Общо показвания

неделя, 25 февруари 2024 г.

КОНФЕРЕНЦИЯТА НА ДПС: ПОСЛАНИЕ ЗА ЕДИНЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО НИ

Нищо сензационно не се случи с избора на Делян Пеевски за съпредседател ДПС. Сбъдна се една стара мечта на днешния почетен председател на движението Ахмед Доган. 


Преди повече от тридесет години, веднага след създаването на партията, той поиска тя да стане част от СДС. Замисълът на Доган беше движението да е общобългарска партия. 

Но манипулаторите на прехода и бяха отредили друга роля – тя да остане партия на етническите турци, да продължи капсулирането им и те да бъдат противопоставени на изгряващите националистически партии движения, най-вече на подвизаващата се под името на ВМРО. 

Целта на това протипостоставяне на едни български граждани срещу други, всъщност бе едно продължение на етническата омраза от Възродителния процес под друга форма и с други измерения. Но най-вече – раздвояването и съсредоточаването на гласовете им в полза на контролирания преход. За да се осъществи безболезнено разграбването на държавата в от новобогаташите от уж реформиращата се БКП.


Затова желанието на Доган бе отхвърлено от тогаващния председател на СДС Петър Берон, известен с патриотарщината си, а по-късно разкрит и като агент на комунистическите тайни служби. За ужас на повярвалите в синята идея. А движението бе дамгосано като протурска и враждебна на демократичните процеси партия, понякога и обвинявана, че е “пета колона” на руските интереси. Нещо, което с изненада чуваме и днес. И то като се пренебрегват фактите, че  движението е единствената системна партия, която така последователно е защитавала интересите на НАТО през целия преход и способствала за приемането ни в Евросъюза. А преди това, по време на войната в бивша Югославия, попречи в парламента през страната ни да прелетят руски самолети и даде зелена светлина на силите на НАТО. ДПС помогна и за падането на визовите ограничения, както и за разсекретяването на досиетата на агентите на бившите тайни служби. Няма да коментираме и подкрепата, която движението даде за демократичните правителства на Филип Димитров и Иван Костов, които и двамата проиграха.


Но нека се върнем към този исторически избор на етнически българин за съпредседател на ДПС. 

Той е знаков и защото философът Доган демонстрира удивителен стоицизъм да изчака повече от три десетилетия, за да осъществи това си въжделение. 

Този избор е и предупреждение към всички днешни политически еднодневки, показващо, че надписът на фасадата на Народното ни събрание, поставен от първите ни демократи, че “Съединението прави силата” не е случаен. И че алчните за лично обогатяване случайници в политиката бързо ще бъдат изритани от нея. Ще бъдат изгонени от заветния храм и наследниците на Иван Костов, чиито жълтопаветни упражнения, гарнирани с писане на доноси, платени от непеота, зад които прозират икономически интереси на замогнали по времето на последното синя управление олигарси. Ще пропуснем засега как веднъж това се случи още когато “ДБ” имаше свои правосъден министър в лицето на Христо Иванов по време на едно от управленията на ГЕРБ, който вместо с правосъдна реформа, пишеше доноси до Брюксел. И беше изгонен от правителство така, че партията му остана извън парламентарния борд за известно време. И днес той пак заслужено получава “шамари”. Но този път политическата му смърт е неизбежна.


Същественият въпрос след избора на Делян Пеевски за съпредседател на ДПС е как ще се осъществи “разширяването на периферията”, както препоръча в обръщението към делегатите на конференцията почетният председател. За това говори и друга знакова личност в отчетния доклад – Юнал Лютви. Той оповести две цели: разширяването на присъствието на ДПС в Европейския парламент и развитието на капсулираните структури на партията в страната. Това няма начин да не мине чрез драстичното организационно преструктуриране и изчистване от местните роднинско корпоративни структури. Пресният пример с ареста за корупционни схеми на кмета на Омуртаг, отцепник от ДПС и близък до предишния председател, показва защо Доган неколкратно повтори, че движението се е превърнала в корпоративна партия, което трябва да се промени, а нейните членове и симпатизанти да заработят за интересите на хората.

А това, как новото ръководство работи за разширяването на периферията, ще проличи още на предстоящите евроизбори през юни.


Не трябва да се забравя и някогашното предложение на Доган за съюз със СДС. Тази опция не е трудна за осъществяване при сегашното разпарчетосано политическо пространство. Въпрос на взаимнопроявена политическа мъдрост е да се търси такова обединение под една или друга форма, вкючително и със СДС, които общо взето вегетират под крилото на ГЕРБ.


Що се отнася до бъдещи управления с участието на движението, не са за пренебрегване думите на депутата от БСП Драгомир Стойнев отправени към делегатите: "Повече от всякога системните партии трябва да бъдат водещи в управлението и да показват пътя към икономическия растеж”.


Специално внимание трябва да се обърне на посланието на дългогодишния президент на Турция Реджеп Ердоган, в което той подчерта, че “България е съюзник и надежден приятел на Турция” и че има стремеж да “подобрим отношенията си във всички области. Вярвам, че това е в интерес на двете страни".  Тези думи на турския президент за пореден път показват колко стабилизираща е ролята на движението в страната ни. Те гарантират националната ни сигурност в условията на войната в Украйна и враждебните нападки и попълзновения към страната ни на руската милитаристича върхушка.


Очевидно сме свидетели на фундаментално раздвижване в политическия ни живот. И стремежът към единение на сънародниците ни минава задължително през усилията и отговорността на политиците ни да го осъществят. Техният успех ще бъде гарантиран, ако те заработят за “полза роду”, към което се стремяха първопроходците на родната ни демокрация

вторник, 13 февруари 2024 г.

ДА СЕ ЗАМРАЗИ РОТАЦИЯТА

Спирането на ротацията “за малко”, предложена от съпредседателя на “Промяната” Кирил Петков, мина покрай ушите на вкопчилите се помежду си в битка за поста на бъдещия външен министър коалиционни партньори. А това предложение става все по разумно, заради нарастващото ожесточение и взаимните заплахи за нови избори. Дори, общо взето предпазливият в изказванията си лидер на “Демократична България”, Христо Иванов, макар и с половин уста, не изключи възможността за ходене до избирателните урни.
Разбира се, заплахата за “избори две в едно”, отправена от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, си е перчене пред избирателите. Едва ли се приема сериозно от водещите политици и със сигурност не е приемливо за тях, най-малко, заради социологията, която показва отлив на доверието на избирателите. А и да се отиде на нови избори преди да са довършени започнатите законодателни реформи и кадрови размествания в регулаторите и съдебната власт, ще е необмислено наливане вода в мелницата на всички, които твърдят, че има най-малко един милион избиратели, склонни да подкрепят нов политически субект.
“Отпред змия, отзад магаре” е определението за положението на управляващите, ако си послужим с народната мъдрост. Едва ли лидерите, които сформираха това правителство с небивал политически компромис, но в полза на проевропейския курс на страната, ще извършат подобно харакири. И най-вероятно ще постигнат поредното съгласие, за да продължат да управляват заедно.
Но 6 март, когато трябва да стане смяната, е само след две седмици и ултимативният тон между управляващите партньори не предвещава бърз изход. Затова замразяването на ротацията е добро решение. И разговорите между лидерите трябва да се пренасочат към това за какъв период от време това да стане и кои министри и областни управители трябва да бъдат сменени, за да работи правителството по-добре. А продължаването на работата на правителството “Денков” трябва да е поне толкова дълго, колкото продължи решаването на онези назначения, за които се иска и конституционно мнозинство.
Нека не забравяме, че предстоят евроизбори от 6 до 9 юни. А те ще покажат в не малка степен електоралната тежест на водещите партии. За едни броженията в управляващата коалиция може да са от полза, но за други – вътрешните боричкания може да ги провалят и на следващите парламентарни избори, те да останат извън борда на парламента.
Има още нещо, което ще има значение. Протестите на земеделските производители го доказват. Избирателите очакват от политиците да бъдат защитени техните интереси, включително и от заробващите директиви на бюрократите в Брюксел. Те ще гласуват не за кресливите псевдопатриоти, които се видя, че обгрижват собственото си благо, а за тези политици, с които могат да си партнират за подобряването на условията на труд и живот.
Освен това един бърз преглед на най-новата ни история показва, че псевдоннационалистическите политически хомункулуси приключват бързо, след като станат ненужни за техните създатели. Според последно социологическо проучване “Демократичнна България” има по-висока електорална подкрепа от “Продължаваме Промяната”, ако се се разглеждат поотделно. Междувременно “Възраждане” се разцепи, както в столичната община, така и в парламента, в БСП разпадът е непрекъснат, а ИТН са на ръба на влизането в парламента.
Не на последно място продължаването на кабинета “Денков”, ще осуети и смяната на парламентарните председатели. И за тази позиция се води спор, след като предварителната договорка отпадна, а предложеният от ДБ Атанас Атанасов катализира допълнително излишно напрежение.
Така че замразяването на ротацията в правителството ще доведе най-малкото до изкристализиране на политическата ситуация. А довършването на конституционните промени и забавените назначения в регулаторите, ще създаде условия, в които дори отиването на нови избори няма да застрашава демократичните процеси.

вторник, 16 януари 2024 г.

ИЗЛИШНАТА РОТАЦИЯ В ПРАВИТЕЛСТВОТО.

Не е ясно защо се вдига толкова много шум около предстоящата размяна на постовете между Николай Денков и Мария Габриел. Сякаш това е най-важното нещо за нас. Че и се появиха спекулации как президентът Румен Радев щял да бави връчването на мандата, да трупа политически актив, да буни недоволните от управлението и дори да попречи на нормалното протичане на евроизборите през юни.

Защо всъщност да се налива вода в мелницата на държавния глава!?
И зящо да се подхранват руските хибридчици, майстори на фалшивите новини, които започнаха да ни заливат.
Не е ли по-добре да няма ротация.
И без друго всички виждат, че Денков и Габриел са едни статисти.
Вземи единия, удари другия, е казал за такива народът.
Особено през последните дни се вижда, че двамата нищо полезно не вършат. Дори за спасяването на двамата български моряци, пленени от хутите, се позовават на интервюта на колеги с говорители на организацията им. А премиерът и вицето му ни заглавичкват, че в такива случаи трябва да се пази тишина и да се оставят дипломатите да си вършат работата. Каква тишина, бойната група на съюзниците в Червено море обсипа с ракети базите на хутите в Йемен.
Да не припомяме, че след атаката на Хамас на 7 октомври, двамата нищо не направиха да приберат останали българи в ивицата Газа, оставиха ги сами да се оправят. Денков се скри в миша дупка, а Габриел замина на екскурзиозна визита в Калифорния и оттам пращаше усмихнати снимки с българи имигранти. В същото време чужди премиери се втурнаха в съседен Египет да търсят възможности за спасяването на своите, унгарският премиер даде гражданство на пленени израелци, за да бъдзат третирани като такива с двойно гражданство.
А какво да кажем за нелепите обяснения на Денков миналия петък в парламента защо може да се изпарят предвидените за получаване близо 6 милиарда евро по плана за Възстановяване и развитие. По график трябваше да бъдат внесени през миналата година два иска за 724 млн. Евро и за 749 млн евро. Но беше внесен само единия иск и то за сума, която трябваше да бъде получена до края на 2023 г. Неполучаването и доведе до дупки в бюджета. Денков до такава степен се оплете, че взе да свързва неполучаването на парите с прекрасното състояние на икономиката ни, заради това ЕК искала известни предоговорки.
Няма да коментираме глупавите обяснения на Денков от Брюкесел, когато бе въведена газова такса, заради която бяхме заплашени с вето за Шенген. Тогава родолюбивият изагрижен за благосъстоянието ни премиер, заяви че тези пари трябвало да идат в Брюкселската хазна и тя да решавала какво да ги прави.
Същата безпомощност и дори опасна липса на емпатия демонстрира и външната ни министърка, особено, когато трябва да се помага на български граждани, жертви на обстоятелствата в чужбина. Няма да припомняме как тя се ослушваше при заключването на така наречената Руска църква в София и наглото поведение на руската посланичка, по същия начин си мълча и по повод заплахите от Русия в драмата около преместването на паметника на Съветската армия.
Така че дори и все пак да си разменят местата, гражданите едва ли ще забележат, ако не е този излишен медиен шум, който очевидно цели друго – договарянето на свободните близо 80 позиции в ключови държавни инсдтитуции
Нека предложим отново: лидерите на управляващото мнозинство да размислят и да оставят да продължи сегашното статукво. От размяната на постовете между двамата статисти, няма да има никаква полза. Други ще продължат да взимат решенията.

вторник, 12 декември 2023 г.

НЕ СВЕТЛИНА, А КОЛЕДЕН МРАК НИ НОСЯТ САМОВЛЮБЕНИ НАТРАПНИЦИ

След като ни сюрпризираха с арка, (каквато може да се купи от “Али експрес” и се ползва предимно за сватбени тържества) като я поставиха на храмовия площад срещу входа на църквата “Александър Невски” и ни напрегнаха да гадаем какво означава надписът “Светлината в нас”, не спряха дотук. Въпреки вълната от майтапи в социалните мрежи. Прибраха рамката, но се появиха дървени бъчви, след тях продължиха изненадите с доста големи греди,  разположени по ул. "Цар Иван Шишман", на тротоара точно пред централния вход на 133-то училище "А.С.Пушкин". Накрая, посред зима, вместо елфи, ангелчета и елхички, грейна над главите ни костенурка, заобиколена от медузи...

Няма да коментираме нито подигравките, нито последвалите обяснения и оправдания на “арттружениците”. Но ще попитаме столичния кмет и общинарите – с такива украси ли ще посрещнем новата година, или това е номер, с който искат да отклонят вниманието от неспособността да започнат работа в полза на гражданите, повече от месец след изборите. Това ли е европейският град, който ни обещава кметът Васил Терзиев!? Или е поредната измамна пушилка, на която ставаме свидетели, вече няколко години, след като президентът ни натресе тази група, наречена от него по-късно “шарлатани”.

Лъхащата от всяко начинание безпомощност и натрапчива некадърност ни кара да се надяваме, че правилното решение е нови избори, най-малко за общински съветници, за да дойдат такива, които ще заработят в полза роду. Добре е политиците, не само от опозицията, но и тези от “конституционното мнозинство”, както и избирателите, да си помислят докога трябва да търпят, тази безпардонна наглост, каквато не сме виждали дори в мутренските времена. 

И като приключат с промените в конституцията, приемането на бюджета, както и някои закони, свързани със онези милиарди по Плана за възстановяване и развитие, (които други страни отдавна усвоиха), да разтурят “сглобката” и да се поеме по нов път – било чрез преформулиране на политическото пространство в парламента или – нови избори.

Не им щем нито светлината, нито искаме незрящите да се чудят как да преминат покрай разхвърляните греди, и костенурката не искаме да ни радва в студените зимни вечери. На изпроводяк нека си ги вземат със себе си и пренесат там откъдето са дошли. Каквито и други простотии да замислят, няма да могат да вдигнат безподобната тъма, виснала над града тази Коледа. 

Но от кумова срама биха могли да намерят някъде по общинските складове и извадят от нафталина онази коледна украса, която Виена ни подари в знак на приятелство. Сигурни сме, че тя ще ни донесе поне малко радост, каквато заслужаваме.

четвъртък, 30 ноември 2023 г.

НЕ ПЕЕВСКИ, А НАСЛЕДНИЦИТЕ НА МАНИПУЛАТОРИТЕ НА ПРЕХОДА СА ПРОБЛЕМ

Буря в чаша вода ли са препирните в управляващата ППДБ по повод откровените обвинения на председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски срещу неадекватните реакции на премиера Николай Денков след сполетялото ни природно бедствие!? Нима не е истина, че щетите  предизвикаха драми в живота на хиляди в страната, оставени без ток и вода, повече от седмица вече...

И на този фон защо точно Пеевски, когото един през друг се надпреварваха да венцехвалят, заради категоричната проевропейска и пронатовска политика на ДПС, сега изведнъж им стана трън в очите... 

Първоначално мрънкането им беше, защото той им изземвал предимството да декларира първи едно или друго прието решение в тази посока. Не, не могат да ни заблудят - не става въпрос за детска игра, в която някой на някого изяжда полагащия му се десерт

Бесовете на съюза между ДС ченгета и умнокрасиви са за друго. Затова и риториката им стана друга. Бивш агент на комунистическите тайни служби, за който се твърди, че редял служебните правителства и бил стратег за сформирането на нова левица, с “ченгесарска” наивност “признава” че нямал “рационално, разумно обяснение на тази промяна не просто във видимото поведение на Пеевски, не само в поведението на ДПС, включително и в решенията на Ахмед Доган”. Според него, това било саморазрушително.

Друг пък, класическо номенклатурно чедо от “голямото добрутро”, както ги наричаха по времето на Соца, шестващ по студиата от години, артистично рошав и с папионка, пренебрежително определи Пеевски като “господин никой” в управлението, “далечен роднина, седнал на масата и започнал да вдига тостове...” Някак си се самоналагал и нито е било удобно да го изгониш, нито е нормално той да бъде в такава роля...

Да отбележим – тази злостна пушилка се изсипа след като Даниел Лорер, депутат от ППДБ, заяви пред милиони зрители в тв ефир, че в последните месеци колегата му от ДПС Делян Пеевски се е променил за добро и вече е станал говорител на европейските ценности, и не отхвърли възможността той да стане премиер, каквато заявка направи преди дни. Последвалата условност, както обясненията му на следващия ден, със сигурност допълнително са ядосали  наследниците на манипулаторите на прехода, защото Лорер не отстъпи от позицията си: “Когато Хамас нападна Израел, извършвайки зверски издевателства над мирно население, и когато Путин нападна Украйна – ДПС застанаха на страната на жертвите. Аз не мога да не отчета това.”

Нека кажем направо – не Пеевски е камъчето, което им пречи на комфорта в обувките на управлението, а възможността да се сложи край на противопоставянето на едни български граждани с други, а етническата карта да се вади, винаги, когато е в опасност да бъде пратен на бунището режисирания посткомунистически преход, осигурил безпроблемното превръщане на някогашните борци срещу буржоазията в капиталисти.

Нека да не дрънкат глупости адептите на този преход, че имало дефицит, в който се намъкнал Пеевски като евроатлантически говорител. И че този дефицит бил “ДБ, защото те били исторически евроатлантическия говорител, не Пеевски. И в никакъв случай той не трябва да бъде оставен да е говорителят на тази позиция... Очевидно човекът със шарматната папионка, трябва да е голямо “перде”, а нас да ни смята за хора с къса памет, за да твърди това. Ако ДБ съществува от десетилетие и предимно слугува на спонсорите си с евроатлантизъм, то ДПС защитава тези ценности от зората на демокрацията. При това с последователност, каквато нито една от съществуващите партии го е правила.

Но нека отбележим и още нещо - прогнозите, че целта на движението да се включи в демократичните сили и стане общобългарска партия са верни. Това беше поискал лидерът им Ахмед Доган още в началото на деветдесетте години: ДПС да стане част от Съюза на демократичните сили. Но Петър Берон, разобличеният като агент на ДС по-късно, техен лидер,  не прие, от псевдопатриотични съображения, за да има винаги етническо противопоставяне в угода на манипулаторите.

Истината е, че тази врява е защото се подготвя ново противопоставяне на етническа основа. И пробен тест ще е подготвяния референдум за това дали да остане “Трети март” като национален празник. Тихомълком наследниците на манипулаторите готвят реванш с нова националистическа формация, която трябва да замени боксуващата Възраждане, залязващото ВМРО, разочарованите от БСП и пропутинските фенове. Точно затова  новата политика на движението трябва да бъде спряна, то отново да бъде капсулирано и да бъде подчинено в услуга тези, които искат да променят евроатлантическия и проевропейски път на страната. Проблемът е, че този който готвят да оглави тази нова формация, се провали няколко пъти – първият път като доведе на власт група политически невнятници, и след като го предадоха, по-късно ги определи като “шарлатани”. А вторият път - с продължилото почти две години безвремие на служебни правителства, които си мислеше, че ще са преход към президентската република. Но и тук удари на камък. Сега му предстои третият опит. Само че народът го е казал: веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия път тя се счупила.

неделя, 26 ноември 2023 г.

СНЕЖЕН КАПАН ЗА БЕЗХАБЕРНИЦИ

Повече от 24 часа след като в събота сутринта столичният кмет Васил Терзиев се появи, за да заяви бодро, че въпреки предупрежденията за снежна виелица, всичко ще е наред, той се е скрил в миша дупка. И не смее да се появи, за да обясни, защо се стигна до бедствието, оставило половин София до сутринта без ток. И защо до късно през нощта по улиците, вместо снегорини се забелязваха полицаи, които правеха всичко възможно, за да регулират движението и вразумят самонадеяни водачи. Нима не е научил от медиите за незабавната реакция срещу бедственото положение на Великотърновския кмет, който свика кризисен щаб и с помощта на полиция, пожарна, аварийни екипи и бърза помощ, правеха всичко възможно, за да ограничат щетите и не се допуснат смъртни случаи, заради снежната виелица. Това трябваше да направи и Терзиев още снощи. И лично да координира спасителните операции.

Нека си припомним как бившата кметица на София, от ранни зори и след безсънна нощ, се появяваше заедно с екипа си и докладваше каква е ситуацията и какво ще се направи, за да се осигури нормалния работен ритъм на града. А тази сутрин, вместо Терзийски, се гърчи с обяснения и очевидно фалшиви хвалби, шефът на инспектората. Но си мълчи за многочасовата липса на ток и големият късмет, че детската педиатрична болница е могла да включи електрогенератор, за да може да се поддържат животноспасяващи апарати. Нито една добра дума и за полицаите от пътната полиция, които през цялата нощ бяха първи и оказваха помощ на авариралите коли и сигнализираха за поднали клони, както и предупреждаваха заради тежкия сняг гражданите да не се движат под дърветата и най-добре - да не излизат от къщи без да е необходимо.

В цялата страна полицаите бяха тези, които своевременно спираха движението и ескортираха линейки и пожарни за справяне с критичните ситуации. Същите полицаи и техният министър, на които премиерът и самозабравили се умнокрасиви им искат оставките, че и разследваща комисия направиха в парламента. 

Не очакваме тяхната животоспасяваща помощ да бъде подобаващо оценена в снежния капан, в който попадна страната ни. Не очакваме и избраният и все още оспорван кмет на столицата да вземе пример от други кметове и да се държи подобаващо. Няма да приемем и евентуалните извинения, че все още навлизал в работата. И то след като с такова самочувствие си обявил готовността на подопечните ти аварийни служби, че ще се справят със всяко бедствие. Само че, г-н кмете, това не е анимационна игра, която да решаваш дистанционно докато си седиш на топло вкъщи. 

Лошата новина е, че от самото начало Терзиев го съпътства гаф след гаф, гарнирани с празни приказки, доказващи нескопосаността и невъзможността да бъде постигната висотата и най-вече отговорността на този висок избор. 

Въпросът е трябва ли да бъдем безучастни налюдатели на този водевилен избор, който вероятно ще ни срува скъпо и може да бъде платен дори с цената на човешки животи. Отговорът е “Не!”. Шансът не е в очакването съдът да обяви изборът му за нелегитимен. А столичният общински съвет и гражданите на града да поискат час по скоро нов избор. 

И също така да се замислят дали ни е нужно това управление, в което при поредната критична ситуация, полицията да е само на ниво. А невнятният премиер да не оценява тяхната работа. И като се опитва да отстрани министъра им, да подклажда условия за хаос в ситуация като снежния капан, в който попадна страната ни.

Всъщност, време е капанът да щракне за шепата случайници и евтини шарлатани в нашата политика, преди да са опоскали държавата ни.



сряда, 25 октомври 2023 г.

ШАНС ДА ПРИКЛЮЧИМ С КРИМИНАЛНИЯ ПРЕХОД

Превъплъщението на Делян Пеевски във водещ политически говорител на ДПС и затвърждаването на това му право като съпредседател на парламентарната група за едни е повод за похвали, а за други – за поредните интриги. Това, което не може да се отрече е, че лидерите на управляващата коалиция от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС един през друг признават, че без неговата активност, тя би се разпаднала. А това, което не се отчита е, че от създаването на движението в зората на демокрацията стремежът на Ахмед Доган винаги е бил да измъкне партията от етническото капсулиране, в което бе вкарана от манипулаторите на прехода. 

След учредяването на СДС, лидерът Доган поиска движението да стане част от коалицията партии. Но тогаващния председател на сините Петър Берон, известен с националистическите си позиции, а по-късно - с разкрити зависимости от бившите тайни служби, се възпротиви. По това време, червените “реформатори”, извършили партийния преврат и свалили Тодор Живков, вече имаха план за бъдещето на страната. На СДС те гледаха като на нещо временно, което трябва да прибере обратно изпуснатия дух от бутилката, да успокои страстите, да уталожи народния гняв срещу бившия режим. Под прикритието на мантрата “мирен преход”, предишните комунистически управници започнаха да приватизират контролираната от тях икономическа власт, за да може те и техните подставени лица да се превърнат в капиталисти. За целта политическото пространство така трябваше да се разпредели, че да има винаги противопоставяне на националистическа основа, което да бъде в полза и осигурява власт на пребоядисалата в социалистическа бивша комунистическа партия. ВМРО се утвърди като най-популярна от първоначално създадените няколко “патриотични” формации. Паралелно с това започна изграждането на мутренско олигархична въхушка по руски образец – изроден капитализъм,  нямащ нищо общо с въжделенията за демокрация. 

Ще припомним, че първите две демократични правителства – на Филип Димитров и по-късно на Иван Костов, получиха жизнена подкрепа от ДПС. Но въпреки това Ахмед Доган и неговото движение бяха демонизирани като вечните виновници за неспособността на демократичните сили и техните лидери да създадат условията за общество с икономически силна средна класа, която да ги подкрепя. Всъщност, голяма част от синята върхушка се оказа, че е добре подбирана от манипулаторите. При всяко идване на власт, особено по време на правителството на Иван Костов в края на миналия и началото на нашия век, тя способстваше да бъде укрепена властта на новоизлюпените олигарси. Синият елит също не пропусна да се обогати. 

Няма да коментираме последователната политика на ДПС в подкрепа на членството ни в НАТО и Европейския съюз. Само ще отбележим, че благодарение на тяхната енергична парламентарна намеса, бе прекъсната възможността разразилият се врящ котел на Косовската криза да прескочи и у нас. С парламентарната подкрепа на движението бе преграден достъпа на руска помощ по въздуха за сръбските националисти и бе осигурен път за силите на НАТО. Точно тази подкрепа се оказа решаваща за приемането ни в ЕС и НАТО в началото на нашия век. 

Както и преди, така и днес продължава да е ключова ролята на движението в подкрепа на ценностите на демократичния свят. Но тя щеше да е невъзможна, ако партията на почетния вече председател на ДПС Ахмед Доган не бе съхранила стабилността си с последователно отглеждане на кадри и изпращането в нашия и европейския парламент на хора, които ще се борят за просперитета на страната ни и пазят стабилността на балканския регион. И за разлика от десетки  партии, които вече не съществуват, а други едва кретат - и биха гледали по народния израз “през крив макарон” парламента, ако не правеха коалиции за механично добавяне на гласове, - движението винаги е имало ключово присъствие за вземането на едно или друго решение в парламентарния живот.

В момента има голям шанс да бъде разчупена парадигмата “етническа партия” за ДПС. Една от причините е, че повечето от т.н. “генерали”, които дирижираха прехода с изпитаните хватки на ДС в сътрудничество и икономическа подкрепа на руските тайни служби, вече не са между живите. Настана политически вакуум и нескопосни опити процесите да бъдат овладяни в безвремието на няколкото служебни правителства. Всички те бяха неутрализирани от появилото се управляващо конституционно мнозинство. За някои може да е шокиращо, но заради непредсказуемите геополитически катаклизми, то е навременно и дава възможност да бъде нормализиран политическия живот. За да спре противопоставянето на националистическа основа, подклаждано от години и в нашия балкански регион.

Затова не е чудно, че опитен политик като Доган, умело използа ситуацията, за да възроди и този път успешно реализира тази своя стара идея. Ударното вклиняване на Делян Пеевски във всяка предизвикваща напрежение политическа ситуация може да се приеме като част от по-мащабен интеграционен план. Почти всички жизнени за страната ни законопроекти и решения бяха внесени в парламента по негова инициатива и с неговия подпис - за военна помощ за Украйна, за санкции срещу Русия, за прекратяване на забраната за внос на украинско зърно. Оповести в аванс и въвеждане на забрана на допускане в България на коли с руска регистрация, както и за прекратяване на дерогацията с “Лукойл”. Наблюдавалите преговорите с въглищарите в парламента признават ролята му за спирането на тяхната стачка и набелязването на мерки за решаването на проблемите в този сектор. Критиците му са се свели до един явно неуравновесен “професор”, който заплаши с линч "въглищарските путиноиди и техните крепостни орки" и един изгонен от движението още преди двадесет години, заради присвояване на парийни пари. А политици, които доскоро търсеха противопоставяне с него и пишеха доноси до посолства, възползвайки се от привилигерованото положение да са спонсорирани от известни “непеота”, сега или подкрепят дейността му или са се потопили дълбоко, надявайки се че бумерангът на възмездието, заради техните клевети, да не ги застигне.

Един от последните опити за бъдещи нездрави политически индулгенции е механичното пришиване един за друг на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Това че имат общи позиции по отделни предимно пронатовски тези, може видимо да ни се натрапва, но също така не остава незабелязано шикалкавенето на единия и ясните позиции, последователно осъществявани от другия. Впечатляващо, например при гласуването на вота на недоверие бе, че лидерът на ГЕРБ със свои депутати не присъстваше в залата, докато от движението всички единно гласуваха против вота. Ще припомним, че Пеевски светкавично отхвърли хипотезата за евентуално участие на движението със свои министри при ротацията в кабинета напролет.

На този фон най-същественото за присъствието на този “тандем” е сигурността, която вдъхват за управлението на страната, въпреки очевидните гафове на управляващата “ПП-ДБ” и срутващата се електорална подкрепа за тях. Докато трите формации се крепят, сгромолясването на управляващите, на пръв поглед ще е само техен вътрешен проблем. Но това със сигурност ще отвори политически вакуум за преформулиране на тези, които ловко подмениха “промяната”, заради лични интереси. И ако тяхното присъствие се окаже, че е мимолетно и лидерите им приключат “бизнеса” си в страната, то търсенето на пронатовски и проевропейски съюзник сред демократичине сили, ще е задача както на ГЕРБ, така и на ДПС. В този процес разчупването на етническата парадигма би дала шанс за окончателното приключване с криминалния преход и ново партийно строителство.