Общо показвания

събота, 24 юни 2017 г.

Скелетите обратно в гардероба

Опитът да се поднови дебата около два паметника руини – на “1300 г. България” и на “Бузлуджа”, не е нищо повече от политическа пушилка, с носталгичен привкус към отишлото си комунистическо минало.  Евтино лицемерие е твърдението, че нарочно се появили и други кандидати за “чинията”, след като от 2011 г., когато им е предложен монументът, никой от червените милионери от кумова срама не е извадил малко над 100 000 лв за да го плати.
Що се отнася до този пред НДК, с настъпването на лятото, всеки ден може да започне разрушаването му, както са решили от Столичната община. Още повече, че на два пъти висшите съдии са се произнесли отрицателно по жалбите за неговото запазване. 

Истината е, че на тази излишно дълго продължила агония трябва да се сложи край и заради предстоящото Европейско председателство на страната ни. 
Но за да няма нови страсти, не би следвало на това място да се възстанови брутално разрушения по времето на соца войнишки мемориал на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове. Колкото по-малко реваншизъм, толкова по-добре за избрания от страната ни мирен преход. 

Разбира се,  както ценните скулптури, така и мемориалът на убитите военни, имат своето място – в двора на Националния исторически музей и в парка на Военна академия. Моментът е подходящ за едновременното преместване  на скулпурите и възстановяването на военния паметник.

Вижда се, че и енергията за протести, не е същата като преди години. Затова е по-добре да не се чака повече и бързо да се приключи със срамните предизвикателства на тоталитарното ни минало. Но да се направи така, че да няма поводи за ново идолопоклоничество, а само за почит към историческата памет.


четвъртък, 22 юни 2017 г.

Вандализъм с история(та)

Обаждане на тел. 112 на археоложка от Пловдив тази сутрин разбуни за часове духовете на всички, които милеят за опазването на културно-историческото наследство. Последва и бърза реакция на пловдивския кмет и инспектората на министерството на културата. Оказа се че булдозери били изринали част от Плоската могила, където са намерени останки на едно от най-старите селища в Европа.

И тук, както при подпаления миналата година тютюнев склад, имотът се оказа частен и се планира строителството на бизнес страда. Но ако се окажат верни твърденията, че от това селище преди 8000 години започва историята на града, няма място за спор. Нито за взаимни обвинения. Това, което трябва да се случи е да се компенсират собствениците на имота, а селището да бъде доразкрито и да се сложи под купол, както е направено с Малката базилика и ще се направи и с Голямата базилика (IV – V в.) в града. Още повече, че Пловдив през 2019 г ще бъде културна столица на Европа.

Има и още нещо. По времето на соца, заради новото строителство, партийни велможи по места си затваряха очите и така бяха унищожени безценни археологически паметници. Но днес времената са други, а и се видя, че от този туризъм може да се печели доста добре. Така че, когато става дума за опазването на историческото минало, колкото по-бързо се направи така, че да няма пробиви в администрацията, (т.е. да се знае, че ще има строги санкции и срещу тях, не само срещу собствениците на такива имоти), толкова по рядко ще ставаме свидетели на подобна вандалщина.

вторник, 13 юни 2017 г.

Кой дърпа опашката на Холокоста


Няма съмнение, че дегизиралият се като Хитлер бивш вътрешен министър и настоящ съветник на президента Пламен Узунов е под прицел, заради настъпани интереси - както на управляващите, така и на опозицията от БСП. Но затова си е виновен сам, като се е поставил в услуга на тези, които задкулисно са му проправяли пътя нагоре. И които си затваряха очите, когато още като шеф на РПУ, се забърка в афери.

Както е казал народа – каквото повикало, такова се обадило.

Всъщност Узунов трябваше да напусне президентството веднага след публикуването на снимката, на която се е маскирал като убиеца на милиони.
Как изобщо му е минало през ум да се маскира така!?
Няма по-добро доказателство за несъвместимост с каквато и да е обществена дейност.

Иначе не е за учудване, че вместо това, се ослушва и ни залъгва с изтърканото “искат да дискредитират президентството”. Не ни впечатлява и двойният аршин на държавния глава, който веднъж “не приема подхода на властта, при който те се измъкват, отчитайки професионализма на хората”, (казани по повод скандала с нацистки поздрави на хора от управляващото мнозинство), но сега си мълчи. И очевидно подкрепя служителя си.

Нека  бъдем ясни – и двамата вредят на президентската институция.  И преди всичко на страната си. Няма място в управлението и на другите двама, както и на онзи с шегичките в “Бухенвалд”. Преклонението пред милионите избити не е само да сложиш кипа на главата си и да посетиш синагога. Няма да цитираме и какво е записано в чл. 108 от Конституцията. Ще кажем само, че тези, които спекулират с мрачното минало, така както на тях им е изгодно, не могат да градят бъдещето.





петък, 9 юни 2017 г.

Поучителна оставка

Бързата оставка на скандално прочулия се шеф на хотелиерската асоциация Благой Рагин ще пресече “ефектът на доминото”, който започна да се отразява негативно на този бизнес. И то в година, когато се очакват рекордни приходи. Не бива да се допусне неадекватно поведение след бруталната проява на шведския турист, да бъде лепнато като етикет на бранша. А и да бъде използвано от дежурните протестъри и стоящите зад тях кукловоди, за поредната пушилка.

Това че прокуратурата и МВР реагираха своевременно, обаче не е достатъчно. Необходимо е именно хотелиерите да направят така, че самите те да не допускат подобни вандалщини. Редно е да обърнат внимание и на туроператорските фирми, че такива прояви няма да бъдат прикривани.

Що се отнася до конкретния случай, не се съмняваме, че правоохранителните органи също ще помогнат. Сега е моментът да бъде даден знак, че страната ни не е алкохолна дестинация. Факт е, че природата, културните събития и многобройните исторически паметници,(все по-добре експонирани), са тези, които привличат нарастващия брой туристи. И точно тук е необходимо да обединят усилията си държавата и хотелиерите.

“Самоотстраняването” на Рагин е малка стъпка в тази посока. Но е добре собствениците на хотели да разберат, че държавата  ще им помага, но само, когато  обществеността вижда, че гостите ценят гостоприемството им и спазват  законите на страната.

вторник, 6 юни 2017 г.

Подсещане за ослушващите се


“Тебе думам дъще, сещай се снахо” прозвуча в изказването на главния прокурор Сотир Цацаров, че “за тях(трафикантите) имигрантите са стока. Но така у нас могат да влязат всякакви лица, опасни както за България, така и за цяла Западна Европа”. Няма да коментираме защо бе акцентирано върху други негови думи - че каналът не бил български и че нямало място за безпокойство, защото организаторите били чужденци…

Наистина е странно мълчанието на институциите, ангажирани с борбата с трафика на хора у нас след ужасната трагедия на магистрала “Тракия”. Там неправоспособен 16 годишен ром уби 9, а още няколко берат душа от общо 17 души, натъпкани в катастрофиралата баничарка. 

Кошмарът от случилото се не отстъпва на клането в Лондон по същото време. Защото всеки един от нелегално влезлите, може да носи смърт. Не по-малко опасно за сигурността на страната е, че за трафикантите те са са стока. Също така съвсем логично идва въпросът откъде е набрал тази смелост неправоспособният младеж да седне зад волана… 

Не е само звънът на сребърниците. А преди всичко липсата на страх. С това “безстрашие” на престъпниците трябва да се преборят институциите, най-вече МВР и законодателите, съдът. Строгите наказания и ефективното и бързо съдопроизводство могат да променят сегашната слободия. Не  приемаме и безпрепрепятственото влизане и придвижване на чужденците. Страната ни не бива да е разграден двор. Това най-много плаши гражданите и. 

Няма да пропуснем и огромните средства, които ще отидат за лечението и възстановяването на тежко ранените при катастрофата. Тези пари пак излизат от нашия джоб. Затова е добре всички ангажирани със случващото се по пътищата на страната ни бързо да действат. А не след дъжд качулка, както обикновено се случваше досега.