Общо показвания

неделя, 29 март 2009 г.

Пак ли Ганев!?

Какво ли трябва да се случи на някои провалили се политици, за да им светне, че има и по-хубави неща в този живот. Упорството им да се възраждат като птицата Феникс всеки път, когато наближат изборите, обаче е твърде подозрително. Ясно е, че няма нищо случайно и че Стоян Ганев се връща, за да забърка поредната каша. 
Но по-интересно е друго и то е, че всеки път недоволството и гневът както сред политиците, така и сред обикновените избиратели от неговите екскурзии до родината стават все по-неудържими. Затова не бихме се учудили, ако си получи заслуженото, преди още да е направил каквото и да било.
Любопитно е да се види как човекът, за който "оня списък" от разузнавачи не беше повече от салфетка, сега се усуква около популярни политици като Бате Бойко и Янето. Ама, разбира се, че отъркването в тях е бонус. Но те не са чак толкова вчерашни, за да го пуснат в играта.
Нека си припомним само как като външен министър казваше, че е против свалянето на визовия режим за страната, защото се срамувал от зулумите, които българите правели в белите държави. Ако следваме логиката му, трябва ли да се учудваме защо той предпочете да живее в една от тях. А за родината се сеща само когато идва време за вършене на поразии.
А какво да кажем за дружбата му с царя. Трудно е да си помислим какво щеше да се случи, ако Симеон Сакскобургготски не му бе бил дузпата своевременно. 
"Ще потърся такива политически партньори, които да са готови без колебание да се включат в битка срещу корупцията, която трябва да започне веднага", споделя Ганев. Според него разделителната бразда в българското общество днес е не между десни и леви, комунисти и антикомунисти. Тя е между корумпирани и некорумпирани. 
Но галят ли слуха на изтерзаните българи тези думи? Трудно е да повярваме.
Истината е, че нямат край номерата на кукловодите. И веднъж хванеш ли се с тях, дори мъртъв ще те използват. Целта им единствено е да пазят посткомунистическото статукво.  
Добрата новина е, че щом пак опират до Ганев, не са сигурни, че пионки като Командира ще се класират. Очевидно е също така, че нямат вяра и на своите, за които си мислеха, че ще играят за тях, но те избраха НАТО и загърбиха сибирския мечок.

Дебат с Костов ли!?

Какви ли не чудеса ще видим до изборите.
Особено от политици, които са готови на всичко, за да влезнат в следващия парламент. Лицевите опори, които прави Иван Костов, са само началото. 
Разбира се, че трябва да го поздравим за усилията. Има нещо поучително в напъните му да се самопредлага и рекламира. 
Съвсем естествено е, че използва всяка възможност да се отърка до най-популярните политици. Ще пожелае Янето. Не за друго, а заради реда, законността и справедливостта, които иска да гушне като свои. Ще обяви икономическия екип на Бате Бойко за слаб, за да му светне на бодигарда, че няма друг освен Командира. Ще поиска и той дебат със Сергей само за да напомни, че е бил най-добрият премиер. 
Наистина, не е лошо да ни се напомня за управлението на политикономиста - с приватизацията, с която направи червените олигарси още по-богати, със Самоковската митница, с раждането на дедесе измамите, със скритите досиета на бившите агенти на Държавна сигурност, не само на съмишленици, за да бъдат държани изкъсо, но и на уж партийните врагове, като на онзи лидер на Столетницата с харамийския псевдоним. 
А какво да кажем за руските другари, на които трябваше да се отблагодари, като им подари обекти за милиони. Защо ли някогашните му министри сега са сред най-големите му врагове. 
Но да спрем дотук. В БСП не закусват карфички. Да не са луди да се връщат към марксизма, който искат да забравят. Че дори и органът им, в който пишеше статии Костов, вече не се казва "Работническо дело". Може ли Сергей, който беше харесан за зет от бившия американски президент Джордж Буш, да се остави да бъде дръпнат назад в комунистическото минало. 
Хубаво би било чудото да споходи и сините. Веднъж успяха да се отърват от Командира. Все още не е късно да го сторят отново. Никой няма да повярва, че идва реформирана десница, ако политическият милиционер седне отново в пленарната зала. Но ако сините са решили наистина да превърнат централата си в негов мавзолей, а отпред вместо лъва да сложат негов бюст паметник, то тогава какво друго да им пожелаем освен успех. 

сряда, 25 март 2009 г.

Бай Ганя и бай Бойко

Нямат край номерата на бате Бойко.
Очевидно бодигардът на бай Тошо не си е губил напразно времето край него. Спомняте ли си как съветваше вождът: "Снишаване, снишаване, докато отмине бурята, другари..."
Не трябва да се учудваме защо кметът беше толкова хрисим в дебата срещу Сергей онази вечер.
Едно е да режеш лентите на новите обекти, да отидеш пред сградата на правителството и да поискаш премиерът да ти се яви веднага, и съвсем друго, когато трябва да се криеш заради боклукчива София, или да изправиш пред печени финансисти млади петлета, които щом им замахнат, не знаят дори как да се спасят. Ясно е, че евтините популистки трикове няма как да минат. Затова кметът беше неузнаваем, изненадващо благ и сговорчив. 
С каква лекота само се отрече от Гаргамел. При това на два пъти. "Г-н Костов не ми е коалиционен партньор никъде", увери той. Дори свикналият на номерата му премиер чак се шашна. Какво друго да си помисли човек, освен че бате Бойко проси коалиция с партията майка.
Но нека не се заблуждаваме. Само бъдещият вожд знае как да се сниши, докато докопа властта. А после, както казваше пред емигрантите в САЩ, ще режем на месо. Да не забравяме и Командира в Каденабия как се заканваше, че някои права на гражданите ще бъдат ограничени за сметка на реда.
По същия начин навремето някои сравняваха Тато с Бай Ганя: "Дас ист болгар, маине кинде, болгар!" И малките австрийчета с ококорени очи гледаха как Бай Ганьо демонстрираше разните стилове плуване, които владее, като при смяната на стиловете надаваше гърлен тарзански рев и грухтене и се тупаше по влакнестите гърди. Измежду публиката имаше чужденци и всеки на своя език коментираше видяното със своите приятели. "Ето в какво комунизмът превръща хората", "Не смятате ли, че подобни хора, ако този питекантропос може да се нарече човек, са способни да стрелят и убият папата? Разбира се, че са способни, но са достатъчно тъпи, за да организират покушение както трябва." Но на писателя Георги Марков го организираха както трябва.
Така че Сергей веднъж прибързва като казва, че Борисов се е разпищолил, и изобщо не е прав да го поздравява по време на дебата, че са единомишленици в мнението си за Командира. Ако има нещо, в което обаче е прав, е , "че с ГЕРБ и Костов ни чака авторитарен режим". Със същата лекота, с която Бойко се отрече, така един ден двамата с Гаргамел ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. Друг е въпросът как ще плуват заедно. И кой ще бъде отпред, кой отзад. Жална им майка и на избирателите. Но нека не избързваме. 

понеделник, 23 март 2009 г.

Друга приказка

Накрая може да се окаже, че приказката е друга. 
След като глътна Мартинчо с лекота и със сигурност е прилапал бившите царисти от Българска нова демокрация с друго тайно споразумение, сега Командира иска да смели и останалите десни партии. Вече се увърта около Янето и го ухажва с приказки от хиляда и една нощ. Ясно е защо. 
Колкото по-висок резултат изкара личната му коалиция, толкова по-скъпо ще се изтъргува той самият в следващото управление. Разбира се, останалите няма да получат нищо. Те му трябват единствено до изборите, след тях всички ще бъдат разкарани. От едните най-вероятно ще бъде взета синята централа, от другите - "редът и законността". 
Да се чуди човек на наивността на някои. Да допуснат СДС да бъде изтъргувано, както правилно отбелязва синият кмет на Кюстендил. Уж се работеше за силно СДС, а се оказа, че се работи за тайни споразумения.
Сега Командира стои на топло при теменужката си и гледа как една хвърковата чета обикаля от град на град и громи корумпирани кметове. Колко хубаво е да гледаш отдалеч как някой вади кестените и, когато всичко приключи, да се появиш, за да събереш лаврите.
Това е дългогодишен любим похват на политикономиста. По същия подозрителен начин ухажваше по татово време корифеите на марксизма у нас, след това влезе под кожата на демократите, прецака първия син премиер, като го накара да поиска вот на недоверие, през януарските събития през деветдесет и седма се кри няколко часа, докато разбере накъде духа вятърът, а в края на управлението изгони най-верните си, за да е сам на яслата.  Ще пропуснем скриването на досиетата, раждането на дедесарската мафия и олигарсите. Ще отбележим само, че шансът, който той имаше тогава да сложи край на всички задкулисни игри, бе пропуснат, въпреки че държеше цялата власт.
Янето, с рейтинг, близък до ловеца с харамийския псевдоним, едва ли е толкова наивен, че да се остави да бъде глътнат. И сигурно ще бие дузпата на политическия милиционер. 
Дано на сините да им светне, че и те да сторят същото. 
Не че няма и други, които да искат да разкарат търговците от храма. И сигурно ще го направят.
Така че наистина може да се окаже, че приказката не е за боата и зайчетата, а за хитрата сврака, която услужливо мътела водата, но накрая дошла лисицата и я излапала.

петък, 20 март 2009 г.

Малки тайни

С идването на астрономическата пролет започнаха да идват и добрите новини. Най-после е на път да се вдигне синьо-червената мъгла. И политици като Командира да отидат в заслужен отдих. А премиерът Сергей Станишев да влезе в историята като първия, който не само е отказал да участва в дългогодишния заговор, но и помогнал за промяната на статуквото. 
Няма съмнение, че само с драстични мерки може да се сложи край на безпринципните коалиции. Откъде накъде партии ментета с фамозни имена и спонсорирани от олигарси ще определят пътя на страната. И ще осигуряват щастлив живот на техните създатели. Откъде накъде политически милиционери като Иван Костов, които получиха заслужен вот на избирателите за услугите, които направиха на кукловодите си, сега с коалиционни хватки отново се домогват до властта. 
Истината е, че търгашите вече разпределят постове в бъдещото правителство на уж националното спасение. И само от управляващите зависи дали ще станат съучастници или ще променят веднъж завинаги правилата на играта. 
Но нека не избързваме. Пролетта си има своите малки тайни. Каквото има да става, ще става.  Но това само няма да е достатъчно. Колкото и висок да стане прагът за мошениците, ако на избирателите не им светне какво трябва да направят, пак ще падне синьо-червената мъгла. А в това, за жалост, няма нищо тайно.

неделя, 15 март 2009 г.

Шанс за Командира

С всеки изминал ден Иван Костов става все по-прав. И това личи не само по летящата походка в кулоарите на Народното събрание, но и в речите на новия стар лидер на десницата. 
Прав е, като казва, че преди битка не мисли да бяга. Защо да се оттегля от поста, както искат повечето седесари. 
Прав е, като твърди още, че сините гледат с предубеждение на бившите царисти и че е глупаво да продължават да не ги искат в общите листи. Ама, разбира се, че те са тези, които най-много се облагодетелстваха от царското управление и има какво да се научи от тях. Сега е моментът и да поласкае ГЕРБ така, както хвалеше Мартин, преди той да му върне СДС на тепсия. Бате Бойко обича да слуша приказки от 1001 нощ за себе си, а какво по-голямо признание, ако те са разказани от бившия всесилен лидер на десницата. Бивш ли, наистина!?...
Няма съмнение и в думите на Командира, че вижда бъдещето си и в следващото Народно събрание. Но не е ли София твърде ниска топка за толкова известен лидер като него. Истинско предизвикателство е да спечелиш там, където никой не вярва, че може да се случи. За премиера, който промени България, подари приватизацията на бившите комунисти, създаде Самоковската митница, даде зелена светлина за капиталите на традиционните ни приятели от Москва и скри досиетата на дузина известни политици, включително и на ловеца с харамийския псевдоним, едва ли може да има прегради.
Затова само от него зависи дали ще приеме предложението на провинциалистите от Делиормана да поведе листата там. И да разбие монопола на ДПС и БСП, като покаже кой е истинският носител на революционните традиции. Сега е неговият шанс и глупаво би било да го пропусне. 
Едва ли обаче ще го направи, Командира знае как да мълчи, как да се крие от народната любов и как да играе картите си, особено когато е в силна позиция.Затова нямат шанс сините теменужки в иначе китния край. Както е казал народът: "Ще видят те кон боб яде ли!"  
Да му мислят и в столицата. Те първи ще разберат какво означава знаменателната прогноза, направена от лидера на ДСБ вчера  край лазурния бряг на езерото Комо: "В следващите години на България й трябва по-малко свобода и повече ред."

четвъртък, 12 март 2009 г.

Безсмислен труд

От лятото на миналата година избраниците на народа се занимават с един законопроект, който няма да приемат. Законът за допитването до народа ги скара люто преди седмици, когато започнаха сериозните дебати. После, за да печелят време, решиха, че тримата големи от управляващата коалиция могат да се споразумеят. Оказа се, че и те не искат да вадят горещия картоф. От няколко дни проектът отново е в пленарната зала. Комично е да се гледа как печен юрист като зам.-шефа на Народното събрание Любен Корнезов се обърква във валящите като лавина промени, повечето от тях обикновени недомислици. 
Няма нищо необикновено обаче в безсмисления труд, който кипи. Всъщност проектът е прах в очите на слепите. Как гали слуха възможността няколкостотин хиляди народни подписа да променят едно или друго решение, да пращат закони на бунището и да превръщат електората в суверен. Права е Татяна Дончева когато откровено казва, че на някой му се ще да върти номерата на Хитлер и у нас. Иначе да се размахва подобно плашило преди избори не е лошо за традиционните партии например. От друга страна, на депутатите им е по-лесно да уплътняват оставащото време до края на това Народно събрание с нещо, което са сигурни, че няма да приемат, отколкото да се фокусират в грабежа  на шайка богоизбрани. 
Но струват ли си парите на данъкоплатците за преливането им от пусто в празно. Не трябва ли депутатите да съсредоточат усилията си единствено в поправяне на изборните закони и да си ходят. 
Толкова ни е писнало от тях, че първият референдум би бил за тях. Но те да не са луди да приемат закона за допитването до народа. Може ли да режат клона, на който седят. Видя се миналата седмица как, без да им мигне окото, се отказаха за пореден път от изкушението да гласуват с чужди карти. Затова в мазето ще продължат да отлежават скенерите, купени за стотици хиляди левове.
Но това да са им кусурите, с мед да ги намажеш. И горкичкият Кузов би им се зарадвал. И простил, разбира се. Лошото е, че така са се сраснали с другите институции, че пак ще продължат да ни клатят и след летните избори. Хора като Командира са като птицата Феникс. Ще възкръсват толкова пъти, колкото е необходимо на кукловодите им. А избирателите пак ще гласуват за тях, макар и с отвращение. Въпросът е ще дойде ли ден, в който ще гласуваме срещу тях с удоволствие, все още  е неуместен. А и техните подобия от многоглавата ламя чакат реда си да ги наследят.

вторник, 10 март 2009 г.

Гушкане с Командира

Вчера бе един хубав ден за българската демокрация! Какво по-радостно събитие от обединението на десните на фона на снежна виелица и боклукчива София! Как да не ликува изтерзаният  и изгладнял син електорат след такова знаменателно решение! След него на Мартин Димитров не му остава нищо друго освен да върне на Командира ключовете на синята централа.  А всички, които се отрекоха навремето от него, а сега го пожелаха отново, да го посрещнат с хляб и сол пред Синия лъв.
СДС май забравиха с кого си имат работа. Явно малко бой са яли от него. Отсега е ясно какво ще се случи оттук нататък. Прегръдката с Костов е като прегръдката с мечка  - измъкване няма. 
Оттук нататък Мартин може само да си въобразява, че е лидер, и да дрънка глупости как ще прави кабинет с ГЕРБ. Разбира се, че не той ще прави кабинета, а съвсем други хора и на друго място. Мартин дори не ги познава, докато бившият премиер често може да бъде видян да обядва с тях.
Нищо няма да получат и тези, които уж с отвращение гласуваха за коалиция с ДСБ. Дългогодишният председател на синята партия вярва единствено на теменужката си и има специално отношение към въртиопашките. Сега ще видят те какво означава формат "ЕНП плюс".  
Очевидно е и друго. И то е, че новото начало за СДС с Мартин Димитров свърши. А неизбежната снимка с политическия милиционер, за която предупреждаваше един президент, ще го прати в многобройната група на прелъстени и излъгани политици.
Всъщност днес е наистина добър ден, но само за Командира. Той се връща в играта. В Столетницата също ще въздъхнат с облекчение - техният човек ще остане в парламента. И ще им помага да управляват пак.  
Какви славни времена бяха по време на синьото управление! Каква приватизация! Какви прекрасни подаръци на московските приятели! А какво да кажем за самоковската митница и за невидимите по това време дедесари... 
Командира знае как да пази статуквото. Наистина, какво по-хубаво за БСП от синьо-червената мъгла. 
Защо ли тогава се радват сините избиратели. Отсега е ясно, че надеждите им пак ще са напразни. Защото радостта им ще е кратка и само докато лъсне добре скалъпената лъжа. Но затова сами са си виновни. Няма да им е за първи път, няма и за последен. Щастливо гушкане, мили седесари! 

петък, 6 март 2009 г.

Депутатски простотии

Нямат край депутатските дивотии. Тъкмо си мислехме, че са го ударили на уволнение, и ето че пак ни разказаха играта. 
С престъпно безхаберие избраниците на народа отхвърлиха промените в Закона за движение по пътищата, при това внесени не от опозицията, а от управляващото мнозинство. Трябва ли да се избият още няколко хиляди по пътищата на страната, за да им светне, че час по-скоро трябва да приемат по-високи санкции за нарушителите и строги изисквания към младите водачи.
За съжаление те нито имат уши да чуват, нито очи да виждат ада, на който сме всекидневно свидетели. С лека ръка хвърлиха на бунището очевидната необходимост за придружител на младия шофьор, когато в колата има повече непълнолетни, ограничението неопитните шофьори да не карат супермощни коли, както и носенето на светлоотразителни жилетки от децата, каращи колелета нощем.
Толкова са закърнели сетивата на родните ни депутати, че дори не ги стресна съобщението, че 16-годишен без книжка прати седем в "Пирогов", докато умуваха как да се отърват от законопроекта. Тука е моментът да напомним, че каквито и мерки да се приемат, ако пътищата ни са такива, каквито са в момента, драмите пак ще са неизбежни. Но с батко и братко трябва ли да очакваме друго!?
И това, разбира се, не е всичко. За да не си помислим, че нищо не вършат, малко по-късно нашите любимци проявиха изненадваща пъргавост, но не на ползу роду, а за да защитят собствените си интереси. С подобаващо мнозинство те не приеха въпросите на депутатите и отговорите на министрите в парламентарния контрол да се публикуват на сайта им в седемдневен срок, отхвърлиха при започване на наказателно производство срещу депутат той да бъде отстраняван от длъжност до приключване на производството и да се организира пропускателен режим в пленарната зала, като се отчитат картите на депутатите при влизане и излизане в пленарна зала и при гласуването, както и регистрацията и гласуванията по парламентарни групи също да се публикуват.
Е, ако не мислят за себе си, за кого друг да мислят!? И нали шашмите с чуждите карти трябва да продължат...
Тяхното дебелоочие е толкова очевидно, че няма нужда от коментар. Всъщност няма защо да се учудваме. Просто трябва да имаме още малко търпение. И да бъдем много внимателни на предстоящите избори. Най-вече когато срещнем в избирателните списъци добре познатите ни физиономии.

четвъртък, 5 март 2009 г.

Царските подаръци

Царските подаръци винаги са вълнуващи и запомнящи се. Но това, което не се забелязва първоначално, е, че никога не се правят случайно. 
Какво по-хубаво от това верните хубавици на Негово Величество да получат за награда подобаващи за усърдното им служене дипломатически постове. При това не къде да е, а в столицата на модата Милано, в Меката на кинозвездите Лос Анджелис, в световни културни центрове като Ню Йорк и Лондон.
Няма никакво значение, че някои от тези прекрасни жени ще бъдат запомнени в Народното събрание единствено с мълчанието си, а други - с многобройните парламентарни екскурзии до екзотични кътчета на планетата.
По-важно е друго, че с модните тоалети те разбиха монопола на хубавото Наде, а някои от тях с палавото си поведение надминаха и най-смелите очаквания на парламентарните акули. Колко ли афери останаха неразкрити само защото хубавите царистки услужливо влизаха в устите на хората. И колко от кукловодите станаха приказно богати в мъглата на техните любовни истории.
Може ли нашият монарх да не оцени и лекотата, с която тези добре подбрани придворни дами, които първоначално бяха наричани "панайотки", забравиха кой ги вкара в играта и вместо да го последват, му забиха нож, както те само умеят, и предпочетоха да останат в царската свита. Сега любимият ни цар е сигурен, че за тях няма други възможности, освен да му бъдат предани до гроб. 
Но да забравим за миг митологията и да се запитаме какво се крие зад тази щедрост!? 
Първото, което ни идва наум, е, че монархът иска да ги извади от потъващия кораб и да ги запази за по-добри времена. Нещо, което Командира не направи и остави хиляди сини номенклатурчици да потънат заедно с него. 
Но царят не е човек, който обича да потъва. Нека си припомним как покойният социалдемократ и върл противник на монархията Петър Дертлиев казваше: "Вие хубаво ще доведете царя, но после и да искате няма да можете да се отървете от него". Както извъртя всички с 800-те дни, както  ги преметна отново, като направи коалиция със социалистите, така и сега той си готви поредния номер, с който ще продължи да царува. Може би, за да го осъществи, вече не му трябват декоративни хубавици... 
Лошата новина е, че след като някой "издава четата", преди още те да са получили назначенията, има и други играчи, които искат да надцакат царските карти. Но ще стане ясно по-късно, когато се разбере кой какво крие в ръкава си. 
Това, което пропуснахме да кажем, е, че в не редки случаи подаръците от монарха, колкото и да са хубави, всъщност могат да вгорчат живота на получателите - вместо радостни, да ги направят нещастни завинаги. И това също е част от царската игра.

понеделник, 2 март 2009 г.

С боклук на 3 март

Като гледа човек как столицата потъва в мръсотия, няма как да не си помислим, че пак не случихме на кмет.
Дори да погледнем  оптимистично  и от неговата страна, ще видим, че бедите за Бойко Борисов няма да свършат. Първо, защото да се чуди човек с какви хора се е събрал. Прав е като казва, че засега неговите гледат към масата със сандвичите отдалеч и изобщо не му се мисли как трябва да ги реже, когато седнат на трапезата. И второ, преди да реши как да дърпа юздите, трябва хубаво да помисли как да озапти себе си. Защото кой да го опази от неговите простотии...
Но нека не жалим Борисов, по-важният въпрос е трябва ли всички да страдаме заради него!? Може ли София да се превърне в кочина навръх националния ни празник!? 
Отговорът е може, разбира се, защото кметът, вместо да е на мястото си, се е пренесъл в друг свят. Там той е единствен и няма друг над него. Това, разбира се, е най-късият път към провала му, но ще го разбере по-късно. 
Когато трябва да открива метроотсечка или пък част от ремонтиран път, Борисов е готов да се яви редом дори с врага си Станишев, само за да не остане с едни гърди назад. Но когато трябва да се чистят улиците от сняг и боклуци, него го няма. 
Е как да му повярваме, че може да управлява държавата. 
Истината е, че е малко късно да очакваме столичният кмет да е там, където трябва да бъде и най-вече да върши работата си както трябва.
И понеже обича да се снима със знаменитости,  ще му препоръчаме отново да покани в столицата Френсис Форд Копола и да се  снима с него до някоя купчина с боклук, може и из нощна София да се разходят. После да го попита какво е имал предвид известният режисьор, като е казвал, че градът става за интериор на гангстерски филм от началото на миналия век.
Няма съмнение, че кметът винаги е готов да се извърти на сто и осемдесет градуса. Затова  няма да го видим да въдворява ред между боричкащите се фирми за чистота. Пъзелът се реди другаде. Други са кукловодите. И Бате Бойко си знае, че няма измъкване. 
Ще повторим, това не ни интересува. Няма да живеем в кочина. Не искаме да сме на мястото на Вазовия герой с неговото "живейм ли, мрем ли, ний не знайм". Ако той е решил да смени "ГЕРБ"-а си с боклукчийска кофа, да го прави навреме. 
Тогава ще ни светне защо улиците са мръсни и с големи дупки. 
И ще знаем как да гласуваме на изборите.