Енергийното шикалкавене на ГЕРБ

Новината за възможността газовата връзка между България и Турция да бъде изградена за срок от две години, дошла след среща между министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и турския му колега Танер Йълдъз миналата седмица, бе гузно подмината от бившите управляващи. Причината е, че докато двамата министри правеха конкретни договорки, стана ясно защо важните за страната ни енергийни проекти се провалиха по време на управлението на Бойко Борисов. В тв интервю бившият премиер не можа да даде смислен отговор за конфиденциалната си среща с потенциални инвеститори за рестартирането на проекта АЕЦ “Белене”, станала известна след съобщенията за наличието на предполагаеми записи за нея и последвалите признания, че е имало такава. Опитът на експремиера да замаже скандала с характерното за него шикалкавене само доказа, че “гьолът Белене”, който популистки размахваше като корупционна схема, не е бил такава за него и днес продължава да е в плановете му. Обясненията, че бил готов да даде гласовете на ГЕРБ за рестарта на проекта бяха повече от комични. Уж не било вярно, че ще ги даде, но при определени условия - ако управляващите били внесли проекта в пленарната зала, би го подкрепил. После съвсем се оплете, като заяви,

че бил горд, защото спрял „Белене” и го нарече отново

„един провален проект от първия до последния ход”.

Подобно извъртане в рамките на минути само ни подсети защо въпреки гръмките заклинания почти две години и половина от неговото управление вървяха обилни плащания по проекта „Белене”. И наричайки го “корупционен проект”, сега си признава, че тази корупция се е случвала в рамките и на неговия мандат. Но нека се върнем към газовата връзка с Турция, която наред с изграждането на такива връзки с Румъния и Сърбия, са спешни проекти, свързани с националната ни сигурност, след като през януари 2009 г. доставката на природен газ за България и за други страни бе прекъсната заради спорове между Русия и Украйна. Връзката  с Румъния започна да се изгражда едва в средата на август 2012 г. и се очаква да приключи през тази година. Интерконекторът със Сърбия по прогнозни данни се очаква да е в готовност да функционира най-късно до 2017 г. Затова и постигнатата през миналата седмица между министрите Стойнев и Йълдъз договорка през март да се подпише споразумение с конкретен график за строежа на диверсификационната газова връзка изважда този проект от блатото на голословните и нищо незначещи политически намерения на бившите управляващи, с които ни заливаха по време на целия техен мандат.

Всъщност провалът на ГЕРБ на тема газова връзка с комшиите

бе един от най-комичните и много характерен за некомпетентността на цялото тяхно управление. Само през 2012 г. експремиерът Борисов проведе три срещи (в Анкара, Варна и Виена), които шашнаха с предложените от него небивалици останалите участници в тях. През март месец Борисов заведе осем министри в Анкара на гръмко афиширано като съвместно на двете правителства заседание, на което Борисов и Ердоган трябваше да подпишат междуправителствен меморандум за изграждането на тази газовата връзка. Турският премиер обаче попарил желанието на Борисов, като пред всички министри му  показал колко е неподготвен. Ердоган питал министрите си дали са работили по тази тема и има ли подготвени документи, че да бъдат подписани на такова ниво. Това Ердоган потвърди след заседанието и пред журналистите, като заяви, че не знае до момента да са подписвани каквито и да било документи по въпроса и даже поиска, ако журналистите ги имат, да му ги покажат.

Така балонът на Борисов се спука точно като във онзи виц

от времето на социализма: “Работата е уредена, човекът каза: “Ще видим!”. Единственият документ, засягащ изграждането на тръбата, е „декларация за ускоряване на газовата връзка”, подписана от Делян Добрев (тогава все още зам.-министър) и един от турските зам.-министри на икономиката. Тази декларация нямаше никаква стойност – тя дублираше меморандума за разбирателство за изграждането на интерконектора, подписан още през януари 2010 г. между турската компания „Боташ” и „Булгаргаз”. Както и при предишни срещи, Ердоган на няколко пъти нарече Борисов свой приятел и декларира, че ще направят каквото трябва за решаването на газовия проблем. Следващата среща между двамата (този път с присъствието и на катарския премиер Хамад бин Джасим ал Тани) бе в резиденция „Евксиноград” във Варна през май. След нея Борисов директно си призна, че газовата връзка с комшиите е мираж и според него “това се дължи на факта, че Турция може да даде газ на България само при критична ситуация. Съответно Катар продава газ в райони, където си има свои пазари”. И строителството на такава връзка била неизгодна за другите две страни.

Третият провал на Борисов по темата газова връзка с Турция

бе най-комичен. Той гръмна във Виена през октомври месец  същата 2012 г. На среща с партньорите от проекта за изграждането на газопровода „Набуко” Борисов ги шокира с предложението интерконекторната връзка между България и Турция да бъде част от първия етап на „Набуко” и комитетът, ангажирал се със строителството, да подкрепи финансово страната ни. Това изуменият европейски комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер коментирал така: „През 2014 г. по програма „Набуко” трябва вече да тече газ, към днешна дата нямаме финансиране, нямаме реализиран проект”. Трябва ли да се учудваме след този преглед, че титаничните усилия на тогавашния премиер могат успешно да се сравнят с “големия шлем” на бившия президент Георги Първанов, който ще влезе в историята и с двете си имена. Изобщо не се притесняваме и от сегашното мълчание на Борисов по темата след пробива на днешните управляващи в тази посока. 

При други обстоятелства експремиерът едва ли щеше да пропусне да припише този успех на себе си.

При това щеше да го направи гръмко, както обявяваше бъдещата си победа преди всяка от трите срамни негови срещи през 2012 г.
Не на последно място искаме да отбележим и нежеланието на сегашния президент Росен Плевнелиев да оцени постигнатото по темата, който иначе не се посвени да участва в онази тайна вечеря Ифтар с разследваните имами и турския вицепремиер Бекир Боздаг. Но и на това не се учудваме, защото икономическите интереси на неговите фалирали кукловоди влизат с противоречие с необходимата за страната ни диверсификация. Макар че това е тема, която пряко се отнася до националната ни сигурност, би било редно, докато не се осъществи практически, да присъства поне два пъти годишно в съветите по национална сигурност, които той свиква. Странното тупане на топката между Борисов и Плевнелиев и сегашното им мълчание показват, че те не само не са си вършили работата по времето, когато и сегашният президент бе част от правителството, но и днес тяхната цел не е добруването на българите чрез консенсус по важните за страната ни теми, а всяването на непрекъснатото разединение и противопоставяне, необходимо единствено за лично оцеляване на сриващи се извън борда политици.

Новите лобистки хватки на президента

Шумът вляво даде възможност на президента Росен Плевнелиев да се опита да промуши между капките лобистките си задължения към фалиралия приятелски кръг, към който принадлежи. Но това, което постигна, е да потвърди за пореден път, че не е президент на всички българи. А, напротив – че е против интересите на повечето, които му повярваха и гласуваха за него. Новото след тези прояви на държавния ни глава е, че този път нито кабинетът, нито бизнесът си замълча, а открито се опълчиха срещу него. Веднага след като Плевнелиев обяви, че е сезирал Конституционния съд заради гласуваната от парламента такса за производителите на електроенергия от възобновяеми източници, министърът на икономиката Драгомир Стойнев директно го попита

къде е бил през 2012 г.,

когато приблизително 1000 мегавата

бяха присъединени към нашата енергийна система от възобновяеми енергийни източници и защо тогава той не каза нещо? “Защо не каза нещо, когато бе блокиран износът на електроенергия и когато миньорите не работеха”, запита още министър Стойнев. За да не бъдем голословни, ще кажем, че основният проблем са условията, които са договорени с производителите – дългосрочните договори с ВЕИ и частните ТЕЦ „Марица-изток” 1 и 3 са сключени на абсурдно високи, непазарни ценови нива. С едно решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от времето на кабинета на ГЕРБ утвърдените цени за фотоволтаици достигат 823лв./мвтч без ДДС. При цялата условност – за сравнение цената на АЕЦ „Козлодуй” беше 42,30 лв.

Излиза, че електроенергията

от слънчеви панели

ни струва 20 пъти повече

Срокът на договорите се увеличи на 25 години. Така политическите лобисти си осигуриха комфорта на държавните субсидии за десетилетия. Министър Стойнев обясни още, че номерцата на президента целят ощетяване и на бизнеса, защото с него управляващите вече се разплащат, бизнесмените пък внасят данъците си.

В началото на миналата година недоволството от непрозрачното формиране на цените на тока и манипулативно увеличените сметки доведе до улични брожения и сблъсъци, а няколко граждани посегнаха на живота си, като се самозапалиха. В резултат на което падна кабинетът на ГЕРБ. Не на последно място ще кажем, че изобщо не е случайно, че първите, които реагираха след решението да бъдат сезирани висшите магистрати, бяха миньорите, които се очаква да бъдат ощетени заради вероятността да бъдат спрени някои от топлоцентралите. Един от посочените от държавния глава мотиви е, че е нарушена предвидимостта за правене на бизнес в България. Арогантно и възмутително! Излиза, че за да има правова държава, договорите с ВЕИ-тата трябва да останат в стария си вид и ако може да се предплати тази енергия за целия 25-годишен период, че да се измъкнат от блатото неговите фалирали патрони.

По същото време, когато Плевнелиев сезира съда, се оказа, че в Китай е взел само бизнесмени от Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ). Известно е, че в качеството си на топмениджър в „Линдер България” Плевнелиев е бил в ръководството на КРИБ, оглавявана доскоро от близкия до него бизнесмен Иво Прокопиев. Затова съвсем обяснимо срещу този

откровен

конфликт на интереси

скочиха шефовете на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) – Цветан Симеонов, и на

Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) - Васил Велев. Има и още една новост в поведението на държавния ни глава. За да прикрие лобизма си, след всяко действие в тази посока

Плевнелиев се представя като жертва на зли сили, които искат да му отнемат конституционни правомощия или пък проверяват законността на имотите му. Сякаш нашият държавен глава е недосегаем –тоест има право да извършва лобистки действия, но не може да бъде проверяван за неговите собствени. От един скандал в парламента стана ясно, че данъчните са започнали проверка на Плевнелиев по сигнал на прокуратурата от октомври миналата година. Държавното обвинение изпратило сигнала заради публикации в медиите за вилата на президента в Гърция. Проверката все още не е приключила. Ако се установят нередности, държавният глава ще бъде подложен и на данъчна ревизия. Ще припомним, че през октомври миналата година в разследване на ТВ7 беше показано, че Плевнелиев е платил 700 000 евро в брой за къщата си в гръцкото градче Урануполи на полуостров Халкидики. Това предизвика въпроса откъде президентът разполага с такава сума и как е пренесъл парите в чужбина. Оказа се, че липсва декларация на границата, която е задължителна по закон за сума, по-голяма от 10 000 лева. „Моята къща в Гърция е купена през 2007 г. по банков път. Разполагам със съответните доказателства. Самият аз съм превел парите по банков път и те са пристигнали в банката, която след това се е разплатила с всички останали по веригата”, коментира тогава президентът. По думите му той е декларирал имота пред Сметната палата. След първоначалните сведения за проверката стана ясно, че НАП прави цялостна проверка с десет години назад на президента. Той побърза да признае, че е обект на проверка, но призова в нарочно изявление приходната администрация да се фокусира върху

проверки и ревизии

на рискови групи

данъкоплатци

както и на политици, чийто стандарт на живот е във видимо противоречие с декларираните от тях доходи и имущество. Е, ако размахването на пръст на данъчните инспектори носи известно удовлетворение на Плевнелиев, нека и той да има своята малка радост.

Истината обаче е съвсем друга. И тя е, че Плевнелиев отдавна е изчерпал възможността си да бъде достоен президент. И това се потвърждава всекидневно. Така че на всяко негово действие се гледа с голямо подозрение и номерата му няма как да минат, защото те не само облагодетелстват тези, които го назначиха, а са в ущърб преди всичко на българските граждани.

АБВ - рестарт на един ялов проект

Новината, че бившият президент и неуспял кандидат за лидер на БСП на последните партийни избори Георги Първанов ще възражда проекта АБВ, не е изненадваща. Колкото и да изглежда като нож в гърба на партията, да радва и получава подкрепа от опозицията в лицето на ГЕРБ, тя е обречена на провал, както се случва със всички “амбициозни” проекти на бившия президент.

Тя е лоша за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, защото намеренията на АБВ да се изявяват като ляво-центристка гражданска инициатива, ще дръпне към себе си много разочаровани от бившите управляващи и нищо чудно новите отцепници депутати дори да направят своя парламентарна група под командването на Първанов.

Фактът, че АБВ се готви да се регистрира като гражданска инициатива, засега изключва варианта напускане на БСП. Когато ще се обяви официално рестартът на проекта, ще има повече яснота по бъдещите действия на ренегатите.

Въпрос на нездраво самочувствие е ползващият се с лош имидж в обществото заради агентурното му минало на агент Гоце, 

да коментира бъдещите си планове по следния начин: “Трябва да има шок, иначе без шок няма да се оправи тази лява партия. Тази партия трябва първо да бъде разтревожена най-после. И второ да бъде изправена пред избор – това е избор на политики, на поведение, на ценности.”

Демагогията (особено от последните му думи), лъхаща от тях, тутакси ни напомни за маниерите му да крие истинските си намерения и действия по време на президентстването му, когато се опитваше да бъде кукловод на политическия живот на страната и да изземе управлението на правителството.

Нека да видим какво се е случило на подготвителната сбирка за рестарта на президентския проект. В нея участвали Ивайло Калфин, бившият ректор на УНСС проф. Борислав Борисов, Евгений Желев, който бе здравен министър в тройната коалиция, несменяемият кмет на Попово Людмил Веселинов, бившият кмет на Разград Венелин Узунов. Основното намерение е преди изборите да бъде регистрирана „Национално-гражданска инициатива АБВ“ с лидер Георги Първанов. Прозрачният замисъл е с втората червена листа да се  преброят недоволните от Станишев.

Очаквало се веднага след вота групичката около Първанов да поискат свикване на заседание на конгреса и отново да поставят въпроса за смяната на Станишев.

Веднага ще кажем, че през целия преход БСП запази целостта си за разлика от десницата. И това не бе никак случайно, а точната формула за съхранение, заложена от кукловодите. И всеки опит за делене бе наказван безмилостно. Борисов може да се хвали, че от години печели изборите срещу Сергей Станишев и лицемерно да твърди, че той, за разлика от Първанов, бил удобният противник на ГЕРБ, но достатъчно е да споменем, че БСП е управляваща партия днес. Възможно е също да е имало през годините

уговорки и дори общи действия между лидера на ГЕРБ и бившия президент

Подозрително е, че Борисов тутакси подкрепи рестарта на проекта АБВ. Но и това е глупост, защото както обяснихме по-горе, потърпевш ще бъде не лявата партия, а претендиращата за дясноцентристка ГЕРБ.

Готвеният от Първанов партиен реванш също няма да мине. Той не се реализира, когато БСП беше в опозиция, как да мине днес, когато партийната номенклатура е получила и получава полагащия се пай от трапезата на властта. Това, че някои от изброените реаниматори на АБВ имат свои личен икономически ресурс и каквото и да се случи, ще продължат да са добре, не означава, че ще бъдат последвани сляпо от бесепарите.

Липсата на реакция от страна на Станишев на гръмко обявените намерения на кръга “Първанов” също не ни изненадва. По същия начин лидерът на БСП действа и при предишните опити на бившия президент – без много шум да неутрализира  с помощта на контролирания от него апарат действия на съперника (особено в провинцията).

Срещу Първанов има и скрит противник – това е болезнената амбициозност и измамното му самочувствие, придобито от

десетте години на върха на държавата

Ако той си мисли, че с медийни изяви ще спечели подкрепата на народа, много се лъже. И не на последно място - като се самозалъгва, че победата му е в кърпа вързана, защо не отиде сред протестиращите и да се опита да оглави инициативите им.

Всъщност Първанов поради зависимостите си (които бяха крити прекалено дълго, за да минат безнаказано, особено от хората, които се излъгаха да гласуват за неговата кандидатура за президент още първия път), никога не е имал шанс да запази имиджа си, както направиха някои други лидери от прехода, като се оттеглиха.

Първанов отдавна е бреме за БСП

и не може да бъде морален коректив. Той дори не може да бъде символ на носталгия към миналото на БСП, защото е обслужвал интересите на водещите партийни фамилии, но си е оставал момчето от Сирещник. В ГЕРБ също са настанени на възлови позиции наследници на бившата върхушка на комунистическата партия от времето на Тато. Така че и там реално погледнато няма място за сътрудничество.

Изводът, който се налага, е, че поредната пушилка на Първанов ще помогне не за реанимиране, а за поредното поставяне на мястото на човек, неоправдал доверието.

Присъдружният проект

Голямо раздвижване в дясното политическо пространство започна дни преди 10 януари, когато се чества 17-годишнината от нападението срещу парламента и падането на правителството на Жан Виденов. Според протестъри точно на този ден се очаква ново нападение от кинжалите ветерани от „Движение 22 септември”, клонящо към ГЕРБ и водено от Евгений Михайлов и Едвин Сугарев. В социалните мрежи вече се появиха закани, че на 10 януари напрежението ще ескалира. „Ще направим така, че политиците вече ще ги е страх от нас", заканват се бунтари. Макар че все още няма действащ парламент, в тази атака със сигурност ще участват и младите гербери, които веднъж вече се опитаха да размият протеста в началото на миналия септември.

Само преди два дни и не случайно Реформаторският блок покани на разговори ГЕРБ и “Движение 22 септември” (както и други неспоменати партии) за общи действия за сваляне на правителството на Пламен Орешарски и предизвикване на предсрочни избори. Изявлението им беше в леко високопарен стил – все едно че те са Големия брат и искат, не искат, ГЕРБ трябва да ги слушат. Освен това се изхвърлиха, че имат електорат, който може да вкара четирима евродепутати.

Въпреки това отвсякъде беше видно, че

реформаторите са готови да целунат ръка на Бойко Борисов

По този повод в социалната мрежа се появиха шеги: лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов затова бил обявил, че ще има трима заместници – един от тях щял да бъде Радан Кънев. А пък заради спазвания от реформаторите принцип за местата за евроизборите според спечелените гласове от всяка партия по време на последните парламентарни избори провалилата се на няколко избори Меглена Кунева трябвало да вземе някъде след 20-о място в листата на ГЕРБ. Шегите настрана. Съвсем тревожно прозвуча едно друго изявление в мрежата: “Сега вече няма за кого да гласувам!” Все още неосъзнатият автогол на десницата е голям ­ първо беше направен гафът с Кунева да бъде едно от техните лица, сега ­ сътрудничество с разпадащата се ГЕРБ.

Разбира се, не се съмняваме, че това става с намесата на кукловодите, които дърпат конците и пресмятат докъде ще доведе механичният сбор. Но истината е, че никой няма полза от това. Включването и на РЗС към тази група допълнително ще покаже, че

Кънев и компанията му от млади десни политици са се превърнали в пионки

Ето какво казва Евгений Михайлов, лидерът на “Движение 22 септември”, по този повод: “Дано това не е само на думи, а наистина осъзната позиция! Но поставянето на условия от страна на РБ и високомерният им тон ме карат засега да бъда предпазлив! Изявите на Петър Москов по тв и коментарите на Радан Кънев пред симпатизантите му ме правят скептичен и... още по-предпазлив! Доверието е най-важното при партньорството! Но то не се крепи на лицемерие, пресметливост и двуличие...” От ГЕРБ мълчаха почти цял ден за поканата на реформаторите. Накрая с половин уста проявиха готовност. Навремето имаше една хватка, с която се привличаха партии под шапката на СДС – те се наричаха присъдружни. Ясно е, че до изборите това няма да се случи.

Бившите управляващи и изхвърлената извън борда на този парламент десница сами

трябва да изпият горчивата чаша на провала

А той е неизбежен, защото всички те са тръгнали надолу. И само вдигат медийна пушилка. На всичкото отгоре се опитват да се надхитрят едни други ­ да спечелят от провала на едните, а другите да се дискредитират със собствената си сервилност.

Номерът, който реформаторите спретнаха на Надежда Нейнски, отстранявайки и после отнемайки є формацията чрез подставени лица, показва, че главната им цел не е сътрудничеството с Борисов, а връщането на пространството, в което се е настанил. Истината е, че и едните, и другите не могат да бъдат алтернатива на статуквото. И как да бъдат, като зад гърба им

години стояха фалирали икономически кръгове

Но да се върнем към датата 10 януари. Очаква се от реформаторите да се опитат да убедят протестърите да се включат в атаката срещу свещената сграда. Това едва ли ще се случи, защото отдавна е ясно кой иска да яхне протеста. Нека си припомним неуспешните опити на петдесетината активисти на ДСБ да се включат в шествията и как по един от мегафоните ги призоваха да си останат в градинката между Народното събрание и Университета. Доста срамна сцена беше – уж трябваше десетки хиляди сини привърженици да дойдат пред храм-паметника “Св. Александър Невски”, а дойдоха само ръководствата.

Има нещо твърде болезнено в наивната им увереност, че могат да изкарат 450 хиляди избиратели на изборите.

Същото може да се каже и за илюзиите на ГЕРБ, защото разпадът им е налице, а невъзможността да контролират зависимостите помежду си ще ги довърши. А старите романтици от “22 септември” няма да коментираме. Те отдавна живеят в света на миналото.

Изводите, които могат да се направят, са два – първият е, че има нещо гнило в поканата на реформаторите към ГЕРБ заедно да свалят правителството. И, второ, че ако това се случи, те самите са осъзнали, че идват краят им и се чудят с каква поредна отблъскваща десния електорат дивотия да се спасят.