Общо показвания

петък, 17 април 2009 г.

Оne-way ticket за Ваклото агне

Учудващо последователни са кукловодите, когато решат да изфабрикуват поредната партия менте. Но изглежда се е поизчерпал списъкът от марионетки, щом като са решили да извадят от нафталина Стоян Ганев. Никакво съмнение не трябва да има, че се задава поредния кьорфишек на политическия ни небосклон.
Но нека видим с какво политически милиционер от времето на Тато иска да спечели сърцата ни. Тези, които добре го познават, сигурно са се впечатлили от неприсъщата му скромност, с която заяви пред огромна тв аудитория, че не търси място в парламента, нито във властта, но ще иска да е лидер на едно движение, което дори и да не участва в изборите ще е коректив на ставащото в България. По думите му от 20 години България тъне в бедност, която ще се задълбочава заради финансовата криза. Затова трябвало да започне масово строителство на детски градини, незабавно трябва да се осигурят безплатни лекарства за пенсионерите и хронично болните. Това можело да се осъществи като се орежат бюджетите на министерствата с 50 процента. 
Как галят слуха на изтерзаните тези думи! И колко лесно е да се излъжат тези, които живеят ден за ден. И не знаят живи ли са още, или умрели. Като удавници за сламка те са готови да се хванат за всяка дума, в която има малко надежда.
Но как смърдят неговите думи всъщност! 
Няма да се интересуваме дали Ваклото агне на българската демокрация, както го наричаха навремето, е свързан с преподобния Муун, нито дали е продавал чорапи в Америка, (но ще приемем както той сам твърди че "има интереси в текстилния бизнес"), няма да питаме и Мадона, когато дойде през лятото в страната ни, дали го познава, Доналд Тръмп също ще пропуснем. Но ще припомним как като асистент по "Държавно право на социалистическите страни" по времето на соца се е криел зад катедрата, когато студентите са го питали "има ли изобщо право в соц.страните". Няма да му спестим и факта, че преди да се вклини в СДС, а по-късно загърби юридическата теория на Вишински и се обяви за първи монархист, се обучава на тези хватки в Москва и после ги преподава в школата на МВР в Симеоново.
А колко умело ги прилагаше. Като външен министър в първото правителство на СДС Ганев взриви сините редици, като през 1993 г. обвини премиера Филип Димитров, че е бил собственик на конспиративна квартира на Държавна сигурност. Мнозина си спомнят с какво настървение обвини своя бивш началник, за явочник, предаде жълт плик с компромати на вътрешния министър Виктор Михайлов, председателя на парламента Александър Йорданов и шефа на контраразузнаването Арлин Антонов, след което беше изхвърлен от синята партия. 
Още когато се промъкваше във Великото народно събрание, на сините трябваше да им светне, че не няма нищо случайно. Ганев беше единственият народен избраник, чийто избор беше оспорен. Обвинението е, че част от бюлетините са невалидни и че конкурентът му е получил 186 гласа повече на първия тур. За да защити своя избраник, СДС свика митинг в Пазарджик и призова към мирни протести из цялата страна, а актьорът Йосиф Сърчаджиев демонстративно се разплака пред камерите на телевизията. 
Този път пред телевизионните екрани се разбра и нещо наистина забележително, че Ганев не е забравил българския. Защото само преди няколко години в "Шоуто на Слави" той ни смая, като говореше на родния си език с ясно доловим американски акцент. Но какво друго да се очаква от човек със слаба интеграция на менталното съдържание и повърхностна организация на мисленето, опитващ се да прикрие с агресивност и езикови номерца комплекси и най-вече зависимости.
Но какво друго да очакваме от човек, който е бил протеже на червените бонзи ген. Атанас Семерджиев и Ярослав Радев, неколкократен кандидат-член на БКП и зет на виден съветски чекист.
И днес той се загрижил за бедните и за децата.
Наистина се носи смрад от неговите думи! Защото са казани от поредния самозванец. С какво нахалство човекът, който твърдеше, че се срамува да постави въпроса за падането на визите, защото българите били известни като крадци в белия свят, днес ни пробутва фалшивата роля на родолюбец. И се представя за поредния "месия", който обявява, че ще спаси страната ни за не по-вече от пет години.
Може би се надява, че паметта на хората е къса... 
Кой ще спасява и какво ще спасява той!? Заради такива като него младите хора не получиха това което искаха и хукнаха немили недраги по света. А той просто ги заряза и също се изнесе, но на топло местенце. 
И днес ни лук ял ни лук мирисал се връща, за да постави новото начало. Но може ли да се вярва на човек, който си идва в родината само за да върши поразии!? Истината е, че идва да служи не на полза роду, а на онези, които още тогава му дърпаха конците. Няма как човек, на който родолюбието, честността, непродажността му са чужди, пак да излъже. 
Ясно е че не движение "Стоян Ганев", а движение "Срани Гащи" ще създаде. Няма как той да ни оправи, по-скоро него ще го оправят. Затова преди още да е изпитал на живо народния гняв, по-добре е да хване по най-бързия начин първия възможен полет. И напусне страната с еднопосочен билет. 

петък, 10 април 2009 г.

Пак сини шашми

Винаги когато се появи сянката на Командира, вдясно вместо ред настъпва разруха. Само месец след като бе обявено с половин уста, че ще има коалиция с ДСБ и че Иван Костов ще води листа в София, в синята партия ври и кипи. От нея си отидоха завинаги знакови фигури, областни организации се разбунтуваха, членове на ръководството съдят СДС, синият лидер все още е нелегитимен и по всяка вероятност няма да бъде. 
И това не е всичко. Както обикновено се случва, винаги се появяват и мишки, които искат да бъдат лъвове и използват суматохата, за да се подредят на парламентарната софра. И те са готови на всичко, за да се докопат до свещената сграда. С класически шашми си набавят гласове, за да вземат челните места в партийните листи. Лидерът също не остава по-назад. Вместо да се яви на първични избори, както повелява уставът, той се опита да се скрие. След като разбра, че номерът няма да мине, избяга от столицата, където му искат оставката, и се скри в Града на тепетата. 
Да се чуди човек как е възможно сините така да бъдат преметнати от човек, който не за пръв път ги е лъгал. И най-вече от този, който ги заряза в най-трудния момент, скри се при теменужката си и остави хиляди активисти да бъдат уволнени от властта, която с лека ръка бе загубена. В името, разбира се, на червените олигарси, руския мечок и скритите досиета.
Както е тръгнало, сектата, в която се превърна ДСБ, е на път да глътне СДС и да напъди нормалните хора от него. Няма как истинските седесари да крачат в една редица с политически милиционер, който е промивал мозъци по времето на соца. И да са в партия, която не е по-различна от Татовото БКП. 
Всъщност няма повод за радост вдясно. Няма как да има нова десница, докато старите влъхви не си отидат. Просто сме свидетели на поредната мошеническа операция вдясно. И кукловодите вече протриват доволно ръце.
Ще станем ли наистина свидетели на най-голямата шашма в историята на СДС!? Или най-после разумът ще надделее, лъвът ще се събуди и ще изгони търговците от храма.
 

неделя, 5 април 2009 г.

Двоен стандарт

Кога е прав синият лидер Мартин Димитров - когато обвинява управляващите в липса на публичност или когато крие от съпартийците си отчета пред Сметната палата за харченето на финансите на СДС. 
Странно поведение за млад демократ. 
Преди няколко дни, вместо сам да пресече искането на неговите приятели да не се явява на предварителни избори за кандидат за депутат, пак се ослуша и предизвика гнева на своите. 
Този двоен стандарт е твърде подозрителен. 
Това, разбира се, не е всичко. Какво да кажем за неговата готовност да лови врага с партиен билет. И за отправените заплахи срещу съпартийците му, които оспорваха в съда устава и легитимността на някои комисии. Още тогава май им светна на мнозина, че има нещо съмнително в поведението на новия лидер. Дали пък и затова предишният лидер все още не смее да сдаде напълно поста... 
Истината е, че хъсът на Димитров с всеки изминал ден става все по-обясним. Очевидно лидерската болест го хваща и оттук нататък ще става страшно за другояче мислещите в партията. И весело за тези, които отдавна се трудят, за да изчезне лъвът пред сградата на "Раковски" 134. 
Но трябва ли да очакваме друго, след като се допусна коалиция с Командира. Ясно е кой вече е учителят и кой командва парада в синята партия. Да се чуди човек колко им е къса паметта на сините, та с лека ръка си върнаха този, който превърна синята идея в синоним на корупция, провали правителството на надеждата, после заряза СДС и с теменужен плам започна да гради своя партия. И след като и нея провали, като удавник за сламка се хвана отново за сините. Но вместо да го оставят да си живее в измисления свят извън парламента, младите сини лъвове му я поднесоха на тепсия.  
Сега е лесно да се махне с ръка и да се каже - да са мислели тези, които са го избрали за лидер. По-трудно е веднъж завинаги в СДС да се научат да спазват правилата, които имат претенции, че са научили от демократичния свят. Ако ще я карат по стария комисарски път и с учители като Командира, не трябва да се учудват, ако и те се озоват в неговото положение един ден - да търси баламурници, които да прецака, за да продължи и в следващия парламент червено-синята мъгла. 

четвъртък, 2 април 2009 г.

Нито лов, нито война

Задава се поредният политически цирк. Този път няма да бъдем само свидетели, а и участници. Затова не трябва да се учудваме, като започнат да ни замерят с "бомбастики", както се изразяваше любимият ни монарх. Целта е известна. Лагерите също. Вече няма приятели, само сметки. Едните ще искат да се запази дългогодишното статукво. А другите се надяват да пуснат от бутилката духа на промените. Дори само да успеят да се откъснат от нежната прегръдка на кукловодите, и това ще е успех.
Ясно е отсега, че не всички ще са щастливи, след като се приемат изборните закони. На едни не им се нрави да бъдат избирани преференциално. Други искат хем да са мажоритарни кандидати, но за всеки случай да са водачи и в пропорционалните листи. На безпринципните коалиции хич няма да им се понрави висок изборен праг. А някои още отсега разбират как ще им дръпнат килимчето с благинките, върху което седят. Затова и стрелят напосоки. Освен празен шум в системата едва ли ще постигнат друго. Нито е лов, нито е война. 
Истината е, че мачът за някои ще е последен. Затова няма да има компромиси. Няма как да плеснат с ръце и да се прегърнат, както го правеха с години сред червено-синята мъгла. Този, който ще изплува след нея, дано да не е Фортинбрас.

сряда, 1 април 2009 г.

Костов и палачинката

Както обикновено става в политиката, палачинката се обръща. Преди време низвергнатото вице от синьото правителство Евгений Бакърджиев риторично попита щеше ли Иван Костов да прави коалиция със СДС, ако беше сигурен, че ДСБ сами могат да влязат в парламента. Прав беше, но вече не е. Заради нежеланието на Командира да се оттегли, синята партия е пред разцепление. Ключови фигури я напускат, съдът бави регистрацията. Очертава се и тих вътрешен бойкот. От съюзник, който със сигурност вкарваше бившия премиер в следващия парламент, сега сините се превръщат в бреме. 
Но Командира знае как да се отървава от неудобните. И няма да чака дълго младият син лидер да сложи в ред собствените си редици. С един замах ще се освободи от всички седесари. Които доскоро му се правеха на важни. А някои от тях дори му искаха главата. И ще намери нови съюзници, които да му гарантират влизането в парламента. Дори верния Мартинчо от кумова срама няма да покани в листата си. Тогава и на него ще му светне защо на Костов му викат Командира, но ще бъде късно. 
Всъщност няма защо да се учудваме. Да са мислели сините, преди да правят коалицията. Фактът, че още като взимаха решение за този съюз, не бяха единни, трябваше да им подскаже, че няма защо да се напъват да помагат на бита карта, каквато беше ДСБ, преди да се гушнат. Ама, разбира се, че с бившия премиер ще се превръщат в лесна мишена за всички. И от ляво, и от дясно ще ги бият за далаверите на синьото управление. Винаги ще питат за скритата приватизация, за неразкритите досиета, за продадения за един лев металургичен комбинат. Ще питат и за тайните му връзки с червените водачи от началото на прехода. 
Да се чуди човек как може синият лъв да извърши такава глупост - да протегне ръка на своя сатрап. И вместо да оставят малката секта, в каквато се бе превърнала ДСБ, да продължи да си живее, но извън политиката, сините им дадоха рамо.   
Сега освен да му сърбат попарата, нищо друго не им остава. Само ще гледат как той отпрашва с други съюзници към заветната цел, а те ще му дишат прахта. Някои от тях дори ще се молят да ги вземе. Но той дори няма да се обърне, за да види как се гърчат.