Общо показвания

четвъртък, 19 май 2022 г.

ДЯВОЛСКИ ПАРЛАМЕНТАРНИ РЕШЕТКИ

Почти не минава ден без да не станем свидетели на поредното недомислие, извършено в съучастие с народни избраници. Слагането на предпазни решетки на входовете на свещената сграда, последвано от бързата реакция на министерството на културата те да бъдат премахнати, не ни удовлетворява. Защото е драстично посегателство към демокрацията. То трябва да се приеме като знак и към държавните институции да не допускат да се стига до ексцесии, поругаващи парламента и заплашващи сигурността на работещите в него. Не решетки, а са необходими бързи и решителни действия не само към тези, които си мислят, че може безнаказано да влязат и раздават своя “справедливост”, но и към техните подстрекатели.

Ще припомня как по време на едно съдебно заседание, депутат, в качеството си на адвокат поиска от съдийката да впишат негови аргументи в протокола, след като тя бе приключила заседанието. Опита се заплашително да и внуши, че тя трябва да се съобрази с ранга му. Съдийката го изслуша невъзмутимо, след което с равен глас заяви на всички присъстващи, че ще извика постовия полицай, ще му нареди да сложи белезници на избраника на народа. С тях ще го изведе от залата, на изхода ще му ги свали и ще го прати по живо по здраво. “В тази сграда аз решавам!”, заключи тя, гледайки го право в очите. Удивителна беше бързината, с която този депутат се изниза от залата.

Няма да коментираме, че “решетките” се превърнаха в политическа дъвка, при това от хора, които нееднократно са потъпквали парламентаризма, че дори решиха да пишат нова история,  неуместно превръщайки бившия партиен дом в пленарна зала. Няма да коментираме и многочасовия дебат за свалянето на заместник председател от поста му. Това вече се е случвало и при сегашното съотношение на силите е загуба на парламентарно време. За опозицията е “мнима” печалба, а за управляващите не е “промяната” ,  която очакват да се случи. Но в крайна сметка е на наш гръб, защото избраниците са там, не за лични свади, а да се трудят за нашето и на страната ни благополучие.

Очевидно е, че политиците продължават да робуват на партийни сметки, а в институциите “техни” протежета, действат не според възможностите на закона, а в тяхна угода. Разочароваща е смяната на “ваши” с “наши”. И най-вече “хладнокръвното” повтаряне на историята като фарс. Изводът не е лицеприятен, защото “решетките” всъщност са поредното дърпане на дявола за опашката. Което най-вероятно ще ни доведе до нови беди. Затова те са символ не на бъдеще, а на минало, от което уж искаме да се отървем.

понеделник, 16 май 2022 г.

МИНИРАН ЛИ Е ПРЕСТОЯТ НА УКРАИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ?

Новината от последните дни, че повече украинци напускат страната ни, отколкото пристигат за ден, не е стряскаща, но и достатъчна, за да се запитаме дали държавата се справя с този проблем. Като една от причините се посочва, че близо 60000 от тях ще трябва до края на месеца да бъдат преместени на други места, заради необходимостта да освободят легла за туристите. Управляващите твърдят, че половината от тях вече са устроени на други места, предимно във ведомствени държавни бази. Макар че това са данни от предварителни разчети и тепърва ще се проверяват, фактът, че остават още 30 000 да бъдат уредени, предизвиква леко безпокойство – особенно след съобщенията, че ще се оборудват спортни зали. Според цитирани указания към местните управи, те трябва да са готови за “евентуално настаняване на групи от над 100 бежанци и с осигуряването на площ и пространство от 4 куб. метра за човек минимум”. Нека припомним, че в началото на ковид кризата, когато имаше много неизвестни, така пожарно бе оборудвана с походни легла софийската зала “Армеец”. Надяваме се, че няма да се стигне дотам. Само ще отбележим, че повечето са майки с по две три малки деца, има и много възрастни... На тях им трябват съвсем други условия. Освен това някои от тях вече са се социализирали – работят и децата им са в дневни центрове и училища.

Пускането на дигитално приложение е добро решение за бърза комуникация с тях и своевременен отговор на нуждите им. Всъщност, още с идването си в страната бежанците трябваше не само да бъдат регистрирани, но и обхванати в подобна система, чрез която всеки един от тях, ще може да бъде пренасочван както според личните му приоритети, така и от държавата и потенциалните работодатели... Ако туристическият бранш имаше такава система, която иначе се планира да се въведе от години, то тя можеше да бъде използвана при тази бежанска криза. Обхващането и контролът на човешките потоци - идващи, преминаващи и постоянно настанили се, е част от националната сигурност, което не е за пренебрегване, а в конкретния случай бързо ще помогне на управляващите да се ориентират и осигурят нормалното пребиваване на прокудените украинци. 

Според Държавната агенция за бежанците 70% от украинците са заявили, че искат да започнат работа веднага, а 17% - в период от 1 до 6 месеца. Над 60% са хората с висше образование, около 30% са хора със средно специално образование. На фона напусналите през годините близо два милиона българи, пристигането на високообразавани украинци е бонус, който не бива да се пропуска, особено след като няма перспектива инвазията на Русия да приключи. Не е зле да се отбележи, че в страната ни има избягали от режима на Кремъл няколко хиляди руснаци, повечето са с високотехнологични професии, които веднага се вписват на пазара на труда. Допълнителна помощ оказват и мобилните групи на Агенцията по заетостта, които се базират в морските курорти, които трябва да бъдат напуснати.

На пръв поглед се създава впечатлението, че макар и скърцаща, действаща предимно на принципа “проба-грешка”, държавата ще успее да осигури подслон и възможности за работа. Но без усилията на хилядите доброволци, които приютиха хиляди в домовете си, всекидневно им осигуряват безкористно храна, дрехи и участват с лични автомобили в придвижването и намирането на работа, сигурно щяхме да станем свидетели на поредния правителствен провал. Истината е, че украинците също се поокопитиха след първоначалния стрес от изживения ужас от инвазията. И няма да се поколебаят да се преместят в страна, която ще им предложи по-добри условия за живот и труд.

петък, 13 май 2022 г.

ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ ЛИ ХАРТИЕНИЯ ВОТ!?

Хакването на “Български пощи”, невъобразимият хаос, който настана и покъртителните гледки на пенсионери, висящи с часове пред клоновете, а вътре прехвърляни от гише на гише, е достатъчен аргумент, за да направи излишни споровете около машинния изборен вот. Той беше силово натрапен и рекламиран популистки като борба с купения вот. Но, според разумни политици, съобразяващи се с мотивите на водещи страни в Европа да се откажат от него, машините сами по себе си, както и несигурните гаранции по придвижване и охрана, дават достатъчно основание страната ни също да се откаже от него. Хакерската атака показа, че външното въздействие е напълно възможно, а възстановяването на щетите почти невъзможно. Не е известно още колко време служителите на нашите пощи ще преписват старите тефтери с данните, за да може те да бъдат качени отново на електронни носители.

Добрата новина е, че още преди да се случи този инцидент, една от управляващите партии в коалицията, съобщи, че са внесли проект за изменение на Изборния кодекс, с който се връща гласуването с хартиени бюлетини. Всъщност, всеки избирател сам ще решава дали ще гласува с хартиена бюлетина или на машина. 

Този път се очертава да има и мнозинство в подкрепата за приемането на проекта, тъй като от ГЕРБ и ДПС са “за”, а с гласовете на “Възраждане”, които имат такива нагласи, мнозинството ще е стабилно.

Връщането на бюлетините се очаква да предизвика по-скоро поредните вътрешни брожения в коалицията. Но се надяваме техният министър на електронното управление, който в момента има достатъчно главоболия с осигуряването на стабилността на институциите от ставащите все по-агресивни хакери, да убеди колегите си в необходимостта да не се рискува само с машинния вот. Нека припомним, че този вот беше задължителен в секции над 300 души на предишните два избора за парламент. Но машините не помогнаха на избирателната активност, която вече е най-ниската. Над половин милион избиратели са се отказали да гласуват заради машините.

От машинното гласуване има и малки ползи – при него няма недействителни гласове, както и е факт че се улеснява работата на комисиите. Обаче и до този момент ЦИК не е публикувал резултата от преброяването на разписките на два избора. Това само засилва недоверието - от възможността да се фалшифицират изборите. В страни, в които този вот е категорично отменен, са демонстрирани възможности за прихващане на вота чрез сензори, директно от екраните на машините, както и за вмешателство в самия вот. А зачестилите хакерски атаки не само у нас, но и в други европейски страни, само са удобния повод, да се гарантира хартиения вот. Това не означава, че изцяло трябва да се махнат машините, но там където избирателите решат да гласуват с машина, то всеки един от тях трябва да е сигурен, че машинатата не е променила вота му, а тези, които го отчитат, също да бъдат сигурни, че при придвижване на данните по технологичен път, те няма да бъдат променени. Затова вносителите на проекта предлагат крайният резултат от машинния и хартиения вот да бъдат сумирани и вписвани в избирателния протокол и да имат еднакъв правен ефект. Практически към секционния протокол ще се добавя този от машинното гласуване. 

Изводът е, че след като има внесен проект, а и има инцидент с много вредни за функционирането на държавата ни последствия, моментът е подходящ да се върне отново хартиения вот. Това, разбира се, не трябва да се приема като знак, че изборите наближават, но във всеки случай е далеч по-добре, промяната на кодекса да стане в по-спокойно време, а не да се прави в последния момент, когато и изборните страсти ще са нажежени.





петък, 6 май 2022 г.

СЪВСЕМ НИ ВЗЕХА ЗА БАЛЪЦИ!

То не бяха замеряния с думи, клетвени обещания за червените линии, а след като гласуваха по повод помощта за Украйна “едно голямо нищо”, както го оцениха от опозицията, но иначе плеснаха с ръце и се прегърнаха, пак не мирясаха. Тутакси ни сюрпризираха с червен флаг! (Защото, нали, с онези линии ги взеха за мезе, вече не вървят). И то го вдигна не друг, а лидерът, който след като се провали в едно правителство на ГЕРБ, отдавна не трябваше да е лидер. Но се върна пак във властта с римейка “съдебни реформи”. Оказа се обаче, че не е свикал нито едно заседание на комисията, която трябва да подготви конституционните промени за реформирането. И когато лъсна бездействието му, развя червения флаг, по стара родова традиция. Че и се загрижи какво ще се случи, ако страната ни бъде тласната към избори “не като политик, а като гражданин, който се бои за своя начин на живот, за семейството си и за бъдещето на децата си”. Но...как да му повярваме, като кой знае защо, пак не бърза да приключи този цирк, а ще има още две предупреждения с червения флаг. Не може да ни заблуди – знаем защо: за да имат достатъчно време пак да си подредят пъзела и продължат да са на трапезата.

Истината е, че изпитват див страх от изборите – доверието и към четирите партии от коалицията е плачевно. Някои от тях е възможно да не влязат в парламента. И точно нежеланието да се изправят лице в лице с “народното недоволство” е новата интрига.
А колко добре започнаха. За първи път управляващата в момента партия успя да преметне манипулаторите от прехода и техните наследници, като се еманципира от тях и дори врътна кранчето на облагите им, които получаваха чрез служебните правителства. И сега насреща им не парламентарната опозиция им е проблемът, а стартиралите нови формирования, които тръгват към властта, подпомогнати от мощната канонада на хорските страхове, допълнени с националистически изцепки и ожесточени схватки на финала на отиващата си дружба “от векове за векове”.
Разбира се, само с популистки обещания, търсене на реванш от изгонени партийни отцепници, както и от носталгия по някогашния “Варшавски договор” и “България на три морета”, няма как да се стигне до избори. Поради простата причина, че като във Вазовите “Чичовци”, заверата бързо ще приключи още преди появата на заптието. Избирателите могат да се лъжат, но след членството ни в НАТО и ЕС, новите мераклии за власт знаят, че без привидна лоялност, нямат шанс да получат дял от брюкселските милиарди. И че могат да се прикриват под демагогски лозунги за национална идентичност, но в действителност да подписват договори за пращане на оръжие на правилните места, както разкри под сурдинка за бивш служебен премиер, сегашната министърка на икономиката.
Отсега е ясно, че ни се готви старата песен на нов глас и че статуквото срещу което уж се бореха по площадите, се може да се върне с нова, но всъщност стара премяна. И с онзи рефрен “ние пак сме тук и пак сме същите”. Проблемът им е, че като дърпат дявола за опашката, не знаят какво той ще им погоди. Вижда се, че нито ковидът приключва така както на някои им се иска, нито войната в Украйна се развива по предварителните сценарии. Дяволът вкара и едните и другите в капан. А и балъците са на приключване. Кандидатите да ни управляват, дори и да не им е присърце, ще трябва да спрат да шикалкавят. И да се съобразяват с правилата на цивилизования свят. И най-вече с посоката, в която се развива.

неделя, 1 май 2022 г.

ПОЛИТИЧЕСКО РАЗДВИЖВАНЕ ИЛИ ПОДМЯНА НА “ПРОМЯНАТА”

Да се очаква “Възход” след “Възраждане”-то едва ли ще е нещо повече от опит за подмяна на “Продължаваме промяната” от тези, които им бабуваха. Но останаха разочаровани и дори излъгани от тях. Още като напуснаха служебното правителство стана ясно, че между лидерите на новата формация и президента всичко е “пито–платено”, и “благодарностите” бяха димна завеса, която днес окончателно е вдигната. “Бабуването” е било само флирт, политическите им цели се оказаха несъвместими. 

Ще може ли бившият служебен премиер да поправи тази грешка, подпомогнат от социалната партия на бившата омбудсманка на София или гласовете за тях в евентуалните бъдещи избори ще се разпилеят в битката с “Възраждане” и други парламентарни партии? Или новите политически заявки са нещо като приказката за “рибата в морето а те слагат тигана”?... 

Нито битката с коронавируса е приключила, нито на войната в Украйна се вижда краят. А и всекидневните социални трусове от икономическите беди са такива, че електоратът е подозрителен не само към търсещите реванш, но и към новите “спасители”. Не за друго, а защото те, както и повечето предишни месии разчитат предимно на недоволството им, а възванията към тях са откровено популистки.

Комична е активността на опозицията в лицето на бившите управляващи. Те така се втурнаха да разкриват “схемите” за кражба на сегашните властимащи, че заприличаха на крадецът, който вика “дръжте крадеца”. Нали точно заради подобни обвинения, паднаха от власт, започна “изчегъртването” им още от служебните правителства, а бившите премиер, финансов министър и пиарката им престояха в ареста близо 24 часа. 

Несъмнено това беше голяма глупост, която пресече възможностите за диалог в парламента. И дори насочи ГЕРБ към сближаване на позиции с президента. И това би било възможно, ако държавният глава можеше да загърби враждата. Но той, за разлика от лидера на ГЕРБ, това не го умее. Което означава, че бившите управляващи не могат да очакват нищо добро от него, дори да е в полза на държавата.

Проблемът на държавния глава не е само в необичайната и предизвикваща съмнения позиция на миротворец, а във възможността тя да бъде опровергана. И то не от кой да е а от лидерката на БСП, партията, която му помогна да стане президент. Тя вече заяви, че договори за износ на оръжие в огромни количества са подписвани по време на назначените от него служебни кабинети. А разследващ сайт започна да разкрива, че оръжие, чрез посредничество е отивало и за страната агресор...

Има и още нещо, което политиците ни не искат да разберат – с опорки като “джипки” и “просто Киро”, не може да се върви напред. И сегашните манипулатори, които се изживяват като наследници на онзи “генералски кръг”, който е дърпал конците навремето, нищо няма да спечелят – новите избиратели не разбират тези опорки, а партийните редици, където те се приемат с възторг, оредяват. Още по-малко вярват те на “социологични” проучвания, които се правят от едни и същи хора от зората на демокрацията. Опитите чрез техните сондажи на общественото мнение и с помощта на сгромолясващата се пред очите ни “братска любов” между “славянските народи”, както и други робуващи на миналото националистически хватки, да се слага прът на цивилизационния избор към Европейския съюз и НАТО, направен от страната ни, няма как да минат. Най вече, защото най-гръмките пацифисти може да се окажат обикновенни сребролюбци, за които човешките животи нямат стойност.






вторник, 26 април 2022 г.

КАКВО СЛЕДВА...

Наистина ли правителството се самосваля с неадекватните си и нескопосни действия през последните дни!?.. 

Имаше ли нужда от гигантския балон “даваме - не даваме” поразяващи оръжия на Украйна, или раздуването му е част от сценарий за сваляне на правителството!? 

И ако това е така, логично е да се запитаме какво следва!?..

Защото никак не ни е безразлично как ще оцеляваме в условията на разрастваща се социална криза в перспективата на служебно правителство и неработещ парламент. Видя се, че служебните правителства миналата година имаха успех предимно в изчегъртването, отколкото в обществено благополучни решения, дори напротив - някои правителствени действия задълбочиха кризата. Например, създадоха сложния пъзел с изплащането на парите на АПИ.

И понеже парламентът бе този, който извади “горещия картоф” с тези пари, редно е да се запитаме, защо пак той трябва да реши за помощта за Украйна след като това е в правомощията на правителството и можеше да го свърши редовно заседание или на подпис, парафирано от премиера. 

Шумотевицата май е за друго – за гласовете на онези петнадесетина процента, според социолозите, отявлени “миролюбци”, които със сигурност ще предпочетат да гласуват за тези, които ще лишат украинците от въоръжение и ще им дадат възможност да бъдат избити с българските бронежилетки и каски, както с горчива ирония отбеляза техният външен министър. 

Ако това е така, значи вече тече подготовката за избори. И на едни партии не им се нрави падащият им рейтинг и опасността да останат извън борда, а други – открито разиграват тази карта. Включително и готвещите да стартират нови политически формирования. Жонглирането с националистическата карта около приемането на Северна Македония допълнително дава шанс за реванш на ВМРО и АТАКА.

Но нека не се заблуждаваме – толкова са много партийните лидери, желаещи да получат пацифистки и патриотични гласове, че клонът няма начин да не се счупи. А гласовете им да се разпилеят. Това най-вероятно са изчислили задкулисните манипулатори. Това, към което те най-вече се стремят е на първо време да се докопат до 12-те милиарда лв, обещани на страната ни по Европлана за възстановяване и развитие. Затова е изгодно за тях е да спечелят не “миротворците”, а партии, които следват логичния и произтичащ от членството ни в НАТО и ЕС ход на категорична подкрепа за Украйна. 

Сегашният двоен аршин – да сме неофициално на четвърта позиция като страна изнасяща чрез посредници поразяващи оръжия за украинската армия и същевременно да шикалкавиме публично, дестабилизира най-вече управляващите пронатовски партии. Със сигурност ще навреди и на техните леви коалиционни партньори. Шансът им е в узаконяването на ясна и категорична подкрепа – дори само от правителството, това ще е достатъчно да продължат следването на техните цели. И може да предотврати новите избори.

Проблемът е, че има непредвидими играчи. Всъщност до избори може и да не се стигне дори коалицията да се разпадне. Единствените от парламентарно представените, които имат интерес от нов вот са от “Възраждане”, според изследванията на социалните нагласи. Бившите управляващи едва ли искат всички да са срещу тях отново. И за да нивелират негативните обществени нагласи, биха направили възможното за съставянето на ново правителство, с тяхна буферна подкрепа. А греховете им да операт сегашните управляващи. Със сигурност БСП ще гледа да се залепи за такова правителство, защото новите избори може да ги свалят под десетте процента и да ги маргинализират в следващия парламент. За ДПС всички нови варианти ще са изгодни, защото ще ги превърне във фактор при съставянето на правителство. 

Ако все пак се стигне до нови избори, както предположи лидерът на движението пред техни избиратели в Турция, тогава президентът ще е този, който ще реди тяхното отиграване чрез служебни правителства и моделиране на нови политически играчи. Възможността е логична и справедлива при провал на сегашната управляваща коалиция. Въпросът е доколко са склонни присъстващите сега в парламента да оставят на друг властта и произтичащите от това благинки. Така че не политическите балони, а простата аритметика ще е тази, която ще реши кой и как да ни управлява.



петък, 22 април 2022 г.

ПОД СЯНКАТА НА КАИН И АВЕЛ

Едва ли руските “освободители”, вместо “сърдечно посрещане”, са очаквали такава ожесточена съпротива. И със сигурност и през ум не им е минавало, че ще развеят знамето на победата в Мариупол над един разрушен и мъртъв град.
Едва ли и българският президент е предполагал, че “вековната дружба” между “братските славянски народи” ще приключи в кратък диалог между него и външния министър на Украйна, в който библейските герои Каин и Авел ще се появят, за да разрушат един пропаганден мит.
Не сме очаквали да чуем и от неговия бивш служебен премиер друго, освен да ломоти, че руснаците нападнали, за да предотвратят украинска атака на “анексираните” територии и че било безсмислено да се изпраща оръжие, защото “братушките” го унищожавали по пътя. Няма да коментираме призивите на имащия черен украински печат лидер на малка партия, по-известен с прозвището “Копейкин”, подкрепящите Украйна депутатите да идат да се бият на бойното поле, нито тези на неговата сподвижничка, че Министерският съвет и Народното събрание са добри цели за руските ракети. Може да проследим и как в годините назад тези, които сега настояват за оръжейна подкрепа за Украйна горещо насърчаваха и дори безплатно строяха руски стратегически проекти у нас...
И това не е всичко - 93-годишната историчка Елена Луговая от Одеса разбива само с няколко думи мита за голямата руска култура, с която лелеещите за нов Съветски съюз прикриваха милитаризма си, а държаха в безпросветност и бедност народа.
Тя сравнява поведението на окупаторите преди 1945 и сега: “Хитлеристите бяха фашисти, обикновени, и не тършуваха по шкафовете! Сегашните крадат и всичко отмъкват! Голяма роля играе културата!”... Все едно, че го е казал добрият войник “Швейк”.
Но да се върнем към нашите съвременни “чичовци”. Нека не се заблуждаваме – червените линии, с които се плашат взаимно, са само димна пушилка пред техните гласоподаватели. Няма да има “време разделно”, наясно са, че нов шанс няма да им дадат избирателите. А помирителните коалиционни сбирки, ще се превръщат в договорки за поредното разпределение на личните благини. Не случайно един от тях публично възропта срещу водещата партия, че оспорват 600 млн. за АПИ, но са си уредили за контролирано от тях министерство 13 милиарда. Както е казал народа, кучетата ще лаят, керванът ще продължи
Всъщност, свидетели сме на едно политическо овъртолване, което няма да свърши с пилатовското измиване на ръце с каски и бронежилетки. Няма да приключи и дори да бъде гласувана подкрепа с оръжие. С нищо няма да се промени срамната ситуация, защото целите, които “новият” елит преследва не са в полза роду, а са старата песен “стани, за да седна”. Нещо повече – очакванията са, че ще станем свидетели как рояк скакалци, под знамето на “промяната”, ще опоскат каквото могат, ще “разтурят коалиционната седянка”, роякът им ще отлети извън пределите на страната и ще оставят ние да плащаме взетите от тях милиарди заеми.