Общо показвания

петък, 29 декември 2006 г.

Каква Европа без домашна ракия

Нима Столетницата забрави Жанвиденовата зима

Каква Европа без домашна ракия
Прави са европейците, като роптаят,че приемат бедни роднини.
Лошото е, че управляващите, вместо да подобрят положението, правят точно обратното.
С какви очи се хвалят, че готвят всенародни тържества за приемането ни в Евросъюза?
Може ли да има празник бездомашна ракия?
С пасти и с фойерверки не можем да изненадаме нашите нови роднини.
Но с ракия можем.
Доказано е.
От северните страни със сух режим идват у нас специално, за да си отпият.
С празни ръце ли ще ги посрещаме?
Май искат да убият прочутото българско гостоприемство.
Чавка ли е изпила акъла им?
Номерът няма да мине.
Сергей може ли да си представи, че Андрешко ще даде 2,20 лева акцизна литър домашна?Няма да даде, разбира се.
По Татово време също се опитаха да сложат налог на домашната пиячка.
Но не се получи.
Тогава колите се паркираха далечот казана и който вари ракия, по-стоянно бягаше до колата да я крие.
Проверяващите винаги намираха позволените 10 литра.
Сиромах човек - жив дявол.
Така ще стане и сега. Ако трябва, в
землянки ще закопаят казаните, но
пак ще има домашна ракийка.
Защо трябва да оживеяват Елин-Пелиновите
герои?
Дано кабинетът да не вземе присърце закона.
Тогава всяко чудо за три дни.
И вълкът сит, и агнето ще е ця-
ло.
Но ако управляващите се
заинатят, може да стане напе-
чено.
Хората на село са на градус
цяла зима. Малко им трябва
да запалят фитила.
Нима столетницата е забра-
вила за Жан-Виденовата зи-
ма?
С ракиена ли революция ще вле-
зем в Евросъюза?
Пак ли ще се сетят, когато стомната
вече ще се е счупила?
И защо да е на наш гръб.

29 дeкeмври 2006
"168 часа"

петък, 22 декември 2006 г.

Черна Коледа

Къде е родният Джеймс Бонд, да спаси медиците ни от Кадафи

НЕЩО не е наред в държавата.
Щом като допуснахме осем години невинни хора да чакат бесилото в чужда държава.
И един перко да ни прави на луди.
Спят ли нашите разведки?
Нали уж за тях прегради няма?
И преди, и сега са си пак те.
Какво правеха те, докато другите изтегляха своите доктори?
Как можеха по времето на Тато да докарват противниците на режима и да ги изправят на съд в родината, а сестрите не успяха да приберат.
Сатрапът можеше да бъде докаран в чувал и изпратен на Четвърти километър.
Отвсякъде се вижда, че е луд.
Редовен ли е този, който твърди, че Швейцария е страна, близка до Либия, но по неразвита, че хамбургерът е смес от хлебарки, мишки и жаби, с чиято помощ бил разрушен СССР.
Излишни подробности.
Всъщност защо е жив световният терорист.
Къде скриха българския чадър?
Къде е салфетката, с която възпитаниците на КГБ можели да убиват.
Защо не вземат назаем от колегите малко полоний?
Като не могат да се справят, да поканят Джеймс Бонд.
Ами управниците ни защо се ослушваха?
Може ли да се прави тиха дипломация с човек, който вярва,че политиката е изостанала
концепция, която прекратила съществуването си в Либия.
Докога ще ни се подиграват?
А ние ще си траем.
Само за един отвлечен израелски вой-
ник избухна война.
Няма ли кой да извика: "На оружие, братя!"
И да изпрати фрегатата "Дръзки" в залива на Триполи.
Не дойде ли истинският час на батальоните ни в Ирак и в Аф-
ганистан?
Ще се събуди ли юнакът балкански?
Защо посланикът ни не е отзован? За-
що има българи още в тази страна?
Може ли президентът или премиерът
да гарантират тяхната сигурност?
Не могат, разбира се!
Те са живият щит на Кадафи.
Наистина нещо не е наред.
Да не би някой тайно да се е догово-
рил. Ида се пълни нечия партийна каса с либийски петрол, както ни го
подаряваше Саддам.
И съдбата на сестрите да няма значение.

22 дeкeмври 2006
"168 часа"

петък, 15 декември 2006 г.

Да им натресем политическите прасета

“Айнс, цу цвай, цу дрън” и Брюксел ще е наш

Не може в Брюксел да са по-дяволи от нас Като не искат нашите млечни и месни продукти, ще им натресем нашите свински политици.
Няма да изпратим бивши президенти, премиери, външни министри и техни заместници. Те не могат да защитят националните интереси.
Там ни трябват хора, които да не спират ядрената централа и фришоповете. Които да вземат най-големите субсидии за селското стопанство, за дребния бизнес и за социалните помощи. Да върнат първенството ни в трафика на оръжие, каптагон и компактдискове.
Ще отзовем и Кунева.
Там и бездруго 500 години бяхме роби, бяхме васали и на руския мечок, пак ли ще целуваме нечии ръце.А зад гърба ще ни се присмиват.Не щели млечните и месните продукти ли!?Този път номерът им няма да мине.
Крайно време е здравите сили да се намесят.
В Брюксел трябва да идат само доказани патриоти.Например - като бате Ицо:"Айнс, цу цвай, цу дрън" и парламентът ще е наш.На Батето също мястото му е там.И на Тъпото, разбира се. Ами Шиляшки и Чичибаба. Направо ще побъркат енергийните лобита.
Защо си обръснаха брадите сините революционери. Само един Еди остана. Но и той стига. Да му мислят враговете с партиен билет и световните конспиратори. Столетницата също да не се ослушва.Може ли червените да оставят Клара да продава гащи, а днес какъв дует могат да направят двамата със Задгорски.
Нима не е дошло времето и в Европарламента да зазвучи Интернационалът.
Колко бързо социалистите забравиха, че има Коминтерн и революцията трябва да се изнася.
Внукът на Радой не може да е сам юнак на коня.
Не мишки, а лъвове трябва да изпратим в Брюксел.
"Ще ги научим тях на какво се вика келепир."
Пък да видим тогава как ще ни цакат с каквото и да било.

15 декември 2006
"168 часа"

петък, 8 декември 2006 г.

Кои са момичетата на Джеймс Бонд

Гоце да не се мае, а да ги обяви веднага и награди

ЩЕ разберем ли най-после кои българки девойки са ухажвали легендарния английски разузнавач.
Кои са красавиците, които в името на борбата на труда с капитала попадаха в обятията на западни политици и бизнесмени, на арабски шейхове, на оръжейни търговци, наркотрафиканти и кандидат-убийци на папата.
Повечето от тях днес са достолепни дами, известни богаташки и дипломати в столиците на новия ни съюзник.
Защо управляващите искат да ги скрият?
Нима те не допринесоха най-много, за да може да сме част от свободния свят.
Възможно ли е някоя от тях да е устояла на чара на Бонд?
И сега да трябва да се срамуваме пред новите си господари.
Не е възможно, разбира се.
Иначе кой от Г-8 щеше да ги допусне в столиците им.
Или пък даправят бизнес с тях.
Защо трябва да се крие нещо, с което всъщност трябва да се гордеем.
Нима тези високообразовани красавици не се превърнаха в истинския проводник на западното влияние у нас.
Какъв е този цирк.
Случи ли се нещо, когато държавни-
ят глава си призна. И всички разбраха,
че освен Георги е и Гоце.
Всъщност да - случи се. Беше преиз-
бран!
Вместо като началник на разузнаването лично да ги обяви и после да ги награди с орден "Стара планина", гузно си трае.
Как ще ги впишем в списъка на големите патриоти, като не им знаем име-
ната.
Ех, Първанов, Първанов, поучи се от
агент Сава. Виж как не му пука и вър-
ти на малкия си пръст всички близо
две десетилетия.
Но да спрем с тези дитирамби.
Ясно е, че вдигането на пушилка с
тайните на ДС цели друго.
Амазонките на Бонд са невинни.
Просто управляващите искат да при-
крият поредната голяма далавера.
Трябва ли да им се вържем този път.

8 - 14 дeкeмври 2006
"168 часа"

петък, 1 декември 2006 г.

Вземете тенджери и тигани

Петър Стоянов лично да заведе пенсионерите при социалния президент

Какви времена дойдоха - пенсионерите да се молят на десницата за пари
18 съюзи и здружения, с участие на пенсионери, са изпратили писмо до депутатите на СДС, в което обясняват как живеят на прага на бедността с пенсиите си, искат те да бъдат преизчислени от 1 януари 2007 година .
Да не би да са сбъркали адреса?
Забравиха ли столетницата?
За която гласуваха и която ги обгрижваше и насочваше къде да скандират: "Гладни сме!"
Нещо не е както трябва.
Защо пишат писма?
За старо желязо ли са предали тенджерите и тиганите?
Защо клечат пред централатана СДС, а не са от ранни зори пред Министерския съвет?
Да събудят другаря Сергей.
Да попитат Масларова защо няма за тях кифли?
Пенсионерите може и за виагра да питат, щото и нея са си я заработили по време на соца. Всъщност всичко е точно.
Прави са хората.
Ясно е като бял ден, че СДС вече е пенсионерска партия.
А БСП - партия на богатите.
Палачинката се обърна. Десницата стана левица.
Още в зората на демокрацията беше видно, че така ще стане.
След като политически милиционери като Иван Костов и боядисали се в синьо пъртийни секретари и служители на Държавна сигурност оглавиха синята партия.
Нямаше начин и избирателите да се ориентират правилно. Те не са вчерашни и разбират кои са нашите.
Затова Пешо също да не се ослушва.
И да не дрънка в провинцията как сините щели да помогнат на активистите да докопат европарите.
СДС не е консултанска фирма.
Стоянов е човекът, който трябва да поведе бабите и дядовците към софийското ларго. Лично да отиде и връчи писмото на социалния президент.
Едва ли ще го направи.
Костов също няма да си мръдне пръста.
Напролет като останат без евродепутати, да не се чудят защо фабриката за илюзии не е спряла да работи.

1 декември 2006
"168 часа"

четвъртък, 23 ноември 2006 г.

Приказка за двете сини бабки

Ако сега не се оттеглят, десните лидери ще трябва да се маскират, за да излизат на улиците

Както е тръгнало, заради дивотиите, които вършат вдясно, сините "лидери" няма да смеят да си покажат носа навън.
И ще трябва да се маскират, за да не ги застигне народната любов.
От години насам все се цепят и отлюспват.
Вместо да потънат в земята от срам и се скрият завинаги, си правят партийки - джуджета. За да си останат лидери. И да продължат да ни занимават със себе си.
Изобщо не им пука, че загубиха близо три милиона избиратели.
Този път няма как да им се размине.
С шутове ще бъдат изгонени.
И ще падне голям смях, когато излязат от мишите си дупки след години, за да разберат все още ли ги мрази народът.
Ето какво ще се случи.Излиза Иван Костов от къщата си в Драгалевци и тръгва да слиза към центъра. Дегизиран като жена - с перука, тъмни очила и грим. Още на първата будка за вестници вижда баба, която почва да го гледа втренчено."Леле, май още ме помнят", стряска се Костов и се опитва да мине бързо покрай нея, преди да го е разпознала. В този момент чува гласа "Костов, кажи си!"Командира хуква, едва не се пребива заради токчетата, на които се е качил."Олеле - вика си той, - щом това бабе ме разкри, всеки ще ме разпознае." И бързо се шмугнал вкъщи.
Ама нали си е перде, след като се освестил, си рекъл: май трябва да се маскирам по-добре.На следващия ден още повече се забулил - само дето фередже не сложил."Ако пак бъда разкрит, ще остана завинаги при теменужката", решил той и излязъл отново на улицата.
Но минавайки покрай бабето, то пак извикало:"Костов, кажи си!"Той пак се направил на глух, рекъл си - тая може и да не е в ред, и се опитал да продължи. Но бабата безмилостно извикала: "Костов, не се прави на луд, ами си кажи!"
Премалял от страх, Командира се обърнал и хукнал отново към къщи.
Но още преди да стигне, размислил, върнал се и я попитал:"Бабо, кажи ми, моля те, как ме позна с тези очила и тази забрадка?"
"Е как няма да те позная бе, нали аз съм Петър Стоянов", ухилила се бабата.

23 ноември 2006
"168 часа"

четвъртък, 16 ноември 2006 г.

Европарламентът не ще ченгетата от ДС



Агентите във властта ще си траят за брюкселския вазелин

Както винаги става, през последните 16 години управляващите се скриват дълбоко, щом чуят за Държавна сигурност.
Нито чуват, нито виждат, но надушват брюкселския вазелин.
Така се случи и през седмицата, когато се появи точка 11 "а" в мониторинговия доклад на Европейската комисия. В нея се "призовава всички политически партии и граждански организации да вземат мерки, за да възпрепятстват номинирането на кандидати, извършили незаконни дейности или имащи връзки с бившите тайни служби (Държавна сигурност), или са били замесени в случаи на корупция, или нарушения на човешките права".
От Брюксел уточниха, че става дума за бъдещите евродепутати.Както е казал народът - казвам ти, дъще, сещай се, снахо.
Първо не ги искат в дома си (европарламента), след това ни подхващат: "Не може в Европа да е така, пък у вас - точно обратното.
Вече сте членове на Евросъюза и ще трябва да си подредите къщата така, както е у нас."Ясно е, че ще боли. И че висши държавници, магистрати и депутати ще трябва да се разделят с постовете си.
Но защо трябва друг да ни дава вазелина.
Сега управляващите се ослушват, защото все още има какво да се доограби у нас. Но скоро то ще свърши.
И понеже са алчни, ще опрат до европейските пари.
А там само това и чакат.
Списъкът с неизпълнените препоръки е голям като кит.
Някои ще видят звезди посред бял ден.
Ще стане като в онзи виц: Еврочиновникът вика маскиралия се като висш държавник човек на ДС и като рафиниран бюрократ го пита:"Както си ни дошъл на гости в Брюксел, ако се събудиш през нощта от як махмурлук - боли те главата, а целият ти задник е намазан с вазелин, ще кажеш ли на някого?
Нашенецът, който е свикнал в родината си да се държи като войвода, направо си глътнал граматиката:- Ама, моля ви се, да не съм луд. Ще мълча като комунист на разпит - смотолевил той.- Ами тогава, хайде да те водя в хотела! - нарежда чиновникът.
И всичко ще пасне на мястото си.
Ще станем европейци.

16 ноември 2006
"168 часа"

събота, 4 ноември 2006 г.

Десните станаха фикуси на Първанов

Те отново са по-важни от гласа на народа

Няма по-лошо отполитическатаглухота.
Десните лидери, вместо да посипятглавите си с пепел и да заявят публично,че вече не стават за водачи и да се оттеглят, се държат, сякаш са победители.
Причината за непонятната им радост е, че с апаратни
хватки са си гарантирали собственото си политическо оцеляване.
Изобщо не ги интересува, че милиони не гласуваха, защото отдавна не могат да ги понасят.
"Какво да се прави, като десните вБългария сме 10%" - нагло се оправдаваКомандира.
На следващите избори, като останат 3%, сигурно пак ще каже същото.
Добрата новина е, че ако това се случи, ще трябва да си ходи при теменужката в Драгалевци.
Лошата е, че дотогава ще извършиоще дивотии.
Те вече започнаха.
Щом усетиха, че някой заплашва статуквото им, десните лидери скочиха като един. И извадиха брадвите.
Първа на другарски съд бе изправенаМария Капон заради гафа є с шефа наЕНП, който призова да се гласува зачервения Георги Първанов.
След товаКомандира подгони зам.-шефа на ПГ наДСБ Димитър Абаджиев, защото не искал да полива повече цветето на Костов.
Накрая ги последва и Петър Стоянов, който във вторник отказа да връща в партията си изгонените от Костов, защото можело напролет да му спретнат
преврат.
Какво впечатляващо единодействие!
Ако бяха така сплотени, когато избира-
ха кандидат за президент, сега вече щя-
ха да го имат.
Явно е, че с общия кандидат те са искали единствено да се прецакат един друг, така че само един да оцелее и да сложи ръка на десния електорат.
Истината е, че избирателите нито им вярват, нито ги искат. И как ще им вярват, след като нито Иван си каза, нито Петър затвори фабриката за илюзии.
Но дойде денят "Х". И вече няма значение какво ще каже Командира.
А фабриката за илюзии фалира.
Десните лидери се превърнаха във фикуси на Първанов.
Каквато всъщност им е била отредената роля.
Колко жалко!

4 ноември 2006
"168 часа"

петък, 20 октомври 2006 г.

Гоце и бай Неделчо - неосъществената любов

Заедно двамата можеше да спечелят отраз

ЗАЩО си играха на котка и мишка, а не се прегърнаха още в самото начало.
Двамата заедно щяха да спечелят отраз.
Вече няма съмнение - Георги Първанов и Неделчо Беронов са правилната кандидатпрезидентска двойка.
Как не се решиха по-рано червените и тъмносините да си стиснат публично ръцете, а не под тезгяха.
Така щеше да е почестно към избирателите.
Пък и нямашеда има нужда да бъдат изкарвани мюрета, за да може един да спечели.
Бай Неделчо е истинският избор наПърванов.
За какво му е мундир за вице на Първанов, нали е главнокомандващ.
Както навремето българо-съветската дружба беше за народа като слънцето ивъздуха, така двамата не могат един без друг.
Единият майстор на по-литическите пируети, другият - винаги готов да ги смекчи с юридически хватки, като арбитър между държавния глава и вечно недоволния електорат.
Може ли истинският опонент да примигва благо насреща, когато безочливо се твърди, че "тройната коалиция" вкарала България в НАТО и ЕС.
И че митингите на червените не били противалианса.
А доносниците се делят на лоши и добри.
Нека попитат дали е възможно някой
с псевдоним от бившата ГДР днес да
заема каквато и да било държавна
служба там.
Защо ли бай Неделчо проспа писмото
до Милошевич и помощите за БСП от
иракския диктатор?
Ясно е защо.
Както е сигурно защо
президентът не иска дебат с Волен Си-
деров, а бай Неделчо - с колегата си
конституционен съдия Георги Марков.
Докога ще ни омайва синьо-червена-
та мъгла.
Жалко за Неделчо Беронов.
Също като Светослав Гаврийски той ще бъде
употребен от Иван Костов и след това
забравен.
Жалко и за Първанов, щото
веднъж съгласил ли си се да имаш
псевдоним, няма как да си върнеш
истинското име.
"Но нека гледаме на нещата по един
реалистичен, градивен начин. Стават
хубави работи, има неща...", както оби-
чаше да казва царят, когато го питаха
очакват ли се промени в държавата.

20 - 26 октомври 2006
"168 часа"

петък, 13 октомври 2006 г.

Гоце Делчев е невинен

Станишев се черви не само заради Първанов

Простотиите нямат край.
Миналата събота песента "Стани, Гоце", изпълнена от известния неврокопски ансамбъл по време на посещението на премиера Сергей Станишев в града, видимо го притесни.
Местният елит също се сконфузи.
За сметка на това присъстващите избиратели от сърце се посмяха.
Само дето не започнаха да скандират:"Искаме и "Гоце" да е тук."
Причината за суматохата бяха явните асоциации с агентурния псевдоним на настоящия държавен глава икандидат-президент Георги Първанов.
Какъв срам всъщност!
За първи път вместо вълна от възторг, името на легендарния войвода предизвиква смесени чувства.
И с това скандалът не свършва.
За да няма съмнение кой е на власт, както в добрите времена на Тато, ръководителят на ансамбъла е привикан да дава обяснения, където трябва.
След което местните червени велможи нареждат до края на предизборната кампания на общетвени места да не бъде изпълнявана "Стани, Гоце, стани".
Е, това вече е голяма дивотия.
Да се забрани песен, възпяваща бореца за свободата на България.
Да се смееш ли, да плачеш ли?
Ами нали в сърцето на всеки местен човек дреме по един харамия.
Колко им трябва да кипнат.
Само че вместо да хванат пушките, могат да продължат с майтапите.
Да залепят на входните табели към града върху
лика на войводата този на държавния
глава.
И градът да не се казва вече "Гоце Делчев", а само "Гоце".
На това трябва да се сложи край.
Палачинката винаги се обръща.
Навремето Добрич се казваше Толбухин, Варна - Сталин, а Шумен - Кола-
ровград.
Има защо да се черви Станишев.
Несамо заради "Гоце". Ако интернациона-
лизмът не бе победен от демокрацията,
родният град на баща му Щука можеше
да се казва Станишевград.
Добрата новина е, че приказките с лоши герои имат хубав край.
Управляващите имат още време.
Затова държавният глава да не се мае,
ами бързо да върне хилядолетното име на града Неврокоп.
Воеводата няма да се преобърне в гро-
ба.
Не се е борил за това.
А Първанов да свърши едно добро дело за Гоце.


13 - 19 октомври 2006
"168 часа"

петък, 6 октомври 2006 г.

Костов - център-нападателят на Първанов

Двамата съотборници от години си подхвърлят топката

Няма по-добър играч от Иван Костов впредизборния отбор на президeнта Георги Първанов.
Тъкмо избирателите да си кажат:"Всъщност бай Неделчо е доста симпатичен дядка, дали да не гласуваме за него?!"
И се появява мрачният Командир.
За да провали всичко.
Твърде подозрително Костов вдигна пушилка заради призоваването му в съда като свидетел поделото срещу ексшефа на НСС и депутат от ДСБ ген. Атанас Атанасов. Той е подсъдим за престъпление по служба.
"Част сме от постановка, която се разиграва от Георги Първанов. След това дело тук ще дойде и съпругата ми. Тази подредба е направена, за да се създаде негативна визия по отношение на предизборната кампания на нашия кандидат", оплаква се бившият премиер.
Смешен плач.
Или ловко подхвърляне на топката между съотборници.
Нали само преди месец, когато бе обвинен в далавери от столичния кмет, Костов заяви, че е готов да даде всичко от себе си, за да защити своята чест и тази на теменужката си. Вместо кротко да каже каквото трябва и да поздрави главния прокурор, че е погнал своите да спрат шантажите и да си вършат работата, Костов се държи като ощипана госпожица.
Ясно е защо гоправи.
Съдбата на пенсионирания Беронов не го интересува.
Цената на провала е оцеляването на Командира.
С лекотата, с която твърди, че няма
нищо общо с назначаването на бившия
главен прокурор Никола Филчев, вечерта след изборите Командира пръв ще де-
кларира, че десният кандидат-президент
не е негов.
Костов е цар на тия номера.
Няма да се учудим, ако дори обвини
Беронов, че е завършил право не в университета, а в школата в Симеоново. И
че дори е бил на тайно обучение в централата на КГБ в Москва. А Класната
услужливо ще припомни, че бай Неделчо се появил първо в СДС.
Какво друго да се очаква от политически милиционер, преподавал марксизъм,
освен един ден да казва едно, а на другия точно обратното?
И да работи за тези, които са го създали и му даваха три-
буна в "Работническо дело".

6 - 12 октомври 2006

"168 часа"

петък, 29 септември 2006 г.

Стара кифла

Ех, Масларова, що не сложиш анцуга?

Идва ли краят на дивотиите на Масларова?
Едва ли!
След като беше на път да натрови първолачетата с безплатни закуски и пълни с консерванти пресни млека, сега започна да ги облича с еднакви анцузи.
Всъщност не е чудно.
Ами друго какво може да измисли бивш номенклатурен кадър на БКП и министър от правителството на Жан Виденов?
Последното гениално хрумване на министърката е как да реши проблема с дрехите с несъответстващи размери, изпратени в различните окръзи.
Тя вече наредила на училищата да започнат да си сменят дрехи и обувки така, че да облекат всичките си ученици.
Ех, Масларова, нима не са те учили как бащицата Сталин ги е решавал тези проблеми. Щеше да спестиш досадната бюрокрация, като наредиш не дрехи да се сменят, а децата да се изселят при дрехите заедно с родителите.
Ясно е, че има и далавера.
И с кифлите, и с млеката, и с платовете за дрехите.
Крадливите държавни служители са нещо лошо, но по-лоши от тях са мързеливите държавни служители.
И все пак те не са най-лошото.
Най-лошото е глупав министър.
Затова не бихме се учудили, ако социалната министърка се пъхне в един оранжев анцуг, същия модел като този, който раздават безплатно на първолаците.
И първо да се представи на червеното политбюро на "Позитано" 20.
Може и да не е с обувките, които предлага на децата, а на нейните високи токчета, струващи хиляда долара.
После да се разходи пеш по софийското Ларго.
След това да влезе и в Народното събрание и да докладва от парламентарната трибуна какви ги е свършила.
Няма лошо и от мухлясалите кифли да донесе.
Уви, няма как да бъде сложен край на тези срамни сцени.
Защото такава е ролята на Масларова, отредена от нейните покровители. Да отклонява вниманието с естествената си простотия, за да си крадат те на воля.
Не беше ли същият и министър Божидар Абрашев в царското правителство. В не толкова далечни времена - привлеченият от чашката военен министър Александър Сталийски и обичащият да се забавлява с манекенки, докато убиват полицаи, вътрешен министър Любомир Начев.
Циркът трябва да продължи.
Далаверата също.

27 септември 2006
"168 часа"

петък, 22 септември 2006 г.

Станишев, признай си!

Премиерът Сергей Станишев да не губи ценно време, ами публично дапризнае, че е водил грешна политика.
И че БСП вече не е партия на трудещите се, а на партокрацията.
Признатият грях не е грях.
Иначе може да се стигне до унгарския вариант.
Унгарските събития тропат на вратите ни
"Ние лъгахме сутрин, обед и вечер. Играта няма да продължидълго", изплю камъчето левиятпремиер Ференц Дюрчани.
Е, това ако не е чудо - комунист да си признае.
Но както е казал народът:
"Мечката щом играе у съседа, ще дойде и у нас."
Няма значение как ще се случи - дали като активно мероприятие, чрез пускане на тайно правени записи на коменари пред по-първи другари, огласяване на откровени пазарлъци между тримата лидери или като протести на таксиметровите шофьори.
Безброй лъжи се изрекоха, откакто преди десетилетие бе изпуснат от бутилката духът на гнева срещу Жан Виденов.
Първо се появи спасителят Командир,който добре поработи за теменужката си, после изведнъж се оказа, че само 800 дни ни делят от благоденствието(Симеон Втори), след това плъзна слухз а митична доставка на 12 000 биволи от Индия за бедните турци (Сокола),появи се социалният президент (Първанов) и накрая обещаха рязко увеличаване на заплати и пенсии (Станишев).
Няма как това да продължава да се търпи.
Хората достатъчно са набрали и заради Вальо Топлото, изчезналите пари
за наводненията на Емел Етем, кифлените подигравки на Масларова, пада-
щите стени, катастрофиращи коли, нощните обирджии по селата.
И това не е всичко.
Навремето имаше такъв виц:
"Българите са толкова покорни, че
ако им се каже "Утре ще ви бесим", те
ще попитат дали сами да си купят въ-
жета, или ще им бъдат осигурени по
профсъюзна линия."
Това време отмина.
Метежът може лесно да се организи-
ра.
Спасители също ще се намерят.
Лошата новина е, че ако комунисти-
те паднат в Унгария, там идва на
власт десницата ФИДЕС и големият
реформатор Виктор Орбан.
У нас на мястото на бившите комунисти ще до-
йдат поредните техни пионки.

22 септември 2006
"168 часа"

петък, 15 септември 2006 г.

Синьо-червената мъгла пак се спусна

Затова да не се чудят, ако Сидеров спечели.

Лъсна нежната дружба между Командира и Гоце.
Както е казал народът - старата любов ръжда не хваща.
Иван Костов и Георги Първанов се готвят за обща битка - този път срещу атакиста Волен Сидеров.
На десните и през ум не им минава, че бай Неделчо може да стигне до балотаж и вече ус-лужливо се навеждат на държавният глава.
Червените не отказват любовното послание и председателят на Конституционния съд вече не им евраг.
В общ сговор сини и червени пускат срещу националиста плеяда популисти - генсека на БКП и Коминтерна Владимир Спасов, кандидата на левите патриотиген. Любен Петров, "просветения" националист проф. Григор Велев, "бунтаря" Петър Берон, агента Николай.
За да не е скучно и да има шоу - търкулват на пързалката и Митьо Пищова.
Вече няма съмнение: синьо-червенатамъгла пак се спусна.
Не може да бъде друго.
Още предидесет години Командира свойски нарече Първанов "нашият човек в БСП".
Тогава някои си помислиха, че се шегува.
Но се оказа, че било самата истина.
От времето на Тато двамата са си в един отбор.
Няма защо да се чудим.
След като политически милиционер и бивш кандидат-член на БКП като Костов стана лидер на десницата и неин премиер, защо президентът Първанов, напоследък станал по-известен като войвода,да не си запази поста.
Дали онеправданите пак ще бъдат преметнати.
И ще повярват ли отново на социалния президент.
Едва ли.
Хиляди българи, живеещи в селата, не спят нощем от страх в очакване да
бъдат ограбени и дори убити от безчин-
стващите банди крадци. Кой да ги
спре, след като от дясно и от ляво
ухажват бандитите. Та нали от техния
вот зависи изборът.
Вместо управляващите да ги озаптят и да ги накарат да
си плащат тока, отиват при тях с жълтиците.
И нехаят за жертвите.
Но този път може да сбъркат.
Няма как да бъдат излъгани набралите толкова страх.
Нито с пари ще бъдат купени, нито с кебапчета и бира.
Те са многократно повече от тези, на които ще им се плати, за да гласуват правилно.
За съжаление паметта на политиците
е къса.
Командира забрави как бе пометен през 2001 г.
Първанов не иска да си спомня, че е президент единствено
заради вота срещу Стоянов.
И двамата май не си дават сметка, че изборите се
решават от тези, на които нищо друго
не им е останало, освен да гласуват против.

"168 часа"
15 септември 2006

петък, 1 септември 2006 г.

Стоичков да му мисли

Защо трябва да победим Румънияв първия мач.

Трус, равен на катастрофално земе-тресение, очаква държавата, ако не по-бедим Румъния в първата евроквали-фикация в Констанца тази събота. Ле-гендарният бивш футболист на Барсе-лона, а сега треньор на националнияотбор едва ли предполага какво ще мусе случи, ако не повалим съседитe още в първия мач.
Причината е, че в държаватанищо не върви и скоро Евросъюзът може да се превърне в химера.
Онзи ден служител на "Топлофикация - София" звъннал в дома на мой познат, за да поиска да си плати парното. Моят човек само го погледнал и му казал: "Бегай и не се връщай, щото лошо ти се пише." Човечецът подвил опашка и се изнизал, преди да е изял пердаха.
Хиляди столичани отказват категорично да плащат.
Още толкова са завели дела срещу фирмата.
Няма сила, която да ги накара отново да отделят от залъка си, след като цяла България видя как сме били завличани с години, за даживее една шайка негодници като в приказките от "1001 нощ".
Политиците също не са на себе си.
Те виждат как някой им дръпва килимчето и безметежният им полет се превръща в свободно падане.
Десните, които щяха да свалят Гоце от пиедестала му и да го продадат за скрап, сега единствено мислят как да спасят кожата си и по възможно най-бързия начин да осчетоводят постовете, които заемат.
Синята идея отдавна умря.
Лъвът не е лъв, а мишка.
На червените също не им е весело.
Те виждат, че палачинката се обръща.
И че маслото на Масларова вече е гранясало и може да ги отрови.
Ясно е, че идва часът на истината.
Единствената надежда на върхушката остава спортът.
По времето на бай Тошо нашите печелeха медал след медал.
Първанов правилно се ориентира, но секна и волейболното кранче.
Шансът е само в нашите футболисти.
Ако и те се провалят, трусът е неизбежен.
Стоичков ще стане по-черен от Бен Ладен.
Дали политиците знаят как да спасят кожите си, ще стане ясно в събота.
Но ще продължат ли хората да им се
връзват, ще стане ясно по-късно.
Когато застанат на бялата точка да им би-
ят дузпата.

1 септември 2006
"168 часа"

петък, 25 август 2006 г.

Не Оруел, а "Чичовци"

Синият Роналд Рейгън и българската Голда Мейр щели да смажат комунизма в Татовината

ХУБАВО е човек да има пориви.
Колко е просто.
Цял живот си мишкувал. Но един прекрасен ден се събуждаш с просветление.
И с мисия - да се представиш за такъв, какъвто никога не си бил.
Трябваше да стигнедостолепна възраст уважаваният председател на Конституционния съд Неделчо Беронов, за да му светне, че може да е и борец за правдини.
"Всичко, което Богмие дал като сили и възможности, от днес влагам в тази борба и аз ще бъда следващият президент", възкликна непринудено той.
Номинираната за негово вице ЮлианаНиколова бе не по-малко войнствена:
"Не искам нищо в тази държава да минапомня "1984" г. на Оруел. Не искам ни-що да ми напомня за службите. Не искам моите деца да живеят във филма "Бразилия".
Е как девизът на кампанията да не е"Промяна"?
Уви, твърде закъснели послания.
И малко смешни.
Не е морално десните кандидати за "Дондуков" 2 да си пъхат носа там, където не им е работата.
Къде бяха двамата, когато истинските борци срещу режима плащаха с живота си?Любопитно ще е новоизлюпените поборници да разкажат как са саботирали пълната и окончателна победа на комунизма в престижни за соца институции -Арбитражния съд и Института по радиоелектроника.
Какъв "Оруел", каква "Бразилия"?
Какви служби?
Сега единият бил синият Роналд Рейгън, защото и американският президент
също като десния кандидат на 78 години
започнал похода срещукомунизма повреме на втория си мандат.
Юлияна спокойно можело да стане българската Голда Мейр,
както мило пророкува бай Неделчо.
Не бразилска самба, а чалга.
Политическият милиционер Иван Костов, който навремето също се бореше с
комунизма, като промиваше мозъците на
студентите с марксистка политикономия,
им щрака с пръсти.
Но нека се обърнем към любимия им
Оруел:
"Човек, който се опитва да се представи
в добра светлина, вероятно лъже", казва
писателят, смятащ се за демократичен со-
циалист.
Бай Неделчо и Юлиана - прекрасно мюре за победния път на сегашния прези-
дент, отскоро известен и като воевода.

25 август 2006
"168 часа"

петък, 18 август 2006 г.

Балада за бъдещия Първи

Голяма измама с еротичен привкус ни се готви наесен

НЯМА нужда Георги Първанов да ходи на нудисткия плаж в Иракли, за да видят българите, че президентът е гол.
Пристрастието му към голотата лъсна още когато обеща, че ще бъде социален президент. Пет години избирателите му си ходиха голии боси.
Вярное,чеПърванов не е сам, защото и други управници много обещаваха, но нищо не свършиха.
Другарите Луканов, Виденов и Костов не успяха да се справят нито с бедността, нито с боклуците, че и досиетата скатаха.
Вместодасвалят маските, те предпочитаха да си спретват политическо пийпшоу и дадърпат конците на изпълнителите задкулисно.
Но както е известно, всяка тайна рано или късно излиза.
Няма скрито-покрито.
И агент Гоце бе даден за обществена консумация.
При това от своите.
По-гол държавен глава едва ли сме виждали.
Агент на Държавна сигурност - президент на Татовината ни.
Как да не кънти от небето жизне радостният смях на бай Тошо.
За да не е сам на тихия фронт, Гоце ще тича с още двама нудисти с конспиративните псевдоними Николай и Иван.
Каква мила компания - Георги Марков, отгледан в дантелени пелени, и Красимир Каракачанов - войвода на войводите.
И това не е всичко.
Бабите на Иракли няма да останат спръст в уста.Може да нееДелчо, може даима нужда от биберон, но той ще е техният кумир. Шеф на Конституционния съд, с добри обноски,
планинар. Има ли другото значение за десния кандидат Неделчо Беронов?
След него само с лампази на голо ще се пъчи ген. Любен Петров. Нови звезди в
левия сектор ще посрещат лунния изгрев
на брега наИракли.
Романтиката на доброто старо време.
Каква радост за изтерзаните от демокрацията червени баби.
Еднапартия и многоинициативни комитети.
Соцеротика.
И за да е всичко точно, беразпространено
следното съобщение:
"В програмата на президента не е включвано и не е осъществявано посещение на Иракли."
Спомняте ли си как в онези щастливи
години се понесе покъртителният слух, че в
София ще дават шведски еротичен филм.
След няколко дни в. "Работническо дело"
излиза с опровержение: Филмът не е швед-
ски, а съветски. Не бил сексуален, а социа-
лен, и не се казва "Баба дала на войника", а
"Балада за войника".
Ей такива избори ни чакат наесен.

18 август 2006
"168 часа "

четвъртък, 10 август 2006 г.

Той се връща

Палачинката се обърна, социализъма идва


Как да не се изпълва сърцето с трепет, когато човек вижда какви хубави неща стават в родната ни Татовина.
Никой и нищо не са забравени.
Те са вече тук.
И пак са същите.
Най-после загадъчната фраза на Людмила Живкова "мислете за мен като за огън" е разгадана.
Тези, които твърдяха, че само луд човек може да си помисли такова нещо, сега ще осъзнаят колко не са били прави.
Само преди дни с радост научихме, че НДК може отново да носи името на незабравимата Людмила.
Група интелектуалци отправили предложението в открито писмо до културия министър Стефан Данаилов.
"Без Людмила Живкова сега нямаше да има дворец - грандиозен, модерен, уникално архитектурно и културно творение, обясняват естрадната дива Мая Нешкова, писателят Коста Андреев, композиторът Кирил Икономов и др.
Абсолютно са прави.
Толкова години конгресна радост за сини и червени и никаква благодарност към дъщерята на първия партиен и държавен ръководител, която единствено можеше да си позволи такъв проект.
Всъщност няма нищо случайно.
Всичко идва на мястото си.
Палачинката се обръща.
Само един човек все още липсва.
Но и той ще се върне.
Онзи ден уважаваният бизнесмен Иван Тодоров - Доктора го срещна. Бай Тошо бил задрямал, седял на пейка в райската градина. "Другарю Живков, здравейте!", възкликнал радостно Доктора."Здрасти, здрасти - сепнал се Живков - Колко години не съм виждал човек от България. Е как е там, как е. Кой управлява държавата.
- Царят се върна и беше дори премиер - решил да го изненада бизнесменът.
- Кой, Симеончо ли бе!?
- Да, др. Живков.- Цццц. Ми то наше момче, навремето от КГБ-то искаха да му пусна сачма, аз пък реших да го нахраня и ето сега как оправдава доверието ни. А сега кой е премиер?
- Сергей Станишев.
- На Митко Станишев ли момчето бе, хахаха. Дето не го искаха в отряда "Чавдар" щото бил на 16 години, но аз казах на Добри (Джуров) вземи го, няма да сбъркаш. И пак се оказах прав. А други наши има ли?
- Е как да няма, внука на Борис Велчев сега е главен прокурор.
- Хахаха, тоя как го изгоних, ама не съм сбъркал щото човека си взел бележка и вкара челядта в прави път.
- И децата на Пирински (Заяков) и Боков - единият председател на Народното събрание, другият шеф на кабинета на премиера. Ами снахите на др. Иван Пръмов и те са на първи позиции - Уляна е шеф на телевизията а Миглена Кунева ще ни вкарва в Евросъюза.
- Бравос, бравос, знаех си че няма да ме издънят съратниците. А сега какво се случва.
- Ами вашият Бойко ще става президент.
- Кой, онова момче дето ме пазеше до последно ли бе
.- Същият.
- Хахаха, че аз кво правя тука. Я викни Господ, че искам да му наредя нещо.

10 август 2006

събота, 5 август 2006 г.

Бай Неделчо май наистина е ослепял.

ЗАЩО един достолепен човек, избран преди години със смайващо парламентарно единодушие за най-висш магистрат, с прекрасно семейство и с добро възпитание, търпи да е дъвка в уститена интригантите.
Сляп ли е, че не вижда какво се случва.
Не е трудно за разгадаване.
Ясно е като бял ден, че на Неделчо
Беронов много му се ще да стане президент.
Как иначе да си обясним продължаващото втора седмица безплодно очакване да бъде номиниран.
Преди Десети ноември едва ли щешеда има подобно намерение. Щеше да си седи в арбитража до пенсия. И през ум нямаше да му мине, че може да го допуснат до висш пост.
Но сега е друго време.
Можеш да станеш от нищо нещо.
Както се случи с мнозина наши държавници.
Защо тъпаците да могат, пък аз не. Някой може да възрази - нали конституционният съд е върхът на сладоледа.
Оказа се, че май не е.
Само2 процента от българите знаят,че съществува такава институция.
И доскоро Беронов го познаваха само най-близките му. И патронът му Иван Костов.
А президента на България го знаят всички.
Че и псевдонимът му Гоце също стана популярен.
Човещина е да завидиш.
Да си на върха, пък да не си известен.
Как няма да предпочетеш "Дондуков" 2 пред кротките разходки до Мусала.
Както е известно, магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
Бай Неделчо да не се превръща в магаре
Онзи ден лидерът на новоизлюпеното
БЗНС Стефан Личев изплю камъчето -
ни в клин, ни в ръкав сравни Неделчо с
магаре: "Ако всеки доказва, че неговото
магаре е най-мъжко, нищо няма да ста-
не", образно се изрази той.
Ето в какво искат да превърнат досто-
лепния съдия.
Нека да е ясно - това, че бай Неделчо
се е запънал като магаре на мост и иска
да става президент, не означава, че вече
е магаре. Второ, той е на близо 80 годи-
ни, и трето, дори и да може, едва ли ще
си го мери с Петър Стоянов и с Иван
Костов.
Истината е, че уважаемият магистрат
няма много време за кумене.
Защото на тях не им трябва човек, а
магаре за президент.
Сега е моментът да им бие дузпата.
После ще бъде късно.
След това, както е казал народът, ма-
гарето и на хаджилък да иде, пак мага-
ре ще се върне.
Крайно време е съдията да свири дузпа и да бие шута на десните

5 август 2006
"168 часа"

събота, 22 юли 2006 г.

Снимка за спомен

На “Раковски” 134 скоро може да бъде вдигнато червеното знаме

В СДС пак полудяха.
Готвели вече нов лидер, съобщиха през седмицата видни седесари.
Какво им стана, няма ли кой да ги спре?
Нали уж се отлепиха от дъното.
И се канеха да спечелят президентскитеизбори.
Срамота.
Кой печели избори, като още
отсега се говори как бате Петьо ще трябва да си ходи, ако ги загуби.
Уж вече партията им ще става пълнолетна, а се държат като в детска градина.
Но няма нищо случайно.
Държавна сигурност играе на сигурно.
Как иначе, ако не по втория начин, да спечели нов мандат техният човек с революционнотоиме Гоце.
Как да си обясним защо сините не могат да съберат хора за първия ред, когато правят събрания, а за лидерския пост - навалица от мераклии.
При това всички до един свързани с БКП - двама бивши партийни секретари и двама други със звучните партизански имена Митко Палаузов и ВълкоЧервенков.
Всъщност нищо ново.
След като агенти като "Николай","Момата", "Джуджето", "Огнянов", "Калоян", "Елена", "Антон" плюс една дузина явочници минаха през лидерските постове на СДС, защо на финалната права дане се появят шумкарите и наследниците на героя от Лайпциг.
Не бихме се учудили дори, ако нашумелият русенски бизнесмен Мацола предложи за лидерския пост на СДС Елеонора Николова.
Та нали ръководеният от него комитет "Професионалисти
за просперитет на Русе" навремето я предложи за кмет.
И тя, разбира се, спечели.
Все пак, ако това се случи, на сините
не им остава нищо друго освен да се
снимат за спомен пред лъва на "Раковски" 134.
След което да свалят синьото
знаме и да издигнат червеното.
После да посипят главите си с пепел и да подадат
молби за връщане в червените редици.
На "Позитано" ще проявят разбиране.
Е, може да ги накарат да положат малко
труд да възстановят мавзолея и окачат
рубинената петолъчка на самотно стър-
чащия връх на партийния дом.
Едва ли доскорошните скачачи по ми-
тингите ще имат нещо против.
Дори облекчено ще въздъхнат.
Вече няма да се оправдават защо са работели като по-
литически милиционери и коя партийна
ядка са ръководели жените им.
И всичко ще си дойде на мястото.
Един народ, една държава, една партия.

22 юли 2006
"168 часа"
22 юли 2006
"168 часа"

петък, 14 юли 2006 г.

Вицето излиза на финала

При такива кандидати вторият май ще е по-важният

ВРЕМЕ е да се сложи край на интригите.
Червените да престанат да подливат вода на президента си, а десните да се прегърнат и помирят.
Има решение добро за всички.
И вълкът ще бъде сит, и агнето - цяло.
Защото както е тръгнало, бъдещият вицепрезидент може да се окаже най-важният човек в държавата. Причината
е, че от досега спряганите кандидати за държавен глава единият може да бъде отрязан от Евросъюза и НАТО заради агентур номинало, след което да изчезне в гори тилилейски. Вторият кандидат след избора да бъде застрелян от хората на сръбския мафиот Сретен Йосич, който,както е известно, еврочиновниците пуснаха на свобода.
А претендентът за президент на десницата е стар като пясъчния часовник и е пред портите на всевишния, да ни е жив и здрав.
Тогава на сцената излиза вицепрезидентът.
И това не е всичко.
Само си представете председателят на Конституционния съд как обикаля предизборно страната като пощенски служител,ръкува се със свои връстнички и целува малки дечица.
Не е смешно.
Освен това винаги трябва да се има едно наум, когато някой се навие да играе по драгалевската свирка.
Нека си припомним какви щуротии вършеше и продължава да върши назначеният лично от Иван Костов бивш главен прокурор.
Затова вместо да вадят досиета, противниците на Първанов пак да си го издигнат, но да сложат техния човек, например Ламбо за вице.
А Петър Стоянов да удари крак пред Костов и се съгласи да е заместник на Неделчо.
Лошата новина е, че у нас важно е не
ти да си добре, а другият да е зле.
Няма как да бъде преметнат Костов.
Политически милиционер като него не
може да не си спомня какво стана в лю-
бимата му съветска страна, където само
за няколко години измряха няколко
първи партийни и държавни ръководители.
Като се почне с близкия до сърцето на Бай Тошо Брежнев, мине се през
шефа на тайните им служби Андропов
и се стигне до Константин Черненко.
Разбира се, че Командира е наясно.
Още от времето, когато правилно се е
ориентирал да учи в братската страна,
той е знаел как да прилага комунистическите хватки.
И после да гледа сеир.
И едва ли ще даде аванта на Стоянов.
По-скоро би се съгласил естрадната дива Лили да стане вице на десния кандидат. Хем ще си паснат по години.
А и кампанията няма да е скучна.
Пък ако
тя стане президент - е, това наистина
ще е джакпот за всички българи.

14 юли 2006
"168 часа"

събота, 24 юни 2006 г.

Командира - президент, полковник Цвятко - вице

Политикономистът и шестакът ще са си лика-прилика

ЩОМ КАТО десните са решили даимат президент, няма какво да се кумят.
Ясно е като бял ден, че им трябват гласове не само отдясно, но и отляво.
За да няма сръдни и победата да е вкърпа вързана, решението е много просто - който най-много се опъва, той да екандидатът.
Няма съмнение, че вдясно това е Иван Костов.
А вляво този, който най пищи срещу левицата заради отварянето на досиетата, е ЦвяткоЦветков.
Това е победният тандем.
Не се чудете, старата любовръжда не хваща - не бяха ли по времето на Бай Тошо сегашните тъмно червени и тъмносини в един отбор?
Полити-кономистът Костов промиваше мозъците на студентите с врели-некипели за неиз-бежната и окончателна победа на комунизма над капитализма, а полковникЦвятко беше мечът на партията и съсипваше живота в повечето случаи на нейни мними врагове.
И преди, и сега Костов и Цветков -каква прекрасна двойка.
Днес някои искат да изкарат, че партийните идеолози и шестаците са вършели престъ-пления.
Но истината е съвсемд руга.
Защото, откакто няма идеологически дисциплини в университетите и няма ДС, държавататръгна зле.
Мафиотските убийства,наркотиците, проституцията и корупцията, които днес са ежедневие, по бай Тошово време можеше да бъдат видени единствено в тв репортажите за гнилия капитализъм.
Вярно е, че всички бяха равни в мизерията си, че се чакаше 20 години ред, за да си купиш съветска кола, че банани имаше само по Коледа и пътуването на Запад бе само за избрани. Но пък всички щастливо можеха да се разхождат по улиците дори и нощем, без
да се страхуват, че ще бъдат набити, ограбени и изнасилени.
Е, имаше и заблудени като писателя Георги Марков, които и при режима си
живееха добре, но се самозабравиха и поеха по неправилния път.
Може колегите на Иван Костов нещо да са сгрешили в идеологическото им подковаване, но
затова имаше и ДС - там грешки не ста-
ваха.
И човекът си получи заслуженото.
Но нека гледаме напред. Обединението на десните е фасулска работа.
Нека сложим кръст на римската четворка.
Новините от Рим винаги са лоши.
Нека да забравим смешния формат на Г-8 и оставим на доизживяване партиите джудже-
та.
За левите гласове е още по-просто -
за какво му е на Цветков БСП, след като си има хиляди агенти на разположение.
Костов - президент, полковник Цвятко - вице.
Редът и спокойствието на българите ще се върнат.
Минало и настояще - в един отбор.
Какво съвпадение, какъв шанс.
Няма по-лесна победа срещу провалилия се социален президент.

24 юни 2006
"168 часа"

петък, 2 юни 2006 г.

Секретите на Алберт

Крайно време е Азис да напише чалга за доносниците

Какви времена дойдоха.
Тези, които навремето взривяваха църкви или ги превръщаха в свинарници, взеха, че се по-кръстиха.
Сега същите, които създадоха политическата полиция, са на път да разкрият досиетата.
Няма лошо.
Редно е да се знае какви дивотии са вършени.
Кой е предупреждавал властта, че някой ще се изходи пред паметника на Леонид Брежнев, на кого са вземали секрет от задника по този повод и кой е измислил ювелирната акция, за да защити родината, т. е. братската дружба между НРБ и СССР.
Кой знае защо обаче, докато кръщавките на комунистите в повечето случаи са били провеждани по всички правилана партизанската конспирация, сега около досиетата започна да се вдига вой до Бога и да вони, както едва ли е воняло около паметника на любимия на Бай Тошо съветски ръководител.
Всъщност не е никак трудно да се осъществи публичното огласяване на всички участници в тази драма. В порядъка, изброен по-горе, в три списъка се изброяват поименно доносниците, жертвите и тези, които са дирижирали този зловещ цирк.
Както бе направено в някои бивши соцдържави.Вместо това, по стар балкански обичай, някой си урежда личните войни и се опитва да оцапа целокупния български барабар с няколко доскоро братски народа.
Но нека погледнем и вдясно.
Там също доста хора се притесниха и, както се
оказва, има за какво. Дори смелият войвода на ВМРО бе разконспириран като
агент на ДС. Акълът ни не го побира. Хем хайдутин, хем от Държавна сигур-
ност. За всеки случай вероятно.
В клоаката бе набутан и държавният
глава, обявен за агент "Гоце". А той, катоси трае и мълчи като комунист на раз-
пит, вероятно си мисли, че ще се измъкне чист. Първанов трябва да бъде ини-
циатор на списъците и да нареди на командваните от него две други служби бързо да предадат в архива уличаващите факти.
Това, разбира се, едва ли ще се случи.
Най-много Азис да напише един чалга хит по въпроса.
Темата с досиетата таман ще му пасне на имиджа - хем скан-
дално, хем леко извратено, хем без никакви последствия.

2 юни
"168 часа"

петък, 14 април 2006 г.

СДС остана без първата буква

Полковник Цвятко и Митьо Гестапото да влязат в НИС

ДВАМА седесари ветерани се срещат вкулоарите на НДК след гласуването на новия устав на СДС. Единият вика надругия: "Днес е знаменателен ден за българската демокрация - падна първата буква на СДС." Онзи изобщо не се впечатлява, ами тутакси отвръща: "Аз пък,като връщам лентичката обратно през тези 16 години, си мисля, че първата
буква никога не е слагана."
Случи се нещо нечувано на 16-ата синя конференция.
Лидерътна СДС Петър Стоянов лично се обяви срещу предложени от МетодиАндреев лустрационни текстове в новия устав. Според тях не могат да бъдат избирани за членове на НИС на СДС лица, които са били членове на БКП, билис а щатни и нещатни служители или сътрудници на бившата Държавна сигурност или са получили облаги - материални, имуществени и образователни, повреме на авторитарния режим.
"Щях да приема това преди 15 години,но сега трябва да приемем тези хора за съмишленици", обяви от трибунатаСтоянов. И обясни, че това можело да попречи на регистрацията в съда, защото щяло да наруши правата на някои граждани.
Ами щом така мисли, да вземе да покани в политбюрото си на местата на освободените Филип Димитров и НадеждаМихайлова бившите шефове от ДС полковник Цвятко и Митьо Гестапото.
Не че ще е новина и че двамата нямат ни-що общо в създаването на българската десница.Делегатите на синия конгрес май не схванаха какво се случи.
Представете си например какъв скандал би се разразил, ако в ръководството на сродната на СДС ХДС на Ангела Меркел в Германия се появят членове на бившата тайна полиция ЩАЗИ.
Как може Бойко Борисов да декларира, че щом дойде на власт, първата му
работа ще е да извади доносниците на бившата ДС на светло, а Стоянов гузно да си трае.
Какво да кажат онези седесари, на чиито роднини животът им мина в комунистическите затвори и лагери.
Странна амнезия преследва синия ли-
дер.
Кога казва истината той.
Когато преди четири месеца вкара законопроект за на-
ционалната памет и обявяването на пре
стъпленията на тоталитарния режим за
престъпления срещу мира и човечеството или сега, когато изведнъж реши, че
не може да се освободи от бивши пар-
тийни секретарки и от седесари, носещи
колоритни партизански имена като Мит-
ко Палаузов, Владо Ковачки и Вълко
Червенков.

14 април
"168 часа"

петък, 7 април 2006 г.

Не в Рим, а на Римската стена

Да се приберат международните паспорти на десните лидери

Трябва да се забрани на десните ли-дери да пътуват при сродни партии вчужбина.
Полза никаква.
Само голямаизлагация.
Как е възможно да имаш заместник-председател на Европейската народнапартия и да не го подкрепиш за преиз-бирането му, макар да знаеш, че шансовете му са малки.
Както направи Бат Петьо с доскоро близката до сърцето му Надежда.
Какъв ужас - да използвашвсички връзки и познанства, за да не я подкрепят и приятелски настроените известни политици от сродните партии.
При това с конгениалния аргумент - ако тя останела на висшия пост,щяла да предизвика ново разцепление в партията.
Сякаш то не е факт. Че дори си има вече и два пресцентъра - наСДС и на Дясна алтернатива. А всъщност има ли значение вече колко СДС-та ще има.
Поне от кумова срама Стоянов трябваше да даде рамо на Надежда.
За да не става конфузът още по-голям - Надето да получава подкрепата на Мозер и Пра-матарски.
Кой ще повярва на десните, че могатда издигнат обща кандидатура за президент дори когато лидерите им се снимат заедно за спомен във вечния град.Та те от пет години не са сядали на една маса и ще се мразят до смърт.
И дори да имат свой кандидат-президент, ще гледат да се прецакат взаимно.
Представете си например той да се казва Петър Стоянов и да е издигнат лично от Иван Костов.
Какво ли си мислят и в европарламента, когато десните представители
никога не сядат един до друг, дори демонстративно се избягват в кулоарите.
А когато си говорят с колегите евродепутати, умишлено се загърбват един
друг, та всички да разберат, че не се траят.
Очевидно е, че западните лидери не
са вчерашни и скоро ще потърсят други по-сговорчиви хора, които да им
вадят горещите кестени на Балканите.
Но за да не се разчита отново на Големия брат, по-добре да се сложи край
на това безобразие.
Вместо в Рим десните да се срещат вече само на пазара
на Римската стена.
Тука поне си ги
знаем колко струват.
А най-добре е да обявят, че разпускат
партийките си.
Преди да получат по-
редния шамар от разочарованите си из-
биратели.

7 април 2006
"168 часа"