Общо показвания

сряда, 28 декември 2016 г.

ВКС и кутията на Пандора

Подобно на Остап Бендер, (героят на Илф и Петров от “Дванадесетте стола”), и върховните съдии нямат никакво намерение да “дадат ключа от квартирата”. Образно решението на Върховния касационен съд (ВКС), че при неспазване на правилата блъснат пешеходец става съпричинител на смърт или телесна повреда, може да се определи с народния израз “Гарван гарвану око не вади”. Дава възможност за продължителни съдебни битки, облагодетелстване на магистрати и излишно противопоставяне в обществото. Защото възможността убиец да се размине с по-леко наказание е неприемлива.

Не случайно част от съдиите са на особено мнение. И дори приемат предимството на пресичащия за абсолютно. И защо да е друго, след като практиката сочи, че там където зебрите са повдигнати, няма инциденти. Излиза, че водачите си правят сметката, знаят най-малкото, че може да си потрошат колата и намаляват скоростта. Излишно е по тази логика да разсъждаваме защо нямат страх от пешеходеца. Така че оправданията за внезапно изскачащите, не са приемливи. Как да се опазят от връхлитащите коли възрастни и инвалиди!? Друг техен аргумент е, че нямали видимост и затова им било трудно да спрат. И той лесно може да отпадне – трябва законово да се забрани от двете страни на пътеката да спират коли. Ще добавим правилото на чл.116 от ЗДвП, задължаващо водачите да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. А разпоредбата на чл.120, ал.2 от ЗДвП е частен случай на пътно поведение, създаващо задължение на водача да пропусне пешеходеца и в по-ранен момент – ако е застанал на банкет или тротоар. При сигнализиране с ръка от пешеходеца (съгласно разпоредбата на чл.32 от ЗДвП) за намерението му да премине през пешеходната пътека, за водача възниква задължение да спре и да го пропусне.

Въпреки това, съдиите приемат, че задължението не е безусловно. И че съществува само тогава, когато “реализирането му не създава опасност за движението”. След което стигат до извода за “съпричинителство” и възможността за смекчаващо вината на причинителя обстоятелство.

С решението си обаче съдиите отварят кутията на Пандора. Слагат знак за равенство между пресичането на зебра и на необозначено място. Само че всъщност зебрата по смисъла на закона е идентична с преминаването на зелен светофар. Изводът “съпричинителство” е оборим и заради липсата на съпоставимост и реципрочна взаимна опасност в действията на двете страни. И накрая нека не забравяме, че предназначението на Закона за движение по пътищата (регламентирано още в неговия чл.1) е опазването на живота и здравето на участниците и преди всичко на най-уязвимите от тях.

Не трябва да има съмнение, че това ще предизвика ответния отговор на законодателя, най-вероятно – един от първите на следващото Народно събрание.

понеделник, 19 декември 2016 г.

Планината не е за шегаджии

Всеки път, когато стане някаква издънка в планината, трябва да си извадим поука. В случая със изчезналия за пет дни Тодор Владимиров могат да се направят няколко извода.
Първият е, че е редно безхаберието да се заплаща. Как ще се уреди законово, това е работа на всички заинтересовани. Не може и за това да се бърка в джоба на данъкоплатците.
Вторият извод е, че трябва да продължи сътрудничеството с мобилните оператори, за да бъде разширен обхватът в планините. Видя се, че има възможности, след като наскоро бяха гласувани промени в закона, за да се локализира до два часа мястото на бедстващия.
Третият извод е свързан с маркировката. Милиони евро потъват в екопрограми за опазване на планините. За съжаление резултатите по отношение на екологията, бракониерството и туризмът са плачевни. Това показва, че тези, които вдигат най-много шум за опазването на природата, отдавна са се превърнали в популисти, блажено затънали в охолството на лесно спечелените пари. И в действителност не им пука за природата. Мнозина от тях не са изкачили и един връх.
Излиза, че липсва най-важната грижа – тази за опазването на човешкия живот. А без това общуването с природата не е възможно.
Разбира се, луди глави винаги ще има. Пролича си по неадекватното поведение на Тодор при появата му в хижата. Имал е късмет, че е успял да намери следите от тръгналите да го търсят спасители. Този дребен детайл в никакъв случай не е повод да се гордее, че е надхитрил бялата смърт. Но е достатъчен, за да се оценят усилията на спасителите.
 

петък, 16 декември 2016 г.

Твърде много шум за един престъпник.

Какъв срам! – не бил от онези, които ходят с бомбени пояси, а представете си, бил... българин... И уж за малко успокоение, уточнението, че е циганин. Нещо като бонус за националистите. Няма нищо случайно в това леко изместване на фокуса.
Нека попитаме направо: кой има интерес все още да носим колективна вина!?
В Германия, след Холокоста, са се поучили и вината винаги е персонална. Както в конкретния случай. В който бруталността срещу нищо неподозиращо момиче е документирана. Видя се също, че никой от бандата не се трогва и не се втурва да помогне. Освен, за да бъде прибрано падналото шише с минерална вода. Това нагнетява обществен гняв. А информацията, че извършителят е българин, е между другото. Още повече, че има няколко подобни инцидента.

Подозрително е, че у нас обвиненията стават по-тежки по етнически признак. Нищо успокоително например нямаше в съобщенията, че подпалилите лагера в Харманли не са сирийци, а афганистанци. Сякаш от надъханите и уплашени жители на града, се очакваше тази новина да ги успокои. И гневът им да бъде пренасочен.

Подобно групово вменяване на вина обслужва единствено манипулаторите на прехода. Те нямат интерес от персонализация. Колкото повече натрупана тревожност има в стадото, толкова по-лесно, спокойно и безнаказано ще се въртят далаверите.

Така че не се заблуждавайте, в света, към който се стремим, престъпникът е без националност. За него се съди единствено по това, което е извършил. Няма място за самобичуване. Срамът е само за тези, които искат да се възползват от пушилката. На едни от тях в главите им все още трещят залповете на “Аврора”, а на другите бай Ганьовият възглас “Булгар, булгар!” и днес осмисля живота им.

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Напъни за нова премяна вдясно

Все по-подозрително става взимането на мандат за съставяне на правителство от Реформаторския блок. Никак не е случайно, че след Радан Кънев се появи още една група с претенции за нов десен проект. Всъщност нищо ново, познати лица, в сянката разследвани кукловоди със съмнително богатство.

Излиза, че целта на получения мандат е едни от реформаторите да затънат напълно, а други да се изявят като борци със статуквото. Трескавите шикалкавения, вместо да помогнат, убиват възможността за стабилен кабинет, ако управляващите решат да ги подкрепят. 

Но това в никакъв случай не означава, че новите стари борци със статуквото ще имат успех. И не защото нямат време. А защото избирателите виждат, че те разчитат не на гласа на народа, а на парите на олигарси и НПО-та, да им осигурят места в новия парламент.  

Затова е ясно, че приетият мандат е напразен. А и никоя от водещите партии вече няма интерес да се тупа топката. На популистките спекулации, че сигурността на страната ще бъде застрашена, отговорът е в Конституцията – там ясно е разписано какво се случва след подадена оставка на правителството. Най-доброто в конкретния случай е двамата президенти и водещите политически партии да се обединят около общо служебно правителство. Но ако и за това няма съгласие, всеки трябва да действа по реда си.



сряда, 7 декември 2016 г.

Метроурок

Голям късмет извадиха всички, които по един или друг начин, се озоваха в метрото при аварията във вторник вечерта. Първо, защото всичко приключи благополучно и второ, заради възможността да се вземат мерки. Видя се, че бързата реакция на оператора на мотрисата и последвалите действия на всички служби не отговарят на изискванията на безопасност при извънредна ситуация. Висящите по спирките пътници не бяха уведомени своевременно какво се е случило и най-вече какво да правят, потокът на влизащи в метрото не бе спрян. Два часа трябваше да минат, за да бъде пуснат допълнителен транспорт.
Няма да коментираме, че всеки миг можеше да настъпи паника. Хората са травмирани след бунта в Харманли и от непремерените твърдения на МВР, че се издирват заподозрени за тероризъм лица. Действията на кметицата и ангажираните институции бяха самоотвержени, но неефективни. На следващата сутрин те признаха, че има нужда от други действия.

След четирите часа на принудително спиране на метрото, изводите са поучителни. А те се виждат и с просто око. Задължително е да има кризисен щаб, в който да влизат служители на метрополитена, спасителните служби, пожарната, МВР, Бърза помощ, градския транспорт и т.н. Може да се ползва и чуждия опит. Трябва да се направи всичко, което пресича действията и последствията от евентуална авария и, недай си боже, от терористична атака. Нямаме съмнение, че многобройните камери са документирали снощния инцидент. Сега записите трябва да бъдат анализирани. Всяка грешка да бъде проиграна отново и взето най-полезното за нейното предотвратяване решение. Това трябва да стане в близките дни. Няма време за губене.

събота, 3 декември 2016 г.

Кой ще ни върне парите



Б.Б. по-добре да замълчи. И да не се набутва повече в тази миризлива история с джиповете на горските.

Тя не е като да режеш лентички. А и горските не са цвете за мирисане, че да им ги връща.
Затова, както казваше Човекът от народа - да се снишаваме, докато премине бурята. Очевидно обаче не е достатъчно да си му бил бодигард, за да вденеш какво е искал да каже.

Кой му дърпа езика на Б.Б., че да се хвали как Дейвид Камерън, след като се возел на същия джип, уредил да получим 40 Рейндж Роувъра. Сега остава британският парламент да погне бившия си премиер да обясни как по-точно са изпратили колите.
Че и унгарският Виктор Орбан намеси – колко тънко сме минали – срещу една разходка с джипа край границата сме получили 320 млн.евро.
Добре, че за колите, които ще получим от Германия, говори в бъдеще време, та няма да сме виновни, ако госпожа Меркел загуби изборите.

Ще кажем направо: няма нищо за хвалене! Срамно е дори!..

Бай Тошо, само с една целувка уста в уста и един лов в Делиормана с Леонид Брежнев, уреждаше опрощаването на милиарди дълг към братския Съветски съюз.

А що за глупост бяха думите на Б.Б. за “Ладата Нива”, която щял да купи от Русия и да бронира... Не вярваме, че е искал да каже, че се опитваме да го превърнем в жертвен агнец, защото сме го принудили да предпочете руска кола. Не за друго, а защото сме сигурни, че не би казал същото на Путин.

Ах тези думи пеперуди!

Убедени сме, че твърденията му какво сме получили, заради едното возене, са празни приказки.

Няма безплатен обяд. Напротив, ще си платим скъпо и прескъпо.
Както вече си плащаме за дяволука с гьола на АЕЦ “Белене”, за “Южет поток” и за онзи петролопровод през Странджа планина.

Както е казал народа, гузен негонен бяга. Първо, джиповете изненадващо се оказаха непотребни за горските, сега – премиерът каза, че и на него не му трябвали.

Тази тяхна драма не ни кара да ги жалим, още по-малко ни развеселява простодушието му.

Кой ще ни върне парите е единствения въпрос, който ни вълнува!

петък, 2 декември 2016 г.

Другаде е заровено кучето


Какъв е този шум в петъчния ден на майстора!?

Б.Б. прибрал в НСО луксозните джипове от горските, с които те преди време  щели да возят шейхове. 

И какво от това, че вместо арабски милиардер, той самият шофира един от тях. 

Нищо необичайно, за премиера. 

Ядосал се на своеволието и им ги взел. Можеше да уволни министърката, както и да се погрижи нейният роднина, участвал в далаверата, да получи заслуженото от съда. 

Не го е направил. 

Сега става ясно - имало такава практика, през други ведомства да се набавя нужното. Нали все е държавно. Светна ни и защото поръчаните Тойоти Секвоя са толкова луксозни.

Нека не се увличаме по щекотливото.

Проблемът е съвсем друг. И той е, че с хватката, която може да наречем "дарение", много ведомства и фирми плащат такса спокойствие. 

И ако за нещо е трябвало да се вдига шум, това не е публичната тайна, че "шейхът" всъщност е премиерът. 

Правилният въпрос е защо тези пари не са били предвидени в бюджета на НСО. И случилото се не е ли корупционна практика?

Но нека приключим тази история. 

С простодушното оправдание на онзи горски от Смолян: 
"Защо се занимавате с едни 200 000 хиляди, а не с 10-те милиарда, които потънаха в КТБ."




А и да не забравяме, че онзи ден правителството реши да даде един милиард лева за уж безплатното саниране. От нашите пари.

събота, 19 ноември 2016 г.

Другият дневен ред





На вратата на мутра звънят рекетьори. "Кой е?" "Не се бойте - не сме данъчни..." 


Това се случва през последните дни. Пак се надхитрят едни и същи. Единственото сигурно е, че политиката на опорните точки, заклинателните мантри и рекетът претърпя поредния неуспех. И най-вероятно, заради нерадостната перспектива скоро да не са депутати, оставката на правителството се прие с неочаквано спокоен дебат. Нямаше изцепки, скандирания, ропот и напускане на залата, на каквито ставахме свидетели през последните години. Изводът, който може да се направи,(преди всичко, заради президентския вот) е, че политически спекулации от този тип ще водят до неизбежен провал. А тези, които продължават да вещаят хаос и да ловят вещици, бързо ще отидат в политическото небитие. АБВ, ДСБ и Реформаторския блок инатливо вървят по този път. ГЕРБ изтрезвяват след наказателния вот, но все още нито осъзнават какво се е случило, а още по-малко знаят какво трябва да направят, освен, че искат бърз реванш, което може да ги доведе до нови грешки. Червените също не са напълно щастливи от подаръка, който един неизвестен доскоро летец-изтребител им поднесе. Националистите в действителност не са единни, разногласията между тях ще цъфнат при определянето на листите за новия парламент. "Несистемните" играчи, (сред които собственикът на аптеки и бензиностанции е най-добре представилият се), няма да коментираме, защото бързо лъсна чии маши са. Излиза, че единствено ДПС е готова за избори, а до тогава,(както обикновено става в тази партия), низвергнатият и опълчил се срещу тях бивш лидер ще бъде маргинализиран.



Има и още нещо - последните консултации показват и друго: управляващите, заедно с президента, търсят начин да не стигат до избори, а да съставят ново правителство. Това им желание пролича с новото мнозинство (благодарение на "златния пръст"), гласувало на първо четене бюджета на страната. Време за пазарлъци има


Все пак, без да избързваме, ако се стигне до нови избори, дилемата ще е дали ще се появи ново движение или формация, която да обедини протестния вот. Разбира се, това няма да е новост и е любим похват на манипулаторите на прехода. Така дойде царят на власт, ГЕРБ също яхна подобна вълна, дори на два пъти, след като протестърите срещу Орешарски не родиха нищо и предпочетоха колаборацията и личното облагодетелстване. 


Общото между новопоявилите е мимикрията и контролът от кукловодите. Не че подмяната не беше водеща през целия преход, който не случайно се определя като криминален. Всички те разчитаха на популизъм и реална политика се правеше под външен натиск и въпреки тях. За да прикриват неспособността си да се справят и въртят далаверите си на тъмно, играчите се опитваха да се скрият зад измислени митологеми. Нарочените, обаче не получаваха съдебно възмездие, дори да бяха разследвани. Единици, като един червен премиер бяха застреляни, а други, като един лидер на партия, бяха стресирани с опрян в главата му, но гръмнал напразно пистолет. При всички, като при мафията, действаше омертата. И досега няма наказани за очевидния грабеж.


Затова илюзия е да се хранят големи надежди за бърза промяна на статуквото. 


Сигурно е клише, но шансът е да се търсят общи решения до края на този парламент. И вместо да се чертаят нови задкулисни схеми, да се постараят да осмислят грешките си. Видя се, че ефектът от размахването на плашила винаги води до неуспех. 


Не нови маски, враждебност и лъжливи обещания, а каузи ще са в основата на следващия успех. Изборите за президент, за кмет в столичния квартал "Младост" и референдумът показват, че животът си има други планове, с които пазителите на миналото няма как да се справят.  

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

Планинска драма с много въпроси



Винаги, когато се случва инцидент в планината, едни хукват да помагат, а други като, иначе доста шумните природозащитници, се снишават. 

Когато краят е фатален, започват взаимните обвинения. 

Няма съмнение, че основна причина за драмата, е че 34-годишният Мирослав Късовски е тръгнал с колелото си към връх Ботев, подценявайки основните рискове - злополука или внезапна промяна на времето, с което е известен Балкана.
Факт е, че бяха хвърлени скъпоструващите усилия за неговото спасяване. Но ще отбележим, че е странно да се чака премиерът да нареди включването на армията. Излиза, че няма добре организиран механизъм как да се действа и кой допълнително да помага, когато спасителите сами не могат да се справят. 

И това не е единствената причина за съмнения доколко са подготвени институциите да реагират. Оказа се, че чак сега щели да започнат разговори с мобилните оператори, за предоставяне на бърза информация от мобилните клетки.
Особена е отговорността на НПО-тата, които отчитат евросубсидиите с поставянето на многобройни забранителни табели, но нямат грижата за указателни знаци, които да улесняват придвижването на туристите. 

Изводът е, че зимата не е дошла, но отсега се вижда, че се действа хаотично. Казано малко цинично - тръгваме да спасяваме, ако го спасим, славата е за нас, ако не - той си е виновен. Не подценяваме риска за спасителите. Но случилото се за пореден път показва, че като в романа на Илф и Петров, “спасението давещите се е дело на самите давещи се”. Затова е добре, вместо всекидневно да ни занимават с проблемите по опазването на околната страна, всички да направят така, че планината да е общодостъпна и най-вече безопасна за тези които я обичат и посещават.

сряда, 2 ноември 2016 г.

За учените с любов

Не е чак толкова мрачно бъдещето пред родните учени. Срамно бе, че вместо да празнуват, в Деня на народните будители те се вдигнаха на протест. А ние трябваше да научим колко ниски и незаслужени са заплатите им.

Но има светлина в тунела. Нужна е само малко инициативност. Ето например областният управител на Русе им подаде ръка и разчита до събота техен екип да открие кой замърсява въздуха в града. Какъв шанс - сега е моментът те да покажат, че знанията им не са напразни, нито пък са хитреци, използващи позициите си за други цели, а държавната хранилка е прикритието им. Не може да не припомним, че градът е ключов, защото, заради предишни обгазявания, от там тръгна демокрацията и дойде краят на комунистическия режим. За съжаление, съветският модел на повечето институции остана. Затова, ако учените си свършат работата, то пътят за реформирането на БАН ще бъде открит. Гражданството ще въздъхне с облекчение, а държавата в лицето на областния със сигурност ще се отблагодари подобаващо.


Дано обаче да не се окаже, че това е работа на извънземните. Не е тайна, че точно учените от БАН са с едни гърди напред. Те вече общуват с другоземците, работят по дешифрирането на поредица от символи, подавани им от чуждите форми на живот. Според изследователите извънземните вече отговарили на 30 от зададените им въпроси.

Ако се окаже, че има извънземни, замесени в Русенския случай, то ще бъде даден отговор на жизнен въпрос, защото досега се твърдеше, че извънземните са приятелски настроени...

Нека все пак да се приземим. Разбира се би било огромна крачка в развитието на човечеството, ако твърденията на нашите учени се превърнат в действителност. Но по-вероятно е душманите на Русе да се окажат наследници на Ганя Балкански, рожби на криминалния преход, които за келепира, са готови да пожертват здравето на цяло поколение, както не веднъж се е случвало.


И още нещо - посткомунистически феномен е, че четвърт век след края на соца на учените не им е светнало, че "свободният пазар е непрекъснат процес, който не може да бъде държан в застой; насочен нагоре процес, който изисква най-доброто (най-рационалното) от всеки човек и в замяна подобаващо го овъзмездява", както правилно отбелязва нееднократно в произведенията си Айн Ранд,


Но да не избързваме, у нас всичко е предпоследно, а до събота има време.

вторник, 25 октомври 2016 г.

Eвтина поява на един бивш министър


"Какво мислите за Бетховен", е един от интригантските и по американски самонадеяни въпроси към четиримата от Бийтълс, когато кацат на летище "Кенеди" за първото им турне в САЩ преди повече от петдесет години. Номерът обаче не минава. "Обичам го", възкликва уж непринудено Ринго Стар, прави многозначителна пауза, за да подчертае прозрачността на питането, и изстрелва с типичен английски хумор: "Особено стихотворенията му".


По същия начин трябва да отговорим на бомбастичното твърдение на бившия правосъден министър Христо Иванов, че изборите щели да бъдат изтъргувани срещу нов състав на Висшия съдебен съвет. Но няма да го поздравим, че е тръгнал срещу вятърни мелници, нито ще го предупредим за овчето стадо и неминуемата разпра с овчаря...


Няма как, дори с ирония, да го сравним с героя на Сервантес. Няма романтика - има пресметнати бъдещи индулгенции в търсене на подкрепа за реванш. Които обаче няма кой да му даде. Защото Иванов не оправда доверието - нито на тези, върху чиито рамене се възкачи до заветния пост, нито на другите, които го назначиха и които предаде зад гърба им, като, вместо да се заеме с реформите, предпочете да доносничи срещу тях в Брюксел. А след като го разкриха и отстраниха, лъсна, че и за реформите блъфирал и не е оставил нищо, от което да се вижда, че е направил някакво усилия в посока на промените.


Затова е най-добре да си седи при скелетите в гардероба.

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Предизборен дъжд от анкетни комисии


Приказката "ако искаш да забатачиш една работа, създай парламентарна комисия" не е от вчера. В състезателен дух, кой първи да внесе искането, само за дни избраниците на народа създадоха няколко -  за средствата по АЕЦ "Белене", за картела с горивата и за концесията в мини  "Бобов дол". Прозрачна инициативност. Няма как да не я свържем с наближаващите избори. И да прогнозираме, че всичко ще утихне след тях. После комисиите ще приключат работата си без резултат.


Разбира се, по-добре е, че те бяха създадени. Защото непостоянният политически вятър може така да задуха, че за първи път в нашата най-нова история видни политици, и дори бивши министри, да получат подобаващи наказания. Това е, което отдавна чака обществеността. Защото нанесените щети се плащат не от извършилите престъпленията, а от данъкоплатците. В конкретния случай ще добавим, че поминъкът и здравето на миньорите няма как да бъдат пренебрегнати.


Ако се върнем назад омертата беше  - ние ще си затваряме очите, докато сме на власт,  вие също за нашите далавери, когато я получите. Тази зависимост е проблемът, който ако се реши, страната ни ще се превърне в правова държава. Не са нужни шумни кампании как трябва да се промени съдебната система, за да бъдат пресечени подобни зависимости. Сегашното законодателство е напълно достатъчно, за да получат виновниците за тези афери полагащото им се наказание. Стига да има достатъчно политическа воля.



петък, 7 октомври 2016 г.

Политици за отстрелване


Случи се като в приказката за ловците, които спорили дали патицата в блатото е истинска или фалшива. Изведнъж се чул изстрел от невидим ловец. После проехтял гласът му: “Хайде сега нека някой от вас да иде и види дали патицата е фалшива или истинска!...”

Толкова за Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. И най-вече за управляващите.
Все пак мнозинството получи захарче – Антонио Гутереш бе избран, огънят, подклаждащ популизма на политическите “чичовци”, изгасна. Конфузът лесно може да се размие в доморасла среда.

Остава открит обаче въпросът защо, след като получи ясен сигнал за отношението на Русия към издигането на нова кандидатура за шеф на ООН, с неприсъщото за дипломацията оповестяването на ходатайството от немската канцлерка Ангела Меркел пред Владимир Путин, правителството се отметна от Бокова и все пак издигна Георгиева като официален свой кандидат. Няма ясен отговор засега. Евтино е да предположим, че управляващите са проявили партийна солидарност в неформалната битка между десница и левица в Евросъюза. Нито, че са приели за чиста монета насърчителните знаци, дадени от Москва, дори и такива да е имало в личния разговор между премиера ни и президента на Русия. А приказките за намесата на тайнствените “Господари на света”, ще остави за ширпотреба.

Какъвто и да е отговорът, шамарът е много силен. Излиза, че избраниците на народа не са научили уроците от миналото, че вземането на страна в битка между Колосите, ще е пагубна за всички.

Всъщност, в сезона на гроздобера и зимнината, обществеността слабо я интересува кой е председател на ООН. За властимащите обаче, това не е нова спасителна сламка, като успокоителното захарче с приключилия избор. Андрешко знае кога да набута съдията в блатото и да го остави да хленчи. А тъмнината този път да не му отговори. Както го направи онзи глас след като патицата бе гръмната.

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Постът, който не е за всеки

Владо Кузов очевидно не може да избяга от нрава си да ни баламосва, след като списъкът на хората, които го подкрепят за президент, се оказа, че е пълен с фиктивни имена. С лъжи се опитваше да се измъкне и когато го съдеха за педофилия. Впрочем, възниква въпросът трябва ли съдени за педофилия лица да бъдат допускани в надпреварата за публични постове. 

Това, на което трябва да обърнем сериозно внимание, обаче е, кой има нужда от зависимостите му- най-малкото, за да отклони общественото внимание. Или пък, ако го бяха допуснали – най-вероятно да открадне полагащите се на друг гласове. И това е също за разследване. 

Изводът е, че са необходими както законодателни, така и съдебни мерки, за да не се допускат такива лица да петнят изборния процес. Дори да се приеме, че изборите не са само добре калкулирано състезание и трябва да бъде разведрявано с такива като Кузов, има граници, които не бива да се прекрачват. 

Време е да се престане с евтините номера, използвани от кукловодите в началото на прехода. Точно те излъгаха надеждите на хиляди и накараха немалка част от избирателите да предпочетат трудния път на емигрантството. В конкретния случай съдът отдавна се е произнесъл. Трябва само да се затвори законодателната вратичка, която дава възможност да бъдат ползвани подобни политически услуги. Номерът “всички са маскари и всички вкупом съгрешихме” може да обслужва нечии интереси, но няма как да има траен ефект в новия демократичен ред, където моралните норми и личната отговорност пред тях са тези, които се ценят.

неделя, 25 септември 2016 г.

Солидарност в пенсия

Паметливите си спомнят, че Желязната завеса първо падна на границата между Австрия и Унгария. Двамата тогаващни външни министри на двете страни Алоис Мок и Гюла Хорн собственоръчно прерязаха телената мрежа през юни 1989 година. И хиляди германци изхвърчаха с трабантчетата си при роднините на Запад през отворената граница.
Днес 26 години по-късно европейските лидери строят нова Желязна завеса, очевидно забравили уроците от миналото. Те са по-разединени от тогава, когато имаше само Изток и Запад. Австрийци и унгарци усилено изграждат нови огради помежду си. Заради бежанците.
Всъщност парадоксално е, че поредната среща между евролидерите за новото разделение беше събота във Виена. Нищо успокоително не дойде от нея. Да, Брюксел още преди това ни обеща 160 млн.евро помощ, но това са мерки на парче. Липсата на обща европейска стратегия в никакъв случаи не намалява заплахата да бъдем залети от бежанци. Във Виена не се чуха нови визии, а само уклончиви пожелания за нашето предложение и това на други балкански лидери за създаването на зони за сигурност извън Евросъюза.
Истината е, че солидарност между страните на стария континент вече няма. Тя май излезе в отпуск, да не кажем в пенсия. И разумното поведение на нашата страна е да продължи да се грижи за собствената сигурност като поддържа добри отношения със съседите, от които зависи мигрантския наплив и същевременно доизгради стената. Както е казал народът никой не може да ни помогне ако сами не си помогнем.

понеделник, 19 септември 2016 г.

Подготвя ли Костов отстраняването на Радан!?



Странно е мълчанието на лидера на ДСБ Радан Кънев в хаотичната медийна стрелба от участниците на готвещия се в лабораторията на Иван Костов нов десен проект. За сметка на това неговият първи заместник в партията оз ген. Атанас Атанасов всекидневно се появява с нова интрига. Първо "възмутено" заяви, че кметът-крадец на Перущица бил арестуван защото ДСБ отказало да подкрепи ГЕРБ на изборите, в петък от трибуната на Народното събрание обвини неколцина висши служители на ДАНС в заговорничене, а днес поиска управляващите да полегнат на опозицията, ако искат да имат свой президент.

И понеже пушилката му е рехава, но впечатляваща сините каски, не е трудно да се направи извода, че бившият шеф на контраразузнаването, се готви да наследи неадекватния Кънев. 

Всъщност сегашният лидер отдавна е загубил доверието на Костов. Не за друго, а защото не можа да капитализира участието във властта не само на лаборанта от Драгалевци, но и на останалите участници в новия десен проект. Дори напротив - със шашавите си действия, той се превърна в дежурната мишена на всички вдясно.

Затова създаването на новото формирование ще е претекстът за елегатнтото 
отстраняване на Кънев и лидерството за обичащия властовите позиции Атанасов. Оз генералът, който се прочу навремето с редица операции, най-популярната от които е тази с кодовото име "Гном", в която бе набъркан той самия, е всъщност машата, с която Костов ще дърпа задкулисно всички основни играчи в готвената дясна формация.

петък, 16 септември 2016 г.

Смешен плач за крадлив кмет

Винаги когато лъсне поредната далавера, извършена от наследниците на Иван Костов, се намира някой, който гръмко да извика "Бият Паниковски"! В ДСБ очевидно не са проумели още, че номерата от класиката "12-те стола" на Илф и Петров не трогват никого. Обидно дори за техните избиратели е наивното обяснение на бившия шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов, че присвоилият крупна сума пари кмет на Перущица е преследван, защото началниците му по партийна линия отказали да подкрепят ГЕРБ за предстоящите избори. Като автор на "конспирации", Атанасов можеше да измисли нещо по-добро от това как бълхата ухапала слона. 

Всъщност, няма защо да ги "бият", те сами си причиняват това, което с евтин популизъм искат да пришият на други. Така беше когато лъснаха партийни и лични сметки във фалиралата КТБ, така се държаха, докато подкрепяха съмнителни кандидати за кметове на градовете Варна и Хасково. Няма да се връщаме назад в годините, за да припомняме аферите от управлението на лаборанта от Драгалевци. 

Очевидно е, че няма промяна и кражбата се е превърнала в партиен рецидив. 

Преди обаче да вдигат пушилка, е добре техният лидер Радан Кънев да им прочете от романа "инструкцията", предхождаща виковете за помощ. Там е записано, че трябва "да се вземе всичко, което се намери в джобовете на споменатия гражданин" и "за извършеното да се доложи". Това направиха от прокуратурата, ДАНС и МВР. 

Останалото се надяваме да го свърши съдът.

вторник, 13 септември 2016 г.

Кой ще плати за изпадналите в беда

Гръмките фрази за сигурността на страната ни имат и една друга страна, която мнозина се правят, че не забелязват.
Професор Милан Миланов от "Пирогов" съобщи в сутрешния блок на една телевизия, че за животоспасяващите консумативи на Цвети (гимнастичката) още в самото начало трябвало да се платят 22 000 лв. И че Кралев (министърът на спорта) ги дал. На въпрос какво се случва, ако няма кой да плати - той отговори: "Или "Пирогов" плаща, или ние не ги слагаме... И това е ужасното...." Каза го като човек, който със сигурност също умира, заради тази дилема.

Всеки ден стотици лекари, пациенти и техните роднини се налага да търсят спешно решение. Лошото е, че някак си свикнахме - неизбежните смъртни случаи, заради липса на пари, се превърнаха в част от ежедневието. Тези, които гледат от страни също не са невинни. От морална гледна точка и протестъри, и политици са длъжници...

И понеже вече влязохме в президентската кампания нека кандидатите да запишат решаването на този проблем отсега в дневния ред на Съвета по национална сигурност. Какъв е смисълът от политическата победа, ако не се спечели най-важната битка - тази за спасяването на изпадналия в беда.

Фалстарт

Една грозна сцена, в която партийни хардлайнери, в присъствието на кандидат-президент, тъпкаха знамето на Евросъюза и същевременно развяваха руски знамена, трябва да е сигнал към политическите партии. Крайно време е да разберем, че с пещерно поведение, четвърт век след началото на прехода, избори не се печелят. Още повече, че президентът по Конституция трябва да е обединител на нацията и се избира пряко от народа. Голяма част от хората и повечето политици са наясно, че страната ни има полза от добри отношения със съседите ни, с Евросъюза и САЩ. И когато между тези страни има противопоставяне, нашата търпи загуби, както се случи с "Южен поток".
Започналата регистрация на политическите партии за предстоящите президентски избори е повод, който трябва да накара щабовете им да озаптяват подобни прояви. Ще напомним, че надписът на фасадата на Народното събрание - "Съединението прави силата", не е случаен. Винаги, когато нацията е била разединена, страната ни се е превръщала в лесна плячка. И обратно - когато хората са били единни, тогава и великите сили са се съобразявали с волята им.

неделя, 11 септември 2016 г.

Двете лица на Радан

Винаги е стряскащо, когато лъсне далавера, в която има пръст Радан Кънев. Не защото някак си свикнахме да се забавляваме с нелепите опозиционни изяви на десния лидер, а защото претенциите на реформаторите и подкрепящите ги "протестъри", че са водещи в борбата с корупцията, се оказват маска. Зад която в повечето случаи наднича сянката на техния патрон Иван Костов. Така беше и когато се оказа, че партийните пари на ДСБ са на преференциална лихва във фалиралата КТБ, така излезе и по време на кметската кампания на последните местни избори, когато ДСБ застана твърдо зад кметове като бившия на Хасково и провалилия се в последствие десен кандидат за Варна, разследвани за престъпления и финансирани от съмнителни кръгове. Не е случаен и купувачът на златния имот в центъра на София - връзките с КТБ и Костов са преки. Въпрос на време е прокуратурата да разнищи кой какво ще получи като "награда" за тази сделка.
Време е да се сложи край на тази двойнственост. Уж не е за вярване, но и сега, както и при предишните случаи, дясната ръка на Командира препоръчал като своя квота назначението на областния управител, разрешил сделката. Когато обаче подобни постъпки се превърнат в рецидив, независимо че Кънев не е нещо повече от кукла на конци, е добре да се предприемат съответните мерки - политически или съдебни, ако се установи участие в ощетяването на държавния интерес. Противопоставянето на подобни "препоръки" е важно и за демократичния процес, който се изразява не само с лозунги и посочване с пръст, но и в носене на съответната отговорност.

четвъртък, 8 септември 2016 г.

Стимул за дарители

За някои може да е изненадващо, но се появи законопроект, който бе приет с внушителните 129 гласа и не предизвика предизборни спекулации. Дарените до 30 дни преди изтичането на срока за годност храни няма да се облагат с ДДС. Освен това бе регламентирано т.нар. „хранително банкиране“, т.е. юридически лица с нестопанска дейност, но регистрирани като оператори с храни, също да могат да извършват тази дейност. По този начин се развързват ръцете на много частни лица за полезни инициативи. 

Трябва обаче да припомним, че дарителството у нас след демократичните промени навява лоши спомени. Затова съставителите на закона са се постарали да има и някои пречки за измами. Една от тях е, че тези дарения не трябва да превишават 0,5% от общия годишен оборот на фирмата. Това не е достатъчно. Самата възможност за спестяване на ДДС дава възможност за прилагане на някои врътки. Не е трудно да си представим как пътят от голямата хранителна верига до живеещите в недоимък да се окаже "дълъг", защото някои са решили да се облагодетелстват. Не случайно от финансовото министерство имат някои възражения по текстовете. 

Остава ни да се надяваме, че добрата новина няма да бъде помрачена и че близо 670 хиляди тона храна ще може да бъде разпределена между социално слабите български граждани.

петък, 2 септември 2016 г.

Предизборна пушилка с досиета

Четвърт век след демократичните промени, става все по нелепо да се развява призракът на ДС в пленарната зала. И това, че се разширяват категориите на проверявани лица, кандидатстващи за публични постове е новина, която ще даде повод за политически спекулации, но няма да има ефект от нея. Както се случи днес в Народното събрание. 

А затова, че сянката на репресивното тоталитарно минало често се появява в ежедневието, вина имат не само наследниците на бившата комунистическа партия, но и тези, които размахваха знамето на демокрацията, но тайно си разпределяха благата в синьо-червената мъгла. 

Днес няма нужда от крайни изцепки, каквито са призивите от БСП за закриване на комисията по досиетата. Обаче идеята за създаването на институт, който да пази архивите и да даде възможност да се изследва това минало, е добра. Не е трудно с общи усилия комисията да се преформулира. Там работят хора с опит, те са тези, които ще бъдат най-полезни за този институт. 

Другото е излишна патетика, която развеселява като вица за Гарабед Шпионина, който трябвало да бъде посетен от агент на чужда държава. „Пристига агентът пред блока и вижда, че на всички звънци имената започват с Гарабед. Решил да звъни поред. Още на първия, щом чули паролата по домофона, от другата страна тутакси отговорили: "А-аа, Гарабед Шпионина ли търсите, звъннете на осмия етаж, 35-ти апартамент".

четвъртък, 1 септември 2016 г.

Къневщини (не) за смях


След развеселяващите изцепки на Радан Кънев в пленарната зала в началото на есенния политически сезон, бихме могли да се запитаме, дали той е истинска опозиция на управляващите или тайно оръжие, с което се разсейва вниманието от популистките напъни за солидност на левицата и националистите. Ако на наследника на Иван Костов отдавна не се гледаше като на шут, то изявлението му, че Русия, Турция, Германия и САЩ вече не са велики сили за България, щеше да е стряскащо. От шоуто обаче си изпатиха единствено колегите му реформатори, които очакваха друго изказване.

Нека оставим обаче шегите настрана. Отдавна е известно, че реформаторите са орел, рак и щука. Но е неудобно някакси цяло лято блокът да не изработи единна позиция за новата парламентарна сесия. Глупаво е Кънев да продължава да е съпредседател на групата, след като още миналия декември обяви, че минава в опозиция. И как да тълкуват избирателите им, че отсега бият отбой с твърдението, че техният кандидат няма да е фаворит за президентския пост. В такъв случай по-добре да търсят общ кандидат в рамките на управленската коалиция.

Няма да се задълбочаваме в техните проблеми. Те все по-малко интересуват избирателите. Очевидно къневщината е започнала да става заразна. От нея няма полза никой, нито управляващи, нито опозиция, а още по-малко дясномислещите. Интересно обаче е да се отбележи, че издънките вдясно се правят все от любимци на протестърите. Така е не само с Кънев, така беше и с бившия правосъден министър. А всички до един (уж) искаха реформи. Провалът им означава единствено, че политиката не е за всезнайковци, свикнали с яслите на НПО-тата. Да се обявиш за реформатор, не означава че си такъв. Рано или късно фалшът в политиката лъсва. И тогава избирателят заслужено ги изхвърля извън борда на политическия живот.

вторник, 30 август 2016 г.

За повече ред в бежанските центрове


Масовото сбиване в бежанския център в Харманли, трудно потушено след намесата на над 50 полицаи и с участие на жандармерията, е лош сигнал за организацията що се отнася до недопускане на подобни прояви. Още повече, че това е второто меле през последните десет дни. Развеселяващи са и обясненията, че сбиването станало заради един от лагерниците, който пеел фалшиво и под влияние на алкохол. Също така, вместо хвалби за заловените по границата бежанци, е добре да се помисли за реда в лагера. Особено след критиките за условията на живот там. Бежанските лагери са не по-малко важни от изграждането на оградата и залавянето на трафиканти. 

Неудобно е някакси, няколко години след създаването на центъра и влагането на хиляди евро помощ от Брюксел в него, да се озовем отново в ролята на молещи. Не че не е необходима, след случилото се. Но от кумова срама преди това сами трябва да вземем мерки. Не е необходимо те да са драстични, но след като българските граждани спазват принципи за поведение на обществени места и в домовете си, би следвало това да се отнася и за мигрантите.
 
Не на последно място, заради случката не е необходимо да се подхранват националистически страсти. Гражданите на Харманли имат право да протестират. Затова държавата трябва да покаже, че е на мястото си. 

Вече е ясно, че пътят на бежанците към богатите европейски страни ще става все по-трудно и вече пристигналите няма да могат да постигнат целта си и ще остават тук, или ще се връщат обратно в страната от която са пресекли границата ни. Необходимо е поддържането на добри отношения със съседите ни и общи усилия за справяне с кризата. Почистването  обаче на собствения двор си остава наш проблем.

събота, 27 август 2016 г.

За кожата на един алпинист

Милозливостта на съдиите пуснали под гаранция пътни престъпници започва да става натрапчива. Особено, когато има критики към съдебната система за корупционни практики. И в случая с убитото семейство мотористи от турски шофьор, и с алпиниста Боян Петров, пометен от “небрежна” румънска шофьорка, неспазила ограничителните знаци, личи опасна доверчивост. В единия случай гаранция било, че иначе живеещият в Германия убиец, “внезапно” се сдобил с квартира в София, а в другия - мургавата румънка имала две деца, за които трябвало да се грижи, сякаш мъжът й не може да се справи. Видяхме как реагираха рокерите, след като гастарбайтерът потъна в дън земя и още не е открит от Интерпол. Съдът си измива ръцете с МВР, полицията пък нямала ресурс да сложи пазач пред квартирата - проследяващите гривни били кът, а поръчката им се бави заради предлаганата висока цена.
Интересно е кой ще поеме отговорност, ако румънката последва многобройните примери на избягване на правосъдие...
Ясно е, че прехвърлянето на топката между институциите само засилва недоверието към тях. А противопоставянето по между им е добър знак единствено за престъпниците и обслужващите ги. За някой може да е странно, че обществеността се вълнува от подобни “дреболии” и не оценяват всекидневните високи отговорности, пред които са изправени държавниците ни. Но точно тези битови инциденти са показателни до каква степен държавата е гарант за сигурността на гражданите. А те имат право на това, не само защото са данъкоплатци, а и защото от отношението към тях зависи дали големите европейски страни ще се държат уважително, или ще ни смятат за втора категория граждани 

понеделник, 22 август 2016 г.

Пожар в храма на културата


Изпепеляването на няколко тютюневи складове в Пловдив, паметници на културата, е предизвикателство не само към милеещите за нея, но и към държавността.
Знае се, че има сблъсък между обществен и частен интерес за тези сгради. Известно е вече, че палежът е умишлен. Прокуратурата, както и при първия случай, така и сега, ще трябва да си свърши работата. Необходимо е обаче останалите институции да действат бързо. Виновните трябва да получат подобаващо наказание, включително и по новите антитерористичите текстове в Наказателния кодекс. Със сигурност животът на живеещите наблизо е бил в опасност и само адекватната намеса на огнеборците ги е спасила.

Ще отбележим още, че за тези складове имаше план да се превърнат в още един културен център на града, който се готви да бъде през 2018 г. културна столица на Европа. Но не само заради това реакцията е емоционална, а и защото складовете се свързват с имената на родолюбецът и благодетел на града Димитър Кудоглу и писателя Димитър Димов.


Има много начини, по които може да се намерят пари за възстановяването им. Било от заловена контрабанда, било с помощта на еврофондове. Пловдивчани също би следвало да се отзоват. Проблемът обаче е, че това ще е огромен разход. Затова държавата трябва да използва цялата си мощ, за да пресече веднъж завинаги подобен род посегателства.

събота, 20 август 2016 г.

Костов и скелетите в гардероба

На чужд гръб сто тояги са малко, е казал народът. Иван Костов, бивш премиер и настоящ пенсионер, твърдящ, че се занимава с лабораторни анализи, се появи, за да забърка поредната каша, както само той умее - да хвърля обвинения, да тъпче беззащитните и витиевато да хвали тези, от които очаква нещо да получи: най-малкото да не ровичкат в мрачното му минало.

Изобщо не се учудваме, че виновни за всичко се оказаха избирателите. Той ги излъга по време на своето управление, но и те не му простиха. Днес той в прав текст обвини всички, че не искат да плащат за метро и магистрали. И че лъжат, че са бедни. Няма да припомняме, че той не си мръдна пръста нито за строителството на метрото, нито за магистралите. Но направи хората по-бедни, като ги излъга с масовата приватизация. Лесно е да размахва пръст на управляващите и съпартийците си за поведението ни към нашите големи съседи, но нищо не каза как би решил проблема с прииждащите бежанци. По този повод ще му припомним как по време на косовската криза беше готов да услужи с коридор за руските самолети, но парламентарният разум го принуди да не го допусне. Няма да приемем и мнението му за банковата стабилност, за валутния борд и еврото. Известно е в коя фалирала банка държеше парите си и тези на партията с преференциална лихва. Точно неговите избиратели нагледно разбраха защо крадците викат дръжте крадеца. 

Затова по-добре е политическият милиционер от времето на соца и провалил се премиер да си стои при скелетите в гардероба и да не се опитва да плете нови интриги.

понеделник, 15 август 2016 г.

Незрящи показаха, че върховете са за всички


През последните два дни двама незрящи Калинка Бонева и Виктор Асенов, заедно с кучетата си водачи, изкачиха връх Вихрен и преминаха по опасния ръб на Кончето. Те са първите, които го правят и естествено постъпката им предизвика вълна от възхищение в мрежата. В началота на есента Боян Петров, покорил вече осем осемхилядника в Хималаите, ще води ентусиасти на вр. Мальовица (Рила) и до Райското пръскало (Стара планина).

Няма нищо случайно нито в постигнатото от незрящите, нито в намерението на болния от диабет Петров. Това,  което тримата вършат, не  е само за овации. То е знак, че планините ни не са нито за поголовна сеч, нито за опазване от мними "еколози". Всички заинтересовани трябва да направят така, че всеки, който иска да се наслади на природата ни, да има тази възможност. Като спазва всички правила за опазването и, разбира се. 

Не може в трите ни национални парка да потъват всяка година милиони евро, а да има повече забранителни табели, от колкото указателни. И инфраструктурата в тях да е на примитивно ниво. Крайно време е, вместо да си пречат едни на други на принципа "на мене може да ми е зле, ама и на съседа също няма да му е добре", да загърбят безсмислените битки и да направят така, че това, което постигнаха двамата незрящи, да не се превръща в събитие, а да е ежедневие. Похвално е, че Петров ще привлече за каузата на природата стотици нови планинари, но за да има продължение, то не може да се случи без превръщането на планината в достъпно място

понеделник, 8 август 2016 г.

Мнима еврозагриженост


Свидетели сме на поредното доказателство за двойния аршин на Брюксел. Буквално за дни Европейската гранична агенция (Фронтекс) засили присъствието си на сръбско-българската граница. В същото време интересът на агенцията към другите две невралгични граници е слаб - на Гърция бяха обещани 4000 души, а са изпратени само 300, по границата ни с Турция са командировани неколцина души на граничните пунктове, където проверяват само документи.

Подобно "загриженост" показва или пренебрежително отношение към страни, които са граници на Евросъюза или (което е по-лошо) е знак за стесняването на границите. По този повод е добре не само нашите евродепутати да защитават интересите на страната, но и национално отговорните институции като парламент, правителство и президентство да изработят позиция по отношение на бежанците. И да бъде представена в Брюксел. След което да поискаме дължимото.

Няма да припомняме колко десетки милиони бяха хвърлени в няколко дневна операция за ограничаване на бежанския поток в Средизимно море, докато годишната помощ за нашата страна е в пъти по-малка предвид на икономическото ни състояние. Излиза, че както досега, ще трябва сами да се оправяме и ще разчитаме на добронамереността на съседите ни. Не е редно и малко обидно е обаче по границата с Турция да обикалят съвместни българо-сръбски патрули. Еврочиновниците трябва не да се грижат за своите интереси или да имитират дейност, а действително да помогнат на страната ни.

петък, 5 август 2016 г.

Защо все "изчезват" престъпници


Съобщението, че турският гражданин Фарук Бекташ, който прегази и уби семейство мотористи край Драгоман на 24 юли, е изчезнал, е нелицеприятно за съдебната система. То е показателно за това, че каквито и промени да се направят, допускането на случаи като този, не може да върне доверието в нея. От една страна съдът е проявил хуманност като е пуснал един възрастен човек под домашен арест, но от друга страна е можело да се възползва от направените през април месец промени в закона за изтърпяване на наказанията и да му бъде поставена електронна гривна за проследяване. Сега първи ще се разбунтуват рокерите, които поначало изразиха недоволство от това, че лицето е оставено на свобода. С право може да реагира и прокуратурата в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров, който предложи тези допълнения в закона в началото на миналата година. Ще припомним, че те са резултат и от общественото недоволство заради изчезването на братя Галеви, осъдения по делото "Соло" Илиян Тодоров и др. "Гафът" е и знак към онази част от магистратите, които непрекъснато негодуват, че бавният процес на реформи спъвал борбата с корупцията, но гледат през пръсти на собствения си двор, който първо трябва да прочистят.

Срещу пожарите без популизъм

Жегата не е отминала и зам.министъра на земеделието Георги Костов. Едва ли по друг начин може да се обясни изхвърлянето му, че “паленето на огън трябва да се разглежда като терористична дейност”. Няма да коментираме опасността от подобни квалификации на човешката безотговорност. Но първо ще му обърнем внимание, че би следвало да поздрави пожарникарите и военните, които до този момент си вършат работата безупречно и няма човешки жертви. И второ, да бъде така добър да накара служителите си да дадат и своя принос – нека земеделските инспектори и горските да обикалят кризисните участъци и да глобяват нарушителите, позволили си да палят стърнища или да въртят меса на скари. Работа на полицията е също да патрулира из критичните места. Няма да пропуснем и еколозите, които винаги са насреща, когато биха могли да оправдаят някой екопроект, но никога не са на места, където ще помагат само за полза роду.

Неволи заради безхаберие

Не е изненадващо, че само за денонощие са проведени четири спасителни операции в планините – хиляди са потърсили спасение от горещниците там. Очаквано и спасителите действат бързо, повечето от тях са бивши и настоящи алпинисти. Обикновено като причини за нещастните случаи се изтъква неподготвеността на туристите. Надценяват си възможностите или пренебрегват многобройните опасности, сред които загубването е най-малката, при сегашното хубаво време. Проблемът обаче е другаде – в липсата на информационни табла на изходните пунктове, които да съобщават какво трябва да знае всеки, за да избегне инциденти.

Вярно е, че у нас няма опасност от височинна болест, но за сметка на това хипертониците са изправени пред сериозен риск, изненади крият каменисти пътеки, скрити от тревите, възможно е да имаш непредвидена среща със змия, изпълзяла на припек. Но за това, туристите не се предупреждават. Същото се отнася до възможността да се загубят, заради липсата на маркировка. За сметка на това навсякъде има забранителни табла, финансирани по екопрограми, в които най-обстойно се обяснява какво те чака, ако нарушиш изброените правила. Сякаш грижата за човека не е първостепенна.

Не че тези забрани не са важни. Например има една, която е актуална, но се престъпва масово, особено през уикенда – безразборното палене на огньове. Но и тук вината е в тези, които се грижат за планините - нито местата за пикник стигат, нито могат да се видят горските, които трябва да пресекат със солени глоби това опасно безхаберие, гарнирано с чалга на воля.

вторник, 26 юли 2016 г.

Депо за джихадисти ли сме!?

Не знаем доколко е успокоило гражданите на Германия съобщението на говорителя на тяхното МВР, че терористът от Ансбах е трябвало да бъде депортиран в България.

Но ако се опитват да внушат, че случайно са забавили връщането у нас на този "дружелюбен, мил и незабележим" човек, както го описват техните социални служби и грешката няма да се повтори, това трябва да предизвика реакция на нашето външно министерство. Най-малкото е повод страната ни да поиска ревизия на договореностите за прием на бежанци от страни членки на ЕС.

Преди години имаше примамливо предложение дълбоко в недрата на Стара планина, (там където се намира единия от трите световно признати наши биосферни резервати), да бъде изградено депо за европейски ядрени отпадъци. То нямало по никакъв начин да застраши населението, нито да наруши екологичното разнообразие, се твърдеше в офертата, която за щастие не бе приета.

Ще кажем направо - минал е повече от четвърт век от времето, когато еднолично се вземаха решения и можеше да се скрие за известно време, че Чернобилския облак е над страната ни. България не може да се превърне в депо или затвор за джихадисти.

Обидно е да се правят такива изявления. Най-малкото защото като външна граница на Европа почти нищо не получава за опазването и. И е принудена да се грижи за безопасността със собствени средства. 




Не са приемливи и обясненията на нашето МВР - че самовзривилият се не можело да ни го върнат по Дъблинското споразумение, а само по това за реадмисия на бежанци. 

Кой крив, кой прав, слабо ни интересува след случилото се. 

Същественият извод е - вътрешното ведомство, (вместо непрекъснато да се хвали, че прави всичко за сигурността на гражданите и че в момента няма заплахи), да следи внимателно кой влиза на територията. И при най-малкото подозрение да не допуска потенциалните престъпници.
 

Също така политическата ни класа, вместо да използва изявлението за  спекулации с националистически отенък, е добре да положи достатъчни усилия, така че европейските политици да спрат да гледат на страната ни като заден двор на континента.