Общо показвания

петък, 24 август 2018 г.

Спрете тази латерна, моля

Едно си баба знае, едно си бае, е казал народът. Не е смешно обаче, когато става въпрос за локализираната чума по овцете в Странджа, или за африканската, която заплашва прасетата и вече е на границата ни с Румъния.
Поредната порция от взаимни обвинения между политиците, може за тях да са подгряваща увертюра към новия политически сезон, но тя насърчава единствено нездрав нихилистичен ентусиазъм. Най-новите факти са, че няма зараза в разширения 20 км. участък около около огнищата на зараза. Факт е също, че бяха унищожени 5000 овце, но така бе предотвратена опасност за милион други. Вярно е, че цената на оградата по сухопътната граница с Румъния ще е двойно по-скъпа, но така тя ще е по-стабилна. Не липсват и гафове, като скандалната обществена поръчка за купуване на препарати за тестове на чума. Също така се вижда, че няма добра координация между институциите и някои действия на ветеринарите будят съмнения. Слаба е комуникацията на всички равнища, но най-вече със засегнатите. И точно това подхранва политическия пинг понг.
Нека кажем още веднъж – не бива да се спекулира със страховете на хората. Още повече, когато става въпрос за тяхното здраве и за бизнесът на хиляди от тях. Така че нека популистите да зарежат баенето, то няма да им помогне. Нещо повече, може като бумеранг да се обърне срещу тях. Отговорност и сигурност са обществените очаквания. Доскоро на тези, които не ги оправдават, се гледаше с насмешка, като на “лъжливи овчарчета”, но гневът започва да надделява. Не може цяло лято да се каканиже едно и също – вярно ли е, не е ли вярно, колко е вярно и всичко гарнирано със сърцераздирателни истории с участието на политици. Затова да спрем дотук и завършим с още една народна приказка: то бива слободия, ама чак толкова не бива.

четвъртък, 23 август 2018 г.

По повод смъртта на една родилка

Хайде нека спрем с унизителните срещу цялото лекарско съсловие обвинения за всяка смърт с участието на техни колеги.

Преди всичко, вината е персонална. А обобщаващите обвинения за лекарски грешки, за закъснели линейки, към Здравната каса и изобщо към цялата ни система на здравеопазването, винаги наливат вода в мелницата на политическите популисти. В тях, под привидната съпричастност към човешки трагедии, се крие всъщност повече лицемерие, а в нередки случаи измиване на собствената съвест.

Нека кажем направо - едва ли един млад човек ще загуби повече от десетилетие от живота си в учене и специализации, за да стане лекар с цел да започне да убива. Точно такова, обаче е мисленето на тези, които днес използват случая с родилката в Сливен, за да хвърлят подобни обвинения. Такива обвинения се раждат само в болни мозъци.

Да, наистина, това е емоционална трагедия за роднините и близките. Но у нас има институции, които са в правомощията си да разследват и те трудно могат да бъдат излъгани. Ще ги предупредим обаче да не стават съучастници. Всяка грешка, граничаща с престъпление, трябва да се наказва така, че да не се повтаря.

Но от друга страна всяка родилка знае, че е с единия крак в гроба. Болницата не е място, в което отиваш да се забавляваш. И където, едва ли не, са длъжни да ти осигурят съответно шоу, което да свърши с радостни възклицания, букети, бонбони и подобаваща почерпка. В болниците си има правила, които трябва да се познават и спазват. Доверието трябва да е взаимно.

Точно по пози повод е важно тези, които имат нужда от лекарска помощ, да знаят къде отиват, да се информират, преди да предприемат каквото и да било. И когато направят този избор, да оставят лекаря да си свърши работата без да му пречат. С други думи – да му дадат цялото си доверие.

вторник, 14 август 2018 г.

Да се смееш, или ...

Никак не е добре да се наливат истински новини в мелницата на тези, които всекидневно ни облъчват с фалшиви.
Народът го е казал: каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. Вместо да се засрами и скрие задълго, някой си, обявяващ се за организатор на най-дългото хоро, продължава гордо да заявява, че поемал цялата отговорност за бабаитите в народни носии, нагазили в езерото “Близнака” в Рила. А други му пригласят, какво пък толкова, всекидневно виждали да се къпят в някое от Седемте Рилски езера. Сигурно е така, ама къпането в езерата е забранено. Друг е въпросът защо именно в този случай се задействаха регулаторните органи.
В разгара на туристическия сезон гръмва новината, че тонове мазут плуват в залива на един от най-древните български градове. Излели се от потънал преди близо сто години кораб. И всички се тюхкат, че не са очаквали, че не са знаели и дори още не знаят какво количество мазут има в корабните резервоари. А “бомбата” със закъснител цъка от години. Радо Шишарката, облечен в иператорски одежди, се подиграл с миналото, като си позволил да заснеме клип на своя песен сред руините на древната крепост Перистера край Пещера. И Мрежата се изпълва с коментари на “умните и красивите” за кощунството с историческата памет. А какво да кажем за намерението на бременните да раждат в линейките, по пътя към областния град, защото щели да закрият родилното отделение в болницата в Карлово...
Всичко това едва ли щеше да се случи, ако тези, на които им плащаме от данъците, си отварят очите и си вършеха работата както трябва. Ама навсякъде, където е нужно. Не е успокояващо, че има бърза реакции, макар и “след дъжд качулка”. Защото духът от бутилката е изпуснат и идва ред на поредната вълна от фалшиви новини: ето защо от години самообявилите се за еколози повтаряха мантрата, че лифт към езерата не е трябвало да се строи; как никой не се вслушвал в предупрежденията им за замърсяванията по Черноморието; а други от “жълтопаветниците” им пригласят, че крепостите се псевдореставрират, за да се превърнат в място за шоу програми; последният слух е, че някой водел към фалит карловската болница, защото искал да я купи на безценица.
Да плачеш ли, да се смееш ли... Със сигурност знаем, че може да не е за плач, но не е и за смях. Някой може да каже, нека му мислят тези, които подхранват тези слухове. Но не е така, никак даже!

вторник, 7 август 2018 г.

Всичката Мара втасала

Известно е, че чиновническото въображение е безгранично, когато става въпрос за забрани или безсмислени задължения.

Затова идеята на шеф на пловдивската общинска фирма “Паркове и градини” на кучетата задължително да се слагат памперси, за да не мърсят, е повече от впечатляваща. Няма съмнение, че тя ще привлече вниманието и на неговите работодатели. 

Разбира се, не е приятно собствениците на кучета да нехаят, когато животните им мърсят по улици и паркове. Понякога е опасно и за децата, когато домашният любимец е пуснат да си тича на воля в парка. Естествено е такива недобросъвестни граждани да бъдат санкционирани по административен ред. За други по-тежки случаи си има Наказателен кодекс. 

Всъщност, чиновническата идея е разведряваща и забавна на фона на мрачните новини за пожари, наводнения, заловени престъпници. Ще е е много любопитно обаче да видим как и бездомните кучета ще са с памперси. За такива идеи народът го е казал простичко: “Всичката Мара втасала, та и до това опряхме”. Затова е добре чиновническата хиперактивност да бъде озаптявана. Не за друго, а защото смехът лесно може да се превърне в гняв. Чиновническото безхаберие почва да ни идва в повече.