Общо показвания

събота, 9 май 2015 г.

За скелетите на църковния разкол



Поредната интрижка с костовистки почерк приключи с подобаващ разгром. За разлика от 2001 г.когато  победата на Симеон Сакскобургготски бе еуфорична, този път тя бе предимно в полето на морала. В писмо до Негово Светейшество българският патриарх Неофит и Високопреосвещените митрополити монархът дискретно поиска да се отмени решението им да се споменава името му в Светата Литургия и да се молят “както всякога досега, преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата помолете се тихо в сърцето си!”

Първо, няма нищо случайно, още по-малко противоконституционно или противоканонично, (както се опитват да ни внушат) в решението на Светия синод “за богослужебно споменаване на НВ Симеон ІІ, цар на българите”. Точно както духовните църковни водачи се противопоставиха на чудовищния терористичен атентат по време на великденските празници в патриаршеската църква “Св. Неделя” (1925 г.) и на депортирането на българските евреи (1943 г.), така Сакскобургготски като премиер прекрати безапелационно църковния разкол. И патриарх Неофит го оцени с подобаваща лаконичност: “Това е достолепие и негово достойнство, което той притежава и ние просто го поддържаме.”

Второ, нездравословният и дори опасен шум на реформаторите по този повод (че църквата се намесвала в държавните дела), също не е случаен. Той показва, че тези, които искаха насилствено да “реформират” църковния живот в страната ни, не са се отказали от намеренията си. Но тъй като не могат да действат с насилие, както го правеха в края и началото на миналия век, с витиевати тълкувания се опитват да всяват страх и ново разединение сред вярващите.

Всъщност закъснелият болшевизъм е носталгичен римейк по тоталитарните методи, така характерни за дясното управление (1998-2001 г). Те обаче нямат шанс, Конституцията гарантира на православната ни църква, както и на останалите вероизповедания, неотменимост и ненакърнимост на свободата им да изповядват убежденията си, да благославят и да се молят за спасението на всички българи. В основния закон, в чл. 13 е записано, че “Вероизповеданията са свободни” и “Религиозните институции са отделени от държавата”, а според чл. 37(1) “Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.”

Ще пропуснем манипулациите, плод на лична неприязън, както ще подминем и конспиративните тези. Но не можем да не обърнем внимание, че внушенията, идват от хора, които претендират че познават Светото писание, но имат мрачни обвързаности, зад които прозират провалили се кукловоди на криминалния преход. Криворазбраните “500 дни” също им помагат, за да бъде низвергнато доброто дело. Целта е миряните да продължат да живеят в тъмнината на обърканост и нищета. В свещенната книга е обяснено:
“Защото всекой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени” (Йоан 3:19,20)
Така че, както преди се провалиха с разкола, така и днес самонареклите се “реформатори” потъват собственото си слоблудство и са на път да загубят и малкото миряни, повярвали в тях на последните избори.
Затова, вместо да служат на мрака, крайно време е те да върнат завинаги скелетите в миналото, да се смирят и тръгнат към светлината.