НЕ ДОПУСКАЙТЕ РАДЕВ ДО ПОЖАРИТЕ

Ако имаше малко срам президентът Румен Радев, не трябваше да се появи сред покрусените от пожарите селяни на Воден. Всъщност той дойде, за да разпали нови пожари. Вместо съпричастност, пося поредното разделение. Очевидно да прави мизерии е това, което той може.

През близо трите седмици, откакто страната ни пламна, Радев се правеше на умряла лисица. Не забелязваше и беше чужд на човешките драми. Но добре се забавляваше като правеше кръгчета със самолет над София, после замина на екскурзия във Великобритания. Сега отново тръгна да прави с чужда пита помен. Както с онзи размахан юмрук преди години.  Вместо да прояви истинска съпричастност, той размаха пръст, че дарените два фургона на пострадали самотни мъж и жена можело да предизвикат недоволство, трябвало местните власти да правят разпределението. Това, че Радев живее в комунистическите години, не е за чудене. Не е за чудене, че пак нещо поучава, вместо той да обяви какво той лично дарява. Дори започна да настанява пострадали в общежитията, предназначени за емигранти. 

Е, ние отдавна сме наясно, че за него - неговото си е негово, а чуждото е общо. И от чуждото той може да нареди колко и на кого да се даде. Типичен маниер на крадец от времената на съветския НЕП, така добре описан от Илф и Петров в романите “Златният телец” и “Дванадесетте стола”.

Появилият се “след дъжд качулка” Радев дори се закани, че скоро ще реши политическите проблеми. Нищо няма да реши! Известно е кой доведе и инсталира във властта едни други любители на летенето, от които двама прелетяха над Воден с малък самолет. Лика прилика е тяхната псевдосъпричастност с тази на държавния глава. 

Не случайно местните крещяха към тях от долу: “Махайте се, екскурзианти!”.

Политическото безвремие, което ни донесе Радев, както и онзи договор, по който плащаме всеки ден по един милион, са най-голямото бедствие, което страната ни понася. 

Политиците ни също имат вина за случващото се. И то не тези, които сега като част от правителството, както  и тези, които тутакси заминаха при хората и денонощно се борят с огнената стихия. И заедно с хилядите огнеборци, горски служители, военни местни жители и доброволци със сигурност ще се справят с бедствието. По-същественото е час по-скоро да се справим с “бедствието” Радев и присъдружната му кохорта. 

Затова парламентарно представените партии да престанат с дребните ежби, ами час по-скоро да приемат и върнат мандатите за съставяне на правителство, за да може бързо да се иде на избори. А след тях, вече взели си поуки от случващото се, да съставят работещо правителство, в новия парламент да приемат актуалните закони, за да получим оставащите не малко милиарди от Фонда за възстановяване и развитие и да се погрижат за хорските тегоби. 

Само работещо правителство ще спре рушенето на държавността и опитите на Радев да ни отклони от европейския път на развитие.

ЗАЩО РАДЕВ НЕ ГО Е ГРИЖА ЗА ПОЖАРИТЕ.

 

Ако някой все още смята, че президентът Румен Радев милеел за родината си, сега видя на живо че него никога не го е било грижа. Близо месец страната ни гори, пожарите се разрастват, паниката обзема все повече хора, къщи и поминък се изпепеляват за секунди пред очите им, пожарникари, военни и доброволци изнемогват. А този, който непрекъснато натяква, че е избран от целекупния български народ, безхаберно прави кръгчета със самолет над столицата, а след това със същото безгрижие замина на туризъм във Великобритания. Вместо да се върне, да хване лопатата, пръскачката или да се качи на хеликоптер и започне да се бори със стихиите. 

Е, след такъв тепегьозлук ще има ли някой, който все още ще вярва, че Радев може да спаси от “лошите” политици нацията. Да въодушеви негласуващите да гласуват. Или най-малкото - да обедини левицата. 

Нито едно, нито друго може да свърши. 

Дори, както е казал народът “с чужда пита помен” не можа да направи. Размаха юмрук, но бързо се прибра в президентството. После състави кабинет от измамници, които нарече шарлатани, в опит да оправдае себе си – защото, на неговия некадърен избор, страната ни бе тласната в продължаващо вече няколко години безвластие. 

Но вместо да се скрие в миша дупка, той продължава да се прави на морален стожер и да размахва пръстче на политиците. И да вини всички с вехти опорки от времената на провалилия се комунистически режим. 

Но трябва ли да се учудваме на неговата неспособност и нарастващо озлобление към тези, които му казват в очите, че е сламен човек и зависим от руските манипулатори и техните проксита в страната ни. Да не би да е забравил кой даде 25 милиона за оборудване на болниците ни в началото на Ковид кризата. Или да не вижда как забравени малцинствени региони започват да се възродяват, защото парите предназначени за тях, вече не се крадат от деребеите.

Нека обърнем внимание как Радев в унисон с пропутинската пропаганда се бори за мир в Украйна. Бил се загрижил за украинците, които загивали и страната им се обезлюдявала. И нито дума за хилядите руснаци, които губят живота си в една безсмислена и натрапена война. Опасявал се също, че България ни била въвличана във войната. Каква нагла загриженост в момент, когато страната ни гори наистина. 

А когато говори в бъдеще време, че трябва да имаме противопожарни машини, хеликоптери и оборудване за служителите, нека му припомним как преди години лобистки се захласваше по един шведски изстребител и тогава през ум не му минаваше да помисли за огнеборците.

Но за обучаваният във вярност към комунистическите идеи и непобедимият Съветски съюз, не може да има емпатия и загриженост към тегобите на тези, които се подлъгаха да дадат гласа си. Затова, вместо в обединител на нацията, той се превърна в неин разединител. 

Защо все пак Радев не ще да се приземи и да бъде в този труден момент до народа си. Отговорът е, че той отдавна е надскочил тавана на собствените си възможности, а президенството е засилило болестното му нарцистично състояние за величие, нямащо нищо общо с реалността. Лошата новина е, че за съжаление цената за измисления свят, в който живее държавният ни глава плащаме всички ние. Но добрата е – демократичните закони на страната ни дават поредния шанс чрез избори да вървим по общия европейски път, вместо да  ни тласка към изолация, както той се опитва да го прави.

ДПС ИЛИ ДПС НА ДЕРИБЕИТЕ!?

Случващото се в ДПС не е необичайно.  Още от първите години на демокрацията и до днес сме свидетели на задкулисно създадени и разпаднали се формации - някои са еднодневки, други, капсулирали се като движението, ги разтърсва изведнъж вятърът на промяната и обнадеждава избирателите им, дълго мачкани от шепа дерибеи. А те, колкото и да се крият зад митологията Доган, няма как да получат отново доверието им. Няма да им го дадат прокудените с години, започнали да се връщат по родните места, заради инвестициите, осигурени от будни кметове, няма да им го дадат и тези, които дадоха отпор на местните онбашии и им спряха кранчетата за безнаказани кражби.

Всъщност, второто място на последните избори за ДПС показа, че промяната в движението е в ход. А това, че последва бламирането на съставянето на правителство още с първия мандат и сигурното отиване на нови избори, показва, че статуквото се мобилизира - манипулаторите на прехода, които привидно се правеха на проевропейци и пронатовци, но в действителност обслужваха Руските имперски интереси, отново хвърлят страната ни в несигурността на следващия служебен кабинет и чертаят пътя към към силната президентска власт.

Затова никак не е странно, че отново се прави опит да се разиграе етническата карта. И българските турци да бъдат противопоставени на всички останали. 

Излиза, че голямата идея на Доган от зората на демокрацията ДПС да е общобългарска партия, част от СДС, (провалена персонално от разкрития по-късно като агент “Бончо” тогавашен председател на СДС Петър Берон), започнала днес да се осъществява от Делян Пеевски, е торпилирана. 

На път е да рухне и още един мит - за българския етнически модел, спасил страната ни от кървавите балкански катаклизми в края на миналия век. За да запази властта си оялата се депесарска върхушка започва да развява отново етническата карта и да плаши малцинствата с нов Възродителен процес.

 

Разбира се, че във века на бързите комуникации, е невъзможно да се разпалят старите страхове от времето на живковия режим. Освен това, тази върхушка е свикнала някои друг да им върши черната работа.  А и няма кой да им повярва като ги види да пристигат с личните си лимузини за стотици хиляди евро. Това, което ще направят е да се крият и от именията си да вършат мизерии и провалят доколкото могат всичко свързано с благополучието на техните избиратели. Както и сега вече го правят, противопоставяйки се на партийното единство.

Истината скоро ще лъсне. Най-добрият критерий ще са предстоящите избори. Нека отцепниците, които отчайващо спекулативно се наричат “ДПС Доган”, се явят на тях срещу ДПС, за да се види защо повече електоратът им не ги иска.

Препоръчително е също така на водещите политически партии да не злорадстват, ами да погледнат собствените си редици, където шестват едни същи лица. И са се превърнали в партийни дерибеи, обкръжени от едни същи клакьори. Нека и отцепилите се от тях да не очакват новия месия и да не го виждат в лицето на президента. Той едва ли ще стигне по-далеч от размахването на пръст. Той добре знае, че със стария бардак нищо няма да направи. А митичните негласуващи няма да се подлъжат в полза на лъжливо размахания юмрук, докарал страната ни до няколко годишно безвластие.

Но нека не избързваме и следим внимателно как старите влъхви в ДПС се опитват да извадят скелетите от гардероба. Поучително е да се види как в условията на демокрация колкото и дълго да властваш с тоталитарни методи, накрая губиш.  Навремето новоизлюпената върхушка около Доган изпадна в паника как да преиначи срещата му с Тодор Живков, сатрапът на българските турци. Всъщност още тогава на мнозина от тях им светна, че бившият комунистически елит надява овчите кожи на демокрацията, но продължава да пази властта си с подставени лица. Днес, когато и този балон най-накрая се спука, е добре  онези, които избират, да гласуват не за  криещи зад митове дерибеи, а за тези, които променят към по-добро техния живот

ПАК ЛИ ИЗБОРИ!?

Нов месия може и да не дойде, но въвеждането на гръцката изборна система може да ни даде шанс за трайно правителство.

Рeваншизмът и изненадващите мераци на повечето партии да съставят правителство с техен мандат обезсмислят заявеното намерение на спечeлилата изборите ГЕРБ-СДС да състави правителство и наклоняват везните към поредните избори. Според първите проучвания налице е недоволство от изборните резултати, има желание за провеждането на нови, но все още надделяват тези, които не могат да преценят или клонят към съставянето на редовно правителство. 

Само че не избирателите решават, а политиците, които в парламента са се хванали гуша за гуша. 

В навечерието на връчването на първия мандат, посланията на лидера на победилата партия Бойко Борисов стават все по песимистични. Пропорционално на това главният опонент от ППДБ става все по агресивен в реваншистките си амбиции. 

Прогнозата за поредна патова ситуация, продължаващ срив на партиите и опасно намаляваща избирателна активност, поне видимо не смущава политиците в пленарната зала. 

Въвеждането на гръцката изборна система на бонус за победителя даваща възможност за самостоятелно управление може и да е шанс за излизане от безпътицата.

Но тестването и засега само в медийното пространство предизвика бурно недоволство сред срутилата се ППДБ и малките партии. Според тях въвеждането на тази изборна система щяла да увековечи властта ГЕРБ-СДС... 

На роптаещите изобщо не им минава през ум, че биха могли те да станат първа политическа сила. А и няма стремеж да са. И са абсолютно прави. Те безвъзвратно губят доверието на намаляващите избиратели. Електоратът не проявява ентусиазъм да открие и нов месия – появяват се партии хомункулуси, които нямат бъдеще. 

Обсебени от маниите си за величие, най-вече поради облажването от властта, провалилите се не искат да повярват в затихващите си функции и действат на принципа “не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”. Не осъзнават, че целта на изборите е да има редовен кабинет, а депутатите да работят в полза на народа, както са се заклели при встъпването си в пленарната зала.

А какво да кажем за разходите за провеждането на толкова много избори. Само от 2021 година до днес са похарчени повече от един милиард лева на данъкоплатците.

Непродуктивна е и мантрата “Пеевски”. Той е обявен за главен виновник за всички случили се и бъдещи беди през последните години на безвремие. От зората на демокрацията Ахмед Доган и ДПС бяха използвани за създаване на етническо противопоставяне. Днес, макар и не толкова явно започва да се развява заплахата “какво би станало, ако на следващите избори движението стане първа политическа сила?” 

Нека кажем направо – това ще гарантира преди всичко проевропейската и пронатовска ориентация на страната. Не че и сега не са гаранти, както се вижда от последователната подкрепа на Евросъюза и Алианса

Всъщност, търсенето на враг не е новина, това показва опит за оцеляване на партийната върхушка в другите партии, разтърсени от недоволството на техните избиратели. Първо, те не разбират, че промяната трябва да настъпи с прочистването на собствените редици от провалилите се. И второ, изобщо не схващат, че не рушенето и ваденето на “скелети от гардероба”, а подкрепата и участиeто в едно експертно правителство ще е далеч по-добре за тях. ДПС не им е виновно, че пиха кафе в скута на лидера им, а техният министър-председател нима е забравил как се молеше на Пеевски и бягаше от обкръжилите Министерския съвет миньори от “Мариците”. А днес са извадили кофата с катрана. Това политическо поведение води единствено към тяхната забрава.

Разбира се, все още не е късно да има редовно правителство. Успокоението на новите депутати, че си има служебно, а и те са си в парламента (най-малко докато Конституционният съд не се произнесе дали промените в основния закон са несъстоятелни) и ще могат до следващите избори да въртят игричките си, е измамно. Не за друго, а защото персоналните последствия за тях ще са непоправими. Парадоксът е, че до такава степен са обсебени от собствените си бесове, че проглеждането към реалността е невъзможно. 

Рушенето на държавността ще продължи, независимо от сметките, че това би било добре за един нов месия, за какъвто се говори достатъчно дълго и се споменава президента като такъв, че вероятно и той самият да разбира, че това ще е поредната динена кора, на която ще го подхлъзнат всички по един или друг начин отхвърлени, но разчитащи той да ги върне в играта.

Така че най-доброто решение е смиряването и търсенето на обединение в името на добруването на хората. Всички други сметки ще излязат криви, както се вижда от поредицата неуспешни опити за управление. В народопсихологията ни има многобройни случаи на прекалена, дори продължителна робска търпимост, но в крайна сметка, хитреците са свършвали винаги като бирникът в блатото от небезизвестния разказ на Елин Пелин. Днес дори няма нужда от Андрешко, който да вкара каруцата в блатото. Днешните политици сами са тръгнали към него.

СЪСТАВЯНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВО БЕЗ ШИКАЛКАВЕНЕ

Лесно е да се даде заявка с леко ултимативен тон, че ГЕРБ-СДС са готови да преговарят за съставянето кабинет,  ако не им се оспорва премиерския пост и министрите на външните работи и на отбраната.

Но има няколко нелицеприятни новини от изборния резултат, с които победителите трябва да се съобразяват.

Първата е, че веднъж проиграният номер с преговорен екип, (с който беше провалена “сглобката” и пратени на избори ППДБ), иронизиран като “контактьорки” от лидера на “Величие” и отказан, може да спъне преговорите. 

Втората новина е, че пропутинските “Възраждане”, БСП и “Величие” имат повече на брой депутати от победителите. 

Третата следва от втората - засилващият  се агресивен тон на президента, подсилен от разширяващата се ниша за недоволни българи, търсещи силната ръка, допълнително налива масло в огъня. 

Нека подчертаем, че ГЕРБ-СДС загубиха близо 100000 от избирателите си. Евентуланият им провал да съставят правителство и отиването на нови избори може да застраши пряко проевропейското и проатлантическо бъдеще на страната. 

 На този фон най-малко знечение имат “реваншистките” амбиции на разпадащите се ППДБ. Опитите да бъдат реанимирани  като говорители на Алианса е отдавна пробита опорка. Особено смешни са воплите на техните адепти, че ГЕРБ-СДС задкулисно ги молел да влязат в управлението. Може конспиративно да се разчита на повратливостта лидера на ГЕРБ-СДС. Но алчността и желанието на някои шарлатани от ПП да ползват облагите на властта като за последно, може да доведе до бруталното им отстраняване от своите. Така че от прагматична гледна точка едва ли някой ще се върже да реанимира едно фалирало търговско дружество, каквото всъщност бяха ППДБ 

Затова нека се върнем към възможностите на победителите. 

Нашите съюзници искат не само да сме лоялен член на НАТО, да отстояваме демократичните принципи, но и да сме ярък противник на Москва. Колкото и да е изчистил образа си чрез “сглобката”, действията на Борисов се следят внимателно, не толкова заради висящите обвинения в корупция, а най-вече заради участието му в руските енергийни проекти, заобиколили Украйна и улеснили московската агресия.

В момента, с убедителното си представяне на изборите, основният гарант за геополитическата ориентация на страната ни това е ДПС, които със своите непостигани досега 47 депутати и втора позиция като изборен резултат, се превърнаха в незаобиколим фактор. Движението не се притеснява от нови избори наесен, най-малкото заради неразгърнатия потенциал от близо 100 хиляди гласа – 50000 от отишлите да “берат череши” в съседна Гърция, както се пошегува многозначително един от анализаторите и още 50000 хиляди от чужбина, които не бяха добре организирани за приключилите избори.

Шансът обаче не е в новите избори, а в умението да бъде съставено правителство, което да не създава проблеми, а да решава затлачените през трите години на несигурност задачи и европроекти. Един добър пример е служебният кабинет на Димитър Главчев. За пръв път ги нямаше дежурните следизборни скандали, правителството даде ход на детската болница, полетя с пациенти медицинския хеликоптер, страната ни бе добре представена на международни форуми. Друг подобен кабинет би бил да се представят експерти от неосъществилия се кабинет на хирурга Николай Габровски. В още един неслучил се кабинет на ИТН имаше качествени предложения за министри като на Ради Найденов и Гроздан Караджов. Има фигури от царските правителства като Николай Василев, които съсипаха от критики заробващата икономическа политика на Асен Василев. Но нека не ги изброяваме всички – листата с доказали се специалисти е дълга. Тя може да донесе гражданска подкрепа дори от партии като Синя България, които не влязоха в парламента, както и от отделни депутати на други формации, влезли в парламента. 

Важно е обаче това правителство да е с осигурено трайно мнозинство в парламента.

Казано в прав текст – да не се разчита на започналия разпад на ППДБ и евентуално на други формации, от които могат излязат независими депутати 

Освен пронатовската и проевропейска ориентация на правителството, най-същественото е лицата на министрите, начело с премиера да будят доверие в обществото. И с действияята си да демонстрират загриженост за живота на нашите сънародници.

Очаквано, още от сега дежурните прогностици се опитват да създадат нови интриги, за да прикрият провала си на изборите, че не можаха да “хванат” влизането на “Величие” в парламента. Но врявата, особено идващата от лагера на провалилите се жълтопаветници, едва ли ще трогне тези, които им дадоха възможност “сглобката” да бъде спасена. Но, както във всичко останало, безмерната им алчност, себелюбие и пренебрежение към тези, които им гласуваха доверие, ги провали. 

Не на последно място нека предупредим, че шикалкавенето и бавенето на топката

не е полезно за тези, които имат намерение да управляват. Колкото по-бързо бъде представено приемливо за обществото правителство, толкова по-лесно ще е сътрудничеството на подкрепящите го партии в парламента. Ясно е, че Шенген и Еврозоната са ключови приоритети. Но всичко, което парламентарно спъваше затлачените милиарди по Плана за възстановяване и развитие, трябва да бъде ударно прието.

Започналото съвместно разминиране на Черно море от Турция, Румъния и България трябва да бъде продължено с гарантирането на търговския морски път. Всъщност тези действия, заедно с разширяването на газовите връзки, са част от сигурността на Балканите.

Изобщо не трябва да се дава възможност да се твърди, че управляващите правят сметки с евентуалното връщане на Тръмп на власт през есента в САЩ и очаквано преориентиране, ако има смяна на геополитическия курс. Единствено защитата на националния интерес и вслушването в гласа на хората би следвало да е в центъра на вниманието на правителството. Няма как получавайки лоши медицински услуги, возейки се на раздрънкани влакове, притискане на земеделските производители с бавенето на евросредства, оставянето на работодателските организации да разиграват всички, грешният път на съдебна реформа действаща на принципа “стани, за да седна”, да бъдат оставени и не бъдат реформирани с енергични действия на новото правителство. Има отворен времеви прозорец за успешни действия и той не бива да се пропуска.

СГЛОБКАДЖИЙСКИ КОМПЛОТ СРЕЩУ ЕВРОПЕЙСКИЯ ИЗБОР

Вместо да решат първо проблемите на протестиращите миньори под прозорците им, новосформиралото се мнозинство от ППДБ, БСП, Възраждане и ИТН реши да свали председателя на парламента Росен Желязков, ден преди излизането им в изборна ваканция. И което е по-лошо – бе тествана възможността за коалиция, която да смени геополитическата ориентация на страната ни. 

Всъщност, още когато бяха назначени за управляващи в служебния кабинет от държавния ни глава, в началото на двегодишното безвремие, при това с противоконституционен премиер, беше ясно, че си имаме работа с хора не върнали в страната ни за полза роду, а за лично облагодетелстване. Не случайно, първо, те предадоха този, който ги доведе на власт и затова бяха наречени от него “шарлатани”. После заблудиха избирателите и управляваха на два пъти – единият път в безпринципна коалиция с БСП, а вторият път, под прикритието на “пронатовско” мнозинство. 

Всички видяха как се провалиха. 

Последният път успяха с конституционно мнозинство да променят и основния закон. Бяха на път да продължат “реформите” в съдебната власт на принципа “стани, за да седна”, така че да станат недосегаеми от правосъдието. Но “сглобката” им се самовзриви от тяхната алчност и самозванщина.

Със свалянето в четвъртък на председателя на парламента Росен Желязков се видя още, че на тях не им пука нито за икономическото наследство, което остави на служебния кабинет тяхното управление, нито за всекидневното разкриване на техните мафиотски връзки. Ще припомним, че те започнаха да излизат на светло още с опитите на вече покойния Алексей Петров да кадрува във властта и открито заявените му амбиции да сложи ръка на икономическото направление в ДАНС. 

Е, не им се получи. Обвиненията в корупция на техните кадри валят всекидневно. Надяваме се, че правораздаващите органи ще доведат до заслужени присъди на всички замесени.

И ако това се отнася за една организирана престъпна група, то същественият проблем е друг. А той е, че бяха на път да оставят стотици хиляди българи без препитание. И не са само миньорите, които предишният път сегашният председател на ДПС Делян Пеевски успя да укроти. А днес за благодарност, тогавашният премиер Николай Денков, който бе примрял от страх миньорите да не нахлуят и да не се саморазправят с него, нарича спасителя си “най-голямото зло”. 

Освен миньорите, най-застрашени са стотици хиляди земеделски стопани да останат без поминък. Не са само 100 000 от тях, очакващи компенсации от 300 милиона, заради “украинското зърно”. Благодарение на спешните действия екипът на служебния премиер Димитър Главчев успя да договори като начало 210 милиона, а останалите обеща да намери след преструктуриране на ресурси. 

И ако това е добра новина, то редовната евросубсидия за земеделски стопани, която трябваше да започне да се плаща още през март и да завърши в началото на месец май, се оказа, че заради престъпна небрежност на бившите управляващи от ППДБ, си стои още в Брюксел. 

И това не е всичко – повече от един милиорд евро от Плана за възстановяване и развитие, които трябваше да получим още миналата година стоят блокирани. Не заради неприети законови промени, както се опита да ни заблуди премиерът Денков в края на миналата година, а и днес от “псевдо промяната” ни заглавичкват с предизборен популизъм, а защото през цялото време те променяха листата с искания, за да облагодетелстват близки до тях фирми.

В заключение нека кажем ясно – на западните им партньори отдавна им стана ясно, че “шарлатаните” от ППДБ не са нито проевропейци, нито пронатовци. Те и затова не се опитаха да настояват “сглобката” да продължи. Но след случилото се със свалянето на Росен Желязков от председателския пост на Народното събрание, те вече със сигурност са убедени, че ППДБ, заради личното си обогатяване, са готови да пратят страната ни в Евразия. 

Затова се надяваме предстоящите избори да изхвърлят случайниците от политиката или най-малко - да ги оставят извън борда на реалната власт.

РАДЕВИ АЛАБАЛИСТИКИ С КОНСТИТУЦИЯТА

Няма нищо необичайно в намерението на премиера Димитър Главчев да поеме функциите на външен министър. Ще припомним, че в провалилия се проектокабинет на Мария Габриел, беше договорено тя да е и първи дипломат на страната ни. 

Необичайно е обаче държавният ни глава да продължава да се изживява като принципал на служебното правителство, каквото правомощие вече няма след промените на конституцията. Според тях отговорността за служебния кабинет се носи от парламента. 

Очевидно е, че Румен Радев превишава правомощията си, като се заинатява – не желае да освободи сегашния външен министър, отказа да назначи предложения от Главчев Даниел Митов, а сега бави подписването на указа премиерът да съвместява и този пост. С което вреди преди всичко на страната ни, която не може да бъде представена на фундаментални за развитието на политическата обстановка в Европа международни форуми. Или, да бъде представена от този, който загуби доверието на натовските партньори, заради несъвместими с тяхната позиция срещу агресията на Русия в Украйна, изказвания. 

Резултатът от подобна недалновидност, ще е рязко спадане на доверието към страната ни като надежден съюзник. А това едва ли ще бъде допуснато от пронатовското мнозинство в нашия парламент, въпреки шикалкавенията на ППДБ срещу вече оттеглената кандидатура на Даниел Митов.

Румен Радев или интригантства, или не осъзнава правомощията си, след като, вместо да подпише указа, заплашително “менторски” заяви в събота, че бил посъветвал Главчев да проучи малко повече нещата “с какво точно се е заел като премиер, да не говорим за външно министерство”...

“Кога стана кюмюрджия, кога му почерня задникът”, е казал народа за самозваните разбирачи. 

Военният Радев е лъскал обувките си и е бързал за сутрешния развод, когато Главчев вече дейно е участвал в политическия живот и е законотворствал в парламента.

Безочливо е, човекът който ни докара безвремието, нарушавайки конституцията с онзи вдигнат юмрук, а после за втори път – като назначи за премиер чужд гражданин, сега да се прави на правоверен конституционалист. А какво да кажем за някои сделки извършени от неговите служебни кабинети, които ощетяват странати ни със стотици хиляди евро на ден и са обект на разследване от страна и на европрокуратурата. 

Най-опасно остава предупреждението на оттеглилия се Митов, че от една страна Радев "нарушава новите разпоредби на Конституцията и от друга - препотвържава проруската си външнополитическа ориентация". Това изявление е и знак към самозабравилия се Радев, че в парламента пронатовското мнозинство има готови мотиви за импийчмънт на държавния глава. И ако продължат неговите опити да създава и задълбочава кризи и да изолира страната ни от европейския път, може и да не довърши мандата си.