Ето че рухва митът за земеделския трибун Яне Янев.
Наследникът на Стамболийски не искал да става борец за народни правдини, а си мечтаел да прави бизнес. Искал да си има фабрика. В която да пече кафе и ядки. Колко похвално. Но познайте колко тайно и колко дълго е завиждал за успехите на политическото си другарче от ОДС, че да се реши да му открадне бизнеса.
То бива любов, ама чак толкова не бива. И не само хубавото Наде е виновно, че го вкара в листата.
Още като пусна димката в Пловдив, трябваше да им светне, че Янето не е за жълтите павета.
Както образно се изразява един руски писател за такъв тип хора - накрая ще поискат и ключа от квартирата, в която държим парите си...
Ето че тоя момент настъпи. Онзи ден Янев чрез адвокатите си изплю камъчето. Каза, че си е харесал фабриката за кафе на Пламен Юруков. Дори поясни, че ако му я вземе, ще се продава само кафе, което е внесено редовно в страната. Трогателно...
И това ако не е бизнес: лидерът на СДС дава фабриката на Янев, той спира делата срещу него.
Чиста работа. Посткомунистическа. Но защо ли не се учудваме на простотиите му. Всъщност дори не е забавно, а малко срамно.
В белите държави това не може да се случи. В тях номерата на Янето няма как да минат. Отдавна щяха да го освидетелстват.
И пак щеше да държи речи, но на Четвърти километър.
