НЕ ПЕЕВСКИ, А НАСЛЕДНИЦИТЕ НА МАНИПУЛАТОРИТЕ НА ПРЕХОДА СА ПРОБЛЕМ

Буря в чаша вода ли са препирните в управляващата ППДБ по повод откровените обвинения на председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски срещу неадекватните реакции на премиера Николай Денков след сполетялото ни природно бедствие!? Нима не е истина, че щетите  предизвикаха драми в живота на хиляди в страната, оставени без ток и вода, повече от седмица вече...

И на този фон защо точно Пеевски, когото един през друг се надпреварваха да венцехвалят, заради категоричната проевропейска и пронатовска политика на ДПС, сега изведнъж им стана трън в очите... 

Първоначално мрънкането им беше, защото той им изземвал предимството да декларира първи едно или друго прието решение в тази посока. Не, не могат да ни заблудят - не става въпрос за детска игра, в която някой на някого изяжда полагащия му се десерт

Бесовете на съюза между ДС ченгета и умнокрасиви са за друго. Затова и риториката им стана друга. Бивш агент на комунистическите тайни служби, за който се твърди, че редял служебните правителства и бил стратег за сформирането на нова левица, с “ченгесарска” наивност “признава” че нямал “рационално, разумно обяснение на тази промяна не просто във видимото поведение на Пеевски, не само в поведението на ДПС, включително и в решенията на Ахмед Доган”. Според него, това било саморазрушително.

Друг пък, класическо номенклатурно чедо от “голямото добрутро”, както ги наричаха по времето на Соца, шестващ по студиата от години, артистично рошав и с папионка, пренебрежително определи Пеевски като “господин никой” в управлението, “далечен роднина, седнал на масата и започнал да вдига тостове...” Някак си се самоналагал и нито е било удобно да го изгониш, нито е нормално той да бъде в такава роля...

Да отбележим – тази злостна пушилка се изсипа след като Даниел Лорер, депутат от ППДБ, заяви пред милиони зрители в тв ефир, че в последните месеци колегата му от ДПС Делян Пеевски се е променил за добро и вече е станал говорител на европейските ценности, и не отхвърли възможността той да стане премиер, каквато заявка направи преди дни. Последвалата условност, както обясненията му на следващия ден, със сигурност допълнително са ядосали  наследниците на манипулаторите на прехода, защото Лорер не отстъпи от позицията си: “Когато Хамас нападна Израел, извършвайки зверски издевателства над мирно население, и когато Путин нападна Украйна – ДПС застанаха на страната на жертвите. Аз не мога да не отчета това.”

Нека кажем направо – не Пеевски е камъчето, което им пречи на комфорта в обувките на управлението, а възможността да се сложи край на противопоставянето на едни български граждани с други, а етническата карта да се вади, винаги, когато е в опасност да бъде пратен на бунището режисирания посткомунистически преход, осигурил безпроблемното превръщане на някогашните борци срещу буржоазията в капиталисти.

Нека да не дрънкат глупости адептите на този преход, че имало дефицит, в който се намъкнал Пеевски като евроатлантически говорител. И че този дефицит бил “ДБ, защото те били исторически евроатлантическия говорител, не Пеевски. И в никакъв случай той не трябва да бъде оставен да е говорителят на тази позиция... Очевидно човекът със шарматната папионка, трябва да е голямо “перде”, а нас да ни смята за хора с къса памет, за да твърди това. Ако ДБ съществува от десетилетие и предимно слугува на спонсорите си с евроатлантизъм, то ДПС защитава тези ценности от зората на демокрацията. При това с последователност, каквато нито една от съществуващите партии го е правила.

Но нека отбележим и още нещо - прогнозите, че целта на движението да се включи в демократичните сили и стане общобългарска партия са верни. Това беше поискал лидерът им Ахмед Доган още в началото на деветдесетте години: ДПС да стане част от Съюза на демократичните сили. Но Петър Берон, разобличеният като агент на ДС по-късно, техен лидер,  не прие, от псевдопатриотични съображения, за да има винаги етническо противопоставяне в угода на манипулаторите.

Истината е, че тази врява е защото се подготвя ново противопоставяне на етническа основа. И пробен тест ще е подготвяния референдум за това дали да остане “Трети март” като национален празник. Тихомълком наследниците на манипулаторите готвят реванш с нова националистическа формация, която трябва да замени боксуващата Възраждане, залязващото ВМРО, разочарованите от БСП и пропутинските фенове. Точно затова  новата политика на движението трябва да бъде спряна, то отново да бъде капсулирано и да бъде подчинено в услуга тези, които искат да променят евроатлантическия и проевропейски път на страната. Проблемът е, че този който готвят да оглави тази нова формация, се провали няколко пъти – първият път като доведе на власт група политически невнятници, и след като го предадоха, по-късно ги определи като “шарлатани”. А вторият път - с продължилото почти две години безвремие на служебни правителства, които си мислеше, че ще са преход към президентската република. Но и тук удари на камък. Сега му предстои третият опит. Само че народът го е казал: веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия път тя се счупила.

СНЕЖЕН КАПАН ЗА БЕЗХАБЕРНИЦИ

Повече от 24 часа след като в събота сутринта столичният кмет Васил Терзиев се появи, за да заяви бодро, че въпреки предупрежденията за снежна виелица, всичко ще е наред, той се е скрил в миша дупка. И не смее да се появи, за да обясни, защо се стигна до бедствието, оставило половин София до сутринта без ток. И защо до късно през нощта по улиците, вместо снегорини се забелязваха полицаи, които правеха всичко възможно, за да регулират движението и вразумят самонадеяни водачи. Нима не е научил от медиите за незабавната реакция срещу бедственото положение на Великотърновския кмет, който свика кризисен щаб и с помощта на полиция, пожарна, аварийни екипи и бърза помощ, правеха всичко възможно, за да ограничат щетите и не се допуснат смъртни случаи, заради снежната виелица. Това трябваше да направи и Терзиев още снощи. И лично да координира спасителните операции.

Нека си припомним как бившата кметица на София, от ранни зори и след безсънна нощ, се появяваше заедно с екипа си и докладваше каква е ситуацията и какво ще се направи, за да се осигури нормалния работен ритъм на града. А тази сутрин, вместо Терзийски, се гърчи с обяснения и очевидно фалшиви хвалби, шефът на инспектората. Но си мълчи за многочасовата липса на ток и големият късмет, че детската педиатрична болница е могла да включи електрогенератор, за да може да се поддържат животноспасяващи апарати. Нито една добра дума и за полицаите от пътната полиция, които през цялата нощ бяха първи и оказваха помощ на авариралите коли и сигнализираха за поднали клони, както и предупреждаваха заради тежкия сняг гражданите да не се движат под дърветата и най-добре - да не излизат от къщи без да е необходимо.

В цялата страна полицаите бяха тези, които своевременно спираха движението и ескортираха линейки и пожарни за справяне с критичните ситуации. Същите полицаи и техният министър, на които премиерът и самозабравили се умнокрасиви им искат оставките, че и разследваща комисия направиха в парламента. 

Не очакваме тяхната животоспасяваща помощ да бъде подобаващо оценена в снежния капан, в който попадна страната ни. Не очакваме и избраният и все още оспорван кмет на столицата да вземе пример от други кметове и да се държи подобаващо. Няма да приемем и евентуалните извинения, че все още навлизал в работата. И то след като с такова самочувствие си обявил готовността на подопечните ти аварийни служби, че ще се справят със всяко бедствие. Само че, г-н кмете, това не е анимационна игра, която да решаваш дистанционно докато си седиш на топло вкъщи. 

Лошата новина е, че от самото начало Терзиев го съпътства гаф след гаф, гарнирани с празни приказки, доказващи нескопосаността и невъзможността да бъде постигната висотата и най-вече отговорността на този висок избор. 

Въпросът е трябва ли да бъдем безучастни налюдатели на този водевилен избор, който вероятно ще ни срува скъпо и може да бъде платен дори с цената на човешки животи. Отговорът е “Не!”. Шансът не е в очакването съдът да обяви изборът му за нелегитимен. А столичният общински съвет и гражданите на града да поискат час по скоро нов избор. 

И също така да се замислят дали ни е нужно това управление, в което при поредната критична ситуация, полицията да е само на ниво. А невнятният премиер да не оценява тяхната работа. И като се опитва да отстрани министъра им, да подклажда условия за хаос в ситуация като снежния капан, в който попадна страната ни.

Всъщност, време е капанът да щракне за шепата случайници и евтини шарлатани в нашата политика, преди да са опоскали държавата ни.

ШАНС ДА ПРИКЛЮЧИМ С КРИМИНАЛНИЯ ПРЕХОД

Превъплъщението на Делян Пеевски във водещ политически говорител на ДПС и затвърждаването на това му право като съпредседател на парламентарната група за едни е повод за похвали, а за други – за поредните интриги. Това, което не може да се отрече е, че лидерите на управляващата коалиция от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС един през друг признават, че без неговата активност, тя би се разпаднала. А това, което не се отчита е, че от създаването на движението в зората на демокрацията стремежът на Ахмед Доган винаги е бил да измъкне партията от етническото капсулиране, в което бе вкарана от манипулаторите на прехода. 

След учредяването на СДС, лидерът Доган поиска движението да стане част от коалицията партии. Но тогаващния председател на сините Петър Берон, известен с националистическите си позиции, а по-късно - с разкрити зависимости от бившите тайни служби, се възпротиви. По това време, червените “реформатори”, извършили партийния преврат и свалили Тодор Живков, вече имаха план за бъдещето на страната. На СДС те гледаха като на нещо временно, което трябва да прибере обратно изпуснатия дух от бутилката, да успокои страстите, да уталожи народния гняв срещу бившия режим. Под прикритието на мантрата “мирен преход”, предишните комунистически управници започнаха да приватизират контролираната от тях икономическа власт, за да може те и техните подставени лица да се превърнат в капиталисти. За целта политическото пространство така трябваше да се разпредели, че да има винаги противопоставяне на националистическа основа, което да бъде в полза и осигурява власт на пребоядисалата в социалистическа бивша комунистическа партия. ВМРО се утвърди като най-популярна от първоначално създадените няколко “патриотични” формации. Паралелно с това започна изграждането на мутренско олигархична въхушка по руски образец – изроден капитализъм,  нямащ нищо общо с въжделенията за демокрация. 

Ще припомним, че първите две демократични правителства – на Филип Димитров и по-късно на Иван Костов, получиха жизнена подкрепа от ДПС. Но въпреки това Ахмед Доган и неговото движение бяха демонизирани като вечните виновници за неспособността на демократичните сили и техните лидери да създадат условията за общество с икономически силна средна класа, която да ги подкрепя. Всъщност, голяма част от синята върхушка се оказа, че е добре подбирана от манипулаторите. При всяко идване на власт, особено по време на правителството на Иван Костов в края на миналия и началото на нашия век, тя способстваше да бъде укрепена властта на новоизлюпените олигарси. Синият елит също не пропусна да се обогати. 

Няма да коментираме последователната политика на ДПС в подкрепа на членството ни в НАТО и Европейския съюз. Само ще отбележим, че благодарение на тяхната енергична парламентарна намеса, бе прекъсната възможността разразилият се врящ котел на Косовската криза да прескочи и у нас. С парламентарната подкрепа на движението бе преграден достъпа на руска помощ по въздуха за сръбските националисти и бе осигурен път за силите на НАТО. Точно тази подкрепа се оказа решаваща за приемането ни в ЕС и НАТО в началото на нашия век. 

Както и преди, така и днес продължава да е ключова ролята на движението в подкрепа на ценностите на демократичния свят. Но тя щеше да е невъзможна, ако партията на почетния вече председател на ДПС Ахмед Доган не бе съхранила стабилността си с последователно отглеждане на кадри и изпращането в нашия и европейския парламент на хора, които ще се борят за просперитета на страната ни и пазят стабилността на балканския регион. И за разлика от десетки  партии, които вече не съществуват, а други едва кретат - и биха гледали по народния израз “през крив макарон” парламента, ако не правеха коалиции за механично добавяне на гласове, - движението винаги е имало ключово присъствие за вземането на едно или друго решение в парламентарния живот.

В момента има голям шанс да бъде разчупена парадигмата “етническа партия” за ДПС. Една от причините е, че повечето от т.н. “генерали”, които дирижираха прехода с изпитаните хватки на ДС в сътрудничество и икономическа подкрепа на руските тайни служби, вече не са между живите. Настана политически вакуум и нескопосни опити процесите да бъдат овладяни в безвремието на няколкото служебни правителства. Всички те бяха неутрализирани от появилото се управляващо конституционно мнозинство. За някои може да е шокиращо, но заради непредсказуемите геополитически катаклизми, то е навременно и дава възможност да бъде нормализиран политическия живот. За да спре противопоставянето на националистическа основа, подклаждано от години и в нашия балкански регион.

Затова не е чудно, че опитен политик като Доган, умело използа ситуацията, за да възроди и този път успешно реализира тази своя стара идея. Ударното вклиняване на Делян Пеевски във всяка предизвикваща напрежение политическа ситуация може да се приеме като част от по-мащабен интеграционен план. Почти всички жизнени за страната ни законопроекти и решения бяха внесени в парламента по негова инициатива и с неговия подпис - за военна помощ за Украйна, за санкции срещу Русия, за прекратяване на забраната за внос на украинско зърно. Оповести в аванс и въвеждане на забрана на допускане в България на коли с руска регистрация, както и за прекратяване на дерогацията с “Лукойл”. Наблюдавалите преговорите с въглищарите в парламента признават ролята му за спирането на тяхната стачка и набелязването на мерки за решаването на проблемите в този сектор. Критиците му са се свели до един явно неуравновесен “професор”, който заплаши с линч "въглищарските путиноиди и техните крепостни орки" и един изгонен от движението още преди двадесет години, заради присвояване на парийни пари. А политици, които доскоро търсеха противопоставяне с него и пишеха доноси до посолства, възползвайки се от привилигерованото положение да са спонсорирани от известни “непеота”, сега или подкрепят дейността му или са се потопили дълбоко, надявайки се че бумерангът на възмездието, заради техните клевети, да не ги застигне.

Един от последните опити за бъдещи нездрави политически индулгенции е механичното пришиване един за друг на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Това че имат общи позиции по отделни предимно пронатовски тези, може видимо да ни се натрапва, но също така не остава незабелязано шикалкавенето на единия и ясните позиции, последователно осъществявани от другия. Впечатляващо, например при гласуването на вота на недоверие бе, че лидерът на ГЕРБ със свои депутати не присъстваше в залата, докато от движението всички единно гласуваха против вота. Ще припомним, че Пеевски светкавично отхвърли хипотезата за евентуално участие на движението със свои министри при ротацията в кабинета напролет.

На този фон най-същественото за присъствието на този “тандем” е сигурността, която вдъхват за управлението на страната, въпреки очевидните гафове на управляващата “ПП-ДБ” и срутващата се електорална подкрепа за тях. Докато трите формации се крепят, сгромолясването на управляващите, на пръв поглед ще е само техен вътрешен проблем. Но това със сигурност ще отвори политически вакуум за преформулиране на тези, които ловко подмениха “промяната”, заради лични интереси. И ако тяхното присъствие се окаже, че е мимолетно и лидерите им приключат “бизнеса” си в страната, то търсенето на пронатовски и проевропейски съюзник сред демократичине сили, ще е задача както на ГЕРБ, така и на ДПС. В този процес разчупването на етническата парадигма би дала шанс за окончателното приключване с криминалния преход и ново партийно строителство.

СИНОДЪТ БАВИ, НО ДЪРЖАВАТА ДА ОТВОРИ “РУСКАТА ЦЪРКВА” НЕЗАБАВНО.

Със сигурност миряните, очакващи да бъде отворен храма "Св. Николай Мирликойски Чудотворец", ще останат разочаровани от решението, взето на специално насроченото заседание на Светия синод. Засега отключването на катинара остава на благословията на руския патриарх и посолството на Русия у нас. На практика в решението си митрополитите потвърдиха писмото на нашия патриарх, изпратено до главата на Руската църква и изразяиха надежда - храмът да бъде отворен в най-скоро време. Това означава, че богомолците ще продължат бдението си пред храма като оставят писмените си молби към мощите на намиращия се в него светец Св.Серафим пред вратите му.

В решението си митрополитите оставят друг да потвърди или отхвърли посланието на русенския митрополит Наум, че т.нар. “руска църква” в София незабавно трябва да отвори и че заключването на храма от странични лица е недопустимо, а Софийският митрополит трябва да се разпореди храмът да бъде отворен и да се възстановят своевременно и богослуженията в него. Странно шикалкавене на Синода при ясни канонични правомощия на българския патриарх и решението да бъдат назначени двама наши свещеници там, за да се извършват богуслуженията...

Няма да коментираме твърденията на митрополит Наум, че в последните години българските свещеници са били последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството, че функциите му имат само и единствено представителен характер. Няма да коментираме и разразилите се спорове. Те само показват, че проблем има и мъгливото решение на Синода не е път към решаването, а точно обратното – да не се реши.

Но от това нямат полза нито миряните, а що по-малко висшият клир. Чуват се войнствени призиви за разследване на тъмни връзки и опасни зависимости между българската и руската църква, която както е известно се ръководи от висш служител на службата за външно разузнаване на Русия, а двамата изгонени от страната ни свещеници също бяха уличени в подривна за страната ни дейност. Появиха се искания да бъде прекръстен и катедралният храм “Св. Александър Невски”. Никой няма интерес да започне нов “лов на вещици” в Синода, както бе в мрачните и не твърде далечни години на “двата синода”, които добре се помнят и от днешните митрополити.

Решението на синода да възложи тепърва на канонично-правната комисия “да проучи и анализира уставите за фукциониране на Подворията в София и Москва и след което и да се произнесе” е всъщност “бавене на топката”. И оставя на чуждо благоволение, чакащите отварянето на храма. 

Всъщност, решение има и то трябваше да бъде взето от правителството ни, веднага след като се разбра, че ключът на храма е оставен в руското посолство. Този факт означава, че проблемът от църковен се превърна в междудържавен. И вместо евфимерната подкрепа на премиера Николай Денков за отварянето на църквата, би трябвало посланичката да бъде привикана във външното ни министерство и да и бъде наредено да предаде ключа, за да бъде на синода, а той от своя страна да изпълни каноничните си правомощия и отвори храма. Все пак храмът се намира на българска територия и в него се молят предимно български граждани. А правните спорове да бъдат решени в съда. 

Но, повтаряме,  редно е външната ни министърка Мария Габриел да се заеме със случая. Иначе за вярващите ще остане надеждата молбите им да бъдат чути и Спасителят да отвори вратите на храма.

НЕ ОСТАВКА, А УВОЛНЕНИЕ НА МУСТАФА ЕМИН!

Този мач с подаването на оставка сме го гледали. Не оставка, а уволнение трябва да има.

Колкото по-дълго министърът на отбраната шикалкави и забавя уволнението на съветника си Мустафа Емин, проявил вербална агресия срещу лекари в “Пирогов”, толкова повече ще са личните за него и за управляващите негативи. А случаят е ясен от самото начало. Поради една проста причина – едва ли медицинската сестра щеше да оповести инцидента в социалната мрежа, ако извършителят на деянието беше обикновен гражданин. Ако Емин се беше държал като такъв и не беше спекулирал с поста си, всичко щеше да приключи с разменени реплики между него и лекарите. Те са свикнали и приемат тази нервност и загриженост. Всеки иска бързо да бъде лекуван. Но си има ред. В конкретния случай, няма как да бъде извадено дете в хеморагичен шок и да бъде застрашен живота му, заради детето на министерския съветник.

Всъщност, поведението на Емин, впоследствие доказано, от лекари и сестри, както и от записващите камери, не се отличава от това на простака, посегнал на лекари, по подобни поводи. Разликата е, че съгласно промените в Наказателния кодекс, побойникът над медици може да бъде съден и да лежи в затвора, а вербалният насилник – най-много да бъде уволнен. Добре би било неговият началник, вместо да търси под вола теле и да се опитва да изкара случая като хибридна атака срещу него от пропутинските сили у нас, не само да уволни Емин, но и самият той да предложи на кабинета да внесе предложение за промяна в НК, подобно вербално насилие да бъде равнозначно с това на биячите на медици.

Няма да коментираме развихрилите се политически страсти, защото случаят е резултат от парвенющината на една новоназначена “калинка”, продукт на партия, която се промотираше през годините като борец срещу шуробаджанащината и корупцията в политиката. Изобщо не се учудваме, че “повярвалият” в значимостта си, поради заемания пост във военното ведомство, е поискал "да се сдобие с имената на целия медицински персонал, участвал в прегледа и лечението на детето му", "с цел да бъдат показани на министъра на здравеопазването". После направи опит да омаловажи случая. Но сега мълчи, отказва да говори. Не вярваме, че е от гузна съвест. Най-вероятно така са му наредили.

Истината е, че проблемът вече не е негов, а на министъра. Той първо тръгна да заповядва на пироговци какво да правят, след това уж бил чул две различни версии, после мина през хибридната атака срещу него, а сега се оплаква, че “записите” от камерите ги били гледали мнозина, а той не. Това не става със заповеди, г-н министре, не сте им техен началник, има си канален ред, по който са изискани записите, както и шефът на лечебното заведение ги и изискал от охраната. Народът го е казал с добър хумор – колкото и да въртиш и да сучиш, з.дникът ти остава отзад. 

Изходът за министъра, макар и закъснял е, не да приема оставката, а да уволни вербалния насилник. Нека и да не се опитва да го прикрива, като му намери друго топло местенце в министерството. И най-вече е добре да преосмисли случилото се. Защото подобно поведение не е достойно за един министър на отбраната, най-малкото защото поставя под съмнение неговите морални ценности, които очевидно нямат нищо общо с тези на демократичния свят.

ВЕЖДИ НЕ Е САМ, ОЩЕ ДЕСЕТИНА ОТ ПАРЛАМЕНТА ДА ГО ПОСЛЕДВАТ

Простотиите, които се ръсят всекидневно в пленарната зала от, има няма, десетина депутати, самопровъзгласили се за говорители на истината, едва ли отстъпват по циничност и наглост на скандалното подмятане на Вежди Рашидов. Някои от тях предизвикват словестни схватки не само от място, но и около трибунката, където избраниците на народа се плюят, ръгат по кокалчетата, счупиха и едни очила. Но наказанията са символични, а и отвън не само че не искат оставките им, но веднъж дори техни симпатизанти се опитаха да нахлуят в свещенната сграда, стреснаха други, те пък глупаво се укрепиха с решетки. Което също си бе простотия на квадрат. 

Страх лозе пази, както е казал народа. Макар че всъщност на народа не му пука – нека се хулят и бият, че да им гледаме сеира.

Истината е, че заради тези десетина депутати, които ловко си подхвърлят топката един на друг с изказвания, реплики, реплики на репликите, процедури и пак от същото до безкрай, се бави приемането на закони, гарантиращи икономическото укрепване. 

Заради социопатното им разиграване се стига дори дори паталогично удължаване на работното време. 

Не, това не е шоу! А си е чиста простащина, не отстъпваща на казаното от Вежди. Дори техните изказвания, без да се замислим, можем да квалифицираме като език на омразата. И вместо да им бъдат поискани оставките, ръководството на парламента се задоволява с дребни забележки. Винаги безуспешни. И предизвикващи поредната вълна от обидни подхвърляния.

Няма съмнение, че това безобразие руши устоите на парламентаризма. Дори да предположим, че десетината изпълняват нечии политически поръчки, или казано с други думи – обслужват олигархични интереси, то това не значи, че безобразията им трябва да бъдат търпени, докато те успеят да разрушат парламента и ни пратят отново на избори. Депутатите, които искат да работят не бива да се ослушват на принципа “кучетата си лаят, керванът си върви”.

Добре би било десетината проводници на простащината да последват примера на Вежди и напуснат не само парламента, но и политиката. ЧатДжиПиТи ги посочва поименно при съвсем повърхностно прослушване на парламентарната врява. Време е обаче и обществената нетърпимост да се прояви спрямо тях, така, както спонтанно я изляха върху “настъпилия мотиката” и приключил злополучно политическата си кариера художник. А не да се чака според китайската поговорка, течението да ги отнесе в политическото небитие, както се случи с онези не по-малко нагли пишман политици, които разнасяха дървени ковчези по жълтите павета и за кратко пуснаха лайнометите си и в пленарната зала.

Очевиден е стремежът да има ред и справедливост в обществото ни. Направени са първите стъпки за промяна на съдебната система. Има редовен парламент и пронатовско мнозинство. Това обаче не е достатъчно. Не за друго, а защото изповядвания от десетината политически случайници език на омразата предизвиква опасни изблици, изразяващи се в рисуване на еврейски звезди по вратите на противопоставящи им се. Тези прояви са особено опасни на фона на продължаващата месомелачка в Украйна и напрежението в Черно море. 

Има вече добър прецедент с оставката на позволил си да държи циничен език депутат. Крайно време е тези, които си служат с подобен просташки език от началото на този парламент, или да се укротят и позволят нормалността в пленарната зала, или обществеността да ги погне така, че да последват Веждито и престанат да тровят политическия живот.

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ДЪВКА ЛИ ЩЕ Е “24 МАЙ”!?

Най-после, след твърде дълго нищо не казващо подгряване и недоизказани намерения проектът за конституционни промени на коалицията ПП-ДБ бе публично оповестен. Това, което тутакси затъмни всички останали предложения, бе 24 май да бъде вече национален празник. 

Никакво съмнение няма, че ще станем свидетели на поредната битка между русофили и русофоби. По принцип тя се разгорещяваше около “Трети март” и точно това опорочаване на празничността е и причината управляващите да поискат тази промяна. Те със сигурност не откриват топлата вода, защото такъв дебат обществото ни води от десетилетие. В медиите темата безрезултатно е била повдигана. Включително смяната на празника бе предложена преди година и от ГЕРБ. Сега най-после има шанс да се осъществи. И това е добра новина, защото ще бъде отнет терен за безсмислено противопоставяне на едни българи срещу други.

Но ако следваме тази логика, с подобен успех може да се предложат и други дати, например “Денят на Съединението” или “Денят на Независимостта”.

Същественият проблем в момента е, че това предложение ще затъмни коментарите за другите предложения, които са съществени и се отнасят до укрепването на парламентаризма чрез отнемането на някои президентски правомощия. За съжаление, от това което е публикувано, майсторски се претоплят вече известните намерения по отношение на съдебната власт и контрола върху главния прокурор, но няма подробности как сваленото или подалото оставка правителство ще продължи да управлява като служебно и какво точно ще се случи с парламента. Защото правосъдният министър беше споменал, че и парламент трябва да има.

Дори беглият прочит е доста разочароващ, защото ставаме свидетели на хвърлени с явна умисъл постановки да бъдат отнети президентски правомощия, но необосновани и изказани със загадъчност, която не ни кара да си губим време да разберем дали ще има зад тях достатъчно убедителни аргументи. Още по-интересно е, че този проект няма да бъде внесен, преди да е започнала дискусията в парламентарната комисия за тези промени.Тя ще започне работа във вторник. Политиците, представящи проекта казаха също, че той е резултат от многобройни разговори с техни колеги от другите две формации съставящи конституционното мнозинство – ГЕРБ-СДС и ДПС. В интерес на истината, дори не става дума за разговори, а за внесения от движението проект, в който има съвпадения на позициите - и за конструирането на ВСС и за индивидуалната жалба. Няма да коментираме каква е разликата между копиране и намиране на съвпадения във водени разговори, но ще отбележим, че е добре, когато се представя един проект, той да е на онази правна висота, която ще отхвърли възможността за политически спекулации в една или друга посока.

Не искаме шумотевицата около смяната на националния ни празник да затъмни актуалната отговорност на управляващите – свързана най-вече с приемането на бюджет, който да облекчи живота ни. Има нужда и от отключване на другите задръстени жизнено важни за функционирането на държавата ни сектори, като например здравеопазването с избирането на  шеф на Здравната каса. Избирането и на председатели на регулаторите не трябва да се бави. А и внимателният подход към онези слоеве, които отсега развяват профсъюзни знамена също ще е от значение.

Честно казано, стана вече традиция от ПП-ДБ да “бият барабана” и да се държат като “първооткриватели”, но след това бързо да забравят обещаното, а ако се окаже, че проектите им са неосъществими, тутакси ги загърбват и си продължават както досега. 

Не трябва да се забравя, че все още не сме видели и на проекта на ГЕРБ-СДС. Те също като че ли стоят встрани. Стана им навик, някой друг да е на амбразурата, а после, като видят накъде духа вятърът, да се включат сред приемащите овации. 

Така че най-малко до започването на работа на комисията за конституционни промени, дъвката “24 май” ще раздухва страсти. Няма да бързаме с коментарите каква ще е реакцията и на опозицията, когато започне същинският дебат. И най-вече, когато видим проектът на ПП-ДБ внесен в деловодството на парламента. От започналата “буря в чаша вода”, полза има единствено задкулисието, което винаги е успявало да отклони вниманието, за да осъществи своите корупционни планове. Затова да не избързваме. Единственият проект, внесен за обсъждане е този на ДПС. Пушилките ще оставим за други. И ще очакваме да се запознаем с аргументите.