Общо показвания

сряда, 25 октомври 2023 г.

ШАНС ДА ПРИКЛЮЧИМ С КРИМИНАЛНИЯ ПРЕХОД

Превъплъщението на Делян Пеевски във водещ политически говорител на ДПС и затвърждаването на това му право като съпредседател на парламентарната група за едни е повод за похвали, а за други – за поредните интриги. Това, което не може да се отрече е, че лидерите на управляващата коалиция от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС един през друг признават, че без неговата активност, тя би се разпаднала. А това, което не се отчита е, че от създаването на движението в зората на демокрацията стремежът на Ахмед Доган винаги е бил да измъкне партията от етническото капсулиране, в което бе вкарана от манипулаторите на прехода. 

След учредяването на СДС, лидерът Доган поиска движението да стане част от коалицията партии. Но тогаващния председател на сините Петър Берон, известен с националистическите си позиции, а по-късно - с разкрити зависимости от бившите тайни служби, се възпротиви. По това време, червените “реформатори”, извършили партийния преврат и свалили Тодор Живков, вече имаха план за бъдещето на страната. На СДС те гледаха като на нещо временно, което трябва да прибере обратно изпуснатия дух от бутилката, да успокои страстите, да уталожи народния гняв срещу бившия режим. Под прикритието на мантрата “мирен преход”, предишните комунистически управници започнаха да приватизират контролираната от тях икономическа власт, за да може те и техните подставени лица да се превърнат в капиталисти. За целта политическото пространство така трябваше да се разпредели, че да има винаги противопоставяне на националистическа основа, което да бъде в полза и осигурява власт на пребоядисалата в социалистическа бивша комунистическа партия. ВМРО се утвърди като най-популярна от първоначално създадените няколко “патриотични” формации. Паралелно с това започна изграждането на мутренско олигархична въхушка по руски образец – изроден капитализъм,  нямащ нищо общо с въжделенията за демокрация. 

Ще припомним, че първите две демократични правителства – на Филип Димитров и по-късно на Иван Костов, получиха жизнена подкрепа от ДПС. Но въпреки това Ахмед Доган и неговото движение бяха демонизирани като вечните виновници за неспособността на демократичните сили и техните лидери да създадат условията за общество с икономически силна средна класа, която да ги подкрепя. Всъщност, голяма част от синята върхушка се оказа, че е добре подбирана от манипулаторите. При всяко идване на власт, особено по време на правителството на Иван Костов в края на миналия и началото на нашия век, тя способстваше да бъде укрепена властта на новоизлюпените олигарси. Синият елит също не пропусна да се обогати. 

Няма да коментираме последователната политика на ДПС в подкрепа на членството ни в НАТО и Европейския съюз. Само ще отбележим, че благодарение на тяхната енергична парламентарна намеса, бе прекъсната възможността разразилият се врящ котел на Косовската криза да прескочи и у нас. С парламентарната подкрепа на движението бе преграден достъпа на руска помощ по въздуха за сръбските националисти и бе осигурен път за силите на НАТО. Точно тази подкрепа се оказа решаваща за приемането ни в ЕС и НАТО в началото на нашия век. 

Както и преди, така и днес продължава да е ключова ролята на движението в подкрепа на ценностите на демократичния свят. Но тя щеше да е невъзможна, ако партията на почетния вече председател на ДПС Ахмед Доган не бе съхранила стабилността си с последователно отглеждане на кадри и изпращането в нашия и европейския парламент на хора, които ще се борят за просперитета на страната ни и пазят стабилността на балканския регион. И за разлика от десетки  партии, които вече не съществуват, а други едва кретат - и биха гледали по народния израз “през крив макарон” парламента, ако не правеха коалиции за механично добавяне на гласове, - движението винаги е имало ключово присъствие за вземането на едно или друго решение в парламентарния живот.

В момента има голям шанс да бъде разчупена парадигмата “етническа партия” за ДПС. Една от причините е, че повечето от т.н. “генерали”, които дирижираха прехода с изпитаните хватки на ДС в сътрудничество и икономическа подкрепа на руските тайни служби, вече не са между живите. Настана политически вакуум и нескопосни опити процесите да бъдат овладяни в безвремието на няколкото служебни правителства. Всички те бяха неутрализирани от появилото се управляващо конституционно мнозинство. За някои може да е шокиращо, но заради непредсказуемите геополитически катаклизми, то е навременно и дава възможност да бъде нормализиран политическия живот. За да спре противопоставянето на националистическа основа, подклаждано от години и в нашия балкански регион.

Затова не е чудно, че опитен политик като Доган, умело използа ситуацията, за да възроди и този път успешно реализира тази своя стара идея. Ударното вклиняване на Делян Пеевски във всяка предизвикваща напрежение политическа ситуация може да се приеме като част от по-мащабен интеграционен план. Почти всички жизнени за страната ни законопроекти и решения бяха внесени в парламента по негова инициатива и с неговия подпис - за военна помощ за Украйна, за санкции срещу Русия, за прекратяване на забраната за внос на украинско зърно. Оповести в аванс и въвеждане на забрана на допускане в България на коли с руска регистрация, както и за прекратяване на дерогацията с “Лукойл”. Наблюдавалите преговорите с въглищарите в парламента признават ролята му за спирането на тяхната стачка и набелязването на мерки за решаването на проблемите в този сектор. Критиците му са се свели до един явно неуравновесен “професор”, който заплаши с линч "въглищарските путиноиди и техните крепостни орки" и един изгонен от движението още преди двадесет години, заради присвояване на парийни пари. А политици, които доскоро търсеха противопоставяне с него и пишеха доноси до посолства, възползвайки се от привилигерованото положение да са спонсорирани от известни “непеота”, сега или подкрепят дейността му или са се потопили дълбоко, надявайки се че бумерангът на възмездието, заради техните клевети, да не ги застигне.

Един от последните опити за бъдещи нездрави политически индулгенции е механичното пришиване един за друг на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Това че имат общи позиции по отделни предимно пронатовски тези, може видимо да ни се натрапва, но също така не остава незабелязано шикалкавенето на единия и ясните позиции, последователно осъществявани от другия. Впечатляващо, например при гласуването на вота на недоверие бе, че лидерът на ГЕРБ със свои депутати не присъстваше в залата, докато от движението всички единно гласуваха против вота. Ще припомним, че Пеевски светкавично отхвърли хипотезата за евентуално участие на движението със свои министри при ротацията в кабинета напролет.

На този фон най-същественото за присъствието на този “тандем” е сигурността, която вдъхват за управлението на страната, въпреки очевидните гафове на управляващата “ПП-ДБ” и срутващата се електорална подкрепа за тях. Докато трите формации се крепят, сгромолясването на управляващите, на пръв поглед ще е само техен вътрешен проблем. Но това със сигурност ще отвори политически вакуум за преформулиране на тези, които ловко подмениха “промяната”, заради лични интереси. И ако тяхното присъствие се окаже, че е мимолетно и лидерите им приключат “бизнеса” си в страната, то търсенето на пронатовски и проевропейски съюзник сред демократичине сили, ще е задача както на ГЕРБ, така и на ДПС. В този процес разчупването на етническата парадигма би дала шанс за окончателното приключване с криминалния преход и ново партийно строителство.

вторник, 3 октомври 2023 г.

СИНОДЪТ БАВИ, НО ДЪРЖАВАТА ДА ОТВОРИ “РУСКАТА ЦЪРКВА” НЕЗАБАВНО.

Със сигурност миряните, очакващи да бъде отворен храма "Св. Николай Мирликойски Чудотворец", ще останат разочаровани от решението, взето на специално насроченото заседание на Светия синод. Засега отключването на катинара остава на благословията на руския патриарх и посолството на Русия у нас. На практика в решението си митрополитите потвърдиха писмото на нашия патриарх, изпратено до главата на Руската църква и изразяиха надежда - храмът да бъде отворен в най-скоро време. Това означава, че богомолците ще продължат бдението си пред храма като оставят писмените си молби към мощите на намиращия се в него светец Св.Серафим пред вратите му.

В решението си митрополитите оставят друг да потвърди или отхвърли посланието на русенския митрополит Наум, че т.нар. “руска църква” в София незабавно трябва да отвори и че заключването на храма от странични лица е недопустимо, а Софийският митрополит трябва да се разпореди храмът да бъде отворен и да се възстановят своевременно и богослуженията в него. Странно шикалкавене на Синода при ясни канонични правомощия на българския патриарх и решението да бъдат назначени двама наши свещеници там, за да се извършват богуслуженията...

Няма да коментираме твърденията на митрополит Наум, че в последните години българските свещеници са били последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството, че функциите му имат само и единствено представителен характер. Няма да коментираме и разразилите се спорове. Те само показват, че проблем има и мъгливото решение на Синода не е път към решаването, а точно обратното – да не се реши.

Но от това нямат полза нито миряните, а що по-малко висшият клир. Чуват се войнствени призиви за разследване на тъмни връзки и опасни зависимости между българската и руската църква, която както е известно се ръководи от висш служител на службата за външно разузнаване на Русия, а двамата изгонени от страната ни свещеници също бяха уличени в подривна за страната ни дейност. Появиха се искания да бъде прекръстен и катедралният храм “Св. Александър Невски”. Никой няма интерес да започне нов “лов на вещици” в Синода, както бе в мрачните и не твърде далечни години на “двата синода”, които добре се помнят и от днешните митрополити.

Решението на синода да възложи тепърва на канонично-правната комисия “да проучи и анализира уставите за фукциониране на Подворията в София и Москва и след което и да се произнесе” е всъщност “бавене на топката”. И оставя на чуждо благоволение, чакащите отварянето на храма. 

Всъщност, решение има и то трябваше да бъде взето от правителството ни, веднага след като се разбра, че ключът на храма е оставен в руското посолство. Този факт означава, че проблемът от църковен се превърна в междудържавен. И вместо евфимерната подкрепа на премиера Николай Денков за отварянето на църквата, би трябвало посланичката да бъде привикана във външното ни министерство и да и бъде наредено да предаде ключа, за да бъде на синода, а той от своя страна да изпълни каноничните си правомощия и отвори храма. Все пак храмът се намира на българска територия и в него се молят предимно български граждани. А правните спорове да бъдат решени в съда. 


Но, повтаряме,  редно е външната ни министърка Мария Габриел да се заеме със случая. Иначе за вярващите ще остане надеждата молбите им да бъдат чути и Спасителят да отвори вратите на храма.