Общо показвания

петък, 28 декември 2018 г.

Всеки да си носи отговорността

Не минава ден, без някъде да не бъде замесена АПИ (Агенция Пътна инфраструктура). Тя се превърна в дежурния заподозрян за всички беди напоследък.

Особено след трагичния инцидент край Своге, при който загинаха 20 души. Последваха и други, като този с верижната катастрофа на заледен надлез с петима загинали, суматоха по пътищата след снежната виелица преди десетина дни, Коледни задръствания по пътищата заради ремонти и сега напрежение, заради изискването на винетки за столичани, пътуващи между отделни квартали, но минаващи по скоростната околовръстна тангента.

Нещо не е наред в самата агенция. В повечето от изброените случаи това е очевидно. Не може обаче само тя да бъде обект на непрекъснато недоволство и поради тази причина да е в отбранителна позиция и обект на разследвания.

Всъщност АПИ се превърна в удобнатата дъвка за подсъдните олигарси и техния антураж на принципа “удряй самара да се сеща магарето”. Изводът е, че би било ок “магарето да се сеща” преди да се задейства прокуратурата.

Също така не може да не отбележим, че във всички случаи отговорността е персонална. Затова тези, които работят в АПИ трябва да са подготвени, да си вършат добре работата и преди да предприемат каквото и да било, да използват всички възможности, като публичен дебат, оценка на риска и т.н. Защото последствията от надменността и безхаберието са човешки животи.

И тъй като в повечето случаи отговорността не е еднозначна, това също трябва да се има предвид. Невниманието се плаща скъпо. И не се учудваме, че подсъдните олигарси ще използват всяка възможност не за да помогнат, а за личен реванш. Това също трябва да се има предвид. И не трябва да се оставя да продължава.

неделя, 23 декември 2018 г.

Глътка въздух за празника

Уж столицата празнично опустя, но през последните дни замърсяването в някои от проблемните квартали стигна до 1350 мг на куб.м, при норма 50 мг.Драстични превишения бяха отчетени и в други големи градове като Пловдив, Варна, Шумен, Перник, Велико Търново, Плевен, Смолян. Списъкът е дълъг, изчерпване няма. 

Няма да обясняваме и за кой ли път как смогът невидимо разрушава човешкия организъм и е една от причините за респираторни заболявания, рак на белия дроб, сърдечни заболявания, инсулт, колко опасен е за бременните жени. И че изключително високата за страната ни преждевременна смъртност (около 10 хил.годишно), се дължи на него. 

Добре е, че се пускат все повече екоавтобуси, безплатни буферни паркинги и зелени билети, че се правят стъпки по отношение на енергийната ефективност. Но това очевидно не е достатъчно и взиманите мерки спрямо нарушителите не дават нужния ефект. Затова принципът “замърсителят плаща” трябва да стане водещ. Само с предупреждения не става. 

Необходимо е мерките да не са резултат от протести на жители от засегнатите квартали или шум в Мрежата. Добре би било политиците и управляващите, (които и да са те), да имат дългосрочна стратегия, а не да използват гнева на гражданите за свои популистки цели. Същото се отнася и до псевдоеколозите, зад които надничат сенките на подсъдни олигарси. 

Няма как да се работи за общото благо, ако целта е “стани, за да седна”.Всъщност, голям късмет, че задуха вятър и е на път да изчисти временно фаталния за здравето мръсен въздух. Но това е временно. Глътка въздух, в чест на светлия празник.

вторник, 4 декември 2018 г.

Другото лице на самотата

Маските на мнимите защитници на човешките права падат една по една.
Някак мимолетно минаха два случая на починали възрастни самотници, при това живеещи в едно село. В първия 80 годишен старец, преди да измръзне от студ, изгорил дюшемето, защото нямал ток. При втория 85 годишна вдовица, след пожар, останала без къща и живеела в нечовешки условия в пристройка в двора. И двамата били погребани служебно. 

Според кмета не ги искали в социални домове, защото не отговаряли на условията да имат добра пенсия или обезпечаващо имущество.Странно е мълчанието след такава липса на човечност. Особено на тези НПО-та, които получават хиляди евро с проекти за такава дейност. Прав е кметът като казва, че ако починалите бяха животни, щяха да са живи - щеше да се вдигне голяма пушилка, както се случи с кравата Пенка, козичките в Странджа и стотици бездомни кучета. Несъмнено и чиновниците, които всеки ден ни показват и обясняват как домовете за бездомни посрещат несретниците и те колко са доволни, също не си вършат работата.

Ще кажем направо, след като в това село само за седмица умират двама, в страната трябва да са хиляди, живеещите в мизерия стари хора, в немалко случаи изоставени от близките си. Няма как да приемем такава драстична липса на общност, тя не може да бъде прикрита с лицемерни, но всъщност доходни акции на рафинирани измамници, за които правото на живот е куха фразеология.

четвъртък, 29 ноември 2018 г.

Внимателно с електронния популизъм

Има една шега, че зад всеки прецакан компютър, стои един човек, който абсолютно нищо не е пипал.

От маргиналната “Да(й)България” настояват за въвеждане на електронно гласуване. За пример посочват, че така щели да изберат техните кандидати за евровота. Щели да го правят и през телефоните си чрез приложение. Търсенето на евтина популярност от изхвърлени зад борда “жълтопаветници” си е техен проблем, но да се дърпа дявола за опашката с настояването за електронно гласуване, е проблем на всички. 

Няма да коментираме защо в нито една от водещите европейски страни то не само че не е въведено, но и е категорично отхвърлено като възможност. Няма да приемем и популистки намерения за сезиране на Конституционния съд. Не само защото той още преди време се е произнесъл, че това гласуване не осигурява сигурна правна защита на вота. Но и защото още тогава висшите матистрати правилно са изказали съображението, че е необходимо време, за да се гарантира технически тази сигурност.

Вместо да се търси реванш с популизъм, е добре усилията, (включително и на законотворци и управляващи) да се насочат към освобождаване на гражданите от чиновническата бумащина с помощта на електронното правителство и електронното управление. Глупаво е във време на информационен бум да се виси пред гишета и да се разнасят документи от едно в друго ведомство, когато това би могло да стане с помощта на елекроника.

Разбира се, няма да имаме нищо против да наблюдаваме как наследниците на Иван Костов ще демонстрират електронен вот при номинирането на своите кандидати. И как сами ще се прецакат и ще спукат балона, който са надули. Както обикновено става при тях.

вторник, 27 ноември 2018 г.

Зависимост или сигурност

Софийската кръгла маса за енергийната сигурност в Югоизточния район на Балканите съвпадна с поредното напрежение между Русия и Украйна, този път в Керченския пролив.

След като преди близо десет години руснаците спряха за известно време газа за Европа през Украйна и страната ни беше на прага на криза като се наложи да внесе прескъпо газ от Гърция, днес ситуацията на практика не е по-различна. Въпреки, че за разлика от тогава газохранилището ни в Чирен е разширено и пълно. Това в никакъв случай не е успокояващо, ако кризата се задълбочи. 

Точно затова е напълно логично страната ни да търси други възможности. Няма да коментираме защо през тези години те не бяха постигнати. След замразяването на „Южен поток“ (не че водещи в страни в ЕС не продължиха доставките си на газ от Русия), перспективите за газ от Средния изток, Израел и Египет стават все по-близки, но зависимостта, нашата и на други страни от региона от руския газ, остава. 

Добрата новина е, че управляващите са разбрали, че шансът е в това да отстояват националния интерес и да подготвят инфраструктура, която да поеме вдъхващите оптимизъм няколко газови проекти.В момента богатите европейски страни плащат по-малко за газ, отколкото бедния юг. За нас като потребители ще е важно да получаваме газ на поносими цени. Те могат да бъдат постигнати само с реална диверсификация, а не с приказки как тя ще бъде постигната в бъдеще. Надяваме се, че този път политиците са си научили урока. И няма да се поддат на лъжливи геополитически игри в ущърб на интересите ни.

понеделник, 19 ноември 2018 г.

Съгласие или нестабилност

Когато искат, народните избраници могат и да работят за полза роду.
Макар и малко, добрите новини са тези, които внасят просветление във време на нестабилност и агресивен популизъм. Постигнатото съгласие в парламента да се отстъпи от заложените ограничения в поправките на Закона за вероизповеданията, допълнително ще улесни приемането им в пленарната зала. В момента подкрепата е от всички в парламента. Очаква се и официалната дума на висшия клир, с който има вече предварителни договорки.

Основните промени са три: предизвикалото брожения и демонстрации отрязване от държавно финансиране на вероизповедания, които се изповядват от по-малко от 1% от населението отпадна. Ще се запази и анонимността на даренията. Третата отстъпка е към чужди вероизповедания, които няма как да се забранят, заради едно решение на Конституционния съд. Очевидно законотворците са преценили, че с дискриминационни мерки, не се пази националната сигурност и има достатъчно други действия, с които да не се допусне пробив в нея.

По-същественото е друго: видя се, че единствено чрез търсенето на общо съгласие, може да се постигне разбирателство. Точно затова добре е управляващите да си вземат поука. Имат възможност да избират между месеците на скандали, заради пренебрежителното отношение към нуждите на хората с увреждания и бързо постигнатия консенсус по промените в Закона за вероизповеданията.

Не на последно място, политическата класа трябва да разбере, че не може да има стабилност, когато се противопоставят едни на други българските граждани. И популистите, които подклаждат това, е добре да знаят, че в крайна сметка ще бъдат изхвърлени от политическия живот.

вторник, 13 ноември 2018 г.

Бъдеще или омагьосан кръг

Има и положителни новини. Образователното ни министерство демонстрира система, с помощта на която деца и възрастни, които не могат да говорят и да използват ръцете си, общуват помежду си и с другите хора. Това ще е една от стъпките за дигитализация на училищата през следващите две години. Тази високохуманна инициатива не е първата, която показва ново отношение към българското образование. Преди това се започна с връщането в училищата на хиляди деца, които поради една или друга причина не се образоваха. От министерството намериха начин да премахнат тежките раници, обещават навсякъде безжична връзка и таблети.

С тези стъпки има шанс да се разчупи омагьосания кръг на посткомунистическата образователна система, която всички критикуват, но никой не смее да промени. Фокусът се изместваше от протяжни спорове за съдържание на учебници и заплати на учители. Парите, които държавата отпускаше стигаха дотук. През това време светът се промени драстично. И е прекрасно, че промяната, макар и дошла под натиск на майките, които поискаха равностойно обучение на децата си, започна да се случва.


Оказа се, че има и пари от еврофондовете. Въпросът е как те ще бъдат усвоени. Това не означава, че държавата ще действа на принципа: ето ви едни пари, оправяйте се. Напротив този управник, независимо от партийния цвят, който инвестира в иновативното обучение, ще заслужи подкрепа. Няма как да бъдем в модерния свят, без не само да ползваме възможностите му, но и да създаваме свои възможности за развитие.  

сряда, 7 ноември 2018 г.

И Европа не ще костовисти

Бутиковата партийка ДСБ на Иван Костов е на път да бъде изхвърлена и от Европейската партия, заради системно неплащане на членски внос. Като начало няма да бъдат допуснати техни представители на конгреса утре в Хелзинки. Напълно логичен край за натирените от политическия живот в страната псевдополитици. 

Какъв срам всъщност. Драгалевският лаборант, който осъществи “разбойническата” приватизация, с която облагодетелства цяла каста,  не може да осигури пари за партийния членски внос в европейското народно семейство. 

Докато бяха на власт, все можеше чрез рекет някой да плати. Но сега е друго – бандата от грабители е подсъдна. И ще трябва да си плати не само за дяволука, но и заради почеряненото на стотици семейства от смъртоносните условия за работа в прилапаните от новоизлюпените олигарси заводи.

Истината е, че и в Брюксел им светна, че е време да се разделят с тези, които не носят ползи за развитието на Стария континет, а ги връщат в мрачното минало на посткомунистическия грабеж. И че правилата са за всички. Който не ги спазва, си остава в миналото. Бъдещето няма нужда от тях.

неделя, 4 ноември 2018 г.

Донорство, но с църковна благословия

Едно посещение на здравния министър Кирил Ананиев при Негово Светейшество патриарх Неофит бе затъмнено от станалите ежедневие политически скандали и разкрития за корупция.

То обаче е жизнено важно за много хора, нуждаещи се от трансплантация на органи. След него стана известно, че Българската православна църква вероятно ще подкрепи донорството. Очаква се Синодът още през седмицата да се произнесе. Всъщност срещата е първата стъпка от поредица, които трябва да бъдат направени, за да може лекарите транспланталози да вършат спокойно своята работа.

“Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния” (Сир. 38: 1-2). Проблемът обаче е другаде – в някои непрецизирани текстове в здравните закони, които позволяват едностранно взимане на решение. А това създава възможност за посегателства на животи и коруптна търговия с органи. Висшият клир е предупредил за това още преди близо две години. Тогава от Църквата казаха, че „желанието на човека да разшири границите на земния си живот е благословено от Православната църква, виждаща в това възможност за покаяние, добри дела и духовно развитие”.

Но се подчерта, че „извън съзнателното съгласие няма акт на даряване”. Изводът от случващото се е, че църквата трябва пряко да бъде включена чрез свои служители във всички нива, овластени да организират донорството. Причината е, че е важен не само, човешкия живот, който трябва да бъде спасен, но трябва да се обърне подобаващо внимание и на този, който дарява. Това на практика означава, че нашето законодателство трябва да бъде синхронизирано с църковните канони, според които отношението към тялото е такова, каквото и към душата, без други помисли. За да може дарението да се превърне в човеколюбие.

петък, 26 октомври 2018 г.

Емоции или решение

Народът го е казал: не ти ща нито меда, нито жилото. Едва ли вицепремиерът, прочул се с позорните думи “опит да се угоди на кресливи жени, които изкарваха на пек и дъжд тези уж болни деца”, ще бъде допуснат да отговаря за обгрижването на инвалидите. Нищо, че според проектозакона, който ресорната комисия прие, той ще е засега.

Едва ли обаче успокоенията, които долетяха от избраниците на народа, че ще има промени в в текста между двете четения и че най-вероятно ще остане социалният министър да отговаря, както беше досега, са достатъчни, за да бъде върнат духът в бутилката.

Няма смисъл да се шикалкави и да се търсят евтини оправдания като “само, който не работи, той не греши”. Със сигурност управляващото мнозинство разбира, че e в цугцванг, ако трябва да употребим шахматния термин. Картофът е толкова горещ, че който го хване, ще се опари. А това не е единствения скандал.

По-сериозният въпрос е друг – дали с приемането на законите, те наистина ще решат проблемите на хората с увреждания. По всичко личи, че не. Чиновниците са пак същите, ТЕЛК остава, процентите също, няма да има индивидуална оценка на потребности и възможности за развитие. Нищо не се прави за да се ревизира дейността на многобройните НПО-та, които “усвояват” пари, предназначени за инвалиди и обикалят света, за да заблуждават на форумите колко добре се решават техните проблеми.

Така че емоциите са си емоции, но инвалидите не бива да бъдат лъгани повече.

понеделник, 22 октомври 2018 г.

Истинска или мнима загриженост

Има светлина в тунела. Пристигането на трансплантационен екип от Хановер, за договаряне на белодробни присждания у нас е обнадеждаваща стъпка. Такъв екип се очаква да пристигне и от Истанбул. Известно е, че две болници в столицата имат възможности за извършване такива трансплантации. Операциите няма как да започнат от утре. Със сигурност ще се търсят и възможности те да се извършват и в други страни, въпреки пречките от организацията “Евротрансплант”, които вместо да бъдат преодолени, се използваха месеци от бездушни чиновници като оправдание.

Що се отнася до свързани с това реорганизации на “Фондът за лечение на деца в чужбина” и сливането на агенциите за трансплантации и медицински одит, добрата новина е, че отдавна трябваше да се предприемат мерки срещу известните единствено с непрекъснатите скандали звена. Да не стане обаче като в онази приказка вместо “да се изпишат вежди, да се избодат очите”. И всичко да потъне в нови, предимно политически спекулации. А нуждаещите се от спешно лечение да продължат да умират, както се случва през последните месеци с тези, които чакат за трансплантации на бял дроб.


Ясно е, че на политиците започна да им пари от всекидневните протести. И е странно, че първите техни коментари са как чиновниците, които работят в засегнатите институции, да запазят местата си. Ако тези, които са се нагърбили с реформата продължават да обгрижват провалилите се, то няма как да се очаква, че ще помогнат на нуждаещите се от лечение.

четвъртък, 18 октомври 2018 г.

Не са грънци, а барут

Късмет е че няма тежко пострадали при инцидента с взрив във военния завод “Арсенал” в Казанлък.

Прокуратурата правилно се е ориентирала да разследва “причинени средни телесни повреди, на повече от едно лице, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност”, според Наказателния кодекс.

Проблемът е, че се случва не за първи път в този цех. А това означава, че освен преките участници, има и други, които отговорят за процеса, но не са положили достатъчно усилия да осигурят безопасността. Разбира се, когато се работи с взривни смеси, рискът е голям. Но от друга страна човешкият фактор е този, който в повечето случаи е в дъното на всеки инцидент.

Лесно е да се обвини някои от пострадалите в немарливост. Това може и да е така, но нали някой е назначил този работник в цеха. т.е. гарантирал е, че е годен за опасната работа, която ще върши. Освен това има и други хора, които отговарят за това самият процес да бъде обезопасен от технологична гледна точка. Роботизирането, с което да се намали до минимум, прекия досег на работниците с опасните смеси, би следвало да е съществена за дейностите във всеки военен завод.

Очевидно на поуките от предишния инцидент не е обърнато достатъчно внимание. Дано този път тези, от които зависи, да не жалят средства, за да се избегнат други инциденти. Не може да се разчита на късмета. Народът го е казал, “Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, на третия път се счупи”.

вторник, 16 октомври 2018 г.

За правото да живееш


Стряскащо, но и отрезвяващо звучат обвиненията на близки, че заради бездушни чиновници си е отишъл чакащ за белодробна трансплантация пациент. Починалият Адриян е шестият за тази година. В момента в листата на чакащите са 16, една от пациентките е втора седмица в реанимация. А забавянето на трансплантации води до увреждане на други органи и невъзможността впоследствие тя да бъде извършена. Операциите са спрени през май 2017 г., когато е прекратен договорът с Виенската болница. В нея до тогава са извършени 8 успешни трансплантации. 

Един от получилите там нов шанс за живот твърди в социалната мрежа, че бивш заместник-министър е отправял заплахи към болницата и е създавал бюрократични спънки. Според документи била искана точна дата на трансплантацията, макар че би следвало да знае, че донорската ситуация не се назначава, освен това е искал конкретна разбивка на лечението, което също е невъзможно да се направи предварително... Резултатът е отказ на болницата да извършва повече трансплантации. 

След прекратяването на договора ситуацията се усложнява, защото “негово величество чиновникът” започва да води кореспонденция, седмици трябват, за да се отговори и напише един мейл. За “радост” на чиновника “Европлант”, организацията, която координира действията по трансплантациите на няколко водещи страни, създава нови правила, което дава допълнителна възможност за измиване на ръцете на родните бюрократи. През тази година и половина на пациенти и близки безочливо се обяснява, че се прави всичко възможно, за да им се помогне... 

Е, сега, след поредната смърт и няколко протеста, когато обществената нетърпимост е достигнала точката на кипене, става ясно, че е можело да бъдат спасени тези няколко човешки живота. Показват го и спешните действия на новия шеф на агенцията по трансплантации. Излиза, че може да се говори и по телефон, вместо да се разменят мейли, да се организират спешни срещи на живо, а водещите хирурзи да се договарят възможностите за трансплантации у нас. Създадени са условия и в две клиники у нас. Чуждите специалисти са готови да обучат нашите лекари, които отдавна са доказали, че могат да извършват успешно други трансплантации. Има и нови болници – в германските градове Есен и Йена, в които мога да се пращат пациенти. В Италия също имат готовност. 

”Искам да живея поне още 2 пъти по 27 години, да създам семейство…”, казва Илияна Христова, една от чакащите за трансплантация. 

Затова решението е бездушниците да бъдат отстранявани, а с тази дейност да се заемат хора, които могат да помогнат на Илияна и на другите да заживеят нормално, като превърнат битката за човешкия живот в своя кауза. 

петък, 12 октомври 2018 г.

Прозрачни рокерски кръгчета

Днешните обяснения за снощното нахлуване на петдесетина рокери в ромските махали, в които е израстнал и живял убиецът на Виктория, са “след дъжд качулка”, като е казал народът.

Няма оправдание нито за арогатното поведение на мотористите, нито за бездействието на полицията. Не може на място, където хората от няколко дни са превъзбудени, да има само двама полицаи. И днес да се каже, че всичко е под контрол. Да не говорим, че рокерите твърде евтино са се поддали на емоции. 

Недопустимо е също така пред тв камерите да се размахва ятаган. И този самозабравил се тип да не бъде арестуван незабавно и осъден по бързата процедура.

Всъщност, добре е властта да вземе мерки не само за опазването на реда в града, но и срещу тези, които стоят зад кулисите и не са доволни от бързото разкриване на това убийство. Редно е да се проверят как могобройните НПО-та харчат милионите субсидии, получени за ромската интеграция. Очевидно е, че и институциите нямат успех, въпреки дългогодишния опит. Всички са добри в квалификациите, но си мълчат за условията, които превърнаха Северин в урод. 

Така че няма място за успокоение. Извършено е чудовищно насилие срещу млада жена, отнет е и животът и. Този факт е над всички политически спекулации. А опитът някой да търси вендета и да се поставя над закона, също е проблем. Не само на този, който търси саморазправа, но и на тези, които трябва да не допускат това да се случи. 

Затова нека той да се реши, а не да се чака случаят да отшуми и да се продължи постарому, до следващото ужасно престъпление.

понеделник, 8 октомври 2018 г.

Търгува ли се живота на онкоболния

Специализираният наказателен съд остави в ареста с постоянна мярка четирима души с обвинения за организирана престъпна група. Според магистратите участниците в нея са се занимавали с незаконна препродажба на лекарства, предназначени за онкоболни.

На пациентите, вместо животоспасяващи медикаменти се е вливал физиологичен разтвор, според разследващите.

Междувременно един ексминистър на здравеопазването потвърди, че са имали сигнали за подобни престъпни деяния. Когато той лично отишъл на проверка, се оказало, че пациентите били минали преди неговото пристигане. Т.е за “двадeсет лева или за порция кебапчета”, както образно се изрази ексминистърът, някой от ведомството му предупредил за проверката.

Звучи чудовищно, но ако се докаже, че съществува добре организирана престъпна група, пуснала пипала на високо равнище, то извършеното може да се сравни с “опитите” с нищо не подозиращи хора на нацисткия доктор Менгеле в лагера на смъртта “Аушвиц”. И законът трябва да се стовари с цялата строгост. Защото казано в прав текст неизвестен засега брой пациенти, които са имали последен шанс, са били обречени. Не става въпрос за повреден чип, а за чудовищна деградация на хора, някои от които са се клели в Хипократ.
Но нека не избързваме, на този ранен етап от разследването, ръководителят на групата, съгласно закона, може да получи максимум до 15 години, съучастниците - по-малко. Реално могат да се измъкнат и с много по-леки присъди. Но ако се докаже другото - вливането на физиологични разтвори на болните, с нови обвинения и още участници в схемата, тогава присъдите могат да бъдат и за предумишлено убийство, с доживотни наказания.

Залогът за Специализирания наказателен съд е много голям. Защото това дело ще покаже как трябва да се защитават моралните устои на свободния свят.

петък, 5 октомври 2018 г.

Духът от бутилката на безхаберието

Всеки ден, обикновено по драматичен повод, ескалира напрежение, блокират се ключови кръстовища и пътища на страната.

Създава се нелицеприятното впечатление, че това е единствения начин държавата да обърне внимание и да реши проблемът. Сякаш хиляди чиновници се ослушват, не правят нищо превантивно и се размърдват, чак, когато духът излезе от бутилката.

Това че майките на деца с увреждания са отново пред парламента или че станаха свидетели на поредните популистки схватки между ГЕРБ и БСП не е изненада. Няма новина и за новата среща, която те напуснаха. Никак не се изненадахме, че шумотевицата бе гарнирана с декларации и спорове в пленарната зала.

Въпросът е кога майките и децата им ще получат задоволително решение на проблемите си. Три месеца се водят спорове, представят се проекти, но реален резултат няма. А пари има – допълнителни 150 млн.ще бъдат отпуснати, посочен е и срок за влизане на законопроектите в пленарната зала – краят на октомври. Т.е.няма време за губене, защото разчетите трябва да влязат в бюджета за следващата година.

Тогава – къде е заровено кучето!? Защо има напрежение!?

Отговорът е майките искат да бъдат сигурни, че парите няма да потънат, техният статут да бъде гарантиран, а инвалидите да получат ясна социално трудова обезпеченост. Това означава, че освен адекватни помощни средства, трябва и такава достъпна среда. Необходимо е равностойно на останалите образование. Също така системата да се освободи от паразитиращи НПО-та, които досега ловко източваха държавен ресурс.

Всъщност истината, както в този общественоболезнен проблем, така и при другите случаи на спонтанни протести, е в диалогът, който води до приемливо решение. Няма нужда нито от политически спекулации, нито от палатки и блокиране на кръстовища. Чиновниците е редно да не чакат нареждания свише, а да си вършат работата, за която всички им плащаме от данъците си. В противен случай - да се назначат такива, които ще я свършат.

понеделник, 1 октомври 2018 г.

По-малко страх след една трагедия

Макар и със закъснение от четири години, решението над 150 000 неутилизирани мини, останали в складовете на взривения завод “Миджур” в Горни Лом да бъдат върнати в Гърция, е добро.

То слага край на страха от нов инцидент на местните жители, след трагедията, отнела живота на 15 души. При други, предхождащи инциденти в страната загинаха още четирима, а 18 бяха ранени. Трагедиите предизвикаха дискусия дали утилизацията да бъде забранена у нас. Причината е, че съществува риск не само за хората, но и от кражби на взривни вещества или боеприпаси, които да се използват от престъпни групи или да се продават нелегално в чужбина. Освен това, само военните заводи разполагат, както с добри специалисти, така и с надеждни площадки за разглобяване на снаряди. В крайна сметка бе решено да спре вносът на снаряди с такава цел. Което също не е малко.

Всички тези действия показват, че само с предписания на МВР, на военното ведомство и наказателни дела, заради трагедиите, не може да се осигури сигурност както за работниците, така и за живущите наблизо. Затова и пристъпването към радикални действия като връщането на снарядите обратно и забраната на друг внос, са сигурният път, който управляващите, които и да са те, е добре да следват.

От друга страна утилизацията на мини е процес, който е в унисон с Конвенцията за съкращаване на военните сили, както и на тази за унищожаването на касетъчните боеприпаси. Тя трябва да се изпълни. Последните решения на управляващите показват, че премахването на предпоставките за нещастни случаи и за реализирането на престъпна дейност са не само част от този процес, но и как трябва да се действа за всичко, свързано с военната промишленост.

петък, 28 септември 2018 г.

"Почерпки" или наказания

Няма нищо изненадващо в последните данни, че 93% от катастрофите у нас, са резултат от човешка грешка. Както и че 50% от смъртните случаи са резултат от превишена или несъобразена скорост. Не е новина и че се увеличават тези, които сядат зад волана след употреба на алкохол или наркотици.

Проблемът е в това, че повечето шофьори са наясно какво трябва да се направи, за да карат по-сигурно и въпреки това не спазват правилата и карат рисково. Стряскащ е фактът, че има рецидивисти с близо 400 глоби и 40 000 лв. задължения от тях на хазната. 

Изводите не са лицеприятни – излиза че ако “почерпката” не мине, пак може да си караш колата, да правиш нарушения, да ти се трупат актове, но да не ги плащаш. Не е ясно защо у нас това е възможно, а в други страни не. В съседна Гърция например, глобата за превишаване на скоростта с 10 км. е 200 евро, които трябва да се платят незабавно. При това не “на ръка”, а в най-близкото кметство. Ако това не стане, се свалят номерата и колата се спира от движение. При малко по-голямо превишение на скоростта, свидетелството за управление се отнема за месец. Сърбите също не си поплюват – затвор грози всеки, който превиши с 50 км. скоростта в участък, в който е позволено не повече от 30 км в час. 

Засега няма убедително обяснение защо в нашите закони комбинираните санкции са предимно за тежки нарушения. Не е трудно и у нас да се спрат както коруптните възможности, така и отлагането на плащанията на глобите с подобен тип санкции. Те по-убедително ще възпират джигитите. С това, подхранващата безотговорност и ненаказуемост формула “ще платя на когото трябва и ще правя каквото си искам” ще бъде пратена по-бързо в историята.

понеделник, 17 септември 2018 г.

Живи или донори на органи!?

Прави са мотористите по време на шествията в памет на загиналите колеги при пътни инциденти да скандират, че не искат да са донори. С право недоволстват от лоши пътища и липсата на толератност. Имат право да протестират и защото някои от шофьорите убийци са използвали вратички в системата, забегнали са в чужбина и все още се издирват безуспешно.

Точно обаче в деня на шествията, заради превишена скорост севлиевски рокер се заби челно в ТИР в насрещно движение и загина на място. Няма да припомняме и за среднощните обиколки на джигити по околовръстното в София и за убитите невинни пешеходци. Много пъти е имало съвместни обсъждания между служители на пътна полиция, правоохранители и рокери как да се намалят катастрофите с тяхно участие. Неколкократно са били увеличавани санкциите. Но ефектът не е голям.

Така че засега тези шествия повече са повод да се видят приятели.


Но не само заради днешния смъртен случаи, рокерите е добре да знаят, че те са тези, които трябва да се грижат за своята и чуждата безопасност. Разбира се, почитането на паметта на мъртвите рокери е добро дело. Не бива обаче да забравят, че не са сами на пътя. Адреналинът си е адреналин. За бързото каране си има писти. Крайно време е и държавата да изпълни обещанието си да направи такива писти.  

неделя, 16 септември 2018 г.

“Почерпките” остават засега


След всяка трагедия по шосетата на страната, реакцията на депутатите прилича на онзи експеримент с “кучето на Павлов”. Те тутакси се втурват да променят законите, свързани с пътната безопасност. Сякаш се страхуват общественото недоволство да не ги застигне. И винаги санкциите се квалифицират от “солени” до “свирепи”. В последния работен ден на седмицата, с промени в един от пътните закони, парламентът задължи автобусите да бъдат оборудвани с колани. Глобите на превозвачите ще достигат 3000 лв, а за шофьорите – до 500.  Пуснатият дух от бутилката се очаква да бъде прибран. До следващия инцидент.

Има обаче нещо смущаващо. Причината е, че повече се набляга на паричните глоби. Като основен аргумент се изтъква, че българинът се стряска единствено като му се бръкне в джоба. Но избраниците на народа или не виждат или просто си затварят очите пред изкушаващата възможност провинилият се да “почерпи” катаджията, вместо да плати на държавата.

В съседна Гърция например, където в момента се провеждат мащабни проверки за поставени колани заради началото на учебната година, глобата за непоставен предпазен колан е 350 евро. У нас и по сега действащия закон за леките автомобили тя е 50 лв. По-същественото е, че при съседите паричните глоби са съчетани и с други санкции. В конкретния случай, водачът освен че плаща, му се налага автоматично отнемане на шофьорското свидетелство за един месец. Няма да навлизаме и в други подробности като сваляне на номера до плащане на глобата в най-близката местна администрация. Сърбите също не си поплюват – затвор грози всеки, който превиши с 50 км.скоростта в участък, в който е позволено не повече от 30 км в час. А в нашите закони комбинираните санкции са предимно за тежки нарушения. 

Не е трудно и у нас да се спрат тези коруптни възможности. Ще се реши и проблемът с несъбираемостта на глобите. Комбинираните санкции много по убедително ще възпират джигитите. С това, подхранващата безотговорност и ненаказуемост формула “ще платя на когото трябва и ще правя каквото си искам” ще бъде пратена по-бързо в историята.

сряда, 12 септември 2018 г.

"Чипът" на кравата

За рекорд по пътни произшествия с участието на крави на едно и също място информираха по една телевизия. Бихме си помислили, че и “чипът” на кравите нещо е сбъркан. Не е смешно. Не кравите, а безстопанственост е причината. Утехата обаче, че вината не е във водачите или строителите на пътя, не успокояваща. Напротив този парадоксален на пръв поглед случай подсказва, че ироничното сравнение на царя със сбъркания чип продължава да е главната причина за нещастията по пътищата ни. И не само по пътищата.

Например, данните за произшествията през 2017 г., публикувани от Националния статистически институт недвусмислено показват, че 95% от катастрофите са резултат на неправилни действия на водачите. А близо една трета са заради превишена или несъобразена скорост. Така че може пътищата да са ни лоши, но “чипът” е този, който води до фаталния край. Случаите през последните няколко дни показват, че недопустими човешки грешки, като навлизане в насрещното движение и отнемането на предимство са предизвикали поредните човешки трагедии. Разбира се следствените органи и съдът са тези, които в крайна сметка преценяват до каква степен пътищата и обстановката влияят. 
Едва ли е успокояващо обаче, че в сравнение с предните години ПТП-тата намаляват със 7.0%, загиналите с 3.7%, а ранените - със 7.4%. В цифри броят на загиналите (682) и на ранените (8680), от които голяма част ще останат инвалиди, е стряскащ. 

Няма шега, сякаш сме на война. Затова, на война, като на война – не трябва да има милост и опити за повлияване на правосъдието чрез емоционални подписки. Всички трябва да си дават сметка, че нещо не е наред, след като наказателните мерки не озаптяват джигитите. А те не ги спират, защото съществуват възможности за измъкване от полагащото се наказание. В пресичането на това самочувствие за ненаказуемост трябва да се насочат усилията. Като начало е добре политиците да спрат да използват човешките трагедии за трупане на партийни дивиденти. В тази битка няма наши и ваши. Целта е да бъдат озаптени джигитите, както и всички, които шофират безотговорно. Взаимните обвинения и задкулисните договорки няма да помогнат, само с общи усилия може да се създаде такъв ред по пътищата, че всеки да знае още преди да се качи на автомобила, че няма да е сам на пътя. “Изненади”, какъвто е случая с онези крави, също може да се избегнат, като се погрижат за собственика по административен ред. 

И не на последно място, трябва да се знае, че не сме по-силни от природата, нещо, което в нередки случаи се пренебрегва, но последствията винаги са много тежки.

петък, 24 август 2018 г.

Спрете тази латерна, моля

Едно си баба знае, едно си бае, е казал народът. Не е смешно обаче, когато става въпрос за локализираната чума по овцете в Странджа, или за африканската, която заплашва прасетата и вече е на границата ни с Румъния.
Поредната порция от взаимни обвинения между политиците, може за тях да са подгряваща увертюра към новия политически сезон, но тя насърчава единствено нездрав нихилистичен ентусиазъм. Най-новите факти са, че няма зараза в разширения 20 км. участък около около огнищата на зараза. Факт е също, че бяха унищожени 5000 овце, но така бе предотвратена опасност за милион други. Вярно е, че цената на оградата по сухопътната граница с Румъния ще е двойно по-скъпа, но така тя ще е по-стабилна. Не липсват и гафове, като скандалната обществена поръчка за купуване на препарати за тестове на чума. Също така се вижда, че няма добра координация между институциите и някои действия на ветеринарите будят съмнения. Слаба е комуникацията на всички равнища, но най-вече със засегнатите. И точно това подхранва политическия пинг понг.
Нека кажем още веднъж – не бива да се спекулира със страховете на хората. Още повече, когато става въпрос за тяхното здраве и за бизнесът на хиляди от тях. Така че нека популистите да зарежат баенето, то няма да им помогне. Нещо повече, може като бумеранг да се обърне срещу тях. Отговорност и сигурност са обществените очаквания. Доскоро на тези, които не ги оправдават, се гледаше с насмешка, като на “лъжливи овчарчета”, но гневът започва да надделява. Не може цяло лято да се каканиже едно и също – вярно ли е, не е ли вярно, колко е вярно и всичко гарнирано със сърцераздирателни истории с участието на политици. Затова да спрем дотук и завършим с още една народна приказка: то бива слободия, ама чак толкова не бива.

четвъртък, 23 август 2018 г.

По повод смъртта на една родилка

Хайде нека спрем с унизителните срещу цялото лекарско съсловие обвинения за всяка смърт с участието на техни колеги.

Преди всичко, вината е персонална. А обобщаващите обвинения за лекарски грешки, за закъснели линейки, към Здравната каса и изобщо към цялата ни система на здравеопазването, винаги наливат вода в мелницата на политическите популисти. В тях, под привидната съпричастност към човешки трагедии, се крие всъщност повече лицемерие, а в нередки случаи измиване на собствената съвест.

Нека кажем направо - едва ли един млад човек ще загуби повече от десетилетие от живота си в учене и специализации, за да стане лекар с цел да започне да убива. Точно такова, обаче е мисленето на тези, които днес използват случая с родилката в Сливен, за да хвърлят подобни обвинения. Такива обвинения се раждат само в болни мозъци.

Да, наистина, това е емоционална трагедия за роднините и близките. Но у нас има институции, които са в правомощията си да разследват и те трудно могат да бъдат излъгани. Ще ги предупредим обаче да не стават съучастници. Всяка грешка, граничаща с престъпление, трябва да се наказва така, че да не се повтаря.

Но от друга страна всяка родилка знае, че е с единия крак в гроба. Болницата не е място, в което отиваш да се забавляваш. И където, едва ли не, са длъжни да ти осигурят съответно шоу, което да свърши с радостни възклицания, букети, бонбони и подобаваща почерпка. В болниците си има правила, които трябва да се познават и спазват. Доверието трябва да е взаимно.

Точно по пози повод е важно тези, които имат нужда от лекарска помощ, да знаят къде отиват, да се информират, преди да предприемат каквото и да било. И когато направят този избор, да оставят лекаря да си свърши работата без да му пречат. С други думи – да му дадат цялото си доверие.

вторник, 14 август 2018 г.

Да се смееш, или ...

Никак не е добре да се наливат истински новини в мелницата на тези, които всекидневно ни облъчват с фалшиви.
Народът го е казал: каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. Вместо да се засрами и скрие задълго, някой си, обявяващ се за организатор на най-дългото хоро, продължава гордо да заявява, че поемал цялата отговорност за бабаитите в народни носии, нагазили в езерото “Близнака” в Рила. А други му пригласят, какво пък толкова, всекидневно виждали да се къпят в някое от Седемте Рилски езера. Сигурно е така, ама къпането в езерата е забранено. Друг е въпросът защо именно в този случай се задействаха регулаторните органи.
В разгара на туристическия сезон гръмва новината, че тонове мазут плуват в залива на един от най-древните български градове. Излели се от потънал преди близо сто години кораб. И всички се тюхкат, че не са очаквали, че не са знаели и дори още не знаят какво количество мазут има в корабните резервоари. А “бомбата” със закъснител цъка от години. Радо Шишарката, облечен в иператорски одежди, се подиграл с миналото, като си позволил да заснеме клип на своя песен сред руините на древната крепост Перистера край Пещера. И Мрежата се изпълва с коментари на “умните и красивите” за кощунството с историческата памет. А какво да кажем за намерението на бременните да раждат в линейките, по пътя към областния град, защото щели да закрият родилното отделение в болницата в Карлово...
Всичко това едва ли щеше да се случи, ако тези, на които им плащаме от данъците, си отварят очите и си вършеха работата както трябва. Ама навсякъде, където е нужно. Не е успокояващо, че има бърза реакции, макар и “след дъжд качулка”. Защото духът от бутилката е изпуснат и идва ред на поредната вълна от фалшиви новини: ето защо от години самообявилите се за еколози повтаряха мантрата, че лифт към езерата не е трябвало да се строи; как никой не се вслушвал в предупрежденията им за замърсяванията по Черноморието; а други от “жълтопаветниците” им пригласят, че крепостите се псевдореставрират, за да се превърнат в място за шоу програми; последният слух е, че някой водел към фалит карловската болница, защото искал да я купи на безценица.
Да плачеш ли, да се смееш ли... Със сигурност знаем, че може да не е за плач, но не е и за смях. Някой може да каже, нека му мислят тези, които подхранват тези слухове. Но не е така, никак даже!

вторник, 7 август 2018 г.

Всичката Мара втасала

Известно е, че чиновническото въображение е безгранично, когато става въпрос за забрани или безсмислени задължения.

Затова идеята на шеф на пловдивската общинска фирма “Паркове и градини” на кучетата задължително да се слагат памперси, за да не мърсят, е повече от впечатляваща. Няма съмнение, че тя ще привлече вниманието и на неговите работодатели. 

Разбира се, не е приятно собствениците на кучета да нехаят, когато животните им мърсят по улици и паркове. Понякога е опасно и за децата, когато домашният любимец е пуснат да си тича на воля в парка. Естествено е такива недобросъвестни граждани да бъдат санкционирани по административен ред. За други по-тежки случаи си има Наказателен кодекс. 

Всъщност, чиновническата идея е разведряваща и забавна на фона на мрачните новини за пожари, наводнения, заловени престъпници. Ще е е много любопитно обаче да видим как и бездомните кучета ще са с памперси. За такива идеи народът го е казал простичко: “Всичката Мара втасала, та и до това опряхме”. Затова е добре чиновническата хиперактивност да бъде озаптявана. Не за друго, а защото смехът лесно може да се превърне в гняв. Чиновническото безхаберие почва да ни идва в повече.

вторник, 31 юли 2018 г.

Чиновническо безхаберие

Става досадно класическото прехвърляне на вината между институциите, както се случва след пожара в “Царските конюшни”.

Прибързаното посочване на виновници единствено налива вода в мелницата на популизма. Ясно е, че има обекти, за които се знае, че ще разгневят обществеността, ако някой им посегне. И най-лесно е да се посочат “нездравите” апетити, оспорващи върховенството на закона. Нали не са един и два такива палежи, най-скорошните бяха тютюневите складове в Пловдив, Двойната къща в София, а сега и “Конюшните”.

Само че това, което се появява от пушилката, е чиновническото безхаберие. И особено от конкретния случай се вижда, че чиновникът се разбързва само, когато му припари под задника и бъде застрашен поста му.

Изводът е, че с размяна на преписки само не става. И нека не бъдат търсени сред виновните предимно тези, които имат интерес. Очевидно има проблем, след като работата по опазването на културно историческото наследство не се върши своевременно. На това трябва да обърнат внимание техните началници. Добре е в техните ведомства да работят наистина грижливи пазители на историята ни.

събота, 21 юли 2018 г.

Опашката на крушката

Ето че капанът щракна и за надзиратели, които уж трябва да пазят престъпници, но всъщност осигуряват нови възможности за техни престъпления, като ги пускат подозрително често в отпуски.

Прокуратурата вече разследва дали въпросният автоджамбазин не е извършвал нови кражби, докато е бил навън. Зашеметени от звъна на сребърниците, на надзирателите може да не им минава през ум, че по същия начин въдворен зад решетките може да бъде нает за убийство, да го извърши и да си има и желязно алиби.

Крайно време беше някой да стрестнe мнимите пазители на закона. Наглото бягство на убийци през централния вход на Софийския затвор, последвалите бягства от цивилни обекти на “преместени” в затворнически общежития, подозрително поощреният със 102 дни отпуска шофьор, премазал четири годишно дете на зебра доказват, че грешката е системна. И че с уволнения по върховете на ръководствата няма да има промяна. Напротив, запазването на схемите, само налива вода в мелницата на популистите, които уж се борят за нова съдебна система, но целта им е единствено да пазят статуквото на криминалния преход.

Факт е, че местата за изтърпяване на наказанията досега бяха последна грижа и средствата, които се отделят за това, не са достатъчни. Очевидно е, че трябва да се ускорят отдавна планираното строителство на нови затвори. Но каква ще е ползата от тях, ако бъдат оставени старите корупционни схеми. Те ще превърнат надзирателите в “хотелиери”, на които осъдените престъпници ще плащат, за да се водят на отчет, но всъщност ще си живеят на свобода като “отпускари”. Крушката наистина си има опашка. Нея са подхванали разследващите магистрати и от тях зависи да разбият поредния “параграф 22”, който пази кукловодите, които надничат зад него.

понеделник, 16 юли 2018 г.

След сватба булка

Признанието на ръководството на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), че не са информирали достатъчно бързо стопаните в засегнатите от чума по животните места, едва ли е достатъчно, за да се спре разрастващото се недоволство и страхът, че може да има нови огнища на зараза.
Фактът, че в съседна Турция има 700 огнища е бил достатъчен, чиновниците от Агенцията овреме да предупредят не само за опасността, но и за подобаващите компенсации, които биха дали. И до този момент не е ясно каква сума ще получат на глава добитък животновъдите. Тепърва се заговори за допълнителни финансови компенсации от Брюксел.
Както е казал народът – след дъжд качулка, след сватба булка! Този път обаче под въпрос е цял един отрасъл: 1 200 000 овце и кози, плюс продукцията от млечни продукти, от която не малка част се изнася. Едва ли еврочиновниците, които се очаква да пристигнат, ще проявят безхаберието на нашенците и със сигурност ще бъдат безкомпромисни. Точно затова се очаква от ангажираните институции по най-бързия начин да успокоят всички, които пряко ще бъдат засегнати. А това може да стане единствено с диалог, подобаващи и бързо изплатени компенсации.
Единственото положително нещо досега е солидарността, проявена от колеги животновъди, готови да предоставят нови животни на засегнатите. Но това може и да не е добро решение, защото карантинният период ще едълъг, а и опасността от проникване на нови зарази ще си остане голяма. Излишно е политизиране и спекулациите с чувствата на хората. Не за друго, защото може драмата да се разрастне. Затова е необходимо съдействие и на други институции. Но най-вече се очаква повече чуваемост между преките участници. Освен това всички трябва да си дават сметка, че случващото се е бедствие, непознато досега на нашия континент и помощта на Евросъюза не трябва да бъде само на думи. Но за да я получим, на политиците ни се пада отговорността да защитят интересите на своите граждани.

четвъртък, 12 юли 2018 г.

Значи можело

Вижда се, че когато се наложи, избраниците на народа могат бързо да работят.
Така стана с приетите и на второ четене промени в Закона за интеграция на хората с увреждания. Гласуваха за тях само шест дни след първото четене. Нямаше излишно политизиране и демагогски твърдения, че заради нерешените проблеми на инвалидите трябва да се работи през август.
Разбира се, не може да не се подмине и фактът, че някои от промените в закона са след решение на ВАС да отмени уеднаквяването на размера на добавките. Но точно това даде възможност да се направят и други, за които инвалиди и близките им настояваха. Това, което прави силно впечатление е, че се утвърждава индивидуалният подход. Така ще получават помощи тези, които се нуждаят от тях и ще се избягва предишната уравниловка, която водеше до коруптни възможности, и предизвика недоволство сред действително нуждаещите се.
Основният извод обаче е, че има много възможности да се свърши работата. И това би следвало да става не под обществен натиск или с популистки хватки, а с търсене на консесус и повече експедитивност.

събота, 7 юли 2018 г.

Червен картон

Крайно време беше на това човеконенавистно безумство да се сложи край и футболните стадиони да се превърнат в място за празник, както е почти в цяла Европа.

Вижда се колко радост има по трибуните на провеждащото се в момента Световно футболно първенство в Русия. Няма бомбички, няма димни ракети, няма фойерверки, няма сбивания по трибуните.

Затова решението да се направят спешни промени в сега действащия Закон за опазване на обществения ред, преди началото на футболния сезон, са навременни. Всъщност, те ще са и в основата на специалния проектозакон за футболното хулиганство, който се предвижда да бъде приет до края на годината.

Наказанията са сурови, но необходими, за да се върнат на стадионите гражданите, които страхът спря. Ще има доживотна забрана за посещение на мачове, както и такава за пътуване извън страната на спортни мероприятия. И полицията ще има засилени правомощия при задържането, включително до 25 дни арест или полагане на принудителен обществен труд до 380 часа. А отделно процесът по осъдителните присъди ще бъде бърз с решение до пет дни. С помощта на персонални билети и видео наблюдение, инициаторите на безредици ще бъдат незабавно идентифицирани. Тинейджърите, които биват залавяни с бомбички по джобовете, няма да бъдат само извеждани от стадиона, но ще подлежат на същите драстични санкции.

Не може да не отбележим и че тези мерки се нуждаят от подкрепата на парламентарната опозиция. Разбираема е забързаността на управляващите, но обществено значимите мерки, особено тези, които се отнасят до сигурността на гражданите, се нуждаят от широка подкрепа.

понеделник, 2 юли 2018 г.

Късите крака на лъжливите еколози

На лъжата краката са къси, е казал народът. Един популистки спор на псевдоеколозите с гражданите, които искат да имат досег с природата, е на път да приключи.

С помощта на държавата и на ЮНЕСКО, която мнимите защитници на природата размахваха като плашило и заливаха с доноси. Според решение на Комитета за световното природно наследство към организацията разширяването на ски инфраструктурата в Национален парк „Пирин“ вече е позволено. Условието е властта да се придържа стриктно законовите процедури по приемането на инвестиционни предложения, така че да не се увреди стойността на обекта. Т.е. дава се зелена светлина за строителството на нов лифт в Банско. По-същественото е, че това отваря пътя за изграждането на лифтове и в другите планини, където от години има проекти, но те са блокирани.

Видя се, че самозванците не се впечатлиха от положителния пример с лифта до Седемте езера в Рила, с който се даде възможност на хиляди да посетят тази природна забележителност и се тества успешно способността им да я пазят от замърсяване. Нито пък се трогнаха задръстванията с коли и множеството катастрофи на Витоша, застрашили човешки животи, особено през зимата.

Всъщност отдавна е ясно, че зад благородната кауза надничат политически манипулатори, които преследват свои цели, нямащи нищо общо с нея. Още по-лошо е, че те гледат на хората като на вредители. И през ум не им минава, че човекът има нужда от природата, както и тя от него. Но не с фалшиви забрани, а в търсене на хармония, каквато винаги е съществувала.

Затова беше крайно време държавата да се намеси и даде отпор на разпасалите се “еколози”. Твърде дълго ги остави да заливат европейските институции с фалшиви новини. И това е само началото. Скоро ще трябва да си платят и за ощетения национален интерес.

четвъртък, 28 юни 2018 г.

Хайде, стига с тези дискусии

Едва ли има някой, който да не е разбрал, че системата не помага на майките на деца с увреждания. Така, че нека тези, от които зависи, т.е.управляващите, както и парламентарно представените партии, да спрат миришещите на популизъм дискусии и решат проблема. Министърът “Иди си, ела си”, да спре да шикалкави и по чиновнически да угажда на всеки, който го “шамаросва”. И вместо нищо да не прави, да вземе да подреди собствения си двор. А НПО-тата, вместо да размахват като смокинов лист онези 16 милиарда лева, които били необходими за да са щастливи всички, да се погрижат с не малкото милиони, с които ги субсидират,  не за своето благоденствие, а за хората, които трябва да обгрижват.

Не е лесно, но не и невъзможно, напротив – много бързо може да се постигне това.

Първо, трябва да се уреди въпросът с личния асистент и другите услуги. Ужасно е майки да напускат страната, защото другаде ще получат това, което не получават тук. Не може да приемем за нормално една майка на дете с увреждания, като постъпи в болница, да вземе детето със себе си, защото няма на кой да се довери за грижите му. Но да не продължаваме с другите срамни неуредици, които не са малко. 

Второ, детайлно да се провери как се харчат държавните субсидии, както и идващите от чужбина парични потоци за тази дейност. И ако се установи, че не отиват по предназначение, не само да се спре дейността на тези псевдохуманисти, но да им се потърси съдебна отговорност. И трето, самото министерство така да се реорганизира, че там да работят социално отговорни хора, а не политически калинки и екскурзианти.

И накрая, но не на последно място, да се спре с този номер “разделяй и владей”, както и добре познатото замеряне с отговорности. Всички искаме тези майки не само да могат да се грижат за децата си, но и да работят, защото са сигурни, че могат да оставят обгрижването на наистина отговорни хора.



понеделник, 25 юни 2018 г.

Нане и Вуте като превозвачи

Дрязгите между групи автомобилни и автобусни превозвачи започват да минават границите на допустимия шум.
Обсебени от желанието да наложат своето, те не виждат, че заплашват не само обществения ред, но най-вече рискуват да изгубят онази подкрепа, която имат в битката им да не остане не малка част от тях без поминък, заради проекта “Макрон”.
През годините в публичното пространство бяха изнасяни не един и два случая на корупция сред висши кадри от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”. Не случайно държавата иска да се освободи от този горещ картоф, като запази само регулиращи функции и прехвърли специфичните отговорности на Автомобилна камара, в която превозвачите сами ще решават проблемите си.
Ясно е, че не всички ще са доволни. И че който пише проектозакона, ще гледа да дръпне черджето към себе си, казано по народному. Особено оспорими са някои рестрикции, като тази, при която да се отнема лиценз, ако автобусът не се ползва повече от месец. Не неползването, а пазарът е този, който би обезсмислил лиценза.
Затова е по-добре заплахите да спрат. От протести няма да спечели никой. Логично е законопроектът да бъде изтеглен и всички да седнат на масата за преговорите. От Автомобилна камара има нужда. И да - тя ще е частна, но на всички. Само тя може да защити интересите на международните превозвачи. В противен случай ще изпаднат в глупавото състояние на онзи виц, в който всички са зле, но се радват, защото си мислят, че другите са по-зле.

петък, 22 юни 2018 г.

Бягства като на кино - не е забавно!



Няма как да не ни притеснява поредното бягство на затворник. И обяснението, че той не бил избягал от затвора, а от работното място, където не бил под опеката на затворническата адмистрация, е нелепо. Глупаво е да се прехвърля топката и да се търси вина. Не че няма, тя е персонална, както правилно отбеляза главния прокурор, но основния проблем, според него, е в грешно написаните правила, които “изкушават” престъпника да потърси свободата. Самата система, по преценка на затворническата управа да се решава кой затворник ще е на по-лек режим и кой ще може да бъде наеман от фирми, дава възможност за корупционни пробиви и улеснява решилите да бягат. 

Затова, вместо парламентарен популизъм, е добре депутатите, заедно с шефовете на затворите и експертите, бързо да решат проблема. А не да се действа по най-лесния начин – щом като бягат, няма да ги пращаме да работят навън, ще ги държим затворени. Това също е популизъм и издава безпомощност.

Притеснително е също, че МВР, както при случая с бягството от Централния софийски затвор, така и сега, не може бързо да хване бегълците. Всяко забавяне води до страх в обществото и възможност за ново по-опасно престъпление, застрашаващо човешки животи. Излиза, че ловците на бегълци нямат достатъчен ресурс, нито опит бързо да се справят със залавянето на престъпниците. Главната причина е липсата на подготовка и отиграването на подобни ситуации. Всеки път се говори за засилването на видеоконтрола, както и за използването на други модерни способи за издирване, но очевидно, това, което се прави в действителност не е достатъчно.

И накрая любопитно е да се отбележи, че бягствата напомнят на добрите екшън филми. Засега завършват с хепиенд. Но не е ясно докога, още повече, че не сме на кино.

За опашката на дявола

Все така се случва, първо е нещастието, след това има пушилка, после уж се вземат мерки, но накрая всичко утихва.

И така до следващата трагедия. Покрай съдебното дело и оправдателната засега присъда на обвиняемите за взрива, при който загинаха 15 души преди три години и половина, се разбра, че там цъка нова мина – 10 хиляди боеприпаси за утилизация. Стоят в склад, недостатъчно обезопасени и трагедията е възможно да се повтори.

По всичко личи обаче, че този път, благодарение на прокуратурата, няма да се чака новото нещастие. Още преди седмица, магистратите са установили опасната безстопанственост и са наредили на институциите да вземат ефективни мерки. Досегашните показаха, че всичко е наред и няма опасност от нов взрив. Само че не е така, защото едва ли някой от проверяващите, които и днес са в складовете, може да гарантира, че няма опасност за населението. Положителната новина е, че вече се обсъждат варианти, при които боеприпасите да се върнат в Гърция, откъдето са получени за утилизация.

Изводът обаче продължава да е нелицеприятен, защото засега прокуратурата остава самотна в действията си и това се видя в решението на съда да оправдае обвинените за трагедията. Опасно безгрижна е липсата на инициативност през тези няколко години на местните власти да направят всичко възможно, за да се предотврати нова трагедия. Има недоволство и то не е само сред роднините на загиналите. Трябва да спре да се дърпа дяволът за опашката. Сега е моментът да се покаже, че може да се действа превантивно - боеприпасите да се махнат от склада, виновните да си получат заслуженото и хората да заживеят без страх, че ужасът може да се повтори.

сряда, 13 юни 2018 г.

Евтини на брашното, скъпи на триците

Евтини на брашното, скъпи на триците, е казал народът. Нелечението или забавянето на лечение на онкоболни е опасна мина.

Не по-малко дразнеща е престрелката между Здравната каса и лъчетерапевтите. Спорът, както винаги е за пари. Според определящите средствата, парите били повече с 8 млн.лв от предходната година, но според терапевтите, лимитите били орязани и има опасност от листа на чакащите, което е недопустимо.

Не, това не е игра на котка и мишка. А въпрос, който не бива да се решава през медиите, още по-малко за сметка на пациентите. Няма нищо лошо в това всеки да държи на аргументите си, но за целта се сяда на масата за преговори. Защо това не е направено предварително и преди подписването на рамковия договор със съсловната организация, това е отделна тема.

Факт е, че техниката у нас с всяка измината година става все по-добра и отговаря до голяма степен на световните стандарти, което ще намали разходите за лечение в чужбина. Нали това е една от целите на нашето здравеопазване- то да е високотехнологично и да се извършва у нас. Естествено, че това струва пари, но те са оправдани, защото човешкият живот няма цена. Затова няма място за бюрокрация нито за интриги.

Трябва да се върви напред, а не да се спори със взаимни обвинения. Може и да се извлекат поуки. И догодина онкоспециалистите да бъдат включени в екипите, които преговарят за отпусканите пари. Сега обаче въпросът трябва бързо да се реши.

неделя, 10 юни 2018 г.

МВР: Наказания или реформи

Сагата с нагло избягалите през централния вход на затвора престъпници едва ли ще приключи с убийството на единия и изчезването на другия.

Лековато звучи оправданието, че ние щяхме да го заловим, но друг престъпник ни изпревари и го застреля. Не е успокояващо, че убитият, за щастие, не е извършил други престъпления, защото в укритието му бил намерен цял боен арсенал, включително и гранати. А какво да кажем за тези, които са го укривали и не са съобщили на полицията. Това, че са се страхували е неприемливо, но показва и друго – че не са имали доверие във възмездието и властите. И гражданите нямат доверие не само защото, както се оказа убиецът (също криминално проявен) на избягалия е агент на службите. А защото са убедени, че полицията не може да ги защити.

Научаваме още, че разследващите денонощно работели и хвърлили много усилия. Също така, че очаквали по-голямо съдействие от гражданите. Щяло да има вътрешна проверка, можело да има и наказани. В едно друго ведомство, след бягството на двамата, бяха уволнени висши шефове на затворническата администрация. И всичко приключи.Не, не е възможно всеки гаф на институциите, да приключи само с наказания. Сигурни сме, че разследващите са си вършели работата съвестно. Възможно е дори криминалният сътрудник на полицията да е получил указания да помогне за залавянето и ако няма възможност – да застреля беглеца. Дори подобни реалистични фантазми не успокояват.

Разковничето е в едни изпуснати от министъра думи, че не знае точният брой на чиновниците в МВР. След като нещо не може да стане известно с елементарна математика, какво да кажем за работата на такъв сложен механизъм, какъвто е борбата срещу престъпния свят. Това само показва, че епизодичните наказания, в това число и смяна на министъра, за каквато настоя част от опозицията, не са решение. Проблемът е системен и може да се реши единствено с реформирането на МВР. Не само на хартия, на каквато все остават и моделите как може да се извърши, предоставени от други държави-членки на НАТО.

вторник, 5 юни 2018 г.

За тигана и рибата

“Рибата e още в морето, а слагат тигана” - тази поговорка характеризира еуфорията около вчерашното гласуване на промени в пакет “Мобилност” в транспортната комисия на Европарламента.
По всичко личи, че радостта е прибързана – нашите превозвачи получиха възможност да не почиват вкъщи. Но от друга страна, на три седмици трябва камионът да се товари или разтоварва в страната на регистрация, т.е.камионът трябва да се връща. А как може да стане това, докато шофьорът ползва правото да си почива там където реши. По отношение на каботажа, гласуваното е направо в ущърб – той може да се извърши в рамките на 7 дни от последното разтоварване в приемащата държава, при положение, че престоят не надвишава 48 часа. С други думи той не може да стигне до Германия и да извърши там каботаж в рамките на 7 дни. Казано в прав текст: ограничава се най-голямата полза от членството в ЕС за нашите превозвачи – възможността да не пътуват празни камионите им.
Излиза, че евробюрократите умеят да слагат динени кори. 

И все пак няма място за униние – демонстрираното единство от управляващи, евродепутати и превозвачи за спасяването на хляба за 120 хиляди български семейства, не е за подценяване. То показва, че това е пътят за равностойното ни третиране в Европа. 

Очевидно е също, че мачът не е свършил. И точно сега не трябва да се действа прибързано. Емоционални реакции като “ще предизвикаме референдум за излизане от ЕС” обслужват единствено чужди на страната ни интереси. Няма място и за дребно политиканстване и спекулации за трупане на дивиденти. 

А най-важното е, че никой нищо няма да ни даде даром. Видя се по време на срещата на върха как лидерите на Евросъюза защитават своите икономически интереси. (Ще припомним, че "Иранската сделка", от която Доналд Тръмп еднолично се отказа, но Европа брани, увеличи износа на Германия за Иран на 4,5 милиарда евро, а на Франция от 1,5 милиарда на 3 милиарда евро.) В същото време ние се опарихме с “Южен поток”. 

Така че сега не трябва да приемаме нищо в наша вреда, преди да сме получили получили своето. При това без да се вдига излишна пушилка, а с диалог. И твърдост, разбира се.

петък, 1 юни 2018 г.

На гол корем чифте пищови

На гол корем чифте пищовил Това е най-точното определение за поредната изцепка на провалилите се и останали извън парламента десни партии, обединили се наскоро под помпозното наименование “Демократична България”.
В законопроект, който лидерите и внесоха в парламента, те искат едва ли не да забранят пътните камери, които според тях безконтролно събирали данни за придвижването на българските граждани. Предлагат също и след определен период, записите да бъдат изтривани.
Псевдодясната номенклатура от НПО-та отдавна се прехранва от мнима защита на човешки права. Предложението е поредно доказателство, че е предпочела сребърниците пред националните интереси, включващи защитата на гражданите от тероризъм и трафик на хора и наркотици. Това може и да не интересува Христо Иванов, проявил се като политически дългоноско, заради многобройните изречени от него лъжи, както и Атанас Атанасов, по известен като джобния генерал “Гном”, защото двамата отдавна са си плюли на физиономиите. Но няма как да бъде отминато с лека ръка.
Какво лицемерие всъщност. Нали десницата уж най-много настоява за въвеждането на информационните технологии. Излиза, че те се интересуват от човешкия напредък само за демагогски спекулации. Контрол, разбира се, трябва да има, но не както го разбират машите на подсъдните олигарси – да бъдат заличавани следите на престъпни деяния, най-вече техните.
И откъде накъде двамата ще се изявяват като морални съдници. Трябва ли да припомняме с каква охота използваше СРС-та облеченият във власт Атанасов, по време на управлението на патрона му Иван Костов. Или пък как, вместо да прави реформи в съдебната власт, докато беше министър, Иванов се опита да я забатачи.
 Всъщност, евтините им номера отдавна не привличат, а отблъскват. А спекулациите със страховете на хората, употребени за дребни печалби, предизвикват не само насмешки, но и гняв, заради поредния опит да бъдат подведени избирателите

Нова Здравна карта или нов провал

Видими са усилията на здравния министър и ръководеното от него ведомство за приемането на новата здравна карта. Но никак не са здравословни хвалбите, че пациенти няма да бъдат връщани, че болничните легла са се увеличили, че ще се плаща не на легло, а на лекувани пациенти и как всичко ще станело още по-добро, след приемането на новия здравно-осигурителен модел през юни, както и след извършването на други реформи в неизвестно засега бъдеще.

Ще отбележим, че оздравителния проект се случва на фона на протести на лекари и медицински сестри, на критики от страна на съсловни организации, предстоящ конгрес на медиците и разбира се, под реалната угроза за нови фалити на болници и напредващи разследвания за корупция.

Всъщност, реалните действия на правителството не се отличават от тези на предходните кабинети. Щом стане напечено, управляващите развързват кесията и наливат пари, за да запуши народния гняв. Но проблемите остават. 

С оптимистични прогнози не може да се прикрие засилващия се бюрократизъм, отнемането на права на пациентите и закрепостяването им по местоживеене. Механичното ограничаване на разходите на Здравната каса може и да е добро за нея, но не и за пациентите и лекарите. Пазарният механизъм изисква друго – пациентът да отива там, където ще е доволен от лечението си. А здравната карта ще спъва тази възможност.


Истината е, че усилията трябва да бъдат насочени в друга посока – решаването на болезнения въпрос със застрашените от фалит болници, чиито брой нараства. Той не може да бъде решен само от сегашното управляващо мнозинство без подкрепата на опозицията в парламента. Всички заедно трябва да изберат пазарните механизми за развитие на здравеопазването. (А не едните да гледат и дори да се радват на това как другите се провалят). Само с обединени усилия може веднъж завинаги да се приключи с досегашното, миришещо на късен социализъм “подпомагане” на закъсали звена. 

В противен случай, вместо да се изпишат вежди, ще се избодат очи, както е казал народа.  

събота, 26 май 2018 г.

Не само до "каквото повикало..."

Впечатляващо бърза бе реакцията на МВР и Прокуратурата по случая със заснетия искащ и получаващ подкуп пътен полицаи в центъра на София. И така трябва да е. 
Защото иначе какво излиза - че тези, които обвиняваме, че се крият по храстите, за да следят за нарушенията ни, не го правят, за да се дисциплинират водачите, а за да си прибавят нещо върху заплатата. Излиза и че напразно искат увеличаване на заплатите, след като могат да си набавят допълнителни пари по втория начин.
Казано е, че на никой не му е чуждо нищо човешко. Затова и дори да извършим нарушение или да не сме минали на преглед, знаем, че ще се измъкнем като бутнем рушвет. Цената на подобни сделки обаче не е само моралният облик и приказките за разградения двор на институциите. Отговорът не е и във видеото с мобилния телефон, което може да забавлява, защото е “каквото повикало, такова се обадило”. Цената се измерва преди всичко в затрити човешки животи. А подобни постъпки подхранват безотговорността, която може да бъде спряна единствено, ако срещу нея се действа бързо и с цялата тежест на закона.

Темида и превързаните очи

Защо са превързани очите на Темида? Редно е да си зададем този въпрос, след като тригодишната съдебна сага с блъснатото на зебра от джипа на тогавашния кмет на Трън шестгодишно детенце приключва на първа инстанция с оправдателна присъда.
Според защитата „детенцето се е движело с осем километра в час, а джипът с четири“. А кметът безцеремонно заяви, че детето се блъснало само в спрялата му кола. Резултатът- момчето е инвалид.
През всичките години от инцидента, този човек дори не го е потърсил. Не се е срещал и с родителите. Но той и близките му нагло са притискали свидетели, намирали са лъжесвидетели, заплашвали са всеки, който е дръзвал да се изправи срещу тях и е търсел справедливост. В същото време партийният му лидер е снел доверието от него, а главният прокурор лично започнал да наблюдава делото.
След оправдателната присъда обаче как гражданите да вярват в институциите!? Нали те са съвестта на държавата. И какъв пример дава съдът с подобно решение!? А майката заяви „няма мир без справедливост“.
Все още не са известни мотивите, с които е оправдан на първа инстанция обвиняемият бивш кмет. Каквито и да са те, ще са предизвикателство към ангажираните в случая институции. Защото самото престъпление и последвалото след това обвито с власт безчинство на кмета до неговата оставка са достатъчно основание да се потърсят други причини за подобни решения. Всъщност, ако трябва да се реформира съдебната система, то трябва да се започне с тези, които са се клели да и служат, но си затварят очите в полза на властимащите местни дерибеи.

четвъртък, 17 май 2018 г.

За едни майка, за други мащеха


Уж страната ни не е Америка, където всеки е въоръжен и се гърми по всяко време, но ето, че и тук се стреля и се употребява хладно оръжие съвсем целенасочено.

Някакъв си, обхванат от любовна мъка, че бил зарязан, хладнокръвно гръмва в главата бившата си приятелка с газов пистолет, после и себе си. И въпреки че е обвинен в предумишлено убийство, съдът не го пратил в ареста, дори не разгледал мярката за неотклонение. Друг хахо, самонарекъл се “Монах Велико”, обхванат от нескрита етническа омраза, наръгал смъртоносно циганин, заканвал се да взриви и джамията. Адвокатът му казал, че не било предумишлено убийство, а можело да се пледира, че деянието било акт на раздразнение и защо не – неизбежна отбрана. Трети се ядосал по пътя, заради изпреварване, размахвал пистолет и замерял с бутилки от бира другата кола. Колоездач блъска малко дете в парка, оглежда набързо каква е обстановката и избягва. после се предава, но близките му твърдят, че бил обиждан от майката на детенцето. При четвърти случай момче, наръгано в трамвая от криминално проявен, се било държало предизвикателно.

Общото между тези престъпления не е в лекотата, с която се посяга на човешки живот, а в подхранваното в престъпниците чувство за безнаказаност. Не само от близки и адвокати, но и от институции. Няма как иначе да си обясним вежливостта, с която канят насилниците да дават обяснения в МВР и необяснимата снизходителност на съда. Също като във вица, в който защитникът обяснява на съда, че ловецът не е обикновен човек, така и т.н “монах” имал друго виждане за живота на мургавия. И не велосипедистът, а детето може да излезе, че е смъртна заплаха. Или казано в съдебен жаргон: неправилното отношение на подсъдимия към закона не е пречка законът да има правилно отношение и да му наложи условна присъда или защо не - да го освободи от отговорност.

Шегите настрана. Не е нито смешно, нито тъжно. А е страшно, не само за близките на пострадалите. Излиза, че по време, когато председателстваме Евросъюза, се вижда, че има още доста път да извървим, преди да се научим, че законът не може да е за едни майка, а за други мащеха.