Общо показвания

четвъртък, 31 октомври 2019 г.

“Градска десница” или... “левица”.

Крайно време е мимикриите вдясно да приключат. Самонареклата се “градска десница” да заеме лявото пространство, в което всъщност е закърмена. И престане да заблуждава избирателите. В зората на демокрацията бивши преподаватели по марксистка политикономия и възпитаници на идеологически факултети бяха позиционирани вдясно и съвестно изпълниха задачата си да създадат и укрепят богатството на днешните подсъдни олигарси. Сега техните отрочета и протежета правят същото в търсенето на реванш за благодетелите им. 

Но все не успяват, поради една видима причина – свикнали са някой все да им дава, а не да създават и да печелят от труда си. И, разбира се, да пишат доноси до Брюксел. Но това е на път да секне, както се очертава, след вдигането на мониторинга над правосъдната ни система. Номерът с протеста на Орлов мост също се провали, както ще се случи със социдеята им да се правят детски градини в приземните етажи на блоковете. Анархокомунизмът е добра среда за тях, но днес тя не е здравословна. Мнозинството не търпи някой да му нарушава правото на свободно придвижване. Още повече, когато зад подобен произвол надничат сенките на манипулаторите. 

Най-характерната им левичарска черта е, че след всеки провал, започват да търсят врага: без значение дали ще е с партиен билет, или някой външен. Двама тутакси бяха взети на мушка - един рап певец бе обявен за предател и един независим кандидат, който без усилия, но с привлекателни идеи постигна техния резултат и прибра избиратели, които те смятаха за свои. Всъщност, опитът им да го позиционират в лявото пространство издава единствено те къде се намират. И вместо да шикалкавят с “няма ляво, няма дясно”, крайно време е да свалят маските. В противен случай, както е казал народът – между два стола, на земята пада.

петък, 25 октомври 2019 г.

"Жълтопаветниците" в Южния парк

Крайно време е общинските власти да престанат да си затварят очите за незаконните протести. Видя се как, заради блокиралите Орлов мост жълтопаветници и финансирани от подсъдните олигарси лумпени, градът затъна в задръствания, а хиляди граждани гласно изразяваха недоволството си.

Ясно е също, че изборът на новия главен прокурор и предстоящите кметски избори, са поредния удобен повод, за дестабилизация и спиране на демократичните процеси. А и няма как по друг начин създателите и манипулаторите на криминалния преход да изразят недоволството си от падането на евромониторинга върху съдебната власт в страната.

Изобщо не се учудваме, че псевдодемократите от “Да България”, до един протежета на бившия преподавател по марксистка политикономия и провалил се премиер Иван Костов, “яхнаха” протеста. Няма кой да плаща вече за доносите им до европейските институции, могат да разчитат единствено на парите на престъпно забогателите. И те услужливо го правят, безцеремонно потъпквайки правото на свободно придвижване на хилядите столичани.

Затова е добре следващият кмет на столицата, а защо не и другите кметове, да локализират протестите в градските паркове. Всеки ден някой протестира и за да го забележат нарушава чужди права. Никой няма да отнеме правото на протест. Но, моля, без слободия. В София има избор - ако не им хареса Южния парк, могат да правят хепънингите си в Северния.

понеделник, 21 октомври 2019 г.

"Безплатен" влак към забвението

Любимият номер на псевдобореца за чиста природа Тома Белев,  когато избълва поредната наглост и придизвика обществения гняв, е да прехвърли вината от болната на здравата глава - не можело политици без морал да го клеймят. Евтин манипулативен трик! Но кой ще му повярва, особено след като не само политиците, но и обществеността видяха как “усвоява” средствата по екопроекти.

Ще кажем направо - всеки, който се опита да се подиграе с милионите жертви на Холокоста, трябва незабавно да получи възмездие. Най-малкото е да бъде изхвърлен от обществения живот. 

Именно защото, вместо незабавно покаяние, този новоизлюпен антисемит, се опитва да се измъкне с характерната си наглост. Не, и този номер няма да мине. Казана дума, хвърлен камък. Белев трябва добре да запомни - вече се е качил на “безплатния” влак на забвението!

(Преди дни Белев, който е и в листата на “Демократична България” за общински съветници, написа в профила си във Фейсбук: 
"Най-евтино са пътували евреите в конските вагони - напълно безплатно".)

петък, 18 октомври 2019 г.

Безкомпромисно към нацистките прояви

Похвално е, че институциите бързо реагираха на нацистките поздрави и расистките подвиквания на Националния стадион. И изпълнителите им ще бъдат наказани. Оставката на ръководството и треньора след срамния мач между България и Великобритания също е добър знак. Не бива да се омаловажават такива прояви с оправданието, че така било и в другите европейски страни, но “малка” България щяла да “опере пешкира”.

Неприемливо е и оправданието от депутати от парламентарната комисия по спорта, че те направили закон “като слънце” и ако той се изпълнявал както трябва, нямало да се стигне до тези сцени. Факт е, че законът е добър и санкциите от “глоба”, през “недопускане на стадиона за определен период”, до “полагане на безвъзмезден труд” са по евростандарти. Но точно законотворците, вместо да си “измиват ръцете”, би следвало, преди премиера, да потърсят сметка от всички, които са се ангажирали с развитието на спорта у нас.


Лошото е, че това не се случва само на футболните стадиони. Само от началото на годината имаше няколко драстични случая на нацистки и антисемитски прояви: нагло и пред камери бяха счупени прозорци на софийската синагога, плакати на Фюрера бяха разлепени срещу сградата на съда в Бургас, беше осквернена джамия в Карлово. Така че административните мерки по Закона за опазването на обществения ред при спортни прояви не са достатъчни. Не е трудно да се разбере кой и защо има интерес да се насажда етническа и расова омраза. Всички помнят и оценяват спасяването на българските евреи по време на Холокоста. Трябва ли да помнят и това което се случи на националния ни стадион!?  

сряда, 16 октомври 2019 г.

Балканите не са заден двор

Добре е, че управляващите свикаха Съвета по сигурността и обсъдиха ситуацията след инвазията на Турция в Сирия, както и възможността да загубим милиарди лева от евентуални санкции. Но от друга страна не звучат успокояващо твърденията от тези дни, че ако стане напечено, можело по мирен начин с водни струи да се спрат бежанците, ако нахлуят в страната ни. Или пък, че няма начин да ги спрат, ако се втурнат няколко милиона. 

Това, което трябва да се направи и донякъде вече се прави е на преден план да се даде път на дипломацията.  Инвазията на Турция е укорима, защото ако има нещо, което трябва да се уреди, единствено мирният път е правилния. Но от друга страна, Евросъюзът не изпълнява поетите спрямо нашата съседка финансови ангажименти за грижите към бежанците на нейна територия, а ние също ще сме губещи от налагането на евросанкции срещу нея предвид факта, че стокооборотът ни с южната ни съседка е 5 млрд. долара. 

Когато в двора на съседите ти има пожар, винаги трябва да се има едно наум, че огънят може да дойде и в твоя. А сигурността на Балканите е основен приоритет за страната ни. Прав е и президентът правителството ни да настоява на следващото заседание на Съвета на ЕС за приемането на общ план за действие в случай на внезапно увеличаване на мигрантския натиск. Преди дни, на друга среща се договорихме с Гърция и Кипър да поискаме от Брюксел да спази договореностите с Турция от 2016 г. 

Междувременно стана известно, че кюрдите и сирийските правителствени войски са се разбрали за контрола на два основни града, така че да не се налага турските сили да влизат в тях. 

Друга обаче, не по-малко лоша новина от тази за нова бежанска вълна е, че Франция ще блокира започването на преговори за присъединяването на Македония и Албания. Това е нещо, срещу, което трябва да се обединят усилията не само на нашите евродепутати, но и на политиците ни в страната. Така че, бежанците може и да си останат далеч, но Балканите не бива да останат заден двор на Европа.

сряда, 9 октомври 2019 г.

Престъпниците под контрол

Бивш легионер, с психопатични наклонности, убил невинния фелдшер в тополовското село Орешник, вероятно ще е първия престъпник, който ще получи доживотна пресъда без право на промяна, след като днес депутатите приеха окончателно промени в Наказателния кодекс. Според промените в случаи на умишлено причиняване на смърт, няма да има съкратено производство, водещо до редукция на присъдата. Убиецът ще бъде съден и по друга промяна в НК, която се отнася до посегателство над медици. Тези промени са наложени, преди всичко заради избухването на обществено недоволство, преляло чашата на търпението, включително и след скандалното решение да бъде освободен предсрочно Джок Полфрийман от съдии, които е трябвало да си направят отвод, заради обвързаности. 

С това, обаче едва ли общественото недоволство ще приключи. Причината е не само, че австралиецът може да се измъкне от страната, без дори да плати обезщетение, но и че последните убийства се извършват от престъпници, които вече са лежали в затвора или, както е с легионера са подсъдни за стрелба срещу полицаи и са известни с агресивното си поведение, но си живеят на свобода. Излиза, че чак, когато извършат убийство, върху тях се стоварва закона с цялата си тежест. Но защо преди това, те да не са под постоянно наблюдение – има служби за пробация, са социално адаптиране, МВР винаги е готово да откликне. Очевидно някой не си е свършил работата докрай, а има нужда и от допълнителни  административни решения. Например, ако такива рецидивисти живеят известен период от живота си с електронни гривни, това със сигурност ще има превантивен ефект. Малко е да се каже, че е глупаво е, заради подобни недомислия, да загиват невинни хора.  

Ако не съмва рано, ти подрани, е казал народът. Сигурни сме, че обществения натиск няма да подмине подобно смъртоносно безхаберие. Отговорността е персонална и някой трябва да си свърши работата.

неделя, 6 октомври 2019 г.

Без съмнтелни грантове за магистратите

Още преди да се стигне до скандалното освобождаване на Джак Полфрийман и разкритията за връзки на съдийския състав с НПО-та със съмнително финансиране, трябваше да се приеме тази забрана. Преди две години, обаче управляващите се огънаха и отстъпиха след дежурните атаки за нарушаване на конституционни права от финансираните с такива грантове НПО-та. Затова днес скандалът, както и общественото недоволство, бяха неизбежни. Сега управляващата коалиция прави повторен опит като  професионалните организации на магистратите да се финансират само и единствено от членски внос, имуществени вноски и дарения от техните членове, както и средства и фондове от програми на Европейския съюз, норвежкия съдебен механизъм.

Всъщност финансирането на НПО-та с “тъмни” пари, чийто произход не може да бъде проследен от държавата, отдавна е проблем. Но от друга страна държавата е тази, която може да проконтролира проектите и да оцени дали те не са в ущърб на интереса на гражданите и. Защото Конституцията гарантира правото на свободно сдружаване и равни права на всички граждани, но също така допуска  да има забрани, когато е заплашено единството на нацията, както се случи след скандалното освобождаване на Полфрийман и последвалите разкрития за зависимости на магистратите по делото.

Искаме също така да попитаме магистратите защо не спазват написания от тях етичен кодекс. В него е записано, че  “независим е този магистрат, който при изпълнение на служебните си задължения се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт – публична или частна, вътрешна или външна за съдебната система”. Което в прав текст означава, че магистратите трябва да са имунизирани за политическа дейност, както и за получаването на хонорари с неизяснен произход