Общо показвания

събота, 29 март 2008 г.

АЛО, ЕЛИТЪТ!...САМОЗАБРАВИХТЕ СЕ

Политиците напълно превъртяха.
Хванаха се гуша за гуша.
Нищо друго не ги интересува, освен как да се унищожат един друг.
В битките им няма цвят. Всички средства са позволени.
Това че са решили да се избият, си е тяхна работа., лошото е, че забравиха за какво са избрани.
Сякаш сираците и болните деца се изпариха, 3 милиона, живеещи под прага на бедността, станаха невидими, няма ги половин милион инвалиди и 300 000 раковоболни.
Излишна е и кофичката кисело мляко, обещана от другарката Масларова.
Убийците на сестрите Белнейски как да не потриват доволно ръце.
Само тъга и сълзи в очите на близките.
Какво унижение!
И какъв срам за нашия елит.
Казват, че премиерът Станишев се чудел как да угоди едновременно и на президента Георги Първанов и на коалиционните партньори - по специално на Ахмед Доган.
Лоша работа да си между чука и наковалнята.
Но най-вече другарят умирал от страх да не го свалят неговите съпартийци.
И затова си траел.
Ако това е така, защо ни е такъв премиер.
По добре сам да си ходи.
Пък да видим как заговорниците начело със Сульо и Пульо ще ни поведат към светлото бъдеще.
Или ще бъдат пометени накуп, както са се хванали гуша за гуша.
За какво ни е всъщност и такъв елит.

събота, 22 март 2008 г.

ДЪРЖАВА НА НЕДОСЕГАЕМИТЕ

Мошениците „лапкат“ благинки, а баламият избирател също „лапка“, но дръвцето

Престъпниците ни взеха за мезе.
Митьо Очите се оказа невинен. Никого не бил обиждал. Ако съдът продължи да бъде благосклонен към него, скоро може да бъде пуснат предсрочно от затвора.
Наркотрафикантът Куйович също вече си имал заместник, така че да не се безпокоим за пътя на дрогата.
Вальо Топлото пак не може да бъде осъден, защото внезапно го заболя зъб и онемя.
Задържаният зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов също се тръшна в съдебната зала.
Друг висш полицай, по известен като „Лимонадата“, бил на заплата от 25 000 лева месечно при алкохолни босове.
Заслужил ги е човекът като е осигурил чадър.
За да може после, както се изразява един от подслушваните, всички „да си лапкаме“.
И защо да не си лапкат, след като си имат държава -
държавата на недосегаемите.
Те сами си я наричат „страната на чудесата“
И си я обичат.
Как да не я обичат!?
Никъде другаде по света това не може да се случи.
Да не говорим за времето на бай Тошо.
Да се чуди човек какъв „щит и меч“ на партията са били, като ги гледа човек какви ги вършат днес техните наследници.
Но може ли да бъде друго.
След като има Феим, който едновременно е и Петър Чаушев.
Но всъщност най-много си обичал псевдонима от ДС „Бисер“
Каква подигравка!
Как да има виновни, как да има осъдени.
Само тълпи от данъкоплатци, които гризят отдавна дръвцето.

понеделник, 17 март 2008 г.

ЛЕНИНСКИ СЪБОТНИЦИ И ЗА МИНИСТРИТЕ

Червен кмет на столичен район реши да възстанови ленинския съботник.
Ако не почистят доброволно край домовете си, щял да изпрати инспектори, които да налагат солени глоби. Паяци ще вдигнат всички коли, които пречат на цистерните да измият улиците.
Почти бяхме забравили, че Столетницата има традиции.
И че на някой ще му светне да ги възстанови.
Добър пример за премиера и партиен лидер Сергей Станишев.
Крайно време е да организира един съботник за министрите си.
Вместо да се крият като мишки, когато вършат бели, сега е моментът да свършат нещо полезно.
Емилия Масларова да тръгне да разнася из училищата кифли и кисело мляко.
Може и дрешки и обувки – да види как изглеждат дечицата, когато ги облекат.
Да отскочи до дома в Могилино и да замести някоя от възпитателките.
Да докосне някое от безпомощните дечица, да срещне погледа му.
А не да дрънка глупости, че толкова си могат.
Емел Етем да бъде командирована да живее при някое от наводнените семейства.
Да подиша заедно с тях мухлясалия въздух.
И да преспи в някой от фургоните.
Петър Мутафчиев да пътува една нощ в някои от кушетвагоните убийци.
Нихат Кабил лично да пребоядиса купен на старо комбайн, след което да се опита да убеди брюкселските копои, че това е чисто нова машина.
Военният министър Веселин Близнаков да сложи някоя от прехвалените бронежилетки, с които се движат нашите на бойни мисии, и да помоли шефа на генщаба да постреля по него.
Останалите министри да бъдат изпратени при столичния кмет Бойко Борисов. Едва ли някой се съмнява, че той ще им намери подобаваща на ранга им работа.
Столетницата не бива да забравя и шефа на парламента.
Зайков, с иначе гръмката фамилия Пирински, собственоръчно да поправи дивотиите от последните размествания в Народното събрание.
И президентът Гоце трябва да свърши нещо полезно.
След като той пропусна Задушница, заради ловен излет, нека бъде изпратен да почете паметта на баща си и запали една свещичка. Че и на жертвите от влака-убиец.
Ако това не се случи с нашата върхушка, съботникът просто няма да е ленински.
Ще излезе, че това е поредната пушилка.
Зад гърба на любимата червена партия.
С която искат пак да ни преметнат.

неделя, 9 март 2008 г.

БОРИС ВЕЛЧЕВ НЕ Е SUPERSTAR

Много бъбриви станаха прокурорите.
Начело с Борис Велчев.
Станаха по-известни от фолкзвездите.
И смешни.
Какво друго може да означава казаното от един от тях:
„Водим разследване, нямаме доказателства за вина, но ще ги търсим.“
Преливане от пусто в празно.
Защото няма осъдени големи престъпници?
А само дребни риби.
Втора година Вальо Топлото е на свобода.
С наркотрафиканти пък се сключват срамни споразумения.
Всеки ден излизат на светло афери за милиони.
Но прокуратурата си затваря очите.
Защо трябва да се чудим, че ни спират парите от Брюксел.
Министрите щели да подписват клетви за вярност и чак след това ще ги разследват.
Няма защо да се чака.
Проверките трябва да започнат незабавно.
Не може един заместник министър, който отдъхва в морски курорт, да се оплаче, че са му откраднали от стаята джобни пари в размер на 18 000 лева..
И всички да си траят.
Вместо прокуратурата да се самосезира и да провери откъде са парите.
Междувременно да се заинтересуват от несъответствията в имотната му декларация.
И в крайна сметка да го пратят зад решетките, където му е мястото.
Ясно е защо.
Просто нашите не се закачат.
Нека да припомним как заместник-министър на Емел Етем бе хванат в крачка, но бързо бе върнат на поста, като се появи сянката на Сокола.
Други двама – Румен Овчаров и Корнелия Нинова не ги връщат, а ги държат на верижка.
Онзи ден софийският зам.градски прокурор се изцепи, че се разследва и шефът на „Булгартабак“.
Защо управляващите не си признаят направо, че има какво да делят помежду си и използват съдебната власт за плашило.
И Борис Велчев ли е поредният главен прокурор кукла!?
Какво им остава на обикновените граждани като гледат този срамен цирк.
Освен да умират от страх и да се молят да не им се случи най-лошото.
Защото няма кой да им помогне.
Управляващите може и да си отидат.
Но Велчев ще остане.
Той трябва да удари по масата.
Ако не иска да стане за посмешище като предшественика си Филчев.

вторник, 4 март 2008 г.

Как Георги Пирински полегна на ДПС

Вече няма съмнение – той вече не е Пирински, пак си е Зайков.
Защо му трябваше на председателя на парламента да се прави на харамия, след като няма юнашко сърце.
А имаше моменти, в които си мислихме, че е голям патриот.
Той бе един от малцината депутати от БСП, които подкрепиха принципа на уседналост при избора на евродепутати.
С каква упоритост и колко пъти се опитва да прокара декларацията за арменския геноцид.
Оказа се, че пушилката била, само защото човекът си повярвал, че е богоизбран.
Че вече не е пръв сред равните в Народното събрание.
Дори съпартийците си смяташе за плебеи, а себе си за аристократ.
И че може да си позволи всичко.
Да създаде около кабинета си зона, през която никой да не минава, да натика журналистите в кошарка и да оскверни сградата, като закове врати със шпертплат, сякаш сме във военно положение.
Сигурно още куп глупости щеше да натвори, ако с дивотиите си не бе развалил рахатлъка на депутатите от ДПС.
И това му бе голяма грешка.
Известно е, че никой от управляващата коалиция не може да счупи хатъра на Доган и това да остане безнаказано.
Само председателят на парламента си мислеше, че може.
Толкова се беше самозабравил, че вече си вярваше, че сам ще измисля законите и сам ще си ги гласува.
И през уме не му минаваше, че в турската партия винаги са имали специално отношение към председателите на парламента.Нямаше да се съгласят да го изберат.Ако предварително не са го харесали.Няма да припомняме как бяха ощастливени Стефан Савов и Огнян Герджиков.Така че парламентарният шеф може да си е мислил, че всичко върви като по масло и едва по-късно да установи, че не било масло, а вазелин.
Както се и случи.
Как само затупка сърчицето му.
Днeс трибунката за изявления ще е пред стаята на ДПС, утре пред централния вход, вдруги ден на балкона, а накрая и на тавана.
Скок-подскок, скок-подскок.
Колко жалко наистина, Зайков да си помисли, че може да кривне от начертания път.
Но така се получава винаги, когато възпитаници на Тато забравят златното правило от неговото време, че кривата линия може да е права само, ако е успоредна на партийната.