Общо показвания

сряда, 31 юли 2013 г.

Плащане на стари сметки


Президентът Росен Плевнелиев може да се окаже голямата изненада на дебата в парламента по приемането на промените в бюджета. Той заяви вчера, че може да наложи вето. Ако това стане, той  ще влезе в историята на прехода като първия държавен глава, позволил си да атакува бюджет, приет от Народното събрание. Изобщо не се съмняваме, че ще го направи, той вече доказа, че не се интересува от стабилността на страната, а единствено от възможността да има често служебни правителства, както си призна в „Уолстрийт джърнал“. Радващото е, че в крайна сметка не той ще вземе крайното решение, а парламентът. Разбира се, че загубата на време също е в полза на онези, които му дърпат конците. Те се надяват, че ще могат в суматохата допълнително да нажежат страстите пред парламента. Но и този номер едва ли ще мине, защото тези, които искат промяна, вече настояват, че и 

действията на президента, свързани с бъдещи избори и назначаване на служебен кабинет, трябва да бъдат контролирани

И те са безусловно прави, не само защото предишният служебен кабинет се опита да замете следите от лошото управление на ГЕРБ, но и извърши куп безобразия като например скандалното самоназначаване на неговия премиер за посланик в Рим или пък онези бюлетини, така старателно подредени по региони в печатницата в Костинброд.

Иначе що се отнася до бюджета отсъстващите доскоро от  парламента от ГЕРБ също ни "изненадаха" със свои мерки за предложените от управляващите промени в бюджета. Те предложиха вместо исканото емитиране на един милиард лева нов дълг да актуализират бюджета с 200 млн. лв. Това означава според тях разходната част да се увеличи със 150 млн. лв., от които 40 млн. лв. за интеграцията на хора в неравностойно положение, както предлага и правителството, още 85,6 млн. лв. допълнително за енергийни помощи и други 24,6 млн. лв. за предприемане на активни мерки за насърчаване на пазара на труда, главно на младите хора. Бившите управляващи смятат, че ако този пакет бъде приет, реално увеличението на бюджетния дефицит ще е с 64,4 млн. лв., а не както предлага правителството - с 493,4 млн. лв.
40-те млн. лв. за интеграционните нужди можело да се вземат от редуцирана вноска на България в европейския бюджет, която е изчислена на базата на ръст на БВП с 1,9%, но при очакван ръст от 1% намалението на вноската е приблизително в тези размери. Що се отнася до оставащите 50 млн. до 200 млн. те са за образование или за земеделие.
Така се формулира главното обвинение на ГЕРБ,
че управляващите искат да откраднат повече от 500 млн. лв. Кои знае защо обаче

герберите забравят, че 800 млн.

от тях трябва да почнат да се връщат през август. Този заем правителството на ГЕРБ тегли през февруари, за да плати на фермерите, и то четири месеца по-рано, за да избегнат заплахата от протести.
Не се знае къде отидоха и над 300 милиона, които кабинетът на Борисов изхарчи само за няколко последни заседания с двайсетина постановления и решения.
Също така бившите с лека ръка обвиняват, че бизнесът спрял да работи. А как ще заработи, без да му се плати и да бъде стимулиран, след като той бе смачкан от тях - 100 000 фирми бяха докарани до фалит. Това се случи, защото тяхното правителство финансираше дефицита  чрез неразплащане на поети ангажименти и чрез нерегулярно и просрочено възстановяване на ДДС.  Затова бизнесът бе поставен на колене и внасянето на осигурителни вноски спадна рязко. Това доведе до

небивали социални последици

от изброените незаконни действия на кабинета на ГЕРБ и поставиха страната в състояние на разруха и недоволство, което бликна през февруари и не е спряло и до днес, защото бакиите трудно се оправят, а и самият икономически механизъм трябва да заработи по друг начин.
Не трябва да се забравя, че три години поред бившите управляващи не индексираха пенсиите, като престъпно нарушиха Закона за пенсиите. На четвъртата година се оказа, че не знаят, че парите за пенсии не са бюджетни, а от НОИ, от осигурителните вноски и данъците. Ще припомним, че по време на управлението им нито стотинка не бе внесена в НОИ от сделки за приватизация, както е по закон. Внушителното нарастване на броя на безработните пък лиши НОИ от внасяне на осигурителни вноски, което също удари размера на пенсиите.
Но има и добра новина. И тя е, че бившите управляващи няма как да скрият това. И заедно с тях всички български граждани ще разберат


защо се налага тегленето на тези пари


Оптимистично за така уязвимата в момента наша демокрация е това, че дебатът се води в пленарната зала. Дано да продължи в този дух и да не е временен популизъм. Защото никак не се връзват вече направените от депутати на ГЕРБ резервации за правителствените резиденции през август с декларациите им да се работи без почивка. Необходими са общи действия, а не задкулисни игри и евтино надцакване. То няма как да бъде скрито, както не могат да се скрият щетите, направени от бившите управляващи. Въпросът


с размиването на отговорността им


започнал още по време на служебния кабинет, със сигурност прави несигурни действията им. Целта е бързи избори, предхождани от нов служебен кабинет. Така че не само управляващите трябва да са бдителни, до голяма степен това зависи и от поведението на протестиращите. Час по-скоро те трябва да организират свое политическо представителство, което да стане не само коректив, но и двигател на политическите процеси. Тогава и зациклилите партии ще могат да се променят. Особено внимателни те трябва да бъдат към действията на държавния глава, който всеки ден доказва, че работи против държавността.
Не на последно място обаче не трябва да се забравя, че виновните за дереджето не бива да се измъкнат. Новото ръководство на прокуратурата вече показа, че няма да се церемони. Така че прочистването е неизбежно, за да се приключи веднъж завинаги с криминалния преход.

понеделник, 29 юли 2013 г.

Към масата за преговори

Завръщането на ГЕРБ в парламента е добър знак за следващата стъпка – водещите политически партии и представители на протестиращите да седнат в някоя от двете просторни зали на втория етаж в Народното събрание и да обсъдят „националните приоритети”, както дипломатично се изрази соцлидерът на БСП Сергей Станишев. И ако всички решат, че най-важният от тях е предсрочни избори, то би трябвало да приемат ясен график за това какво трябва да свърши правителството преди това и най-вече какви ще са отговорностите на всички, за да спре срутването на държавността. Вярно е, че според прогнозите страната ни навлиза в период на нестабилност и честата смяна на правителства ще е нещо обичайно. 

Очертаващата се и в бъдеще патова ситуация 

обаче не означава, че не може да се стигне до разбирателство. Напротив, точно в такива моменти ще проличи дали политиците са на нужната висота, или някои от тях ще продължат с евтиния популизъм. Например някак неуместно е бившите управляващи да настояват парламентът да няма ваканция, след като близо два месеца отсъстваха от пленарната зала. От друга страна, фактът на тяхното завръщане в пленарната зала не бива да се подценява или пък да се гледа с пренебрежение. Участието им в дебата за актуализирането на бюджета показа, че те могат да се държат като опозиция, каквато роля им е отредена в този парламент. И когато соцлидерът казва, че правителството работи за социално слабите, за бедните и тези, които искат да имат работа, да видят държавност, социална България, най-сетне справедливост и наказание на крадците, той сигурно е наясно, че противопоставянето не е полезно за никой от тези, които се намират в парламента. Видно е, че всички губят и улицата не спира да се бунтува. Това означава, че въпросът кой ще направи следващата стъпка не се свежда само до това

 кой на кого знае телефона

и кой крои тайно планове да е следващият еврокомисар. Въпросът е как ще се съчетаят исканията на разбунтувалите се можещи с необходимостта от реална грижа към социално слабите. Грижата за насъщния не може да увисне, ако тези, които могат да помогнат с труда си, останат нечути.
Не бива да се забравя, че политиците и протестиращите не са сами на този терен. Изскочилите скелети от гардероба на предишното управление под формата на онова тефтерче и ясният знак от страна на главния прокурор, че институцията му няма да стои и да наблюдава безучастно как се ерозира държавността, би следвало да охладят всички реваншистки амбиции  – не само на опозицията, но и на управляващите.
От друга страна, и опозицията, и протестиращите трябва да не пропускат покрай ушите си решението на Конституционния съд, който обяви изборите за законни. Те трябва да са наясно, че

спазването на правилата на демокрацията

е най-доброто решение. Времето от четири години е достатъчен период, в който може да се появи влиятелна политическа сила, която да представлява интересите на протестиращите. А и десните, които останаха отвън, да могат да преосмислят поведението си и да се реорганизират така, че да бъдат припознати от избирателите. Все пак не бива да се забравя, че през 1997 г., когато пак имаше протести, те получиха 2 223 714 гласа и имаха пълно мнозинство. Няма да припомняме защо днес те са извън парламента не за друго, а защото имат своя шанс. Само че

днешният римейк на скандиранията „червени боклуци”

зад който стои точно ненамерилата място в парламента десница, не е добър знак, че могат да вървят напред. Напротив, отсега се вижда, че разединяването им е неизбежно както между тях самите, така и по отношение на протестиращите. Ако си мислят, че крушата ще падне сама и те ще се превърнат във водеща политическа сила в следващия парламент, дълбоко се лъжат. Това, което най-много може да се случи, е просто да се намърдат с малка парламентарна група в парламента, както го направи разпадналата впоследствие Синя коалиция. Такава цел няма как да привлече избирателите.

Колкото до бившите управляващи от ГЕРБ, те трябва да скъсат решително с циркаджилъци

от сорта не сме в парламента, защото очакваме да ни провокират да се сбием или пък да заплашват, че може отново да напуснат пленарната зала. Олекването на бившите управляващи, съчетано със стряскащи избирателя новини за техни афери със сигурност ще направи химерични амбициите им да си върнат властта.
Накрая няма да пропуснем да отбележим, че времето за игра на котка и мишка изтича. Всъщност, всички се страхуват да не ги полазят белите мишки на протеста точно като в онзи виц:
Върви си един лекар в лудницата и среща един пациент, който пищи и вика:
- Ааааа! Махай ги, махай гиииии!!!
Лекарят пита:
- Какво ви има?
Лудият казва:
- Докторе, мисля, че имам бели мишки по тялото! Аааа!-продължава да пищи и да маха ръце, сякаш гони мишките.
Изведнъж докторът на свой ред запищява:
- Аааааааа, не ги бутай към мен твоите мишки, не ги бутай към мен!

петък, 26 юли 2013 г.

Стъпка към помирението

Очаквано завръщането на депутатите от ГЕРБ в пленарната зала на Народното събрание бе съпътствано с надуване на мускули от тяхна страна. Рефренът „окървавихте протеста, сега искате да откраднете един милиард, затова си идете с мир” очевидно беше водеща позиция на бившите управляващи през последните дни. Проблемът е, че популизмът им нямаше как да мине нито в парламента, нито още по-малко да се превърне в лозунг на протестиращите. Не може да се приеме и като оправдание за отсъствието им от парламента досега.

Добрата новина е, че най-важната институция в държавата вече работи и това вдъхва известен оптимизъм, че проблемите могат да бъдат решени чрез диалог. Следващите дни ще покажат дали от ГЕРБ са осъзнали, че това е единственият верен път, който позволява демокрацията. Заявеното от тях намерение да влязат в пленарната зала и когато се обсъжда дали да има ваканция, за да защитят позицията си да няма, за да може да започне незабавно обсъждане на исканите от гражданите промени в Изборния кодекс, показва, че бившите управляващи са готови да изпълнят задълженията си на опозиция, както повелява конституцията, и ще приключат с неприемливото и от Европа поведение на бойкот. Разбира се, че връщането на ГЕРБ никак не е случайно. Новите управляващи още преди дни отправиха критики към тях, че сегашната актуализация на бюджета се налага заради това, че по време на своето управление те са правили непредвидени разходи и източването на фискалния резерв е само върхът на айсберга. Ако бяха останали навън, герберите нямаше да имат пряка възможност за защита. От дебата стана ясно, че дупката, оставена от ГЕРБ, е 8 милиарда лева:
„Колко дълг емитирахте за три години и няколко месеца управление?”, попита лидерът на ДПС Лютви Местан и отговори: „Над 4 млрд. лв. плюс близо 4 млрд. лв. фискален резерв. Осем млрд. лв. струва на българските граждани три години и шест месеца управление на ГЕРБ!”
Затова и управляващите призоваха ГЕРБ да не се опитват да драматизират и най-вече да спекулират с цифрите, така че да предизвикат гнева на гражданите. Добре би било, вместо да се търси непрекъснато кой е крив и кой е прав, опозицията да се опита да оцени разчета на харченето на новия заем, тъй като той ще отиде не само за разплащания с бизнеса и за социални плащания, но и за покриване на дългове, оставени от бившия кабинет, като например заема, лимитиран през февруари, чиито плащания по лихвите започват от този август.
В тази връзка и финансовият министър Петър Чобанов поясни, че актуализация на бюджета се прави, за да може държавата да се превърне в предвидлив партньор на бизнеса, като се подобри оценката на разполагаемите ресурси, и след като има реална основа, парите да се насочат към конкретни цели. Един от най-важните резултати ще е подобряването на икономическата среда.
Ще пропуснем нападките, които - в опит да защитят харчовете си - предприеха депутатите от ГЕРБ. Още от предварителните изявления на техни представители беше ясно, че до разбирателство между опозиция и управляващи няма да се стигне. И в крайна сметка ще гласуват против актуализацията. По-същественото е как оттук нататък ще продължи диалогът по отношение на продължителността на този парламент и съответно на правителството. Позицията на ГЕРБ става все по-ясна – избори през октомври и незабавно започване на работа по промените в Изборния кодекс. Това бързане на ГЕРБ също си има обяснение. То е свързано с
онова тефтерче, което недвусмислено показа порочния начин на тяхното управлениеизразяващ се с рекетирането и репресирането на неудобни лица и държането на други под контрол. Сигурно е, че предстоящите разкрития ще дискредитират допълнително бившите управляващи. Единствено замитането на следите, както бе направено по времето на служебния кабинет, може да даде шанс на ГЕРБ да не загуби катастрофално едни нови избори.
Напълно е възможно това да е и една от причините сегашните управляващи да не бързат с изборите. Те смятат, че избори най-рано може да се направят през май следващата година. Според някои дори трябвало мандатът да бъде изкаран докрай.
Не без значение е каква ще е ролята в този процес на водещите политически лидери и държавния глава. Естествено е погледът на всички да е насочен към исканията на протестиращите. Битката за получаването на тяхната подкрепа обаче по всичко личи, че е с популистка цел. И от четирите партии знаят, че на улицата им нямат доверие. Не случайно протестиращите шестват покрай всички централи на парламентарно представените партии. Затова от самите лидери зависи дали
ще съумеят да преодолеят враждебността, за да може да намерят общ език с протестиращите,
когато става дума за бъдещото тяхно парламентарно представителствоУправляващите не подценяват и ролята на държавния глава. Те го призовават да не бъде страна и да не защитава конкретни интереси, а да встъпи в ролята си на медиатор, каквато му се отрежда по конституция. Според тях държавният глава, който по време на предишното управление е ръкопляскал на лидери, които днес се опитва да неглижира, би трябвало да бъде по-премерен в изказванията си. Ръката, която му подават управляващите, си има цена. И тя е президентът да бъде на висотата на поста, който заема.
Всъщност в момента, в който ГЕРБ седне на масата на преговорите, а те вече дадоха знак, че са готови с връщането си в парламента, ролята на президента ще има само представителност и той просто ще трябва да остави
политическите лидери да решат в парламента как да бъдат успокоени протестиращитеАко те продължат разбирателството, на държавния глава ще му е много трудно, дори невъзможно да прокара по време на следващото служебно правителство корпоративните интереси, които предизвикват негативна реакция на обществото срещу него. Заплахата от импийчмънт не е преминала. Напротив, когато започнат преговорите за дата на изборите, може да се обсъжда те да бъдат три в едно, тоест освен евроизбори и  парламентарни избори да има и избори за нов президент.
  1. Но нека не избързваме. Връщането на ГЕРБ в парламента бе оценено от управляващите. Но това е само първата стъпка. От следващите ще зависи дали страната ни ще тръгне към връщане на нормалния политически живот, или ще продължи безсмисленото надхитряне и предизвикване на нови граждански протести.

четвъртък, 25 юли 2013 г.

Криви сметки

След ескалацията на протестите в нощта на 23 срещу 24 юли играта на котка и мишка между опозиция и управляващи може да се обърне като бумеранг срещу политическите манипулатори. Причината е в главния прокурор Сотир Цацаров, който недвусмислено предупреди, че ръководената от него институция няма да бъде безучастна. Той отбеляза, че протестът до вчера е преминавал нормално, но блокадите на Народното събрание са плод на опит за неговото опорочаване, което е станало с предварителна подготовка. Цацаров съобщи, че е поставил задача на полицията да намери провокаторите. От своя страна вътрешният министър Цветлин Йовчев квалифицира събитията


КАТО ОПИТ ЗА ПОГРОМ


и каза, че неговите служители вече проверяват видеозаписите, за да видят кои са лицата, нарушили с действията си закона.
И главпрокурорът, и министърът почти в прав текст посочват, че не протестиращите са виновни за поляризацията в обществото, а политиците, които все още не искат да седнат на масата на преговорите. Не случайно Цацаров си позволи политически коментар: „Проблемът (с исканията на протестиращите и вижданията на управляващите - бел. ред.) трябва да се реши с дискусия. Не може да се реши с това, че едната страна протестира, а другата се прави, че нищо не се случва. Понеже ме питате за мнение като гражданин – единственото, което ще кажа като гражданин, е, че ако ние тръгнем на избори с този Изборен кодекс, ще постигнем същите резултати и ще имаме същите протестиращи, ама съвсем обосновано протестиращи."
Преведени, думите на прокурора означават, че евтиното надхитряне за получаването на предимство с бързи избори води до подсъдни деяния с непредвидими последици, от които вече страдат протестиращи, полицаи и граждани,


ЧИИТО ПРАВА ЗА СВОБОДНО ПРИДВИЖВАНЕ


трябва да бъдат защитени.
Много е подозрително, че до сблъсъците се стигна след решението на ГЕРБ да участва в обсъжданията на актуализацията на бюджета, след посещението на заместник-председателя на Еврокомисията и комисар по правосъдието и правата на човека Вивиан Рединг и след съобщенията за източването на пенсионния фонд „Доверие” с над 100 милиона лева.
В дискусията за бюджета в пленарната зала бившите управляващи ще трябва да обяснят как така са се появили толкова много неразплатени сметки.
Само в сектора "Отбрана" те са около 140 млн. лв. През август ще трябва да се връщат 800 млн. лв. заем, изтеглен от бившия кабинет. Освен това е похарчен и оперативният резерв – близо 300 млн. лв. Поставени под угроза са още 750 млн. лв., които има опасност да бъдат загубени от еврофондовете.
Псевдопризивите за сядане на масата на преговорите, отправени от президента Росен Плевнелиев, също са част от играта, целяща да замете следи и да облагодетелства конкретен приятелски кръг. Изобщо не се учудихме, че


ИМЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА СЕ НАМИРА И В ОНОВА ТЕФТЕРЧЕ


Изненадахме се обаче, когато той нападна прокуратурата и сравни действията й с оповестяването на СРС-та от трибуната на НС от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Многозначителният отговор на Цацаров, че спирането на практиката на услужливото забавяне на преписки, дори когато се отнасят за държавния глава, показва, че прокуратурата няма да си затваря очите пред тези, които си мислят, че са недосегаеми. Така че политиците, особено тези, които са бъркали в кацата с меда, нямат много опции за шикалкавене. Те трябва да понесат своите отговорности и ако са престъпили закона, да понесат последствията. Дотогава обаче трябва да престанат да се бъркат в делата на другите, които искат държавата ни да се управлява по правилата на европейската демокрация.

вторник, 23 юли 2013 г.

Европа в кошара не вкарва

Вивиан Рединг дойде за да чуе как българите виждат развитието на обединена Европа – да има ли политически съюз или само единен пазар. Вместо това от нея, като заместник председател на Европейската комисия и като еврокомисар по правосъдието и правата на човека бе поискано някой от Брюксел да дойде и да ни оправи положението. Отговорът и бе кристално ясен:
"Ние ви помагаме, можем да ви насочваме, но вие гражданите сте тези, които трябва да се грижите институциите да са силни" И още: "Казвате - няма проблем с Европа, но имаме с моето правителство, но кой отговаря за вашето правителство -това сте вие, българите".

Опитни политици като госпожа Рединг знаят как да направят така, че да не бъдат потопени в българската действителност. Още по-малко се връзват на сладките обещания, миришещи на евтин популизъм на политиците. Затова тези, които са овластени и са по върховете на държавата като президента Росен Плевнелиев, (който присъстваше на срещата) трябва да извлекат поуки и да бъдат на висотата на своите постове. И да се вслушат в гласа на народа. А той го е казал безмилостно точно: „Бог дава, но в кошара не вкарва“

понеделник, 22 юли 2013 г.

Излишното надхитряне

Нито президентът Росен Плевнелиев, нито бившите управляващи ще станат по-мили на протестиращите с ежедневните си опити за флирт с тях, като сеят интриги в политическото пространство. И офшорките, и онова тефтерче показват друго – че тактиката „крадецът вика дръжте крадеца” е неуместна. Няма как да се върне доверието, защото нямало нищо незаконно парите да минават през островни държави или пък като човек с твърде много отговорности да си пропуснал какви са ги вършили от най-близкото ти обкръжение. Оправданията само засилват съмненията за нередности на гърба на данъкоплатците.

Сметките на подклаждащите напрежението ще излязат криви

Затова най-добре е да се вслушат във всички разумни предложения и най-вече да изпълнят конституционните си задължения: държавният глава да се държи като обединител на нацията, а ГЕРБ да се върне в парламента.
Вивиан Рединг, зам.-председател на Европейската комисия, отговарящ за правосъдието и основните права на гражданите, която пристига в страната ни, заяви, че при срещата си с президента Плевнелиев ще поиска от него да потърси политическо съгласие в името на България:
“Ще го помоля да направи всичко, което е в неговите възможности, и да призове за политическа стабилност и за национално съгласие между политическите партии”, заяви еврокомисарят в интервю за БНР.
За същото призоваха и от Европейската народна партия нееднократно.

Изводът е, че в Европа не вярват на привидностите

Няма как да се изявява готовност за преговори, но до преговори да не се стига. Всъщност видно е и друго - че бавенето на топката не е полезно за тези, които си мислят да ловят риба в мътна вода. Няма да припомняме защо избухнаха февруарските протести, нито пък как служебният кабинет си затвори очите за шуробаджанащината в енергетиката, направи се на умряла лисица за бюлетините в Костинброд, а премиерът му се самопредложи и самоназначи за посланик.
Няма да коментираме и двойния стандарт в изявленията и постъпките им. Но няма начин да не ги попитаме защо след дежурните изявления за трагедията, която от седмица се разиграва в рудник „Ораново”, те не проявяват съпричастност. Вместо това си личи как очакват други да понесат отговорността.

Бягането от горещия картоф е обидно за всички миньори

То на практика означава, че застават на страната на концесионера, който първо дълго време не се появи, след това показа истинското лице на криминалния преход, от който днес Плевнелиев и елитът на ГЕРБ искат да се дистанцират. А ако някой трябва да протестира, това са  миньорите. Те веднъж дадоха заявка, че няма да допуснат да им се спира производството заради договорите за скъп ток, облагодетелстващ приятелски кръгове. Много е интересно ако сега миньорите се вдигнат на протест, както се заканиха, колко бързо ще получат подкрепата от тези, които си мислят, че проблемът ще е само на сега управляващите. Точно в такива трагични за страната ни моменти се вижда, че

политическото лицемерие няма как да прикрие единственото желание

на сегашната опозиция – да се намърда отново във властта. При това ако може това да стане с незабавни избори. За желанията им обаче няма чуваемост от управляващите. Напротив, те готвят нов план, с който да продължат реформите. Той се очаква да бъде обсъден другата седмица и да бъде приет в пленарната зала още преди ваканцията на депутатите. Планът е в три посоки - ускоряване на икономическото развитие на страната, повишаване на социалната справедливост, както и укрепване на държавността и демокрацията. Според първи сведения той трябва да се осъществи за шест месеца или една година. Освен това управляващите започват консултации с неправителствени организации и синдикатите за приоритетите, които правителството ще защитава при договарянето на европейските фондове за периода 2014-2020 г. Причината е, че преговорите с Брюксел трябва да приключат до края на годината. Бившите управляващи не са подготвили документи в секторите здравеопазване, образование, електронно правителство, облекчаване на бизнес климата.

Възможна е загуба на средства, защото рисковите проекти

са на стойност 272 млн. евро. Обсъждане на проблемите с европарите се подготвя и за този петък по време на парламентарния контрол.
Глупаво би било, когато става въпрос за мерки срещу кризата и за усвояване на евросредства, това да става без ГЕРБ. В момента бившите управляващи стоят на позицията, че влизането в свещената сграда може да стане единствено когато започне обсъждането на промени на Избирателния кодекс и насрочването на дата за следващите избори. Смирението, което гали слуха и към което те често призовават, може да се осъществи обаче не само на думи. Това става само ако има диалог. В момента има излишно надхитряне. Новият план на управляващите за подобряването на живота на хората, както и мерките им за усвояването на европарите са предизвикателство към ГЕРБ. Бойкотирането на тези инициативи ще им носи допълнителни негативи. Те могат да бъдат избегнати единствено с участието им в конструктивен дебат в пленарната зала. Измамно е да си мислят, че времето работи за тях. И че скоро ще се върнат във властта. Сега е моментът да се постигне съгласието по определени теми, както публично искат от ГЕРБ.

Популизмът им бе изконсумиран по време на управлението им

Продължаването по инерция в тази посока и търсенето на дивиденти от него винаги ще предизвиква негативна реакция не само от страна на интернет поколението, но и от тези, които се наложи да мизерстват или загубиха бизнеса си.
Не може да пропуснем и факта, че  държавният глава и бившите управляващи напоследък се опитват да омаловажат разследванията на прокуратурата, които предизвикват широк обществен отзвук. Обяснимо е, когато президентът малко гузно заявява, че очаква атаки срещу него. Но той едва ли познава спецификата на работата на магистратите, че така смело й размаха пръст, като сравни фактите около тефтерчето със съобщените от бившия вътрешен министър СРС-та в пленарната зала. Очевидно е, че властта заслепява и кара хора като него да се чувстват недосегаеми. Разликата между двата случая е очевидна дори само заради последвалите оставки след оповестяването на данни от тефтерчето. Увисна и поучителното размахване на пръст от страна на Плевнелиев към политиците. Той отдавна го прави, но това не е в негова полза. Опасното в случая е, че с едностранчивите си позиции държавният глава се опитва да клати съдебната власт, което е поредното доказателство за неговото неумение да оцени и подкрепи ставащите в нея промени. Защото борбата с порочните практики на криминалния преход не е „стани, за да седна аз”, изразяващо се в обслужване на определени интереси, а единствено в служенето на ползу роду.

сряда, 17 юли 2013 г.

С ляв крак в десния джоб

Татяна Дончева ­ социалистка, известна със слабостта си да вижда навсякъде дългата ръка на тайната власт, обяви вчера, че подготвя създаването на нова лява партия. Заяви, че целта била прекъсването на зависимостта на Столетницата от олигархията. И че това било желанието на мнозина в БСП. Няма да припомняме с кои емблематични фигури от криминалния преход се свързва името на Дончева, нито пък ще разкриваме защо въображението и непрекъснато ражда никого нестряскащи вече интриги. Някои може би ще кажат, че това е поредната мимикрия на БСП с цел да вземе част от гласовете на протестиращите. На тези фокуси вече им мина времето. А и Дончева, колкото и да и се иска, трудно ще бръкне с левия крак в десния джоб. Истината е, че след толкова много тишина тя е решила да вдигне малко шум, за да напомни за себе си. Добрата новина е, че пътят и към политическото бунище е открит. На тази барикада може да се представя за Роза или за Люксембург, или пък за двете заедно. И всички ще и повярват, както никога досега.

Намърдване вдясно

Това че пет невлезли в парламента партии набързо се обявиха за официалните представители на десницата и дори поставиха условия на СДС за евентуалните им съвместни действия само засилва съмненията, че реваншът се търси за чужда сметка. Тези, които трябва да я платят и да осигурят места на отхвърлената десница в следващия парламент, са протестиращите и в не малка степен разочарованите от ГЕРБ избиратели. Играта включва и зле прикрит зад демагогски фрази за общи политики и идеи механичен сбор от гласовете на симпатизантите им по подобие на провалилата се Синя коалиция, който според социологични проучвания гарантира влизането на „реформаторската” върхушка в свещената сграда. Това че народното им представителство може да бъде минимално и от него да не зависи абсолютно нищо, както бе в предишния парламент, малко интересува тези, които сега редят пъзела. На тях, разбира се, и през ум не им минава, че може да не държат златното ключе и дори пак да не влязат в НС. Защото

протестът е изаради неосъществения и превърнал се в криминален преход

за който десницата има немалка вина. Фалстартът от условия и забрани кой да участва, с който стартира блокът от “Движение България на гражданите”, ДСБ, “Синьо Единство”, “Свобода и достойнство” и “Зелените”, допълнително кара всички отсега да търсят как да замажат грешките, а това отнема енергия и показва най-вече на желаещите промяна, че старите влъхви се канят отново да ги преметнат, този път чрез своите протежета. Новият лидер на СДС Божидар Лукарски не случайно каза, че Реформаторският блок не е нещо, в което трябва да се кандидатства, за да се влезе. От друга страна той раздразни партийните фенове на Меглена Кунева с изявлението си, че тя не е подходящото лице на ДБГ. Отсега е ясно, че дори да се съберат всички десни партии в нещо като нов Съюз на демократичните сили, вътрешнопартийните интрижки ще съпътстват функционирането му, когато дойде време да се редят листите,

страстите ще се разгорят, което неизбежно ще доведе до разрив

както се случи в уж сигурната предизборна коалиция между ДСБ и „Синьо единство”
И това не е всичко. Няма сега да се занимаваме с тоталните различия, които съществуват в десницата не само по отношение на ГЕРБ, но и за горещи теми, свързани с ядрената енергетика и шистовия газ. И едното, и друго са достатъчно щекотливи, за да предизвикат брожения. По-интересно в момента е друго – защо те не искат да обсъдят своите предложения за промени в Изборния кодекс на сбирките в парламента, нищо че те се водят от червената депутатка Мая Манолова. Твърденията им, че в обсъжданията участвали “маргинали с недемократични предложения”, не са продуктивни, макар че наблюденията им за участниците може и да са верни. Няма по подходящо място от парламента, където да се обсъжда който и да е било закон. Ще отбележим, че предложенията на десницата за изборни промени са наложителни. Актуалният регистър на избирателите е нужен, за да се изчистят мъртвите души от списъците за гласуване. Засилването на мажоритарния елемент в партийните листи с въвеждането на преференции, както и да се намали броят на подписите за участие на независими кандидати в парламентарни избори, е нещо, което неведнъж се е обсъждало, но под натиска на партийната върхушка се е отхвърляло.
Преброяването на гласовете на изборите в специално създадени общински преброителни центрове също е добро предложение. Намесването на държавния глава като човек, който трябва

да парафираназначениетона новата изборна администрация

обаче не е добро решение в момента. Причината е в пристрастността на президента, която всекидневно се доказва от неговите непремерени изказвания. Адресирането на предложенията на Реформаторския блок до „Дондуков” 2 само издава наличието на зависимости и възможности за бъдещо манипулиране на процесите вдясно от страна на стоящи в сянка кукловоди. И това някак си помрачава иначе добрия замисъл за търсене на единение вдясно.
Няма яснота също и как реформаторите ще надмогнат сенките на Иван Костов, Надежда Нейнски и Меглена Кунева. Очевидно засега е раздразнението на Радан Кънев, новият лидер на ДСБ, щом чуе иначе съвсем логичния въпрос не е ли подставено лице на Командира. Дразнещо е и

натрапчивото желание на провалилата се на два пъти в избори бивша еврокомисарка

да сипе мантри по всички въпроси, вместо най-после да признае провала си и да напусне политическата сцена. Забележително е, че всички те горят от голямо желание час по-скоро кабинетът да подаде оставка, откликвайки на желанието и на протестиращите, но пропускат нещо, с което са напълно наясно – че законният път наистина са изборите, но те са твърде далече. Излиза, че заради хипотетичен реванш, те са готови да пренебрегнат не само решението на Конституционния съд, който обяви изборите за законни, но и общоприетите от демократичния свят правила за цикличност на управлението.
Е, как избирателите да повярват в това уж ново, но носещо белезите на прибързан инженерингов продукт формирование, което дори има намерението до бъдещите избори да се превърне в нова формация. Самозаблудата на започналите вече процеса на обединение е толкова голяма, че тя няма начин да не плаши и отблъсква СДС. Лидерът Лукарски всъщност е доста предпазлив и вътрешно не гори от желание за обединение. Не само заради претенциите им кой да води бащина дружина, не само заради това, че синият лъв е марка и има значение, но преди всичко заради

доказалите се като професионални отцепници водещи фигури в тези партии

Факт е, че едни промени в Изборния кодекс могат да бъдат приети бързо, но смяната на няколко правителства в рамките на половин година няма начин да не предизвика съмнения, че предхождащите изборите служебни кабинети са в полза на определени икономически среди, които се прикриват зад протестите и целта им е не само замитане на следи, но и оправяне на чужд гръб на собствените им бакии, за които тези, които са на улицата, дори не подозират.
В заключение ще кажем, че в желанието си да се настани на освобождаващата се от бившите управляващи дясна ниша, новоизлюпената десница в крайна сметка ще изглежда точно като онзи пияница, който чука по електрически стълб, а до него се приближава Цветан Цветанов и със строг глас го пита:
"Какво правиш?"
Пияницата му отговаря:
"Чукам на жена ми да ми отвори."
Цветанов поглежда нагоре и казва:
"Свети, ама защо не отваря!?!"

понеделник, 15 юли 2013 г.

В търсене на компромиса

четвъртък, 11 юли 2013 г.

Закономерният разпад

Валящите всекидневно заявления за напускане на ГЕРБ от бивши депутати, областни управители и ключови ръководни фигури, гарнирани вече с три техни сбирки (в Хисаря, Етрополе и Варна), вещаят нерадостно бъдеще за миналата в опозиция партия. Първоначалните искания на отцепниците лидерът на партията да отстрани станалото нарицателно имена на разследвания Цветан Цветанов е само претекст за сформирането на нов политически субект, който може да се прояви или като герберско отроче или като опонент, целящ да я прати на политическото бунище. По-вероятно е да се случи второто. В ГЕРБ авторитаризмът се е превърнал в гаранция за лично оцеляване и това, че в действителност се извършва самоунищожаване няма значение. Само лидерите не искат да видят, че ще последват съдбата на десницата, останала извън парламента.
От друга страна напускащите, освен да вземат гласове от избирателите на ГЕРБ, нямат големи шансове за нова електорална база. Протестиращите не гледат сериозно на отцепниците, не само заради натрапчивия въпрос „Къде спахте тези четири години”, но най-вече заради съмнението, че това не са личностите, които могат да са полезни с натрупания политически опит. Около имената на ексдепутатите Емил Димитров (от Етрополе), Павел Димитров (Варна), д-р Анатолий Йорданов (Ловеч), Иван Петров (Хасково) както и на някои бивши областни управители витаят обвързаности, които трудно ще накарат избирателите в тези градове да ги припознаят като свои. Това, което е положително в исканията на отцепниците, е, че те на практика показват как благодарение на Цветанов  

партията се е превърнала в колос с глинени крака

Въпрос на време е и други да напуснат. През целия четиригодишен период се виждаше, че в партията едни работят, а други събират овациите. Засега партийните пчелички си кротуват. Истинският разпад на ГЕРБ ще настъпи, когато те се разбунтуват срещу богопомазаните. Лидерът има шанс да спре този процес, като се освободи от провалилите се придворни функционери. Това обаче не се случва.
Вместо това се прави опит да се вдъхне нов живот в редиците, като се посочва аргумент - избирането във Варна на кмет от ГЕРБ. Но се вижда, че е пирова победа. Не само защото Иван Портних ще е градоначалник само за две години в контролиран от други местен парламент, но и защото с нежеланието си да гласуват варненци показаха, че не това е човекът, който трябва да замени скандално провалилия се Кирил Йорданов. И това ще се види на следващите избори.


ГЕРБ има и друг сериозен проблем. И той е в

абсурдното неприсъствие на неговите 97  депутати

в Народното събрание. Тази балканска политическа фриволност няма как да се приеме в Европа. Не може да се приеме и у нас. Това че не се вижда от ръководството не ГЕРБ, не означава, че те са тези, които могат да преобърнат мача. Напротив, допълнително ще засили вътрешнопартийното напрежение, защото невлизането в пленарната зала обезсмисля призванието на депутатите. Избирателите знаят, че правилата на демокрацията трябва да се спазват. Ръководството на ГЕРБ много разчиташе да неглижира тези демократични принципи, като се възползва от уличните протести, които искаше да оглави. След като това не се случи, герберите нямат друг полезен ход, освен да се върнат в парламента и започнат да се държат като опозиция, с чийто коректив управляващите би следвало да се съобразяват, ако той е конструктивен.


Може обаче продължаващото неприсъствие на ГЕРБ в парламента да е за друго – то просто  е зле прикрит опит да се скрие липсата на капацитет за нови идеи

с които не само да се опонира на управляващото мнозинство, но те да бъдат адекватни на исканията на хората, излезли на улиците. Изобщо няма да коментираме официалния им мотив, че депутатите на ГЕРБ били обиждани, унижавани и имало опасност да се стигне до стълкновения с тези на националистическата партия и затова си спестявали присъствието в пленарната зала. Подобни наивистични аргументи показват лековатост на политическото мислене. То едва ли радва манипулаторите, които създадоха тази партия и тайно се надяват на икономически реванш чрез нея.

С решението си да обяви изборите за законни

Конституционният съд активира допълнителни центробежни сили в ГЕРБ. И със сигурност ще засили натиска в посока на връщане в парламента. Затварянето на очите и дори омаловажаването и игнорирането на това решение няма да бъде полезно, напротив  само ще ускори напускането и на други знакови гербери. А оставането на лидера само в обкръжението на Цветанов и неговите протежета няма как да бъде прието от него. Въпрос на време е той да осъзнае, че ще ги последва, ако не се освободи от тях.

Не на последно място разпадането на ГЕРБ е добре дошло за създаването на нова десница.

Тя, разбира се, едва ли ще се представлява от побързалите да се обявят като нейни представители пет партии от така наречения реформаторски блок (Демократи за силна България, Движение „България на гражданите”, Зелените, Народна партия "Свобода и достойнство" и „Синьо единство”).
В самата партия ГЕРБ вероятно ще се проявят и сили, които ще се опитат да забавят партийната разруха. Но това зависи единствено от възможността да спре авторитарната липса на чуваемост. Във всеки случай тези, които проектираха и създадоха ГЕРБ, са наясно, че дори да модифицират формацията с нови, склонни към диалогичност лица, това не дава гаранции, че разпадът ще спре. На всичкото отгоре големите играчи са наясно, че политическото инженерство вече се наблюдава внимателно от склонната към непримиримост улица. И всяко стъпване накриво може да се върне като бумеранг.  
Всъщност


все по отчетлив става провалът на матрицата

по която се създаваха нови формации, чиято цел бе запазването на статуквото на криминалния преход. Днешните самоунищожителни процеси не са изненада. Оказа се, че матрицата не може да роди поредното печелившо политическо менте. Всички видяха, че проектът „България на гражданите“ се провали за по-малко от година, въпреки че получените от Меглена Кунева близо половин милион гласа на последните президентски избори вдъхваха големи надежди.
Затова сегашният разпад на ГЕРБ едва ли може да се приеме като някакъв преход към създаването на нов инженерингов политически продукт. Той обаче отваря пространства за нови субекти. Опитите те да бъдат заети от протежета на изчерпани лидери като Иван Костов, Надежда Нейнски или Кунева само издават нездрава прибързаност на вече загубилите мача. Със сигурност ще видим и други формирования, пак дирижирани от стари влъхви. Но и те едва ли ще имат резултат. Просто защото идва ново поколение от талантливи млади и решителни хора, които искат да поведат страната в нова посока.

вторник, 9 юли 2013 г.

Храмът и напусналите го неверници


Едва ли неуспелият кандидат за президент Меглена Кунева си е представяла, че ще претърпи пълен крах и на парламентарните избори (като партията й „България на гражданите“ остане извън парламента), когато по време на предизборната кампания се опитваше да открие топлата вода с купешки фрази като, „ако в една църква не влизат хора, тя престава да бъде храм“ и „ако хората не вървят в политическото, политическото остава пусто“.  Тези й думи обаче днес се оказват актуални не заради демонстрираната тогава демагогия, а заради комерсиализирането им в опит да бъде създаден реформаторски десен блок по подобие на вече пратената в историята Синя коалиция. Съвсем естествено зад този проект надничат сенките на Иван Костов, Надежда Неински, Кунева и техните кукловоди. Няма как те да се скрият зад уж новите десни лица, които трябва да прикрият целта старите влъхви да се озоват отново в парламента и по възможност да седнат на масата на победителите. Като механичен сбор петте партии („Демократи за силна България”, Движение „България на гражданите”, Зелените, Народна партия "Свобода и достойнство" и „Синьо единство”) имат възможност да направят малка парламентарна група в бъдещ парламент. Но тази възможност е твърде условна, защото може да се случи точно обратното – да се превърнат в поредния балон, който да се спука и те отново да си останат извън борда на парламента. Ще припомним само как въртяха и сукаха хората на Костов и Неински  преди последните избори и накрая за малко
прокуратурата да финализира тяхната раздяла, когато Неински се оплака, че била

рекетирана с един милион лева от Командира

за участие в изборите.
Но нека видим какво обединява днес тези формации. Според така наречените нови лица, представяни като техни лидери, трябвало да се „създаде смислена, модерна, ефективна, социална, обществена среда в държавата“. И това можело да бъде постигнато с поредица от действия като например бъде променен начинът, по който се случва изборният процес, изборното законодателство, за да може да се осигурят честни избори. Второто нещо било да се промени начинът, по който функционират политическите партии, така че да има пряка връзка с гражданското общество по линия на взаимодействието и прозрачност на финансирането на партиите. На трето място трябвало да се освободи съдът, прокуратурата и службите за сигурност от контрола на политици, мафията и олигархията.  Единственото, което

прозира от това словоблудство

върху отдавна заявени от демонстрантите искания, е самозаблудата, че тези лидери са част от излезлите по улиците и че ще бъдат припознати като техни политически водачи. От това, което лидерите на петте партии изложиха като позиция този уикенд, се налага само един извод. И той е, че тези послушковци на старите влъхви, покварени от тях и доказали своята невярност с многобройните предателства, извършени не само спрямо Костов, Кунева и Неински, но и един към друг, няма как да бъдат друго, освен да са нелепи плагиати на идеите на протестиращите. Ще кажем направо, че храмът си остава храм, а това, че неверниците са били в него поради други съображения и са го напуснали, не означава, че преоблечени в овчите кожи на протеста

ще могат отново да се върнат при синия лъв.

Изобщо не се учудваме, че точно тези, които предадоха синята идея, днес поставят условия на СДС, за да ги приемат в техния нов проект. Сега сините трябвало да се покаят заради това, че разбили Костовата Синя коалиция.  Какво нахалство всъщност. И измамно самочувствие на хора, поддържащи го единствено с лицемерните хвалби един към друг в сектата, създадена по отхвърления от историята комунистически модел, позволяващ правото само на водача.
Едва ли мястото на СДС е сред тази

откровено мишкуваща група

Лошата новина за самообявилата се за реформаторска десница е, че не са сами в търсенето на реванш на гърба на протеста.  Викането на „червени боклуци“ и „кой не скача е червен“ ни напомнят единствено за онези мрачни години на синьото управление от 1997 – 2001 година, когато бяха излъгани хиляди сини привърженици, докато седящите на трапезата техни лидери грабеха заедно с червените барони народното богатство. Проблемът е, че  на техните наследници и през ум не им минава, че са пропилели шанса си още когато са последвали Костов, Неински и Кунева и са се скрили удобно под тяхното крило в очакване на своето време. Сега по същия начин се надяват протестиращите да свършат черната работа, а те да оберат овациите. В общия шум те дори не разбират, че овациите са единствено между тях самите.
Не може да пропуснем и факта, че пазарлъкът за водачеството в новото обединение вече започна. Твърдението, че те били твърде далеч от общо явяване на изборите и сега искали чрез принципите, които обявили, да поведат народа, а някъде далеч, но не по-късно от евентуалните нови избори, щели да решат за формата на участието, прикрива единствено амбициите им. А те както знаем винаги са били големи. Защото 

наглостта да си поискаш един милион уж като гаранция,  

неумолимо  поставя никак немаловажния въпрос „кой ще плати“.
 Формулата ДСБ като доброто СДС ни е отдавна известна. Тя се провали и като самостоятелен проект, и като Синя коалиция, сега на дневен ред за провал е претендиращата вече за реформаторска десница. Какво е посланието, ще стане ясно по-късно. Но това няма да има значение, както нямат значение думи, зад които не стоят добри дела. Ако по времето на синьото управление звънът на сребърниците беше умело прикрит от задкулисните маневри на неговите представители, днес стремежът към тях няма как да трогне избирателите. Не защото ситите десни лидери искат да станат още по-богати на техен гръб, а защото срамът отдавна ги е напуснал и те няма как да умият лицата си, за да влязат отново в храма. 

четвъртък, 4 юли 2013 г.

Гьолът АЕЦ "Белене" като прикритие за афери и на ГЕРБ



понеделник, 1 юли 2013 г.

Хитри свраки вдясно

Само седмица след като пет партии ­ „Демократи за силна България”, Движение „България на гражданите”, Зелените, Народна партия "Свобода и достойнство" и „Синьо единство”, обявиха четири стъпки за излизане от кризата и се създаде впечатлението, че те ще създадат десен блок (по думите на Радан Кънев) за общо явяване на бъдещи избори, става ясно, че това е поредният блъф.
Истинската цел на повечето от неформалните им лидери е привличане на протестиращи и прецакване на другите партии от т.нар. проект за обединение. Фактът, че вратите за привличане на други партии от десницата бяха хлопнати от Кънев еднолично, беше достатъчен, за да изплува сянката на Командира като диригент на предложеното обединение. Не след дълго се появиха и другите стари муцуни. Маневрите им в сянка показват единствено, че те
отдавна са се самозабравили и техните ведомствени лидери
изглеждат обречени. И намеренията им да изградят нормално демократично общество ще си останат само на думи. Защото тази нормалност няма нищо общо с онази „нормалност“, за която пледираше по-известната като Мадам Йес бивша еврокомисарка Меглена Кунева, нито пък с нейното предложение за минаването на някои партии през „санитарен“ период на пречистване. Наистина голям тъпегьозлък се изисква, за да говориш така за хора, с които си била в едно правителство по време на управлението на тройната коалиция.... Странно е също след 23 години преход тези, които щастливо се разминаха с лустрацията, да намекват за възможно ново политическо дискриминиране.
Но защо ли се учудваме,

те добре съзнават, че в подобно говорене и действия е шансът за тяхното оцеляване
Кунева, Иван Костов, Надежда Нейнски и останалите стари муцуни, бабуващи над проекта нова десница, няма как да родят нещо ново. Те нямат сетива да осмислят какво точно искат протестиращите.
Особено интересно е отношението към настанилата се на техните места в парламента ГЕРБ. Бившата еврокомисарка изобщо не изключва такова сътрудничество. Но не смее да го каже на висок глас, за да не получи поредния удар, който да я изхвърли окончателно от политическия живот. „Свобода и достойнство“ няма да ги коментираме. Те се родиха с герберска намеса, сърбаха им попарата на изборите, сега очакват да бъдат използвани като мост за бъдещо сътрудничество на новия десен блок със затъващата бивша управляваща партия.
Дори декларацията на новия ДСБ лидер, че няма да робуват на герберите, е твърде съмнителна. Всички помним как Командира първи хукна да носи цветя и бонбони в една болница с тайната мисъл да получи място на трапезата на властта. Помним също и негови тайни срещи при днес преследвания от прокуратурата бивш вътрешен министър за получаване на необявени досега индулгенции. Костов е доказал през годините, че може да говори едно, а да върши точно обратното.
В тази връзка никак не ни учуди новината, че един от водещите политици в ДСБ о.з. Ген. Атанас Атанасов, бивш шеф на НСС по време на синьото правителство, е
държал вкъщи противозаконно картончета от ДС на известни политици.

Точно тяхното правителство скри мнозина агенти, включително и това на тогавашния лидер на БСП.
В момента публично никой не иска да се качи на потъващия кораб, но си имат едно наум. Истината е, че и тази им двойнственост може да се преглътне. Това, което фатално обрича десния им проект обаче, е лицемерието помежду им. То бе изразено най-точно от Кунева, която определи за евентуалното бъдещо съюзяване витиеватия правен термин „бъдещо несигурно условие“. Тоест казано в прав текст ­ ако минем без вас, ще е най-добре. Подобно бе самочувствието є веднага след президентските избори, когато нейното формирование получи половин милион гласа. Днес, когато партията є е извън парламента, играта е друга. Но ако готвената от тях „гражданска платформа“ бъде
припозната от протестиращите, всички останали ще бъдат забравени
Накрая нека кажем още нещо по повод на „санитарните“ намерения на г-жа Кунева. В зората на демокрацията, по време на Великото народно събрание, по спомените на негови депутати, Меглена Кунева се появява като представител на Комитета за правата на човека. Става дума за същия комитет, създаден в края на тоталитарния режим, за да може да се неутрализират вече действащите дисидентски организации и най-вече пред остро реагиращата международна общност да се представи възродителният процес като едно хуманно дело. В този комитет са небезизвестните комунистически функционери Константин Телалов и Велко Вълканов. Кунева е представена на специално сформираната парламентарна комисия, (която трябва да посети Кърджали и разследва на място демонстрациите) като човек, вещ по въпросите за защита на човешките права. Един от първите, които разкриват каква е ролята є и кой стои зад нея, е друг ексвелик депутат ­ Румен Воденичаров (по това време член на СДС). Той казал следното за комитета „Телалов”: „Креатура на ЦК на БКП, де факто се ръководи от Държавна сигурност”. Той първи разкрива чия снаха е Кунева, (която вече крие тази фамилия) и допълва:
„Едно от новите дарования на партията, която скоро ще стане първа демократка.”
Велко Вълканов пък представя Кунева във в. „Дума“ така: „Спомням си, че Кунева тогава бе определена като "наше момиче" ­ знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов ­ човек със сериозен принос към изграждането на нашето селско стопанство. Авторитетът на Пръмов се прехвърляше автоматически и върху неговата снаха. Тя се държеше скромно, сдържано и по този начин укрепваше предварително установеното към нея добро отношение. Такова отношение към нея имах и аз.”
След такива подробности някак си твърде смело е точно Мадам Йес да иска да вкарва в санитарен карцер партиите, които я направиха известна по време на тяхното управление, а още по-опасно е днес да се надяваш, че ще може да поведеш десницата. И това да се приема за „нормално“ от страна на други десни лидери.
Но както е казал народът: „Хитрата сврака с двата крака.”