червено-синята мъгла, която трябва да продължи. С благ поглед и вилица в ръка.

сряда, 11 май 2011 г.

Wikileaks гилотина за Гоце

Скандалният сайт „Уикилийкс” е на път да вгорчи последните дни на Георги Първанов като държавен глава. Не минава ден, в който да не научим подробности от него защо обитателят на „Дондуков” 2 не се ползва с доверието на Чичо Сам. Сайтът безцеремонно сваля маските на публичната дипломатическа любезност и ни показва, че новият голям брат не е забравил нито антинатовските митинги, които навремето Първанов предвождаше като лидер на бившата комунистическа партия, нито миналото му на агент на някогашните тайни служби, нито аферата „Петрол срещу храни” за режима на Саддам Хюсеин, следил е изкъсо връзките му с престъпния свят и опитите му да дърпа задкулисно конците на политическия живот.

Но вместо да се потопи дълбоко и да се направи на умряла лисица

президентът се опитва да се измъкне с евтини популистки трикове, които вместо да му помогнат, са на път да разбият отсега намерението му да се върне на бял кон на лидерския пост в БСП. Човекът с харамийския псевдоним е толкова невнимателен в дрънкането си, че може не само да отблъсне червения електорат, но и да си навлече сериозни съдебни неприятности въпреки възможностите си на влияние в редица институции.
Например в желанието си да се хареса на военните, които със сигурност роптаят заради направени и предстоящи съкращения, държавният ни глава ля крокодилски сълзи за тях навръх Гергьовден: "Не може да не ни тревожи и международната статистика, в която ние сме с печален рекорд по намаление на средствата за отбрана", заяви той в речта си на парада и препоръча занапред да се засили социалната мотивация на военнослужещите, а парите от съкращения да се пренасочат към професионалното им развитие и модернизацията. Първанов с половин уста се извини на онези, които бяха уволнени през тези години. "Защото освен несгодите знам, че таят в себе си дълбоко и лично огорчение", поясни той, сякаш не той като върховен главнокомандващ, а други са виновни за това.
Ще припомним само на имащия претенции да е бил социален президент, че от общо 35 000 аборта 25 000 се правят поради бедност и невъзможност да се гледат деца. Почти същият брой деца и поради същите причини не се създават. Вместо това да посочи като една от причините за наложените съкращения, човекът с двете имена предпочита с двусмислени изказвания да прави с чужда пита помен.
Освен това когато една страна е член на НАТО, където важи принципът на колективната сигурност, е въпрос на чиста демагогия да твърдиш, че единствено армията на съответната държава гарантира националната й сигурност. При положение, че нападение срещу която и да е членка на алианса се счита за нападение на всички страни от него, да изключваш тези фактори от тезата си за националната сигурност си е чиста форма на проява на недоверие в механизмите на съюза, както и чиста проба евтин популизъм.
Можем да припомним на Първанов и това, че в края на мандата на тройната коалиция

близо 100 милиона, предназначени за осигуряване защитата

на нашите военни контингенти зад граница, са отишли за други „социални” дейности с доста криминален привкус.
Ако не ставаше дума за човешки животи, можеше да проявим „разбиране” към първоначалната позиция на президента страната ни да не участва във военната операция в Либия и резервираността му към възможностите на НАТО да се справи с тази ситуация. За да се оцени повратливостта му обаче ще отбележим думите му от 19 март „да се спре незабавно насилието и да се преодолее хуманитарната криза” и че той се надявал при изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН военните „ще защитят цивилното население и няма да бъдат допуснати жертви”. После пък, като си обърна позицията на 180 градуса, се изцепи, че целта на операцията е да бъде заловен Кадафи и след това съден. Държавният ни глава, разбира се, пак не беше в час, защото и до този момент в плановете на НАТО не се предвижда участието им в сухопътна операция срещу терористичния режим в Либия.
Е, трябва ли да се учудваме, че само няколко дни след като президентът вдигна тая пушилка на военния парад и десетина дни след като скочи нелепо заради грешка в превода срещу американския посланик, се

появиха поредните нелицеприятни за него разкрития

в сайта „Уикилийкс”. В дипломатически грами до Вашингтон бившият посланик Нанси Макълдауни определя назначенията на Първанов в армията през 2009 г. като показващи липса на желание за реформи и са опит за налагане на контрол. Тя характеризира единия от назначените - началник щаба на отбраната ген. Симеон Симеонов, като "класически късоглед бюрократ", провалил се в постигането на натовски стандарти, докато е бил начело на управлението на ВВС. А другият – ген. Самандов, командващ Съвместното оперативно командване, като не "най-добрият изпълнител" и край когото витаят слухове за корупционни сделки. Новоназначеният главен инспектор Володя Цветанов, брат на Румен Петков, също е смятан за корумпиран.
Анализът на посланик Макълдауни отчита, че новоназначените са "политически изпълнители", а не "създатели на политики", така че едва ли ще променят общата политика на страната в отбраната, по-специално разгръщането на български сили в Афганистан. Най-интересното в грамата е
"неконструктивното влияние" на Първанов и неговия кръг,
който не се е противопоставил на "мошеническите обществени поръчки (и вероятно се е възползвал от тях)" и не е подкрепил твърдо истинските реформи.
Само ще отбележим, че по една друга тема – за неговите съветници, (някои от които покойници) и от които той днес се отрича, те не случайно фигурират в една друга грама, цитирана от „Уикилийкс”, на бившия американски посланик Джеймс Пардю до Вашингтон. В нея в прав текст е написано, че „Емил Кюлев подпомогна и финансирането на успешната президентска кампания на лидера на БСП Георги Първанов”.
Ще оставим настрани и фурнаджийския начин, по който Първанов се опита да се измъкне от конфузните разкрития на сайта. Няма да се занимаваме днес и с ловните му подвизи, които никнат като гъби и смайват с потъпкването на законовите норми, ще оставим настрана и програмата „Петрол срещу храни”, завесата на която също предстои да бъде повдигната. Не само защото ще чакаме да видим какво „Уикилийкс” ще публикува по тези две теми, но и защото те ще са предмет на разследване от страна на

парламентарната комисия „Антимафия”.

Ще отбележим обаче подозрителното мълчание на партийната централа на „Позитано” 20. Оттам дума не обелват, за да защитят от нападките техния президент. Мълчанието, разбира се, има своето обяснение и то е в нежеланието на кръга около сегашния лидер да подкрепи човек, който открито се стреми да си върне властта в партията, макар и чрез отечественофронтовското формирование АБВ. Скърцането със зъби и ударите под кокалчета по този повод там отдавна са в ход. Това, че всичко става скрито зад партийното мълчание, не означава, че скоро няма да станем свидетели на открити схватки. Такива вече се водят в провинцията, където президентът и лидерът искат да наложат свои протежета за кандидат-кметове. Същинската битка между двамата обаче се очаква едва след местните и президентските избори. Тогава, според резултата от тях, всеки един от двамата ще изложи своите претенции.
В БСП обаче още отсега си дават сметка, че разкритията на „Уикилийкс” за Първанов могат да завлекат и тях, ако го допуснат близо до себе си. Затова и тази битка на Първанов изглежда с предизвестена загуба.
Освен това не само разкритията на „Уикилийкс” притесняват „Позитано” 20, смущаващи са и неадекватните реакции на техния бивш лидер. Те могат да им докарат най-много беди. Първанов все повече им прилича на онзи пътник в автобуса, който избухва в бурен смях ни в клин ни в ръкав. Разтревожени пътници го питат: „Защо се смееш?”„Разказвам си вицове”, отговоря той. След пет минути се чува още по-силен смях. Хората пак питат: „Сега защо се смееш бе, човек?”„Ами този виц не го бях чувал!”

вторник, 10 май 2011 г.

Фурнаджийските номера на Ловеца

Няма защо да се учудваме, че двойнствеността става ежедневие на нашия президент. Наскоро се изхвърли прибързано, като сравни поведението на американския посланик с арогантността на пратеника на руския император генерал Николай Каулбарс. След това побърза да плонжира на новия голям брат по повод ликвидирането на терориста Осама. А вчера отново показа защо има две имена. "Много искам да се разбере, че никога не съм се стремял да се харесам на едно или друго посолство. Обратното би ме разтревожило повече – ако един или друг посланик ме похвали за кадрови назначения или за други мои действия, които произтичат от конституцията". Така обитателят на „Дондуков“ 2 коментира публикуваните грами на американското посолство в София от сайта „Уикилийкс“, в които го обвиняват, че се опитвал да контролира армията.
Всъщност кое е право и кое обратно за Ловеца с харамийския псевдоним се вижда от следния весел виц, който се разказва за него: „По време на една от многобройните негови визити в Москва го водят на театър. Точно на входа стоят двама цивилни с каменни лица, а над тях надпис: "Забранено за агенти на ФСБ". Първанов се стъписал и замръзнал на място. В този момент единият от двамата се усмихнал широко, потупал го по гърба и казал: "Влизайте, влизайте, това за колегите на хонорар не важи".

понеделник, 9 май 2011 г.

Тесла за зависимите лидери

Популизмът на някои политически лидери няма граници. Очевидно е обаче, че с края на криминалния преход трябва да се вдигне завесата и за тяхното пребиваване в него.
Миналата седмица бе отхвърлено предложение на Синята коалиция за промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, известен като закона за досиетата. Те предлагаха да отпадне параграф 12 от допълнителните разпоредби, според който "не се установява принадлежност за лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г.".
Според членове на комисията, ако параграфът беше отменен, е щяла да бъде обявена принадлежност към ДС на около 50 души от проверяваните досега лица в институциите. Приблизително 10 от тези хора все още са били на публични длъжности. Според неофициална информация

8 от тях са действащи дипломати.

(Известно е, че разкриването на дипломати, агенти на бившата тоталитарна тайна служба, предизвика голям скандал не само у нас. Затова и въпреки съпротивата на президента Георги Първанов те започнаха да бъдат отзовавани.) Независимо че осемте дипломати не са обявени и останаха скрити заради параграфа, за тях също има механизъм да бъдат оттеглени своевременно и преди да се разрази скандал и около техните имена. Фактът, че близо 70 от гласувалите стотина народни представители се въздържаха, показва, че въпрос на време е и тези бивши агенти да бъдат разкрити. Това, което ще се случи, обаче няма да засегне само едни хора, които по принцип са набелязани да „изгорят”, но ще засегне кукловодите и техните политически пионки, които, както и преди, по времето на Тато,

така и днес промиват мозъци,

възползвайки се умело от спуснатата от тях червено-синя мъгла.
По време на дискусията миналата сряда (4 май) лидерът на ДСБ Иван Костов припомни, че навремето натискът на ЕС България да приеме закон за досиетата е бил, за да се види връзката между бившите структури на ДС и организираната престъпност в страната, която тя създаде. "Поправката, която предлагаме, е ключова, защото в сега действащия закон беше направено изключение за определен род служители - началниците на отдели и секции", уточни Костов. "За тези от тях, които останаха на служба след 1991 г., няма обявяване на принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА”, допълни той. Според него няма равнопоставеност на служителите - едни ги обявяват, други - не. „Не обявяват тези, които са управлявали мрежите на агентите, т.е. на доносниците и на всички останали", обясни Костов.
В отговор съвсем очаквано социалистите не само че се обявиха против предложението, но и заявиха, че темата за Държавна сигурност се използва като "средство за политическа реанимация на политически имидж и като политическа виагра срещу спадащ рейтинг". В духа на Столетницата лидерът на левицата Сергей Станишев декларира, че се наблюдавало политизиране в българското разузнаване. Той попита кой занапред ще бъде готов да предоставя информация на нашата държава и призовава народните представители да не подкрепят предложение, което е "далеч от истинското разбиране за национална сигурност в съвременното й разбиране".
И точно когато дискусията

започна да се превръща в „много шум за нищо”

и в обичайно подхвърляне на топката между сини и червени, бившият седесар, а сега депутат от ДПС Христо Бисеров направи следното изявление от парламентарната трибуна:
„…Този законопроект обаче, без да има тази цел, не отговори на един друг въпрос. Защото темата за досиетата не е само темата за ДС. Българското общество няма отговор на въпроса по времето на прехода съвременните служби контролираха ли българската политическа класа и кой върху кого осъществяваше контрол. Дали парламентът - върху съвременните служби, или службите - върху българските политици?”
Ето това е бъдещата тема, на която трябва да се даде някакъв отговор. Защото ако се окаже, че българските политически партии чрез своите лидери са обслужвали непрозрачни интереси, тогава наистина

могат да бъдат задавани тежките въпроси

които не могат да бъдат решени чрез този закон. Всъщност това ни предстои на нас, ако имаме политическа воля.”
Изказването е забележително, като се има предвид и че управляващото мнозинство не взе участие в дискусията. Което може да се тълкува в посока, че те готвят свой проект на закон, който е твърде възможно да потвърди казаното от бившия главен секретар на СДС.
Ще припомним само, че сегашният закон за досиетата, преди да бъде приет, бе провокиран от скандално и избирателно вадене на папки. Вярно е също, че приемането му се случи броени дни преди да станем член на Европейския съюз (1 януари 2007 г.) и това също е оказало силно влияние. Трябва обаче да се отбележи, че за този натиск днес нямаше дори да се споменава, ако законът беше приет по начина, който искаха социалистите – да се създаде държавна агенция "Архиви" на мястото на Главно управление на архивите към Министерския съвет и досиетата на ДС да преминат в Държавния архив и да се засекретят за период от 100 г.
Всъщност тогава бившите комунисти обявиха отварянето на досиетата за "отрова" и ако не бе твърдата позиция на ДПС „всичко да се сложи на масата”, днес „онези” посланици нямаше да са в София. Нямаше също така да знаем, че българският президент има две имена – едно, с което бе избран от избирателите, а другото – заради което бе посочен от кукловодите.
Това е и разковничето за евентуалното законодателно продължение

за разкриването на днешните зависимости

от бившите служби. Необходимостта от това се вижда например и от явното противоречие между сегашната активност на Командира по този повод и нищо неправенето по време на неговото управление по този проблем.
Когато лъснаха посланиците ДС агенти, бившият преподавател по марксистка политикономия побърза да каже: “Ние предложихме лустрация, но Конституционният съд я отмени.”
Конституционният съд винаги е дежурната дъвка, с която се измъква той. Само че обяснението, че заради съда по негово време не са били разкрити агентите с картончета, влиза в противоречие с факта на неразкриването като такъв на тогавашния лидер на БСП, който се оказа, че

има не само картонче, но и папка.

А въпросът защо Първанов е скрит става все по-актуален не само заради предложението на Бисеров, но и заради свидетелствата на други участници в политическите процеси, които обявяват кременчугския период на Костов, както и московската му специализация за твърде съмнителни от гледна точка на зависимостите с бившия репресивен апарат.

Съмнителни тайни могат да изплуват

около всички президентски избори досега. Самото изправяне на ортодоксалния комунист Велко Вълканов и на шоумена Жорж Ганчев срещу Желю Желев предначерта избирането на синия лидер за държавен глава. Свалянето на Петър Стоянов също беше добре режисирано, макар че до голяма степен той самият улесни кукловодите с непремерените си действия.
Законовото осветяване на задкулисието на криминалния преход, за което вече започва открито да се говори, подсказва, че времето на флашките и игрите „ти на мене, аз на тебе” няма как да продължи дълго в съвременното информационно общество.
А героите му - бивши и настоящи следовници на Дзержински, бързо ще бъдат осветявани. Засега все още с политически средства, но по-късно – заради естествената нетърпимост на новото мислене към отживелиците на Студената война и култа към митовете, родени в повредените от нея болни мозъци.

четвъртък, 5 май 2011 г.

Последното „пътуване” на ДС посланиците

Първите 13 посланици от общо 35-те, огласени като агенти на бившите тайни служби на комунистическия режим, са вече в София. Според информация от външно министерство това са дипломатите ни в Сараево, Атина, Букурещ, Тбилиси, Белград, Пекин, Стокхолм, Вилнюс, Берлин, Минск, Скопие, представителите пред ООН в Ню Йорк и при ЮНЕСКО. Те са пристигнали в страната миналия уикенд и от понеделник са по работните си места в министерството. Те са привикани чрез грами, с които са приканени да си купят еднопосочни билети за София за 1 май. Все още не е ясно с какво ще се занимават, докато окончателно не бъдат освободени от постовете им, но според изявления, направени от външния министър Николай Младенов в парламента, те няма да бъдат уволнени, а ще останат на работа във ведомството, като само някои от тях ще бъдат пенсионирани. Министърът, който изпълни обещанието си да освободи първата група ДС агенти от мисиите ни в чужбина, вчера декларира, че следващата порция ще бъде доставена на 1 юни. Докато посланиците са на "служебно пътуване" в София, посолствата временно ще се управляват от техен заместник.
До тази процедура се стигна, след като в средата на декември комисията по досиетата огласи резултатите си от проверка на дипломатите и се оказа, че 35 от действащите посланици са сътрудничили на бившата Държавна сигурност. Общо 45 на сто от всички настоящи и бивши посланици и генерални консули се оказа, че са работили за ДС.

Обяснимо държавният ни глава Георги Първанов,

който, както е известно, също е осветен като агент от комисията „Евтим Костадинов”, се опъна: "Не приемам подобен бланкетен подход. Предлагам да седнем с премиера и да разгледаме всички отделни случаи, за да се види какво е правил даденият човек като сътрудник на ДС, кадърен ли е, или не", зави Първанов пред медиите.
По конституция посланиците се изпращат с указ на президента по предложение на правителството, така че съпротивата на Първанов блокира намерението на ГЕРБ да върне дипломатите с досиета.
Скандалът се разрасна, след като парламентът прие специална декларация за отзоваването на дипломатите агенти на ДС, но въпреки това обитателят на „Дондуков” 2 продължи да се инати. В отговор избраниците на народа подготвиха законови лустрационни мерки, с които да върнат уличените дипломати. Но впоследствие управляващите ги отхвърлиха заради опасения, че може да не издържат пред Конституционния съд, ако бъдат оспорени. Затова те избраха по-сложна схема за отстраняването им, но за сметка на това много ефективна. Външният министър смята да реорганизира самата дипломатическа служба така, че в бъдеще да не бъде възможно лица, сътрудничели на бившите тайни служби, да бъдат изпращани на мандат. Промените ще фиксират също щата на посолствата, така че да не могат безразборно да бъдат изпращани хора в българските мисии в чужбина.
До края на годината всички дипломати, които са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, ще бъдат върнати в България, допълни вчера по БНТ Младенов.
"Когато

България е поставена в това положение,

явно правителството няма доверие в тези хора и няма смисъл да си играем. Има достатъчно компетентни хора, които са се формирали като специалисти в последните 20 години", настоя външният министър и добави, че предпочита млади и неопитни, отколкото хора, които са натрупали опита си в Съветския съюз.
Истината е, че страната ни бе подложена на недвусмислен външен натиск от Германия, най-могъщата европейска страна, член на НАТО. Неслучайно посланикът ни в Германия Иво Петров бе първи сред отзованите. Той бе разкрит от комисията по досиетата като секретен сътрудник Осенов на ПГУ от 1986 г. През 80-те години Петров шпионирал НАТО, МВнР на ФРГ и САЩ в Бон. Неговите донесения са изпращани на най-високо ниво – на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и на полк. Борис Батраев, първи зам.-ръководител на представителството на КГБ в НРБ през 80-те години.
Междувременно една от най-популярните обществени немски телевизии ZDF нажежи скандала около посланиците агенти, като излъчи репортаж по темата, в който водещият заяви пред милиони тв зрители, че „В 35 държави вече с погнуса отвръщат нос от елитните български дипломати.”В репортажа

директно бе атакуван българският президент

По време на неговото посещение в началото на март във Виена репортерка на телевизията директно го попита кога ще отзове уличените. Неподготвеният Първанов изпадна в шок и видимо се затрудни в отговора: „…Ъ, ние правим пресконференция, която би трябвало да ви представи онова, което сме обсъждали във Виена… Но мога да ви съобщя с готовност тук и сега, че където и да ходя по Европа и по света, аз чувам хубави работи за българските посланици. И за мен това е критерият за оценка на тяхната работа. Благодаря!”
В отговора на човека с харамийския псевдоним се съдържа откровена лъжа. Според справка в сайта на държавния глава той не е бил на официално или неофициално посещение в чужбина след 14 декември 2010 г., когато комисията по досиетата обяви списъка с агентите на ДС сред дипломатите. Това означава, че той не е посещавал страни от Европейския съюз, където да „чува добри отзиви”за посланиците агенти на ДС.
За късните разкрития, поставящи в неудобно положение страната ни като член на НАТО,

не бива да се отмине и вината на синьото управление

на Иван Костов (1997-2001). Според изнесените от комисията по досиетата данни 27 от посланиците, сътрудници и офицери на Държавна сигурност, са назначени през неговия управленски мандат, а още 34 са преназначени от синьото правителство. Въпросът защо Командира е допуснал това, след като е имал възможност заради пълното си парламентарно мнозинство, както и заради контрола на службите, да го направи, но не го е направил, все още е без отговор. Затова днес съвсем основателно сме подозрителни към всяко искане на сините за разкриване на тайните на репресивния комунистически апарат. Активността на някои от тях, както и съмненията за зависимости, дават основание да се смята, че целта е чрез вдигането на пушилка от синьо-червената мъгла

да се запази статуквото на криминалния преход

В интерес на истината това, което се случва в момента, е най-доброто решение – президентът е лишен от възможността да диктува правилата на играта, както и да атакува решението за отзоваване пред Конституционния съд. От друга страна, сините и червените са лишени от възможността да трупат политически дивиденти, както и да си подават топката, така както им е изгодно на тях. В заключение ще цитираме един блогър, който много точно е описал успеха на това отзоваване: „Испанците казват camenar es un modo de yegar. Превеждам по смисъл – „за да стигнеш, трябва да тръгнеш”или „тръгнеш ли, ще стигнеш”. Досега се стоеше на едно място, непоклатимо! Сега, макар и бавно, тръгна. На добър път в разграждането на престъпната комунистическа цитадела.

вторник, 3 май 2011 г.

Надлъгване по костовски

“Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби”, казва любимият на Командира Макиавели. Трябва ли да се учудваме тогава на впечатляващата новина, която дойде от ДСБ – че следващият президент ще е техният евродепутат Светослав Малинов. Няма лошо. Стига да беше истински желано от бившия преподавател по марксистка политикономия. Защото ако техният човек е най-добрият идеолог и теоретик на консерватизма, защо лидерът на ДСБ не му е отстъпил досега лидерския пост? Отсега е ясно, че всъщност искат да се отърват от Малинов, за да не им пречи на вътрешнопартийните афери. Те веднъж го плъзнаха по надолнището, той пък извади късмет и стана служебно евродепутат. Сега го помпат, но като загуби катастрофално, ще му бият шута. Само че Малинов, като истински костовист, знае, че “никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.” Всъщност повратливостта на кандидат-президента е това, което най-много притеснява политически милиционер като Костов. Защото Малинов знае как да ласкае лидера си, но знае и какво да му отговори, когато дойде неговият час. Тогава Малинов ще покани на обед Костов. Лидерът ще опита от супата и лицето му изведнъж ще посинее. „Това не е рибена супа”, ще възкликне, превивайки се, той. А Малинов ще се усмихне широко, както умее да го прави наставникът му: „Супа е, г-н Костов, лично видях как готвачът сипва водата от аквариума в чинията.”

понеделник, 2 май 2011 г.

"Гоце" и призракът на Саддам Хюсеин

Сянката на обесения диктатор Саддам Хюсеин се надвеси отново над президента Георги Първанов, когато в събота (30.04.) по ТВ7 американският посланик Джеймс Уорлик бе запитан как може да се потърсят доказателства за аферата „Петрол срещу храни”. Дипломатът е отговарял за нея по времето, когато излезе уличаващият БСП доклад на Пол Волкър, бивш директор на федералния резерв на САЩ. А Първанов по време на лъсналите по-късно сделки е бил лидер на партията. На Уорлик беше показан конкретният пасаж от доклада на Волкър от 27 октомври 2005 г., в който е посочено, че по програмата "Петрол срещу храни" Българската социалистическа партия от предназначените за нея 8 млн. барела петрол е получила 3 млн. и 25 хиляди барела петрол.
„Аз вярвам и знам, че иракчаните са подсигурили и запазили всичката документация, свързана с програмата „Петрол за храни”. Правителството на САЩ и временното управление на коалиционните сили вече нямат контрол върху тези документи, т.е. ако има някакви документи, които да доказват неправомерни действия от която и да е страна, те са в ръцете на иракското правителство”, заяви Уорлик
Питането на посланика всъщност е

увертюра към намерението на депутатите от Синята коалиция

да поискат от парламентарната комисия „Антимафия” да се заеме отново с този случай. За първи път Първанов беше атакуван с тази афера, когато се готвеше импийчмънтът срещу него в края на 2009 г.. Но след като той бе провален от РЗС, които в последния момент се отметнаха, скандалните разкрития позаглъхнаха. Сега обаче десните са решили отново да осветят ролята на тогавашния лидер на БСП.
Всъщност до разкритията се стига, след като ООН решава да ревизира как се е изпълнявала нейната хуманитарна програма за подпомагане на населението на Ирак след първата война в Залива (1990 - 1991). Човекът, който ръководи екипа за проверката, освен че е бивш ключов банкер на САЩ, през 1999 година с ръководена от него независима комисия разследва ролята на Швейцария в укриването и източването на банковите сметки на евреите, загинали през Втората световна война. След фалита на „Енрон” на него беше възложена комисията, която разследва ролята на “Артър Андерсън” в скандала, което по-късно доведе до закриването на компанията.
В доклада на Волкър се изброяват три договора, по които като

ползвател на петролните бонове е записана БСП.

Доставките за БСП са свързани и със скандалния руски политик Владимир Жириновски, за когото според комисията са били предназначени общо 73 млн. барела нефт. Най-малко 28 петролни доставки, предназначени за Жириновски, са били финансирани от базираната в Тексас компания "Бейойл", срещу чийто президент Дейвид Чалмърс и неговия заместник - българина Людмил Дионисиев, бяха повдигнати обвинения в злоупотреби по "Петрол срещу храни". Дионисиев, бивш директор на "Химимпорт" от социалистическо време, получи ефективна присъда от две години затвор за участие в схема за даване на тайни подкупи на иракски служители – след като се призна за виновен по една от точките на обвинението.
Според неофициална информация сделките, свързани с програмата “Петрол срещу храни”, са били обект на разследване у нас и данни за тях фигурират в специални доклади на НСС и НРС – като в тях има достатъчно улики и доказателства, че лица и фирми, близки до Висшия съвет на БСП, са

заобикаляли или са правили опит да заобикалят

петролното ембарго, като използват програмата "Петрол срещу храни" за трупане на печалби. Това бе потвърдено и от изявления на бившия царски депутат Тошо Пейков, член на парламентарната комисия, създадена специално тогава, за да разследва този скандал. По неговите думи “злоупотребите по програма “Петрол срещу храни” са безспорни, както и връзката на БСП с режима на бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин” – а покрай случая изскачат “имената на близък до БСП кръг търговци, които от години са подозирани в сделки със специална продукция”. Индиректно има поне още едно свидетелство за това – твърдението на премиера Бойко Борисов, че един от деветте доклада, изчезнали от кабинета на Сергей Станишев, е бил свързан именно с разследване на тази петролна афера.
Около тази афера започна да се шуми и по друг повод. В началото на септември 2009 г. иракското правителство направи следното съобщение:
“Ирак ще поиска от американската администрация да внесе иск от негово име в американски съдилища срещу чуждестранни компании, обвинени в корупция при прилагането на програмата "Петрол срещу храни". Министерството на правосъдието ще изпрати писмо до американския държавен секретар с искане той да внесе иск пред американски съдилища от името на иракския народ и правителството срещу чуждестранни компании, свързани с корупционната афера в рамките на програмата "Петрол срещу храна".
Подновяването на разследването по тази афера от комисията „Антимафия” ще стане по едно и също време с

обсъждането в нея на законността на ловните подвизи

на Първанов. Депутатите ще обсъдят този четвъртък как да се установи кога е застреляно от държавния глава прасето край Попово, дали това не е станало по време, когато ловът на тези животни е абсолютно забранен. Засега държавният глава отрича и за архара, защитен от Червената книга, гръмнат в Узбекистан. Но в сигнала до комисията се иска от депутатите да разследват дали трофеят е регистриран съгласно законовите изисквания на Европейския съюз и българското законодателство. А най-важното е дали разходите са платени от трети лица, което би довело до сериозен конфликт на интереси, тъй като държавният ни глава би могъл да поеме ангажименти в ущърб на интересите на страната. Отговорите на тези въпроси са важни не само за започналата разследване парламентарна комисия „Антимафия”, но преди всичко за нас като данъкоплатци.
По другата тема - за тайните доставки на петрол от режима на иракския диктатор, със сигурност ще се вземат предвид и думите на Сергей Станишев, че по онова време партията е била така закъсала, че не можела да си плаща сметките на „Позитано” 20. Ако това се окаже вярно, както и че един от докладите до него от тайните служби е за тези доставки, то вероятно ще излезе, че парите не са отивали до „фирмата” БСП, както е записано в документите, а в джобовете на Октопода и неговите кукловоди от двадесетгодишния криминален преход.