Общо показвания

петък, 24 юни 2022 г.

ГРИЖА ГИ Е САМО ЗА СЕБЕ СИ!

Случи се това, от което се опасяваха пенсионерите. Гръмко обещаваната през последните месеци добавка от 60 лв към пенсиите от 1 юли отпада засега. Реално увеличението ще е с 6,1%. Вместо 467 лв.минимална пенсия, тя ще е 392,57 лв. Депутати уверяват, че в рамките на юли, като второ плащане или най-късно през август, ще получат финалното увеличение, което ще приеме в крайна сметка Народното събрание. До края на месеца имало възможност актуализацията на бюджета на ДОО и на държавния бюджет да се приеме. От НОИ увериха, че шестте процента ще бъдат получени, но поради забавянето от страна на парламентаристите, технически все още неприетата нова добавка ще бъде получена по-късно.

Последваха, разбира се взаимни обвинения за провалени две заседания в пленарната зала поради липса на кворум. Несъмнено – политическо надцакване. Излиза, че партийният интерес и подготвяното ново раздаване на картите са по важни от парите за пенсионерите. Които иначе винаги са удобната популистка дъвка. Всъщност видя се, че избраниците на народа не ги е грижа. Нескопосното успокоение, че парите няма да се загубят и ще бъдат получени е дори нагло. Защото докато те дойдат, инфлацията вече ще ги е изяла. Както например ще стане с широко прокламираната отстъпка от 25 стотинки на литър бензин. Когато тя влезе в действие, горивото вече се е увеличило с близо 1 лев.

Истината е, че има разумни гласове, които предупреждаваха, че пенсионната система трябва да се реформира. Има дългогодишни депутати, някои от тях са били министри. Но все нещо пречи да се направят необходимите реформи. А се работи на парче – някой някъде нещо си решил и го налага дори силово в пленарната зала. Разбира се, че парите, с които разполага държавата са от значение. Но защо всеки път, когато гръмко се подхвърля някакво увеличение, трябва пенсионерите да бъдат прицел на жлъчни нападки, че живеели на гърба на работещите, че имало много други граждани, за които държавата трябвало също да се погрижи.

За да спре това противопоставяне, трябва в оставащите дни на този парламент избраниците на народа да приемат актуализацията на бюджета. Известни са предложенията за разходи и в другите сфери на социалния живот. Има различия между предложенията на отделните политически сили. В тях също има популизъм, но поне вече са публично известни и трябва да бъдат гласувани в залата. Факт е, че има ново мнозинство. И ако досега можеше да има спекулации, сега всички би следвало да бъдат по-внимателни. Но най-вече не трябва да вържат ръцете на очакваното служебно правителство. 

Нека предупредим обаче – ако се отнесат и с другите бъдещи разходи по същия начин както с увеличението на пенсиите, може да се стигне до колапс, който да застраши политическата система. Сигурни сме, че има и такива сценарии. Отварянето на пътя на Северна Македония и Албания към еврочленството показа, че може да има разбирателство в парламента. Така че разумът трябва да надделее и най-вече да се действа максимално бързо и отговорно към избирателите. А що се отнася до излъганите надежди, изборите ще са правилният и демократичен път. Евентуалните опити за съставяне на ново правителство излишно ще засилят противопоставянето и със сигурност ще са в ущърб на гражданите. Вижте по-малко

четвъртък, 23 юни 2022 г.

НА ИЗБОРИ С НОВА ПЕСЕН, ИЛИ...

Когато някой казва: "Не е въпрос на пари, а въпрос на принципи", няма съмнение – за пари е, твърди народният опит. Първият загубен вот на недоверие от управляващи в най-новата ни история бе нагледна илюстрация как иначе умеещите да печелят пари млади бизнесмени могат да загубят дадената им от избирателите възможност да управляват държавата. Заради политическа неопитност – непознаване на натрапения посттоталитаризъм, на задкулисните механизми и най-вече заради робуването на натрапените от него мантри, целящи да отклонят търсещите промяна на този модел в битка с вятърни мелници. 

По време на управлението на Царя, особено популярни бяха “училищата за политика”. През тях преминаха почти всички млади, неопитни, но също така ентусиазирани да управляват депутати от неговата партия. И първото важно правило, което трябваше да запомнят бе, че трябва се научат да водят диалог с всички – не само с партньорите си, но и с политическите си противници. Когато през миналата година, не само протестиращите, но и всички видяха размахания юмрук и последвалите “изчегъртвания” по време на служебните правителства, стана ясно, че задкулисието насочва народното недоволство в удобната за него посока и ще станем свидетели на поредица от предизвестени провали.

Сега, когато за вече бившите управляващи предстои поправителен изпит, на тях почна да им светва, че партиите, които ги свалиха, се представляват от хиляди избиратели, които са им дали своя глас - и най-малко заради това те трябва да бъдат уважавани. Отстранените все още не си дават сметка, че отстранилите ги лидери нямаше да се задържат толкова дълго на политическата сцена, ако задкулисието не ги подкрепяше, а и те самите не лавираха и не му угаждаха. Няма да припомняме как избрани “с малко, но завинаги” бързо се сгромолясваха след инсценирани “Боянски ливади”, как премиери и президенти се срещаха с “генерали” в техните офиси, кой и как се обогати от криминалната привотизация, как морската ни рафинерия бе продадена, уж по липса на други кандидати, а и съвсем наскоро бе построена с наши пари газова тръба, която да засилва чужда зависимост в ЕС.

Няма да коментираме, че по време на прехода повечето монтирани върху крилете на народното недоволство са били бушони, които трябваше да пазят и продължат да обогатяват задкулисието. а в момента, в който решат да се еманципират и освободят от него, да изгорят. Животът обаче си тече и днес повечето от манипулаторите на прехода вече не са между живите. Но се появиха техни имитатори, които в момента водят битка за тяхното наследство. В повечето случаи – доста нескопосно. Затова действащите политици имат шанс да ни освободят от натрапения мутренски капитализъм. Но това може да стане само в диалог, а не в битка “стани за да седна”. И разбира се – в последователно и безкомпромисно отстояване на демократичните принципи.

Нека припомним и още нещо – въпреки постоталитарния модел на прехода, наши политици в решителни моменти са действали безкомпромисно – опазиха етническия мир, спряха руските самолети в косовската криза, водиха безкомпромисно битка за падането на визите, за приемането на страната ни в НАТО и ЕС. 

Лидерите на “промяната” също имаха своя шанс – но проявиха удивително малодушие и позорно съглашателство: и за оръжието за Украйна, и за Македония. Това е техният най-голям провал, за който могат да винят само себе си. Затова, ако не искат да останат в историята само с него, трябва в подготовката за неизбежните вече нови избори, да спрат битката с вятърните мелници от измислени и натрапени мантри, да не прикриват личната си изгода зад тях и започнат да служат на народа си, не само на “умнокрасивите”. Същото се отнася и за тези, които получиха бърз реванш, но имат зад гърба си тежко наследство, което не могат да променят с формулата “пременил се Илия, погледнал се - пак в тия”... Нито едните, нито другите ще се задържат дълго, ако не сменят не само начина на говорене, но и приведат начина си на действие според правилата на свободния свят.





петък, 17 юни 2022 г.

СЯНКАТА НА “БЕЛИЯ АВТОБУС”

Девет години след онази бурна нощ на 23 юли 2013 г., когато депутати бяха с часове в един бял автобус, опитващ се да ги измъкне от протестиращите, сцените на саморазправа с избраници на народа от недоволни граждани и блокирането им до среднощ в парламента, се повтарят. Възможно е безобидното засега поливане с вода, замеряне с празни бутилки от минерална вода и кенчета от бира да приеме по-драстични и опасни за здравето форми. В пленарната зала също е напечено, засега депутати само се побутват едни други, но нервите им очевидно не издържат.

От гледна точка на сегашните управляващи прекъсването на кранчетата за обогатяване и разкриването на далавери по време на десетгодишното управление на ГЕРБ са причина за вота на недоверие. Но другата гледна точка никак не е маловажна – съмнителната липса на управленска програма, интересите на задкулисния приятелски кръг и драстичният конфликт на интереси в правителството. Няма да коментираме скритата мина “Има такъв народ”. Избухването и на практика е самоубийство за тях. И ако са се надявали на евентуалното съставяне на ново правителство в по-широк формат в този парламент, това вече изглежда невъзможно. Дори да е с краткосрочна формула около определени задачи, няма как да стане, защото липсва диалогичност.

По-интересно е, ако все пак бъдат намерени 121 депутати, това ще спаси ли коалицията. И за колко време ще е, при тази все по-напрегната обстановка – на натиск от улицата и вътре в самия парламент. От сега се вижда, че по-добрият вариант е отиването на избори. Но дотогава, би следвало да се гласува актуализацията на бюджета и да се направи опит за приемането на онези 22 промени в закони, за да могат да се получат милиардите от европлана за възстановяване и развитие. За съжаление, обсебените от вражда помежду си, може да “забравят” за хорските нужди. 

Всъщност, зад малко комичните взаимни обвинения кои са мафията и кои са борците срещу нея, обвити с популистка загриженост кам тези, които са ги избрали, се крие единствено желанието за оставане на “софрата” от управляващите и по-бързото намърдване на тяхно място от опозицията. Видя се, че не Македония е ябълката на раздора, а получаването и усвояването на милиарди лева. Лекотата, с която могат да се намерят, демонстрирана от все още управляващите, е толкова примамлива, че престъпното самозабравяне в стремежа на всички към тях, може да доведе до неподозирани беди. А оставянето на улицата да реши проблемите на управлението, няма да е полезно нито за почувствалите се на нейните криле като мимолетни победители, нито за обруганите от нея, но най-вече ще е в ущърб за участниците в протестите, които за пореден път ще бъдат излъгани. От фарсовото повтаряне на историята с “белия автобус” все някой ще спечели, но големият губещ ще са всички, които очакват държавата ни да се развива според нормите на демократичния свят.

понеделник, 13 юни 2022 г.

БЪРЗИ ИЗБОРИ ИЛИ РАБОТЕЩО НАРОДНО СЪБРАНИЕ?

Трудно е да се повярва, че след напускането на ИТН, управляващата коалиция, макар и тройна ще спаси кабинета. По-съществените въпроси са дали да се актуализира бюджетът и как да не бъдат загубени милиардите по европлана за възстановяване и развитие. Има доста сценарии – предимно задкулисни, но видимите засега са три. Според първия с вот на недоверие до няколко седмици се сваля правителството и се тръгва към нови избори. Те, най-вероятно, могат да се проведат през октомври, ноември. Прогнозата, че пак няма да има убедителни победители, не предвещава бързо съставяне на правителство и опасността да бъде бламиран европлана и парите да не дойдат, е плашеща. Другият сценарии - кабинет тип “Беров”, с времеви хоризонт на действие, за който намекнаха от ИТН, засега няма видима поддръжка от двете решаващи за подкрепата опозиционни партии – ГЕРБ и ДПС. Те си служат предимно с изборна реторика. Но при тях всичко е предпоследно, така че тази възможност не се изключва.

Третата възможност, която неофициално се обсъжда и която стана актуална, заради твърде дългото безвремие на служебни кабинети през миналата година, е чрез промяна на конституцията да остане възможността народното събрание да работи, както и да се промени или премахне статута на назначаваните от президента временни правителства. Няма да коментираме, кое е накарало този преход между властите да се осъществява по този начин, още повече, че той не е характерен за развитите демокрации, а днес си е архаичен и вече спъващ развитието. Моментната ситуация е такава, че в парламента може да се събере мнозинство от две трети за промяната на конституцията в тази част.
Няма да коментираме и дали с един такъв ход няма да се ощетят правомощия на президента, но е факт, че близо две години политически живот бяха загубени в резултат на неперспективни назначения в служебните кабинети и лансиране на политически хомункулуси. А “ни риба, ни рак” позицията ни по отношение на подкрепата ни за Украйна и последвалите подигравки за “страхливите българи” от страна Русия, вероятно ще накара партньорите ни от НАТО да предприемат действия за укрепването на позициите си в страната ни.
Истината е, че това, от което има нужда страната ни е работещо народно събрание. А как ще бъде конструирано едно ново правителство е въпрос на преговори. Крайното решение е в ръцете на избраниците на народа. Със сигурност това не може да стане с еднолични решения. Авторитаризмът беше последната сламка на криминалния преход. Вижда се, че реанимирането му води до безпътица и най-вероятно партиите, които го афишират, ще бъдат обречени на маргинализиране в следващия парламент. Сега обаче по-същественото е в сложната политическа и икономическа обстановка, страната ни да има сигурност. А това е, което очакват тези, които дават гласа си за тях.

четвъртък, 9 юни 2022 г.

ВСИЧКИ ИСКАТ ДА СА НА СОФРАТА

Келепирът от властта замъглява съзнанието на политиците и те бързо забравят, че са избрани за да служат полза роду. Властта се услади и на бившите управляващи, и на служебния кабинет, а сегашните достигнаха неподозирани висоти. Но кулата от пари задави коалицията. Оказа се, че са сламени тигри, които не могат да поделят плячката и затова ще си отидат. За радост на опозицията, която е готова да се настани на софрата. Милиардите евро от Брюксел, а и тези, които с лека ръка се взимат като заеми, ги привличат така, че едва ли ще изпуснат възможността да съставят правителство още с мандата на това народно събрание.

Има още една лоша новина за сегашните управляващи. Тя е, че и четирите партии ще се сгромолясат на следващите избори, а някои от тях може и да не влязат в парламента. Най-вероятно това ще е ИТН, която плаши с авторитарните си маниери, провали съставяне на правителство миналата година, а сега е на път да свали това, в което участва. И то във време на война, която ясно показва до какво води авторитарния стил на управление. Освен това само 33% от българите искат нови избори, докато 55% държат да има стабилно управление. А това означава, че ако се стигне до избори, избирателите ще накажат тези, които са ги подвели. 

Въпреки удара под кръста, от Партията на промяната дадоха заявка, че ще продължат да управляват. Засега е сигурно, че ще е най-малко до приемането на актуализацията на бюджета – две до три седмици дебати. През това време парламентарно представените партии ще редят пъзела. Най-зле при новато раздаване изглеждат от ПП, те се постараха да отрежат всички мостове – с ареста на лидера на ГЕРБ, със заплахите към ДПС и сегашната свада с ИТН. Позицията на ГЕРБ засега може образно да се определи с казаното по повод на случващото се от бившия премиер: нямах ток, нищо не знам. От движението поискаха лидерите на ПП да бъдат “изметени”, но едва ли ще са инициаторите за това. “Демократична България” и БСП веднъж вече загърбиха идеологическите различия, така че пред неясното бъдеще едва ли ще се поколебаят да участват в друго редене на картите. В играта може да бъде включено и “Възраждане”, въпреки свързването на партията с руските интереси у нас.

Не на последно място трябва да се отбележи, че вече е обявено името на новия американски посланик у нас, а преди два дни бе сменена юридическата съветничка към посолството, която близо година помагаше на страната ни в борбата с корупцията. Не е трудно да се предположи, че ще се търси друг подход у нас при решаването на техните стратегически интереси като съюзник и партньор на страната ни. Поляризацията у нас по линията на русофоби и русофили, неадекватните изказвания и политически решения едва ли са приемливи за страна член на НАТО и Европейския съюз.

Изводите от случващото през последните дни не са лицеприятни, но не са неочаквани. Предизвестеният провал се дължи на нескопосния стремеж да бъдат изчегъртани бившите управляващи, на липсата на сговорчивост, но най-вече на елементарна оценка как да бъдат постигнати целите им при ограничени от прокуратурата възможности за бързо действие. Скоро ще се види и дали сянката на едноличното управление, която периодически се вади от нафталина, чрез предложения за конституционни промени, ще започне да ни се натрапва отново като римейк на миналата година или ще станем свидетели на кабинет тип “Беров”, докато не се подготвят и промотират поредните спасители, които да излъжат отново избирателите.


неделя, 29 май 2022 г.

ИГРА НА КОТКА И МИШКА С БЕЖАНЦИ

Не само репортерите, но и управляващите останаха изненадани от лошия старт на тържествено прокламираното преместване на бежанците от хотелите на морето. То не бяха репортажи за прекрасните условия на базите, показване на влакови композиции, интервюта с управители, организатори и с благодарни, вече намиращи се там украинци, включително и съобщения колко милиона са заделени за това. И накрая, каква изненада - към двете бази в Паничище и Рибарица, от Варна, почти всички от записалите, се отказаха, та се наложи да се откачат вагони, а от Бургас на влака се качиха само 50 бежанци.

Всъщност, случилото се е провал, който показва, че устройването на бежанците не е само логистичен проблем и усвояване на европари. А и набелязаните за разселване украинци не искат да бъдат третирани само като курортисти, пребиваващи временно. Те много бързо разбраха, че около двете бази няма изградена инфраструктура – нито за работа, нито свързани с нея магазини, аптеки, болнични пунктове. И никакъв социален живот, освен помежду си. Не е сигурно, че и пенсионерите биха издържали в тях дълго време.

Изобщо няма да коментираме прочутото “българско гостоприемство”, нито разрастващата се кампания срещу “претенциозните” и “нежелаещи” да работят имигранти, нито кирките, забити по скъпите украински автомобили. Само ще отбележим, че в европейски страни като Германия, украинците, притежаващи автомобили за над 6000 евро, не получават нито подслон, нито помощи. Но за останалите системата за житейско устройване работи безотказно, като първо се започва с интегрирането на децата в детски градини и училища.

Фактът, че вече повече украинци напускат страната ни, отколко влизат, показва, че те не искат да играят на “котка и мишка” с нашите институции. Петнадесет лева са спане и храна на ден си е подигравка. Не може лекарка гинеколог досега да не бъде устроена в някоя от многобройните болници, в които липсва персонал, а да бъде пращана да бере рози. Само защото дипломата и все още не е приравнена. Трябваше досега да бъде променено законодателството ни, така че да може да се сключват договори с имащите необходими за страната ни професии, че ще останат да работят минимум пет години, след официалното приравняване на дипломите им. 

Но да не навлизаме във всички подробности, сякаш не сме се срещали с чиновническо бездушие и липса на адекватни действия. Нека не се заблуждаваме, ясно е че ставаме свидетели на поредната политическа дъвка, зад която се крият воюващи за трапезата на властта добре облажили се през годините. Ужасно е, разбира се, украинците да предпочетат да се върнат по родните места, подлагайки на риск живота си. Но също така е сигурно, че тези, които се вълнуват от тази трагедия у нас са малцинство. Народът добре го е казал: на чужд гръб сто тояги са малко. Въпросът е кога ние ще се събудим, че да избираме управленци, които да се равняват и имат духа на първопроходците, запазили и обединили българската нация в много по-тежки времена.  

сряда, 25 май 2022 г.

ЩЕ СТАНЕ ЛИ 24 МАЙ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!?

Предложение на парламентарната група на ГЕРБ националният ни празник да е на 24 май, а не на 3 март със сигурност ще разбуни духовете. Но няма да е изненада. С години наблюдаваме все по-масово и ентусиазирано празнуване на деня на Кирил и Методий. И едва ли има друг по-значим ден от празника на духовността и религиозното преклонение пред буквите. 

Нека припомним, че този ден е почит към делото на цар Борис Първи-Покръстител, обединил българите чрез християнскпата религия и азбуката на братята Кирил и Методий. И проправил пътя на неговия син Симеон Велики да затвърди усилията му в Златния век на българската държава. 24 май е празникът на моралното и гражданско самочувствие и заради верската търпимост при сливането на различните култури през вековете. Той е общ за всички и се приема без политически условности. От празник на децата, техните учители и родители, на родната просвета и култура всъщност се извисява до празник на непобедимия дух на нашата нация.

Заради канонизирането на братята просветители като светци и символи на църковните борби за идентичност през вековете, е добре Светият синод да бъде един от инициаторите на тази идея. Ще припомним още, че 1155 години след братята Кирил и Методий, на 3 април 2022, в папската базилика Санта Мария Маджоре бе водена литургия на български език от Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейския митрополит Антоний. Точно тук папа Адриан Втори освещава богослужебните книги, преведени от светите равноапостолни братя. Редовни са и богослуженията, посветени на братята писменотворци, които се извършват в Рим в навечерието на този празник. Така че подкрепата от страна на висшия клир, ще е благословена.

Има разбира се и политически причини за намирането на друга дата за общонационален празник. Трябва ли всеки път, когато дойде Трети март, вместо да се радваме, да вгорчаваме празника с политически интриги, дрязги между русофили и русофоби, а отвън да ни размахват пръст, че не сме достатъчно благодарни. Инвазията в Украйна само засили тази поляризация до такава степен, че се припомни колко дългогодишна е тази вътрешна битка. И как след разгрома на руската армия от българската през 1916 г, капитулацията на Русия е трябвало да бъде подписана точно на 3 март по настояване на тогаващния български премиер д-р Васил Радославов, за да унижи нашите русофили. Време е на това противопоставяне да се сложи край. И да се направи крачка към помирението

Всъщност,  24 май е  празник, който недвусмислено демонстрира единението на нашата нация. Той е ден на раждане, умиране и възраждане на устоялата и утвърдила се през вековете българска общност. Дала и даваща своя принос към европейските културни ценности. Няма по-добър празник, който да ни вдъхновява за добруването на страната. И едва ли има някой, особено политик, от когото зависи това да се случи, да не вярва в химна на Михайловски:

„Върви, народе възродени, към светли бъднини върви!”.