Общо показвания

вторник, 15 декември 2015 г.

Стари хватки, нови клопки


Сянката на Иван Костов отново надникна зад фантасмагоричното предложение на неговия възпитаник Радан Кънев да бъде разпуснат кабинета и да бъде сформиран нов в рамките на този парламент. Ще припомним, че навремето точно Костов посъветва Филип Димитров да поиска вот на доверие за първото демократично правителство (1991 – 1992 г). И го загуби, въпреки предупрежденията да не го прави. Днес никой от Реформаторския блок не се върза на този номер. Така блокът остава в управлението, а една от партиите му (ДСБ) отива в опозиция. Вместо авантюристичната изцепка на Кънев, останалите реформатори предлагат на ГЕРБ  анекс към коалиционното споразумение и времеви график за изпълнението му. Според предварителни заявки идеята е всеки министър в рамките на 6-месечен срок да каже, кои точно закони ще внесе, какви промени ще има в тези закони и много важно – ще се влючи ли в намирането на парламентарна подкрепа за тях. Друг е въпросът дали тези предложения ще бъдат приети.

Що се отнася до Кънев, тепърва ще става ясно защо предлага преформулиране на управляващите с хватката нов кабинет. Публично твърди, че целта е да се утвърди десният реформаторски характер на правителството, чрез отстраняването на АБВ от коалицията.  Абсурдността на това изхвърляне е очевидна. Светът, в който живее Кънев, е много далеч от реалността. Няма как партия, която не може да влезе самостоятелно в парламента, да поставя условия.  

Има и още нещо – зад синия "идеализъм" на Кънев се промъква познатото ни рекетьорство на политическия милиционер от Драгалевци, който дава знак, че е готов да озапти протежето си, ако получи нещо в замяна. Но и този негов номер вече се изтърка и няма да мине.

Изводът е, че никой няма нужда нито от меда, нито от жилото му. Нито от учителя, нито от ученика.

Всъщност странностите на Кънев вече никого не изненадват. Сега той сам падна в тяхната клопка и ще бъде изолиран от останалите лидери в РБ, което те отдавна трябваше да направят.

понеделник, 14 декември 2015 г.

Ни риба ни рак


“Партийното решение на ДСБ явно е вдъхновено от тийнейджърския секс, където момчето убеждава: Спокойно, аз само малко. По този начин хем девойката недокосната, хем нагонът задоволен”, написа в мрежата бивш лидер на сините.

Не е точно, твърде романтично е.

Това, което обявиха след форум вечерта в събота лидерите на ДСБ в иначе романтичния черноморски град Поморие, си е съвсем явно извъртане по килифарски, както е казал народа. Дори е малко чудно възпитаници на Иван Костов да са така непоследователни - да излязат в опозиция, но да запазят министъра си, да останат в управляващия Реформаторски блок, че и отново свой министър на правосъдието да искат. 

И това ако не е еманципация от драгалевския марксистки политикономист!... 

Нека припомним как Костов, когато загуби катастрофално изборите, а Царят ги спечели през 2001 г., нареди на своите да не се обвързват с него, въпреки поканата. И заради това остана в опозиция повече от 10 години. 

Но нали наближава Коледа и стават чудеса...

Шегите настрана. Нищо ново всъщност не се случва. Мантрите остават, демагогията също. Заради опасността да се върне отново управлението на Орешарски, ДСБ правели този компромис. Същите врътки правеше Костов, когато чрез приватизацията излъга привържениците си, че ще станат собственици на предприятията, в които работят, но в действителност ги продаде за жълти стотинки на бъдещите олигарси; междувременно скри досиетата и по-късно, вече в опозиция, докато говореше за човека от подземието, тайно ходеше да му носи цветя и бонбони в болницата, а в пленарната зала гласуваше заедно с червените.

В един отбор с БСП се очаква да бъде и новата опозиционна партия в този парламент ДСБ. Защо тогава Радан Кънев трябва да очаква, че и този път ще му повярват, въпреки шантавите лупинги през цялата години. Откъде накъде той ще говори, че сега трябвало да има търпение и реформаторите трябвало да стигнат до единно решение във вторник, след като той самият без да пита никой, сърцераздирателно обяви след оставката на правосъдния министър, че минава в опозиция. Лидерът на която и да е партия, след подобно действие, напуска поста си. Освен ако не е тоталитарна, разбира се.

Изводът от новата каша вдясно е, че в ДСБ си правят добре сметката. А меркантилността е лесно прогнозируема. Затова няма опасност за управляващите. И това е добра новина за стабилността на страната в труден за Европа момент. Макар че от нови избори вече никой не се стряска. Напротив, за определена прослойка, ако всеки ден е изборен, ще е най-добре. Що се отнася до техните партньори от Реформаторския блок, те трябва да решат дали имат нужда от ДСБ. И накрая, както обикновено се случва, излъгани ще останат протестърите, включително и тези от тях, които си мислят, че като яхнат уличните шествия, ще се докопат до властта за дълго, както се надяваше бившия вече правосъден министър.

четвъртък, 10 декември 2015 г.

Двойна игра


Винаги така става – когато играеш двойна игра, в крайна сметка губиш. Няма как една година да се защитават мантри, а на практика нищо да не се върши и Христо Иванов да очаква, че ще се измъкне сух. На всичкото отгоре остави съмнения, че стои зад клепането в Брюксел на главния прокурор. Едно е да участваш в хепънинги с протестърите по улиците, съвсем друго е да вършиш работа, спуснат с парашут там, където всъщност не ти е мястото. Това бе първото съмнение – че Иванов ще обслужва нечии корпоративни цели. А конституционните промени ще са прах в очите на слепите. В действителност вменената му за постигане цел бе рушене на постигнатата крехка стабилност на управлението, особено необходима, когато с атентати е застрашена европейската сигурност. И приоритетите на страната са други. Изискващи постигането на максимален консенсус между водещите политически сили, за да се защитят националните интереси.

От дълго време от протежетата на Иван Костов вместо конструктивизъм се чуват заплахи за напускане на коалицията, ако не се приемат техните ултимативни предложения за реформиране на съдебната система. Междувременно се видя, че самите те не са единни и дрязгите между тях допълнително създават впечатление за нестабилност. Всъщност толкова много станаха техните лупинги, че Радан Кънев заприлича на Вазовия герой Рачко Пръдлето, който уж живее „за едната чест и за едното красно име”, но в действителност никога нищо не е разбрал и е безполезен за каузата.

Парламентът няма нужда нито от парашутисти, които са непознати за правосъдието, но са удобни за кукловодите, нито от комични политици, които са срам за синята идея. Никой не се съмнява в необходимостта от реформиране на съдебната система. Но това не може да бъде направено от Иванов и Кънев – хората, чиято единствена цел е да я овладеят в своя и най-вече на тарторите си полза.

Сега, разбира се, ще се вдигне дежурният вой, че демокрацията била поставена в опасност и че възтържествувало статуквото. Причината за обвързаността на тези двама души не е от вчера. Иванов навремето, без да се замисли, предпочете звъна на парите, давани за НПО дейност, а Кънев – защото от години глупаво се захласва по драгалевските интриги на бившия преподавател по марксистка политикономия. Затова нито единият, нито другият имат шанс. И бързо ще бъдат забравени. Пръв ще го отнесе подалият оставка министър Иванов и с него окопалите се във властта реформатори ще оправдаят всичките си грешки. А Кънев още известно време ще подскача с нелепиците си, но и него ще изхвърлят, защото реформаторското статукво трябва да продължи. Там си дават сметка, че напуснат ли властта, пак ще потънат в забвение, както стана след управлението на Костов. Въпросът е дали управляващите от ГЕРБ са разбрали, че няма смисъл да продължат с несигурен партньор, който не служи на националните интереси, а обслужва скрити зад флага на демокрацията корпоративни и свои интереси.

неделя, 6 декември 2015 г.

За поредната смърт на дете


Смъртта на момчето от Разлог, загинало от паднала на главата му футболна врата, е на път да обедини в скръбта им всички в града. Кметът вече обяви понеделник за траурен ден. Докато детето беше в кома и лекарите в “Пирогов” правеха възможното, за да го спасят, замесените в трагедията публично се вайкаха, но се грижеха да я потулят и да стоварят вината върху ученика.

Уж учителят по физическо бил там, в чийто час се случило нещастието, после пък не бил. Бе съобщено че съоръжението било старо, оказа се че не е, дори е направено по европроект през 2012 година. Футболната врата се клатела, тоест момчето да е внимавало. Всъщност стоманените въжета, които я крепяли към оградата на училището, някой бил откраднал. В двора влизали и буйни деца, които нарочно безпричинно се люлеели и са я рушали.

Кой знае защо чак сега всички заинтересовани почнаха да си спомнят тези факти. Но няма виновни. Дори телефонният номер на някакво неидентифицирано лице, което първоначално отговаряло за игрището, се оказа невалиден. Имало е от доста време сигнали, че вратите са нестабилни. Точно затова са били закрепени с въжета, но бързо били откраднати. В продължение на месеци никой не сложил нови, макар да било очевидно, че трябва да се направи. Сега, след като нещастието се случи, кметът разпоредил да се проверят всички спортни площадки в училища и детски градини. Стреснати го последваха и други кметове в страната.

Странно е, но обяснимо, че сформираната комисия от общината като е направила оглед на училищния двор и е прегледала основно документацията на спортното съоръжение, не е установила нещо нередно по отношение на строителството. И съответните строителни книжа, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, отговарят на всички изисквания. Няма да обясняваме как става възлагането на поръчки и защо гарван гарвану око не вади. Ще кажем само, че комисията, която проверява, трябва да е независима. Сигурно такава ще има.

Веднага след инцидента прокуратурата започна да разследва причиняването на тежка телесна повреда (а сега ще разследва смърт) по непредпазливост или немарливо изпълнение на служебни задължения. Защо обаче само магистратите назовават престъплението такова, каквото е, а тези, които са проявили очевидната престъпна немарливост и би трябвало да не допускат това да се случи, гледат да се измъкнат сухи. И са особено дейни в организирането на тържествеността на всеобщата скръб.

Когато каруцата се обърне, пътища много, е казал народа. Но вината винаги е персонална. Не трябва да се очаква само от магистратите да издирят и накажат виновните. По-съществено е тези, които се издържат от данъците ни и черпят евросредства, да се научат, че прерязването на лентичките е само началото, последвалият контрол и поддържането на съоръженията са много по-важни. Цената за небрежността в нередки случаи е смърт на нищо неподозиращо дете. Затова подобаващото наказание е единствения начин да се направят съответните поуки и своевременно да се предотвратява почернянето на други семейства.