ХАРАКИРИТО НА ШАРЛАТАНИТЕ ОТ ПСЕВДОПРОМЯНАТА

Хитрата сврака с двата крака, е казал народът. Първо ГЕРБ с прибързаното изявление на техния кандидат за премиер Мария Габриел отвориха кутията на Пандора с намерението “нейният” министър на правосъдието да предложи уволнението на главния прокурор. С което пресякоха почти готово експертно управление. А и лидерът им бе атакуван директно от Иван Гешев. С това ГЕРБ загубиха бонификацията си на първа политическа сила, както и подкрепата на евентуални парламентарни партньори.

Но, вместо да се възползват от грешката на Борисов, “шарлатаните” от Партията на псевдопромяната така се опияниха, че отказаха да се вслушат в съветите на техните коалиционни партньори за преформулиране на проектокабинета в експертен и сътвориха нечувания в новота ни история политически гаф с изтеклите записи. Точно като в народната мъдрост те затънаха в собствената си аматьорска алчност. Нещо повече - те извършиха публично харакири. 

И както мнозина прогнозираха - краят на поредния политически хомункулус е неизбежен. А замразяването на преговорите за съставяне на правителство между двете издънили се политически сили е логично. Въпросът е дали глътката въздух, която ще получат е достатъчна, за да има редовно правителство или ще трябва да идем на поредните избори.

Има признаци на отрезвяване. Целият ден в неделя и политици и анализатори вкупом заговориха за експертен кабинет. И то с такъв възторг, все едно, че откриват топлата вода. Дори провалилият десницата бивш премиер Иван Костов изскочи от “скелетите в гардероба” и призова да се “минимализират щетите” и се състави правителство от експерти. Похвали, че неговият възпитаник Светослав Малинов лансирал идеята още преди два месеца. Затваряйки си очите, че за експертно правителство и нова конституция от недолюбваната от него ДПС говорят от години. И че кабинет от експерти беше и този на професор Габровски. 

От ГЕРБ също пуснаха своя идея да се направи такъв кабинет с тяхна подкрепа, на Демократична България, на ДПС и ИТН. Сигурно неслучайно техният лидер когато се обявяваше “замразяването” няколко пъти повтори цифрата 37, (толкова са депутатите на ПП), нагло претендиращи за цялата власт. Факт е, че дясноориентираните депутати, без “шарлатаните” имат солидно мнозинство от 143 депутати. Но, за да се случи това, се иска голяма смелост, каквато в ДБ нямат. Засега. Защото не трябва да има съмнение и дори правилно предполага в онези записи Асен Василев, че на следващите парламентарни избори няма да са заедно с ДБ. Прогнозата ни е, че това ще се случи много по-рано. Но не е и необходимо да стане веднага. И то поради една единствена причина, че за конституционните промени, ще трябват и гласовете на ПП. 

Нека подчертаем - за конституционните промени са необходими гласовете на всички пронатовски партии. И това е основната грешка, която направиха и ГЕРБ и ПП - да изолират ДПС. И да се опитват без тяхна подкрепа да редят кабинет. Не че Бойко Борисов не е бил наясно, не случайно казва, че се наложило да праща Христо Иванов да “успокоява” лидера на движението. Гузен не гонен бяга. Но тоя номер някой друг да вади кестените от огъня е до време.

Изводът е, че правителство трябва да има. Експертно. И подкрепено от партиите, които не искат да има промяна в геополитическия път на страната. Тези, които подкрепят избора ни да сме в Европейския съюз и НАТО са доказано мнозинство. Те настояват да се сложи край на безвремието със служебни кабинети - да се избере редовен, който тутакси да се заеме с бюджета, с актуализирането на пенсиите, със спирането на инфлацията, приемането на законите, даващи ни възможност да получим ключовите за стабилизирането на страната ни милиарди от Брюксел и бързо  да ни отвори вратите ни към Шенген и въвеждането на еврото.

ПП-ДБ: СТАРТЪП ГРУПА, РАБОТЕЩА В УГОДА НА ОЛИГАРХИЯТА

Изгубено време е да се преговаря с ПП-ДБ! Обречени са на неуспех и разговорите за правителство, и за уж обявената за основен техен приоритет съдебна реформа. И злополучно преговарялите с тях от ГЕРБ-СДС трябваше да си имат едно наум, не за друго, а заради провала на Христо Иванов като правосъден министър в тяхно правителство и заниманията му да пише НПО-доноси срещу държавата в угода на разградския медийно олигархичен кръг.

Изобщо не се учудваме на едномесечното им шикалкавене след последните избори, а имитирането на “открити”, разговори си беше безгрижно тупане на топката. И едва ли могат да ни заблудят сега, когато, след като им се привидя втори мандат, заявяват, че са готови да направят промени в структурата на предложения от тях кабинет. Тях не ги впечатлява и публично оповестената сметка от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, че няма как да получат подкрепа, след като ГЕРБ-СДС, ДПС и “Възраждане” имат 144 гласа. А намерението им да предложат правителство на малцинството е поредният техен блъф.

Това, което искат техните кукловоди, е всъщност да продължи безвремието. И защо да им пука за онези, на които ще спрат бюджетните плащания още след месец. Обедняването ще е не само за пенсионерите, но и за всички, на които инфлацията им бърка в джоба.

“Умните и красивите” не са се върнали в страната, за да се погрижат за тях. Въпреки мантрите им, че като спрат кранчетата за кражби, ще потече рогът на изобилието. Те са тук единствено за да печелят за себе си и за техните ментори.

Това най-добре се видя по време на краткото им управление. Първата им работа беше да вкарат посредници за газа, техният финансов министър проведе съмнителна среща с ръководството на бургаската рафинерия, умишлено източиха газовото хранилище, инфлацията главоломно взе да расте, не изтеглиха заем при лихва 1,30% , та се наложи други да го теглят за 4,85%, започнаха отдалечаването ни от Еврозоната и Шенген, купиха си депутати, оставиха техният МВР министър да върши безогледни простотии, лъгаха за сделките с оръжие за Украйна, замразиха ключови инфраструктурни проекти, разсипаха Българската банка за развитие, преструктурираха КПКОНПИ в опит да създадат паралелна прокуратура...

Истината е, че те искат цялата власт, защото са стартъп група, напълно индифeрентна към чуждите неволи и напълно безотговорна към страната и нейното бъдеще. И понеже радетелите за псевдопромяната не я получават, не могат да се примирят и един друг се самонавиват, че на следващите избори ще я постигнат. И продължават да си вярват, въпреки очевидния факт че губят хиляди избиратели, въпреки че се съюзиха с “Демократична България”.

Един от най-лошите за тях варианти би бил, ако все пак се създаде правителство, но без тяхно участие. Тогава разпадът им ще е неизбежен и бизнесгрупичката им първа ще напусне страната като остави наивниците, гласували за тях, да се оправят сами. А това сме го виждали многократно да се случва в най-новата ни история. Затова, системните партии трябва по най-бързия начин да се обединят и подкрепят експертно правителство, по възможност още с първия мандат. Междувременно трябва да направят така, че комисията за конституционни промени да заработи. И наред със съдебната реформа едно от първите и предложения е да се направи така, че парламентът да може да работи до избирането на следващия парламент.

Дискусия по този въпрос имаше при приемането на правилника за работа на народното събрание. При редовно Народно събрание, мандатът на народните представител приключва с избора на нови, а при разпускането му автоматично се приема, че и мандатът им приключва. Възниква логично въпросът за непрекъсваемостта на държавната власт. На практика сега само изпълнителната власт не се прекъсва. Но при положение, че сме парламентарна република, да се прекъсва дейността на народното събрание не е приемливо. Затова дискусията трябва да продължи в конституционната комисия и да намери бързо решение, така че да може да бъдат приети всички актуални законопроекти, които да осигурят стабилност на страната.

Трусът във висшите етажи на прокуратурата е още една причина да има правителство. Трябва да спре дестабилизирането на ключовите за страната власти. Има още време за съставянето на управление, което да се грижи за гражданите. И всички, които не само на думи, са готови да поемат тази отговорност, трябва да направят така, че с подкрепата си да осигурят стабилно управление.

ШАНС ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ БЕЗВРЕМИЕТО

Обявяването на еврокомисаря Мария Габриел за кандидат за премиер с първия мандат на ГЕРБ и оповестените от нея програмни намерения за съставяне на правителство са шанс за излизане от двегодишното безвремие. Сигнали за това имаше и след като първата и втората политическа сила седнаха на масата за преговорите. Но стигнаха до задънена улица, заради инатливостта на псевдорадетелите за промяна, които с действията си за пореден път доказаха, че са стартъп проект, интересуващ се от личната изгода. Нежеланието им да споделят отговорността на правителствено ниво и грубото незачитане от тяхна страна възможността за пронатовско мнозинство ги обрича на изолация и вътрешно самоизяждане. 

А мантрата, която използват като смокинов лист пред избирателите, че няма да подкрепят кабинет с мандата на ГЕРБ се обезсмисля в мига, в който техните избраници са прекрачили прага на Народното събрание, тъй като неговият девиз е “Съединението прави силата”. Популизмът и лъжите им, довели до отлив на близо сто хиляди техни избиратели, не ги освестиха така, че да отчитат реалностите. Затова по-всичко личи, че ще се озоват в опозиция, заедно с другата несистемна партия “Възраждане”. Имат, разбира се шанс все още, тъй като мандатът, връчен от президента ще почне да тече в понеделник. Ако в ПП-ДБ разумът все пак надделее, както дават знаци от коалиционната “Демократична България” и се стигне до практически общи усилия за участие и подкрепа на редовно правителство, това със сигурност ще удовлетвори обществените очаквания за излизане от кризата. 

Приоритетите, които номинираната Мария Габриел поставя – нормализирането на работата на институциите с редовно правителство, стабилизиране на публичните финанси, приемането на бюджета, справянето с инфлацията, с ръста на цените, правосъдна реформа, активна здравна политика и иновативно образование са заложени в програмите повечето парламентарно представени партии. Акцентът върху оставката на главния прокурор, няма да промени нито ще забави започването на цялостно реформиране на съдебната система. Достатъчно е да отбележим, че в парламента има мнозинство, което няма да допусне само съдебни размествания на принципа “стани, за да седна”.

Факт е, че появата на еврокомисар като номинация за премиер, засили, според проучванията, нагласите, че ще има кабинет още с първия мандат. А подкрепата, която той би имал от Брюксел не е без значение за постигането на тази цел. Истината е, че за разлика от проточилото се близо месец надлъгване с “програми” между първите две партии, което в крайна сметка не можа да преодолее егото на самообявилите се за единствени реформатори от партията на промяната, сега буквално за часове, се вижда, че има решение. И ако започналият диалог доведе до споделена отговорност в съставянето на правителство, то още преди края на месеца то ще може да бъде гласувано и в парламента.

За разлика от “говорещите глави” няма да чертаем черни прокоби за пореден провал и нови избори. Нито ще гадаем как едно програмно правителство ще се отрази на резултатите от местните избори. Още по-малко ще плашим с необходимостта от взимането на непопулярни решения от бъдещото правителство. Ако наистина диалогът помогне за съставянето му, то със сигурност той ще продължи и по време на управлението. А резултатите от решенията, които то ще вземе, ще са тези, които ще покажат колко продължително ще е то. Надяваме се, че всички, които ще дадат подкрепа, ще загърбят популизма и съсредоточат усилията си в защита на националния интерес и общоевропейските ценности на света, към който сме се присъединили.

НАДЛЪГВАНЕ КРАЙ ТРАПЕЗАТА НА ВЛАСТТА

За по-малко от десет дни ГЕРБ-СДС извървя пътя от заявлението на настоящия председател на парламента, че може да се откажат от първия мандат за съставяне на правителство до “ако се разберем за програмата, дори Кирил Петков може да е премиер”, както декларира в четвъртък техния лидер Бойко Борисов. От другата страна - детинско пъчене и упорство, гарнирано с хипотетична и непотвърдена подкрепа от други парламентарни сили. И доста унизителни за тях срещи очи в очи с бивш премиер и министри, които обвиняваха в гигантски далавери. И което е парадоксално – разговарят с тях за обща управленска политика. 

На поредната политическа налудничавост ли сме свидетели или на добре отигран фарс как да се прикрие общо разделение на милиардите от Брюксел.

За да е пълен циркът популярните “говорещи глави” от сутрин до вечер в медиите и Мрежата хвърлят щедро боб дали ще има, или няма да има правителство. Зад пушилката обаче, други се готвят да орежат пенсии, да вдигнат данъци, тоест масрафът на политическото безхаберие пак да платим ние. Излиза, че два пъти ще бъдем излъгани: един път като избиратели, а след това – като бръкнат в джоба ни. При това никой не крие, че ще трябва да се вземат непопулярни мерки, но не казват, че върхушката няма да загуби нищо, напротив видимото съглашателство ще доведе до обогатяване. Каквото получиха редица фирми от незаслужено получени помощи през последните две години. 

“Сапунисват се едни други, а и нас покрай тях”, както е казал народа.

Не, от партията на псевдопромяната нямат намерение да се обединят, така че да изпълнят девиза на Народното събрание “Съединението прави силата”. А за да угодят на задкулисието, стоящо за тях и най-вече на себе си, както го направиха през краткото време докато бяха управляващи, когато вкараха посредници за газа, умишлено източиха газовото хранилище, инфлацията главоломно взе да расте, не изтеглиха заем при лихва 1,30% , та се наложи други да го теглят за 4,85%, започнаха отдалечаването ни от Еврозоната и Шенген, купиха си депутати, оставиха техният МВР министър да върши безогледни простотии, лъгаха за сделките с оръжие за Украйна, замразиха ключови инфраструктурни проекти, разсипаха Българската банка за развитие, преструктурираха КПКОНПИ с опит да създадат паралелна прокуратура...

И днес ни лук яли, ни лук мирисали се облизват като котараци в очакване да докопат отново трапезата на властта. Че и ПП-ДБ пускат “мухи” как тандемът “Петков-Василев”, който се провали веднъж и ни доведе кризиата, щял този пък да ни изведе от нея. Но едва ли ще стане, най-вече заради това, че ще паднат в капана, който те залагат за други. За всички е ясно, че те нямат приятели в този парламент. И каквото и да се случи, главоломно ще бъдат изхвърлени в политическото небитие. Видя се дори на последните избори, че техни избиратели ги изоставиха и дадоха гласа си на други. Всъщност, едва ли ще се стигне до правителство, в което те да си разиграват коня, по-вероятно е кабинетът да е без тяхно участие. Причината за това ще е, че обществеността вижда, че те няма да защитят интересите и. А се готвят да повторят злополучния техен управленски римейк. А това едва ли ще се търпи от останалите парламентарно представени сили. Те са наясно, че времето на служебното безвремие е изтекло и само редовен кабинет, подкрепен от дълговременен парламент може да изрине авгиевите обори на натрапените шарлатании.

РЕКЕТЬОРСКИТЕ ШАРЛАТАНИИ НА “ПП-ДБ”

Лидерите “ПП-ДБ”, втората класирала се коалиция на изборите, до такава степен са си повярвали, че ще направят правителство, макар и на малцинството, а първата ГЕРБ-СДС безапелационно ще ги подкрепя, че във всичките си изяви твърдят това, сякаш това вече се е случило. Така те оправдават пред своите избиратели разговорите и постигнатите договорки за обща законодателна програма с тези, които щяха да изчегъртат и дори вкараха лидера им за едно денонощие в ареста. От друга страна ГЕРБ също им помагат, като новият председател на парламента анонсира възможността да се откажат от мандата си, за да може по-бързо да има правителство, стига да се осъществи лидерска среща между двете коалиции. Отстъпчивостта на ГЕРБ най-вероятно е и заради това, че с разговорите и парламентарните договорки, които постигнаха с партията на псевдопромяната, те излязоха от политическата изолация и едва ли ще пропуснат да демонстрират скоро това.

Преговорната ситуация обаче рязко се усложни, след като правителството внесе за одобрение в парламента проектобюджета. Цифрите така стреснаха политици и анализатори, че освен разочарованието, че Еврозоната и Шенген се превръщат в химери, очакванията са за непопулярни мерки, които допълнително ще поставят под съмнение политическия климат. 

А това, че бившият финансов министър Асен Василев се усъмни в манипулирани цифри, не бе неочаквано. Бързо направените от него сметки удивително напомняха на фокусничеството по време на неговото управление, което ни доведе до натрупана инфлация от 27.3%, дупка в бюджета от 12 милиарда само за 2023 г.и прогноза, че дългът на държавата ни ще стигне 70 милиарда през 2025 г.

Както и да коментират политиците внесения в парламента бюджет, актуалният извод, който може да се направи, е че президентът си е дал сметка за възможното продължение на управлението на служебното правителство и предстоящи нови избори. Видя се и от предварителните разговори, които проведе с парламентарно представените партии, че е насочил усилията си да убеди пленарната зала да приеме онези закони, които да помогнат на назначения от него кабинет да оцелява във все по-усложняващата се икономическа обстановка.

Логично се появява угрозата от ролята, която ще имат несистемните играчи, ако се стигне до нови избори. “ПП-ДБ” и “Възраждане” взаимно ще продължат да си преливат гласове и “крадат”, образно казано, от гласовете на другите партии. И винаги поне едната от тях ще е готова да се включи в управлението. С тази разлика, че заради освобождаването от руската енергийна зависимост, стимулирана от инвазията в Украйна, както и заради милиардите, които очакваме от Брюксел, по-изгодно ще е правителство между партиите, свързани с Евросъюза и НАТО. Затова е и сегашната шумотевица около ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, изразяващо се във взаимно надцакване. 

Проблемът е, че ако несистемните играчи се докопат до властта, популизмът им ще ни донесе нови неподозирани по размер щети, които може да бъдат непоправими. Затова възможният ремикс на управление на “ПП-ДБ”, контролиран от парламентарното мнозинство на системните партии до момент, в който те предприемат застрашаващи стабилността действия и се наложи да бъдат отстранени, не е продуктивен. И дори в немалка степен е безотговорен. Ако наистина има стремеж да бъде изведена страната от кризата, то трябва, още след връчването на първия мандат към разговорите за съставяне на правителство да бъдат приобщени и другите парламентарно представени партии. Дали това ще се случи, предстои да видим. 

Това, което със сигурност е ясно, че “ПП-ДБ” продължават надменно да се самоизолират и едва ли могат да се надяват на подкрепа от партиите, с които те дори не си правят труда от кумова срама да разговарят. И съвсем очаквано усилията на победителите е да се насочат към другите партии, за да се създаде антикризисно правителство, в което всички участващи да поемат своя дял на отговорност. А “ПП-ДБ” да бъде изхвърлена от сегашните позиции на рекетьор и оставена да бъде маргинализирана от изоставящите я нейни избиратели.

КАПАНЪТ ЩРАКНА ЗА ПСЕВДОПРОМЯНАТА

Ако има новина след очаквания избор на председател на народното събрание и отпушването на работата му, то тя е, че всички останали парламентарни партии са срещу “Продължаваме промяната”, както отбеляза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след среща с “Възраждане”. Преди това на провокативния въпрос относно твърдението на обединението, че няма да подкрепи мандат на ГЕРБ или правителство с участието на ГЕРБ, Борисов отговори:

"Ама разбира се, че твърдят. И ние твърдим същото." 

Лидерът на ГЕРБ получи и знак от ДПС с гласуването им “въздържал” се при избора на председател на парламента и със изказването на техния председател Мустафа Карадайъ, че се извършва подмяна с последвалото пояснение, че няма да допуснат реформа „Стани да седна”, за да се поднесе съдебната система на един олигарх и медиен монополист”.

Означава ли това, че има нови червени линии и че в новия парламент вече има опозиция на новото мнозинство!?

На пръв поглед може и да изглежда така, но фактът, че лидерът на ГЕРБ продължава разговорите с другите партии, докато ПП-ДБ все повече се озовават в “небрано лозе” и затъват в своята все по-комична самодостатъчност, подсказва, че опитите за реванш на преследвани от закона олигархични кръгове да се озоват във властта, са обречени. А представляващата ги коалиция, или ще трябва да започне да действа според законите на страната ни и ще скъса връзките си дърпащите конците им манипулатори, или ще продължи главоломното им спускане към политическото маргинализиране.

Много важно е да отбележим, че политическите шарлатани уж обещаваха публичност на преговорите си, че нищо нямало да бъде “скрито-покрито” и едва ли не медиите щели предават на живо техните разговори. Нищо подобно не се случва досега. И резултатът се вижда – опит за поредната подмяна. Затова и последвалата реакция в парламента показа, че с евтини димни завеси няма как да намерят подкрепа, включително и за обща законодателна дейност. Не може да има обединение на всички пронатовски партии, ако това ще е свързано с вкарване във евентуалното управление на проксита, не само на “прокопитата”, но и на бегълците, криещи се от родното правосъдие.

Разбира се, това не означава, че точно през Светлите дни след Великден, вратите за възможно управление в интерес на обществото, се затварят. Не, напротив. Но това може да стане не с помощта на аритметично получено мнозинство, а с намирането на конституционно, каквото от ГЕРБ, обещават да търсят. И най-вече в загърбване на олигархичните интереси, включване в дискусиите за съставяне на правителство на всички национално отговорни партии. А от партията на псевдопромяната, най-после да се приземят и да  се съобразят с реалността. Иначе, “кучетата си лаят, керванът ще продължи” - правителство може да има и без тях.

Така че, не бива да се правят прибързано мрачни прогнози за нови избори. Няма да има угодия нито за твърдите привърженици на ГЕРБ-СДС, нито за тези на ПП-ДБ. Те винаги ще са недоволни и ще смятат лидерите си за колаборационалисти. Фактът обаче, че двете противопоставящи се една на друга сили започнаха да си говорят и дори представиха обща законодателна програма не е малък успех. Той може да бъде евтино пропилян, но може и да бъде развит, ако има достатъчно разум. И в тези обсъждания бъдат включени и останалите партии. 

Но както е казал народът “не бива да се слага олиото в тигана, преди да е уловена рибата”. Парламентът сега започва реално да работи. Има достатъчно време да се обсъди и допъбни предложената законодателна програма. Има време и за съставянето на национално отговорно правителство. 

СМИРЕНИЕ И ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ПОЛЗУ РОДУ

Свикването на Народното събрание на 12 април е знак, че няма време за губене и партиите не само трябва да приемат бюджета и необходимите закони за излизане от кризата, но и да договорят и изберат редовно правителство. В никакъв случай не трябва да се приема като начало на поредния провал и бързане към нови парламентарни избори, каквито предположения вече се тиражират. И още по-малко това да се свързва със Страстната седмица, в която Христос е предаден, разпънат и възкръснал в края и. Ако все пак се търсят символи, то смирението и грижата за паството трябва да ръководят политиците. 

И вместо да чертаят червени линии и да преливат от пусто в празно, да се приземят и приемат реалността. А тя е, че въпреки изборния резултат, който не даде предимство за самостоятелно управление на двете водещи партии, те трябва не да враждуват, а да обединят усилията си за съставяне на правителство, работещо за ползу роду. 

Една седмица мина, а все още чуваме общи приказки, сред които най-шумни са защо не бивало да се дава подкрепа. Изтъркалата се вече дъвка, че партиите трябва да мислят за местните избори наесен бе заменена с плашилото “Възраждане”, което щяло да стане първа политическа сила, ако партията на псевдопромяната подкрепи общо правителство с ГЕРБ. Всъщност това е поредната фантасмагория, която показва, че “ПП” са тръгнали към самоизолация - най-прекият път към маргинализирането, както сочи историческия опит със затриването на СДС след падането на правителството на Иван Костов през 2001 г. Изобщо не трябва да се обръща внимание и на друго тяхно твърдение, че те можели да съставят правителство, ако мандатът отиде при тях. Видя се в предишния парламент как се провали това тяхно намерение. С изключение на “ПП”, които отказват разговори, всички останали партии имат най-малко  три четири общи приоритети, които биха били базата за разговори и подкрепа на работещо правителство. Не бива да се изключва и подкрепа от “Демократична България”, които колкото по-бързо се отделят от механично създадената и провалила се коалиция с “ПП”, толкова по-добре ще е да запазят политическата си физиономия. “Възраждане” също не са за пренебрегване, най-малкото заради твърденията им, че милеят за хората. 

Целта на незабавното започване на преговори трябва да е не поредното тупане на топката, а още първия мандат, правителство да бъде съставено. Водещи, но не натрапчиви в преговорите трябва да са ГЕРБ, а позицията им, че единствено е нужен кабинет на националното спасение, трябва да убеди за подкрепа и останалите партии. Разговорите трябва да се водят и за приоритетните закони и бюджета, като за изпълнението им трябва да се търсят консенсусни лица, какъвто беше екипът от неосъществения кабинет “Габровски”. 

Най-същественото при тези разговори, е че трябва да се спре робуването на мантри като “добри” и “лоши”, “хартиена коалиция”, коалиция на “войната” и на “мира”. 

Истината е, че партиите са готови вече за редовен кабинет. Не само заради продължилото дълго безвремие, а и заради очакваната от обществото тяхна отговорност. Последните избори ясно показаха, че  на спасители-шарлатани не може да се вярва, показаха още, че протестният вот нараства, на негласувалите - също и че политическото безхаберие става нетърпимо. Тоест, времето на между партийните боричкания и себелюбивата нетърпимост е приключило. И е дошло време за нелицеприятна, публично видима и полезна за хората работа, която да върне доверието в страната и от европейското семейство, към което принадлежим.