Общо показвания

неделя, 26 февруари 2023 г.

ЗАБРАВЕТЕ “ИЗБОРИ ДО ДУПКА”

Въпросът кой ще победи на изборите на 2 април вече не е актуален. Доскоро се питахме ще има ли правителство или заради сметките за местния вот ще се изчака до него и изборите ще са 2 в 1. Отскоро обаче класиралите се първи на предишните избори от ГЕРБ дават сигнали, че са готови да подкрепят дясноцентристко и пронатовско правителство с участието на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”. Според анализатори, причината за това е признанието на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за няколко срещи в американското посолство и разговори с британския и германския посланици, от което те правят извода, че има външен натиск за съставяне на правителство.Това не би било необичайно, въпреки продължаващото противопоставяне, което се очаква да става все по-люто през изборната кампания. Няма да припомняме, но в миналия парламент имаше няколко такива гласувания, при които се получи дори конституционно мнозинство.

Засега новата коалиция от “ПП” и “ДБ” не дават заявка за съвместно правителство с ГЕРБ. Напротив твърденията им са за спечелване на мнозинство и самостоятелно управление. Тезите, разбира се, са популистки и повтарят лъжливите и неизпълнени обещания на предишни кампании на “ПП”. Народът, обаче е казал друго: “веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия – тя се счупила”. Веднъж им беше гласувано доверие, после, след провала им, пак им бе даден шанс с предупреждението, че вече са втора политическа сила, сега, с изваждането на старите лакърдии за светло бъдеще, пак се опитват да преметнат избирателите.

Но нека не бъдем голословни. През 2021 г, въпреки предложението на лидера на “ДБ”, от ПП им отказаха коалиция. Партията на “лъжепромяната” спечели изборите на 14 ноември 2021 г., И ако видим общия резултат на двете партии, те имаха 83 депутати, или около 32% от вота. След като загубиха гръмогласно властта през 2022, Христо Иванов отново подаде ръка, но тя пак бе отхвърлена. Факирите от ПП ги преметнаха, със шарлатанията, че електоратът щял да бъде повече мобилизиран със самостоятелно явяване на двете партии. На 2 октомври 2022 г., ПП, заедно с ДБ получиха общо 87 места, но под 28% от вота. Тоест самостоятелното им явяване си беше провал. Затова логично беше да се обединят са предстоящите избори.

Ако се водим от оптимистичните и ставащи все по-шумни декларации на новата коалиция, най-малкото, което можем да предположим, е че ще постигнат по-добър резултат от предишните два избора. Но първото, което ни кара да се усъмним, е ниският тренд за частта на получена от общия вот, която падна с 4%. Това най-вероятно предполага падаща избирателна активност и битка на твърдите ядра. ПП нямат такива, а на ДБ твърдо вървят надолу.

И това не е всичко. Напълно е възможно, въпреки шума, който вдигат, разразилите се вътрешно партийни боричкания в новосформираната коалиция и обвиненията в еднолично вземане на решенията, както и разкритията са афери, да класират ПП и ДБ не само след ГЕРБ, но и след ДПС и ВЪЗРАЖДАНЕ, тоест да се обезсмисли заявката им не само за самостоятелно правителство, но и въобще за участието им в сформиране на кабинет. 

Има и още нещо, което от ГЕРБ засега премълчават в твърденията си за евентуална подкрепа на ПП за правителство. А това е – ще има ли място в пронатовското правителство за ДПС. Въпросът е интересен, защото според едно изследване на социологичната агенция “ТРЕНД” най-голям шанс от три възможни коалиции за съставяне на правителство е тази между ПП/ДБ + ДПС + БСП, които имат близо 60% възможност. Останалите две са – между ГЕРБ/СДС + ДПС + БСП с 35% шанс и ГЕРБ/СДС + ПП/ДБ с най-малкия шанс – под 10%. Което показва, че има различни възможности. Те не са в полза на тези, които бяха класирани на първите две места при предишните два вота. И причината е ясна – че нови лица няма, няма и нови послания. Но се вижда, че има варианти за съставяне на правителство, които са напълно възможни, въпреки очакваната ожесточеност. А приказките, че партиите трябва да си пазят силите за местния вот на есен, не са убедителни, а силата на обвиняваната в контролиране на вота местна власт, се преувеличава. И то на фона на все по-съществения довод, че като фронтова държава, каквато официално бяхме обявени на срещата на президента Байдън със страните от Б-9 във Варшава, от нас се очаква стабилност. Казано в прав текст, алиансът иска редовно правителство, а вътрешните боричкания трябва да бъдат забравени. Втората причина за бързото съставяне на правителство е, че липсата на такова и неадекватната и безхаберна политика при управлението на кабинета “Петков” доведе до сегашното забавяне на влизането в еврозоната, а заради забавеното приемане на законите свързани с усвояването на евросредствата, тяхното получаване се превръща в мираж. Вижда се и нежеланието на Запада да ни помогне в укрепването на границите. Измъкването от тази пързалка към задния двор на Европа е само в редовния парламент и правителство, постигнато с широко съгласие. Така, че колкото по-бързо бъде забравена мантрата “избори до дупка”, толкова по-добре ще е за всички нас.

неделя, 19 февруари 2023 г.

СЛЕД ИЗБОРИТЕ – ПАК СЪЩОТО, НО НЕ СЪВСЕМ...

Спомяте ли се как в миналия парламент се разнесе, че в пристъп на истерия Кирил Петков, вбесен на еколога Александър Дунчев, му ударил кроше. Историята тогава се замъгли и потъна, но днес става отново актуална и поставя под съмнение опорката, че след изборите ще има отново патова ситуация. 

Това, с което най-вече трябва да се съобразят партийните лидери е, че избирателите едва ли ще бъдат подведени с римейк на приказките за светло бъдеще, които провалиха правителството на Кирил Петков и причиниха щети, които всички търпим и днес. В момента има три партии с ясна електорална подкрепа – ГЕРБ, ДПС и започналата да зацикля “Възраждане”. В БСП ситуацията е драматична, заради появилата се алтернативна Левица, а в механично сглобената коалиция между “Продължаваме промяната” и Демократична България”, мините при реденето на листите започнаха да избухват една след друга. Нито БСП, нито новата “орел, рак и щука” коалиция ще могат да прикрият с изтърканата пушилка от шарлатании несигурността си. Това, което виждат избирателите от започналите вътрешни боричкания е, че партийните ръководства искат да им натрапят в Народното събрание пак тези, които вече са загубили доверието им. След скандално протеклия партиен конгрес, БСП ще трябва да дели подкрепата си с Левицата, а това означава, че в крайна сметка ще се маргинализира или дори може да не влезе в парламента. 

Що се отнася до новата коалиция, скандалите ще стават все по гръмогласни. Но нека не бъдем голословни. Вътрешно социологично проучване показва, че прокостовистаката “Демократи за силна България” има 0,8% подкрепа! Лидерът и оз ген. Атанас Атанасов, който иначе всекидневно ръси небивалици с пронатовско лустро от тв екрана, е толкова непопулярен и дори мразен от своите, че никой не го иска като водач на листа. А той недвусмислено ги заплашва, че ако не е водач, ще наложи вето. Първо го разкараха от Варна с мотива, че ще загроби “радетелите за промяна” в битката им с ГЕРБ. Предложиха му да е водач в Разград, заради “родния край” и заради “родствената” подкрепа на прокопиевия олигархичен кръг. Но “джобният генерал”, както го наричат, го прие като опит за подхлъзване. Новото предложение бе Русе, но и от там местните бурно го отхвърлиха. Последно бе парашутиран в София област, но тук брожението срещу него стана вече публично – директно бе заявено, че водаческото място е за еколога Александър Дунчев, който също не скри разочарованието си. 

Това, което обаче декларира Атнас Русев, един от съмишлениците на Дунчев е много показателно за “кулата от пясък”, която е ПП. Той заяви, че “най-вероятно вече (Дунчев) толкова силно блести в очите на хората като единствен почтен, че трябва да му се изрежат напълно крилата, за да напусне политиката, за да може на негово място да дойдат някакви мазни управляеми послушковци”. Шамарът срещу окупиралата ПП върхушка от шмекери е оглушителен и тепърва ще отеква. Само ще припомним, че преди седмици от листата в Плевен се оттегли и напусна партията друга знакова фигура Иван Христанов, който води битката за граничния пункт на Кулата. 

Факт е, че според вътрешното проучване “еколозите” също нямат тежест – те имат едва 1,2 % електорална подкрепа. Но винаги са шумни и знаят как скандализират. Не случайно Дунчев открито заговори за задкулисие в “Промяната” и за промяна на “Промяната”. Изводът обаче е друг: че на измамниците лъжите им са до време и в крайна сметка си намират майстора.  

Нека припомним как първоначално Кирил Петков и Асен Василев ловко се подслониха в служебния кабинет на президента и след това, вместо да продължат да му помагат в следващ кабинет, тихо се изнизаха, за да правят свой проект. А като успяха с него, започнаха да неглижират президента. И сбъркаха. Създадоха си в негово лице непримирим враг. Сега по същия начин се освобождават от неудобните.  Първо с Христанов, сега с Дунчев. Тоест тръгват по костовия път, който го провали навремето. И това не остава незабелязано от избирателите. И в крайна сметка, ще получат заслужен отговор. Така че да се предвижда патова ситуация или, още по-зле, да се предвижда изборна победа, заради механичното сливане на две коалиции, е малко като в онази приказка – рибата още в морето, а те слагат тигана.

Вижда се отсега, че ако се тръгне по стария път със злостни нападки като тази за чорапогащниците на учителките, бумерангът ще се върне светкавично. А лелеяното мнозинство за самостоятелно съставяне на правителство, ще предизвиква само смях. Шансът за работа за общото благо е не в затръшването на вратите, а в бързото приемане на антикорупционните закони, и на другите - за приемането ни в еврозоната, които ще доведат до бързото пристигане на евросредствата по Плана за възстановяване и развитие.

Ще припомним още, че някои мрачни прогнози като тази на бившия вицепремиер от провалилото се правителство на “промяната” Асен Василев за предстояща Жан-Виденова зима и криза с горивата не се сбъдна. Но е факт че цените продължиха да растат главоломно, инфлацията да набъбва, а с последния удар със забавянето ни за влизане в еврозоната, инвестициите ще намалеят рязко. И страната ни опасно ще почне да изостава  в задния двор на Евросъюза. А това означава, че в изборната кампания политиците ни рязко трябва да загърбят дъвките за вътрешна употреба “Магнитски” и “импийчмънт” и да насочат усилията си в убеждаване на избирателите , че ще направят национално отговорно правителството, което да облекчи тяхното положение, а не да робува на партийните сметки

петък, 10 февруари 2023 г.

ДАЙНОВ И МОРФОВ – КОМПЛЕКСАРИ, ПРЕПИРАЩИ ГУЗНОТО СИ МИНАЛО

Става нетърпимо!
След като месеци медиите нищят безчинствата на плачещото за въдворяване лице Морфов, от дни Мрежата гръмна заради простотиите на друга “синя каска” - Евгений Дайнов. Самозабравилият се “бард на демокрацията” по време на лекциите си в Нов български университет моделирал в “умнокрасивост”, според разбиранията си, студентите с реторика като: “Вие, колега, нормален човек, който вярва в демокрацията ли сте или сте Ганьо?”и “Има ли тука хора дето да гласуват за мафията?”
А ако някой се опита да му противоречи, наглеел: “На критика към стила му на преподаване “Ми направете си ваш си университет, като не ви харесва. Ние по-умните така направихме, когато напуснахме СУ”, цитиран от неговата студентка и журналистка в БНТ Флора Иванова.
Ще кажем направо – срамно е НБУ, да търпи прояви, опетняващи високо хуманните цели на създателите му. Не е нужно да припомняме, че университетското ръководство е, което от десетилетия спонсорира благородното дело на оперната прима Райна Кабаиванска да обучава и промотира по световните сцени талантливи млади певци. Точно заради тази уникална за най-новата ни история дейност, се надяваме и това самозабравило се “номенклатурно” чедо да не бъде допускано повече в университета.
Това, разбира се, не е всичко.
Нито Морфов, нито Дайнов щяха така да се държат, ако не се бяха превърнали в заложници на комунистическото си минало, което с днешните си гузни съвести се опитват да преперат. Но залпът на “Аврора” не е спрял да кънти в главите им нито за миг през годините на прехода. И това се вижда в сегашните им изстъпления.
Важно е, обаче да се отбележи, че те, преди да придобият тази посткомунистическа комисарска наглост, са имали предшественици и учители като и днес подвизаващия се Иван Костов, загробил “синята идея” лидер на СДС и провалил се безславно премиер. Той също разчита на късата памет. Днес той говори за пирамиди, които са окупирали властта у нас, но не сме забравили как в зората на демокрацията бившият преподавател по марксистка политикономия се осукваше червения Андрей Луканов и искаше синият Желю Желев да му плаща за икономически съвети. И как благодарение на тях двамата тръгна “летящия” му старт като финансов министър в компромисното правителство на “Димитър Попов.
В най-лютото време на омраза беше създадено правителство на съгласието, а сега Костов не само, че не си мръдна пръста да помогне за създаването на правителство от пронатовските сили, но и отново се опитва да руши. Няма да припомняме и как прилъга Филип Димитров да поиска вот на доверие, как по-късно грабна лидерския пост и създаде гвардия от сини преторианци, особено по време на неговото управление, чиито закъснели рожби са Морфов и Дайнов.
Още преди повече от двадесет години избирателите, не случайно отхвърлиха управлението на бившия соц.преподавател. Но сякаш да се потвърди максимата, че “нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено”, бледите дншни негови последователи набират сили за нов римейк на онзи провал. Нищо, че веднъж вече се провалиха в последните две години на безвремие. Но сега техните опити са примесени с прояви на насилие. Ожесточението им към другояче мислещите става опасно и нетърпим. Ще припомним и на Дайнов и на Морфов, че големият Роман Полански десетилетия не може да припари в САЩ, заради преследвано от закона негова насилничество. И трябва ли обществото да чака те да извършат подобно на бившия полицай, застрелял невинен, престъпления. Затова ще заявим не само на ръководствата на Народния театър, но и на Нов български университет, че очакваме незабавното отстраняване на двете издевателстващи с демокрацията лица, но и на съдебните власти, че също трябва да се намесят, така че те да получат подобаващи за наглостта им съдебни наказания.

понеделник, 6 февруари 2023 г.

ФАЛШИВИТЕ МАНТРИ СЕ ВРЪЩАТ КАТО БУМЕРАНГ

Новата изборна кампания още не е започнала, но отсега се вижда, че лидерите на “Да, България” и “Продължаваме промяната” ударно работят, за да се провалят. Вместо да потърсят нов път за общуване със структурите и избирателите, което да доведе до единни листи, те решиха да прикрият напрежението с раздухване на омръзналите ни мантри за “добрите и лошите”, за “хартиената коалиция” за “президентската република” и за “Гешев”, който с посещението в САЩ ги влуди. 

Обстойното фиксиране на Христо Иванов каква по-точно е съпричастността на първия ни магистрат в “Молитвената закуска”, с кои конгресмени и дошли за събитието политици се е срещал, обаче не е само елементарна димна завеса за отклоняване на вниманието.

На пръв поглед обстоятелственият коментар на Христо Иванов цели да омаловажи посещението. В него прозират интрижки за “двете молитвени закуски” и дали наистина е бил поканен, забелязва се “ровичкане” в Мрежата да разучи кои са “Братството” и дори изказва шеговито предположение “да не се окаже, че г-н Гешев само се е молил, пък не е закусвал, защото ще е лошо, нали”. И самохвално отбелязва, че бил на стаж във Вашингтон и поради тази причина му са ясни “хлъзгавите” нрави на демократите и републиканците, като по най-бързия начин търси и намира “тъмни” страни в онези от тях, с които главният прокурор разговаря.

Този нездрав интерес от обичащия задкулисните съглашателства Иванов ни е добре познат от други негови изяви, като например онази записана, заради забравени да бъдат изключени камери в Народното събрание, в която дава заявка за участие в “бухалката” КПКОНПИ или пък пуснатото на друга сбирка знаменателно сравнение с “черния лебед”. Но обикновено тези издънки стават публични по “втория начин”, а сега Иванов го прави публично. 

Затова естествено е да се запитаме защо? 

Отговорът е “гузен, негонен бяга” - той трябва да разбере на какво ниво са срещите на главния прокурор и дали от тях няма да произтече, нещо заплашително най-вече в личен план. Защото доверието на новия Голям брат е силно разколебано към уж верните им. Най-вече заради НеПеО заблуждаващите доноси, като онзи за “задграничните паспорти”, които всекидневно се пукат. И за които някои дипломати бяха принудени да се оправдават пред по-висшестоящите. Издънката на ПП с “Джемкорп”, постави динена кора на американските ни партньори, неприемлив беше и отказът на тандема “Петков-Василев” да партнират за съставяне на правителство с пронатовските и проевропейски сили. Скандалите с “НЕКСО” също “дишат” във врата и на двете партии. 

Обединението между ПП и ДБ води и още проблем - ако досега можеха да маневрират с оправданията за една или друга афера като си прехвърлят топката един на друг, сега вече ще са като скачени съдове и всяка издънка на едната партия ще се приписва и на другата.

Вярно е, че все още няма съдебна активност по обвиненията за афери на кабинета “Петков”, факт е, че повечето заподозрение ще имат имунитет, но главният прокурор докато е на поста си, винаги ще е заплаха за случайно попадналите в политиката, но не случайно облажили се от нея.

Няма да коментираме нито анимационните им разсъждения за “добрите и лошите”, нито спукания от Централната избирателна коалиция балон какви нощни драми ще настанат, ако гласуването е и на хартия. Но ще обърнем внимание на отшумяващата дъвка за опасност от “президентска република” и “път към Евразия”, с която “умнокрасивите” ни плашеха. Едва ли има някой, който да не е наясно, че не президентът, а тяхната упоритост да разрушават конституционния ред са причина да няма редовен кабинет. Скриването на тази дъвка е и за друго – служебният кабинет, без да се бие в гърдите, разби прокобите на Асен Василев от есента, че връщането към Русия вещае Жанвиденова зима. Нагледно се вижда поевтиняването на горивата и къде отиват парите от платените 90 милиона данък от “Лукойл”. Освен това всекидневно избухват скритите мини от техния кабинет, а аферите им предизвикват такава обществена непоносимост, че съдебните власти повече не могат да се правят, че не ги забелязват. А какво да кажем за сегашното биене в гърдите на експремиера Кирил Петков колко са помогнали на Украйна с оръжейните афери, достойни за разследване на комисионните от тях. Няма как и това да не се върне като бумеранг върху тях.

Затова не е трудно да се прогнозира и изборния резултат. Водещите партии едва ли могат да се надяват на добро представяне, ако в кампаниите им преобладава негативизъм и омраза към съперниците, нито ще приласкаят своите, с декларации с кого няма да се коалират. Вместо да ни зарадват, че ще влязат в диалог, за да търсят решения за добруването ни. Този театър, гарниран с нагли лъжи, ни втръсна през последните две години на безвремие. А като се има предвид, че всички, които дейно участваха в скандалите, отново ще са на първите места в листите, очакванията са, че към урните ще се отправят само твърдите ядра, което може да доведе до по-голямо фрагментиране на парламента – т.е.да влязат сдружения, заявили се като алтернативни на водещите. Това ще доведе до по-слаб резултат и до провал на партиите, проявили се като псевдорадетели на промяната, до загуба на идентичност и разпад. Сигурни сме, че след толкова лъжи, избирателите ще оценят подобаващо тяхното станало банално празнословие, което в крайна сметка бърка в джобовете не само на лековерно повярвалите, но и на всички нас.