Общо показвания

понеделник, 30 юни 2014 г.

Скъпият ток - наследство от Костов


С проекторешение за цената на тока от 1 юли 2014 г., което обаче не е прието окончателно, ДКЕВР смята да възложи на НЕК да предоговори условията за изкупуване на тока от “КонтурГлобал” и AES. Идеята на регулатора е да се намали цената на енергията от AES с 30 процента и единият от двата й блока да продава енергията си изцяло на свободния пазар, а за “КонтурГлобал”, където НЕК държи 27 на сто, цената на изкупуване да бъде намалена с 20 процента и два от четирите блока да продават енергията си на свободния пазар. В същото решение на ДКЕВР от 27 май регулаторът е поискал от министъра на икономиката и енергетиката и промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, така че ДКЕВР да може всяка година съобразно с потреблението на енергия в страната да определя количества, които да се изкупуват от ВЕИ по преференциална цена, а останалите количества енергия да се изкупуват по цена на енергията в излишък на балансиращия пазар.
Печалният извод, който Командира не иска да види, е, че поетите от НЕК задължения да изкупува ток от 670-мегаватовата „Марица-изток 1“ означават, че българската енергийна система за дълго няма да има възможност да намали крайната цена на електроенергията. Разбира се, бившият премиер не признава вината си, а се опитва да я прехвърли на следващите правителства. Но тази хватка е доста изтъркана. Костов по подобен начин днес не иска да признае, че по негово време се възобновява процедурата по друг печално известен проект – АЕЦ “Белене”. Този факт хвърля допълнителна светлина към неслучайното участие на бившия премиер, което гарнирано с онази офшорка, би трябвало да кара всички следващи управляващи да имат едно наум, когато се опитват да направят изменения в договорите, сключени с двете централи.

понеделник, 23 юни 2014 г.

Надхитряне между реформаторите

Две заседания на националните ръководства на „Движение България на гражданите” и „Демократи за силна България” проявиха наистина неадекватност по отношение на трагедиите във Варна, Добрич и други места. Трябва да си признаем, че всъщност това беше напълно очаквано. За пореден път реформаторите предпочетоха да се занимават със собствената си “значимост” и “успехи”, без да си дават сметка, че в трудни моменти си личи дали избирателите са дали правилно гласа си. Тактически ръководствата и на двете формации взеха изчаквателни позиции по отношение на щекотливия конфликт между тях, разразил се заради преференциалното прецакване на Меглена Кунева за евродепутатско място. Конфликтът, иницииран от амбициозната госпожа, разбира се, е недопустим от гледна точка на реалността. Напротив, провалът на Кунева е ясен знак за това, че партията й е загубила лидерските позиции в Реформаторския блок и че тя самата незабавно е трябвало да си подаде оставката от всички постове. Това бе поискано и от членове на нейното ръководство. Но на заседанието в събота бе заявено, че изборният резултат вече е отчетен като успех и подобни искания са неуместни. В типичен апаратен стил Кунева обвини тези, които й искат оставката, в “недостатъчно полагане на усилия” за спечелване на изборите.
От ДСБ също отчетоха избирането само на един евродепутат като успех. Със сигурност обаче техният патрон Иван Костов е наясно, че с този резултат реформаторите остават извън борда и на следващия парламент. В ДСБ няма как да са доволни, че Реформаторският блок получи на евроизборите едва 144 хиляди гласа, докато на предишните парламентарни избори само „Демократи за силна България” имаха 103 хиляди гласа. В партията са се подразнили от наглите изявления на Кунева срещу ДСБ и искането да й бъдат върнати парите, похарчени за кампанията. Успехът на техния кандидат Светослав Малинов не се дължи само на личните усилия на десебарите, но преди всичко на

ненависттана деснитеизбирателикъм червената кукувица

както сполучливо бе наречена Кунева, насадила им се в дясното пространство. Това всъщност ще е големият конфликт между двете партии при реденето на листите за предстоящите извънредни парламентарни избори наесен. За очакваните раздори може да се съди и по случилото се на двете заседания. И от ДБГ, и от ДСБ потвърдиха, че ще запазят целостта на блока. Но оставиха открит въпроса за персоналните промени в ръководството на коалицията. Ясно е обаче, че въпреки амбициите си Кунева не може да бъде повече лице на реформаторите.
В Плевен, където се проведе заседанието на ДБГ, бившият кмет на града и заместник на Кунева Найден Зеленогорски съобщи, че се обсъжда проект на споразумение за предсрочните избори, но след това и двамата заявиха друго – че сегашният коалиционен договор между реформаторите защитава техните интереси достатъчно добре. Това означава единствено, че

Кунева не признава персоналната си загуба
и няма намерение да отстъпва нито от лидерската си позиция, нито да прави отстъпки по отношение на новото предизборно споразумение.


„За мен Реформаторският блок е съюз на хора, а не само на партии. Ако всеки отстъпи една крачка от личния си интерес, както аз направих по време на изборите, блокът ни ще направи две крачки напред”, каза Кунева.
Всъщност тя не е отстъпила, а загуби заради дадената от закона възможност за преференциален вот. И няма право да очаква отстъпки от страна на другите партии. От друга страна от ДСБ също си поискаха своето и дадоха заявка. Костовистите потвърдиха на национално съвещание учредителното споразумение за Реформаторския блок, но дадоха мандат на партийното ръководство да подпише коалиционно споразумение с блока за явяване на предсрочни парламентарни избори. В документа се посочва още, че партията подкрепя разширяването на блока с включване на нови формации и застава зад консолидацията му чрез приемане на ясни правила за индивидуално членство и формиране на младежки, предприемачески и други професионални организации. Съвещанието поставя пред ръководството на ДСБ задача да работи за силна и единна парламентарна група на блока “като единствена гаранция и възможност за реформаторско мнозинство вдясно от центъра в 43-тото народно събрание”.
С изключение на надуването на мускули, че едва ли не реформаторите ще бъдат балансьорите в следващия парламент, намеренията на ДСБ да са водещата формация в коалицията са очевидни.
В момента Кунева е против нарушаването на статуквото и против влизането на други партии. Това неизбежно ще доведе до конфликт. Искането на ДСБ за включването в блока на нови формации обаче цели тези партии да запълнят вакуума, който би се появил от евентуалното отстраняване на партията на Кунева.

На десните симпатизанти никакне им се нрави

че в страна та ни Кунева не се държи като в Брюксел, където бе известна като Мадам Yes, а непрекъснато им размахва пръст и ги занимава с отвлечени теми от нейното еврокомисарство. Те може и да имат глобално значение, но няма да напълнят изтънелия джоб на десния избирател.
Междувременно изтече информация и за една друга интрига,подготвена от Кунева. Зад гърба на ДСБ тя се договорила със СДС говорителят на блока да се сменя през шест месеца, което означава, че Радан Кънев ще трябва да отстъпи поста си. В замяна на това хората на Кунева обещали на сините равно разпределение на водаческите места в парламентарните листи между ДБГ, ДСБ и СДС. Очевидно Кунева се опитва този път да мъти яйцата в гнездото на СДС. И да попречи на естествения съюз между сините и тъмносините. Засега няма ясно потвърждение от страна на СДС за тези уговорки. Но подобни ходове едва ли ще останат безнаказани. Освен поканите към националистическите организации, които десебарите смятат да отправят, те могат да върнат “Синьо единство” на Надежда Нейнски в блока. А това едва ли ще се понрави на Кунева.
Не може да не отбележим, че нито Кунева, нито Кънев споменаха нещо за участието им в евентуална следизборна коалиция. Това, че смятат не само преминаването на изборната бариера, но и бъдещата позиция на балансьор за едва ли не в кърпа вързано, не подлежи на коментар. Не само защото същото твърдяха и за евроизборите, където им се привиждаха 4-ма евродепутати, но и защото вътрешните конфликти при реформаторите могат не само да ги подложат на изпитание, но и да предизвестят поредния им провал. Фактът, че при тях вече липсва бъдещият добър резултат като механичен сбор, не само ги изнервя, но и на практика обезсмисля участието на някои провалили се партии (като ДБГ) в блока. Какво точно ще се случи, предстои да се види. Това, което е очевидно засега, е, че без Мадам Yes представянето на реформаторите ще е далеч по-убедително.

сряда, 18 юни 2014 г.

Съседски раздори в Реформаторския блок

Докато големите партии умуват как да намерят консенсус, за да решат жизненоважни за страната ни въпроси, малки формации, които едва успяха да вкарат евродепутати, правят точно обратното. Дори не е сигурно, че ще влязат в следващия парламент, а вече се опитват да се самоунищожат с нови интриги. Разбира се, няма нищо необичайно в действията на Реформаторския блок, особено ако се проследи генезиса на новоизлюпените му лидери. Такава е например Меглена Кунева, по-известна от брюкселския й период като Мадам Yes, която е поискала от коалиционните си партньори да й изплатят разходите по кампанията за европарламента. Тя била предоставила цялата субсидия, полагаща се на Движение „България на гражданите“, но с уговорката, че ако не се сдобие с евродепутатско място, парите ще й бъдат върнати. Кунева намекнала, че в противен случай целостта на блока е застрашена. Самата тя заяви преди дни, че в нейни “ръце е единството на реформаторите”. Срокът за погасяването на дълга бил до началото на очертаващата се нова изборна кампания.
Това, което иска да каже госпожата, е, че тя трябва да остане като лидер въпреки провала си. И най-вече


да има решаваща роля в подреждането на изборните листи


Нека да кажем обаче как стоят нещата в действителност. Реформаторският блок получи на евроизборите едва 144 хиляди гласа, докато на предишните парламентарни избори само Демократи за силна България имаха 103 хиляди гласа. Силата на ДСБ се видя и на тези избори, когато с помощта на преференциалния вот Кунева бе отстранена от първото място. Общият резултат на реформаторите показва, че на този етап остават извън борда на следващия парламент. Но резултатът показва също така, че без механичния сбор те са напълно обречени. Изводът е, че Мадам Yes си е направила на пръв поглед сметка, която е в нейна полза. Но това е измамно самочувствие. Тя не може да има никакви претенции. Най-вече защото на практика отстраняването й, както и ниският резултат, се дължат на кукувичата й намеса в тях. Десните избиратели ясно й посочиха, че трябва да си ходи. Ще напомним, че и на бъдещите избори пак ще има преференциален вот. Кунева обаче не иска да прозре реалността. Или може да я разбира, но кукловодите не й дават да излезе с чест от играта, а ще я държат докато загроби напълно Реформаторския блок.
Това обаче едва ли ще бъде допуснато. Не бива да забравяме, че в него има политически играчи като Иван Костов, които знаят как да редят пъзела и няма да се поколебаят да го подредят без госпожата. Проблемът е докато това се случи, 

щетите, които получава десницата, да се намалят до минимум.


За съжаление председателят на ДСБ Радан Кънев пропуска сигналите, идващи от Кунева, покрай ушите си. Вместо това той ни в клин, ни в ръкав обяснява, че с ГЕРБ ще бъдат политически противници на предстоящите избори. Само че симпатизантите на блока не са забравили как доскоро той се кълнеше в партньорството между двете сродни по линия на Европейската народна партия формации. Трябва ли да обясняваме на имащия претенции десен лидер, че преди да дрънка, трябва да се заеме с бързото подреждане на разклатилата се формация. Това е най-важното условие за каквито и да било бъдещи действия. Когато реформаторите започнат да излъчват сигурност, тогава и избирателите ще ги припознаят. Сигналите, които излъчват двамата лидери обаче никак не са обнадеждаващи. Между другото ако критерият за влизане в Народното събрание бе политическата увереност, то този файтон десни лидери щеше да има абсолютно мнозинство в следващия парламент.

Самочувствието, което имаха преди изборите

че ще вкарат едва ли не четирима депутати в европарламента, не ги е напуснало въпреки тежката загуба. И Дон Кихот би им завидял на способностите да преследват вятърни мелници. Добре би било да оставят други да носят отговорността, а те да хвърлят усилията си в достойно класиране на парламентарния вот. Преди това обаче трябва веднъж завинаги да решат проблема с червената кукувица, която пак започна да мъти в чуждото гнездо. Това, разбира се, не е всичко. Кресливостта на десните около строителството на “Южен поток” е възможното най-лошо поведение. Пещерното отношение към Русия също няма да им се отрази добре. За това ги предупреждават дори техните политолози, храненици на НПО-та.
Затова нека реформаторите да се научат

да защитават националния интерес.

Веднъж се видя какво се случи, когато през зимата на 2009 г. бе спряно газовото кранче. И как се наложи да купуваме газ от съседна Гърция на двойно по-високи цени. Сега ситуацията със спирането на газа за Украйна не е много по-различна въпреки предимството на топлото време. Дори на западните политици, които доскоро ултимативно искаха да се спре “Южен поток”, им светна, че украинско-руските противоречия могат да продължат с години и не е нужно Европа да се превръща в техен заложник. Факт е, че Украйна също е против новата тръба, защото така ще им е по-лесно с рекетьорски хватки да защитават собствените си интереси. Но това не е нито в наш интерес, нито на Европа. Колкото по-бързо реформаторите разберат това и престанат да са чужди маши, толкова по-голям е шансът им да разширят политическото си влияние.

четвъртък, 12 юни 2014 г.

Новите яйца на Мадам Yes

Винаги когато в десницата се появи искрица надежда за връщане в политическия елит, се повявяват тези, които са направили всичко възможно, за да я провалят. Вместо да се скрият завинаги, те отново са в първите редици. Меглена Кунева (Пръмова), известна и като Мадам Yes в Брюксел, пак е под светлината на прожекторите. 
Ще кажем направо  след като десните фенове на изборите и показаха, че е нежелана, се изисква да притежаваш изключителен тепегьозлък, за да твърдиш следното:
 “Аз знам, че в моите ръце е единството на Реформаторския блок. Знаех го от самото начало, когато подписахме учредителното споразумение”. 
Очевидно е, че госпожата е загубила усета си за политическа реалност. И че се опитва да си предаде значимост, каквато вече не притежава. На всичкото отгоре очаквала и обяснение от партньорите от ДСБ дали е имало повеля да бъде изместена. Пръмова наистина не е никакъв демократ, след като не уважава правото на свободния избор. 
Но не трябва да се учудваме на подобно безсрамие. По-важното е, че на всички им светна, че е рожба на кукловодите на криминалния преход и не случайно бе наречена “червена кукувица”.

понеделник, 9 юни 2014 г.

Възродителни мераци


Заиграването с етническата карта е опасно вадене на скелети от гардероба на миналото.  То е неприсъщо за Европа на 21 век и със сигурност би предизвикало остра международна реакция. Затова решението на парламентарната комисия по правата на човека да отхвърли декларацията, осъждаща възродителния процес, предизвика не само изненада, но и гняв. Възможно е този ход да се приеме като логично последствие от онези псевдонационалистически изцепки пред пловдивската Джумая джамия, целящи създаването на индулгенции за партиите, борещи се гласовете на такъв тип избиратели. Но ще кажем направо - възродителният процес е все още незараснала рана: осъждането му, както и многобройните извинения на държавни глави, премиери и лидери на партии, поднесени на прокудените наши сънародници, бяха стъпки в правилната посока. Липсата на давност за подобен тип престъпления, също би се приело добре. Но 

всеки опит за изопачаването на този срамен акт от нашата история 

и представянето му като едва ли не смяна на именната система, (след което била дадена възможност на българските турци да напуснат по свое желание родината си), ще има тежки последици. Известно е, че страната ни бе една от малкото на Балканите, които запазиха етническия мир след разпадането на комунистическата система. Вярно е и, че и до този момент няма осъдени и вкарани в затвора за геноцида, извършен от режима на Тодор Живков, когато 360 000 български турци бяха депортирани при нашите комшии, а няколко десетки хиляди, бяха хвърлени в затвори и лагери. Но има приети документи, които дават възможност престъпленията да не останат наказани. Например на 18 септември 2008 г. 40-ото народно събрание прие решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта 

истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. 

Решението не е подкрепено единствено от народните представители на БСП. По-късно по предложение на десницата 41-вото народно събрание прие решение, с което обяви 23 септември за ден на почит към жертвите. Последва и приемането на декларация, конкретно осъждаща възродителите. Документът обявява прогонването на български граждани от турски произход през 1989 година за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим, и призовава българското правосъдие и главния прокурор да възобновят делото срещу виновниците. „Опитът процесът да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните извършители върху целия български народ”, пише в нея. 

Днешното намерение за "пренаписване" и "ревизиране" на тази декларация

както се опитват да се оправдаят гласувалите за отхвърлянето и депутат, е точно такова потапяне в червената пушилка на всички български граждани и избягване на търсенето на конкретна вина. 
Тука е добре да поясним, че комунистическия режим е действал много хитро, като се е стремял да не оставя уличаващи следи. Затова днес не само осъждането на виновниците, но дори самата реабилитация на лицата, чиито имена са сменяни (1972, 1974 и 1985 г), а някои дори са застреляни по време на мирните протести, е много трудна. Тя дори е невъзможна по сега действащото законодателство, защото срещу тях не е имало нито произнесена присъда, нито са били лишавани от свобода или интернирани. Но има достатъчно доказателство за тези престъпления.
Затова има нужда от допълнения към законите така че да бъде направено официално признание на факта на

репресия от страна на комунистическия режим

Тя е извършена по политически или други идеологически съображения и е несъвместима с принципите и ценностите на свободното и демократично общество. Хората са протестирали за свои исконни права, те са били грубо потъпкани с използването на сила, като пострадалите не са имали никаква възможност да получат защита по съдебен или какъвто и да било ред.
Тези факти правят решението от миналата седмица за отмяна на декларацията, осъждащата в репресивност и етническо прочистване бившия режим, в гореща за пострадалите тема. От една страна 

те самите все още търсят правата си, а от друга - извършителите все още са ненаказани. 

Нещо по-лошо, престъпниците не само че не осъзнават в какво са участвали, но и се опитват да подменят историята, за да се изкарат герои. 
Има и още нещо, което посткомунистите се опитват чрез популистки хватки да пришият като проблем само на една партия. И по този начин да продължат възродителното дело на режима на Тато. Проблемът обаче е на всички българи. Защото не става въпрос само за една част от народа, която има друго вероизповедание. При всяка такава акция, потърпевши са всички. По подобен начин бяха депортирани българските евреи от Гърция и Македония по време на Втората световна война. Затова особено зловещо звучат оправадията на бившите комунисти, че тази депортация не можело да се сравнява с възродителния процес, защото евреите били изпратени в газовите камери от фашисткия режим, пък комунистите изпратили българските турци по живо по здраво в съседна Турция, където днес те си живеели по-добре отколкото биха живели у нас. Подобна дивотия не може да бъде приемана с лека ръка. Тези хора платиха твърде висока цена, заради чудовищните хрумвания на висшия комунистически елит. Затова нека политиците като пропадат, заради собственото си самозабравяне, да не се опитват да завлекат и народа си. Това просто няма да стане.


четвъртък, 5 юни 2014 г.

Заслуженото възмездие на Мадам Yes

Поредният опит на Меглена Кунева да всее раздори в десницата само доказва, че е "червена кукувица". Не ни учудва и подмолният начин, по който се опитва да оцелее - липсата на морал при нея не е от вчера. А още от времето, когато набързо от Пръмова (фамилията на известен комунистически гаулайтер, чиято снаха беше) си върна бащиното име. Комунизмът си отиде, идваха нови времена и тя трябваше да е в челните редици за нови облаги. Разбира се, Кунева едва ли щеше да стигне до шеметния пост на еврокомисар (и заслужено да получи заради раболепието си към Брюксел прозвището Мадам Yes), ако зад гърба й не надничаха сенките на кукловодите, превърнали прехода в криминален.
Тя самата вероятно никога няма да признае на кого дължи "успехите" си, но едва ли не си е 

давала сметка, защото замахът, с който закри два ядрени блока в АЕЦ



и отвори пътя за изкопаването на онзи "гьол" в Белене, показва, че тя много добре е съзнала чии интереси трябва да обслужи.
Затова провалът й на евроизборите не е изненада. Той не е първият. Но е показателен за това, че на десния избирател му писна от опитите за подмяна и най-вече от изземването на демократични каузи от подставени лица.
Последвалите действия от нейна страна са свидетелство и за друго - то е, че манипулаторите на прехода 

искат тя да си плати за загубатас поредните разрушителни удари вдясно  


Само това може да означава жалбата на отхвърлената кандидатка до ЦИК за повторно преброяване на бюлетините в общо 87 секции. Ще припомним, че официалните резултати показаха, че преференция за Кунева са отбелязали 21 306 души, гласували за реформаторите, а за Светослав Малинов - 39 173. Разликата е 17 867 гласа в полза на настоящия евродепутат.
Малък детайл е, че лидерката на Движение "България на гражданите" (ДБГ) не е предупредила за действията си партньорите от ДСБ. А менторският тон, с който поиска смяна на върха при реформаторите, е пушилка, която трябваше да скрие задкулисните й ходове.

Истината е, че Кунева е бита карта


Отхвърлена е безапелационно от симпатизантите на коалицията. ДБГ загуби покрай нея и водещата си позиция. Това, което се очаква от нея, е да престане да се представя като лице на десницата и да си тръгне от политиката. Действията й обаче подсказват, че тя има намерение да разтърси със скандалното си поведение реформаторите, които след отхвърлянето им от парламента през 2012 г.  постигнаха успех, макар и минимален, на евроизборите тази година. Затова колкото по-бързо сегашното ръководство на блока се освободи от нея (ако трябва и от партията й), толкова по-добре - шансовете за по-добро представяне на едни извънредни избори за парламент ще се увеличат.
Не бихме се учудили 

черната работа по отстраняването на Кунева да бъде свършена от собствената й партия. 

Нейното близко обкръжение се състои от хора, които я крепяха с прозрачната мисъл тя да ги доведе до трапезата на властта. След като това не стана, те няма защо да губят шанс и най-вече да се оставят да бъдат повлечени от нейното сгромолясване. Ръководството й е доказало, че може да напуска своевременно губещите партии.
Има и още един извод, който би следвало да се направи. И той се крие в народната поговорка, че "на лъжата краката са къси". Четвърт век не е малко време, за да получи Кунева възмездие за това, че е влязла с лъжа в прехода към демокрация. Но, от друга страна, вдъхва надежда в изтерзаните и лъгани нееднократно десни симпатизанти, че промяната все пак ще се състои.

понеделник, 2 юни 2014 г.

Реформаторско бленуване


Видимото облекчение, което изпитаха лидерите на Реформаторския блок от избирането на техен евродепутат, е надежда за оцеляването на автентичната десница. Но твърде нищожна, за да се приемат насериозно кресливите им искания за оставка и коментарите им за състоянието на управляващото мнозинство. Няма да припомняме и изхвърлянията им как ще изпратят най-малко четирима в Брюксел и ще победят бившите управляващи, към които днес протягат ръка.
Резултатът им от 144 535 гласа показва друго - десният файтон от малки партии остава пак извън борда, ако изборите бяха за парламент. Може дори да се говори за погром, защото само за една година те са загубили повече от половината си гласове. Катастрофата при Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева, (по-известна като Мадам Yes от еврокомисарския й период в Брюксел, когато вместо да защитава националните интереси, ни размахваше пръстче) е пълна - от получени половин милион гласове на изборите за президент (2011-а), до 21 306 преференциални гласа сега.
Разминаването между реалност и измамно самочувствие на Кунева лично показа в изборната нощ, когато (все още мислейки си, че тя е евродепутатът) се опита да не допусне партньора си от ДСБ Радан Кънев до съвместно участие в едно тв студио. Никак не е случайно, че след като разбра каква е горчивата истина, изявите й станаха епизодични. Най-вероятно вече си дава сметка, че няма начин да остане лидер на коалицията, нито партията й ще има тази тежест. И ще трябва да отстъпи водещата позиция на ДСБ. Още по-вероятно е да се наложи да не е повече 

лидер и на ДБГ, защото й бе даден ясен знак, че
тя не може да бъде лице на традиционната десница

Всъщност нейното бъдеще зависи не толкова от вътрешнопартийните оценки, нито от тези на останалите шефове на партии в блока, а най-вече от стоящия в сянка неформален лидер на ДСБ Иван Костов. Затова се очаква с интерес неговата реакция. В първите си изяви той обаче в типичен негов стил предпочете да прехвърли топката от болната на здравата глава. От политическа гледна точка Костов е прав, защото като стратег носи вина за практическата загуба на реформаторите. А що се отнася до съдбата на Кунева - това за него е малък проблем. Достатъчно е неговото протеже Кънев да представи на заседание на ръководството на РБ вече известната разбивка на резултата, за да се види кой командва вече там. Затова Костов се опитва да внуши, че РБ и АБВ ще са в парламента при евентуални извънредни избори.
Според очевидно погрешните му изчисления реформаторите биха имали 19 депутати, а АБВ - 11. Ако това се случи, те биха могли да участват в блокирането на мнозинство за управление на големите партии. Единствената истина в неговия анализ е друга. Тя е, че бъдещето управление ще е коалиционно. Но това не е новина, защото от няколко години то е такова. Въпросът е какво се крие зад демагогската пушилка на Костов. Разковничето е в следния коментар на бившия премиер: „ДПС има опция да стане управляваща, ако се присъедини към ГЕРБ и Реформаторския блок. Формацията, която има две опции и то в двете посоки, е „България без цензура”, и ако „България без цензура” се присъедини към ГЕРБ и Реформаторския блок, прави мнозинство и то стабилно, като то може да управлява. Ако тя се присъедини към БСП и ДПС, пак прави мнозинство и пак може да управлява”.
Тази откровена всеядност на дългогодишния уж десен лидер може да се приеме като готовност към всички, че ще да даде подкрепа на всеки, който му гарантира достъпа до трапезата на властта.
Заявката,

разбира се, е, меко казано, прибързана

Не е ясно дали въобще ще има предсрочни избори и ако има, кога ще са те. Резултатът от евроизборите, макар и лош за левицата, показва, че благодарение на ДПС сегашното статукво на достатъчно силно управляващо мнозинство се запазва. И политическата ситуация в бъдеще ще продължи да се диктува от тях. Пушилката, която вдига Костов, не може да прикрие най-категоричния извод за Реформаторския блок - сините избиратели чрез преференциалното гласуване категорично се противопоставиха на насадилата се в гнездото им „червена кукувица”.
Затова колкото и лесен за решаване да изглежда този проблем от математическа гледна точка, то по-важните изчисления са свързани с преждевременното отхвърлянето на някои от партньорите им като „зелените” и „Синьо единство”. Ако прибавим получените от тях гласове, реформаторите щяха да имат още един евродепутат. Затова преформулирането на коалицията е неизбежно. Изводът по този повод на лидерката на „Синьо единство” Надежда Нейнски, че десницата ще се възроди в България, когато се откаже от компромисите и със самочувствие и смелост приеме новите предизвикателства, е една показателна истина. Но не е ясно как тя ще се впише в бъдещите действия на реформаторите. Една от идеите е сегашната коалиция да се прероди в нова дясна партия. Това не е невъзможно, особено при сегашната ситуация на диктуване на правилата от страна на ДСБ. Костов знае, че позицията му на стоящ в сянка не е достатъчна, за да бъде премината парламентарната изборна бариера. Самото съществуване на ДСБ отблъсква избиратели. В случая пряко свързаната с комунистическия режим Кунева изигра ролята на фалшивата патица, която събра ненавистта на десния избирател. Но избирането на по-малко зло, не значи, че десните имат шанса да участват активно в едно бъдещо управление, както се опитва да ни представи ситуацията неформалният вече лидер не само на ДСБ, но и на реформаторите. Напротив, бъдещето им не е розово. То зависи от стабилността на тези, които се настаниха на тяхно място. А и от стабилността на левицата, разбира се.