Общо показвания

понеделник, 18 декември 2017 г.

За “веждите и очите” на здравната политика



Политиците пак пресолиха манджата. Опозицията не пропусна да се възползва от общественото недоволство срещу мораториума за купуване на иновативни лекарства, (предимно за онкоболни) и отхвърленото вето на президента по този повод, а управляващите не бяха достатъчно убедителни в доводите си. Впоследствие се оказа, че медикаментите ще бъдат доставени, но за тях ще плати Министерството на здравеопазването.

Равносметката е следната: За лекарства за онкоболни са предвидени над 300 млн.лв. 74% от 123 лекарства за страдащите, които се разпространяват през аптеките и са платени от НЗОК, са иновативни. Под мораториум попадат 32 медикамента, които са нови за пазара, но не всички са за онкологично болни. Само за 4 от тях няма заместител. За две от тях има 23 души с редки заболявания, за останалите две болните са 1500, за които здравното министерство ще осигури средства. Този режим на работа ще функционира до доказването на терапевтичния ефект от лечението с въпросните медикаменти. Едва след това и след изтичане на временната едногодишна мярка въпросните лекарства ще бъдат реимбурсирани от здравната каса.

Изводът би трябвало да е, че нуждаещите се няма да бъдат нелекувани, нито ще трябва да плащат от джоба си. И че преди да се стигне до политическата пушилка и развихрилите се страсти, е можело експертите да обяснят на политиците, че има изход.

Това, което обаче засега не знаем, е колко бързо ще бъдат доставени иновативните медикаменти. И това не може да не безпокои. Едно е да се отиде до клиниката или до аптеката и да се получи лекарството, а друго е тепърва да се минава през специално създадената комисия, която да одобрява и след това да поръчва и доставя лекарството. Известно е, че чиновническите дебри могат направят така, че докато лекарството пристигне до нуждаещия се пациент, вече да е станало късно.

Всъщност здравният екип, при така създалата се ситуация, трябва да действа като “Бърза помощ”. И това трябва да се направи публично още при първия поискал нова молекула. За да се види дали заради едни 40 млн., вместо да бъдат “изписани веждите, ще бъдат избодени очите”, както е казал народа.

четвъртък, 14 декември 2017 г.

Крехка справедливост



Парламентът показа, че може да работи в интерес на гражданите. При това, без да губи време в излишни спорове и търсене на политически дивиденти. С приетите промени в Кодекса на труда близо 10 000 работници с неизплатени трудови възнаграждения през последните три години ще могат да си ги получат от Фонда за гарантиране на вземания на работници от фалиращи предприятия. Собствениците на такива предприятия няма да могат вече да ги прехвърлят на неплатежоспособни лица и така да си измиват ръцете. Също така нередовните платци няма да участват в процедурите по получаване на обществени поръчки. А Инспекцията по труда ще може да пуска искови молби по откриване на произвоства по несъстоятелност.

Демонстрираното единодушие от народните избраници е знак, че в парламента може да спрат срамните сцени с нападки и обидни квалификации, на които станахме свидетели през последните месеци. А езикът на омразата да бъде заменен с обичайния за демократичните общества дебат с аргументи между управляващи и опозиция.

Преди всичко това е един чудесен коледен подарък за хилядите ощетени. Те ще получат парите си в рамките на няколко месеца. Възтържествуването на чувството за справедливост ще е онази малка стъпка, с която може да се върне заниженото доверие към политическата класа.

Няма място обаче за фойерверки и излишен шум. Не трябва да се забравя, че тези пари ще дойдат от редовните платци. Така че това да не се окаже лесна вратичка за измъкване от отговорност на тези, които не искат да си плащат. Добре е да се знае, че нарушилите правата на работниците, ще бъдат преследвани с цялата строгост на закона. И че обидните за човешкото достойнство дела няма да останат ненаказани.

Всъщност накрая е редно да се запитаме – кой всъщност е печелившия след демонстрираното днес единство в парламента: омбудсманът (инициатор на промените), депутатите (взели решението), работниците (с неизплатените заплати), неплатежоспособните фалирали работодатели (получили възможност да се измъкнат) и кой ще е губещия – всички останали, които трябва да платят сметката. Истината е, че печеливша е демокрацията, но за да бъдат всички доволни е редно да няма губещи. Така че радостта от случилото се може да е голяма, но законотворците трябва да знаят, че има още какво да направят, за да има справедливост.

понеделник, 11 декември 2017 г.

Компотите на Пинокио


Ако някой се съмняваше, че половин век след Тато, провалилият се политик Христо Иванов ще извади от нафталина неговата компютърна революция, ще я "дигитализира" и ще я хвърли като поредна димка с лъжи, сега трябва да е убеден защо кръвта вода не става. Посткомунизмът се сдоби с поредното отроче, което също като във вица от времето на Соца се опитва да изнесе компютри, но се оказва, че не са компютри а компоти и не били изнесени, а върнати.

Няма да коментираме, че по известният като Пинокио лидер на сполучливо прекръстената в Мрежата маргинална партийка “ДАЙ, България”, “открива” топлата вода, като ни пробутва “технологичната революция”. Само ще припомним, че страната ни отдавна е привлекателна за инвестициите в тази област, а нейните специалисти работят в световни техпаркове за най-големите компании. Няма да обясняваме и защо ръждясалата мантра как държавата пречи на частния бизнес, се приема единствено от групичката около него, отчаяно бореща да докопа оредяващите грандове.

Няма нов и стар ред, както се опитва да ни внуши псевдореволюционерът с Коминтерновски плам. От тази евтина лъжа, само носът му става по-дълъг. Желязната завеса отдавна падна.  Свободният свят вече не е привилегия за “децата на другарите”, нито за “жълтопаветниците”. А това, че “иновационният взрив” за Иванов е нещо като залпът на “Аврора” си е негова болка. Едва ли тези, чиито рамене използва за трамплин към властта, ще откликнат на вехтите му левичарски призиви. Всички виждат подсъдните олигарси, които дърпат конците му и отново искат да докопат благините, за които днес отговарят пред Темида.

четвъртък, 7 декември 2017 г.

СРС-то като плашило за политическа употреба


Шумен и излишно политизиран дебат се състоя в парламента по повод отчета на Националното бюро за контрол на СРС. От една страна се призна, че повишаването на броя на подслушванията е заради “оперативната обстановка в страната и извън страната”, но от друга - стана ясно, че отделните служби и институции имат проблем в комуникацията по между си. И това се използва за трупане на политически дивиденти. Логичният въпрос е защо не са изгладили противоречията досега.
Изводът не е лицеприятен – първо, защото става публично известно, че нещо не е наред в сигурността и второ, защото очевидно ще има нужда от преформатиране на тяхната дейност, ако по най-бързия начин не се стигне до изчистване на проблемите. Няма да коментираме опитите за политически внушения и създаване на страхова психоза за масово подслушване. Но да се обсъждат тези проблеми в момент, когато текат последните дни от подготовката за европредседателството на страната ни, не е здравословно. Това е лош знак за партньорите и добър за тези, които търсят нестабилност.
И накрая, но не на последно място, спазването на човешките права е барометърът за демократизирането на страната ни. Не е тайна, че през годините сянката на тайните служби винаги се е използвала за разчистване на политически сметки и в ущърб на гражданите. Време е усилията да се пренасочат срещу тези, които застрашават сигурността, а политиците да се бъркат в делата на службите само, когато трябва законово да подобрят тяхната дейност.

неделя, 3 декември 2017 г.

Евтините трици на лекарствената политика


На управляващите най-после им светна къде е заровено кучето. И че пътят не е в “спестяването” на пари от нови лекарства, а в пресичането на реекспорта на жизненоважни медикаменти, от които всъщност има недостиг. 
Отдавна са известни много начини за източване на Здравната каса. Но чрез износа на веднъж вече внесените животоподдържащи медикаменти не се извършва просто търговско престъпление. То е и морално - защото е сравнимо с опит за убийство на хиляди нуждаещи се. 

И това не е всичко. Парадоксално е, че за да спасят живота си, пациентите се превръщат в трафиканти на лекарства. И вместо престъпниците, те са заплашени от закона. Освен това не е здравословно да се използва очевидната законодателна грешка за популистки цели. На силни думи имат право само потърпевшите. 

Време е да се поправи тази недомислица в законодателството. Бюджетът на Касата трябва да бъде допълнен, а престъпните схеми да бъдат пресечени. Случилото се е обеца на ухото не само за управляващите. Грижата за болните е всъщност грижа за здравите. Вижда се, че има нужда от много по строги санкции за тази търговия. Това, което се извършва, не е само документална измама, подлежаща на глоби. Нравственото престъпление, обричащо болни, трябва да получи съответното измерение по Наказателния кодекс.