Общо показвания

събота, 23 октомври 2010 г.

Менделсон за зелено човече и Столетница



От „Позитано” 20 попитали Радио Ереван:„Какво трябва да направим, ако видим пред себе си малко зелено човече?””Без да се колебае радиото отговаря:”Да пресечете улицата, естествено!”. „А ако насреща ви се появи човечето, което непрекъснато твърди, че е хетеросексуален?”, бил следващия въпрос. И тук отговорът е светкавичен: „Да побегнете в обратната посока, преди да сте подложен на сексуален тормоз”.

Очевидно че в Столетницата гледат на Яне като на зелено човече, щом като искат да играят с него в един отбор. Сенилността на червените баби е право пропорционална на бръмбарите в главата на Барон Мюнхаузен.
Разбира се, не сме забравили как преди година Р.Овч. попита „Кой и кога измисли, че създаването и подпомагането на РЗС ще ни помогне".
Е, едва ли някой вече не  е наясно какъв е резултатът от политическото генно инженерство на БСП. Затова да не забравяме и вторият отговор на радиото. След като зависимостите започнаха да стават факт, не трябва да се изключва възможността

да видим двата отбора заедно на плажа на любовта

Наистина всичко идва на мястото си. Нека припомним само как на конгреса си миналата събота Столетницата реши, че трябва да попълни банката си от слухове. Очевидно те и вършат добра работа, особено, когато се оказват истини.
На същия форум лидерът на БСП в Пловдив, крупен бизнесмен и приватизатор Георги Гергов, разбуди полупразната зала с крилатата фраза: „Ние говорим за проекта "2020", за летящи орели! Абе хората врабчета нямат, те нямат какво да ядат, бе! Говорете за днеска , бе! За днеска!" И за да покаже на дело как стават тези работи реши да помогне с пари на фермер от Дулово, чиито 40 000 кокошки умираха от глад.
Ще оставим на съпартийците му да направят съответните коментари, няма да искаме от него мнение и за тази нова афера на партията му с бившия земеделец. Ще отбележим само, че по същото време стана известно, че

хазната е загубила 1, 2 млрд.лв. от приватизационни сделки


Това е станало заради безхаберието на чиновници. Умишлено е чакано да изтичат договорите и клаузите по приватизационните договир и след като са изтекли по т. нар. давност, държавата губи всякаква възможност да си събере парите. "През това време предприятията са декапитализирани и сега и да се отиде там ня място, те вече са прехвърлени на други фирми или стоят едни руини, които всъщност няма какво да се направят, и те са за стотици милиони", пише в стенограма от заседание на правителството. Разбира се, че ще се разследва кой се е облагодетелствал и кои чиновници "са проспали" сроковете за събиране на задължения. Само от "Кремиковци" са пропуснати да се вземат 400 млн. лв. Е, със сигурност няма да се наложи дълго да се търси. Приватизаторите не се и крият, а открито държат речи по партийните форуми.
Не се крие и социалният президент, който в края на мандата си се загрижи за тези, които са го избрали. Не му завиждаме, особено като чухме как назначения от него лидер на БСП, даде да се разбере, че няма намерение да му върне партията. Нека цитираме отново думите му: „БСП не може да бъде нечий електорален резервоар, нито да играе по нечия свирка, нито да бъде украшение за нещо, което ще устрои група хора, които припълзяват към авторитета на президента.
Ние не знаем кой точно и защо пълзи, но сме абсолютно сигурни защо държавният глава се

опитва да кадрува в нарушение на Конституцията

както правилно отбеляза военният министър през седмицата Трети месец стараната ни е без шеф на военното разузнаване. Защото човекът с харамийския псевдоним иска да назначи свой човек там, макар да знае, че няма такива правомощия. Истината е, че целта е съвсем друга. А тя е, че след като всички тайни служби отидат под една шапка, от голямо значение ще е кой с какви хора ще разполага там. И позиционирането им е започнало още от сега. Затова е и  битката. Тя няма нищо общо с арестуваната Супер Бианка. Макар че случката е показателна за това, че след като строго пазеният обект не намери сили сам да се справи със ситуацията и цели два дни по-късно – в Кърджали се опита с нелепи смешки да се измъкне от конфуза.
Не може да не се попитаме и друго – защо Супер Бианка

привлече повече внимание върху себе

си отколкото президента. Трябва веднага да припомним, че в предаването на тази репортерка беше зададен фундаменталният въпрос на финансовия министър дали президентът не е млад милиардер. Отговорът, че той не е млад, е твърде много значителен. Накрая нека отбележим и друго и то е, че всяка поява на държавния глава напоследък е съпроводена със скандали Най-пресният пример е този с катастрофата на кортежа му край град Ловеч. Тогава Слави Вълков, собственик на фирма за поправка на мебели, се отърва с леки натъртвания след внезапната среща на неговия бус с президентския кортеж.
Понеже стана дума за тайни служби

нека да не забравяме и Командира

Миналата седмица в деловодството на Народното събрание беше внесен законопроект за създаване на нова структура, наречена Държавна агенция за разузнаване (ДАР), която ще обедини Националната разузнавателна служба (НРС) и Служба „Военна информация”, т.е. военното разузнаване. Автори на законопроекта са депутатите от Синята коалиция Иван Костов и Димо Гяуров.
Истината е че от 20 години политическото и военното разузнаване работят без специален закон. И през цялото време е имало опити да се въведе порядък. Но поради единомислие на червено-синята мъгла статуквото не бе променено. Ще оставим кашата да я сърбат други. И ще се вгледаме само в една точка от предложения проект. В чл. 33, ал. 1, т. 2 е записано, че служителите на Държавната агенция за разузнаване не могат „да са били щатни и нещатни сътрудници на бившата ДС и РУ на БНА”.
Доста е смешно Командира да внася такъв текст защото точно по негово време не само, че спря готвената лустрация, а и скри доста агенти, за да ги държи по този начин в ръцете си. Освен това  кой знае защо, контролираните от него служби бъкаха от бивши служители на Държавна сигурност. Тези хора, в качеството си на експерти, се противопоставяха на включването на лустрационни текстове в законодателството, свързано със службите за сигурност и разузнаване.
В края на предложения законопроект лъсват истинските намерения на вносителя. Защото в преходните и заключителни разпоредби в проекта е записано, че Държавната агенция за разузнаване е правоприемник на личния състав (персонала) на НРС и СВИ? Уж ще ги лустрираме, но всъщност пак ще сме тук и пак ще сме същите.
Накрая ще завършим с онзи виц за номера на човека в бяло. В средата на цирковата арена се слага огромна каца с фекалии. А над нея виси голям топуз. Светлините изгасват, чуват се фанфари и тътен на барабани. Осветен с лъч, асистентът бавно започва да реже въжето, което държи тежестта. Тя пада в кацата, чуват се писъци, всички са оплескани. В този момент светват прожекторите. И влиза човекът в бяло. Предстои ни да видим кой ще е той.

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Факири на прехода



неделя, 17 октомври 2010 г.

Подаръците на Командира за червения форум

Синьо-червената мъгла се спусна още в началото на миналата седмица. Трябваше да се очаква, че Иван Костов ще се появи под светлината на прожекторите. Но не за да подкрепи управляващите, както  подозрително сервилно го правеше през последната година - с лицеви опори, букети с цветя и срещи в парламентарни кабинети. А точно обратното – да направи очаквания завой наляво и ловко да си партнира с червената опозиция.
Подозренията се засилиха след като Командира бе засечен да разговаря в столично кафене с банков шеф, спряган за заместник на финансовия министър Симеон Дянков. 
Но истинското шоу започна във вторник, когато десните поставиха като условие за подкрепата на бюджета въвеждането на фискален борд. На следващия ден лидерът на ДСБ излъга от парламентарната трибуна, че ще подкрепи макар и с „разочарование и притеснение” шенгенските промени в Закона за МВР. По време на гласуването стана ясно, че явилите се на работа 4-ма депутати от общо петимата народни избраници на Костов са гласували „въздържали се”. С този ход той показа на коя страна е всъщност и думите му, че управляващите използвали езика на БСП, лицемерно увиснаха в червената братска прегръдка. Един ден по-късно Командира полегна отново на Столетницата, като поиска Народното събрание да спре разглеждането на бюджета. И за да докаже, че това не са само думи, забрани на депутатите от Синята коалиция да участват в комисии, ако в дневния им ред има точка, свързана с разглеждането на бюджета.
Може ли да има по-добър подарък за БСП в чест на техния конгрес? Би било наивно обаче да се смята, че
само публичните действия разкриват намеренията на Командира
По-интересна е подмолната им страна, пряко свързана с връщането на червените отново във властта. Час и половина в четвъртък негови колеги народни представители се чудеха дали ще има комисия за контрол на ДАНС. Всички насочиха вниманието си към липсващия председател на комисията и почти незабележимо остана отсъствието на Костов. Когато трябва да се вади горещ картоф, него го няма. Но винаги е там, където може да изскочат далавери от неговото управление. И е готов с всички явни и неявни средства да ги прикрива. Не само заради личния интерес, но и заради икономическото рамо, което даваше на червените по време на своето управление. Нека не споменаваме отново  приватизационните подаръци, които им направи, както и някои крупни сделки, ощетили държавата ни със стотици милиони в зелено. А някои взети от неговото правителство заеми още изплащаме, както стана известно наскоро.
И ако атаката на Костов срещу проектобюджета е изненадала управляващите, то БСП не само че я очакваха, но и в процеса на дискусията стана ясно, че той всъщност е тяхното острие, а изказванията на техните депутати бяха само фон на синьо-червената мъгла.
Затова не бива да се учудваме и на дружното мълчание
от страна на БСП и Синята коалиция за продължаващите втора седмица проверки на НАП на луксозни имоти в различни райони на страната. По първоначални данни само от вилите в столичния квартал Бояна се очаква да влязат в общинския бюджет на София близо 10 млн. лева, а отчасти и в националния.
На фона на това мълчание колко кухо звучат тезите на червения лидер, че няма пари за наука, духовност, социални приоритети... Сякаш техният бивш социален министър не седи в редичката заедно с него пред съдебната зала.
Накрая нека не забравяме и човека с харамийския псевдоним. Разбира се, че и той иска да се възползва максимално от синьо-червената комбина. Една част от думите му са на човек, който е паднал от Марс и десет години не си е мръднал пръста за нищо. Като например невероятното му откритие, че „хората имат нужда от добро здравеопазване, от образование, от солидни общини”. По-интересно и доста познато прозвучаха думите му, че страната има нужда от „ред, сигурност и спокойствие”. Приликите с една друга партия, която някои наричат „Ред, законност и държавна сигурност”, са повече от очевидни. Като си припомним и как те гласуваха за импийчмънта срещу него, няма да се учудим, ако в крайна сметка се озоват в един отбор. Но съдбата на тези мислещи се за добри артисти ще е точно като във вица за папагала, който дразни фокусника в круизен кораб. Папагалът непрекъснато разгадавал номерата му и крещял: „От ръкава извади този заек! Погледнете - шапката му е с двойно дъно!“ - и т.н.
Фокусникът мразел папагала, но не можел нищо да направи, защото и двамата били част от играта. За нещастие при една буря корабът потънал и двамата се оказали на една дъска. Папагалът се разхождал нервно по нея и накрая не издържал: „Е, стига толкова! Предавам се! Корабът къде е?!”

неделя, 10 октомври 2010 г.

От Мол 2 към „Дондуков” 2


Каква прекрасна идея – „От мол 2 към „Дондуков” 2” да е лозунгът на предизборната кампания на Столетницата догодина. Самонареклите се социалисти, които отдавна не защитават интересите на бедните и трудовите хора, са напът да си признаят, че са се превърнали в партия на червените олигарси. Затова не бихме се учудили, ако „собственикът на мола” от популярния тв сериал и депутат от БСП Стефан Данаилов бъде издигнат за кандидат-президент от БСП. Тогава всичко ще дойде на мястото си. Червеният лидер може да разказва много вицове за управляващите, но това, което социалистите  подготвят в желанието си да се хванат като удавници за сламката на популярния актьор, ще е вицът на годината.
А какво да кажем за местния  велможа на БСП в Пловдив
при когото кой знае защо припкат всеки уикенд от червеното политбюро. Ясно е, здравите партийни сили, които все още не са си намерили място на върха, искат да се  облекат във власт. И никак не е случайно  желанието и  да изпратят на „Дондуков” 2 тв собственика на мола.
Няма нищо необичайно и в появата на сегашния обитател на този адрес. Засега човекът с харамийския псевдоним само хвърля по едно око на „Позитано” 20. А там пък умуват как да го качат на пързалката и да го изпратят, както ставаше по Живково време, на лов в далечни и братски страни. Например  в Северна Корея, където и папагалите могат да казват на перфектен английски “Да живее Великият кормчия, другарят Ким Ир Сен”.
Но ако палачинката се обърне и не Сергей Станишев, а Георги Първанов стане новият стар лидер на БСП, тогава може и да си внесем такива папагали, както предложи в началото на седмицата северно корейският посленик у нас. И не ловецът, а човекът, който бившият американски президент Джордж Буш хареса за зет, да получи папагала на изпроводяк от червената централа. А после, на прекрасен английски,  всекидневно да му напомня кой е великият кормчия.
Истината е, че на „Позитано” предконгресно доста са се шашнали. Защото не може едната седмица Сергей Дмитриевич да бъде комбина с Иван Йорданович, а другата седмица да го оприличава по време на вота на недоверие към правителството с умната и хубава жаба, която трябва да се разкрачи, защото царят на животните иска умните да минат наляво, а хубавите надясно. За Командира не бива да се разказват елементарни вицове.
Ще припомним само как бившият преподавател по марксистка политикономия
излъга партньора си от СДСда гласува „въздържал се” при избирането на новия министър на здравеопазването. Е, този ход едва ли ще промени биографията на министър Стефан Константинов. Няма как да бъде избегната топлата връзка с ДСБ, която и министърът не крие. Но Иван Костов иска да бъде забравена. Така че правилният виц не е за разкрачената жаба, а за един шаран, който се припичал на слънце в плитчината. Жабата, като забелязала това, го попитала защо го прави. А той отговорил: „Чакам да дойде един рибар.” „Защо, да не ти е омръзнал животът?”, учудила се жабата.  „Не, комбина сме с крокодила, аз съм примамка”, отговорил шаранът. Това че Командира точно затова е в играта вече 20 години, няма никакво съмнение и колкото по-далеч е от трапезата на властта, толкова по-далеч ще е и крокодилът. Не вотът на недоверие към правителството е този, който трябва внимателно да се следи, а двойната игра на политическия милиционер.
Но да оставим настрани политическите интриги и да обърнем внимание на една фундаментална новини, с която искат да ни отклонят вниманието от ежедневните дивотии, с които ни засипват. От идващия понеделник програма „Хоризонт” на БНР ще ни буди с нежно кукуригане на петел съобщават от ръководството. Националната медия не устояла на молбите на слушателите да възстанови старата рубрика „Ранобудно петленце”. Само като си припомним какво се случи този понеделник и как 26 души с различни травми се озоваха в „Пирогов” след катастрофата на двата влака, сблъскали се челно край Драгоман, не ни се ще да се настройваме толкова оптимистично. Вярно е, че ранният час беше лош за обикновенните граждани и добър за политиците, които нямаше как да бъдат заловени да се забавляват било на лов или в кръчми, както бе при други трагедии. Но големият късмет да минем този път без човешки жертви, в никакъв случай не намалява страха, че безхаберието вече е част от съвременната ни народопсихология. Този сутрешен махмурлук можем да илюстрираме по следния начин: Съдят сгазил 26 души. Съдията пита как се е случило. Подсъдимият съвсем невъзмутима казва: „Нямах лоши намерения. Спирачките отказаха и виждам, че от едната страна на пътя вървят 24 човека, а от другата двама. И тъй като не съм такъв човек, избрах двамата. Тъкмо сгазих първия, когато вторият взе че кривна на другата страна...”
Такива има не само в провинцията, но и в Народното събрание. Вместо да вършат това, за което са пратени от избирателите, те се чудят какви мизерии да свършат. Както се случи с абсолютно безсмисления вот на недоверие и с опита да бъде саботиран избора на омбудсман от партията, която някои наричат „Ред, законност и държавна сигурност”. Очевидно е, че не данъкоплатците трябва да плащат за пропиляното време. А тези, които си мислят, че винаги ще могат да надхитрят избирателите. Това, че някои от тях са „безделници” и извън парламента нямат трудов стаж, е вън от съмнение. Това, което все още не се казва за тях е, че са престъпници. Но, когато редичката от бивши министри, чакащи пред съда за раираните костюми, отиде там където им е мястото, на всички ще им светне каква е истината.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Кошница славянски череши

събота, 2 октомври 2010 г.

Eсента на червените провали

Недялка Христова, червена активистка от Хасково, е може би единственият човек тази седмица, който ще остане доволен от всекидневно избухващите мини, заложени от БСП. Емилия Масларова, избрана от същия град за депутат и бивш социален министър обеща да и плати глоба, наложена от общината за това, че е лепила предизборни плакати на БСП на непозволени места.
Проблемът лъсна миналата събота, когато в южния град бе председателят на парламента Цецка Цачева. Тогава Христова я пресрещна на улицата и изплака, че общината и отказва административно обслужване, защото не си е платила глобата. Цачева и отговори, че ще накара Масларова да плати вместо жената.
„Не съм запозната със случая. Никой не ме е търсил по проблема. Но 200 лева не са много нито за мен, нито за партията, която представлявам”, каза Масларова във вторник.
Не така доволни обаче ще останат двете червени бабички, които се възмущаваха пред „Позитано” 20 за това, че могъщата навремето
Столетница не можа да събере до 2 часа следобед в четвъртък 48 депутатски подписа, за да бъде заведено в деловодството на парламента искането и за вот на недоверие към правителството.
Всъщност още в първия ден на седмицата избухна мина, заложена от предишните управляващи в края на мандата им. На дискусия в Народното събрание за Закона за референдумите се оказа, че той е като „Параграф 22”. Дава възможност да се събират подписи, но в крайна сметка може и да не допусне провеждането на общонародно допитване. Лошата новина е, че докато се изясни невъзможността да се проведе референдум, джобовете на данъкоплатците ще отънеят най-малко с един милион лева. Оказа се например, че подписката, която ВМРО събира за свикването на референдум за присъединяването на Турция към Европейския съюз, е напълно безсмислена. Когато подписите се съберат, проверят и влязат в Народното събрание, то няма как да реши дали да се проведе референдумът или не, защото просто не е компетентният орган, който да каже дали Турция да бъде приета в ЕС или не. Крайният резултат от това е, че законът трябва да се ремонтира и да се мисли за цедка, която да преценява допустимостта на допитването, преди още да е започнало голямото харчене на народна пара.
Ако си мислите, че с този разумен извод историята е приключила, много се лъжете. Защото в първия пленарен ден в сряда Яне обяви ,че ако законът се промени и се попречи на неговата партия да събира подписи за референдума за свикване на ВНС, той ще се барикадира пред кабинета на шефката на парламента и ще призове всички, които досега са се подписали, да протестират пред свещената сграда.
Няколко часа по-късно след среща с Цецка Цачева той забрави за заканите си и заяви, че нейните притеснения за приложението на закона били основателни.
Всъщност трябва ли да се учудваме на подобни пируети
Нека припомним и как в началото на тази година беше блокиран в последния момент готвеният импийчмънт срещу президента.
За да характеризираме подобен тип подскоци, ще разкажем следната история.
Починало кучето на набожна старица. Отишла тя при попа с молба да го опее. Не може, това е богохулство, как така куче? Какво да правя, отче, да опитам ли в католическата църква? Може, иди при тях, подсмихнал се попът. Тръгнала бабата да излиза от църквата, но се спряла. Отче, а в католическата 2000 лева ще стигнат ли или да взема още? Момент, госпожо.. защо не казахте веднага, че кучето е било православно?!, усетил се попът.
В сряда следобед дойдоха първите признаци, че министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова е пътник. А в четвъртък това беше факт. Колко странно обаче бе поведението на червените
Вместо да се скрият и изобщо да не поставят въпроса за здравеопазването, те продължиха да настояват за вот на недоверие в тази област. Точно тези, които изработиха схемите за източване и за задлъжняване на здравната сфера, сега се опитват да клатят кабинета.
И това не бива да ни учудва. Очевидно целта им е съвсем друга. И тя е да си решат вътрешните проблеми. Защото при такава дълга скамейка от чакащи за раирани костюми бивши червени министри носталгията по отминалото единство е това, което ги крепи.
Все пак нека не забравяме, че вълкът козината си мени, нрава не. Това, че бившата социална министърка ще плати глобата на Недялка Христова, също е част от играта.Така че трябва да се опитаме да надникнем зад пушилката, която сега се вдига. И да се подготвим да посрещнем с дружен залп следващото менте с нова козина. Защото червените мини са и за това. Да поддържат димната завеса на червено-синята мъгла. По отношение на синия цвят нека кажем, че
не сме забравили и Командира Не случайно по време на петъчния парламентарен контрол бе напомнено от парламентарната трибуна за дългогодишния монопол на една компания, поддържана от бившия преподавател по марксистка политикономия по време на неговото премиерстване.
А защо ли Сергей Станишев цитира Иван Костов, че проблемът в здравеопазването не е Борисова, а се казва Борисов.
Дружбата между сини и червени е точно като в онзи семеен виц, в който съпругата казва на мъжа си: „Представям си какви страшни подозрения са се зародили в главата ти, когато изчезнах за два дни от къщи.””Аз пък веднага си помислих, че ще се върнеш”, отговорил тутакси той.
Истината е, че политически милиционер като Костов знае кога да прави лицеви опори, кога да поднесе букет с цветя и кога отново да заговори за човека от подземието.
Затова не трябва да се съмняваме, че ако червените и сините, дирижирани от онези с двойните имена, не си подаваха толкова умело топката, едва ли криминалният преход щеше да продължи толкова дълго.

петък, 1 октомври 2010 г.

Червени неволи

Две червени бабички си приказват пред „Позитано” 20: „Чу ли, нашата партия отива към канавката, дори за един вот на недоверие не могли да съберат подписи.” „Леле, остава да е пълна с вода!”, затюхкала се другата.
Ясно е като бял ден, че удавникът и за сламка ще е готов да се залови. Но наистина какъв е смисълът от готвения вот, след като едни подписи за внасянето му БСП не можа да събере в обещания срок . Дори да се състои, крайният резултат ще е платено от данъкоплатците загубено време. А какво да кажем за нахалството на червените, след като за всички е ясно, че тяхното управление докара батака в здравната реформа. И че цяла скамейка от техни министри чака за раирани костюми пред съда.
Ако с популистки хватки са решили да покажат, че все още ги има в политическото пространство, много ни е чудно какво ще кажат на двете бабки за свое оправдание. Те може да са глухи и праволинейни, но не са вчерашни.
Всъщност какво друго им остава освен да извикат: „Ние пак сме тук и пак сме същите!” И да скочат в канавката.