Общо показвания

понеделник, 31 януари 2011 г.

"Параграф 12" или "Параграф 22"

Кукловодите се опитват да отворят поредния фронт. Съмнения за тайни договорки на червено-синята мъгла спряха миналата седмица едно добро начинание. Затова и еуфорията, обзела десницата за нови промени в Закона за досиетата, изведнъж секна. Причината е решение на вътрешната комисия да се поискат допълнителни становища от заинтересованите страни.
До исканите промени в закона се стигна, като се видя какви СРС трусове последваха след разкриването на посланиците агенти на бившата Държавна сигурност. А на всички им светна, че Октопода се е окопал на ключови места и битката с него не е лесна. Вносители на законопроекта са депутатите от Синята коалиция Иван Костов и Йордан Бакалов. Двамата предлагат да отпадне параграф 12 на Закона за досиетата, който забранява да се установява принадлежност към комунистическите служби на всеки, който след 16 юли 1991 г. заема ръководен пост в служба "Военна информация" към Министерството на отбраната и в Националната разузнавателна служба. С това ще се даде възможност на комисията по досиетата да направи проверка по върховете на двете тайни служби. Такава вече беше извършена в ДАНС, МВР, военното министерство и висшето армейско ръководство. Според вносителите от Синята коалиция съществуването на тази забрана в закона е

"изключително вредна", защото "прикрива точно хората,

които са управлявали мрежата от сътрудниците на репресивните сили".
В свои изявления членове на комисията твърдят, че става дума за 50 души, които са уличени, но не могат да бъдат огласени заради параграфа.
Хъсът, който кара управляващите да откликнат на сините да се махне този параграф, е най-вече заради нежеланието на държавния глава да се съобрази с решения на парламента и правителството посланиците агенти на ДС да бъдат оттеглени по най-бързия начин. Според неофициална информация с отмяната на параграфа ще лъснат най-малко още 8-10 дипломати, които днес са на ключови позиции. Ще има и хора на позиции в самите служби.
В подкрепа на промените се изказа бившият директор на дирекция „Информация и архив” в МВР Серафим Стойков, който откровено призна, че ако се махне този параграф, ще бъдат разкрити „истинските вербовчици, всичко ще се постави на масата и няма да има скрито-покрито”.
Много важно е да се отбележи и принципното мнение на военния министър Аню Ангелов, който категорично заяви, че няма да има двоен аршин и ще отзовава и отстранява всички, свързани с някогашните тайни служби.
За съжаление той съгласно закона няма как да знае имената на тези, които се намират заключени в касата на Евтим Костадинов. Така че на него, както и на външния ни министър, ръцете са вързани. Те не могат да вземат отношение и да ги отстранят, преди да падне параграфът. Срещу тези хора могат да бъдат предприети съответните мерки едва след като имената им бъдат огласени и избухне поредният скандал.
На пръв поглед изглежда, че кукловодите са се подсигурили. Но това не е вярно. Няма никакви основания да се смята, че става дума за параграф 22 от прочутия роман на Джоузеф Хелър и нищо не може да се направи.
Вярно е, че да се стигне до цугцванг и мачът да замре, вместо да приключи, се дължи до голяма степен точно на тези лица, които се очаква да излязат, както и на техните покровители, разбира се. В известен смисъл позициите им са очаквани и разбираеми. По-интересно е каква е играта на поискалите тези поправки и дали истинската им цел е

да дадат глътка въздух на Октопода,

като разсеят вниманието на управляващите. Но затова малко по-нататък.
Нека преди това видим защо всъщност няма нужда от специални закони, какъвто сега сините предлагат. Ще цитираме преходните и заключителни разпоредби на същия Закон за досиетата, който съдържа и „параграф 12”. Според тях „документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, както и архивите на местата за лишаване от свобода, специалните архиви на съда, следствието и прокуратурата и архивите на трудововъзпитателните училища за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация“. Ще припомним и едно и досега валидно решение на 36-ото народното събрание от 1993 г., според което „не са държавна тайна методите, средствата и агентурната информация на ДС за периода до 13 октомври 1991 г.“. Като прибавим към тези нормативни документи и онези две резолюции – първата 1481 от 2006 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно „необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими”, и другата от 2 април 2009-а относно „Европейската съвест и тоталитаризмът на Европарламента”, както и нашия Закон за обявяването на комунистическия режим за престъпен, приет от 38–ото НС, би трябвало всичко това да е достатъчно, за да се приеме не само тази поправкав Закона за досиетата, но и други, които днес малко са позабравени. Като например

искането на граждански организации да бъдат разкрити редица лица,

заемали отговорни постове в медиите, но останали скрити заради това, че в закона е записано, че се огласяват само тези, които са заемали постове или са били собственици след влизането в сила на закона през 2006 г. Не може публичните длъжности да подлежат на проверка от началото на прехода, а публичните дейности – от влизането на закона в сила.
Не трябва да забравяме и някои детайли като разкрития факт, че до 2002 г. е имало ембарго за отварянето на определени досиета. В комисията се пазят бележки, указващи сроковете на „замразяване“ на определени дела. Бележките са открити в архива на МВР. Не е ясно обаче към картоните на кои агенти са били прикрепени бележките, тъй като те са били премахнати от папките, преди комисията да ги получи; не се знае и кои служители в МВР са имали право да слагат такъв „чадър“ над агенти и как е ставало това. Тези практики само показват, че управляващите трябва да действат безкомпромисно. Така, както се случи, когато през 2006 г. се приемаше сегашният закон. Тогава социалистите бяха изненадани от твърдостта на един от коалиционните си партньори и със сетни усилия успяха да приемат сега дискутирания параграф. Но нека се върнем отново към вносителите на законопроекта. Самото участие на Командира в него ни кара да се съмнявамече не това е истинската цел. Ще припомним само, че точно по неговото управление още през 1997 г мнозинството прие, че документите на ДС трябва да се предадат в Държавния архив. Но вместо да бъдат разкрити 250 000 агенти на бившия режим, както се заканваше той по време на предизборните обиколки, се случи точно обратното – бяха скрити дори депутати. А съвсем скоро научихме, че сините също са назначавали бивши ДС агенти за посланици. Според изнесените от комисията на Евтим Костадинов данни 27 от посланиците, сътрудници и офицери на Държавна сигурност, са назначени през управленския мандат на Иван Костов (1999-2001), а още 34 са преназначени от синьото правителство. Въпросът защо Командира е допуснал това, след като е имал възможност заради пълното си парламентарно мнозинство, както и заради контрола на службите, да го направи, но не го е направил, все още е без отговор. Затова днес

съвсем основателно сме подозрителни към искането на новата опозиция.

Не трябва да се съмняваме, че зад уж чистите намерения всъщност те целят управляващите да изхабят допълнителен ресурс, както се случи в продължаващата схватка между военния министър и президента за шефския пост на военните разузнавачи.При това сините няма да участват, а ще наблюдават отстраниЗащо например Синята коалиция не даде рамо на управляващите в битката им с Ловеца с двете имена за контрол на военното разузнаване. Защо нито веднъж хората на Командира не са поставяли през този парламент въпроса за приемането на нов закон за разузнавателната общност, който да вкара контролираните от „Дондуков“ 2 по неясни правила НРС и НСО под една шапка с останалите служби, както е във водещите демокрации. Няма да припомняме и други заигравки на сините с червените, станали през последните дни. Но ще разкажем следния виц. Питат радио Ереван:„Кое му е най-лошото на комунизма?” Радио Ереван отговаря моментално:„Това, което идва след него!”.Затова не трябва да ни учудва подозрителността на управляващите. Тя не е насочена към десницата като цяло, а най-вече към създадените и лансирани от кукловодите нейни водачи. Точно заради доказаните зависимости в червено-синята мъгла в заключение ще кажем, че колкото по-самостоятелно и без съмнителна подкрепа мнозинството изкара на светло мрачните тайни на прехода, основна част от които са свързани с бившата ДС, толкова по-лесно и бързо ще приключи битката с Октопода.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Посланиците агенти стават пешки на Октопода

Посланиците, агенти на бившите тайни служби, които управляващите искат да отзоват, се превърнаха в поредните марионетки, за да се забави битката с основните играчи на Октопода. Фактът, че агент Андрей, (с истинско име Никола Карадимов) - посланикът ни за Норвегия и Исландия, вече заяви, че няма да помръдне от поста си, преди да е получил президентския указ, показва, че битката не само, че не е приключила, но ще се развие в посока на

типичните за Балканите циркове

които няма да донесат нищо добро на страната ни. Думите на президента, напоследък по-известен като Ловеца с харамийския псевдоним, че е готов да подпише отзоваването само за един, който според него е доносник, а за останалите се опъва и най-вероятно ще остави на постовете им, доказват, че никак няма да е лесно всичко да приключи мирно и тихо.

Всъщност хватката с протакането

вече е проверена. Така се случи и с назначението на шеф на овакантения пост на Служба „Военна информация”. Президентът влезе в конфликт с военния министър за шефския пост на военното ни разузнаване и след отхвърлянето на няколко кандидатури сега там има временно изпълняващ длъжността. Същото ще се случи и с посланиците агенти. Правителството ще ги отстрани елегантно въпреки липсата на указ и ще сложи на техните места временно изпълняващи длъжността. Проблем обаче ще се яви, когато някои от тях се барикадират в кабинетите си и посланическите резиденции и откажат да ги напуснат заради липсата на президентския указ. Агент Андрей вече обяви, че точно така ще направи.
Със сигурност допълнително масло в огъня ще налеят и някои изказвания на представители на Евросъюза, цитирани от евродепутати на бившата комунистическа партия така, както им изнася. Точно така се случи онзи ден, когато генералният секретар на Европейската комисия Катрин Дей заяви в отговор на запитване на червени депутати как трябва да се постъпи с разкрити агенти на бившите тайни служби на някогашните соцстрани, че „опитът и личните качества са основният критерий, по който комисията подбира служителите си”. Нашите социалисти веднага се опитаха да интерпретират това изявление като едва ли не отваряне вратата на Брюксел за ченгетата, работили

срещу тях по времето на комунистическия режим.

Но същевременно те съвсем умишлено пропуснаха думите на Дей, че внимателно се „преценява дали предишният им опит съответства на нуждите на комисията”. И че ако
Брюксел се усъмни в техните професионални биографии
може да предприеме допълнително разследване. Това предупреждение на практика означава, че вратите на Евросъюза всъщност са затворени за бившите ДС служители и само потвърждава правилните действия на парламента и правителството.
Няма да се занимаваме подробно, но ще споменем също така онези две резолюции – първата 1481 от 2006 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно „необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими”, и другата от 2 април 2009 относно „Европейската съвест и тоталитаризмът на Европарламента”, както и нашия Закон за обявяването на комунистическия режим за престъпен, приет от 38–ото Народно събрание, за да предупредим, че свободните интерпретации на червената опозиция, ще увиснат във въздуха и няма да намерят очакваната от тях международна подкрепа.
Не трябва да се забравя и направеното онзи ден изявление от говорителя на външно министерство, че вече

има държави, които са реагирали срещу оставането на посланици, агенти на ДС

Може само да се предполага кои по-точно са тези страни. Но не трябва да има съмнение, че тези агенти се приемат добре както в страни, където също е имало такива агенти, така и в някои балкански страни, които се наложи да приемат наши сънародници, преследвани от някогашните тайни служби.
Не по-малко интересен за нас е и въпросът как се приема поредната война между правителството и президента от опозиционната БСП, а напоследък и от партниращата си с тях Синя коалиция.
Едва ли в Столетницата се чувстват комфортно от всекидневната необходимост да защитават

протежетата посланици на държавния глава

Причините са най-малко две. Първата е, че по време на управлението на БСП бе приет Законът за разкриването на агентите на бившите тайни служби. Втората причина, която никак не е маловажна, е, че червените дават рамо на човека, който иска да им отмъкне електората за своята пропрезидентска формация АБВ. Едва ли хората, които искат да запазят БСП и да не допуснат разцепление като това вдясно, не си дават сметка в какво блато ги набутва човекът с двете имена. Още повече че Сергей Станишев няма свои хора сред тези назначения.
Много интересно е и мълчанието на сините
напоследък по тази тема. Разбира се, че те се опитаха първоначално да вдигнат голяма пушилка по повод тази афера, най-малкото, за да вземат своите политически дивиденти, но впоследствие започнаха да си траят. Една от възможните причини, разбира се, е тази, че се оказаха пряко набъркани в тези назначения. Според изнесените от комисията на Евтим Костадинов данни 27 от посланиците сътрудници и офицери на Държавна сигурност са назначени през управленския мандат на Иван Костов (1999-2001), а още 34 са преназначени от синьото правителство. Въпросът защо Командира е допуснал това, след като е имал възможност заради пълното си парламентарно мнозинство, както и заради контрола на службите, да го направи, но не го е направил, все още е без отговор.

За сметка на това заиграването на сините с червените

започнало още преди вота на доверие, който управляващите поискаха, и превърнало се в съвместна игра особено през последните дни, ни подсказва, че управляващите не могат да разчитат на техните съратници от Европейската народна партия дори и за такива теми, като тази за досиетата.
Не на последно място самите посланици трябва добре да си помислят дали да участват в червено-синия спектакъл, дирижиран открито засега от държавния ни глава. Това, че напоследък имената на някои посланици се свързват със съмнителни бизнесмени, ни кара да мислим, че те всъщност са пипалата на Октопода. И че не трябва да се очаква от тях, че може да се разчувстват и разкаят. По-скоро засилената през последния месец компроматна война с флашки подсказва, че

управляващите са притиснали Октопода

там, където никой не си е позволявал през последните двадесет години. Все по- ожесточените ченгесарски простотии, на които ставаме свидетели напоследък, се дължат и на факта, че създателите на генно-модифицирани политически продукти този път са се объркали нещо. Случило се е нещо като тази история:
„Върви един човек из пустинята и чува глас: „Копай тук и ще намериш злато“. Копал копал, но нищо не намерил и продължил. Пак чул същия глас и пак се повторила историята. На третия път силно се поколебал дали да копае, но пак копал и когато най- накрая действително намерил злато, някъде горе се чул глас: „Егати късмета!”.

вторник, 25 януари 2011 г.

Дясна опозиция с тъмно минало

Няма как младият съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров да замете 20- годишните политикономически изяви на другия неин съпредседател Иван Костов. Желанието не само на двамата, но и на цяла дузина от старите влъхви е да се появят като птицата Феникс целите в бяло и пак да излъжат избирателите да им върнат властта. Веднага ще отбележим, че на някои паметта може да е къса, но други още сърбат попарата от сключените по времето на Командира сделки.
Не са забравени нито прокомунистическата му статия във вестник „Работническо дело” от 30 ноември 1989 г. със заглавие „Никаква отсрочка” (в която той се обявява срещу чуждите фирми и монополи, които ще ни лишат от собствените ресурси);

не са забравени и тесните му връзки

с покойния бивш премиер и негов наставник Андрей Луканов (уредили го като финансов министър в червено и синьо правителство); не е възможно да се забрави и сделката с червените за „мирното” предаване на властта на върха на януарските бунтове през 1997 г. (в резултат на която бяха скрити стотици досиета на високопоставени тайни агенти на бившите служби, включително и това на сегашния президент Георги Първанов); в никакъв случай няма да пропуснем и как след падането на неговото правителство той заряза партията си, потъна в „гордо” мълчание, а по-късно създаде свое формирование, първоначално с едни цели, а после се оказа, че е „пременил се Илия пак в тия”, като гушна наивния Мартин и така си осигури нов мандат в сегашния парламент.
Не можем да не отбележим „икономическите” виждания на специалиста Костов, който в зората на демокрацията е участвал в екипа, разработил прочутия план „Ран-Ът”, който поставя идейното начало на пладнешката приватизация. Тогава от 133 млрд. щатски долара, които са изтъргувани, в хазната влизат САМО 1.7 млрд. долара!
За да стигнем по-бързо до „неговата” приватизация, само ще споменем някои сделки от онова ранно време на 90-те години, като аферата „Сапио” и загадъчната търговия с нефтопродукти, извършвана от съпругата му с фирми на известен сръбски мафиот. И ще се съсредоточим на онези афери, които укрепиха червената олигархия за сметка на сините избиратели, които така и не можаха да създадат желаната средна класа. Не бива да пропускаме и онова шокиращо предложение на Командира от 1996 г. СДС да получи дялово участие във фалиращата Банка земеделски кредит.
Ще отворим още една скоба, за да подчертаем, че

Костов е много добре ориентиран в банковите операции,

защото министерският пост, който заема в двете правителства, е с протекциите на проф. Румен Георгиев, оглавявал „Минералбанк”, която е създадена през 1980 г., за да отпуска държавни заеми за големите предприятия и обединения на социалистическата индустрия. Това е така наречената касичка на червените пари, която към 1990 г. е със 700 милиона щатски долара дълг.
Ако в ония ранни времена на демокрацията червените акули са притискали бившия преподавател по политикономия главно да прикрива тяхното така наречено първоначално натрупване на капитала, то по време на неговото управление през 1997 – 2001 г. той имаше възможността да довърши всички ангажименти към кукловодите и на практика да затвърди тяхната власт. Първо, чрез смачкването на малкия и средния бизнес с нови, по-високи данъци и въвеждането на над 150 лицензионнни режима и, второ, чрез онази приватизация, в която можеха да участват единствено съмнителни дружества и физически лица, както и свързани с бившия Голям брат фирми. Тези операции бяха значително улеснени от централизираната власт, което даде възможност комисионите да отиват в контролиран приятелски кръг.

Клиентелизмът и рушветчийството станаха задължителна характеристика на властта

именно при кабинета „Костов“. Хватката, която приложиха, беше много хитра. Основна част от продажбите без търг или конкурс бяха продажби на работническо-мениджърски дружества. Така трябваше да се имитира уж социална справедливост, но мошеничеството бързо лъсна и тази приватизация беше наречена„разбойническо-ментарджийска приватизация“Най-популярният номер на ограбването беше увеличение на капитала на дружеството. Така делът на работниците се свеждаше до нула, а нароченото за унищожаване предприятие преминаваше в ръцете на правилните хора.Друг начин беше директното разпродаване на активите на предприятието, водейки го бързо до ликвидация, но определените от Костов и кукловодите хора получаваха необходимия им финансов ресурс. В масовата приватизация пък създадените специално фондове (които впоследствие се превърнаха в холдинги) увеличаваха капитала си с пари от дъщерните си предприятия, които от своя страна се превърнаха в основни акционери. Мениджърите на фондовете и най-вече скритите зад тях политици станаха техни реални собственици.

От хилядите дребни акционери вече не зависеше нищо,

за тях оставаха символичните дивиденти. За да не бъдем голословни, ще припомним и как през 1997 г. МДК „Пирдоп” беше подарен на „Юниън Миниер” срещу нищожната сума от 55 млн. щатски долара. При производството на злато, сребро, платина, електролитна мед, почивни станции на планина и море, сграден фонд и др. сумата беше незначителна. НХК „Нефтохим” е продаден за 106 млн. щатски долара при оценка на активите на НХК за около 3 млрд. долара. Само от скрап можеше да се вземат в пъти повече над цената за приватизация. БГА „Балкан” беше приватизирана за цената на един апартамент - 132 000 щатски долара, а Гад Зееви, който взе предприятието, спечели само от продажби на авиопарка над 300 милиона щатски долараа после и осъди в Международния арбитражен съд в Париж страната ни да му плати 10 млн. долара неустойки за неизпълнени клаузи по приватизационния договор.А ето какво се случи с „Кремиковци”. Той беше купен за 1 долар, но получи от фонд „Структурна реформа“ 183 млн. лв. за покриване на стари дългове. Ще отбележим само, че новите собственици имаха офшорни фирми, регистрирани с разрешението на Министерството на финансите и с благословията на тогавашния финансов министър Муравей Радев. Същото се случи и при покупката на девненския торов завод „Агрополихим“ – „Асид & Фъртилайзърс“ плати 1 долар, но държавни фондове му отпуснаха 63 млн. лв., за да се разплати с „Булгаргаз“. Собственикът отново беше с офшорна регистрация. По-късно „Асид“ получи облекчени цени на природния газ, което си беше чисто субсидиране.Особено фрапиращ е случаят с пернишката „Стомана“. Беше отблъснат голям немски инвеститор, за да се предпочете за собственик

един от разследваните за далавери президентски спонсори

Людмил Стойков.През 2000 г. Костов продава на Стойков основното производство на фалиралото предприятие „Стомана“ срещу обслужването на дълга му от над 42 милиона лева. По-късно във фирмата влиза гръцката „Виохалко“, но Стойков запазва 14 на сто от „Стомана индъстри“ и е зам.-председател на управителния съвет.Костов очевидно разчита на късата памет на избирателите, защото как иначе да си обясним опита му да провокира зърнена криза по време на гласуването на искания от правителството вот на доверие миналия четвъртък. Със сигурност целта е била да се създаде паника, оттам да се повиши цената на зърното и в крайна сметка хората да се притеснят от възможността да се повтори аферата от времето на червеното правителство на Жан Виденов, когато зърното беше изнесено и в резултат на това и на някои други натрупани последствия се стигна до свалянето на кабинета. Сега ситуацията е съвсем друга и цената на зърното у нас е по-нискаот тази на световните борси. Освен това има възможност да се изнесат поне още 500 000 тона, без да се наруши зърненият баланс. Изнасяйки тези факти, управляващите пожалиха Командира, защото можеше да му припомнят някои афери на покровителствания от неговото правителство зърнен бос Филко Колев.

Как да премълчим и главоломното издигане

точно по време на синьото правителство от пиколо в х. „Самоков” на Косьо, станал известен по-късно като Самоковеца, до върховете на мафията. Трябва ли да припомняме и аферите на Иван Тодоров–Доктора, който също направи шеметна „кариера” в онези години. А какво да кажем за бизнеса с фалшиви компактдискове, които също имаха своя разцвет в онова управление. Бихме могли отново да споменем и откъде тръгна АЕЦ „Белене”, как и защо ТЕЦ „Варна” тежи на днешните управляващи, може също да сравним цената на тока, на която продава днес ТЕЦ „Марица-изток 2” с тази на две съседни централи, протежирани от Костовото управление, за да припишем и това на сметката на Командира.Но ще предпочетем да обобщим със следните факти. Към 2000 г. бяха продадени предприятия за приблизително 827,700 млн. лв., т.е. резултатите от скоростната приватизация са практически равни на нула. През 1990 г. България имаше 100% държавна собственост и 11 млрд. долара външен дълг. През 2001 г. държавната собственост остана около 20-25% и външният ни дълг е пак същият. Т.е. продадени бяха около 80% от собствеността на държавата, а парите липсваха. В момента частната собственост у нас е близо 80%, но за разлика от други бивши соцстрани и благодарение най-вече на Костовото управление това е довело до един от най-ниските стандарти на живот у нас. Никак не е случайно, че днешните управляващи все по-често насочват вниманието към аферите в управлението на Командира. Точно страхът да не се ровичка около него накара бившия преподавател по марксистка политикономия да направи толкова опити да се присламчи към трапезата на сегашната власт. Сега, след като това не се случи, онова, което му остава, е да играе в комбина с тези, които направи приказно богати. Защото е ясно, че като част от това статукво той също е обречен.

понеделник, 24 януари 2011 г.

Кукловоди и салфетки

То се вижда в какво се изразяват истинските намерения на някои политици. Не само в това, че се превръщат в лесна плячка от някои дребни предложения за придобивки, но и в направо самоубийствените за тях строежи, които са подхванали.
Много интересно би било, ако всеки потърпевш от „компроматите” на Яне вместо надълго да обяснява, че това не е вярно, да реагира така, както неговият съпартиец Емил Василев в пленарната зала в четвъртък (20.1.), когато се опита
да залее с чаша вода бившия им съратник Тодор Великов.
Вероятно това, което извърши Василев, е било целенасочено, защото да си търсиш боя, тупвайки съпредседателя на ГЕРБ Красимир Велчев, както го направи същият бабаит няколко месеца по-рано, е правилното предизвикателство.
Но да оставим това за по-нататък. И да се опитаме да вникнем какво всъщност се крие зад демонстрираната нервност от изпълнителите на тези сценки.
Първото, което се набива на очи, е, че те сами отдавна не си вярват един на друг. Защото иначе не можем да си обясним как всеки един от тези хора се усукваше около Яне, пък след това му забиваше нож в гърба и го изоставяше, както направиха и новите двама, зарязали го миналата седмица.
Второто, което особено ни впечатли, е документалният начин, по който се подсигуряват, за да издрапат сухи от блатото, в което са се вкарали. Това особено пролича в прочетеното от Великов „кърваво писмо”, в което нароченият за негов автор Василев иска оставката на лидера си и го

обвинява в корупционна схема,

даваща възможност на магистратите да вкарат Яне задълго зад решетките
Самият факт и професионалната прилежност, с която е написан този документ, съизмерим с публичното поведение , показва двойнственост , която всички видяхме как изби, когато бе разкрита в пленарната зала.
Но трябва ли да се учудваме, след като вече сме станали свидетели на толкова много изповеди на бивши доносници на тайните служби. Ще кажем само, че няма голяма разлика в подобно поведение. И депутатският имунитет не дава очакваната сигурност, а пък обявената от Василев гладна стачка, не помага за душевното равновесие:
"Получих от вас предложение да ми предоставите 100 хил. лв. за финансиране на кампанията, от които 50 хил. под формата на личен заем, за което да подпиша съответните документи, задължаващи ме да върна сумата. Само напълно луд авантюрист би приел такава оферта"
Нито авторът на този текст, нито адресатът му

ще са щастливи след неговото огласяване

Ще пропуснем да коментираме и призива, който здравният министър отправи от парламентарната трибуна:
"Моля ви, г-н Василев, не гладувайте, това води до ниски нива на кръвната захар, което води до озлобяване, а ако се повтаря и до затъпяване".
Но няма да пропуснем казаното от Яне на следващия ден, че
не вижда смисъл каузата на РЗС да продължава
след като не среща разбиране:
„Готов съм да напусна политиката. Чувствам се изключително зле, има нощи, когато не мога да заспя за миг”", сърцераздирателно и със сълзи на очи заяви той.
Е, след подобен вопъл, за нас няма съмение , че на лидера на партията, по-известна като „Ред, законност и Държавна сигурност”, му е светнало кой кой е в неговото обкръжение. И че всъщност сред тях е като вълк единак. И в думите му личи отчайваща, но разбираема за нас болезненост, която преди всичко е шамар за тези, които през годините

скрито и явно му дърпаха конците

Те, разбира се, няма да го защитят нито пък ще му помогнат. А тези, които все пак ще направят нещо за него, може да са сочените с пръст и обругавани от него.
Истината е, че мандалото хлопна за тези политици. И никакъв бабаитлък, още по-малко пък крокодилски сълзи, могат да върнат изгубеното доверие на хората.
Разбираем е и страхът на машите от очакваното възмездие. Затова и някои от тях бързат да се подсигурят кой със флашки, кой – с писмени доноси, написани с впечатляващо майсторство. Но тези врътки няма и не може да им помогнат.
Лошата новина за кукловодите е, че след като пешките изгорят ,идва техният ред. Дори само вкарването на думи като

„възраждане” в поредните им политически ментета

предизвикват отвращение. Защото знаем как приключи един прокламиран с подобен апломб Възродителен процес – с прокуждането на стотици хиляди наши сънародници.
Знае се и кои в зората на демокрацията развяха националистическата карта с прякото участие на режисьорите от бившите тайни служби на комунистическия режим. Говорител на специално създадения по онова време Общонароден комитет за защита на националните интереси, кандидат за депутат за Великото народно събрание, а по-късно и депутат от общата листа на ОКЗНИ и БСП в 37 –то Народно събрание, бе сегашният обитател на „Дондуков” 2, по-известен напоследък като Ловецът с двете имена. Същият, който вчера гръмко обяви колко много е направил за приобщаването ни към НАТО, като лидер на Столетницата, през деветдесетте години на миналия век
в писмо до Милошевич
написа, че приобщаването ни към Алианса е „авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната". Няма да припомняме и тайните договорки, които лъснаха от публикуваната паметна записка за разговорите му с руския президент, които той обяви за голям шлем, но московски медии оцениха по друг, обиден за страната ни начин. Припомняме тези факти не само заради обвързаността на човека с харамийския псевдоним с РЗС, проявила се ярко по време на импийчмънта срещу него в началото на 2010 година, но най-вече заради опасението наистина тези връзки да бъдат пресечени, в опит да се измъкнат сухи всички обвинени, че са част от Октопода.
Можем да включим сред застрашените и другите пипала, но ще оставим това на магистратите, защото те трябва също да решат на чия страна са - на закона или на мафията. Няма как да се приема без задръжки страна членка на НАТО и Евросъюза, когато излизат зависимости на най-висшите магистрати с хора от престъпния свят.
Ще оставим за миг и опасните връзки на

дясната опозиция с криминалния преход

Те лъснаха също. Най-вече с разкритията за тяхната съпричастност и правене на насапунисани в банята ни чули ни видели, когато са назначавали, преназначавали или прикривали агенти на бившата Държавна сигурност. А скритата приватизация, направена от тях в услуга на кукловодите, придружена от звън на сребърници, само ни улеснява на финала да припомним на всички участници онзи виц за един изискан господин, който се разхожда по централната софийска улица „Витошка” по обед и срещу него се появява една миловидна девойка с хубави големи цици и малко дупе, а в лицето фантазия.
Пресича тя по единия тротоар, нашият човек и той. Пресича тя на другия, и той така. Мацката направила крачка в страни да се разминат, нашият и той и така се срещнали.
„Извинете госпожице, вие сте най прелестното създание, което са виждали очите ми, може ли да ви попитам нещо?” „Питайте господине !” „Искате ли сега, точно тук, в центъра на София, 12 часа по обед, да ми направите една свирка ?” „Простак, идиот, аз да не съм някаква долна курва !?”
„Не, не госпожице, моля да ме извините, ако не съм се изразил правилно или вие не сте ме разбрали. Аз исках само да ви предложа, сега тук 12 часа по обяд, да ми направите една свирка, след което да отидем на летището, да се качим на частния ми самолет, след което да отидем до Венеция, после в Лондон и Париж, да се разходим по всички бутици, да ви купя бижута, парфюми и рокли ...”
От долу се чуло: „И овуфки и овуфки ...”

неделя, 23 януари 2011 г.

Президент в кълчища

Най-добре е за държавния ни глава, когато си мълчи. Вярно, че тогава никой не се сеща за него и все едно че няма и никога не е имало такъв човек на „Дондуков” 2. Но от наша гледна точка ще кажем, че не ни е безразлично, гледайки как Ловеца с двете имена така нескопосно се оплита, когато го уличават във връзки с Октопода.
Ще оставим настрана крокодилските сълзи, които пророни за юриста си, когото уволни така безцеремонно. Поне с една бира "Леденика" да го беше почерпил на изпроводяк.
Не може хем да боли, хем да сърби. Хем не знаел държавният ни глава какъв е проблемът на бизнесмена, хем било възможно да е разговарял за това, че имал проблеми.
Изобщо няма да опровергаваме човека с харамийския псевдоним за това, че никога не е разпъвал чадър над никого, нито пък че е имал спонсори от такъв калибър. То разстрелите на някои негови високопоставени съветници сами говорят за това кой кой е.
Не трябва да се учудваме и на приказките му, защото за едни хора той е известен като Георги, а за други като Гоце.
Наистина когато социалният ни президент заговори за мъка и с лека ръка перифразира Йовков, как да не се съгласим, че всъщност неговата „мъка прозира отвсякъде”.

събота, 22 януари 2011 г.

Шум на сребърници вдясно

С провален опит за настаняване на трапезата на властта и две опашати лъжи се роди новата дясна опозиция в четвъртък (20.1), деня на искания от управляващите вот на доверие. Според кулоарна информация до последно двамата съпредседатели на Синята коалиция са се опитвали да вкарат свои в управлението - заместник-министри във всяко министерство и двама областни управители (единият от които на София) в замяна на подкрепа на кабинета.
Сините обаче не са били единни и за това какво точно трябва да направят в пленарната зала. Имало е предложение да не участват във вота и така да се намали кворумът, смятали са също депутатите да подкрепят кабинета, а двамата съпредседатели знаково да се въздържат.
Това, което се случи, бе, че с въздържането си десните се наредиха сред червено-синята мъгла, която двадесет години пазеше статуквото.
Но това не бе всичко. Ще бъдем несправедливи, ако не отбележим два факта, които на пръв поглед останаха почти незабележими, но те са многозначителни за разцеплението, което може да настъпи и в Синята коалиция.
Никак не бе случайно

отсъствието от вота на един син депутат,

а пък лапсусът, който уж направи, гласувайки в подкрепа на правителството, друг син депутат, подсказа колко крехко е всъщност единството между ДСБ и СДС.
Но нека сега да проследим двете лъжи, които Командира направи на финала на дебата по вота. На първата няма да й отделим много внимание, тъй като той получи подобаващ отговор от един от свидетелите на свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров, сегашния зам.-председател на парламента Павел Шопов, по онова време един от лидерите на СДС. Ще отбележим само как без да му мигне окото Иван Костов каза от парламентарната трибуна, че Филип Димитров „беше упрекнат с гласовете на ДПС за това, че е накърнил националната сигурност”. Тъй като вече неведнъж сме съобщавали общоизвестния факт, че благодарение на внушенията на Командира Филип Димитров е поискал този вот на доверие, ще споменем само, че правителството му падна благодарение най-вече на гласовете на сините мравки. Няма как да пропуснем и малко известния факт как един по един сини лидери като Йордан Соколов и бившият преподавател по марксистка политикономия ходеха да се пазарят за постове в парламентарната стая на движението. И чак след като не се оправдаха очакванията на Командира за трети последователен мандат финансов министър и в правителството на Любен Беров, той смени листото и тръгна на конфронтация с бившите си коалиционни партньори.
Втората лъжа, която Костов насажда, е много по-опасна и тя цели единствено създаването на паника на пазара на зърно.
Въпреки репликите на бившия земеделски министър от неговото управление Венцислав Върбанов, че няма такъв проблем, Командира започна и на него да обяснява колко пъти се е качила цената на зърното у нас:
„Двадесет процента! Средно 20%. Три пъти е в България! Три пъти! Повече от три пъти! Не 20% – с 5% се качи онзи ден допълнително, след данните за лошата реколта, очаквана в Канада! Пет процента на борсата в Чикаго! Това са увеличенията! Тук става три пъти! Откъде се черпят аргументи, че цената на един голям продавач на зърно трябва да се определя от международния пазар?
Ние продаваме зърно, господин Върбанов – не купуваме! Продаваме! Ние продаваме – не купуваме! Ако купуваме, тогава ще гледаме каква е цената на зърното на Будапещенската борса”, нервно продължаваше внушенията Костов.
Една бърза справка, направена в агенцията по зърното и представена в пленарната зала от независимия депутат Марио Тагарински, показа, че цените на световните борси са в пъти по-високи от България. Например така наречената фобна цена на зърното в края на 2009 е била 119 евро, а в края на 2010 е 258 евро, докато цената в България е 430 лв., тоест под световната цена. Това

на практика означава, че без сътресения

могат да бъдат изнесени допълнително още около 500 000 тона. Не трябва да има съмнение, че тази игра на политическия милиционер е да се предизвика паника, да се увеличи цената на хляба, да се увеличи консумацията на брашното. И не е нищо друго освен ярък пример за манипулация с данни. Тук не можем да не обобщим намеренията на Командира, цитирайки неговия любим автор Карл фон Клаузевиц, който в книгата си „Изкуството на войната” казва „така ще се види, че в дъното са враждебни намерения и желанието да се подчини противникът, като се постави в положение, което е по-потискащо и неизгодно за него от жертвите, които трябва да направи”.
Коварните сценарии на Командира не са от вчера. Мнозина може би са забравили как той шокира през лятото на 1996 г. един Национален съвет с предложението СДС да се превърне от партия в бизнес корпорация, като приеме като подарък 20 % от дяловете от една много интересна банка - БЗК на ексразузнавача Атанас Тилев, създадена със специалното разрешение на Андрей Луканов и с акционерното участие на магната Максуел, който по-късно загина при загадъчни обстоятелства. Няма да навлизаме в подробностите как досието на Тилев, известен с псевдонима Румянцев, е било унищожено незаконно от бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов, но самият факт на

направеното от Костов предложение

е показателен за зависимости и връзки с хора, които западни медии са определяли като „гласовете на КГБ”. Няма да навлизаме и в подробностите на това какво точно е имал предвид покойният вече Андрей Луканов, като е забранил на Командира да идва повече в кабинета му, но ще продължат да се срещат на друго място.
Тези интересни факти припомняме и защото в предизборната програма, с която дойде на власт през 1997 г. правителството на Иван Костов, се обещаваше да бъдат осъдени виновниците за фалита на банките, кредитните милионери и да бъдат разкрити 250 000 досиета. Цялото поведение на Костов от тогава до сега, както и днешните му интриги показват наличието на тайни връзки с криминалния преход. Интересно е

пълното му мълчание по тези неизпълнени

предизборни обещания. Синята тишина се спусна и когато само преди дни Комисията по досиетата обяви, че започва проверка на кредитните милионери. От този списък се очаква да изскочат интересни имена, включително и на десни представители.
Затова няма как да не определим левия завой на Командира като поредната врътка на сините в полза на Октопода. Не случайно старите седесари казват, че първата буква на СДС я няма отдавна и вдясно се разпореждат креатурите на бившата ДС. Разбира се, че ще е интересно да се следи
как ще бъде осребрен този завой
и какво по-точно ще получат участниците в тази завера. Заиграването в зърнения сектор и тайните енергийни игрички са само част от личната икономическа политика на бившия син премиер. Що се отнася до публичните му изяви, както и завоите, то те са заради необходимата червено-синя мъгла. Но едва ли тя ще може да прикрие шума от очакваните сребърници.

петък, 21 януари 2011 г.

Яне ще изскочи ли и от ютията!?

В деня на искания от управляващите вот на доверие станахме свидетели на поредния опит за поругаване на свещената сграда. И отново в дъното на скандала бе депутат от партията, по-известна като „Ред, законност и държавна сигурност”. Емил Василев, личен адвокат на Яне и заместник-председател на партията, се опита да залее с чаша вода бившия си колега, а сега независим депутат Тодор Великов. Поводът бе оповестено от Великов писмено самопризнание на Василев, че е изнудван от Яне да подписва документ, че дължи пари, които само с това условие ще му бъдат дадени за предизборната кампания през 2009 г.
Разбира се, че целта на бабаитлъка не е бившият депутат от РЗС, а превръщането на парламентаризма в мръсна дума. Не случайно Яне, заместникът му и други негови депутати използват всяка възможност за скандали. Трябва ли да припомняме как Василев се опита да удари съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, а после обвини другия съпредседател Искра Фидосова, че се е опитала да го изнасили в тоалетната на Народното събрание. Онзи ден пък гръмко заяви, че обявява гладна стачка, защото щяло да има купуване на гласове, за да бъде спасено правителството.
Е, видя се кой купува гласове и кой е изнудван да подписва подсъдни документи. Точно заради тези разкрития действията на машите на бившата ДС стават все по-налудничави.
Как иначе освен с мозъчни деформации да си обясним и появата на онези тъмни субекти с уж нахлупени каскети, които носят флашките с компроматите на Октопода в централата на РЗС. Това, че по-късно записите ще се окажат ментета, няма никакво значение. По-същественото е, че създателите на „генномодифицирания” продукт знаят как да бранят криминалния преход. Техните пипала са на всички нива сред политиците и институциите.
А какво да кажем за фалшивата подписка на РЗС за провеждането на референдум за свикване на Велико народно събрание, гъмжаща от покойници, затворници и нищо неподозиращи граждани. Със сигурност ще се окаже, че и подписките им за евроизборите и за парламентарните избори са фалшиви. Законно ли ще бъде тези хора да продължат да вършат необезпокоявани простотиите си в парламента!?
Няма да припомняме и гнусните есемеси, които Яне изпращаше по късна доба на свой съпартиец. И защо и досега отказва да се яви на детектора на лъжата, както направи потърпевшият от неговите сексуални попълзновения. Само ще отбележим, че кукловодите няма скоро да мирясат. След като продължават да разпъват чадър над машите си и въпреки многобройните факти, тези хора си лудуват съвсем необезпокоявано. И някой иска да ни докара до ситуацията в онзи виц, в който Киркор пита Гарабед защо ходи така омачкан, а онзи му отговаря, че си глади панталоните със студена ютия. „Е защо не я включиш”, пита Киркор. „Защото, отговаря Гарабед, като включа радиото, чувам за поредната простотия на Яне, включа ли телевизора - пак той, ако включа ютията, и тя ще вземе да говори какво е свършил Яне. И затова не я включвам.”
Така че за да не ни вземат нас за луди, крайно време е на това безобразие да се сложи край. Престъпилите закона трябва да отидат зад решетките, а лудите да бъдат въдворени на Четвърти километър, където да се дърпат за косите и да летят като Барон Мюнхаузен колкото си искат.

четвъртък, 20 януари 2011 г.

Левият завой на Командира

Очаквано беше спускането на червено-синята мъгла. А онзи предизборен плакат, в който Командира наднича зад онова рамо, както лицевите опори и букета, занесен във Военна болница, се оказа, че имат същия ефект на бойната димка, хвърлена в женската тоалетна на пловдивския синдикален дом преди години. Но не трябва да се учудваме - в правилния момент подставените лица на прехода са действали винаги според инструкциите на кукловодите.
По този повод за по-малко паметливите ще припомним, че според много свидетели Иван Костов, финансов министър на Филип Димитров, е човекът, убедил го да иска вот на доверие за първото демократично правителство. При това въпреки предупреждението на коалиционните партньори от ДПС, че заради вътрешнопартийните раздори в СДС той няма да мине. Ще отбележим също, че вотът, гласуван на 28 октомври 1992 г., завърши с печален резултат за сините – 120 бяха срещу правителството и само 11 гласа за него. Затова и Филип Димитров трябваше да подаде оставка.
Разбира се, днес времената са други,

но за жалост основните играчи от опозицията са същите.

А действията им, станали по-рафинирани, няма как да ни заблудят. Всички подставени лица, които след парламентарните избори през 2009 г. не можаха да се наредят на трапезата на победителите и да осигурят на господарите си продължаването на статуквото, един по един се обявиха за опозиция. Както се очакваше, Костов показа истинската си същност последен.
За да видим еволюцията му, нека разгледаме и поведението на синия експремиер по време на искания от БСП вот на недоверие през септември миналата година. Тогава Командира все още се правеше на мома за продан. От една страна, разправяше, че червените нямат право да искат вот на недоверие заради зулумите, които са правили по време на тяхното управление, но, от друга страна, Командира и тогава поставяше условия, като искаше оставки на министри и тайно се пазареше за участието на негови хора във властта. Днес, когато

червено-синята мъгла няма как да се скрие

и сините гласуват заедно с БСП и дори с президента, както се случи вчера в прегласуването на изборния кодекс, номерата им няма как да минат.
Но нека да видим какви са някои от тези 5 условия, с които костовистите се опитват да скрият зависимостите си от криминалния преход. Още първото от тях показва колко лицемерни са всъщност те.
Десните предлагат да се спре незабавно проектът АЕЦ „Белене”. Няма да се задълбочаваме в големи подробности и да търсим под вола теле. Ще отбележим, че този оспорван от зората на демокрацията проект се рестартира мощно по време на правителството на Иван Костов. Проектът идва на дневен ред отново след доклад на вицепремиера в правителството Петър Жотев. С решение на Висшия експертен технически съвет на Агенцията по енергетика и НЕК от 26 януари 2000 г. АЕЦ “Белене” е била определена за нова ядрена мощност на България и е предпочетена пред строежа на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй".
А какво да кажем за условието сегашното правителство незабавно да освободи сътрудниците на Държавна сигурност от всички нива в държавата: "Борисов трябва да влезе в истинска битка с тройната коалиция, с нейните кадри", каза вчера Костов и допълни, че управляващите трябва да извадят хората на тройната коалиция от службите. "Трябва да се влезе в специалните служби, трябва да се влезе в МВР. От там трябва да бъдат махнати всички представители, не само на ДС, представителите на тройната коалиция, които са на ключови места, през които вероятно по някакъв начин, заобикаляйки, е изтекла информацията, трябва да напуснат това управление, за да бъдат сигурни ГЕРБ, че затварят тези възможности да бъдат провокирани", допълни още съпредседателят на Синята коалиция.
Няма как да не попитаме къде беше Командира, когато имаше абсолютно мнозинство в парламента по време на неговото управление и можеше да прокара какъвто пожелае законопроект срещу бившата ДС, включително и

искания сега лустрационен текст

Ще припомним също, че в предизборните си обещания през 2007 г. сините гръмко обявиха, че ще разкрият 250 000 досиета.
Вместо да го направят обаче, техният лидер услужливо скри досието на тогавашния лидер на БСП Георги Първанов и така трасира пътя му към президентския пост. Абсолютно сме убедени, че той едва ли щеше да заеме този пост, ако двете му имена бяха станали публичен факт.
Костов разчита на късата памет и за онази афера с „Комисията Бонев” , когато тя изготви списък с 93 имена на депутати, сътрудници на ДС, но от парламентарната трибуна се съобщават само 23-ма от тях. Сред тях не е не само името на Първанов, но и имената на редица сини депутати, които уплашено обикаляха парламентарните кулоари по онова време, очаквайки да бъдат изобличени. И когато това не стана, радостно въздъхнаха и отново върнаха естествения цвят на лицата си. До този момент

Костов не е обяснил каква е цената на тази сделка със своите

Тук е мястото да припомним, че политическият милиционер на соца, който днес се изживява като поборник срещу ДС, през ноември 2009 година, по време на частичните избори в Разлог, издигна за кандидат-кмет на ДСБ бившия агент на ДС Благой Дункин, при положение че агентурната му принадлежност към Шесто управление е обявена още през 2007 г. Така че легендите за това, че различни институции саботирали бившия преподавател по марксистка политикономия, са за наивници и те целят единствено да прикрият личната му вина.
Истинската цел на тази игра през всичките години е била сините и червените да използват зависимостите си, за да си подават топката в трудни моменти,

без да прекрачват прага на дирижираното статукво

Няма как да приемем и още едно днешно предупреждение на сините - че на цял свят щяло да стане ясно, че една националистическа партия крепи този кабинет...
Така че гласуването на Синята коалиция е предопределено. Най-вероятно те ще гласуват „въздържал се”, както го сториха и вчера, когато на практика подкрепиха президентското вето на изборния кодекс. Така че Костов и неговите протежета може да тиражират много лъжи, за да оправдаят тайната си игра.
Но истината е една и тя е, че техният вот ще е вот в полза на Столетницата.

неделя, 16 януари 2011 г.

Бирфест за посланици от ДС

Хубав подарък за изпроводяк на посланиците - агенти на бившата Държавна сигурност, им направиха диригентите на криминалния преход.
Всъщност нещо обичайно за тях, като се има предвид и червено-синята мъгла, която побързаха да спуснат, за да скрият жалкото фиаско на някои дипломати, започнали кариерата си като обикновени доносници. Затова никак не ни учуди пъргавостта, с която реагира Иван Костов:
“С голямо притеснение се запознахме от Синята коалиция с извадка от записан разговор, за който се твърди, че е между премиера Бойко Борисов и Ваньо Танов. Ние отправяме призив Главна прокуратура веднага да изземе записа и в много кратък срок да направи изявление това автентичен запис ли е, или е монтаж. Искаме да чуем истината, каквато е тя. Нека това изявление от името на групата да се счита и като приканване към главния прокурор Борис Велчев да вземе записа и да се анализира нформацията от него”, обяви в пленарната зала бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато.
А какво да кажем за появата на президента Георги Първанов в тази афера? И колко типично за Ловеца с двете имена витиевато изявление направи президентството: “В изнесените разговори всичко е казано ясно, те говорят сами за себе си.” Излиза, че с половин уста Първанов си признава, че е ходатайствал за Мишо Бирата. Въпросният Михаил Миков – Мишо Бирата също призна, че се е оплаквал на президента за това, че е притискан... Като допълнение към това ще отбележим казаното от бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев, че освен МВР има и две служби, контролирани от държавния глава, които имат възможности да ползват СРС-та. При това при тях заради липсата на закон и контрол те могат да го правят при неясни правила.
Няма да питаме

защо нямаше подобна реакция на Командира

и на участието на Първанов в бирената афера. То е ясно, че са в един отбор. При това не от вчера. Та нали точно по време на управлението на Иван Костов бяха направени редица хватки, за да не бъдат разкрити архивите на ДС, и бяха назначавани и скривани посланици, агенти на бившите тайни служби, макар да се знаеше тяхната принадлежност към ДС. Един бърз преглед на имената на обявените от сегашната Комисия по досиетата показва, че 27 са сътрудниците и офицерите на Държавна сигурност, назначени през управленския мандат на Командира. Допълнително още 34 дипломати, бивши агенти на ДС, са преназначени от синьото правителство.
Нима политически милиционер като Костов, който днес яростно преследва агентите на ДС и е върл привърженик на лустрацията, не е имал възможност да ги освети с 53% електорална подкрепа, син президент и контрол над Националната разузнавателна служба. Не може да се приеме извинението, че им е попречило едно решение на Конституционния съд,(в чийто състав по онова време е имало четирима агенти), защото

има едно друго решение на Народното събрание от 1994 г.

- че документите на ДС не са държавна тайна и се предават в Държавния архив. Което решение никога не е било отменено и просто е трябвало да бъде изпълнено.
Но нека се върнем на това, което се случи в пленарната зала в петък и предхождаше бирения скандал. Вместо да се обединят и бъдат единни всички народни представители в декларацията за отзоваването на посланиците агенти, тя срещна яростна съпротива от страна на Столетницата. Не помогнаха дори цитирани български и европейски законодателни актове, с които бившият комунистически режим се обявява за престъпен (Държавен вестник, бр. 37 от 5 май 2000 г.), както и подкрепата на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма (18 септември 2008 г), включително и решението за осъждането на тоталитаризма (Държавен вестник бр.94/2009 г.) Наследниците на бившата комунистическа партия не се сепнаха и от представените в пленарната зала

два документа за същността на бившата ДС

Според първия „Разузнавателното управление при КДС на МВР организира активна разузнавателна и контраразузнавателна дейност на територията на капиталистическите страни. Главните направления на разузнавателните органи на ДС се определят къмТурция и Гърция (юли 1963 г.) След това този документ е изменен и гласи следното: „Основната дейност на разузнаването да бъде насочена към главния враг – САЩ, и техните съюзници и на първо място Турция и Гърция” (юни 1973 г.). Няма да описваме и други документи, в които се обяснява как точно се осъществяват операциите съвместно със съветския КГБ...
Ще кажем обаче в заключение, че

залпът на „Аврора” в Народното събрание

доказа, че няма промяна в червената партия. И че те са част от тайната власт, която е държала 20 години в зависимост публичната. Защото по друг начин не може да си обясним защитаването от тях на определен тип идеология, която е несъвместима не само с новите ни съюзници, но изобщо с новия век, в който живеем.
Няма как да се очаква и подкрепата на държавния глава на взетото от парламента решение за отзоваването на посланици, не само заради подхода му към посланическите назначения през последните десет години, но и заради последвалите малко след това събития, от които става ясно

за какво възраждане ще се бори неговата формация „АБВ”

Затова не бива да се учудваме на партизанщината, която последва. Истината е, че нашите политици, най-вече „социалистите” си повярваха, че са станали капиталисти не само по лични придобивки, но и по светоусещане. Всъщност, те влязоха в капитализма по комунистически елементарно – отказаха се от постулата за забраната на частната собственост и стъпиха в капитализма с марксистката си представа за него – че човек за човека е вълк, че с пари може да се купи всичко, че в името на парите е позволено абсолютно всичко
Само че веднага трябва да кажем, че

флашките и дисковете не свалят властта

Видя се също, че те не могат засега да служат за издаването на присъди. Но тези които и днес продължават да са безпределно верни на бившата ДС, не бива и да се подценяват. Само да припомним какво се случи с писателя дисидент Георги Марков на 7 септември 1978 г., точно на рождения ден на Тато.
Сегашният подарък, който получиха уличените за връзки с бившата ДС дипломати, много напомня на онези времена. Това трябва да имат предвид най-вече тези, които не искат да имат нищо общо с режисирания преход и още по-малко с хората, за които психиатърът и бивш десен депутат д-р Николай Михайлов казва, че са си „плюли на физиономиите и нямат какво да губят в морално отношение”.

понеделник, 10 януари 2011 г.

Орални изцепки

Демонстрациите около Паметника на Съветската армия вчера със сигурност ще отприщят поредната порция словоблудство. Личи си по типичния за червените баби призив да се „организира мирен контрапротест срещу поредния опит за затриване на българското културно наследство”.

Всъщност доста нагло и лицемерно предизвикателство.

Като се има предвид, че българският парламент прие Закон за осъждането на комунистическия режим. А какво да кажем за невероятната повратливост, с която партийният елит на бившата комунистическа партия пръв прегърна капитализма, макар и по социалистически, с добре познатата ни от онези години формула „човек за човека е вълк”. Да не говорим и за това как със свещи в ръце се подредиха в първите редици на празничните литургии. По същия двуличен начин се кръстеха, както тайно нощем по времето на соца четяха Борис Пастернак и Александър Солженицин, а през деня вършеха точно обратното. Дори подариха за рождения ден на Тато смъртта на писателя дисидент Георги Марков. Е, не трябва да се учудваме, че и днес продължават да излизат двойните, че и тройните им имена.
Затова включването на Ловеца с харамийския псевдоним в пушилката от подслушани разговори бе очаквана. Но няма как да се съгласим с изразената му „мъка” по случващото се. Не само заради двойния аршин, познат ни от червените партизански истории, а заради опита за гавра с Йовковия герой. Още повече че обитателят на „Дондуков” 2 десет години

не си мръдна пръста, за да пресече

контрабандните канали, но винаги и с охота ги използваше не само за политически спекулации, но и за да се обгради със съмнителни богати съветници, които не случайно бяха гръмнати.
И понеже също като във вица може да се окаже, че не става дума за компютри, а за компоти, както веднъж вече се стана с едни СРС-та, ние ще оставим тези, които участват в това мероприятие, сами да паднат в капаните, които днес залагат. Затова ще оставим настрани оралните номерца и ще подчертаем отново какво се съдържа в публикуваните наскоро документи в „Уикилийкс”. Там в грами от 2009 г. американската посланичка Нанси Макълдауни казва, че сделката за АЕЦ „Белене”, обявена от държавния глава като „голям шлем” , „смърди”. Тя не случайно казва, че договорилите се при Първанов искат да ускорят строителството. Разкрива също, че ангажираните по това време от RWE били „държани на тъмно”. Не са пропуснати и кукловодите на тази сделка. „Когато българите говорят за АЕЦ "Белене", все повече го правят шепнешком.

Веднага изскачат проблеми със забавянето на строежа

финансови трудности, непрозрачни пазарлъци и съпровождащи сделки, руско влияние, интереси на политици със силни връзки и енергийни олигарси”, пише посланик Нанси Макълдауни. За това тя препоръчва следващото българско правителство бързо да се заеме с проекта, да се отговори на международните стандарти за сигурност и качество, а експерти на МААЕ и Евратом да инспектират обекта.
Може отново да извадим и паметната бележка за срещата от януари 2008 между държавния глава и руския му колега, за да се види наистина как на тъмно и незаконно, от гледна точка на незапочналите дори експертизи, се е подготвяло усвояването на потъналия вече в гьола на „Белене” милиард лева.
Потулването на тези афери трябва винаги да се има предвид, когато се провежда поредната тяхна

партизанска акция срещу когото и да било.

Някак между другото остават и мегаломанските амбиции на човека с двете имена да бъде върховен главнокомандващ. Но те са важни не само заради „варшавското” мислене на неговото обкръжение, което подмолно си мечтае за славните времена, когато бе потъпкана „Пражката пролет”, а най-вече заради тайната му доскоро принадлежност на кукловодите. И сега, когато изскачащите скелети от гардероба на миналото ни разкриват всекидневно зависимостта му с нови мрачни подробности, повечето от които имат престъпен характер, няма как да не виждаме едно или друго политическо събитие, станало през годините, по съвсем друг начин.
Например, нека за миг да се върнем към огласените нови три СРС-та миналата седмица. Забелязахте ли колко обикновени хора са участниците в тях и колко банални са боричканията във висшите етажи на властта. Връщаме се към този с лека ръка пропускан от политическите интриганти факт не случайно. Той е пряко свързан с днешния паметен за новата ни история 10 януари. Може би мнозина днес искат да си припомнят само героичната страна на случилото се. Но точно тогава се състоя една от най-срамните завери на червено-синята мъгла. В нея червени и сини лидери договориха смяната на властта. Част от този заговор бе и неогласяването на досието на държавния глава. Ще припомним също, че точно синият лидер говореше мило за Георги Първанов, наричайки го „нашия кандидат за лидер на БСП”. Ще отбележим също, че някои сини лидери публично подкрепиха Първанов на втория тур на изборите.

Същите хора се опитват да запазят онова статукво

С помощта на същите методи, ползвайки същите маши. Днес, разбира се, те имат други имена, като партията, която някои сполучливо наричат „Ред, законност и държавна сигурност”. Ариите на техните клевети обаче станаха толкова прозрачни, а близостта им с Ловеца почти толкова жизнено важна, както някогашната българо-съветска дружба, че понякога се чудим как е възможно да се осъществява такъв фарс повече от 20 години след приключването на онзи режим. Но номерът с отвращението и апатията, които кукловодите искат да ни насадят, няма как да мине. Защото, от една страна, действията на Барон Мюнхаузен могат да са смешни и налудничави, но, от друга страна, разкритата принадлежност и зависимост от бившите тайни служби, както и отвратителните им СРС постановки показват защо всъщност преходът не се състоя и защо хора като Командира и Ловеца си сменят само местата в язденето на Октопода.

петък, 7 януари 2011 г.

Ловецът и Моканина

Ако не беше пушилката на червено-синята мъгла, едва ли щяхме да обърнем внимание на трите СРС-та, характеризиращи така баналните боричкания по висшите етажи. Но след като от нея изплува Ловеца с харамийския псевдоним, редом с няколко пипала на Октопода, не можем да махнем с ръка и да отминем. Най-малко защото съвременните партизани, както и да менят козината си, си остават в землянките от онези времена, а в главите им все трещят залповете на Аврора.
Те си знаят, разбира се, че в крайна сметка в партизанския дневник ще пише: „Превзехме гората, обаче на следващия ден дойде горският, наби ни и ни изгони.” Но защо преди това да не пошумят, пък може европейските бюрократи да им помогнат, като забавят отварянето ни за Шенгенското пространство.
Е, ако си мислят, че с подобни номерца ще отложат идването и на горския, много се лъжат. На хората им писна не само заради разкритията за тяхното минало, но и заради отблъскващата двойнственост на техните дела.
„Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!” - казал Моканина и продължил да скубе бялата лястовица. Точно така дебелашки звучи казаното от държавния глава за сересетата: „Какво има да коментирам. Мъка!”
Ние обаче ще кажем, че оригиналът е един и само в бившата ДС може да има и ментета.

сряда, 5 януари 2011 г.

За морковите и тоягите

Ето какво си мислим докато се запознаваме с донесенията и дейността на видни агенти от бившата Държавна сигурност:
„Щирлиц трябвало да го спускат с парашут и му обяснили: "Слушай сега, ако този не се отвори, което е на практика невъзможно, но да речем че се случи, та ако не се отвори, имаш втори парашут. Спокойно, не е възможно и вторият да се скапе - вероятността е нула процента, след това по план трябва да се приземиш в джип!“ Щирлиц се успокоил, скочил и каква била изненадата му, когато установил, че първият парашут нещо не работи. Дръпнал и втория, но и той бил повреден.Щирлиц въздъхнал:„Сега и долу ако няма джип, егати организацията!“
Простотиите им обаче не ни забавляват. Защото познаваме и другото им лице. Достатъчно е да припомним убийството на писателя дисидент Георги Марков, извършено точно на рождения ден на Тато....
Вече сме наясно, че и криминалният преход е тяхно дело. Не можем да приeмем за случайност набъбналия брой на посланици агенти на ДС по времето на президента с двете имена. Целта след тяхното разкриване, освен международната излагация, е всички да видят че не само държавният глава е маскара. Ще цитираме отново психиатъра д-р Николай Михайлов: „Това е тактика на едни хора, които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите”.
Сега предстои да бъдат разкрити ДС агентите в контролираната от Ловеца с харамийския псевдоним Националната разузнавателна служба. Ще бъдат оповестени приятелите на Щирлиц и във военното разузнаване, което днес има благозвучното название “Служба Военна информация“.
Така че циркът ще продължи. Но това не бива вече да ни притеснява.
По-важното е да бъдат прибрани морковите и да се извадят тоягите. Защото е време двадесегодишното заиграване с бившите тайни служби да приключи. И да бъдат разкарани завинаги троянските им коне от политическия ни живот. Заслужава си усилията, дори само заради излъганите надежди най-малко на едно поколение българи.

вторник, 4 януари 2011 г.

Парен каша духа

Абсолютно сме убедени в думите на министър Мирослав Найденов, че бъдещият шеф и ръководството на новата Агенция за храните „са проверени до девето коляно, включително и за дипломите“. Не се съмняваме, че на ключови позиции в агенцията ще има представители на всички служби, включително и на тайните.
След резила с нашата Мата Хари, на министъра му е ясно, че няма право на грешка.
Мирослав Найденов е прав и в това, че бъдещият шеф дори да е добър експерт, не означава, че става за ръководител. Прав е също че „той трябва да бъде и перде – да не му пука, че трябва да прокара дадена политика, защото политиката е трудна, а интересите са големи“.
Но не можем да съгласим с думите му, че новият шеф на агенцията ще е непременно мъж. Не можем да го приемем не само заради това, че първата лъжа на Калинка бе за нейната бременност...
Нали си спомняте какво отговорило радио Ереван като го попитали "Възможно ли е мъж да забременее от мъж?".
"Не, но в Ориента опитите продължават" – тутакси отговорило то ...
Тъкмо щяхме да му разкажем този виц, когато научихме, че министърът се поправил. След като жена му се обадила и го нахокала, разбира се...
Та след тази кратка, но съдържателна телефонна дискусия с булката, министър „Стара планина“ обявил, че в предложението му за бъдещо ръководство на новата мега агенция има и жена... Но в крайна сметка кой да оглави агенцията премиерът щял да реши...
Няма какво да добавим към думите на министъра, освен заключението: Парен каша духа!

Двойният аршин на Ловеца

То бива лицемерие, ама чак пък толкова. Всъщност какво друго му остава освен да се опита отново да ни преметне. С изтъркани популистки хватки. Затова никак не ни учудва решението на държавния глава да върне за ново обсъждане приетия в края на миналата година Изборен кодекс. Няма да коментираме подробностите. Ще отбележим само, че неговата квота във висшата съдебна инстанция не си мръдна пръста, когато бяха разместени едни мандати по близък повод. Така че няма защо днес да лее крокодилски сълзи.
Всъщност кой ли вярва вече на човек с две имена. И това си личи от мижавата подкрепа на неговото движение АБВ. Ясно е, че като удавник за сламка ще се хваща за всяка възможност да се върне отново в играта. Не трябва да се изненадваме, че все по-близки стават действията му с тези на една друга партия, по-известна като „Ред, законност и Държавна сигурност”.Не е нужно да си припомняме кой провали импийчмънта срещу него, за да ни светне какво искат да възраждат.
Не е забравено и кой се опита да награди с орден „Стара планина”последния главен прокурор от времето на Тато.
Няма да питаме Ловеца с харамийския псевдоним защо проспа възможността да бъде социален президент, както обещаваше. И вместо това поиска да ни преметне и с „Българската Коледа”. Но да спрем дотук. Не е нужно да се връзваме на неговите номера. Добрата новина е, че двойният му аршин си има мандат. И той изтича безвъзвратно.