Общо показвания

неделя, 25 юли 2010 г.

Педофил президент ли!?

Ето че се появи първият кандидат за президент.
Съденият за педофилия Владо Кузов обяви, че може да поиска поста.
Няма защо да се учудваме. Очаквано беше. Толкова шум се вдигна около него, че нямаше начин да не бъде използван от кукловодите. Тепърва ще разберем какво целят – дали ще бъде поредно мюре, или направо ще си го изберем.
Какво като в страната, родила Марсилезата, лично президентът предложи педофилите да бъдат химически кастрирани. За да не могат никога да повторят действията си.
У нас няма нужда от подобна решителност.
Нека само припомним как един мек член, с не дотам изяснено съдържание, успя да накара ВКС да отмени ефективната му тригодишна присъда с условна. Колко му е днес да се обърне палачинката окончателно. Да се окаже, че човекът наистина бил жертва на заговор. И да си имаме президент като слънце.
Дори да знаем кой е в действителност, няма лошо.
По-добре ли щеше да научим това впоследствие. Както стана със сегашния президент, за когото разбрахме, че е с две имена – едно за балъците, които гласуваха за него, и друго, за тези, които му дърпат конците.
Така че не се стряскайте. Също като във вица - Кузов не е педофил, той просто предпочита връзките между различни поколения.

петък, 23 юли 2010 г.

Президентски партизанщини

Лъсна поредната истина за „социалния” ни президент.
С ветото си той успешно блокира за близо три месеца прилагането на антикризисната мярка за залежалите отпуски.
Но можеше ли да се очаква друго, след като партията, която той скрито командва, отдавна не я е грижа за трудовите хора. А и нейните лидери нямат нито един ден трудов стаж.
Изобщо не му дреме на човека, по-известен с харамийския си псевдоним, че с партизанските си действия превръща тружениците в свои заложници. И което е по-лошо, опитва се да ги изиграе пак, за да го върнат в политическата игра.
Но хората не закусват карфички. Няма как да повярват на човек, който е крил сътрудничеството си с бившите тайни служби. И който е извършвал не едно предателство. Нека припомним как коварно се опита да спекулира с една стенограма и как ловко използва мюрета, за да блокира импийчмънта срещу себе си. А какво да кажем за жалкото му отсъствие от честването на 20-годишнината от Великото народно събрание.
Всъщност провалът на поредното президентско вето показа, че в политиката номерата на ощипаните госпожици са до време.

събота, 10 юли 2010 г.

Двуликият

Срамно и необяснимо бе отсъствието на държавния глава Георги Първанов от честването на 20-годишнината от Великото народно събрание. Него го нямаше, разбира се, и по време на импийчмънта срещу него преди няколко месеца. Ако това всъщност е причината за неговото отсъствие, жалко за самия него. Няма как да бъде запомнен с добро президент, който не уважава най-висшата институция в страната. И се прави на ощипана госпожица.
Защото на свещената сграда пише „Съединението прави силата".
Но трябва ли да се учудваме от това, че всичко, което върши Първанов напоследък, показва, че не е бил достоен за поста. Нито можа да стане социален президент, както обещаваше, а още по-малко бе обединител на нацията. А какво да кажем за ловните му подвизи у нас и в чужбина. Единият случай беше само ден след трагедията с опожарения влак край Кардам. Едва ли ще забравим и двойнствената му същност и най-вече харамийския му псевдоним.
Така че всичко идва на мястото си. Няма как да бъдеш едновременно на две места: на лов с родното си име, а на друго - с онова, дадено ти от бившите тайни служби.