Общо показвания

сряда, 30 декември 2009 г.

Да бе мирно седяло....

Каква двойка бяха само двамата!
Тя с ореола на нейния баща - земеделския лидер Гемето, а той млад и напорист провинциалист.
Беше любимецът и за него казваха дори че е новият Стамболийски...
Но колко измамно излезе всичко.
Кой да знае, че не бил никакъв земеделец, а бивш изгонен демократ. Защото партията на бай Стефан Савов още в зората на демокрацията хванала тайните му връзки, но кой знае защо си затраяли.
А както е известно, на този фронт прошка няма. Особено ако са те сгащили натясно, както всъщност обикновено става.
После - накъдето те поведат конците. Скок-подскок - от менте на менте. Толкова дълго, колкото трябва.
И всички си мислят, че не е от най-мирните. Дори го жалят - да бе мирно седяло...
Само че един ден всичко идва на мястото си.
Сега всички знаят кой на кой бряг е.Знаят и за счупения прозорец.
Но така винаги се получава, когато вместо да си останеш с румената ябълка, която са ти дали и да играеш по свирката, поискаш и ключа от квартирата, където се държат парите, както би се изразил героят на Илф и Петров.
"О,баядерка, ти-ри-рам, ти-ри-ра..."

вторник, 29 декември 2009 г.

Кукувича прежда

Нямат край простотиите вдясно. Номерата на Мавъра – също.
Както винаги яйцата се снасят на чуждо място, друг мъти и отглежда. Целта е прозрачна, както бе ясно защо се преподава марксистка политикономия навремето. За политически милиционер като Командира гушването на едва дишащата Демократическа партия е въпрос на време. В математическите му фантазии нищо друго не се привижда освен лидерството вдясно.
Затова той отново се усуква около поредното си протеже. А когато яйцата се измътят и розовото сливане на двете партии се осъществи, ще стане точно като във вица за секса на дядо поп с млада девойка:
На сутринта девойката, озарена от любовта си с божия наместник, смутено го пита:
„Дядо попе, кажи, не те ли изтормозих, толкова съм тясна?”
„Не се притеснявай, чадо - хрисимо отговорил светиня му, - дядо поп за мъки е роден...”
Навремето с него предупредихме Мартинчо, но нямаше кой да ни чуе. Сега пак ще се случи същото, но какво да се прави – за кукувото лято винаги се намират балъци.

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Снимки под кръста

Спомняте ли си онзи виц за политика, който с небивал хъс започнал да копае дупка в земята. Попитали го защо я копае. Без да трепне, той отговорил: защото ми искат снимка до кръста. След малко обаче забелязали, че политикът започнал да копае втора дупка. „Ама защо копаеш втора дупка?" Той се изправил и все така невъзмутимо отговорил: „Защото ни искат две снимки."
Ако шоуто, което се разиграва днес с „Ред, законност и държавна сигурност" в парламента, свършваше с края на вица, нямаше дълго да страдаме кого сме избрали.
Играта обаче толкова загрубя, че снимките започнаха да се правят под кръста. Какво има там, за добро или за зло, ще стане ясно през следващата година. Най-вече предстои да видим кой е бил отпред и кой отзад при срещите в кафявия салон.
Ако се вярва пък на последните новини, щяло да има и сваляне на имунитет. Ние смятаме обаче, че няма нужда да се упражнява строгостта на закона. И да се харчи толкова много народна пара. Криза е. Колкото по-бързо се преместят тези сценки от свещената сграда на 4-ти километър, толкова по-добре ще бъде за всички ни.
Ала нека забравим простотиите им за малко. Идат празници.
Весела Коледа и щастлива Нова година!

вторник, 22 декември 2009 г.

Дръжте крадеца ли!?

Като го слуша човек какви ги приказва, се чуди дали да вярва на ушите си. Партията му била „дългосрочен проект със сериозни цели, сред които са приемане на нова конституция и вземане на властта или в обратен ред".
Особено интересно е да видим как изглежда „обратният ред": без съмнение откровена заплаха за диктатура - взема властта и тутакси сменя конституцията. И Франц Кафка би му завидил на веселите намерения.
Но понякога се случва така, че някъде другаде си стискат ръцете и куклите увисват изоставени. И истината лъсва.
То не бяха митинги пред външното министерство, речи в пленарната зала срещу купувачите на гласове и искания за касиране на избори...
А какво ще излезе накрая. Че всичко е било измама и са ни преметнали както винаги. Всъщност винаги така се получава: крадецът най-силно вика "дръжте крадеца". Но по-късно от счупения му прозорец започва все по-силно да духа. И на всички им става ясно, че „обратният ред" е останал без „реда" и вече е само обратен. Накратко
Дръжте крадеца ли!?
Като го слуша човек какви ги приказва, се чуди дали да вярва на ушите си. Партията му била „дългосрочен проект със сериозни цели, сред които са приемане на нова конституция и вземане на властта или в обратен ред".
Особено интересно е да видим как изглежда „обратният ред": без съмнение откровена заплаха за диктатура - взема властта и тутакси сменя конституцията. И Франц Кафка би му завидил на веселите намерения.
Но понякога се случва така, че някъде другаде си стискат ръцете и куклите увисват изоставени. И истината лъсва.
То не бяха митинги пред външното министерство, речи в пленарната зала срещу купувачите на гласове и искания за касиране на избори...
А какво ще излезе накрая. Че всичко е било измама и са ни преметнали както винаги. Всъщност винаги така се получава: крадецът най-силно вика "дръжте крадеца". Но по-късно от счупения му прозорец започва все по-силно да духа. И на всички им става ясно, че „обратният ред" е останал без „реда" и вече е само обратен.

петък, 18 декември 2009 г.

„Пляс-пляс педалите"

Ще го гонят в коридора на парламента...
Но нека видим първо досега как беше: „Двама обратни си седят в стаята и се чудят какво да правят. По едно време единият предлага:„Хайде да играем на криеница! Аз ще се скрия, а ти ще ме търсиш. Ако ме намериш, ще ти духам.”„А ако не те намеря?”, пита разтревожено другият. „Ще бъда зад дивана”, бил лаконичният отговор.”
Отдавна прогнозирахме, че ще се стигне дотук. Въпрос на време е да станем свидетели на открити ласки между депутати, любители на кафевия салон, и в свещенната сграда.
Всъщност колко право е ръководството на парламента, че ги лишава от парламентарна стая. Стига са се крили по кьошетата. Има достатъчно дивани в кулоарите, че и в кафенето. Като правят нещо, нека това да стане пред тв камерите и фотоапаратите. За да се порадват всички на нашите хубавци.
Лошата новина е, че още преди изборите предупреждавахме как не трябва да се гласува за хора, за които отдавна се знае, че са на другия бряг. И че истинското им име е „Ред, законност и държавна сигурност”.
Така че „честито баня” на всички, гласували за тях.

вторник, 15 декември 2009 г.

Менте с мирис на скункс

Какъв вой, какъв смешен плач се вдигна.
Заради една отишла си парламентарна група...
За щастие всичко си идва на мястото. Историята можеше да продължи като розов сериал. И дълго да ни забавлява, без да вярваме.
Но, когато идва часът на истината, всичко розово свършва и появяването на Темида става неизбежно.
Всъщност случи се това, което отдавна се очакваше. На път е да си отиде поредното политическо менте. Както стана с много други. Затова няма защо да се учудваме. От самото начало бе ясно, че целта на „Ред, законност и държавна сигурност” бе да се вклини в дясното, да го взриви или най-малко да одими, когато трябва.
Зле прикрити цели зад дантелени пеленки и няколко псевдонима.
Няма как обаче несъстоятелни герои да подскачат дълго, независимо от здравината на конците, с които ги движат.
Спомняте ли си колко нежно се обърнаха към героя на Ярослав Хашек: ”Виждате ли, Швейк, какво спечелихте, като се обърнахте към по-висша инстанция? Едно голямо лайно!”.
Но защо да излизаме извън границите на страната, когато историята си е точно като във вица за срещата на зайо с лъва: Влиза зайо в горската кръчма, хванал два пищова.
Вижда лъва и започва да стреля във въздуха: бум-бум!
- Хей, лъвчо! – бум-бум! - Аз там навън... – бум-бум! - ...съм ……две купчинки... – бум-бум! - ... и ако ти не ги изядеш... – щрак-щрак! (пистолетите засичат) - ...аз ще ги изям...

петък, 11 декември 2009 г.

"Яне, Яне ле, бело гърло..."

Идват добри новини от парламента.
На всички стана ясно, че той не е соколът, който пие вода от Вардара, че няма девет люти рани и че няма нищо юнашко. Стана си точно като във вица за пуяка, който много искал да полети, да кацне на върха на дървото и всички да го видят. Когато това се случило, с помощта на бика, и пуякът се озовал на върха, такава врява започнал да вдига, че дошъл фермерът и го гръмнал.
Същата обикновено е и съдбата на пощенските гълъби на тайните служби.
Затова не бива да се учудваме от случващото се. Трябва да спре врявата в комисиите. Народното събрание не е конвент, а още по-малко клюкарница.
Историята е поучителна и за други, които дрънкат като кухи лейки. Интересно например как ще завърши командирската врява.
В комисии като тази по корупцията и ДАНС не е нужно да се шуми и непрекъснато да се произвеждат скандали. Няма нужда избраниците на народа да се правят на големи борци за правдини. Да вдигат вой до бога, а всъщност да не спазват дори вътрешните си правила.
За нас е по-важно те така да си свършат работата, че да възтържествува реда. Разбира се, че дим без огън няма и тези, които са нагазили лука, трябва да си получат заслуженото по съответния ред.
Само че не с пуешки номера. Те могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

понеделник, 7 декември 2009 г.

Да се сбориш с прасе по Коледа

„Няма начин да се бориш с прасе и да не се оцапаш”, философски ми каза иначе притесненият Марио Тагарински. И сигурно има защо, след като бивши служители на ДАНС от звеното „Оса”, хукнаха да го издирват, загрижени за здравето му. Тъй де, не случайно им викат „Ред, законност и държавна сигурност”. Няма лабаво, както казваше бай Тошо. Да е мислел преди да отиде при тях.
Това че някои бъркат кривака и мотиката с политиката е друга история. Няма да обръщаме внимание и на това, че от другия бряг се гледа под друг ъгъл. Или казано по народному „ох, баня, ох, кеф” все им се върти в главата.
Но има светлина в тунела. Всичко се вижда и един ден лъсва в страната на абсурдните политици, обичащи посещенията в кафевия салон.
Когато попитали радио Ереван: „Лидерът на една парламентарна група новият Исус ли е?”, то отговорило: “Не. Няма как да го заковат на кръста - гвоздеите ще се затъпят.”
Анонимен източник от народа обаче също се намесил с коментар: “Вярно е. Каквото и да го доближи, моментално затъпява.”
Истината е, че розово е само прасето. Което кукловодите принесоха в жертва по Коледа.
Да му мислят останалите, които чакат да им дойде редът. Както и тези, които неизбежно ще се окалят.

петък, 4 декември 2009 г.

Подарък за ДС по Никулден

Спомняте ли си как навремето в Конституционния съд имаше един, отгледан в дантелени пеленки, често раздаваше сини шутове, казваше се Георги Марков, а пък се оказа, че празнува имен ден по Никулден, че и на Стефановден.
Трябва ли да припомняме, че висшите магистрати си направиха подарък горе-долу по същото време, като решиха да не се проверяват за принадлежност към бившата ДС.
"Според решението на КС принадлежността на народни представители към структури на бившата ДС " е свързанo с тяхното лично и обществено положение. А това са критерии, по които конституцията забранява да се въвеждат ограничения на правата на гражданите..."
Какви мъдри християни, какви възвишени правдопоклоници!
Всъщност много слаба аргументация. Ако допуснем, че може да си затворим едното око, трябва да се разглеждат отделно служителите от тайните сътрудници. Да не би "личното и обществено положение" на последните да не е идвало от съучастие в дейности, които са нарушавали директно конституционни права на гражданите.
Колко жалко, че това няма кой да види.
Само че, както е казал народът „сиромах човек, жив дявол”. Тези, които реабилитираха ченгетата в парламента, са наясно, че няма как да ги върнат на шефските им постове. Ако все пак се опитат, със сигурност ще изглеждат като шарани по Никулден като видят какъв е резултатът от гласуването.
Освен това, нека погледнем философски, да потърпим още десетина години, след тях няма да има подобни вълнения.

вторник, 1 декември 2009 г.

Пак проиграха синята идея

Ясно беше, че пак ще ни изпързалят. И че синята идея ще бъде проиграна на евтин комар. Как да очакваме тогава, че в СДС ще се случи промяната. Както винаги привържениците на статуквото победиха.
Но може ли да бъде друго в партия, градена по командирския образец на бившата БКП. Защо да не спечели детето на полка. Не е новина, че СДС от партия, подкрепяща ЕНП, се превърна в партия подкрепяща ДС. Спокойно могат да махнат една от трите букви. Точно 89 сребърника бяха достатъчни, за да бъде купен и младия лидер.
Каква приемственост само! Как ли потрива ръце политическия милиционер!
Но нека видим какво всъщност се случи. Истината е, че Мартинчо спечели доста неубедително и съмнително вътрешните избори. Това тепърва ще се разбере. Със сигурност ще лъснат и апаратните хватки. Но отсега е ясно, че няма как само за няколко месеца да се появят близо 2000 нови членове. Много ще се спори и за затритите близо 200 гласа в града на тепетата. Възможно е да се стигне и до съдебни дела.
Е, как да не прогнозираме, че сините ще станат отново за смях.
И това не е всичко, има един беспорен факт. И той е, че полковия любимец бе избран с гласове от региони, които дават едва 30 процента от вота на истинските избори.
Но едва ли може да се очаква на него да му светне нерадостната действителност. Както си затвори очите за тайното споразумение, както нееднократно наруши устава, пренебрегна волята на ключови организации, прецака знакови фигури в партията, че и коалиционни партньори, така и сега любимият ученик на политикономиста ще тръгне напред с рогата.
Но нека се запитаме дали той ще настигне и задмине учителя!?
Отсега можем да кажем, че това няма начин да стане. Защото за човека от перестройката няма ученици, а само гладиатори, които да бъдат употребени когато им дойде времето. Има и теменужки, разбира се, защото сатрапът трябва да има с кого да споделя. И да се забавлява, разбира се, когато сочи с палец надолу, за да бъде посечена поредната жертва.
Колко жалко наистина, че всичко това се случва пред очите на синия лъв.
Поне да имаше „агнешки главички” и руйно вино, че да се забавляваме носталгично. А то – пълна скука. Не са и бели якички, а мавъртински номера, с привкус от еротиката на късния соц. С добавка бившата държавна сигурност, разбира се.
Няма как да се промени тази картинка. Одавна са го качили на кънките, а на сините конформисти са оставили ролята да припляскват отстрани. И да сънуват „златния ключ”. Е, и сънищата са хубаво нещо. Стига да не ставаше дума за човек, на когото кукловодите са отредили ролята на нескопосан играч на покер. Затова нека кажем образно на тези, които сега се радват на този избор какво всъщност се случва: Двама комарджии излизат от казиното, единият гол, другият само по боксерки. Голият казва: „Завиждам ти, колега”. „Защо”. „Ами, знаеш кога да спреш”.
Лошото е, че и това може да не е краят. Защото просто така може и да им харесва на сините теменужки. А и на тези, които ги чакат отвън, за да ги посрещнат с подобаваща нежност.