ИЛХАН КЮЧЮК И КЮТУЦИТЕ ОКОЛО НЕГО ДА ИДАТ ПРИ СКЕЛЕТИТЕ В ГАРДЕРОБА

Илхан Кючюк от подкрепящия Доган кръг от деребеи нагло потвърди че е нарушен закона и Делян Пеевски заедно с още 17 души са противоуставно отстранени от движението. Без да му мигне окото завършилият право Кючук, който е избран наскоро за шеф на правната комисия на Европарламента, декларира, че Доган може да взема решения през главата на Централното оперативно бюро, което не е разписано в устава. Излиза, че грубо е нарушен закона.

Чл.169 а от Наказателния кодекс гласи, че който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участва или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Пояснението на юристи е, че липсата на кворум за провеждане на заседанието на ЦОБ на ДПС е доказателство, че с взетото от присъстващите негови членове решение по незаконен начин се принуждават съмишлениците на Делян Пеевски противно на убежденията им и волята им да напуснат ДПС.

Твърдението на Кючюк по-късно бе потвърдено от Доган, в разпространен запис. И независимо, че още при съобщаването му, бе определено от Пеевски като противозаконно, то продължи да се тиражира от други приближени на принципа на Гьобелсовата пропаганда, че една лъжа казана сто пъти става истина. Деребеите робуват и на носталгията по мита “Доган”, когато открито заявяваше, че той раздава порциите. Този мит отдавна рухна. 

Още преди близо две години движението тръгна по друг път - на война срещу всички, които крадяха порциите и се облагодетелстваха, като в същото време държаха обикновените депесари в бедност и безпросветност. Това време мина, местните общини получиха над 400 млн финансови инжекции, построиха се пътища, отварят се нови работни места, гурбетчиите започнаха да се връщат заради по-добри доходи у нас. Единствените губещи станаха деребеите,  които дотогава управляваха, насаждайки страх със заплахи и. дори издевателства. Но с Новото Начало , местните феодали загубиха властта си, на тяхно място дойдоха млади и енергични кметове и областни управители, които вдъхновиха младите хора, а патилите от Възродителния процес техни родители за първи път разбраха, че животът им няма да е напразен.

Ще кажем направо - и този път деребеите криво са си направили сметката. Ако преди време лакардиите на Кючюк са правели впечатление, защото е евродепутат, съпредседател на либералите, а отскоро и шеф на правната комисия на европарламента, сега този номер не върви. Защото започналото Ново Начало. в движението означава преди всичко да носиш отговорност и думите и постъпките ти да са на висотата на постовете, които заемаш. Оказа се, че Кючюк е точно обратното на това, което като избраник на народа трябва да върши - излязоха факти как се е възползвал за лично обогатяване с европари, дадени за други плащания като евродепут.  Парите са хиляди евро, които той е използвал за имотни и други облаги, и които Европрокуратурата вече разследва. Сега, като поставя Доган над закона, той ще предизвика вниманието и на европарламента, което най-малкото ще го отстрани от шефския пост. А заради далаверите ще бъде отстранен като евродепутат и не само че ще трябва да възстанови присвоените пари, но и най-вероятно ще бъде осъден от европейски съд.

Преди всичко обаче се вижда, че Кючюк е срам за страната ни. И че вместо да представи достойно тези, които са го изпратили, той се е занимавал с кокошкарски далавери. А сега и грубо погазва законите на родината си. Сигурни сме, че престъпното му поведение е разочаровало тези, които са му дали доверието си. Те ще са и тези, които ще накажат  близкия му кръг на предстоящите избори. А морална награда за тях ще бъде, ако Европарламентът изгони и даде на съд Кючюк.

 

Всъщност, защо се учудваме, след като кумирът на деребеите Доган може да открадне 30 млн, които сега панически с прехвърляния на собственост се опитва да заличи. Бившият лидер е служил през годините за удобно прикритие на тяхното деребейство. При това доскоро абсолютно безнаказано, заради чадърът на бившите тайни служби, които организираха и осъществиха мрачния Възродителен процес. Не че не се знаеше, но страхът пречеше доскоро, а и тези, които се опитаха да се опълчат бяха смазани за назидание. Но това е минало. Идва Видовден. Кючюк и другите крадци ще си платят. Доган също няма да избегне съда. 

Така че сегашната пушилка няма да им помогне. Излъганите избиратели ще търсят възмездие за пропиления им живот, а младите не искат да ходят на гурбет, а да работят и получават добри доходи тук. Ясно е, че с наближаването на изборния ден мръсните номера няма да спрат. Но когато има нарушения на законите на страната е редно и органите, които пазят държавността да се заемат и проявят нужната енергичност в разследването без да робуват на някогашни властници. А тези, които са посрамили страната като Кючюк, трябва да са като обеца за ухото на всеки, който се е запътил към Европейските институции. 

ИДВА ЧАСЪТ НА ИСТИНАТА

Ще получат ли мнозинство тези, които се стремят към промяна на евроатлантическия избор!? В момента изглежда, че все още нищо не се променя И вълкът сит, и агнето цяло, е казал народът. Бурята в чаша вода свърши. “Горският” няма да се намесва засега. Въпреки, че самолетът на един от неговите служители кръжа подозрително дълго над Врачанския Балкан преди да се насочи към друга страна. Ще има служебно правителство, датата за изборите е 27 октомври. Егото на президента е задоволено.  Исканията на недоволните политически партии са постигнати. Скритите печалби и тайните договорки, както и конспиративните твърдения за тях няма да спрат. Сега усилията ще се насочат към получаване на максимални изборни резултати. 

Основният извод е, че демократичният процес ще продължи. Спекулациите за необходимост от силна ръка, които се активират след всяко действие на Радев, особено тези, които граничат с противоконституционност, също приключват. 

Но в сянката на обявения от премиера Димитър Главчев призив за “честни избори”, които той лично щял да гарантира, както вече го е правил, стои открит въпросът дали фаворитите за парламентарно представяне, ще се съобразят с него. 

Не, разбира се. 

Този път битката ще е още по-ожесточена и съответно по-отблъскваща избирателите. Там, където партиите са разделени и има брожения в тях, мобилизацията на феновете ще е тази, която може да доведе до известно повишение на избирателната активност. В ДПС и БСП битката ще е люта. Ахмед Доган и Корнелия Нинова няма да се примирят със загубата на лидерски позиции. В коалициите, в които само има напрежение, но разцепление няма, преференциите ще са тези, които ще определят бъдещата тежест на всяка една от партиите. 

В ДПС предимството на лидера Делян Пеевски става все по категорично. Той не е отстъпил нито на крачка, от печелившото поведение на откритост, донесло второто място в последните избори и непостиган досега в историята на движението брой депутати. А изнасянето на факти за корупция и живот в отблъскващ разкош на Доган и деребеите от обкръжението му, на фона на бедния електорат, принуден да аргатува в чужбина, за да издържа близките си, акумулира не само разочарование, но и гняв, който ще развенчае окончателно мита за някогашния “борец за права и свободи”. 

Отсега се вижда, че деребеите от обкръжението му са започнали да се спасяват поединично. Една част се опитва да търси подкрепа чрез вопли до наши и евроинституции. Но как да им повярват като всекидневно се разкриват брутални техни далавери. По-прагматичните от тях вече прехвърлят имоти и авоари в чужбина. Готвят се за бягство. Първи го направи Рамадан Аталай, който изпрати сина си на завет в чужбина. 

В същото време на привържениците на ДПС им светна, че могат да променят живота си. И причина за тяхното дългогодишно крепостничество е, че дижението се оказа продукт на някогашните тайни служби - тези, които участваха активно във Възродителния процес и прокуждането на стотици хиляди техни близки извън пределите на страната. Излезе, че някогашната среща на Доган с техния сатрап Тодор Живков на кафе в дома му, не е била случайна. И последвалата разправа с разкрилите връзките на върхушката на движението с ДС и опитали се да преобразят облика на движението, не е било само от лични амбиции...

Днес новото поколение български турци иска друг живот, но не навън, а в страната, в родните си места. Осигурените от Пеевски 400 милиона лв за развитие на малцинствените райони, видимите резултати, особено в новите пътища и енергичните действия на кметове в услуга на избирателите, са част от въодушевяващите стъпки по новия път, очакван повече от тридесет години.

Интересно е как ще приключи сагата “Корнелия”. Най-вероятният изход е разцеплението да свърши с нейното изключване. Но дали тя ще търси реванш, чрез колаборацията с други партии, все още не е ясно. Никак не сигурна в бъдещето си широката коалиция от повече от двадесет партии. Не за друго, а защото подредбатата на листите ще е мината,  която може отново да ги взриви.

Освен ГЕРБ-СДС и “Възраждане”, досегашните парламентарно представени са с неясно бъдеще. Също така, както е известно, социолозите не можаха да предвидят появата на “Величие”, така и няма да се учудим, ако се появи нова хибридна формация. 

Заради продължилото близо четири години безвремие и боричканията за власт и неразбирателството между прозападно ориентираните партии, най-съществено след обявяването на изборните резултати, ще е дали ще може да се състави стабилно правителство, което да гарантира членството ни в Европейския съюз и в НАТО. Или ще има отново несигурност, а което е по-лошо – възможност за съставяне на правителство, което да ни хвърли в пропутинската евразийска зона на влияние. От сега има тревожни сигнали за това. Първо дойде плашещата заявка на деребеите около Доган, че ще търсят съвместно управление с подкрепата на президента Радев. А сега лидерът на “Възраждане”, заедно с неколцина от обкръжението му, се озоваха на сбирка в Москва. В Левицата отдавна има откровени путинисти и дори разследвани от службите за противодържавна дейност лица. А какво да кажем за повратливостта на нашите политици. Заради запазване на властта те ще са готови на всичко. Набързо ще припомнят как са водили московския сатрап на нощен бар, как са му подарявали кученце и са осигурили загърбването на Украйна чрез тръбите на Южен поток. Не бихме се учудили, ако се окаже, че Пеевски е бил нарочван за зло, заради откровената му прозападна позиция.

Но нека се върнем към реалността. Страната ни е член на ЕС и НАТО, а мнозинството българи са за следвания вече от десетилетия път. Но все пак от популистистките изяви, до възникването на насилия и потъпкване на демократичните принципи не е дълъг пътя. Исторически е известно колко бързо може да бъде извървян. А това не бива да се допуска. 

Първо, тези които забъркаха кашата преди чатири години и размахаха лозунгът за “промяна”, но всъщност се оказа “стани за седна” и заслужено се провалиха, трябва да се освободят от “шарлатаните”, второ, левицата няма как да се обедини със бардака от стари муцуни, които родиха и дълго време подкрепяха загробилата ги Нинова. А ДПС трябва да изпрати при скелетите в гардероба Доган, кохортата му от деребеи да бъде разследвана и наказана заради кражбите, за да може партията да се превърне в общонационална партия, а не както беше досега - етническа на закрепостени в страха и бедността си избиратели. 

И не на последно място, сега след като приключи поредното безвремие и има насрочена дата за избори, трябва да напомним, че почистването на своите авгиеви партийни обори зависи само от тези, които не само са готови, но и могат да го направят. 

Ще припомним още, че демокрациите оцеляват само ако губещите приемат резултатите. 

Другото вече го изживяхме през последните 35 години – псевдокапитализъм и самоубийствен за нацията ни стремеж към посттоталитаризъм.

НЕ ДОПУСКАЙТЕ РАДЕВ ДО ПОЖАРИТЕ

Ако имаше малко срам президентът Румен Радев, не трябваше да се появи сред покрусените от пожарите селяни на Воден. Всъщност той дойде, за да разпали нови пожари. Вместо съпричастност, пося поредното разделение. Очевидно да прави мизерии е това, което той може.

През близо трите седмици, откакто страната ни пламна, Радев се правеше на умряла лисица. Не забелязваше и беше чужд на човешките драми. Но добре се забавляваше като правеше кръгчета със самолет над София, после замина на екскурзия във Великобритания. Сега отново тръгна да прави с чужда пита помен. Както с онзи размахан юмрук преди години.  Вместо да прояви истинска съпричастност, той размаха пръст, че дарените два фургона на пострадали самотни мъж и жена можело да предизвикат недоволство, трябвало местните власти да правят разпределението. Това, че Радев живее в комунистическите години, не е за чудене. Не е за чудене, че пак нещо поучава, вместо той да обяви какво той лично дарява. Дори започна да настанява пострадали в общежитията, предназначени за емигранти. 

Е, ние отдавна сме наясно, че за него - неговото си е негово, а чуждото е общо. И от чуждото той може да нареди колко и на кого да се даде. Типичен маниер на крадец от времената на съветския НЕП, така добре описан от Илф и Петров в романите “Златният телец” и “Дванадесетте стола”.

Появилият се “след дъжд качулка” Радев дори се закани, че скоро ще реши политическите проблеми. Нищо няма да реши! Известно е кой доведе и инсталира във властта едни други любители на летенето, от които двама прелетяха над Воден с малък самолет. Лика прилика е тяхната псевдосъпричастност с тази на държавния глава. 

Не случайно местните крещяха към тях от долу: “Махайте се, екскурзианти!”.

Политическото безвремие, което ни донесе Радев, както и онзи договор, по който плащаме всеки ден по един милион, са най-голямото бедствие, което страната ни понася. 

Политиците ни също имат вина за случващото се. И то не тези, които сега като част от правителството, както  и тези, които тутакси заминаха при хората и денонощно се борят с огнената стихия. И заедно с хилядите огнеборци, горски служители, военни местни жители и доброволци със сигурност ще се справят с бедствието. По-същественото е час по-скоро да се справим с “бедствието” Радев и присъдружната му кохорта. 

Затова парламентарно представените партии да престанат с дребните ежби, ами час по-скоро да приемат и върнат мандатите за съставяне на правителство, за да може бързо да се иде на избори. А след тях, вече взели си поуки от случващото се, да съставят работещо правителство, в новия парламент да приемат актуалните закони, за да получим оставащите не малко милиарди от Фонда за възстановяване и развитие и да се погрижат за хорските тегоби. 

Само работещо правителство ще спре рушенето на държавността и опитите на Радев да ни отклони от европейския път на развитие.

ЗАЩО РАДЕВ НЕ ГО Е ГРИЖА ЗА ПОЖАРИТЕ.

 

Ако някой все още смята, че президентът Румен Радев милеел за родината си, сега видя на живо че него никога не го е било грижа. Близо месец страната ни гори, пожарите се разрастват, паниката обзема все повече хора, къщи и поминък се изпепеляват за секунди пред очите им, пожарникари, военни и доброволци изнемогват. А този, който непрекъснато натяква, че е избран от целекупния български народ, безхаберно прави кръгчета със самолет над столицата, а след това със същото безгрижие замина на туризъм във Великобритания. Вместо да се върне, да хване лопатата, пръскачката или да се качи на хеликоптер и започне да се бори със стихиите. 

Е, след такъв тепегьозлук ще има ли някой, който все още ще вярва, че Радев може да спаси от “лошите” политици нацията. Да въодушеви негласуващите да гласуват. Или най-малкото - да обедини левицата. 

Нито едно, нито друго може да свърши. 

Дори, както е казал народът “с чужда пита помен” не можа да направи. Размаха юмрук, но бързо се прибра в президентството. После състави кабинет от измамници, които нарече шарлатани, в опит да оправдае себе си – защото, на неговия некадърен избор, страната ни бе тласната в продължаващо вече няколко години безвластие. 

Но вместо да се скрие в миша дупка, той продължава да се прави на морален стожер и да размахва пръстче на политиците. И да вини всички с вехти опорки от времената на провалилия се комунистически режим. 

Но трябва ли да се учудваме на неговата неспособност и нарастващо озлобление към тези, които му казват в очите, че е сламен човек и зависим от руските манипулатори и техните проксита в страната ни. Да не би да е забравил кой даде 25 милиона за оборудване на болниците ни в началото на Ковид кризата. Или да не вижда как забравени малцинствени региони започват да се възродяват, защото парите предназначени за тях, вече не се крадат от деребеите.

Нека обърнем внимание как Радев в унисон с пропутинската пропаганда се бори за мир в Украйна. Бил се загрижил за украинците, които загивали и страната им се обезлюдявала. И нито дума за хилядите руснаци, които губят живота си в една безсмислена и натрапена война. Опасявал се също, че България ни била въвличана във войната. Каква нагла загриженост в момент, когато страната ни гори наистина. 

А когато говори в бъдеще време, че трябва да имаме противопожарни машини, хеликоптери и оборудване за служителите, нека му припомним как преди години лобистки се захласваше по един шведски изстребител и тогава през ум не му минаваше да помисли за огнеборците.

Но за обучаваният във вярност към комунистическите идеи и непобедимият Съветски съюз, не може да има емпатия и загриженост към тегобите на тези, които се подлъгаха да дадат гласа си. Затова, вместо в обединител на нацията, той се превърна в неин разединител. 

Защо все пак Радев не ще да се приземи и да бъде в този труден момент до народа си. Отговорът е, че той отдавна е надскочил тавана на собствените си възможности, а президенството е засилило болестното му нарцистично състояние за величие, нямащо нищо общо с реалността. Лошата новина е, че за съжаление цената за измисления свят, в който живее държавният ни глава плащаме всички ние. Но добрата е – демократичните закони на страната ни дават поредния шанс чрез избори да вървим по общия европейски път, вместо да  ни тласка към изолация, както той се опитва да го прави.

ДПС ИЛИ ДПС НА ДЕРИБЕИТЕ!?

Случващото се в ДПС не е необичайно.  Още от първите години на демокрацията и до днес сме свидетели на задкулисно създадени и разпаднали се формации - някои са еднодневки, други, капсулирали се като движението, ги разтърсва изведнъж вятърът на промяната и обнадеждава избирателите им, дълго мачкани от шепа дерибеи. А те, колкото и да се крият зад митологията Доган, няма как да получат отново доверието им. Няма да им го дадат прокудените с години, започнали да се връщат по родните места, заради инвестициите, осигурени от будни кметове, няма да им го дадат и тези, които дадоха отпор на местните онбашии и им спряха кранчетата за безнаказани кражби.

Всъщност, второто място на последните избори за ДПС показа, че промяната в движението е в ход. А това, че последва бламирането на съставянето на правителство още с първия мандат и сигурното отиване на нови избори, показва, че статуквото се мобилизира - манипулаторите на прехода, които привидно се правеха на проевропейци и пронатовци, но в действителност обслужваха Руските имперски интереси, отново хвърлят страната ни в несигурността на следващия служебен кабинет и чертаят пътя към към силната президентска власт.

Затова никак не е странно, че отново се прави опит да се разиграе етническата карта. И българските турци да бъдат противопоставени на всички останали. 

Излиза, че голямата идея на Доган от зората на демокрацията ДПС да е общобългарска партия, част от СДС, (провалена персонално от разкрития по-късно като агент “Бончо” тогавашен председател на СДС Петър Берон), започнала днес да се осъществява от Делян Пеевски, е торпилирана. 

На път е да рухне и още един мит - за българския етнически модел, спасил страната ни от кървавите балкански катаклизми в края на миналия век. За да запази властта си оялата се депесарска върхушка започва да развява отново етническата карта и да плаши малцинствата с нов Възродителен процес.

 

Разбира се, че във века на бързите комуникации, е невъзможно да се разпалят старите страхове от времето на живковия режим. Освен това, тази върхушка е свикнала някои друг да им върши черната работа.  А и няма кой да им повярва като ги види да пристигат с личните си лимузини за стотици хиляди евро. Това, което ще направят е да се крият и от именията си да вършат мизерии и провалят доколкото могат всичко свързано с благополучието на техните избиратели. Както и сега вече го правят, противопоставяйки се на партийното единство.

Истината скоро ще лъсне. Най-добрият критерий ще са предстоящите избори. Нека отцепниците, които отчайващо спекулативно се наричат “ДПС Доган”, се явят на тях срещу ДПС, за да се види защо повече електоратът им не ги иска.

Препоръчително е също така на водещите политически партии да не злорадстват, ами да погледнат собствените си редици, където шестват едни същи лица. И са се превърнали в партийни дерибеи, обкръжени от едни същи клакьори. Нека и отцепилите се от тях да не очакват новия месия и да не го виждат в лицето на президента. Той едва ли ще стигне по-далеч от размахването на пръст. Той добре знае, че със стария бардак нищо няма да направи. А митичните негласуващи няма да се подлъжат в полза на лъжливо размахания юмрук, докарал страната ни до няколко годишно безвластие.

Но нека не избързваме и следим внимателно как старите влъхви в ДПС се опитват да извадят скелетите от гардероба. Поучително е да се види как в условията на демокрация колкото и дълго да властваш с тоталитарни методи, накрая губиш.  Навремето новоизлюпената върхушка около Доган изпадна в паника как да преиначи срещата му с Тодор Живков, сатрапът на българските турци. Всъщност още тогава на мнозина от тях им светна, че бившият комунистически елит надява овчите кожи на демокрацията, но продължава да пази властта си с подставени лица. Днес, когато и този балон най-накрая се спука, е добре  онези, които избират, да гласуват не за  криещи зад митове дерибеи, а за тези, които променят към по-добро техния живот

ПАК ЛИ ИЗБОРИ!?

Нов месия може и да не дойде, но въвеждането на гръцката изборна система може да ни даде шанс за трайно правителство.

Рeваншизмът и изненадващите мераци на повечето партии да съставят правителство с техен мандат обезсмислят заявеното намерение на спечeлилата изборите ГЕРБ-СДС да състави правителство и наклоняват везните към поредните избори. Според първите проучвания налице е недоволство от изборните резултати, има желание за провеждането на нови, но все още надделяват тези, които не могат да преценят или клонят към съставянето на редовно правителство. 

Само че не избирателите решават, а политиците, които в парламента са се хванали гуша за гуша. 

В навечерието на връчването на първия мандат, посланията на лидера на победилата партия Бойко Борисов стават все по песимистични. Пропорционално на това главният опонент от ППДБ става все по агресивен в реваншистките си амбиции. 

Прогнозата за поредна патова ситуация, продължаващ срив на партиите и опасно намаляваща избирателна активност, поне видимо не смущава политиците в пленарната зала. 

Въвеждането на гръцката изборна система на бонус за победителя даваща възможност за самостоятелно управление може и да е шанс за излизане от безпътицата.

Но тестването и засега само в медийното пространство предизвика бурно недоволство сред срутилата се ППДБ и малките партии. Според тях въвеждането на тази изборна система щяла да увековечи властта ГЕРБ-СДС... 

На роптаещите изобщо не им минава през ум, че биха могли те да станат първа политическа сила. А и няма стремеж да са. И са абсолютно прави. Те безвъзвратно губят доверието на намаляващите избиратели. Електоратът не проявява ентусиазъм да открие и нов месия – появяват се партии хомункулуси, които нямат бъдеще. 

Обсебени от маниите си за величие, най-вече поради облажването от властта, провалилите се не искат да повярват в затихващите си функции и действат на принципа “не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”. Не осъзнават, че целта на изборите е да има редовен кабинет, а депутатите да работят в полза на народа, както са се заклели при встъпването си в пленарната зала.

А какво да кажем за разходите за провеждането на толкова много избори. Само от 2021 година до днес са похарчени повече от един милиард лева на данъкоплатците.

Непродуктивна е и мантрата “Пеевски”. Той е обявен за главен виновник за всички случили се и бъдещи беди през последните години на безвремие. От зората на демокрацията Ахмед Доган и ДПС бяха използвани за създаване на етническо противопоставяне. Днес, макар и не толкова явно започва да се развява заплахата “какво би станало, ако на следващите избори движението стане първа политическа сила?” 

Нека кажем направо – това ще гарантира преди всичко проевропейската и пронатовска ориентация на страната. Не че и сега не са гаранти, както се вижда от последователната подкрепа на Евросъюза и Алианса

Всъщност, търсенето на враг не е новина, това показва опит за оцеляване на партийната върхушка в другите партии, разтърсени от недоволството на техните избиратели. Първо, те не разбират, че промяната трябва да настъпи с прочистването на собствените редици от провалилите се. И второ, изобщо не схващат, че не рушенето и ваденето на “скелети от гардероба”, а подкрепата и участиeто в едно експертно правителство ще е далеч по-добре за тях. ДПС не им е виновно, че пиха кафе в скута на лидера им, а техният министър-председател нима е забравил как се молеше на Пеевски и бягаше от обкръжилите Министерския съвет миньори от “Мариците”. А днес са извадили кофата с катрана. Това политическо поведение води единствено към тяхната забрава.

Разбира се, все още не е късно да има редовно правителство. Успокоението на новите депутати, че си има служебно, а и те са си в парламента (най-малко докато Конституционният съд не се произнесе дали промените в основния закон са несъстоятелни) и ще могат до следващите избори да въртят игричките си, е измамно. Не за друго, а защото персоналните последствия за тях ще са непоправими. Парадоксът е, че до такава степен са обсебени от собствените си бесове, че проглеждането към реалността е невъзможно. 

Рушенето на държавността ще продължи, независимо от сметките, че това би било добре за един нов месия, за какъвто се говори достатъчно дълго и се споменава президента като такъв, че вероятно и той самият да разбира, че това ще е поредната динена кора, на която ще го подхлъзнат всички по един или друг начин отхвърлени, но разчитащи той да ги върне в играта.

Така че най-доброто решение е смиряването и търсенето на обединение в името на добруването на хората. Всички други сметки ще излязат криви, както се вижда от поредицата неуспешни опити за управление. В народопсихологията ни има многобройни случаи на прекалена, дори продължителна робска търпимост, но в крайна сметка, хитреците са свършвали винаги като бирникът в блатото от небезизвестния разказ на Елин Пелин. Днес дори няма нужда от Андрешко, който да вкара каруцата в блатото. Днешните политици сами са тръгнали към него.

СЪСТАВЯНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВО БЕЗ ШИКАЛКАВЕНЕ

Лесно е да се даде заявка с леко ултимативен тон, че ГЕРБ-СДС са готови да преговарят за съставянето кабинет,  ако не им се оспорва премиерския пост и министрите на външните работи и на отбраната.

Но има няколко нелицеприятни новини от изборния резултат, с които победителите трябва да се съобразяват.

Първата е, че веднъж проиграният номер с преговорен екип, (с който беше провалена “сглобката” и пратени на избори ППДБ), иронизиран като “контактьорки” от лидера на “Величие” и отказан, може да спъне преговорите. 

Втората новина е, че пропутинските “Възраждане”, БСП и “Величие” имат повече на брой депутати от победителите. 

Третата следва от втората - засилващият  се агресивен тон на президента, подсилен от разширяващата се ниша за недоволни българи, търсещи силната ръка, допълнително налива масло в огъня. 

Нека подчертаем, че ГЕРБ-СДС загубиха близо 100000 от избирателите си. Евентуланият им провал да съставят правителство и отиването на нови избори може да застраши пряко проевропейското и проатлантическо бъдеще на страната. 

 На този фон най-малко знечение имат “реваншистките” амбиции на разпадащите се ППДБ. Опитите да бъдат реанимирани  като говорители на Алианса е отдавна пробита опорка. Особено смешни са воплите на техните адепти, че ГЕРБ-СДС задкулисно ги молел да влязат в управлението. Може конспиративно да се разчита на повратливостта лидера на ГЕРБ-СДС. Но алчността и желанието на някои шарлатани от ПП да ползват облагите на властта като за последно, може да доведе до бруталното им отстраняване от своите. Така че от прагматична гледна точка едва ли някой ще се върже да реанимира едно фалирало търговско дружество, каквото всъщност бяха ППДБ 

Затова нека се върнем към възможностите на победителите. 

Нашите съюзници искат не само да сме лоялен член на НАТО, да отстояваме демократичните принципи, но и да сме ярък противник на Москва. Колкото и да е изчистил образа си чрез “сглобката”, действията на Борисов се следят внимателно, не толкова заради висящите обвинения в корупция, а най-вече заради участието му в руските енергийни проекти, заобиколили Украйна и улеснили московската агресия.

В момента, с убедителното си представяне на изборите, основният гарант за геополитическата ориентация на страната ни това е ДПС, които със своите непостигани досега 47 депутати и втора позиция като изборен резултат, се превърнаха в незаобиколим фактор. Движението не се притеснява от нови избори наесен, най-малкото заради неразгърнатия потенциал от близо 100 хиляди гласа – 50000 от отишлите да “берат череши” в съседна Гърция, както се пошегува многозначително един от анализаторите и още 50000 хиляди от чужбина, които не бяха добре организирани за приключилите избори.

Шансът обаче не е в новите избори, а в умението да бъде съставено правителство, което да не създава проблеми, а да решава затлачените през трите години на несигурност задачи и европроекти. Един добър пример е служебният кабинет на Димитър Главчев. За пръв път ги нямаше дежурните следизборни скандали, правителството даде ход на детската болница, полетя с пациенти медицинския хеликоптер, страната ни бе добре представена на международни форуми. Друг подобен кабинет би бил да се представят експерти от неосъществилия се кабинет на хирурга Николай Габровски. В още един неслучил се кабинет на ИТН имаше качествени предложения за министри като на Ради Найденов и Гроздан Караджов. Има фигури от царските правителства като Николай Василев, които съсипаха от критики заробващата икономическа политика на Асен Василев. Но нека не ги изброяваме всички – листата с доказали се специалисти е дълга. Тя може да донесе гражданска подкрепа дори от партии като Синя България, които не влязоха в парламента, както и от отделни депутати на други формации, влезли в парламента. 

Важно е обаче това правителство да е с осигурено трайно мнозинство в парламента.

Казано в прав текст – да не се разчита на започналия разпад на ППДБ и евентуално на други формации, от които могат излязат независими депутати 

Освен пронатовската и проевропейска ориентация на правителството, най-същественото е лицата на министрите, начело с премиера да будят доверие в обществото. И с действияята си да демонстрират загриженост за живота на нашите сънародници.

Очаквано, още от сега дежурните прогностици се опитват да създадат нови интриги, за да прикрият провала си на изборите, че не можаха да “хванат” влизането на “Величие” в парламента. Но врявата, особено идващата от лагера на провалилите се жълтопаветници, едва ли ще трогне тези, които им дадоха възможност “сглобката” да бъде спасена. Но, както във всичко останало, безмерната им алчност, себелюбие и пренебрежение към тези, които им гласуваха доверие, ги провали. 

Не на последно място нека предупредим, че шикалкавенето и бавенето на топката

не е полезно за тези, които имат намерение да управляват. Колкото по-бързо бъде представено приемливо за обществото правителство, толкова по-лесно ще е сътрудничеството на подкрепящите го партии в парламента. Ясно е, че Шенген и Еврозоната са ключови приоритети. Но всичко, което парламентарно спъваше затлачените милиарди по Плана за възстановяване и развитие, трябва да бъде ударно прието.

Започналото съвместно разминиране на Черно море от Турция, Румъния и България трябва да бъде продължено с гарантирането на търговския морски път. Всъщност тези действия, заедно с разширяването на газовите връзки, са част от сигурността на Балканите.

Изобщо не трябва да се дава възможност да се твърди, че управляващите правят сметки с евентуалното връщане на Тръмп на власт през есента в САЩ и очаквано преориентиране, ако има смяна на геополитическия курс. Единствено защитата на националния интерес и вслушването в гласа на хората би следвало да е в центъра на вниманието на правителството. Няма как получавайки лоши медицински услуги, возейки се на раздрънкани влакове, притискане на земеделските производители с бавенето на евросредства, оставянето на работодателските организации да разиграват всички, грешният път на съдебна реформа действаща на принципа “стани, за да седна”, да бъдат оставени и не бъдат реформирани с енергични действия на новото правителство. Има отворен времеви прозорец за успешни действия и той не бива да се пропуска.