Общо показвания

петък, 31 юли 2020 г.

Докога!?

 

Може и да е все още рано, може още да не сме се достатъчно ядосали, но нека попитаме: колко още ще трябва да търпим да ни се отнема правото на свободно придвижване!? Ясни са исканията на протестиращите, категоричен е и отказът те да бъдат изпълнени. Всички виждат, че играта на котка и мишка между управляващи и протестиращи не е от полза на мнозинството граждани. От вчера започна денонощното блокиране на “Ларгото” и “Орлов мост”. И това било само началото. Добре поне, че линейки се пропускат.

 

Очевидно е, че правоохранителните органи и институциите пазят протестиращите. Въпреки, че запушването на кръстовища е незаконно, както митингите и шествията, за които не са искани разрешения по надлежния ред. Всички видяха какво се случи гражданина, който уж бил прегазил протестиращ пред Софийския университет. Четири часа полицаи го пазеха от готовите да го линчуват “борци за справедливост”, през цялото време невинният шофьор беше принуден да търпи изстъпленията, докато най-накрая самоуправците благоволиха да го освободят.

 

Трябва ли да припомняме как самоназначилият се за протестен лидер, адв. Хаджигенов пишеше жалби за нарушени права до съда и петиции срещу глобите в парка и задължителното носене на маски в разгара на пандемията, а днес не му пука за брутално прегазените права на същите граждани. А това, че е обзет от собствената си значимост, че го правел за “светлото бъдеще” и дори бил готов да умре за свободата, не е наш проблем. Може би е забравил, но един, при първите протести през зимата на 2013 г., се самозапали и днес малцина си спомнят за него. Не, не  искаме такава саможертва, а и не му вярваме. Но си искаме нашата свобода.

 

Всъщност, станалият жертва на “граждански арест” шофьор, показа какво трябва да се направи срещу това разрастващо се безобразие. Той подаде желба в полицията срещу незаконното му задържане. Това трябва да направят всички, които смятат, че “протестиращите” им пречат. Дано, когато завалят повече дела срещу това нагло самоуправство, управляващите се сепнат и разберат, че истинските протестиращи вече са други – тези, които искат да се спазва реда и демократичните процедури.

четвъртък, 30 юли 2020 г.

И нашата търпимост се изчерпва!

Ето и на това станахме свидетели: четири часа полицията да пази невинен гражданин от линч - шофьор, който се е движел според правилата на движение по улица, на която няма знак “Стоп!”, не е била и преградена от полицията. “Обвинен” е, че “прегазил” протестиращ с колата си. Медицинският преглед, обаче установил, че му няма нищо. Самият “пострадал” заяви, че няма претенции. Няма подадени жалби и от свидетели. Накрая се оказа, че "пострадалият" е излъгал, видеозаписите показват, че той си дърпа крака, преди оттам да мине гумата на колата.

През четирите часа на т.н. “граждански арест”, шофьорът е бил принуден да седи заключен в колата си и да търпи издевателствата – да бъде хулен, колата му да бъде замервана с кенчета от бира и мърсотии. А полицията да го пази.

Докога ще продължава това безобразие!? Самообявили се за радетели за справедливост, които се намират незаконно на улицата,(защото не са получили разрешение по надлежния ред), да нарушават правото на свободно придвижване и да безчинстват, като се опитват да се саморазправят и потрошат законно притежавано имущество.

Нека кажем направо – по тази логика утре те могат “граждански” да бесят, когото си нарочат. Вече знаково провесиха бесилка на един светофар. Историята познава много такива печално провалили се в крайна сметка действия. Миналият век крайцерът “Аврора” със залп обяви началото на изстъпления, довели до смъртта на милиони. Известни са и “Нощта на дългите ножове” в нацистка Германия, вилнеенето на хунвейбините по време на така наречената “Културната революция” в Китай и разстрелите на милиони камбоджанци от “Червените кхмери”.

Няма как в една демократична страна, член на Евросъюза и НАТО, това да бъде допуснато. Време е управляващите да се погрижат за обществения ред. Но не като охранители на малцинството, а като пазители на гражданските свободи на мнозинството. Нека да не предизвикват с бездействието си гражданския мир.

неделя, 26 юли 2020 г.

Радев, пак пропусна да бъдеш мъж!

Трябва ли да се учудваме, че президентът, който като папагал повтаря едни и същи заклеймяващи мантри, си замълча за издевателствата, на които бяха подложени две жени на излизане от националната телевизия в петък вечерта.

Да не би юмрукът, който той размаха преди дни пред президентството, да е бил знак за нападение над лидерката на БСП Корнелия Нинова, издигнала го за президент, и шефката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова?

Пак ли би се снишил, ако “умните и красивите” спрат мерцедеса, в който се вози жена му!? Защото това е следващото, на което ще станем свидетели, ако развилнелите се анархокомунисти не бъдат озаптени. 

Нека кажем направо – няма нищо по-лошо от саморазжалването на един клел се да защитава воинската чест. Защото нищо човешко не може да се очаква от скрил се в клетката си папагал, появяващ се единствено по нареждане на подсъдните кукловоди. 

Емпатията няма цвят! Но когато тя липсва или още по-лошо – загубил си човешкия облик и сееш ненавист, тогава какво очакваш да пожънеш. Тези, които днес размахмат юмруци, имитирайки президента, но пред беззащитни жени, утре ще хулят и него. Ще го заключат в клетката и ще я превърнат в печално местообитание, символ на срама.

петък, 24 юли 2020 г.

Президентът папагал

Каква жалка гледка - генералът-президент Румен Радев се превърна в папагал, повтарящ безконечно мантрите на търсещи реванш подсъдни олигарси. А с това безсрамно се подигра с достойнството на славните български генерали, прославили родината ни в не една битка. Ако имаше чест, тутакси щеше да изтича в парламента, да си хвърли оставката и тогава да се яви на площада. Но вместо това, като евтин хитрец от Магурата, изпълзява от кабинета си, размахва юмрук в противоречие със задължението си да е обединител на нацията, изкрясва си репертоара, после се скрива в колата и отпрашва към клетката си в Бояна.

Очевидно е, че с призива за президентска република, тези, които го поставиха в тази клетка, искат безконтролна власт. Анархокомунистическата им левичарска пушилка цели разрушаване на парламентарната република. Не, това не е желание за промяна, не е и неуважение към институциите, а подбудителство към разрушаване на демокрацията.

Ща кажем направо – залпът на “Аврора” остана в историята, но диктатурите, които роди и които погубиха милиони, преди да се сгромолясат, както стана и у нас,  май още отекват в нечии болни глави.

Няма как, обаче този дошъл от нищото Радев, да разбере, че може да е само бездарен имитатор на някогашните сатрапи. И че той е този, който трябва да подаде оставка, вместо всекидневно да поругава пагона, като безропотно се връща в клетката, в която са го поставили кукловодите на прехода. Всъщност, там и ще си остане, презрян от историята.  

сряда, 22 юли 2020 г.

Стряскащото коронаплато на вируса

Ето че пробивът в платото до 300 заразени от коронавирус се случи. Те вече са 325. И не е успокоително, че тестовете са над 5000. Напротив, има тревожни сигнали, че може да има проблеми в овладяването на кризата. Вижда се, че в Пловдив изнемогват, отварят нови отделения, търсят лекари. И това се случва в голям град, какво да кажем за по-малките, където ще трябва да се молят на Неволята. Има и друг неотложен за решаване проблем – механизмът за търсене на медицинска помощ: от първите симптоми, до тестването и предприетото лечение. Стигне ли се до болничното заведение, там нещата са под контрол, има протоколи, които се обновяват, според световните стандарти. Хаосът идва от невъзможността на личните лекари да издават направления, липсата на процедура кой да ги получава и не на последно място – кой плаща. До този момент Здравната каса е платила около 300 теста от направените хиляди. Затова не бива да се учудваме, че нараства недоволството на лекарите. А пациентите са готови за бунт.

 

Ще кажем направо – няма време за дълго умуване. Не може всички, които имат подозрителни симптоми, да тичат в “Пирогов” или да разчитат на Спешната помощ по места. Необходимо е да се изработят критерии и процедура за действие. Няма признаци, че пандемията ще приключи, или пък, че тя засяга само най-възрастните и предимно обременените с предишни заболявания. Напротив, в болници постъпват все повече млади хора, вирусът убива иначе непобедими спортисти.

 

Политиците нека вземат подобаващи мерки, нека не робуват на икономически прослойки, а да вземат пример от други страни, където не се церемонят с нарушителите. От позиция на страна, взела най адекватни мерки в началото на кризата, сега попаднахме в опасната последна четворка в Европа. Няма как да се очаква подем и възстановяване на бизнеса, ако няма грижа за овладяване на епидемията. Не искаме да ставаме жертви на готови да се отметнат от прогнозите си псевдовирусолози, нито пък да станем съучастници в това, което се случи в Италия или Ню Йорк в апогея на кризата. Добрите новини за ваксини, всъщност все още са далечни за нас. Затова, нека не чакаме и сами да подредим собствения си двор.

неделя, 19 юли 2020 г.

Забравете плажните хавлии!

Нека не стават повече смешни. Видя се как се провалиха нелепите имитатори на Ботевия подвиг, а на сподвижниците им се наложи да пригласят на спонтанно запелите българския химн в парка “Росенец”.

Добре е, обаче да се види, кой всъщност се крие под плажните хавлии. Защото за някои от протестиращите това може да е весел хепънинг, чийто завършек да е пикник на плажа. Но може зад благовидните намерения да изскочи лицето на омразата, призоваващо за насилие. Видя се, че такива опити има. Имаше опит за нахлуване в сграда на Народното събрание, хората на неслучайно наречения “Копейкин” лидер на “Възраждане”, скъсаха знамето на Евросъюза и поискаха чрез платен билборд в центъра на Варна излизане от ЕС. Има призиви за “граждански арести”, за блокиране на Народното събрание, на възлови улици и национална стачка. 

Затова нека не се крият с хавлиите. Всички разбраха как подсъдни олигарси се опитват дирижират протеста. А рестарт искат политици, които допринесоха с делата си преходът да бъде наречен криминален. На хората не им е чак толкова къса паметта, че да не си спомнят какви са ги вършели съпредседателите на Демократична България – Атанас Атанасов и Христо Иванов. Единият, по-известен като “джобния генерал”, сигурно още примира от страх като си спомни как го беше погнал тогавашния главен прокурор Никола Филчев, след като откри подслушватели в апартамента си, поставени от него. Или другият съпредседател, по-известен като Пинокио заради повратливостта си, който сега иска отстраняването на сегашния главен прокурор, но удобно забравя, че е пряк участник в утвърждаването на правилата за избора му. 

Крайно време е парламентът да подпомогне усилията на главния прокурор да разследва престъпните деяния по време на прехода със създаването и на комисия, както вече е предложено. Тогава ще се разбере и защо сегашното управление, още със създаването си, бе минирано с участието в него на псевдонационалисти. И нека сега, виждайки, че корабът потъва, те да не се опитват да се спасят на брега на “Росенец”. Може ли някой да гласува доверие на човек, подиграл се с децата инвалиди и пошегувал се с нацистките извращения в лагер на смъртта. 

Не, нека не се заблуждаваме, тези хора не могат да се измъкнат от това, което са надробили. И в никакъв случай не могат да бъдат лицата на протеста. Те могат да бъдат единствено маши на манипулаторите на прехода.

сряда, 15 юли 2020 г.

Връзките за връзване на гащите свършиха

Като се преобърне колата, пътища много. Още повече ще са набедените за виновни. От самото начало беше ясно, че управление с псевдопатриоти ще носи само беди. 

Ще кажем направо - няма разлика между действията на лумпените, хвърлящи самоделни бомби, опитващи се да нахлуят в парламента или да пият кафе, непоканени в чужди собствености и натвореното от онзи управляващ политик, който буташе насилствено жена на границата, “диагностицираше” като “уж болни” деца инвалиди и определяше като “майтапчийски” поругателни снимки на негов съпартиец, правени в лагера “Бухенвалд”, лобно място на хиляди евреи.

След първите скандални гафове, на управляващите беше предложено да се търси формула за експертно управление. Вместо общи перспективни решения, започна запушване на пробойните с угаждане на отделни недоволни прослойки и участие в псевдопатриотични игри. Междувременно винаги получаваха подкрепа, и по време на европредседателството, и за необратимото обвързване с НАТО чрез покупката на модернизираните самолети F-16. Безкористна подкрепа получиха и заради пандемията. 

Но в момента, в който избухна ловко манипулираното от подсъдните олигарси недоволство, забравиха за даренията и оставиха машите да се опитат да влязат в чужди собствености. Прав е господин премиерът, вирусът е тук и ще се наложи още дълго да живеем с него, а мнозина, включително от протестиращите, може да се наложи да бъдат спасявани. С помощта на дарените уреди и медикаменти. Парадоксално, нали!?

Затова отново ще кажем, номерът “на чужд гръб сто тояги са малко, вече не върви”. Каквито и решения да вземе Европейския съвет за помощта, която страната ни трябва да получи за щетите от пандемията, отсега е ясно, че това не може да е оправдание да бъде продължено едно срутващо се управление. Всеки трябва да понесе отговорността си и вместо да се опитва да я прехвърля на други, да пристъпи към демократичните изборни процедури. Връзките за връзване на гащите свършиха, има нужда от нови гащи.

понеделник, 13 юли 2020 г.

С провокации към насилие власт не се взема

Неинстуционалният начин за връщането във властта на подсъдните олигарси получи ясен отговор в събота в парка “Росенец”. На техните маши, начело с нелепия имитатор на Козлодуйския подвиг, им светна точно на брега, че само с бутане на полицаи и с мекушавостта на управляващите, няма как да еспроприират чужда собственост.

 

В техните левичарски глави, по наследство може да отеква залпът на Аврора, може и да сънуват бъдещо конституционно мнозинство, но революционността им бързо се изпарява, когато видят, че боят няма да е на чужд гръб. И предпочетоха фалшиво да пригласят на химна, когато видяха, че насреща им стоят тези, които няма да допуснат отново да бъдат изгонени от родината им, както се случи по време на Възродителния процес.

 

Прокудени не от кой да е, а от роднините на този псевдореволюционер. Но както е казал народът, крушата не пада по-далеч от дървото.

 

За какъв срам говори Христо Иванов!? Той е този, който трябва да се срамува от онова което са вършили неговите предци по време на комунистическия режим. И това, че си подви опашката и се върна да “превзема” столицата, трябва да му е достатъчен урок, че е преминал червената граница. И че хаосът, който цели, обслужва единствено интересите на някогашния Голям брат, стратегически приютил неговите близки.

 

Не, номерът не мина. И всеки друг такъв опит, ще срещне подобаващ отпор. Това трябва да проумее и опитващият се да яхне протеста господин президент. Неговата кауза по конституция е да обединява нацията. Ако продължи да размахва юмрук и да не изпълнява задълженията си, ще получи същия подобаващ отговор.

 

Случващото се е нескопосан балкански римейк на лявофашисткия екстремизъм, ширещ се по време на пандемията в демократичния свят. Твърденията, че гражданите могат да арестуват главния прокурор, са призив към недопустим хаос. По тази логика те могат да поискат разпускането на цялата съдебна система - да няма прокурори, съдии, адвокати. И всеки да се оправя както може. Ако искат да видят у нас това, което направи онова американско семейство, застанало пред дома си с оръжия, за да го пази от левите екстремисти, това няма да бъде допуснато.

 

Надяваме се, че в парка “Росенец” новоизлюпените анархокомунисти са разбрали, че това не е пътят. От зората на демокрацията неведнъж е имало ескалации на политическото напрежение, стигащо до заплаха за мира. Но е имало и политически гарант да не се случи. И този път така ще стане.

  

 

 

 

петък, 10 юли 2020 г.

Бумерангът винаги се връща

Номерът с дежурните заподозрени да се отклонява вниманието от всеки кризисен проблем е любим похват на синьо-червената мъгла от зората на демокрацията. А криза има и тя е заплахата за здравето и икономиката от пандемията “Ковит-19”. И вместо да се търси общ консенсус за трудните решения, не се учудваме,че натирените от избирателите деца на пребоядисалата се червена номенклатура бяха хванати да изпълнят тази поръчка.

Едни и същи са тези, които попречиха на ДПС да бъде част от СДС, повлияха на Филип Димитров необмислено да иска вот на доверие, криха се по време на атаката срещу парламента през 1997, излъгаха, че ще има общо управление след последвалите избори, не искаха да поемат отговорност за прелитането на руски самолети по време на Косовската криза, после извършиха бандитска приватизация в ущърб на националните интереси, дълги години криха своите, а рекетираха и изваждаха, както им е угодно, досиета на ДС.

Трябва ли да коментираме подигравката на този нелеп имитатор на козлодуйския подвиг, или пък да му подсказваме, че ако е търсел справедливост, е трябвало да акостира пред  вилите на подсъдните си кукловоди, не само у нас, но и в съседна Гърция. Не, че няма други, които биха го направили. Не за друго, а защото бумерангът винаги се връща.

Очевидно е също, че тази дъвка НСО е много удобна. Разкрития за безобразия, вършени от служители на службата валят пропорционалното на конфликта между президент и премиер. И всички си затварят очите пред внесеното преди месеци предложение от движението за промяна в закона охраната на народни представители, членове на семействата на лицата, както и други лица, свързани с националната сигурност, да заплащат охраната си по тарифа утвърдена от министъра на финансите, по предложение на началника на Националната служба за охрана.

Е, след като има разумни решения, но никой не иска да ги чуе, а искат службата за себе си, то редно е да се запитаме не трябва ли да се сложи край на тази миришеща на нафталин от времето ва Соца организация. Националната ни сигурност има нужда от нови решения, такива каквито има в ЕС и НАТО. Но това няма да стане с дърпане на килимчето, нито с тояги по чужд гръб. Защото, ще повторим – бумерангът винаги се връща!

сряда, 8 юли 2020 г.

Болници пред колапс насред пандемия!?

Нека не връщаме болниците в първоначалния хаос, когато се видя, че те не са достатъчно подготвени за връхлетялата ни пандемия. Увеличават се тревожните сигнали, че лечебнтите ни заведения вървят надолу и се изправят пред финансов колапс. Затова алармират и от Лекарския съюз. Все още не се плащат тестовете от НЗОК, а се правят хиляди, не е ясно как се покрива дефицита от скъпи предпазни средства и дизенфектанти. Заместването на заразените медици се решава със собствени сили, без да има сигурност за помощ отвън. Няма яснота как ще се компенсира и отливът на пациенти. Това вкарва в излишно допълнително напрежение лекарите. А те трябва да се чувстват защитени във всяко отношение.

Изречените с огорчение думи на загиналия от коронавируса медик д-р Стамов, че му е отказана линейка е нагледна илюстрация, че лекарите не бива да бъдат изоставяни. Най-вече от тези, на които плащаме от данъците си. След като има приходи в НЗОК е редно те да правят така, че бързо да изпълняват нуждите, включително и тези, които са постановени вече от народните избраници. А тези, които се грижат за сигурността на лекарите на първа линия да не чакат някой друг да им върши работата. Дарители има и със сигурност пак ще има. Но нека немалкият апарат, занимаващ се със здравния мениджмънт прояви експедитивност. 

Няма време за губене. Галещите слуха вести за чудодейни лекарства приличат повече на викане на неволята от онази приказка. Така че, моля, не оставяйте лекарите да се оправят както могат. Нека и политическите сметки да отстъпят пред необходимите нови мерки, за да се опази животът на всички от първята линия, а болничните заведения да заработят в нормалния си ритъм.

петък, 3 юли 2020 г.

Предупреждението “Д-р Стамов”

Поредната смърт на медик, поразен от вируса на работното си място е горчив шамар към нагло неглижиращите от месеци пандемията очевидно набедени вирусолози. Червен сигнал е и към управляващите, да не оправдават разхлабването на мерките с бизнеса и с половин уста да апелират към самосъзнанието на гражданите.

От една страна е 42-годишният д-р Юлиян Стамов, който без да се колебае направил сърдечен масаж и изкуствено дишане на заразен пациент в тежко състояние, а от друга е доцент Мангъров, който си призна, че не е познал, че вирусът ще изчезне през юни, но нямало да си скъса дипломата, защото той можело все пак да изчезне през юли или август...

И баба Ванга би му се ядосала.

Ясно е и защо на генерал Венцеслав Мутафчийски му е писнало да е генерал и иска да е само професор. Но нека тези, от които зависи, да не пристъпват на пръсти, заради предизборни сметки и да сложат край на това безхаберие. Ще ги попитаме още, какво направихте, след като здравният и спортният министри бяха на стадиона и видяха, че дистанцията между феновете с призиви не може да се осъществи. Вижда се също, че и самата система за контрол от РЗИ-тата е хаотичнна. Трябва ли да чакаме другите страни да ни затворят границите си, за да се вземат необходимите мерки.

И вместо да обясняват как леглата в инфекциозните болници свършват, по-добре да се заемат отново с реорганизацията и нови мерки. Точно бързите действия бяха тези, които помогнаха на мнозина българи, а и на здравната система да не се взриви в началота на пандемията. Така че нека тази геройска смърт да е границата на търпението, която трябва да бъде прекрачена и с подобаваща решителност да се поведе отново битката с този невидим и безмилостен засега противник.