НЕ ОСТАВКА, А УВОЛНЕНИЕ НА МУСТАФА ЕМИН!

Този мач с подаването на оставка сме го гледали. Не оставка, а уволнение трябва да има.

Колкото по-дълго министърът на отбраната шикалкави и забавя уволнението на съветника си Мустафа Емин, проявил вербална агресия срещу лекари в “Пирогов”, толкова повече ще са личните за него и за управляващите негативи. А случаят е ясен от самото начало. Поради една проста причина – едва ли медицинската сестра щеше да оповести инцидента в социалната мрежа, ако извършителят на деянието беше обикновен гражданин. Ако Емин се беше държал като такъв и не беше спекулирал с поста си, всичко щеше да приключи с разменени реплики между него и лекарите. Те са свикнали и приемат тази нервност и загриженост. Всеки иска бързо да бъде лекуван. Но си има ред. В конкретния случай, няма как да бъде извадено дете в хеморагичен шок и да бъде застрашен живота му, заради детето на министерския съветник.

Всъщност, поведението на Емин, впоследствие доказано, от лекари и сестри, както и от записващите камери, не се отличава от това на простака, посегнал на лекари, по подобни поводи. Разликата е, че съгласно промените в Наказателния кодекс, побойникът над медици може да бъде съден и да лежи в затвора, а вербалният насилник – най-много да бъде уволнен. Добре би било неговият началник, вместо да търси под вола теле и да се опитва да изкара случая като хибридна атака срещу него от пропутинските сили у нас, не само да уволни Емин, но и самият той да предложи на кабинета да внесе предложение за промяна в НК, подобно вербално насилие да бъде равнозначно с това на биячите на медици.

Няма да коментираме развихрилите се политически страсти, защото случаят е резултат от парвенющината на една новоназначена “калинка”, продукт на партия, която се промотираше през годините като борец срещу шуробаджанащината и корупцията в политиката. Изобщо не се учудваме, че “повярвалият” в значимостта си, поради заемания пост във военното ведомство, е поискал "да се сдобие с имената на целия медицински персонал, участвал в прегледа и лечението на детето му", "с цел да бъдат показани на министъра на здравеопазването". После направи опит да омаловажи случая. Но сега мълчи, отказва да говори. Не вярваме, че е от гузна съвест. Най-вероятно така са му наредили.

Истината е, че проблемът вече не е негов, а на министъра. Той първо тръгна да заповядва на пироговци какво да правят, след това уж бил чул две различни версии, после мина през хибридната атака срещу него, а сега се оплаква, че “записите” от камерите ги били гледали мнозина, а той не. Това не става със заповеди, г-н министре, не сте им техен началник, има си канален ред, по който са изискани записите, както и шефът на лечебното заведение ги и изискал от охраната. Народът го е казал с добър хумор – колкото и да въртиш и да сучиш, з.дникът ти остава отзад. 

Изходът за министъра, макар и закъснял е, не да приема оставката, а да уволни вербалния насилник. Нека и да не се опитва да го прикрива, като му намери друго топло местенце в министерството. И най-вече е добре да преосмисли случилото се. Защото подобно поведение не е достойно за един министър на отбраната, най-малкото защото поставя под съмнение неговите морални ценности, които очевидно нямат нищо общо с тези на демократичния свят.

ВЕЖДИ НЕ Е САМ, ОЩЕ ДЕСЕТИНА ОТ ПАРЛАМЕНТА ДА ГО ПОСЛЕДВАТ

Простотиите, които се ръсят всекидневно в пленарната зала от, има няма, десетина депутати, самопровъзгласили се за говорители на истината, едва ли отстъпват по циничност и наглост на скандалното подмятане на Вежди Рашидов. Някои от тях предизвикват словестни схватки не само от място, но и около трибунката, където избраниците на народа се плюят, ръгат по кокалчетата, счупиха и едни очила. Но наказанията са символични, а и отвън не само че не искат оставките им, но веднъж дори техни симпатизанти се опитаха да нахлуят в свещенната сграда, стреснаха други, те пък глупаво се укрепиха с решетки. Което също си бе простотия на квадрат. 

Страх лозе пази, както е казал народа. Макар че всъщност на народа не му пука – нека се хулят и бият, че да им гледаме сеира.

Истината е, че заради тези десетина депутати, които ловко си подхвърлят топката един на друг с изказвания, реплики, реплики на репликите, процедури и пак от същото до безкрай, се бави приемането на закони, гарантиращи икономическото укрепване. 

Заради социопатното им разиграване се стига дори дори паталогично удължаване на работното време. 

Не, това не е шоу! А си е чиста простащина, не отстъпваща на казаното от Вежди. Дори техните изказвания, без да се замислим, можем да квалифицираме като език на омразата. И вместо да им бъдат поискани оставките, ръководството на парламента се задоволява с дребни забележки. Винаги безуспешни. И предизвикващи поредната вълна от обидни подхвърляния.

Няма съмнение, че това безобразие руши устоите на парламентаризма. Дори да предположим, че десетината изпълняват нечии политически поръчки, или казано с други думи – обслужват олигархични интереси, то това не значи, че безобразията им трябва да бъдат търпени, докато те успеят да разрушат парламента и ни пратят отново на избори. Депутатите, които искат да работят не бива да се ослушват на принципа “кучетата си лаят, керванът си върви”.

Добре би било десетината проводници на простащината да последват примера на Вежди и напуснат не само парламента, но и политиката. ЧатДжиПиТи ги посочва поименно при съвсем повърхностно прослушване на парламентарната врява. Време е обаче и обществената нетърпимост да се прояви спрямо тях, така, както спонтанно я изляха върху “настъпилия мотиката” и приключил злополучно политическата си кариера художник. А не да се чака според китайската поговорка, течението да ги отнесе в политическото небитие, както се случи с онези не по-малко нагли пишман политици, които разнасяха дървени ковчези по жълтите павета и за кратко пуснаха лайнометите си и в пленарната зала.

Очевиден е стремежът да има ред и справедливост в обществото ни. Направени са първите стъпки за промяна на съдебната система. Има редовен парламент и пронатовско мнозинство. Това обаче не е достатъчно. Не за друго, а защото изповядвания от десетината политически случайници език на омразата предизвиква опасни изблици, изразяващи се в рисуване на еврейски звезди по вратите на противопоставящи им се. Тези прояви са особено опасни на фона на продължаващата месомелачка в Украйна и напрежението в Черно море. 

Има вече добър прецедент с оставката на позволил си да държи циничен език депутат. Крайно време е тези, които си служат с подобен просташки език от началото на този парламент, или да се укротят и позволят нормалността в пленарната зала, или обществеността да ги погне така, че да последват Веждито и престанат да тровят политическия живот.

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ДЪВКА ЛИ ЩЕ Е “24 МАЙ”!?

Най-после, след твърде дълго нищо не казващо подгряване и недоизказани намерения проектът за конституционни промени на коалицията ПП-ДБ бе публично оповестен. Това, което тутакси затъмни всички останали предложения, бе 24 май да бъде вече национален празник. 

Никакво съмнение няма, че ще станем свидетели на поредната битка между русофили и русофоби. По принцип тя се разгорещяваше около “Трети март” и точно това опорочаване на празничността е и причината управляващите да поискат тази промяна. Те със сигурност не откриват топлата вода, защото такъв дебат обществото ни води от десетилетие. В медиите темата безрезултатно е била повдигана. Включително смяната на празника бе предложена преди година и от ГЕРБ. Сега най-после има шанс да се осъществи. И това е добра новина, защото ще бъде отнет терен за безсмислено противопоставяне на едни българи срещу други.

Но ако следваме тази логика, с подобен успех може да се предложат и други дати, например “Денят на Съединението” или “Денят на Независимостта”.

Същественият проблем в момента е, че това предложение ще затъмни коментарите за другите предложения, които са съществени и се отнасят до укрепването на парламентаризма чрез отнемането на някои президентски правомощия. За съжаление, от това което е публикувано, майсторски се претоплят вече известните намерения по отношение на съдебната власт и контрола върху главния прокурор, но няма подробности как сваленото или подалото оставка правителство ще продължи да управлява като служебно и какво точно ще се случи с парламента. Защото правосъдният министър беше споменал, че и парламент трябва да има.

Дори беглият прочит е доста разочароващ, защото ставаме свидетели на хвърлени с явна умисъл постановки да бъдат отнети президентски правомощия, но необосновани и изказани със загадъчност, която не ни кара да си губим време да разберем дали ще има зад тях достатъчно убедителни аргументи. Още по-интересно е, че този проект няма да бъде внесен, преди да е започнала дискусията в парламентарната комисия за тези промени.Тя ще започне работа във вторник. Политиците, представящи проекта казаха също, че той е резултат от многобройни разговори с техни колеги от другите две формации съставящи конституционното мнозинство – ГЕРБ-СДС и ДПС. В интерес на истината, дори не става дума за разговори, а за внесения от движението проект, в който има съвпадения на позициите - и за конструирането на ВСС и за индивидуалната жалба. Няма да коментираме каква е разликата между копиране и намиране на съвпадения във водени разговори, но ще отбележим, че е добре, когато се представя един проект, той да е на онази правна висота, която ще отхвърли възможността за политически спекулации в една или друга посока.

Не искаме шумотевицата около смяната на националния ни празник да затъмни актуалната отговорност на управляващите – свързана най-вече с приемането на бюджет, който да облекчи живота ни. Има нужда и от отключване на другите задръстени жизнено важни за функционирането на държавата ни сектори, като например здравеопазването с избирането на  шеф на Здравната каса. Избирането и на председатели на регулаторите не трябва да се бави. А и внимателният подход към онези слоеве, които отсега развяват профсъюзни знамена също ще е от значение.

Честно казано, стана вече традиция от ПП-ДБ да “бият барабана” и да се държат като “първооткриватели”, но след това бързо да забравят обещаното, а ако се окаже, че проектите им са неосъществими, тутакси ги загърбват и си продължават както досега. 

Не трябва да се забравя, че все още не сме видели и на проекта на ГЕРБ-СДС. Те също като че ли стоят встрани. Стана им навик, някой друг да е на амбразурата, а после, като видят накъде духа вятърът, да се включат сред приемащите овации. 

Така че най-малко до започването на работа на комисията за конституционни промени, дъвката “24 май” ще раздухва страсти. Няма да бързаме с коментарите каква ще е реакцията и на опозицията, когато започне същинският дебат. И най-вече, когато видим проектът на ПП-ДБ внесен в деловодството на парламента. От започналата “буря в чаша вода”, полза има единствено задкулисието, което винаги е успявало да отклони вниманието, за да осъществи своите корупционни планове. Затова да не избързваме. Единственият проект, внесен за обсъждане е този на ДПС. Пушилките ще оставим за други. И ще очакваме да се запознаем с аргументите.

НОРМАЛНОСТ ИЛИ ЖЪЛТОПАВЕТНИ ИЗЦЕПКИ

Нека управляващите от ПП-ДБ озаптят мераците си да търсят непрекъснато враг. И съсредоточат вниманието си в обсъждането и приемането на бюджета. А също и на публичното представяне и дебат на конституционните промени. За които предимно се шуми, но единствено от ДПС имат оповестен проект.

Нека също така успокоят страстите на жълтопеветниците да правят хепънинги на площада пред президентството и да оставят работниците да подредят най-после тези павета, един от символите на столицата. 

Вижда се, че няма полза от раздухването на нови скандали. Ако правителството и парламентът продължат да работят, те все повече ще заприличват на “бури в чаша вода”. Ще се обезсмислят, няма да впечатляват и ще отшумяват бързо. Връщането към нормалността е единствената правилна цел пред управляващите. 

Естествено е опозицията да търси друго. Обидните квалификации и сбутванията между депутати около пленарната трибуна все още могат да се използват. Но ще бъдат все по неефективни и като бумеранг ще се връщат върху тях. Видя се колко са вяли последните опозиционни протести, организирани с помощта на докарани с автобуси от провинцията привърженици. Колкото по-бързо техните представители в парламента осъзнаят, че шансът им е да бъдат с убедителни аргументи коректив на управляващите, толкова повече може да разчитат на бъдещ успех. Сегашните сцени на опити за насилие, гарнирани с антисемитизъм, ще срещнат съдебен отпор. А и управляващите едва ли ще се задоволят само с укорителни декларации. И със сигурност ще използват възможностите на изпълнителната власт за да пресичат безчинствата на техни привърженици.

Друга опасност за стабилността е появата на двама кандидати за кмет на столицата. Противопоставянето между двамата е “търсено” - идеи и резултати срещу морал и принципи. От политическа гледна точка е добре за запазването на единството на ПП-ДБ и дясната идентичност на ГЕРБ-СДС. Очевидни са ДС сенките, надвиснали на аматьорите от ПП. Личи не само от предложената от тях кандидатура за столичен кмет, а и от кандидати за управленски позиции. Но от друга страна раздухването на непрочетената и най-вече практически незатворена страница на иначе осъденото комунистическо минало, ще е голяма грешка с оглед на бъдещото сътрудничество в общината. Нека се успокоят изплувалите от скелетите с гардероба “стари” седесари. И да не се правят на големи морални съдници. По време на дългия повече от тридесет години преход “пропуснаха” достатъчно възможности като управляващи, включително и имаха конституционно мнозинство, да решат проблеми като лустрацията и съветските паметници. Но вместо това извършиха бандитска приватизация в ущърб на сините идеи и привържениците. Които безцеремонно излъгаха, но най-вече обидиха с използването на властта за лично обогатяване. Видяхме колко оглушителен беше техният провал. Така че е добре не само за столичани, но и за всички кандидатите за кметове да съсредоточат вниманието върху нерешени проблеми и да се стремят да постигнат европейското благоденствие на родните села и градове.

Впечатляващо е, че мандатоносителите започват да слизат от “облаците” и да оценяват значението на пронатовското мнозинство. Осъзнаването, че ДПС не е само носител на гласове за конституционните промени, ще им помогне в критични моменти за сигурността на държавата. Вероятно са прочели и най-вече осъзнали колко значително е била подкрепата на движението по време на правителствата на Филип Димитров, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. Няма да припомняме категоричните парламентарни послания на ДПС и по време на Косовската криза, когато бяха спрени руските самолети, нито помощта за влизането в ЕС и НАТО, както и за публичността на досиетата от ДС. Ще пропуснем и подробностите за това как глупаво пропиляха продължаването на тази подкрепа и се провалиха тези правителства. Но сега шансът е на страната на новите управляващи. А е и единственият път да се върнем към нормалността. Както да продължи и се задълбочи сътрудничеството между пронатовските партии. Не само заради несигурността от продължаващата война и заради засилването на единството на Европа, но преди всичко заради благополучието и връщането на вярата на всички български граждани в доброто бъдеще на страната ни.

НЕКА СПРАТ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЕКВИЛИБРИСТИКИ

Липсата на последователност и шикалкавенето пращат политиците ни в гардероба със скелетите преди още да са напуснали постовете, които заемат. Хитрата сврака с двата крака е казал народът. 

В момента най си патят “борците за мир” - тези които не искат страната ни да бъде “въвлечена във войната”. А когато управляваха министерството на икономиката по времето на краткото управление на псевдо промяната, изнесоха боеприпаси и гориво за милиарди. Същото се случи и по време на няколкото служебни правителства. Чрез посредници. И, разбира се, нищо общо нямаха, ни лук яли, ни лук мирисали. Ето и цифри -70 000 пряко заети в отбранителната индустрия (от които 20 000 - новоназначени през 2022 г.) и още 180 000 заети в поддоставчиците. 1,65 млрд. € износ през 2022 г.

Не, това не са смокинови листа, а познат балкански популизъм, целящ запазване на политическото им статукво с помощта на измамени за пореден път избиратели. Само че лъжите им стават все по плитки. Но не предизвикват смях, както е в народното творчество, а гняв. Какъв е резултатът от това, че лидерката на БСП непрекъснато твърдеше, че като е била шеф на икономическото ведомство не е изнасяло оръжие за защитаваща се Украйна. Нима не е знаела къде ще го пренасочат посредниците и не е можела да го предотврати. Разбира се, че е можела. Същото се отнася и за президента ни, който се озова в “небрано лозе” в размяната на реплики с украинския му колега. 

Вижда се, че със всеки пореден избор, БСП се маргинализира, а оптимистичните прогнози на “говорещи глави”, как след като напуснел поста си държавният глава щял да възроди левицата, са поредния балон, който се спука преди да е излетял. 

Няма да коментираме “борците” против еврото, влизането ни в шенгенското пространство и излизането от НАТО. Няма да им помогнат нито роженските събори, гарнирани от сто метрови пилони с националното знаме, нито използването македонския шовинизъм, за да се пречи общоевропейското ни развитие. Няма никаква опасност и за взривяването на Западните Балкани, както пише в едни доклади, няма да полетят към страната ни и ракети “Калибър”. Каквито и страхове да се опитват да подклаждат, заради личните си амбиции, те няма как да не забелязват с каква охота нашите могъщи комшии изпратиха по поръчка на НАТО миротворци в размирните балканска република и как публично подкрепят Украйна и не признават Крим за руски, както неуместно направи нашият президент.

Трябва ли да припомняме как едни политици се бореха против ваксините, а лидерите им се оказаха ваксинирани. Други пускаха димки, че ще “развалят сглобката”, отговорът “вратата е ей там” и последвалият ултиматум че ще свалят собственото си правителство, доведе единствено до “помирителни” “лидерски срещи”. Уж щели да бъдат редовни. Но веднага се видя, че няма да са. Също не е смешно, а жалко евтино хитруване. И е добре да спрат с тези “закачки”, и най-вече с излишната шумотевица за бизнеса с оръжие и боеприпаси. Тяхната несигурност и опити за измъкване от отговорност, защото управлението било на мандатоносителите, няма да донесе бъдещи индулгенции на никого.

Всъщност, правителството си работи, парламентът също. Комисиите обсъждат бюджетите на отделните ведомства. Договарят се шефове на ключови ведомства. Добре е обаче, след като се разбра, че има пронатовско конституционно мнозинство да започнат да го доказват. Това, че е разбунващия духовете главен прокурор бе свален и че ВСС ще спре процедурата за избор на нов, не означава, че съдебната реформа е приключила. Напротив, дебатът трябва да продължи, наред с обсъждането на останалите конституционни промени, за които само се говори, но единствено от ДПС имат представен проект. Ако трябва да бъдем по-ясни, би следвало да действат със същата спешност,, с която приеха декларацията в подкрепа на членството на Украйна в НАТО. Тази последователност и енергичност в критични ситуации на движението, би следвало да стимулира другите две коалиции от това мнозинство да свършат обещаните промени. Колкото по-бързо депутатите си свършат работата и ги приемат в пленарна зала, толкова по-стабилно ще стане управлението на страната. А това ще увеличи доверието на избирателите. И напротив - бавенето на топката и обидното шикалкавене ще продължат да го ерозират.

Нека припомним още някои наскоро случили се факти: преди дни бе внесен проект от депутати на ДПС за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, в който изцяло ще бъде транспонирана европейската правна рамка от Регламент 2019/452 за т.нар. за скрининг на съмнителни чужди инвестиции свързани с обществения ред и сигурността, с който да спре скритата бизнес дейност на Русия у нас.

Месец преди това, по предложение пак на Движението в закона за удълженото прилагане на бюджета за 2022 г. окончателно бе разписано как общините могат незабавно да ползват субсидиите си за капиталови разходи. Което даде възможност на пострадали от наводнението общини да се справят.

Тази последователност и решителност на движението в полза на националния и обществен интерес, не бива да остава незабелязана. Тя трябва да покаже, че време за губене няма и не политическите еквилибристики, а реалните действия ще са тези, които ще бъдат оценени от избирателите.

ПРИЗИВ НЕ КЪМ ВСС, А КЪМ ШИКАЛКАВЕЩИТЕ

Общ проект на декларация, в която се призовава Висшият съдебен съвет (ВСС) да спре процедурата по избор на нов главен прокурор, която внесоха в парламента лидери на пронатовското мнозинство от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС със сигурност ще предизвика поредните парламентарни страсти. Но този ход бе неизбежен, заради продължилото твърде дълго туткане на политиците от първите две политически сили да се заемат с обещаните конституционни промени и да изберат нов състав на ВСС. Удивително бе популисткото словоблудство и непоследователни действия по темата, продължило месеци след изборите. 

На практика само една от трите – ДПС, има предложен проект за решаването на тези въпроси. А останалите две партии, вместо да се заемат и представят своите проекти, предпочетоха да се впуснат в законодателни хватки – веднъж отделиха следствието от прокуратурата, после президентът върна закона, а в отговор парламентаристите не коментираха ветото, а директно върнаха закона за доработка. Странно тупане на топката, предизвикващо единствено нови интриги и наливащо вода в мелницата на нежелаещите да има стабилност в държавата.

Обичащите иначе властовите позиции политици от ПП-ДБ с удивителна безгрижност тръгнаха да правят предварителни консултации за конституционните промени с други партии в парламента, без да предлагат нищо насреща. Тоест, от една страна безцеремонно настояваха да получат тези позиции, но се опитваха да прикрият този стремеж с димката конституционни промени. Гарнирани с евтини рекетьорски трикове, озаглавени бомбастично като “ултиматуми” - как, ако не стане на тяхното, щели да свалят собственото си правителство. Тоест да се самосвалят!... Може за някои подобна глупост да е смешна, но за политиците с опит, това означава единствено, че е по-добре да се иде на нови избори. И само разумът, че ситуацията е критична, прави така, че да се прояви отговорност в името на проблемите на хората като постепенно да бъдат накарани “псевдопроменящите” да играят според правилата на демократичния свят.

Всъщност, този призив към ВСС да спре процедурата до окончателното произнасяне на Конституционния съд, както и до окончателното приемане на предвижданите промени в Конституцията на Република България, е знак, че търпимостта има граници. И че останалите две пронатовски партии трябва не само да представят своите проекти за промени, но и да обсъдят проекта на движението. И както излязоха с обща декларация призив, така да предложат възможно най-бързо общ проект за тези промени. Така че да бъде избран нов ВСС и главен прокурор, по нови правила. С което да се покаже на обществеността, че правата на гражданите ще се защитават справедливо, без да се държат дела на трупчета, но най-вече да се използва съдебната власт като бухалка. 

Изводът е, че с призиви, шикалкавене и викане на Неволята, няма да се случи така гласовито обявяваната битка за промяна на съдебната система. Защото ВСС може да спре процедурата, но политиците трябва да си напишат домашното и да решат този проблем. Топката е при тях. Затова, вместо да се ритат по кокалчетата и дори да се заплашват едни други, нека по най-бързия начин представят своите проекти. 

Не един и двама видни магистрати, както и цели гилдии, предлагат да помагат. Но това засега май се върши на тъмно. Естествено, че съдебна реформа, подкрепена от водещи юристи, ще бъде допълнителна гаранция всички законодателни промени да бъдат по-убедителни и по лесно приети от обществеността. Така че вместо да ставаме свидетели на тази гласовитост, по добре е  да виждаме реални резултати.

ШОКИРАЩ УДАР СРЕЩУ ПРОРУСКИТЕ "ШАРЛАТАНИ"

 ДПС шокира всички, които с години им лепяха мантрата, че са проруска партия.

Депутати от движението, вкараха в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, в който изцяло ще бъде транспонирана европейската правна рамка от Регламент 2019/452 за т.нар. за скрининг на съмнителни чужди инвестиции свързани с обществения ред и сигурността. Това се случи в момент, в който управляващите от ПП-ДБ водят ожесточен спор с президентската институция, как и до колко трябва да продължат доставките с оръжие и боеприпаси към Украйна и дали това няма да застраши националната ни сигурност, като предизвика реципрочни действия на Кремъл.

Ако трябва да погледнем в бъдещето, този законопроект ще постави въпроса за национализирането на руските капитали в страната, проблем, който вече е в дневния ред на ЕС и предизвиква заплашителни изявления на Москва.

Конкретно, този закон пряко ще предпази страната от някои необмислени действия на случайно попаднали в политиката, но поблазнени от възможността за лесни многомилионни печалби. Нека си припомним номерата на злополучно управлявалото първо правителство на ПП-ДБ и как техният вицепремиер, (който и сега заема същия пост), посети нефтената централа и в последствие издейства изключение (дерогация) в полза на „Лукойл“ на вноса и преработката на руски нефт, междувременно управляващите завишиха цената на газта чрез договори с посредници, (които пак се оказаха на руски газ), както и сключиха скандалния меморандум с „Джемкорп“ - за да дадат възможност на руските олигарси да перат пари в страната. Засега ще оставим встрани и онзи номер с батериите за един милиард...

Посланието на движението е нееднозначно. То е знак за солидарност и подкрепа към санкциите на ЕС, предупреждение към тези, които се опитват у нас да прокарат опорката “мирна главица, сабя не я сече”, но и към “шарлатаните”, които не се интересуват от националните ни бъднини, а единствено от личното си облагодетелстване.

Всъщност, изобщо не трябва да се учудваме на последователната политика на ДПС по отношение на НАТО и Европейския съюз. Тази политика е един от основните жалони на партията от нейното създаване. В зората на демокрацията те нямаха нищо против да станат част от СДС, но сини “патриоти” попречиха, по-късно движението подкрепи първото демократично правителство на Филип Димитров, но беше против вота на доверие, поискан от премиера, предупредиха го да се откаже, за да продължи управлението, но за съжаление той послуша Иван Костов. Така нареченият Командир впоследствие обсеби цялата власт в синята партия и последователно я провали.

Тука е уместно да припомним, че не Костов спря руските самолети и разреши придвижването на бойна техника на НАТО през страната ни по време на Косовската криза. Това стана с гласовете на ДПС в парламента. За втори път синьо правителство бе получило подкрепата на движението за управление, но бързо го загуби, заради повярвалите, че вечно ще управляват. Няма да коментираме през новия век ролята на движението за приемането ни в ЕС и НАТО, както и за изваждането на показ на архивите на бившите тайни служби...

Този преглед е само за тези, които вярваха на проруските опорки, пускани от манипулаторите на прехода. Но той е и предупреждение към онези, които биха се поблазнили от бързото и лесно усвояване на руските корупционни пари. Сегашният проект за строг контрол на паричните потоци и инвестиции в страната ни е само поредното доказателство. Той е и знак към сега управляващите до оценят възможността, че притежават конституционно мнозинство в лицето на пронатовските и проевропейски партии ГЕРБ-СДС и ДПС и да спрат да преливат от пусто в празно, да губят парламентарно време в дребни морализаторски задявки, а да се заемат с решаването на проблемите на българските граждани. 

Освен това този проектозакон е и знак към българската общественост, че европейският ни път е необратим и че един от гарантите за това е ДПС. Време е и другите партии да дадат своя принос.