Общо показвания

понеделник, 25 март 2013 г.

Време разделно


Водачите на изборни листи в БСП ще бъдат обявени този вторник (26.3.) след заседание на червеното Политбюро, последвано веднага от провеждането на отложения със седмица пленум. Вече е почти сигурно, че в тях няма да са една дузина бивши соцминистри, водени от скандално прочулия се заради намесването на името му в редица енергийни афери Румен Овчаров.
Не случайно лидерът на БСП Сергей Станишев каза в събота (23.3.), че за него е важно водачите на листи да бъдат хора с ясни позиции, които могат да допринесат за работата на парламент, който е ефективен, и да донесат максимално доверие в това, което БСП предлага. И тъй като „максималното доверие“ се носи от личности, думите му са повече от ясен знак, че неоправдалите го имат все още шанс да напуснат с достойнство листите, преди да бъдат натирени на утрешния пленум. „В БСП не върви чистка. Аз не съм привърженик на този подход. В редиците ни върви един процес на обновяване. В последните два дни се срещнах с всички областни ръководства в нашата партия. Като цяло настроението на нашите членове е много взискателно към нашите кандидати за народни представители, много по-взискателно от всеки друг път”, безапелационен бе Станишев.
Ще припомним само, че през последните дни бе разкрито, че заробващите споразумения по договорите за ТЕЦ "Марица 1" и "Марица 3", довели до сегашните цени на тока, са подписани от Р. Овч. Можем да споменем и гьола за АЕЦ „Белене”, който специална парламентарна комисия нищи в продължение на месеци и от нея отново изплува пак името на бившия енергиен министър.
Изобщо не се учудихме, че за да събере нужните номинации в 23-ти МИР в София, Р. Овч. дълго увещавал и се пазарил с шефовете на местни организации. Те толкова се възмутили от настойчивото му желание да бъде водач на листата, че веднага след принудителното номиниране се обаждали на Станишев да го предупредят, че бившият енергиен министър не е техният избор.
Лидерът на БСП има и допълнителен повод да се освободи от старите играчи. И това е случващото се на улицата през последния месец. Продължаващите протести дават възможност на социалистите да направят истинска гражданска квота. Факт е, че сред червените депутати е имало редица непартийци, които впоследствие са се проявили и като добри управници. Но в не редки случаи гражданската квота прикриваше скрити партийни амбиции. „Моментът е такъв, че хората желаят сериозна промяна и всяка една партия, ако иска да оцелее, ако иска да бъде адекватна на обществото, трябва да покаже не само знаци, но и такава тенденция. Това е оздравително и за обществото, и за БСП.“
Всъщност, ако вкарването на нови лица в червените листи се случи, това този път не само ще е поредната вътрешнопартийна победа на лидера и на евросоциалистите. Тази победа не само ще отхвърли възможността за реванш на партийните номенклатурчици, изхабили се в предишни управления, загърбили отдавна социалистическите идеи и превърнали се в червени мандарини. Тя ще даде възможност на БСП да върне облика си на партия защитник и проводник на левите идеи, каквито са повечето европейски сродни партии.

Неудобната Комисия по досиетата

Подхвърлянето през последните дни на твърдения за публични личности, че са свързани с бившите тайни служби на комунистическия режим през главата на оторизираната Комисия на досиетата е удар срещу нейното легитимно съществуване. Цели дискредитирането и последващото и закриване, както вече е ставало преди години. Тези, които изнасят данните са предимно политици, тясно свързани твърдолинейните крила на БСП или вече са уличени като агенти на Държавна сигурност.
„Служебният премиер Марин Райков е работил като секретен сътрудник на Разузнавателното управление на Министерството на отбраната /РУМНО/”, съобщи преди дни бившият посланик в Хърватия Велизар Енчев. „В Балканския отдел на МВнР преди и след 1989 г. всички знаехме, че Райков работи за РУМНО. Това не бе тайна за никого. Когато през 1991 година пристигна в Белград това нещо се потвърди. Негов водещ офицер бе известният дипломат Г.Ю. Досието на Марин Райков е скрито със съгласието на бившия премиер Иван Костов.”, пояснява Енчев, който е оповестен от Комисията като щатен служител на ПГУ-ДС, ХVІІ отдел.
Последва го и Румен Петков, който поиска самият премиер да си признае „дали е бил сътрудник на разузнавателните служби“.

Въпросът на Петков има своята тежест

не само защото е един от водещите политици в БСП, но и защото е бил вътрешен министър и се предполага, че след като задава подобен въпрос има такава информация.
Ако приемем твърденията повърхностно, може да си помислим че двамата защитават морални ценности. Със сигурност зад думите на двамата прозират и политически цели. Възможно е да разчистват и стари сметки, свързани с конкуренцията между службите от времето на Тато. Като краен резултат интригите и вътрешните боричкания обаче са насочени срещу Комисията, която доказа през близо 8-те години от съществуването си, че

стриктно се придържа към закона и не се поддава на натиск

Няма да припомняме в детайли какъв ефект имаше от разкриването на предишния държавен глава Георги Първанов като агент на ДС, нито пък за трусовете които предизвика обявяването на куп действащи дипломати за служили и обучавани във враждебни на НАТО служби, нито пък ще споменаваме здравословния катарзис, настъпил във висшия клир. Но ще съобщим, че още в близките дни предстои да научим кои бивши служители на комунистическите служби са взимали огромни кредити в зората на демокрацията и кои от тях са били в ръководствата на приватизираните предприятия.
В момента все още комисията не е получила от двете служби „Военна информация" към Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба „документи за щатните и нещатните служители и за секретните сътрудници на органите по чл. 1, които са заемали или заемат публична длъжност или са извършвали или извършват публична дейност; в докладите се посочват структурната част на органите по чл. 1 и времето, през което лицата са работили или сътрудничили“, както е отбелязано в чл. 16 ал. 1 от закона. Става дума за служители, които работят или са работели в службите и след 10 ноември 1989 г. Това

също е част от непубличното противопоставяне

на комисията да изпълни в срок задълженията си. В случая аргументите, с които все още не им се предоставят тези документи са свързани със Закона за класифицираната информация. Парламентът също е сезиран, но заради прекъсването на дейността, отговорът ще бъде даден от следващото Народно събрание. Към него гледат и противниците на комисията, които се надяват да спрат дейността и.
Но да се върнем към случващото се в момента. Съгласно чл. 23 от закона
„Физическите и юридическите лица и институциите не могат да публикуват или разгласяват по друг начин документи или части от тях, които установяват принадлежност на български граждани към органите по чл. 1.“
Шефът на комисията Евтим Костадинов беше лаконичен: „Ако тези, които правят подобни твърдения, притежават документи,

те са длъжни съгласно закона да ни ги предадат“

В противен случай те подлежат на наказателна отговорност съгласно член 273 от Наказателния кодекс. Според него „който разгласи информация, установяваща принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.“ И тъй като такива документи не са предадени, това означава че

прокуратурата може да се самосезира

за да разкрие обстоятелствата около тези твърдения и дали в тях няма умисъл. Новият главен прокурор Сотир Цацаров още след встъпването си в длъжност показа, че ще реорганизира прокуратурата така, че да стане по-ефикасна. Защитата на институциите и на работещите в тях е важна задача в опазването на държавността, в която прокуратурата има основен дял.
Що се отнася до натиска срещу комисията по досиетата, той едва ли ще спре, дори да се вземат мерки по щекотливите казуси. Причината е, че водещи позиции, както в самите служби така и сред кукловодите на криминалния преход се заемат от хора, които нямат интерес да се разкрият мрачните тайни на прехода. Известно е, че предишната комисия, ръководена от Методи Андреев беше закрита точно когато трябваше да бъдат разкрити кредитните милионери. Затова и не са лишени от основания тревогите на сегашната комисия. Добрата новина за тях е, че Октопода се явява пречка не само за тях, но и за израстването на младите лидери във водещите партии. Те са тези, които имат интерес да направят своеобразна лустрация в редиците си на всички, които по един или друг начин през годините бяха обект на комисията „Костадинов“ и които днес се опитват да възвърнат изгубените си позиции.

четвъртък, 21 март 2013 г.

Десница на ръба на оцеляването


Двете десни партии от разпадналата се Синя коалиция нямат шанс да влязат самостоятелно в парламента, сочат последните проучвания на обществените  нагласи месец и половина преди изборите. Подкрепата за тях е малко над един процент и трябва чудо да стане, за да минат четири процентовата бариера. Чудото е стабилен коалиционен партньор, който да им донесе минимум 100 000 гласа. Другата възможност е една от водещите партии да ги гушне под крилото си. Големите играчи едва ли ще направят такъв жест, те са заети със собствените си проблеми, увеличили се, заради натиска на протестиращите през последните три седмици.
ДСБ след като приютиха отцепниците от СДС, водени от Надежда Михайлова , бившият лидер на сините Мартин Димитров и неколцина депутати от Синята коалиция, се държат сякаш местата в 42-ия парламент им са в кърпа вързани. Но перспективата за тях никак не е розова. Напротив, отсега е ясно, че ако не си намерят донори на гласове, ще си останат само с медийната демагогия.
Може да се предположи, че самочувствието на ДСБ идва от факта, че заради изискванията на закона двамата съпредседатели на несъществуващата коалиция са тези, от чиито подписи зависи дали СДС ще имат свои представители сред преброяващите. В случая обаче това не е предимство, защото ДСБ пък не могат да използват наложилото се вече название Синя коалиция на предстоящите избори, тъй като останалите партии от бившата коалиция - радикалдемократи, БСДП, Обединени земеделци останаха съюзници на сините. Освен това продължаващите неудобства от раздялата дават своето отражение в допълнителни дрязги, които едва ли ще секнат до изборите. Тревожен си остава продължаващия разпад на ДСБ и преминаването на цели структури към други формирования. Напоследък се изостриха и боричканията за водещи позиции в листите. Повече от сигурно е, че дори ДСБ да влезе в следващия парламент шанс имат единствено тези, които заемат само водачески места и то не навсякъде, а най-вече  в столицата, където тъмносините си имат традиционна подкрепа. Изместването на лидера на ДСБ-София Иван Иванов от първата позиция в  24 МИР от евродепутатката Надежда Неински, както и изпращането на бившия син лидер Мартин Димитров да води в София област предизвиква глух тътен сред тъмносините. Това крие непридвидими изненади,

много трудно е да бъдат накарани фенове

на Иван Костов в столицата да гласуват за Надето, която се смята за един от виновниците за разцеплението в сините редици в началото на века. Все още не се знае и каква ще е реакцията на самия Мартин, който не криел недоволството си, че не е водач на листа в града. В други два големи града като Пловдив и Варна ДСБ почти не съществува. Дори водачеството на Иван Костов в града под тепетата няма как да му донесе гласове.
Най-големият проблем за ДСБ си остава намирането допълнителните гласове. Известно е, че тъмносините в различни периоди са били в явни и неявни коалиции (например с РЗС на последните кметски избори в София), така че  в оставащите до края на месеца дни ще разберем кои ще са субектите, с които те ще се съюзят.
СДС пък така са се потопи, че създават мрачното впечатление на вече отказали се от битката за влизане в следващия парламент. Изказването на лидера им Емил Кабаиванов във вторник (20.03.), че няма да се кандидатира за депутат,  не прозвуча оптимистично.
"Като кмет на Карлово имам ангажименти къв избирателите си, няма да ги разочаровам", заяви той. Кандидатурата му бе издигната от сините в Пловдив. Вместо него листата под тепетата ще води земеделката Петя Ставрева, която е партньор на СДС. 

Затишието на „Раковски“134  обаче е привидно.

СДС водиха през последните десетина дни интензивни преговори с партията на бившите депутати от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов. Двамата пристигнали в синята централа с „голяма кошница“, според участници в разговорите. Поискали петдесет процента от всички места, както и коалицията да се казва „СДС- Свобода и достойнство“. Тези искания били отхвърлени от СДС. Първо, защото било обидно да делят половината места заедно с останалите свои партньори, второ, че не можело името на партия, съществуваща само от година, да се залепи редом с това на първия демократичмен съюз от зората на демокрациятга. Освен това сините нямало как да повярват, че Дал ще им донесе 150 000 гласа при положение, че в най-силния негов район – Търговище, получил на последните кметски избори само един общински съветник в сравнение с десетте на ДПС. В името на разбирателството сините давали първите две места в Делиормана, Кърджали, Пазарджик и Смолян, но не можело да приемат другите условия. Има и други причини, за да не се  осъществи подобна коалиция.
Във вторник председателят на СДС в Кърджали Дора Христова е разпространи изявление до медиите, с което е съобщава, че Националният съвет на СДС е оценил като "неприемливи" опитите на Дал и Исмаилов да редят листите със СДС в райони като Кърджали.
"Всяка спекулация с ясната позиция на СДС-Кърджали за участие в местната власт и демократичния начин на определяне на кандидатурите за листа на парламентарните избори ще считаме за евтина политическа пропаганда на икономически зависими кръгове", подчертава Христова.
Преговорите още не са приключили, това окончателно ще се разбере следващия вторник (26.03.), съобщиха от ръководството на СДС, но по всичко личи, че  те са пред провал.
Междувременно

в синята централа на „Раковски“ 134 са започнали преговори в ВМРО

които най-вероятно ще бъдат финализирани и СДС ще се яви в коалиция с воеводите. ВМРО имали разумни искания, от СДС поставили като условие бивши агенти на ДС да не бъдат включени в листите. Както е известно ако тази коалиция се осъществи, няма как да има съюз и с отцепниците от движението. Третата формация, с която сините водят разговори е НДСВ. И двете страни имат близки позиции, но все още няма яснота как и по какъв начин ще се осъществи партньорството.
До края на месеца ДСБи СДС трябва да се позиционират като коалиции в предизборното пространство. Със сигурност тогава и враждата между тях ще избухне. Това ще съвпадне и с обжалването на сините пред ЦИК и Върховния административен съд на лишаването им от възможност да участват в избирателните комисии. Натискът на протестиращите със сигурност ще обърка доста сметки вдясно, но повече ще бъдат засегнати от ДСБ и „Единство“, тъй като техните лидери са под прицела им като бивши управници. Това обаче няма да попречи на много десни избиратели, които не са решили за кого да дадат гласа   да подкрепят една от двете формации. Отливът на гласове от други партии също може да се пренасочи към СДС и ДСБ. Така че независимо от лошите прогнози и двете десни партии имат възможности, които трябва да използват. Само от активността на техните ръководства зависи дали ще успеят. 



понеделник, 18 март 2013 г.

Загърбването на старите влъхви

Желанието за промяна в старите партии е голямо, но само на думи. В действителност  съпротивата на номенклатурата в тях е голяма. Тя е улеснена от липсата на технологично време да бъде изместена от нови лица в листите. Промяната на политическото статукво под натиска на уличните протести също е трудно осъществимо. Възникналите разногласия сред бунтуващите се и намаляването на ентусиазма им след оставката на правителството и обявяването на служебния кабинет допълнително усложняват появата на нови лица. Влизането на гражданска квота в парламента става все по-химерно. Няма промени в Изборния кодекс, които да улеснят мажоритарния избор, нито има време за създаването на партии. Разбира се, може да се използва възможността всеки да действа с инициативен комитет,  вписването на който не е трудно, но

последващотосъбиране на5000 подписа

за узаконяването е непосилна задача. Хватката за всеки водач и кандидат-депутат от протестиращите да има по един инициативен комитет е дори объркваща. Би могло да се обсъжда включването на част от тези хора в евентуални вътрешни избори в самите партии. Но и за това няма време, дори не може да се помисли и за спускането им като парашутисти, защото скандалите ще са неизбежни. Няма в момента такава партия, в която опитните играчи да не скочат срещу натрапените им. Няма и лидери, които да искат допълнителни главоболия. Те самите предпочитат да не се намесват поне до финалната права, когато, както обикновено става, кукловодите подреждат пъзела така, както си искат.


Най-лесният
начин за появата на ново
формирование е под маската


на регистрирана партия, така както направи царят през 2001 година с неговите двама мандатоносители. Факт е, че ентусиазъм има, но въпросът кой да води бащина дружина също е от значение. Някои от лицата на протеста се изхабиха още преди да започнат предизборна кампания. Всъщност бунтуващите се късно осъзнаха, че гражданският контрол без реално участие в решенията е клапан най-вече за изпускане на парата.
Що се отнася до партиите, освен шум, отказът на известни фигури да бъдат отново депутати е само прах в очите и никак не може да заблуди или пък да накара останалите да последват примера им. Галещо слуха е бившият председател на парламента Георги Пирински, ексминистрите Петър Димитров и  Евгений Желев, дългогодишният шеф на антикорупционната комисия Бойко Великов и депутатът от СДС в продължение на  четири мандата Йордан Бакалов, които сами
заявиха отказа си да участват
в парламентарния цирк
Но това само предизвика тези техни колеги, които нямат намерение да се отказват от  депутатските екстри, да втвърдят позициите си и да поставят партийните си лидери пред труден избор. Двамата Руменовци – Овчаров и Петков, твърдо ще играят в традиционните си избирателни райони, съответно в столицата и в Плевен. Останалите министри от червеното правителство също искат да са водачи на листи. Начело на листите през коалиционните ромски партии се готвят да влязат отново Цветелин Кънчев и Тома Томов, които бяха обект на съдебни преследвания. Не случайно двамата се появяват на форумите на червените. И социалистите, както и да претупват по време на пленумите си тези въпроси, още до края на месеца ще се сблъскат с неизбежното и скандално оповестяване на тези имена.
Според слух, който се понесе по време на съботния пленум на „Позитано” 20, партийният лидер Сергей Станишев

имал свойскрит ход заотстрелване на старите влъхви

Следващата събота трябва да бъдат оповестени водачите на листи, както и местата, които се дават на коалиционните партньори. Очакваният по този повод шум ще съвпадне с предвидените за уикенда поредни протести. Гръмкото обявяване на имената на двамата Руменовци като водачи е достатъчно, за да може протестиращите да бъдат пренасочени към  „Позитано” 20. След което Станишев ще може лесно да ги смени със свои хора. Този възможен сценарий всъщност показва колко са затлачени във взаимните си обвързаности старите партии. И колко е трудно те да бъдат променени.
Същата е ситуацията в двете партии от разпадналата се Синя коалиция. Докато в СДС все още не са решили въпроса с главните, носещи избиратели, коалиционни партньори, то в ДСБ ставаме свидетели на грубо еднолично цакане за листите. Но бихме се учудили, ако това не е така. Истината е, че нито едната, нито другата партия имат големи шансове да се озоват в следващия парламент. Но това не пречи на лидерите им да не се вслушват в гласовете на разума. Така например коалицията ДСБ - „Единство” в София е резервирала трите водачески места за Иван Костов, Надежда Нейнски и Екатерина Михайлова. Все хора, които както обичат да казват за себе си, имат какво да дадат още в политиката. Желанието да се запази статуквото вдясно е изхвърлило всички останали на задни позиции, сред които и бившия лидер на СДС Мартин Димитров, което е доказателство за

вълчите нрави,които непрощават на уж претендиращите да садемократични партии

Появата на стари лица в листите на десницата е показателно за това защо всъщност се разпадна Синята коалиция. И защо те не бяха пожелани като партньори в управлението от ГЕРБ. Тяхното „златно ключе” всъщност се оказа ключе за лични политически индулгенции, а не за полза роду, каквито бяха нагласите на хората преди синьото управление 1997 – 2001 г., но бяха излъгани.
Ясно е, че и червените, и сините, въпреки предимството, което им дава краткото време до изборите, нямат големи опции за промяна. Но също така не могат да не имат пред вид недоволните от гражданското общество. Изправени пред угрозата на нови протести, старите партии няма начин да не се променят, въпреки нежеланието на изчерпаните политически техни лидери.

събота, 16 март 2013 г.

Да изгориш светлината на надеждата



Българският патриарх Неофит се обърна към хората на България да не посягат към живота си. Загрижеността му бe провокирана от трагичните случаи на самозапалване през последните седмици.
За първи път след десетилетия на вътрешни ежби висш български духовник показа, че църквата няма да е безучастна към съдбата на своето паство. Патриарх Неофит призова “тези наши братя”, които чувстват, че нямат сили да овладеят себе си, да усилят вътрешната борба, за да победят греха и отиването към недостойни дела, а когато решат, че могат да бъдат силни,

нека да потърсят и Божията помощ, с която ще бъдат всякога способни да победят греха.

Обръщението на светия отец ни дава повод да припомним една история. През 1942-а Виктор Франкл, известен психиатър и невролог от Виена, е депортиран като евреин в нацистки концлагер заедно с жена си и родителите си. Три години по-късно, когато лагерът е освободен, всички от семейството му са мъртви, единствен той оцелява. Само за девет дни написва книга, превърнала се в една от десетте най-продавани в света. В нея Франкл разказва за разликата между оцелелите и загиналите, свеждайки я до прозрение, направено от него като ученик. Тогава един от учителите му обявил пред класа, че „животът не е нищо повече от процес на горене, процес на оксидация”. Франкл развълнувано попитал:

„Какъв може да бъде тогава смисълът на живота?”

В лагера на смъртта той намерил отговора:  хората, които успявали да намерят смисъл дори и при най-ужасяващи обстоятелства, се оказвали далеч по-устойчиви на страданието от онези, които не успявали. Франкъл дава пример със затворник, който мислел за самоубийство. Като много други в лагерите, този мъж бил напълно лишен от надежда и смятал, че няма какво повече да очаква от живота, нищо, за което да живее. „Това беше въпрос на възможност да му се покаже, че животът все още очаква нещо от него, пише Франкл. За този човек това било малкото му дете, което по онова време се намирало на свобода, макар и далеч от него. Франкл пише: „ Един човек, който осъзнава отговорността, която носи пред някое човешко същество, което го очаква с любов, или пред някаква недовършена работа,

никога няма да бъде в състояние да захвърли живота си.

Той знае „защо”-то на своето съществуване и ще бъде в състояние да издържи почти всяко „как”.
В библията на тези въпроси също е отговорено подобаващо. Не случайно патриарх Неофит каза, че има и други пътища, по които могат да се разрешават въпросите, а не по пътя на жестоката смърт. „Пръстта на гроба с нищо не може да ни помогне. Ако търсим да постигнем целите си по този начин, ние нарушаваме най-главната заповед на Бога да се жертваме в любовта, като жертвено служение на ближния, а не като жертва от липса на надежда, жертва от липса на пътища, по които могат да се разрешават въпросите”.
Това, което ще добавим е, че

времената на концлагерите са минали.

По улиците на градовете ни не се движат съветски танкове, както бе през 1968 г. в Прага. Нашите протести едва ли могат да се сравнят със случилото се на пекинския площад „Тянънмън” през 1989 г. Тук е уместно да припомним, че комунистическият режим, както и последвалият го криминален преход, натрапваха с години уродлива ценностна система, нямаща нищо общо с демокрацията - човек за човека си остава вълк, с пари може да се купи всичко и в името на парите е позволено всичко.  Тоест няма никакви християнски ценности. Освен това

параноичната абсолютизация на демократичното общество доведе до нездрава носталгия по бившия режим,

изразяваща се в очакването, че рогът на изобилието може да дойде с някой нов бащица. Нали помните онзи лаф от времето на соца - ние ще ги лъжем, че работим, а те ще лъжат, че ни плащат. И всички ще са доволни. С подобна кочина от мисли до драсването на клечката се стига за секунди.
Затова в заключение ще кажем: време е да се проумее, че страданието има някакъв смисъл не като сложиш край на живота си, а когато ти самият ставаш друг.
Една от Божиите заповеди гласи “Не убивай”, а ти я престъпваш, защото убивайки себе си, се изравняваш с предателя Юда, който се обесва. А това е недопустимо за един християнин. И за всеки човек.

четвъртък, 14 март 2013 г.

Парламентарна равносметка


В последния ден на това Народно събрание парламентарно представените партии го напускат така разделени, както влязоха в него преди близо четири години. Предсрочното прекратяване на мандата му, разбира се, не е добър атестат, но по-лошото е, че въпреки публично изразените намерения и отправени послания, народните избраници не спазиха девиза, изписан с големи букви на фасадата на сградата „Съединението прави силата“. Част от опозицията направи всичко възможно да саботира работата в пленарната зала с протяжни и излишни дискусии. Немалко бяха и вотовете на недоверие към правителството. Но това не попречи на ГЕРБ


да имат през цялото време комфорта да са мнозинство,


макар че нямаха нужния брой депутати за самостоятелно такова.
Мнозина може да са забравили, но в самото начало на дейността на 41-вото събрание ГЕРБ успяха да решат един от болезнените проблеми на всички предишни парламенти от зората на демокрацията – прекратиха порочното гласуване с чужди карти и преустановиха партийното номадство. Само че независимите депутати не останаха такива. Напротив превъ рнаха се в скрит резерв, който може да се търгува. Извърши се поредното посегателство върху парламентаризма. Но не всекидневно натрупваната омраза срещу парламента превърна управляващите в колос с глинени крака. Най-вероятно
заради заслепение, те „забравиха“ да прокарат
онези законопроекти, които да гарантират социалната стабилност и това доведе до предсрочното прекратяване на мандата.
От друга страна червените не можаха да бъдат конструктивна опозиция, защото не представиха достатъчно добри законодателни алтернативи. В много от случаите бяха притискани до стената от управляващите и това налагаше да се отбраняват. Освен това социалистите си имаха достатъчно вътрешни проблеми, които да решават.
За големият брой брой независими депутати ще добавим още, че те дойдоха от партии, които голяма част от днешните протестиращи отхвърлят като инженерингови продукти на задкулисни играчи.


Обясним е и провалът на Синята коалиция.


СДС и ДСБ още в изборната нощ преди четири години влязоха с голяма кошница и гръмко обявиха, че държат „златното ключе“ на бъдещото управление. Впоследствие обаче се оказа, че останаха извън. Но вместо да се държат като сродна народна партия, те се заиграха с опозицията и гласуваха срещу управляващите на повечето вотове на недоверие. На всичкото отгоре настанилата се в парламента синя върхушка мечтаеше единствено за ново възпроизвеждане в следващия парламент. Но редовите десни избиратели вече не искаха да ги представят само десетина депутати, интересуващи се от собственото си статукво. Затова съвсем логично се стигна до разпада на Синята коалиция.
В пленарната зала е лесно да се вдига пушилка, но се видя, че



никой не иска да поеме горещия картоф на управлението
дори за краткото време на служебното правителство. Затова и намерението след изборите да има експертно правителство, контролирано от парламента, е съвсем логично. Но това означава, че следващото Народно събрание трябва да бъде на висотата на девиза си, ако иска да не бъде под прицела на нови протести. Съвсем естествено запазването на социалния мир трябва да е основна цел на бъдещите народни избраници. Но те трябва не само да знаят как да го постигнат, но да имат смелостта да го направят, като загърбят популизма на партийната обремененост и не се поддадат на неизбежния натиск от кукловодите на прехода.

вторник, 12 март 2013 г.

Предизвикани обещания

Битка за избиратели се завъртя още преди официалния старт на кампанията. Всяка една от формациите си има свой подход към гласоподавателите, но обяснимо обединяващото при този вот ще е доминирането на социалния елемент. В обещанията не липсва и съмнителна щедрост, разчита се на късата памет и на това, че голяма част от протестиращите типично по социалистически се надяват някой свише да им реши проблемите. А това е най-лесният път отново да станат жертва на синдрома "700 дни".
Освен че ще залагат на публичния отчет на свършеното и на позитивната кампания, от ГЕРБ възнамеряват да работят за повишаване на стандарта на живот. Според вицепремиера в оставка Цветан Цветанов това ще се прави така, че избирателите да виждат дългосрочна финансова перспектива. Затова и към техните кандидати за народни представители ще има завишени изисквания. Гражданската листа и за протестиращите е отворена, но по принцип кандидатите трябва  да "познават и спазват основните принципи и ценности на ГЕРБ; предишно тяхно членство в друга политическа партия да не е дискредитирало кандидата пред обществото; кандидатите да имат съществен принос в изграждането, структурирането и развитието на ПП ГЕРБ и в провеждането на нейната политика; кандидатът да е готов да приеме и изпълнява политиката на ПП ГЕРБ във всички области на обществото“.Освен това като плюс ще се приема "дали притежават допълнителна професионална квалификация или научни степени“. 
Лидерът на БСП Сергей Станишев още по време на партийния конгрес миналия месец се обърна към протестиращите с думите:  "Вие не сте сами, вашият глас е чут" и постави акцент върху социалните ангажименти на партията си. Сред тях са създаването на

250 хиляди нови работни места

и програма за 10-годишна реиндустриализация на България, безплатен достъп до интернет.
"Насърчаване и ресурсно подпомагане на дребния и среден бизнес, мисли първо за малкия. Давай предимство на българското - трябва да е основно мото на нашата икономическа политика", поясни тогава Станишев. Интересно бе предупреждението, отправено от лидера към неговите съпартийци, които вече се виждат на министерски постове. "Мнозина другари все още се спотайват, изчакват и междувременно си разпределят постове. Който разпределя постове сега, трябва да знае, че няма да ги получи, ако с това се занимава", категоричен бе той.
От ДПС предлагат веднага след сформирането на  служебния кабинет  парламентарно представените партии

да се обединят около четири-пет национални приоритета

които да бъдат следвани и след изборите. Според лидера Лютви Местан добрата визия за това как ще се развива страната ни ще е и основата за по-добър стандарт на гражданите. Формулата на успеха на политическите партии оттук нататък ще е да поемат само изпълними ангажименти и да не лъжат избирателите си с неизпълними обещания. Лидерът на движението пояснява, че това е кражба на вот.
С обявяването на 31 мерки „Движение на България на гражданите“ е рекордьор по обещания. Някои от тях са впечатляващи с популизма си, като например осигуряването до две години на места на всички деца в детските градини, саниране на панелните жилища, увеличаване на бюджетните заплати, премахването на данъка върху лихвите на депозити не по-големи от 5000 лв., програми за нисколихвени кредити за млади хора и по-лесен достъп до кредити за малки и средни предприятия. Прави се опит за зарибяване на избирателите и с намаляване  наполовина на държавната субсидия за партиите и отнети привилегии на депутати и съветници като ползване на служебни автомобили, безплатно паркиране и почивни станции.

Интересно е да се сравни намерението на партията да

осигури  условия за разкриване на 150 000 работни места
с предложените от червените 250 000. Тънката разлика според бившия образователен министър Даниел Вълчев била в това, че те не казвали, че ще осигурят работа, а щели да  направят така, че работодателите да могат да отворят тези работни места.
Двете десни партии от бившата Синя коалиция, които засега са извън чертата на влизане в следващия парламент, нямат публично изразени приоритети. Техните усилия, особено тези на ДСБ, бяха насочени към съставянето на програмно правителство. Сега, след като не успяха в намерението си, лидерите на ДСБ и „Единство“ са преминали в отбранителни позиции – Иван Костов и Надежда Нейнски, които са сред тези, които протестиращите атакуват като виновници за грешния преход, всекидневно обясняват колко добро било тяхното управление,

вместо да излязат с конкретни предложения

за привличане на избиратели.
В СДС, които днес обявяват в какъв коалиционен формат ще се явят на изборите, единственото, което декларират, е, че ще се борят срещу всички провалили се политици на прехода, което включва и бивши лидери на синята партия.  Новият СДС иска "изчистване на псевдополитическите елити и създаване на една нова морална и съвременна политика". Това означава, че в бъдещите им листи ще преобладават нови лица, но съвсем не е достатъчно, защото избирателите не са случайно по улиците. Те искат конкретни и изпълними мерки за подобряване на тяхното благосъстояние. През годините на криминалния преход те са били лъгани нееднократно и днес бързо разкриват зад обещанията популизма и амбициите за бързо сядане на масата на управляващите. След случилото се през последните дни самите политици трябва да бъдат много прецизни в офертите си към избирателите, ако искат да не предизвикат бърз народен гняв.

понеделник, 11 март 2013 г.

Допитването като политически допинг


Протестиращи и политици лeко започнаха да намират допирни точки по между си през последните дни. Диалогът между тях се осъществява чрез необичайна чуваемост. Митингуващите, разбира се, са по-настъпателни, властимащите действат под натиск, но не дават признаци, че смятат да отстъпят повече отколкото дават възможност действащите закони. И едните и другите си дават сметка, че нищо не може да се даде даром, а носталгията по времената на соца е неуместна, макар че се използва за популистки цели. 
Радостната новина е, че въпреки властимащите исканията на хората не увисват във въздуха. Въпросите, които поставят са тези, които би трябвало да се разгледат не от вчера от политиците, но по едни или други съображения те не са го направили. Сега обаче резултатът от сблъсъка е, че 

допитването до хорските нужни е липсващият стимул

който може да осмисли работата на депутати и управляващи, независимо от техния цвят. Партиите вече се надпреварват в ухажването на улицата, гръмко обявяват, че подготвят граждански квоти в своите кандидатдепутатски листи за предстоящите избори. Недоволните граждани обаче лесно не се връзват, а тези, които са готови да се поддат и осребрят бъдещето си, бързо биват разкривани и дамгосвани. Затова в момента има ежби между самите протестиращи, но основните им искания вече са избистрени –

те се фокусират около контрол и прозрачност на решенията


на управляващите като стъпка за разсекретяване на редица престъпни сделки и дела, правени през годините в ущърб на гражданите. Този контрол минава през промени в закона за референдумите, които политиците охотно прегърнаха. Видя се какви скандали предизвика първото в най-новата ни история допитване за строителството на ядрената ни централа в Белене. Самата идея беше омаскарена и политизирана до абсурдност. Сега няколко конкретни изменения в закона целят

референдумът да стане лесно осъществим

и превърнат в бързо средство за решаване на обществено значими проблеми. Прагът на 200 000 подписа за създаването на инициативен комитет, който да внесе искане в народното събрание пада на 50 000. А вместо 500 000 подписа на граждани с избирателни права, за да се накарат народните избраници да приемат решението, се предлага те да се намалят на 100 000. Кворумът за валидността, който досега беше броят на участвалите на последните парламентарни избори, се намалява на 2 000 000.
Подобно е отношението  и към изборното законодателство. Постигнати са вече договорки за гражданско участие в изборните комисии и без промени в закона. Големите партии са готови да предоставят част от своите места в тях на граждани. Все още няма единно мнение как да се изчистят избирателните списъци от мъртви души. Затова и съмненията за готвени манипулации остават.
По едно от най-интересните предложения създаването на единна интернет платформа от президентската институция, която да се ползва и от служебното правителство също има единство. Идеята е на нея да се качват инициативи на гражданите, които дискутирани виртуално и общите решения да се прилагат незабавно. Така ще се спестява време, всичко ще е прозрачно и всички ще имат полза, защото решенията ще се вземат максимално бързо.
Истината е, че до протестите

съществуваше пропаст между партийното представителство и хората

Затова и партиите не само търсят нови лица сред редиците на митингуващите, но подготвят нови правила за бъдещите управленски нива, които трябва да се наблюдават от гражданите. Практически и това ще става чрез допитване, за да се прецени какво ще е въздействието от едно или друго решение. Едно от важните дела ще  е съставът на служебното правителство, а в последствие и кабинетът, който ще управлява след изборите. Ситуацията, заради кризата и протестите е такава, че шансът е бъдещите управленци да са преди всичко експерти, избирането им да е с ограничена намеса на партийните централи. Не случайно митингуващите вчера

подминаха парламента и се насочиха към президентството

с което дадоха знак, че няма как фалирали приятелски кръгове да решават неотложните въпроси, поставени от гражданите. Престъпната обвързаност с кукловоди на криминалния преход, която лъсна още при създаването на обществения съвет към президентството и реакцията на протестиращите показа, че договорките на тъмно може да доведат до поредната нестабилност на институциите, а от това никой няма интерес, освен Октопода.
Истината е, че тези, които загубиха „народната любов” сега не могат да оправдаят липсата на дългосрочна политика по доходите заради боксуващата икономика. 

Популистките обещания за растеж и високи доходи, 

които се изливат върху протестиращите не са подплатени. Намерението да се отвори бюджетния дефицит до 2-3%, изглежда все по-примамливо, макар че тези, които в крайна сметка ще трябва да платят, ще са временно ощастливените. Защото дефицитът лесно се отваря, но трудно се затваря. Но нека да не навлизаме в този предстоящ разговор, а да изчакаме да видим кои ще са лицата на служебното правителство. Така или иначе вече има две страни и политиците нямат много опции, ако искат да запазят лицата на партиите си.

понеделник, 4 март 2013 г.

Протестът като морален коректив

Манипулаторите на криминалния преход нямат право да участват или да посредничат в исканията на протестиращите, се вижда от острата и безапелационна тяхна реакция през последните дни. Първо недоволството избухна в петък (1.3.), когато се разбра кои са поканените да участват в обществения съвет в президентството. Идеята бе той да бъде в полза на служебното правителство, което ще действа до изборите.
В обществения съвет са включени хора, които не представляват интересите на протестиращите и на хората, които са на улицата, бе основният мотив който накара ключови фигури да не участват или да напуснат заседанието. Сред тях бяха лидерите на двата големи профсъюза и повечето водачи на недоволстващите. Според тях

форматът е грешен

икономическата и социалната политика трябва да бъдат променени радикално няма как олигарси, които са участвали в икономическия грабеж и са съдебно преследвани, сега да определят правилата на играта. Естествено е те да потърсят начин да се спасят не само от Темида, но и да възвърнат разклатените си позиции. Наистина би било подигравка на една маса да седнат представители на Октопода и тези, които се борят срещу него. Протестиращите не се съгласиха и с предложението един от служебните вицепремиери да бъде председател на съвета. Разбира се, този коректив на властта не може да бъде правителство в сянка. Нито пък може да замести парламента. Поради противоречия между самите бунтуващи се някои от исканията могат да се изпълнят, други не. Но диалогът е този, който може да доведе до решения. За да може обаче той да се осъществи, от особено значение е очертаващият се засега служебен кабинет да бъде съставен от хора, необвързани с политически централи или корпоративни интереси.
Нито бъдещите министри, нито техните заместници не трябва да носят съмнения за партийна ангажираност. Ако това се случи, вместо диалог може да се стигне  до нови ексцесии.
В събота (2.3.) водачите на протестите се обединиха около едно основно искане - 

парламентът да продължи своята работа, 

за да може да се приемат промени в законите, които да смъкнат някои избирателни бариери, така че протестиращите да могат да участват активно в управлението. Според тях ако за това няма технологично време и не може да стане преди обявяването на служебния кабинет, то трябва да се пристъпи към създаването на програмно правителство, за да може парламентът да работи. Такава възможност има, защото все още не е даден третият мандат за съставяне на правителство. Има вече и парламентарно представени партии, които са готови да приемат тази възможност.

Водачите на протеста вече обявиха, че от тази седмица

ще са пред народното събрание и ще стоят там, докато исканите от тях законодателни промени бъдат направени. Тук е уместно да припомним, че една част от тях вече са удовлетворени. Например законодателно бе уредена възможността Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да може да свали цената на тока за потребителите. Депутатите приеха и искания мораториум върху всички разпоредителни сделки и строителни дейности в имоти на територията на крайбрежни плажни ивици. В края на работната си седмица в пленарната зала бяха приети и редица промени в законите за защита на потребителите, които ще улеснят гражданите при ползването на услугите на кабелните оператори.

Част от исканията на протестиращите са

насочени не само към изпълнителната, но и към местната власт.
Затова и провалилите се кметове се превръщат в бушони, които трябва да изгорят. Във Варна например кметът Кирил Йорданов свиква сесия, на която ще се реши съдбата му, след като от него бе снето доверието и на подкрепилата го за последния мандат партия. Кметът на Монтана Златко Живков пък направо ще се срещне с прокуратурата днес в столицата, където ще се гледа дело за неговото отстраняване. В края на миналата година той бе обвинен в престъпление по служба и срещу него започна съдебно преследване. Живков бе привлечен като обвиняем в Националната следствена служба заради нарушаване на процедури по обществена поръчка и заради незаконно разпореждане със средства от местния бюджет. Сигналът е от Сметната палата, която е установила, че кметът е допуснал в конкурс за озеленяване фирма, в която като акционер е участвала общинска шефка. Освен това е прехвърлил 700 000 лв. от такса смет за други разходи на общината. Искът за неговото отстраняване е за това, че пречи на разследващите.
Има опити част от исканията на протестиращите да бъдат размити с популистки или неизпълними обещания. За това активно помагат разкритите и домогващи се отново към трапезата разследвани за далавери и фалирали олигарси. Няма как на протестиращите чрез нова конституция

да им бъдат платени сметките за ток

или пък да им се вдигне стандартът на живот.
От друга страна пресата от икономии и късно планираното развързване на социалната кошница доведе до по-лесното отприщване на народното недоволство. Това ще е един от основните изводи за всички бъдещи управляващи. Преодоляването на бедността и високите сметки ще им бъдат обицата, а корективът - тези, които са на улицата. Диалогът между хората, които плащат високата цена на кризата и недомислията на прехода и тези, които управляват, ще е в основата на цивилизованото демократично развитие на страната ни.

Няма как да потече рогът на изобилието

без да има възмездие за тези политици, които не оправдаха очакванията на избирателите в годините на прехода. Затова и опитите на провалилите се лидери на партии отново да се върнат на бял кон са обречени на неуспех. Колкото по-бързо го осъзнаят и се оттеглят, толкова по-добре за тях.
Бъдещите управляващи от своя страна трябва да водят такава структурна политика, която да отпуши бизнеса и да доведе до растеж и работни места. Само така ще има социален мир, който, както се вижда, е опасно дефицитен през последните седмици.