Общо показвания

сряда, 23 януари 2008 г.

Трябва ли да живеем в кочина

Бойко Борисов кмет ли е или специалист по всичко


В София вече не се живее.
Както е казал народният поет Иван Вазов "живейм ли, мрем ли, ний не знайм".
Вместо да стане европейски град, столицата се превърна в кочина.
Мръсни улици с големи дупки.
Дори в центъра, ако не са рекламите на големите компании, нощем ще е тъмно като в гроб.
Европейска столица ли!?
Пълна свинщина.
Прав е кинорежисьорът Копола като казваше, че градът става за интериор на гангстерски филм от началото на миналия век.
Канцерогенен прах от автомобилни газове и тецове, примесен с мъгла, засилва мрачната картина
И унижение, и срам.
И всичко това заради безхаберието на кмета.
А какви обещания бяха.
Омръзна ни Борисов да се изказва по всички въпроси.
Като например последната дивотия, че не бил включен в българската делегация за преговорите с Путин, но руският президент специално натоварил като куфар кмета на Москва Лужков, за да участва и Борисов.
Надмина бай Тошо.
Ама чудно ли е, нали му беше бодигард.
Че и на царя.
А и Лужков май се подигра като му каза, че щял да се учи от него как се чисти сняг.
Всъщност Борисов кмет ли е, или специалист по всичко.
Писна ни и да ни промива мозъците с врели некипели в бъдеще време.
Крайно време е той да се заеме с кметските си задължения.
Да лъсне града, за да стане такъв, какъвто е бил по време на предците му, с които той много се гордее.
Но не с милиционерски хватки.
И не с мерки на пожар.
А като си върши работата.
Иначе по-добре да си ходи.
Не вижда ли, че цъфнаха предизборни плакати с неговия лик в софийските дупки.
Какъв по-ясен знак от това.
Ако пък така му харесва, нека смени "ГЕРБ"-а си с боклукчийска кофа.

петък, 18 януари 2008 г.

Пирински въвежда новият ред

Първият сред равни иска да е само първи

Най-после дойде часът на Георги Пирински.
Отдавна предсказвахме, че това е човекът.
И че той е за света на богоизбраните.
Защо съпартийците му се обиждат, че той ги смята за плебеи, а себе си за аристократ?
Прав другарят Пирински.
Кои са те всъщност и кой е той!?
Но скоро и на тях ще им светне.
И ще съжаляват за лошите мисли.
Но няма как да изкупят вината си.
Още когато в началото на миналата година създаде забранена зона пред кабинета си и сложи двама пазванти да я пазят, стана ясно, че това е само началото.
Сега всичко си дойде на мястото.
Журналистите са натирени в кошарка, броят им е ограничен, а народните представители ще му се молят, за да вкарват сътрудниците си в кулоарите.
Най-ощетени са в ДПС, на които председателят им развали рахата като курдиса всички медии пред вратата на тяхната парламентарна стая.
Сега Пирински щял да промени правилника за дейността на Народното събрание, за да може еднолично да взeма решенията и никой да не ги оспорва.
Очевидно е, че той няма нужда от никого и иска да остане сам в пленарната зала.
Сам да предлага законите, сам да си ги гласува.
Колко човека в историята на България са си позволили да осквернят Народното събрание като заковат вратите му с шпертплат!?
Да не би да се подготвя военно положение.
Не, идва новият ред.
И той се казва "Пирински".
Не е човек, а желязо.
И радост за комунистите-ветерани.
Но може ли един Зайков да се превърне в сатрап!?
Може, ако не беше "флирта" му с ДПС.
В турската партия винаги са имали специално отношение към председателите на парламента.
Иначе нямаше да го изберат.
Ако предварително не са го харесали.
Няма да припомняме как бяха ощастливени Стефан Савов и Огнян Герджиков.
Така че може да бъдем спокойни.
Демокрацията не е в опасност.
Пирински може да си мисли, че всичко върви като по масло и едва по-късно да установи, че не е било масло, а вазелин.

сряда, 9 януари 2008 г.

Полицейски гангстери

Родните ченгета се разделиха на добри и лоши

Едва ли всички висши ченгета у нас са гледали филма "Американски гангстер".
Много поучителен филм.
В него се показва как под чадъра на полицаи и армейски офицери се транспортира кокаин от Далечния изток. В ковчези с трупове на убити във Виетнам американски войници. Годината е 1968.
Мафиотите и подкупните ченгета трупат пачки "зелени гущери". За сметка на хилядите умрели от дрогата и драмата на техните семейства.
Холивудска класика.
Има престъпление, има и наказание.
Накрая се появява доброто ченге и всички са натикани в затвора.
Нещо подобно е на път да се случи и у нас.
Бившият главен секретар на МВР Илия Илиев и бившият зам.-шеф на разградската полиция Тодор Димов направо си признаха, че има полицейски чадър над наркопроизводството и наркопазара у нас. Дори посочиха висш полицейски началник като един от участниците в аферата.
Всичко това се случи след като първо бе заловена близо сто кила субстанция, от която може да се пласират хапчета за над триста милона евро на арабския пазар. След това заловиха и хероин. Не 4 тона, както обещаваше Илиев, но пак за милиони.
Все с едни и същи участници в аферата.
Идва ли краят на анфетаминовата сага, започнала още по времето на Тато, съществуваща до днес и направила приказно богати една малка прослойка бивши номенклатурчици. Наистина ли в редиците на управляващата бивша комунистическа партия ще се появят хора, които ще приключат с този дългогодишен срам за България. И ще тикнат всички в затвора, без да се съобразяват с партийните постове, нито ще се поблазнят от облагите, които биха им се преложили.
А ще изпълняват закона, както обещава главният прокурор.
Интересно е да се отбележи, че шефът на новата мегаагенция за национална сигурност е специалист по борбата с трафика на дрога.
Очевидно е че нищо не е случайно.
Във филма има една малка подробност.
Заловеният мафиотски бос изпява подкупните ченгета и си осигурява лека присъда.
Нека си припомним средния пръст, който показа соченият като наркотрафикант Куйович.
Въпрос на време е кой ще се наниже на него.
И това няма да е сладък кеф.

четвъртък, 3 януари 2008 г.

Защо забравяме нашите герои!?

Не Азис, а Боре Гъзо искаше народа в новогдишината нощ


Като гледаше човек какво ни представя БНТ в новогодишната нощ, нямаше начин да не си мисли за времето на Тато, когато зет му дирижираше парада там.
Тогава обаче същите актьори бяха доста по-млади, нямаше други телевизии, освен руската, и хората нямаха свободата на избор между 100 канала, както днес.
И все пак, неволно се питаш: за това ли трябва да бъдат похарчени парите на данъкоплатците. Защо трябва да бъдат хранени няколко хиляди души, които работят там, след като няма нито един, който да ни развесели истински в новогодишната нощ.
А колко е просто.
Имаш насреща истински герой, при това кадър на БНТ.
И да не ти хрумне да го върнеш в играта.
И да го направиш отново звезда.
За Боре Гъзо става дума.
Той е човекът!
Борето трябваше да бъде водещ на програмата.
И да раздава сладки "цунки-муцунки".
На смешниците, които се имат за политици.
На дежурния заподозрян - Иван Костов.
И на близката му теменужка.
Защо не и на "Гоце"!?
Че и на Станишев.
Нищо че БНТ е ведомствена тв.
Че дори и малко фамилна.
Кой, ако не училият в Москва и фен на бившия режим Боре, можеше да ни забавлява истински!?
Гушкайки нежно червено-синята мъгла.
При това с чаша червена или синя водка в ръка. Според обекта на желанието.
Каква незабравима вечер щеще да бъде.
Вместо това, скука.
Птичката само веднъж каца на рамото.
Ясно е, защо не ценим истинските кадри.
А само ги затриваме.И разкарваме по съдилищата.Уж за сексуален тормоз.
Ясно е и защо престъпниците превръщаме в герои. И вместо да гният в затвора, ги митологизираме и издигаме в култ за подражание.
А героите на нашето време - забравяме.
Ето защо не вървят нещата в държавата.
Някои пак ще кажат: прост народ - слаба държава.
Не е така - точно обратното е.
Азис няма да оправи Столетницата.
Колкото и да и се иска.
Истината е в Борето.
Но кой да се сети.

"168 часа"