ФАЛШИВАТА ПЕСЕН НА АГЕНТ “САВА” „СЕРГЕЙ” И „АНГЕЛОВ“ ОТ ДС

През целия Преход Доган разбираше справедливостта не като полза за избирателите, а като лично обогатяване

В неадекватно към днешната реалност обръщение, известният с агентурните имена “Ангелов”, “Сергей” и “Сава” детрониран бивш лидер на ДПС Ахмед Доган нескопосано подстрекава към етнически междуособици. 

В духа на първите години на демокрацията, когато с помощта на кукловодите на Прехода Доган беше назначен за лидер и днес той изважда етническата карта от мухъла на времето. “Поставя се под въпрос единството на нацията, да не говорим за заедността на гражданите като съпричастност в появилата се на хоризонта обща беда за всички”, фалшиво се опитва да разиграе римейк на онези времена. 

Нека припомним обаче - тогавашната цел беше всеки опит за демократично управление да бъде неутрализиран с помощта на така наречения балансьор. С негова помощ бяха свалени всички правителства на СДС, в страната се възцариха идеални условия за създаването на върхушката от дерибеи, начело с техния лидер. И след 35 годишен диктат, особено в малцинствените райони, Доган говори че “правосъдието трябва да произвежда Справедливост” и че било “очевидно е, че тази основополагаща ценност на европейската цивилизация е в голям дефицит”, а “вярата ни в справедливостта е фундаментът на държавността”.

Ще употребим неговия любим израз:“Късно е либе за китка!”.

Може ли някой да повярва на бившия агент на ДС, след като справедливостта през целия Криминален преход се разбираше от него не като полза за избирателите, а като лично обогатяване чрез мракобесните методи на дерибейската върхушка? 

И когато само за година, особено в малцинствените райони, всички започнаха да виждат какво значи грижа за хората, когато в тях се изсипаха милиони инвестиции, а прокудените деца на истинските борци за права и свободи, започнаха да се връщат в страната, евтиният номер с мятането на заклинания от болната на здравата глава няма как да мине. 

Ако е на място, прокуратурата би следвало да се самосезира след последния опит за етническо противопоставяне, направен от обръщението му. А изводът, който преди всичко трябва ние да си направим е как трябва да се постъпи днес, за да се заличи един не по-малко мрачен от Възродителния процес период на 35 годишно потъпкване на електората на ДПС - държането му в крайна бедност, превръщане на потомците в гастарбайтери и противопоставяне на националистическа основа на едни български граждани срещу други. 

Възобновяването на делото за Възродителния процес е добро начало, но този път трябва да бъде разследвана и ролята на ДС, като бъдат разпитани не само жертвите, но и сътрудниците на бившите тайни служби. И не само разследвани, но и осъдени, заради многобройните престъпления, които са извършили помагайки на тоталитарната власт да осъществи репресиите.

Следваща стъпка би трябвало да е приемането на Закон за лустрацията по подобие на германския закон, с който бе отстранена бившата тайна служба ЩАЗИ от домогване до публична власт. Днес лустрацията може да се осъществи и така да се приключи с Прехода, който доскоро се наричаше криминален, но вече може да се определи и като престъпен. И с прочистването на политическата власт от зависимостите да се върне нормалността и държавата ни тръгне по път, по който отдавна вървят други бивши социалистически страни.

КРИМИНАЛНИЯТ ПРЕХОД ЩЕ ПРИКЛЮЧИ С ЛУСТРАЦИЯ НА АГЕНТИТЕ НА ДС

Ахмед Доган може да е най-известният политик сред тях

Ако трябва накратко да се характеризира поведението на Ахмед Доган – то е на моменти импулсивно - поради това е непредвидимо и с опасни последствия. 

Въпреки че през годините на сътрудничеството си с ДС, той е демонстрирал преданност до такава степен, че е смятал водещите офицери за негови истински родители и наставници. 

Но това е било до един момент, преди влизането му в затвора, когато Първо главно управление започва да се съмнява в неговата лоялност.

Всъщност, предизвикващият голям интерес днес житейски път на Доган като агент на ДС от 10 тома, надхвърлящи 1800 страници само доказва в мрачна степен и обратен знак изгражданият с години мит. Но и от публичното му поведение като политик след 10 ноември личи тази нестабилност, която ДС разкрива, а по-късно се възползва от нея по време на прехода.

Първите сведения под псевдонима „Ангелов“ след вербуването на Ахмед Исмаилов Ахмедов (това името на Доган по паспорт по това време) от ВКР през август 1974 г., са от период когато e войник в поделението 2570 на ГУСВ в Мътница, Шуменско. Те са написани интелигентно – с точен език в описание на детайлите и образно представяне на обектите за следене. Това не само впечатлява водещите му офицери, но и ги кара незабавно да организират мероприятия за париране на дейността на вражеските обекти. 

Сведенията му са за проявите на турски национализъм. Те съвпадат по време с инвазията на Турция в Кипър. Старите войници са издевателствали на младите, карайки ги да се кълнат, че ще отидат да се бият на страната на турците срещу „гяурите“ гърци. Има сведения за прояви на студенти етнически турци, които разпространявали книги на турски език, открито споделяли намеренията си да избягат в съседната ни страна, както и за развято турско знаме в Шумен по време на националния ни празник, което се оказва слух, но предизвикал ентусиазъм в националистическа посока след войниците в строителното поделение. Агент „Ангелов“ се представя толкова добре, че началникът на отделението на ВКР констатира, че е „с възможности и перспектива да работи по турска линия”. Тази оценка идва след по-малко от година агентурна дейност на Доган. Този негов период приключва с уволнението му от строителните войски през януари 1976 г. след което е прехвърлен в „Разузнавателния отдел“ във Варна. Там е превербуван със ново агентурен псевдоним „Сергей“ и „Сава“. И до 1979 г ДС му помага в следването му – първоначално в Шуменсксия университет , след година там, го прехвърлят в Софийския университет. Той става стипендиант на Първо главно управление, получава значителни за времето си материални средства. Парадоксално е, че опитът му самостоятелно да кандидатства в СУ завършва с двойка на изпита му по история. 

След прехвърлянето му от ДС в специалността „Философия“ на Софийския университет Доган демонстрира впечатляващи резултати и амбиции да прави докторантура в Ленинград и до 33 години да стане доктор на философските науки, което личи от приложеното факсимиле на документ с обобщения за агента от служители на ДС

В  Първо главно управление имат по различни планове за продължаването на образованието на агента и бъдещото му развитие. Те са като 1. Като нелегал във вражеска страна. 2 като стипендиант в Ислямски университет като се ползват стипендии дадени от Саудитска арабия и Либия, лично от диктатора Кадафи. Целта е след завършването на образованието си да бъде устроен най-вероятно в Турция, но има опции и за западни страни

Интересно е мероприятието, което от морално гледна точка е нечистоплътно, със заиграването с агентката „Дора“ Целта е проиграването на вариант за оженването на агента за жена, която има възможности да се изсели в Турция и агентът да започне съвсем легален на пръв поглед живот. Проиграват се и други възможности – чрез сестра на хазяйката му, която живее във Франция да бъде внедрен там. И хладнокръвни, написани с хербарийна точност взаимоотношения с жена, която се наблюдава, за да му стане евентуална съпруга. Той самият описва с големи подробности различните подходи, с които, казано жаргонно „сваля“ обектите – било само на желание, било с други контролирани и препоръчани от ДС цели.

В досието има много донесения за студенти, преподаватели и учени. Агент „Сава“ е толкова напред в изграждането си, като минава през куп насрещни проверки, няколко провокации с подхвърлени писма, редица подслушвателни мероприятия, че върхушката на разузнавателната ни служба обсъжда различни варианти за внедряване не само в Турция, но и в Берлин и Лондон. 

Емоционалният срив на Доган настъпва след като започва Възродителния процес с поголовна смяна на имената в края на 1984 и началото на 1985 г. Агент „Сава“ не е против смяната на имената, той има редица анализи за това как да бъдат приобщени българските турци. Той обаче изненадва ДС като се обявява против начина на извършването на този процес. При това до такава степен, че ДС започва да губи доверие в него. А той самият се опълчва и започва да организира структури на съпротива.

Според някои изследователи цялата операция с новото поприще на бунтар на Доган, залавянето му, престоят в затвора, гладните му стачки, декларациите изнесени тайно и прочетени на международни форуми било организирано и инсценирано от ДС, за да се създаде ореол на борец за периода след падането на комунизма. 

Дисидентът политически затворник Петър Бояджиев включва в тази версия и КГБ. Според първият проблем за развитието на Доган като разузнавач в средата на 80 г. се оказва невъзможността да усвоява чужди езици, което дразни водещите му офицери. Отношението на ДС става враждебно, когато той посещава турското консулство в Пловдив. Но от Шесто управление го засичат и информират Първо главно - като са мислели, че е изпратен със задача. Междувременно друг агент засича и контакти на Доган с турци от родния му край, които са разпространявали позиви. В крайна сметка, решават да го задържат. Той се изплашва много и още в първите два часа предава една дузина турци от тези за които знае, че са разпространявали позивите, твърди Бояджиев. 

В последвалото сложно следствие се намесват съветниците на КГБ. Оставят го като подсъдим, за да не изгори пред другите и така започва вторият етап на неговата агентурна кариера вече при руснаците. 

Версията е възможно, заради негови връзки и позиции, изразени по време на Прехода. Поведението на самия Доган е до такава степен хлъзгаво, че трудно може да се установи истината.

Тази негова хлъзгавост личи по време на престоя му в Пазарджишкия затвор от където е освободен на 22 декември 1989 г. изблиците на емоционалност и хладнокръвни действия се редуват непрекъснато. Около 70 страници за него се съхраняват в затворническата управа. От тях, за разлика от досието му, което е публично, епизодично виждат бял свят някои сведения.

Има един документ - секретно информационно съобщение на отдел „Затвори” – сектор „Оперативен” ДС от 6 септември 1989 г. до началника на Централно информационно-организационно управление (ЦИОУ) – МВР.  В него се цитира Меди Доганов (така се е казвал по това време) който заявява, че

 ВСИЧКИ ЩЕ ВИДЯТ НА КАКВО Е СПОСОБЕН ТОЙ СЛЕД ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ЗАТВОРА. ЩЯЛ ДА ЗАМИНЕ ЗА ТУРЦИЯ ИЛИ НЯКОЯ ЗАПАДНА СТРАНА И ДА РАБОТИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, ТЪЙ КАТО ИМАЛ ОПИТ ВЪВ ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

Това сведение ясно показва емоционалните нагласи на Доган

След освобождаването му от затвора става съвсем друго. Бързата политическа кариера, която прави, (докато останалите политически борци ги държат чак до лятото на 1990 г а след това поетапно ги принуждават да напуснат страната), показват, че над него е има нов контрол, с който той по една или друга причина се съобразява. Макар че продължава да проявява брутална невъздържаност и като лидер.

Няколко са ключовите емоционални изрази, подчертаващи тази несигурност и непредвидимост в поведението на Доган:

Един от тях е „Депесарският шут” през есента на 1992 г. Той стана една от основните причини за сваляне на правителството на Филип Димитров (СДС). Повечето изследователи приключват заключенията си дотук по една или друга причина. Но истината е по-различна. Доган се чувства комфортно в правителството на СДС, иска то само да бъде коригирано, не да бъде свалено. И дава знаци в тази посока – неговият татарски нюх и хитрост са пресметнали, че в следващо правителство- каквото вече е знаел, че ще има, и няма да се стигне до избори, както са се надявали сините - той няма да има това влияние -  то ще бъде изцяло диктувано от Генералите, кръгът на Любен Гоцев, определящ политиката на Прехода до тяхната смърт. А Доган и партията му са тяхна рожба и той е трябвало да се съобразява с тях. За съжаление, Филип Димитров е бил изцяло под влиянието на Иван Костов, който всъщност го е накарал да поиска вот на доверие за правителството. А Доган е искал той да го отмени, защото в противен случай е трябвало да се съобрази със сценария на манипулаторите и да свали правителството.

В този малко известен исторически епизод ясно си личи двойствеността на Доган

Нека припомним и как в началото на прехода Доган се заканваше да забрани БКП=БСП, но в последствие се превърна в балансьор и партньор на БСП в няколко правителства 

С материалното забогатяване емоциите му стават все по невъздържани: „всяка партия си има обръч от фирми” и не депутатите, а той разпределя „порциите на финансирането в държавата”. 

А когато през 2008 се появяват снимки на неговата луксозна яхта, той е нагло ясен: „Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния... Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам."

ТОЧНО ТУК Е ДОБРЕ ДА ОТБЕЛЕЖИМ ЧЕ АХМЕД ДОГАН ЕДВА ЛИ БИ ДОСТИГНАЛ В ИЗЯВИТЕ СИ ДО ТАКОВА САМОЗАБРАВЯНЕ, АКО НЕГОВОТО ДОСИЕ БЕ РАЗКРИТО

По тази тема над него винаги е имало чадър от неговите създатели: 

преди Десети ноември да бъде тяхно оръжие срещу враговете на Партията и социалистическия строй, а след Десети ноември - инструмент за манипулиране на Прехода.

Има многобройни доказателства, особено през годините, след смъртта на ген. Гоцев и близките му от митичния кръг „Монтерей“, (по името на ресторанта, в който те ежеседмично се събираха), че още първият опит да бъде демитологизиран  Доган е бил пресечен подобаващо, така че да се възцари мълчание по тази тема.

Бившият зам.-директор на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков през 1991 г. заяви, че лидерът на ДПС е работил за Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „Сергей” и „Сава”. Тогава бе първата възможност Доган да си признае или опровергае. Той си замълча. Междувременно полк. Райков осигури достъп на следствието до секретни документи за убийството на писателя на Георги Марков. Стана неудобен за диригентите на започналия преход и заплашен с физическо унищожение беше принуден да напусне България и да остане да живее в чужбина.

По подобен начин, за да не се пречкат по предначертания път на Доган като лидер на ДПС биват натирени и по-известните политически затворници сред българските турци. Първо, тях ги освобождават от затворите чак през лятото на 1990 г. , за да се попречи да се включат партията и оспорват лидерството. Голяма част от тях също напускат България и се установяват в съседна Турция. А тези, които се връщат или остават биват оставени в забрава.

Като агент на ДС Ахмед Доган е разкрит и от няколко комисии, създадени, за да бъдат публично оповестени имената на работилите в полза на режима лица. Официално Доган е оповестен през 1997 г от комисията „Бонев“. През 2001 г. името му присъства и в решенията на комисията „Андреев“.  Не можеше да има обаче публичен достъп до досието му и на останалите оповестени агенти. 

Доган реагира гневно:

„Докато днешните управници ходеха наведени по времето на Живков, сега аз трябва да доказвам, че не съм доносник и предател и че съм създал нелегална организация срещу комунистическия режим под носа на ДС, която няма аналог в Европа", казва той 17 януари 2001 г. 

От днешна гледна точка не е трудно да се забележи какво е излъгал в това си изказване.

Неслучайно през 2002 г. ДПС пък гласува отмяната на закона за досиетата заедно с НДСВ и БСП.

През 2006 г., настъпва нов обрат, изцяло дирижиран от Доган. След поредния скандал с оповестяването на досиета на журналисти от тогавашния вътрешен министър Румен Петков и въпреки предварителните уговорки с партньорите от БСП и НДСВ, да не се ревизира отмяната за достъпа за документите на ДС, Доган лично нарежда на своите да гласуват за приемането на закона, такъв какъвто е и досега. Според очевидци решението му било емоционално: вадели се досиета избирателно, предимно на хора, свързани с движението, затова трябвало да се извадят на всички и те да са публични.

От една страна този емоционален изблик на лидера може да се приеме като демонстрация на сила, че той е човекът който накланя везните в една или друга посока. Но от друга страна -. това е потвърждение на опасните бесове, които Доган носи със себе си. И които тъмни сили, го обземат и биха имали разрушителни последствия. Това са имали предвид и водещите му офицери, които са се усъмнили в неговата лоялност, въпреки неговите много бройни клетви за вярност.

Тази негова ИЗМЕНЧИВОСТ И ПОВРАТЛИВОСТ, стигаща до опасни крайности, трябва да се имат пред вид и днес, особено когато Прокуратурата разследва сведения, в които се твърди, а някои дори са документирани с видеозапис, че той е замесен в подготовката на нечие убийство. 

Все още неразгаданата смърт на неговия сътрудник Ахмед Емин е знак, че в Сараите, които той обитаваше могат да крият и други мрачни тайни.

Опитът за атентат на 9 януари 2013 година по време на VIII Национална конференция на ДПС от Октай Енимехмедов също не е достатъчно изяснен. Според омаловажаваща версия той бил инсцениран. Но фактът, че няколко часа по-късно той лично обявява, че се оттегля от поста си и остава само почетен председател, показва че това вероятно е било вид на озаптяване на Доган от манипулаторите на прехода и вкарването му в „правия път“

Разбира се, публичния достъп до досиетата, може да се приеме и като автогол на Доган, тъй като едва ли щяхме да станем свидетели на такива покъртителни подробности от неговото досие, които водят до напускането на партията на неговия на предан човек и бивш съкилийник  Касим Дал. И най-вече да станем свидетели на осеяните с паталогии перипетии, през които минава Доган от обикновен доносник, през ценен кадър на Първо главно управление, политически затворник и борец за права и свободи, до лидер на партия. Неговото досие ни дава представа, както  за него самия, така и за всичко, което близо 35 години е останало в сянка на добре изградения и пазен мит на едноличен лидер на българските турци.

Но това досие ни дава яснота

как трябва да се постъпи днес, за да се заличи един не по-малко мрачен от Възродителния процес период на 35 годишно потъпкване на електората на движението, държането му в крайна бедност, превръщане на потомците в гастарбайтери и противопоставяне на националистическа основа на едни български граждани срещу други. 

Решението на прокуратурата под натиска на ДПС-Ново начало да 

възобнови разследването по Делото за Възродителния процес, но този път да бъде разследвана и ролята на ДС, като бъдат разпитани не само жертвите, но и сътрудниците на бившите тайни служби. 

И не само разследвани, но и осъдени, заради многобройните престъпления, които са извършили помагайки на тоталитарната власт да осъществи репресиите.

Следваща стъпка би трябвало да е 

приемането на Закон за лустрацията по подобие на германския закон, с който бе отстранена бившата тайна служба ЩАЗИ от домогване до публична власт. 

От зората на демокрацията се правят опити, но те винаги са парирани в зародиш, днес е ясно защо. Но сега това може да се осъществи и така да се приключи с Прехода, който доскоро се наричаше криминален, но вече може да се определи и като престъпен. И с прочистването на политическата власт от зависимостите да се върне нормалността и държавата ни тръгне по път, по който отдавна вървят други бивши социалистически страни.

ИЛХАН КЮЧЮК И КЮТУЦИТЕ ОКОЛО НЕГО ДА ИДАТ ПРИ СКЕЛЕТИТЕ В ГАРДЕРОБА

Илхан Кючюк от подкрепящия Доган кръг от деребеи нагло потвърди че е нарушен закона и Делян Пеевски заедно с още 17 души са противоуставно отстранени от движението. Без да му мигне окото завършилият право Кючук, който е избран наскоро за шеф на правната комисия на Европарламента, декларира, че Доган може да взема решения през главата на Централното оперативно бюро, което не е разписано в устава. Излиза, че грубо е нарушен закона.

Чл.169 а от Наказателния кодекс гласи, че който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участва или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Пояснението на юристи е, че липсата на кворум за провеждане на заседанието на ЦОБ на ДПС е доказателство, че с взетото от присъстващите негови членове решение по незаконен начин се принуждават съмишлениците на Делян Пеевски противно на убежденията им и волята им да напуснат ДПС.

Твърдението на Кючюк по-късно бе потвърдено от Доган, в разпространен запис. И независимо, че още при съобщаването му, бе определено от Пеевски като противозаконно, то продължи да се тиражира от други приближени на принципа на Гьобелсовата пропаганда, че една лъжа казана сто пъти става истина. Деребеите робуват и на носталгията по мита “Доган”, когато открито заявяваше, че той раздава порциите. Този мит отдавна рухна. 

Още преди близо две години движението тръгна по друг път - на война срещу всички, които крадяха порциите и се облагодетелстваха, като в същото време държаха обикновените депесари в бедност и безпросветност. Това време мина, местните общини получиха над 400 млн финансови инжекции, построиха се пътища, отварят се нови работни места, гурбетчиите започнаха да се връщат заради по-добри доходи у нас. Единствените губещи станаха деребеите,  които дотогава управляваха, насаждайки страх със заплахи и. дори издевателства. Но с Новото Начало , местните феодали загубиха властта си, на тяхно място дойдоха млади и енергични кметове и областни управители, които вдъхновиха младите хора, а патилите от Възродителния процес техни родители за първи път разбраха, че животът им няма да е напразен.

Ще кажем направо - и този път деребеите криво са си направили сметката. Ако преди време лакардиите на Кючюк са правели впечатление, защото е евродепутат, съпредседател на либералите, а отскоро и шеф на правната комисия на европарламента, сега този номер не върви. Защото започналото Ново Начало. в движението означава преди всичко да носиш отговорност и думите и постъпките ти да са на висотата на постовете, които заемаш. Оказа се, че Кючюк е точно обратното на това, което като избраник на народа трябва да върши - излязоха факти как се е възползвал за лично обогатяване с европари, дадени за други плащания като евродепут.  Парите са хиляди евро, които той е използвал за имотни и други облаги, и които Европрокуратурата вече разследва. Сега, като поставя Доган над закона, той ще предизвика вниманието и на европарламента, което най-малкото ще го отстрани от шефския пост. А заради далаверите ще бъде отстранен като евродепутат и не само че ще трябва да възстанови присвоените пари, но и най-вероятно ще бъде осъден от европейски съд.

Преди всичко обаче се вижда, че Кючюк е срам за страната ни. И че вместо да представи достойно тези, които са го изпратили, той се е занимавал с кокошкарски далавери. А сега и грубо погазва законите на родината си. Сигурни сме, че престъпното му поведение е разочаровало тези, които са му дали доверието си. Те ще са и тези, които ще накажат  близкия му кръг на предстоящите избори. А морална награда за тях ще бъде, ако Европарламентът изгони и даде на съд Кючюк.

 

Всъщност, защо се учудваме, след като кумирът на деребеите Доган може да открадне 30 млн, които сега панически с прехвърляния на собственост се опитва да заличи. Бившият лидер е служил през годините за удобно прикритие на тяхното деребейство. При това доскоро абсолютно безнаказано, заради чадърът на бившите тайни служби, които организираха и осъществиха мрачния Възродителен процес. Не че не се знаеше, но страхът пречеше доскоро, а и тези, които се опитаха да се опълчат бяха смазани за назидание. Но това е минало. Идва Видовден. Кючюк и другите крадци ще си платят. Доган също няма да избегне съда. 

Така че сегашната пушилка няма да им помогне. Излъганите избиратели ще търсят възмездие за пропиления им живот, а младите не искат да ходят на гурбет, а да работят и получават добри доходи тук. Ясно е, че с наближаването на изборния ден мръсните номера няма да спрат. Но когато има нарушения на законите на страната е редно и органите, които пазят държавността да се заемат и проявят нужната енергичност в разследването без да робуват на някогашни властници. А тези, които са посрамили страната като Кючюк, трябва да са като обеца за ухото на всеки, който се е запътил към Европейските институции. 

ИДВА ЧАСЪТ НА ИСТИНАТА

Ще получат ли мнозинство тези, които се стремят към промяна на евроатлантическия избор!? В момента изглежда, че все още нищо не се променя И вълкът сит, и агнето цяло, е казал народът. Бурята в чаша вода свърши. “Горският” няма да се намесва засега. Въпреки, че самолетът на един от неговите служители кръжа подозрително дълго над Врачанския Балкан преди да се насочи към друга страна. Ще има служебно правителство, датата за изборите е 27 октомври. Егото на президента е задоволено.  Исканията на недоволните политически партии са постигнати. Скритите печалби и тайните договорки, както и конспиративните твърдения за тях няма да спрат. Сега усилията ще се насочат към получаване на максимални изборни резултати. 

Основният извод е, че демократичният процес ще продължи. Спекулациите за необходимост от силна ръка, които се активират след всяко действие на Радев, особено тези, които граничат с противоконституционност, също приключват. 

Но в сянката на обявения от премиера Димитър Главчев призив за “честни избори”, които той лично щял да гарантира, както вече го е правил, стои открит въпросът дали фаворитите за парламентарно представяне, ще се съобразят с него. 

Не, разбира се. 

Този път битката ще е още по-ожесточена и съответно по-отблъскваща избирателите. Там, където партиите са разделени и има брожения в тях, мобилизацията на феновете ще е тази, която може да доведе до известно повишение на избирателната активност. В ДПС и БСП битката ще е люта. Ахмед Доган и Корнелия Нинова няма да се примирят със загубата на лидерски позиции. В коалициите, в които само има напрежение, но разцепление няма, преференциите ще са тези, които ще определят бъдещата тежест на всяка една от партиите. 

В ДПС предимството на лидера Делян Пеевски става все по категорично. Той не е отстъпил нито на крачка, от печелившото поведение на откритост, донесло второто място в последните избори и непостиган досега в историята на движението брой депутати. А изнасянето на факти за корупция и живот в отблъскващ разкош на Доган и деребеите от обкръжението му, на фона на бедния електорат, принуден да аргатува в чужбина, за да издържа близките си, акумулира не само разочарование, но и гняв, който ще развенчае окончателно мита за някогашния “борец за права и свободи”. 

Отсега се вижда, че деребеите от обкръжението му са започнали да се спасяват поединично. Една част се опитва да търси подкрепа чрез вопли до наши и евроинституции. Но как да им повярват като всекидневно се разкриват брутални техни далавери. По-прагматичните от тях вече прехвърлят имоти и авоари в чужбина. Готвят се за бягство. Първи го направи Рамадан Аталай, който изпрати сина си на завет в чужбина. 

В същото време на привържениците на ДПС им светна, че могат да променят живота си. И причина за тяхното дългогодишно крепостничество е, че дижението се оказа продукт на някогашните тайни служби - тези, които участваха активно във Възродителния процес и прокуждането на стотици хиляди техни близки извън пределите на страната. Излезе, че някогашната среща на Доган с техния сатрап Тодор Живков на кафе в дома му, не е била случайна. И последвалата разправа с разкрилите връзките на върхушката на движението с ДС и опитали се да преобразят облика на движението, не е било само от лични амбиции...

Днес новото поколение български турци иска друг живот, но не навън, а в страната, в родните си места. Осигурените от Пеевски 400 милиона лв за развитие на малцинствените райони, видимите резултати, особено в новите пътища и енергичните действия на кметове в услуга на избирателите, са част от въодушевяващите стъпки по новия път, очакван повече от тридесет години.

Интересно е как ще приключи сагата “Корнелия”. Най-вероятният изход е разцеплението да свърши с нейното изключване. Но дали тя ще търси реванш, чрез колаборацията с други партии, все още не е ясно. Никак не сигурна в бъдещето си широката коалиция от повече от двадесет партии. Не за друго, а защото подредбатата на листите ще е мината,  която може отново да ги взриви.

Освен ГЕРБ-СДС и “Възраждане”, досегашните парламентарно представени са с неясно бъдеще. Също така, както е известно, социолозите не можаха да предвидят появата на “Величие”, така и няма да се учудим, ако се появи нова хибридна формация. 

Заради продължилото близо четири години безвремие и боричканията за власт и неразбирателството между прозападно ориентираните партии, най-съществено след обявяването на изборните резултати, ще е дали ще може да се състави стабилно правителство, което да гарантира членството ни в Европейския съюз и в НАТО. Или ще има отново несигурност, а което е по-лошо – възможност за съставяне на правителство, което да ни хвърли в пропутинската евразийска зона на влияние. От сега има тревожни сигнали за това. Първо дойде плашещата заявка на деребеите около Доган, че ще търсят съвместно управление с подкрепата на президента Радев. А сега лидерът на “Възраждане”, заедно с неколцина от обкръжението му, се озоваха на сбирка в Москва. В Левицата отдавна има откровени путинисти и дори разследвани от службите за противодържавна дейност лица. А какво да кажем за повратливостта на нашите политици. Заради запазване на властта те ще са готови на всичко. Набързо ще припомнят как са водили московския сатрап на нощен бар, как са му подарявали кученце и са осигурили загърбването на Украйна чрез тръбите на Южен поток. Не бихме се учудили, ако се окаже, че Пеевски е бил нарочван за зло, заради откровената му прозападна позиция.

Но нека се върнем към реалността. Страната ни е член на ЕС и НАТО, а мнозинството българи са за следвания вече от десетилетия път. Но все пак от популистистките изяви, до възникването на насилия и потъпкване на демократичните принципи не е дълъг пътя. Исторически е известно колко бързо може да бъде извървян. А това не бива да се допуска. 

Първо, тези които забъркаха кашата преди чатири години и размахаха лозунгът за “промяна”, но всъщност се оказа “стани за седна” и заслужено се провалиха, трябва да се освободят от “шарлатаните”, второ, левицата няма как да се обедини със бардака от стари муцуни, които родиха и дълго време подкрепяха загробилата ги Нинова. А ДПС трябва да изпрати при скелетите в гардероба Доган, кохортата му от деребеи да бъде разследвана и наказана заради кражбите, за да може партията да се превърне в общонационална партия, а не както беше досега - етническа на закрепостени в страха и бедността си избиратели. 

И не на последно място, сега след като приключи поредното безвремие и има насрочена дата за избори, трябва да напомним, че почистването на своите авгиеви партийни обори зависи само от тези, които не само са готови, но и могат да го направят. 

Ще припомним още, че демокрациите оцеляват само ако губещите приемат резултатите. 

Другото вече го изживяхме през последните 35 години – псевдокапитализъм и самоубийствен за нацията ни стремеж към посттоталитаризъм.

НЕ ДОПУСКАЙТЕ РАДЕВ ДО ПОЖАРИТЕ

Ако имаше малко срам президентът Румен Радев, не трябваше да се появи сред покрусените от пожарите селяни на Воден. Всъщност той дойде, за да разпали нови пожари. Вместо съпричастност, пося поредното разделение. Очевидно да прави мизерии е това, което той може.

През близо трите седмици, откакто страната ни пламна, Радев се правеше на умряла лисица. Не забелязваше и беше чужд на човешките драми. Но добре се забавляваше като правеше кръгчета със самолет над София, после замина на екскурзия във Великобритания. Сега отново тръгна да прави с чужда пита помен. Както с онзи размахан юмрук преди години.  Вместо да прояви истинска съпричастност, той размаха пръст, че дарените два фургона на пострадали самотни мъж и жена можело да предизвикат недоволство, трябвало местните власти да правят разпределението. Това, че Радев живее в комунистическите години, не е за чудене. Не е за чудене, че пак нещо поучава, вместо той да обяви какво той лично дарява. Дори започна да настанява пострадали в общежитията, предназначени за емигранти. 

Е, ние отдавна сме наясно, че за него - неговото си е негово, а чуждото е общо. И от чуждото той може да нареди колко и на кого да се даде. Типичен маниер на крадец от времената на съветския НЕП, така добре описан от Илф и Петров в романите “Златният телец” и “Дванадесетте стола”.

Появилият се “след дъжд качулка” Радев дори се закани, че скоро ще реши политическите проблеми. Нищо няма да реши! Известно е кой доведе и инсталира във властта едни други любители на летенето, от които двама прелетяха над Воден с малък самолет. Лика прилика е тяхната псевдосъпричастност с тази на държавния глава. 

Не случайно местните крещяха към тях от долу: “Махайте се, екскурзианти!”.

Политическото безвремие, което ни донесе Радев, както и онзи договор, по който плащаме всеки ден по един милион, са най-голямото бедствие, което страната ни понася. 

Политиците ни също имат вина за случващото се. И то не тези, които сега като част от правителството, както  и тези, които тутакси заминаха при хората и денонощно се борят с огнената стихия. И заедно с хилядите огнеборци, горски служители, военни местни жители и доброволци със сигурност ще се справят с бедствието. По-същественото е час по-скоро да се справим с “бедствието” Радев и присъдружната му кохорта. 

Затова парламентарно представените партии да престанат с дребните ежби, ами час по-скоро да приемат и върнат мандатите за съставяне на правителство, за да може бързо да се иде на избори. А след тях, вече взели си поуки от случващото се, да съставят работещо правителство, в новия парламент да приемат актуалните закони, за да получим оставащите не малко милиарди от Фонда за възстановяване и развитие и да се погрижат за хорските тегоби. 

Само работещо правителство ще спре рушенето на държавността и опитите на Радев да ни отклони от европейския път на развитие.

ЗАЩО РАДЕВ НЕ ГО Е ГРИЖА ЗА ПОЖАРИТЕ.

 

Ако някой все още смята, че президентът Румен Радев милеел за родината си, сега видя на живо че него никога не го е било грижа. Близо месец страната ни гори, пожарите се разрастват, паниката обзема все повече хора, къщи и поминък се изпепеляват за секунди пред очите им, пожарникари, военни и доброволци изнемогват. А този, който непрекъснато натяква, че е избран от целекупния български народ, безхаберно прави кръгчета със самолет над столицата, а след това със същото безгрижие замина на туризъм във Великобритания. Вместо да се върне, да хване лопатата, пръскачката или да се качи на хеликоптер и започне да се бори със стихиите. 

Е, след такъв тепегьозлук ще има ли някой, който все още ще вярва, че Радев може да спаси от “лошите” политици нацията. Да въодушеви негласуващите да гласуват. Или най-малкото - да обедини левицата. 

Нито едно, нито друго може да свърши. 

Дори, както е казал народът “с чужда пита помен” не можа да направи. Размаха юмрук, но бързо се прибра в президентството. После състави кабинет от измамници, които нарече шарлатани, в опит да оправдае себе си – защото, на неговия некадърен избор, страната ни бе тласната в продължаващо вече няколко години безвластие. 

Но вместо да се скрие в миша дупка, той продължава да се прави на морален стожер и да размахва пръстче на политиците. И да вини всички с вехти опорки от времената на провалилия се комунистически режим. 

Но трябва ли да се учудваме на неговата неспособност и нарастващо озлобление към тези, които му казват в очите, че е сламен човек и зависим от руските манипулатори и техните проксита в страната ни. Да не би да е забравил кой даде 25 милиона за оборудване на болниците ни в началото на Ковид кризата. Или да не вижда как забравени малцинствени региони започват да се възродяват, защото парите предназначени за тях, вече не се крадат от деребеите.

Нека обърнем внимание как Радев в унисон с пропутинската пропаганда се бори за мир в Украйна. Бил се загрижил за украинците, които загивали и страната им се обезлюдявала. И нито дума за хилядите руснаци, които губят живота си в една безсмислена и натрапена война. Опасявал се също, че България ни била въвличана във войната. Каква нагла загриженост в момент, когато страната ни гори наистина. 

А когато говори в бъдеще време, че трябва да имаме противопожарни машини, хеликоптери и оборудване за служителите, нека му припомним как преди години лобистки се захласваше по един шведски изстребител и тогава през ум не му минаваше да помисли за огнеборците.

Но за обучаваният във вярност към комунистическите идеи и непобедимият Съветски съюз, не може да има емпатия и загриженост към тегобите на тези, които се подлъгаха да дадат гласа си. Затова, вместо в обединител на нацията, той се превърна в неин разединител. 

Защо все пак Радев не ще да се приземи и да бъде в този труден момент до народа си. Отговорът е, че той отдавна е надскочил тавана на собствените си възможности, а президенството е засилило болестното му нарцистично състояние за величие, нямащо нищо общо с реалността. Лошата новина е, че за съжаление цената за измисления свят, в който живее държавният ни глава плащаме всички ние. Но добрата е – демократичните закони на страната ни дават поредния шанс чрез избори да вървим по общия европейски път, вместо да  ни тласка към изолация, както той се опитва да го прави.

ДПС ИЛИ ДПС НА ДЕРИБЕИТЕ!?

Случващото се в ДПС не е необичайно.  Още от първите години на демокрацията и до днес сме свидетели на задкулисно създадени и разпаднали се формации - някои са еднодневки, други, капсулирали се като движението, ги разтърсва изведнъж вятърът на промяната и обнадеждава избирателите им, дълго мачкани от шепа дерибеи. А те, колкото и да се крият зад митологията Доган, няма как да получат отново доверието им. Няма да им го дадат прокудените с години, започнали да се връщат по родните места, заради инвестициите, осигурени от будни кметове, няма да им го дадат и тези, които дадоха отпор на местните онбашии и им спряха кранчетата за безнаказани кражби.

Всъщност, второто място на последните избори за ДПС показа, че промяната в движението е в ход. А това, че последва бламирането на съставянето на правителство още с първия мандат и сигурното отиване на нови избори, показва, че статуквото се мобилизира - манипулаторите на прехода, които привидно се правеха на проевропейци и пронатовци, но в действителност обслужваха Руските имперски интереси, отново хвърлят страната ни в несигурността на следващия служебен кабинет и чертаят пътя към към силната президентска власт.

Затова никак не е странно, че отново се прави опит да се разиграе етническата карта. И българските турци да бъдат противопоставени на всички останали. 

Излиза, че голямата идея на Доган от зората на демокрацията ДПС да е общобългарска партия, част от СДС, (провалена персонално от разкрития по-късно като агент “Бончо” тогавашен председател на СДС Петър Берон), започнала днес да се осъществява от Делян Пеевски, е торпилирана. 

На път е да рухне и още един мит - за българския етнически модел, спасил страната ни от кървавите балкански катаклизми в края на миналия век. За да запази властта си оялата се депесарска върхушка започва да развява отново етническата карта и да плаши малцинствата с нов Възродителен процес.

 

Разбира се, че във века на бързите комуникации, е невъзможно да се разпалят старите страхове от времето на живковия режим. Освен това, тази върхушка е свикнала някои друг да им върши черната работа.  А и няма кой да им повярва като ги види да пристигат с личните си лимузини за стотици хиляди евро. Това, което ще направят е да се крият и от именията си да вършат мизерии и провалят доколкото могат всичко свързано с благополучието на техните избиратели. Както и сега вече го правят, противопоставяйки се на партийното единство.

Истината скоро ще лъсне. Най-добрият критерий ще са предстоящите избори. Нека отцепниците, които отчайващо спекулативно се наричат “ДПС Доган”, се явят на тях срещу ДПС, за да се види защо повече електоратът им не ги иска.

Препоръчително е също така на водещите политически партии да не злорадстват, ами да погледнат собствените си редици, където шестват едни същи лица. И са се превърнали в партийни дерибеи, обкръжени от едни същи клакьори. Нека и отцепилите се от тях да не очакват новия месия и да не го виждат в лицето на президента. Той едва ли ще стигне по-далеч от размахването на пръст. Той добре знае, че със стария бардак нищо няма да направи. А митичните негласуващи няма да се подлъжат в полза на лъжливо размахания юмрук, докарал страната ни до няколко годишно безвластие.

Но нека не избързваме и следим внимателно как старите влъхви в ДПС се опитват да извадят скелетите от гардероба. Поучително е да се види как в условията на демокрация колкото и дълго да властваш с тоталитарни методи, накрая губиш.  Навремето новоизлюпената върхушка около Доган изпадна в паника как да преиначи срещата му с Тодор Живков, сатрапът на българските турци. Всъщност още тогава на мнозина от тях им светна, че бившият комунистически елит надява овчите кожи на демокрацията, но продължава да пази властта си с подставени лица. Днес, когато и този балон най-накрая се спука, е добре  онези, които избират, да гласуват не за  криещи зад митове дерибеи, а за тези, които променят към по-добро техния живот