Общо показвания

вторник, 27 януари 2015 г.

Десен болшевизъм за дойната крава



Винаги си личи, когато гаф на министър, назначен заради непринудената възможност да греши, се използва от кукловодите, за да се вдигне поредната излишна, но изгодна за тях политическа пушилка. Това се случва обикновено, когато се появи надежда за спиране на политическите простотии. Факт е, че напоследък търсенето и най-вече вслушването в различните позиции е необичайно. Най-пресният пример е конституционното мнозинство от 173 депутати, с което бе приета стратегията за промени в съдебната система. Изненадващо и лидерите на водещите политически партии не пропускат възможността да оценят подобни знаци, дори с риск да не се харесат на своите избиратели. Любопитно е да се отбележи как премиерът Бойко Борисов подчертава готовността за диалогичност с опозицията, като с характерна безцеремонност пресича действия на коалиционните партньори, които са в ущърб на очаквания от него ефект. Не го прави безкористно, разбира се. Дори когато подкрепя някои от министрите си за извършени гафове, той в действителност им показва жълт картон. Шансът, който получава този министър не е дълговременен. Борисов е наясно, че няма място за сантименталност, особено към тези, които дишат във врата му.
А сгафилите наистина имат самочувствие. Най-вероятно то се дължи на неочаквания успех на последните парламентарни избори, довел до влизането им в управлението. Но може и да е плод на дългосрочна реваншистка стратегия.
По-същественото е, че в паниката си да замажат допуснатия гаф манипулируемите министри
(както например Петър Москов с фриволното му намерение да забрани на спешните медици да посещават ромските махали), се хващат на въдицата и с подобаващо опиянение продължават темата, така както очакват от тях диригентите на криминалния преход. Целта им е всички да са в шах - и управляващи, и опозиция. И в мътната вода да продължат с ненаказуемото облагодетелстване.

Нека продължим с Москов. Първоначално можеше да се приеме, че националистическият привкус на изказването му не само го опиянява, но и действа привлекателно на този тип избиратели. Само че дълготрайното поддържане на огъня в една антидемократична теза буди съмнение. Ясно е, че тя няма начин да повлияе върху политическия противник срещу когото е насочена, но със сигурност може да разклати имиджа на управляващите.
Този номер обаче не може да остане скрит. Навява и нерадостни спомени от времето когато един бивш десен премиер тичаше в болницата с цветя и бонбони при човека, за когото преди това твърдеше, че е от подземието. И след като се оказа че не държи “златното ключе” към властта, бързо заигра с червените в опозиция.
Обезпокоителното е, че подобен тип контрапродуктивно поведение се поддържа и от партийните наследници на същия премиер. Няма никаква разлика в определянето на политическия противник като “проклятие” или като “тумор”, макар първото да е казано в края на миналия век от политически милиционер, обременен от дългогодишното преподаване ма марксистка политикономия.

Ще кажем направо - липсата на развитие е доказателство за зомбираност, докарала не една беда на човечеството. Разбира се, би било твърде пресилено дори да си мислим, че предизвикателният изказ на един министър може да възбуди опасно етническо противопоставяне, но и да се подценява подобно поведение и да не му се дава отпор също би било грешка.
От другата страна, реакцията на Лютви Местан изглежда логична. И затова предвидима. Но продължаването на “играта” от него е смущаващо – приватизиране на циганската тема, вот на недоверие, писмо до Брюксел, куп медийни изяви. Местан може да си мисли, че така поддържа тезата за ДПС като фактор, с който трябва да се съобразяват. Но прекалява. И вероятно не осъзнава с каква лекота са го пуснали на пързалката. Суматохата е от полза единствено за дърпащите конците. И не е добре утвърждаващ се лидер да увисва като кукла на конци.
Ще спрем дотук с коментарите на засегнатите. Но не може да подминем опасната еднозначност на поведението на министъра и учител - бившия десен премиер. То е показателно за матрицата, използвана през прехода. И би трябвало да е сигнал за готвена поредна политическа криза, която да ни остави сред периферните за Европа евразийски ветрове на нищета.

Ако приемем новото поведение на Борисов, че не е “трик”, ще отбележим, че има две много сериозни причини, които би трябвало да засилят бдителността на управляващите от ГЕРБ. Първата е в анализ на “Лабораторията за управление на рискове” на Иван Костов, излязъл в последния ден на миналата година и останал някак незабелязан в публичното пространство. В него е написано буквално следното:
“Резултатите от изборите не зададоха устойчив модел на управление, който да осигури необходимата легитимност и предвидимост в действията на основните институции.
Бъдещето на кабинета зависи от способността на партията-мандатоносител да управлява тази ситуация и да се опита да постигне известна стабилизация на страната с перспектива до изборите за местна власт. Като най-вероятен се очертава сценарият за предсрочни избори „2 в 1“.”
Въпросът, който тутакси възниква е дали поведението на представителите на Реформаторския блок в кабинета не цели дестабилизирането на властта, за да се стигне до извънредни избори още тази есен. Втората причина са действията на самия министър Москов. Популизмът му всъщност прикрива липсата и очевидното нежелание да върши работата си като министър. Уж беше готов да прехвърли НЗОК в НОИ, но не го направи, т.е. ако си послужим с думите му, вместо да закрие, оставя “кочината”. Това се потвърждава и от бивш здравен министър и негов доскорошен съпартиец Илко Семерджиев, който припомня какво Москов е обещал и какво не е изпълнил: Очевидно мнимо се е заканил да се справи с корупцията като направи болниците публични, но сега обвинява за нея само юридическата им форма на регистрация; също така е обещал, че ще увеличи заплащането на спешната помощ, но днес твърди, че ще има увеличение само за тези, които са по-натоварени, а бюджетът на МЗ няма да се увеличава; тепърва ще мисли и как ще стане обещаното закриване на ТЕЛК и НЕЛК.
Излиза, че броженията на реформаторите срещу ГЕРБ в края на миналата година и честите им закани, че ще напуснат коалицията не са били от морални подбуди. И това че те дори стигнаха до съвместно гласуване с червените на поправките, отнасящи се до пенсионните фондове, не е било случайно. А когато днес от ГЕРБ се опитват да ги накарат да играят заедно, като поставят на масата да се съгласува всичко предстоящо за гласуване, реформаторите сменят тактиката за дестабилизиране на кабинета с гафови изяви на техните представители във властта. Трябва ли да се учудваме, че в програмата на правителството, под контрола на синия вицепремиер Меглена Кунева и нейния екип, бяха вкарани текстове под благовидното название “Подобряване на публичната среда”, с които да се озаптят медиите. Добре, че премиерът подуши навреме готвения скандал и спря възможността чуждия гаф да се използва в ущърб на кабинета. Колко успешно ще продължи да се справя и дали наистина намеренията му са за полза роду, или се разиграва поредният номер с доброто и лошото ченге, тепърва ще се види.


След всичко, което се случва напоследък, логично се налага впечатлението, че
ако трябва да се търсят противници на сегашното управление, то те не са в опозицията. Нека припомним още нещо от анализа на пременилия се в ролята на лаборант Костов: “След изборите не настъпва повишаване на доверието в парламентарните партии и коалиции и в основните държавни институции. Не се наблюдава и стабилизация на подкрепата за новото управление.”
Всъщност няма нищо непознато в амбициите на костовистите. И вчера и днес дяволът е един и същ. “...той не устоя в истината, понеже в него няма истина. Когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.” (Йоан,8:44). В случая ангажираността им с властта ги карат да не действат направо и да не казват лъжите в очите. Затова в думите им преобладава популизмът, който трябва да предизвика в избирателите съмнения, страхове и да ги накара да се чувстват слаби и незащитени. Те са последователни в рушенето, защото никога не решават проблемите, само ги отсрочват или видоизменят, но винаги твърдят, че ще ги решат.
Лошата новина за тях е, че тяхната надменност отдавна ги е изолирала като ненадеждна каста
и мястото им, в което и да е управление няма да е сигурно. Затова днес и доверието към тях е такова, че да не могат да действат като десни болшевики, както го правеха по времето на костовисткото управление (1997 – 2001 г.). Но би било наивно да се оставят безпрепятствено да следват указанията от Драгалевци. Добре е да се знае, че т.н. “патриотични игри” не са случайни. От зората на демокрацията те са част от арсенала на манипулаторите. Но истината е, че те не могат да са вечни дори на “размирните Балканите”, където в края на миналия век се осъществи ужасното Сребренишко клане. Затова своевременното им пресичане ще е от значение за всички, не само за правителството. Управляващите от ГЕРБ имат горчив опит, засега показват, че са направили съответните поуки. Но е добре да знаят, че властта не е самоцел и че сегашният компромис с лъжепатриотите, всъщност е наливане масло в мелницата на тези, които четвърт век качват и свалят правителства. И ползват избиратели и държава като дойна крава.

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Ми, аре ставайте!



Като в соцпиеса с положителни герои, някои от които дори грешат, и много, много други потърпевши, (най-вече зрители, колкото и да е абсурдно), се развива драмата с нарастващия брой бежанци у нас. В центъра няма начин да не е похвалната инициатива на вътрешния министър Веселин Вучков да бъде възпрепятствано нерегламентираното им влизане в страната. А интригата е  междуведомствения спор между МВР и Министерството на отбраната кой трябва да върши това.  Всъщност напълно излишен спор,  защото за  националната сигурност, всеки трябва да помогне и по това различия няма. 

Но при посткомунизма е така - правила няма, героите дърпат чергата към себе си, в крайна сметка обаче "избраният от народа"  пастир тропва по масата и закърпва положението. Бурята ще се окаже в чаша вода и проблемът остава. В момента в центровете за бежанци в страната има 3818 души. На свободни адреси живеят 410 души. По данни на агенцията, отговаряща за тях, там има само 2000 свободни места. В същото време в страната опитват да влязат по 150 души на ден.

Ще кажем направо - тази пиеса вече сме я гледали. Но причината да се появи като римейк е показателна. Това е инцидентът по Коледа, когато камион с полицаи, охраняващи границата, се обърна, шофьорът му загина, а повечето от пътувалите в каросерията бяха ранени. 
И изведнъж се направи откритието, че условията, при които работят граничните полицаи са лоши, пътищата по границата ни са зле, а техниката не отговаря за това състояние. Обикновено с началниците нищо не се случва, но този път коледното чудо проработи - първо оставка подаде  началникът на граничната полиция, след него последва уволнение на председателя на агенцията за бежанците. Двамата заслужено си отидоха и поради още две други причини - първата: на мястото на единия от тях да седне предишния шеф, уволнен, заради проспиване на проблема с бежанците, а втората: оказа се че главният герой  министър Вучков не седял със скръстени ръце и сякаш е предугаждал какво ще се случи - още на 23 декември внесъл в Министерския съвет три доклада със спешни мерки. Според тях трябва да се отзовават всички пеши служители и да се заменат с автопатрули, а на мястото на командированите, да се назначат 700 гранични полицаи. Ще се продължи доизграждане на оградата между България и Турция. Това включва допълнителни 131 км ограда по границата. Ще се работи по създаване на добра инфраструктура в пет общини по българо-турската граница. Конкретно трябва да се подобрят 110 км горски пътища, което означава ангажиране и на земеделското министерство и включване на нови герои в пиесата - на министър Десислава Танева и на вицепремиера Меглена Кунева, която уж ще координира всички, но преди всичко ще успокоява страстите между положителните герои. Защото лоши няма, както се случваше в пиесите за героите на труда по времето на бай Тошо. Дори тези, които ги отстраняват, в зависимост от това доколко са наши хора, пак ще бъдат уредени.
Но нека проследим как се развива действието в този римейк. Спорът с военния министър Николай Ненчев е предизвикан от намерението на Вучков от 15 януари да спре командировките на служителите на МВР на браздата, като патрули останат само в безопасните зони. Той настоява от 1 март армията да предостави 500 военнослужещи, които да патрулират съвместно с полицаите на границата, а от есента охраната да се извършва от новоназначените 700 гранични полицаи. Според плана на вътрешния министър до май трябва да се направят 110 км пътища до браздата, а до средата на 2016 г. да се дострои оградата с Турция. 

Накрая зрителите неизбежно стигат до правилния извод - междуведомствената дискусия по проблем, свързан със сигурността на страната е задължителна, спорът за едно или друго обаче не може да се превърне в повод за напрежение между ведомствата. Данъкоплатците искат сигурност и не се интересуват кой крив кой прав, кой  колко трябва да даде като ресурс, военните не бива да казват кое не може да стане, а напротив трябва да решат бързо как могат да помогнат, защото достатъчно е да има втори атентат като този в Бургас и положението може да стане близко до военното. Засега военните експерти се обединяват около идеята да помагат с високопроходими джипове и друга техника, както и с добрата логистика, с която разполагат.  Стари казарми в районите на Елхово и Крумовград могат да бъдат преустроени в бежански лагери. 

През последните дни възникна и нов проблем. Стана ясно, че 20 страни са отправили запитвания за настаняване на бежанци у нас през миналата 2014 г. От тях  6873 били за връщането на бежанците у нас. Страната ни вече дала 3613 положителни отговора заради Дъблинския регламент. Според Кунева тези становища не означават автоматично връщане на бежанците, но страната трябва да е подготвена за това. 
Засега се отхвърлят съобщенията, че  Германия, Австрия и Унгария заплашват да ни върнат 7500 души. През лятото Германия предупреждаваше, че ще експулсира 3000 бежанци в България. Това досега не се е случило, миналата година са върнати само 180 човека. 

За да се предотврати тази нежелана драматургия, нашите герои ще 
убеждават Брюксел, 

че страната ни няма нито финансови възможности нито друг ресурс, за да откликне. Напротив докато у нас не бъдат създадени подходящи условия, позицията ни ще е, че не може да приемем тези хора. И прогнозите са, че добри условия могат да бъдат създадени до пет години. Но и това не е сигурно, както не може да се предскаже дали бошуващите войни в арабския свят няма да се разширят. 
Факт е също, че в резултат на увеличения наплив на имигранти, вътрешният министър е прав да се безпокои за натоварването на ангажирания с проблемите състав на министерството и тежките условия , при които работят. Нелепи са и опасенията, че ако войници охраняват границата, това можело да се изтълкува зле от Турция. Не бива да се робува на мислене от времената на противопоставяне, днес и двете страни са членки на НАТО. Турците имат в пъти по-голям проблем на границата със Сирия и са наясно с усилията на нашата страна още когато започна строителството на първия етап на оградата.
За да 

излезе духът от бутилката и по-бързо да се забрави смъртта на граничаря, 

трябва да се побъбри и за интеграцията на бежанците в страната. Да се размаха пръст срещу проявите на национализъм и да се поощряват всячески, най-вече финансово онези кметства и институции (като образователното министерство) в усилията, които хвърлят за равностойното образование не само на тези, които искат да останат трайно в страната ни, но и на временно пребиваващите. В тази връзка нашите евродепутати и ангажираните министри също трябва да се ръчкат, за да засилят натиска върху Брюксел и получим подобаваща помощ от Европейския фонд за бежанците, такава каквато получават държави като Италия и Испания например. Други партньорски страни пък поставят лимит на приемането на чужденци. Това също трябва да се има предвид, когато се обсъждат  политиката по приема на бежанци. 
Накрая няма да бъдат забравени и депутатите. Те са нещо като древногръцкия хор.  И трябва законово да регламентират всички приети предложения, появили се в новия вариант на пиесата. В това отношение от тях се очаква да проявят единство, каквото не демонстрираха, когато трябваше да подкрепят усилията на правителството против спирането на строителството на "Южен поток". До този момент все още няма видимо желание от страна на парламентаристите да вземат участие със свои предложения, а това е неизбежно и необходимо, разбира се.

Колкото и да е странно и най-вече недопустимо, и този път номерът може да мине, без нищо от това, което се обещава, да се случи. Също като във вица:

- "Алооо...
- Да!
- Вие ли сте поръчали събуждане по телефона в 08:00 ?
- Да...
- Ми аре ставайте, че минава 11."

И потърпевши ще са…
Знаете кои.