Общо показвания

вторник, 25 октомври 2016 г.

Eвтина поява на един бивш министър


"Какво мислите за Бетховен", е един от интригантските и по американски самонадеяни въпроси към четиримата от Бийтълс, когато кацат на летище "Кенеди" за първото им турне в САЩ преди повече от петдесет години. Номерът обаче не минава. "Обичам го", възкликва уж непринудено Ринго Стар, прави многозначителна пауза, за да подчертае прозрачността на питането, и изстрелва с типичен английски хумор: "Особено стихотворенията му".


По същия начин трябва да отговорим на бомбастичното твърдение на бившия правосъден министър Христо Иванов, че изборите щели да бъдат изтъргувани срещу нов състав на Висшия съдебен съвет. Но няма да го поздравим, че е тръгнал срещу вятърни мелници, нито ще го предупредим за овчето стадо и неминуемата разпра с овчаря...


Няма как, дори с ирония, да го сравним с героя на Сервантес. Няма романтика - има пресметнати бъдещи индулгенции в търсене на подкрепа за реванш. Които обаче няма кой да му даде. Защото Иванов не оправда доверието - нито на тези, върху чиито рамене се възкачи до заветния пост, нито на другите, които го назначиха и които предаде зад гърба им, като, вместо да се заеме с реформите, предпочете да доносничи срещу тях в Брюксел. А след като го разкриха и отстраниха, лъсна, че и за реформите блъфирал и не е оставил нищо, от което да се вижда, че е направил някакво усилия в посока на промените.


Затова е най-добре да си седи при скелетите в гардероба.

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Предизборен дъжд от анкетни комисии


Приказката "ако искаш да забатачиш една работа, създай парламентарна комисия" не е от вчера. В състезателен дух, кой първи да внесе искането, само за дни избраниците на народа създадоха няколко -  за средствата по АЕЦ "Белене", за картела с горивата и за концесията в мини  "Бобов дол". Прозрачна инициативност. Няма как да не я свържем с наближаващите избори. И да прогнозираме, че всичко ще утихне след тях. После комисиите ще приключат работата си без резултат.


Разбира се, по-добре е, че те бяха създадени. Защото непостоянният политически вятър може така да задуха, че за първи път в нашата най-нова история видни политици, и дори бивши министри, да получат подобаващи наказания. Това е, което отдавна чака обществеността. Защото нанесените щети се плащат не от извършилите престъпленията, а от данъкоплатците. В конкретния случай ще добавим, че поминъкът и здравето на миньорите няма как да бъдат пренебрегнати.


Ако се върнем назад омертата беше  - ние ще си затваряме очите, докато сме на власт,  вие също за нашите далавери, когато я получите. Тази зависимост е проблемът, който ако се реши, страната ни ще се превърне в правова държава. Не са нужни шумни кампании как трябва да се промени съдебната система, за да бъдат пресечени подобни зависимости. Сегашното законодателство е напълно достатъчно, за да получат виновниците за тези афери полагащото им се наказание. Стига да има достатъчно политическа воля.



петък, 7 октомври 2016 г.

Политици за отстрелване


Случи се като в приказката за ловците, които спорили дали патицата в блатото е истинска или фалшива. Изведнъж се чул изстрел от невидим ловец. После проехтял гласът му: “Хайде сега нека някой от вас да иде и види дали патицата е фалшива или истинска!...”

Толкова за Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. И най-вече за управляващите.
Все пак мнозинството получи захарче – Антонио Гутереш бе избран, огънят, подклаждащ популизма на политическите “чичовци”, изгасна. Конфузът лесно може да се размие в доморасла среда.

Остава открит обаче въпросът защо, след като получи ясен сигнал за отношението на Русия към издигането на нова кандидатура за шеф на ООН, с неприсъщото за дипломацията оповестяването на ходатайството от немската канцлерка Ангела Меркел пред Владимир Путин, правителството се отметна от Бокова и все пак издигна Георгиева като официален свой кандидат. Няма ясен отговор засега. Евтино е да предположим, че управляващите са проявили партийна солидарност в неформалната битка между десница и левица в Евросъюза. Нито, че са приели за чиста монета насърчителните знаци, дадени от Москва, дори и такива да е имало в личния разговор между премиера ни и президента на Русия. А приказките за намесата на тайнствените “Господари на света”, ще остави за ширпотреба.

Какъвто и да е отговорът, шамарът е много силен. Излиза, че избраниците на народа не са научили уроците от миналото, че вземането на страна в битка между Колосите, ще е пагубна за всички.

Всъщност, в сезона на гроздобера и зимнината, обществеността слабо я интересува кой е председател на ООН. За властимащите обаче, това не е нова спасителна сламка, като успокоителното захарче с приключилия избор. Андрешко знае кога да набута съдията в блатото и да го остави да хленчи. А тъмнината този път да не му отговори. Както го направи онзи глас след като патицата бе гръмната.

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Постът, който не е за всеки

Владо Кузов очевидно не може да избяга от нрава си да ни баламосва, след като списъкът на хората, които го подкрепят за президент, се оказа, че е пълен с фиктивни имена. С лъжи се опитваше да се измъкне и когато го съдеха за педофилия. Впрочем, възниква въпросът трябва ли съдени за педофилия лица да бъдат допускани в надпреварата за публични постове. 

Това, на което трябва да обърнем сериозно внимание, обаче е, кой има нужда от зависимостите му- най-малкото, за да отклони общественото внимание. Или пък, ако го бяха допуснали – най-вероятно да открадне полагащите се на друг гласове. И това е също за разследване. 

Изводът е, че са необходими както законодателни, така и съдебни мерки, за да не се допускат такива лица да петнят изборния процес. Дори да се приеме, че изборите не са само добре калкулирано състезание и трябва да бъде разведрявано с такива като Кузов, има граници, които не бива да се прекрачват. 

Време е да се престане с евтините номера, използвани от кукловодите в началото на прехода. Точно те излъгаха надеждите на хиляди и накараха немалка част от избирателите да предпочетат трудния път на емигрантството. В конкретния случай съдът отдавна се е произнесъл. Трябва само да се затвори законодателната вратичка, която дава възможност да бъдат ползвани подобни политически услуги. Номерът “всички са маскари и всички вкупом съгрешихме” може да обслужва нечии интереси, но няма как да има траен ефект в новия демократичен ред, където моралните норми и личната отговорност пред тях са тези, които се ценят.