Общо показвания

четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Вот "хем боли, хем сърби"

Опозицията получи това, което си търсеше. Управляващите първо ги приспаха, а след това точно като във вица им казаха: "Плувайте, плувайте, не е рибка... "
То бива излагация, ама чак толкова не бива. Още преди месец, когато се заговори за новия вот, беше ясно, че това ще е последният възможен и трябва да се играе вабанк - или всичко, или нищо. Но нищо такова не се случи. Стана дори по-лошо - една част от опозицията излезе извън парламента, а друга остана да си наляга парцалите на депутатските банки. 
Затова не трябва да се учудваме, че вотът бе катастрофален за нея. А тройната коалиция е по-единна от всякога.
Всъщност за  пореден път Командира си изпълни мисията и консолидира управляващите точно когато се появиха съмнения в тяхното единство. Само политически милиционер може така откровено да си признава, че бели пари се трупат за черни дни и изобщо да не му пука, че може да бъде атакуван за това как ги е натрупал. Ала паметта на хората не е толкова къса и не са забравили какво се случи, докато бе премиер - приватизацията, самоковската митница, раждането на мащабните дедесе измами и червените олигарси, както и тайното обслужване на руската мечка.
Наистина, като толкова им стиска, защо десните стоят още в парламента. Защо не го напуснат, след като нищо не зависи от тях. Ясно е защо. Няма кой да ги чуе извън пленарната зала. И по-добре да си траят и да вдигат пушилка от парламентарната трибуна. Очевидно е, че това, което ги интересува, не са мизериите на управляващите и съдбата на данъкоплатците, а как да преметнат всички, че отново да се вредят в свещената сграда. Затова и вотът им бе последна грижа. 
А с град като кочина и Бойко Борисов не може да им помогне. Да не говорим за това, че не само той, но и Вилфред Мартенс ги загърби.  Ако така продължават, тройната коалиция пак ще е на власт. 
Лошата новина за някои десни е, че дори да останат извън парламента, техните лидери пак ще са добре. Да не би на Командира да му е зле, след като добре се е подсигурил. Дните ще са черни само за неговите избиратели. За тях нека припомним все пак вица: "Както си плували волно в морето, Киркор казал: "Гарабед, за да не се морим и си плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката. "Добре", зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си.  По едно време Гарабед изохкал и викнал на Киркор: "Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал:  "Плувай, плувай, не е рибка". 

петък, 20 февруари 2009 г.

Весела седмица

Като оставим настрана тези, които опряха до Пирогов заради непочистените улици, може да се каже, че се случиха доста добри неща, които истински ни развеселиха. Около боклука също нещо пак се мъти, но нека веднъж да забравим за него.
Най-радостната новина е, че засега неизвестни хора са ни бръкнали в джоба, прибрали са няколко милиарда от ДДС, но вече няма да могат да крадат, защото кранчето е спряно. 
Забавно е поведението по аферата и на по-първите хора в държавата. Всички до един, начело с президента, си мълчат. Сякаш не им се ще да повярват, че някой може така да краде. При това не от кого, а от електората, който се кълнат, че социално обгрижват. Единствен нашият премиер е оставен на топа на устата. Но Сергей Станишев не е вчерашен. С едната ръка удря по масата, с другата гали. Затова не трябва да се учудваме как тихомълком подписа уволнението на Мургина, а в края на седмицата шумно обяви пред служители на НАП, че застава зад тях и че всеки опит да бъде дискредитирана системата е заплаха за националната сигурност. 
Той знае добре какво печели, като спира кранчето от НАП. И отдавна му е светнало, че по-голяма заплаха за националната сигурност от източването на няколко милиарда ДДС няма. Както винаги нищо, което се вижда на пръв поглед, не е сигурно, че е точно така. Всички знаем, че идат избори. Играта май е съвсем друга. И тя е да се спрат овреме купувачите на гласове. А тези, които се канят да ги финансират, да имат едно наум. И да си знаят, че не са желани в политиката. Но това ще си проличи, когато бъде прието изборното законодателство и се види дали изобщо ще има мажоритарен вот. 
Можем ли да забравим и забавната закуска на десни лидери с шефа на ЕНП Вилфрид Мартенс. Поне ако не друго, не само на нашите, но и на всички им светна, че в Брюксел не им дреме, че Бойко Борисов може да направи коалиция с БСП, важно е той да е във властта, както и да им докара необходимия брой евродепутати. 
Всъщност доста срамна среща. Но какво да се прави като Командира и неговите наследници са я докарали до там, че да драпат със зъби и нокти, за да останат на софрата. 
Нека не забравяме и една друга, наистина радостна новина - за първи път по Гергьовден ще имаме 6 дни почивка. И това го уреди не кой да е, а другарката Масларова. Така че пенсионерите, които миналата година останаха без морски почивки, сега могат да бъдат сигурни, че ще ги получат. Освен ако не сбъркат, когато отидат пред урните и ни лишат от нейното присъствие в следващото правителство.

неделя, 15 февруари 2009 г.

Дедесари на ДАНСинга

На пръв поглед аферата "Мургина" е прозрачна. Червените принасят в жертва висш държавен чиновник и получават от Брюксел съответните дивиденти. Възникват обаче редица въпроси. И първият е какво ще се случи с финансовия министър, който до последно го усукваше. Ако БСП е решила да кара до край, следващият, който трябва да си отиде, е той. Ако обаче има сделка него да не го закачат, трябва да се знае каква е цената и дали си заслужава.
Най-лошото, което в момента става, е стрелбата напосоки. Съмнителни политици вадят горещите кестени на ДАНС и прокуратурата. И ако не бъдат озаптени своевременно, могат да дискредитират тези институции. Освен това тези, които наистина са замесени, си траят, а се тресат и оправдават дребни риби, както и такива, които изобщо не са замесени. 
Иначе ние дедесарите си ги знаем. Няма как, без да си мръднат пръста едни хора, да получат толкова много и за така кратко време. Друг е въпросът защо никой не ги закачаше с години. Дори и сега все още не се знае дали само не се шуми. И ще стане същото като с делото на Топлото, което се влачи от години и краят му не се вижда. Защото и той не е сам.
Ясно е, че когато става въпрос за милиони, които са откраднати от данъкоплатците, рязането на месо не трябва дори да се коментира. В НАП се събират над 1,3 милиарда лева, от които се плащат пенсии, заплати в държавния сектор, издържа се образование и здравеопазване. Ако от тях се откраднат половината, както се твърди, какво да си помислим за държавата и тези, които я ръководят.
Има и друго. Не трябва да се забравят и тези, които са измислили дедесарската афера. На ДАНСинга трябва да бъдат качени и играчите от синьо-червената мъгла, които сега дума не обелват. Иначе те са гръмогласни, когато става дума за подслушване в интернет или за контрол върху оперативните разработки.
Така че ще видим как ще се разплита чорапът. Да не вземе да се окаже, че едни хора го разплитат от едната страна, а други го кърпят от другата. И вместо на ДАНСинга, крадците да танцуват в страни, където винаги е лято и всеки ден е празник. 

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Живот в задния двор

Как се обръща палачинката!? Вместо очаквания от опозицията смразяващ доклад от Брюксел дойде нещо като нищо. Вече няма съмнение, че управляващата коалиция ще изкара мандата си. Освен ако не се прецакат помежду си.  
Всъщност трябваше ли да се случи друго. Покрай финансовата криза на евродепутатите не им е до нашите простотии.  А и наближават изборите за европарламент. Всеки глас, включително и от малка България, може да се окаже решаващ за бъдещото мнозинство, защо тогава да вадят кестените за нашата опозиция. 
Така че лошата новина е единствено за десницата. Вотът на доверие щеше да й дойде като сламката за удавника. Но след като са я докарали дотам, какво друго да очакваме. Нали всички виждат как вместо да се обединява, продължава да търси под вола теле и да води безсмислен спор кой да води бащина дружина. Сякаш не разбират, че няма как да им повярват, нито ще им помогнат, докато там шества Командира с милиционерските си номера. 
Много тъжно би било, ако опозицията си остане във вечен шах, лошо ще е и за управляващите, ако полегнат на тази кълка. 
Но може и да не е толкова зле, само в задния двор на Европа може да се живее с безакцизна ракия, фолкпачанги, ухилени престъпници, макар и с раирани костюми, и куп още балкански номера. Пък и еврочиновниците да не са прости. Ако ни вдигнат синьо-червената мъгла, едва ли ще им простим. Да не би да не знаят какво означава пази Боже, сляпо да прогледа. 

вторник, 10 февруари 2009 г.

Двойни играчи

Ето че десните лидери пак искат да ни развеселят. Вместо да се заемат със себе си и да видят дали могат да се обединят, те пак се захванаха с безсмислен труд.
Един през друг се надцакват за предстоящия вот на недоверие. Сякаш от това кой повече шум ще вдигне за него зависи как ще се подредят при раздаването на постовете за следващото правителство. Рибата в морето още, а тиганът вече сложен. Кой знае защо никой не бърза да влезе във водата, защото времето е неподходящо и може да се удавят. Опозицията знае, че и седмият вот няма да мине. Защо тогава се напъват!?
Нека предположим, че Командира отново играе любимата си роля да обединява управляващите. И както винаги досега се е случвало, ще ги сплоти.  Само че този път номерата му не се връзват някак си, краят на мандата се вижда, царистите само вдигат пушилка, няма как да напуснат кораба, дори и да се оттеглят, има други, които ще помогнат на правителството да оцелее. 
Възможно е целта да е друга - да се позиционират мнимите десни играчи. Не случайно бившите царисти и  новосформираните от "Напред" бързат да се присламчат. И какво от това, само прах в очите на слепите. А като дойде денят  "х", ще танцуват, както им наредят. Само че тогава ще плачат не десните, а управляващите. Двама се карат, третият печели. Най-щастлив ще е човекът с харамийския псевдоним.  
За ДСБ и СДС няма какво да се чудим. Те отдавна  говорят едно, а вършат съвсем друго. Няма как да бъдат в един отбор. Тяхната прегръдка е като между двама смъртници. Но всеки тайно се надява той да оцелее. 
Ако ли пък искат да изглеждат значими пред избирателите, напразни са илюзиите им. Те им дадоха шанс няколко пъти. И бяха изиграни. Няма как да им повярват. Поне докато политическите милиционери не изчезнат в синьо-червената мъгла.
Това, което се случва вдясно, може да е много смешно, но всъщност е много тъжно. 

неделя, 8 февруари 2009 г.

Командира е незабравим

Мине се, не мине време и сините се захващат с незабравимия политически милиционер. Да се чуди човек защо го правят. Макар че отговорът не е сложен - мнозина от тях толкова му са се подмазвали, че сега се срамуват. И единственият начин да чешат самолюбието си е, като периодически го дъвчат. Командира обаче не е дъвка за всяка уста. И най-вече за тези, които вече са сърбали попарата му.
Ако основният въпрос на СДС е с "Костов или без Костов", по-добре да се саморазпуснат, да заключат синята централа и да изпратят синия лъв на бунището при паметниците от времето на комунизма. Още като се махна от СДС и създаде ДСБ, политикономистът реши съдбата си. Няма защо да си губят времето с него, пък и той едва ли ще си губи времето с тях.
Може да направят и друго - на мястото на синия лъв да сложат бюст на Командира и с бъклица и здравец да го поканят тържествено да се завърне. Тъй и тъй няма друг като него да е натрисал сините повече от всеки друг. Достатъчно е да припомним как само царят искаше с него да управлява, че дори на хубавото Наде предложи да остане външен министър, но заради проникновения му марксистки поглед и досега десницата е в опозиция. И май пак ще остане в десета глуха.
На всякакви сини щуротии сме се нагледали, така че нищо няма да ни учуди. Но все пак, ако в СДС са останали малко разумни хора, по-добре е да не гледат назад, да не тъпчат на едно място, а да видят може ли да се обединят около нещо ново. И най-вече да се опитат да видят дали то ще има смисъл след най-малко пет години, както съветва нашият цар. Чак тогава да се захванат здраво с градежа.
Освен това, вместо да се занимават с Командира, по-добре е сините да решат за своята номенклатура. Не са малко тези от тях, които от години търкат банките на парламента и нямат никакво намерение да отстъпят местата си на други. Отсега са готови с хватките, с които ще си осигурят отново депутатските места.
Истината е, че има нещо съмнително в поведението на новите сини лидери. На тях хем им се ще да командват парада, хем са наясно, че играта не е само тяхна и трябва да се съобразяват, ако искат да не го отнесат. Но защо тогава не действат така, както им нареждат новите патрони. А се опитват да прикрият собствената си зависимост с популистки номера. 
И с другаря Костов. Ех, минало, незабравимо!

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

До Чикаго и назад

Продължават славните изцепки на "Бойко от Банкя", както сам се представя в Америка. Във Вашингтон той казал за нашите дипломати, че са "топки с въшки", че му трябват 2000 души, за да оправи държавата, и че няма да прави коалиция с "Атака", защото не иска да му вземат американската виза.
Всъщност какво толкова се е случило. Бате Бойко бил казал още пред нашите емигранти в Чикаго, че най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната. "Каква е основата на населението в момента, риторично пита той и сам си отговаря  - 1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ." 
Нито ще е първият, нито ще е последният наш политик, който дрънка като куха лейка.
Спомняте ли си как царят в качеството си на премиер от парламентарната трибуна сподели "личното си огорчение, че в държавата с близо 8 милиона жители се е оказало изключително трудно да се намерят петима души", които да отговарят на изискванията за членове на комисията по държавната тайна (ДКСИ). И се оказа прав човекът - след като с мъка бяха открити четирима членове, двама от тях се оказаха не чак толкова читави - единият не си плащал данъците и имал актове, а другият отказа да мине проверка за надеждност. Нека припомним какво още каза нашият монарх за чипа: "Мислим си, че само тук, в България, е най-страшно, но трябва да си сменим чипа. Повтарям го и на хора, които ми се смеят", заяви Симеон. Да не забравяме Командира, кака Надка, че и бате Петьо.
Наистина нищо необичайно не е станало. Политиците обичат да ръсят простотии и след като се усетят, да казват точно обратното.
Трябва ли да припомняме колко бързо Борисов се отметна, след като обяви, че възродителния процес бил фарс и обеща отново да прекръсти турците с български имена и с фамилия, както е в САЩ, завършваща на "ов". 
Освен че тутакси посипа главата си с пепел, сега в Америка дума не обели по този въпрос. 
Така че нека не избързваме. И нека съдим не по думите, а по делата. Америка е далече, а ние сме в България. Затова да попитаме градоначалника  защо в София вече не се живее. Защо, както е казал народният поет Иван Вазов, "живейм ли, мрем ли, ний не знайм".  Докога градът ще е кочина - мръсни улици с големи дупки. А ако не са рекламите, нощем в центъра ще е тъмно като в гроб. Прав е кинорежисьорът Копола, като казваше, че градът става за интериор на гангстерски филм от началото на миналия век. Ех, Борисов, Борисов, май трябва да се смени "ГЕРБ"-а с боклукчийска кофа.

вторник, 3 февруари 2009 г.

Тука има, тука нема

Царистите май ни взеха за мезе. Всеки ден тука има, тука нема.  Днес сме в коалицията, утре може и да не сме. Ще има среща на тримата лидери, но може и да  няма. 
И това не е всичко. Какво да кажем за това как са се запънали за изборите две в едно. Или пък за спрените реактори. Не им липсва и самочувствие - шумът, който се вдигал, показвал, че това не било партия, която залязвала... Наистина се вземат на сериозно.
А само какви причудливи условия поставят за напускане на коалицията  - ако правителството реши да излезе от валутния борд, ако реши да вдига преките данъци, ако се изхарчи по-голям процент от БВП...
Може ли да повярва някой, че кабинетът толкова е изперкал, че да извърши подобни дивотии. Може, разбира се, но само когато видим как Доган слиза от летящата чиния, или как Станишев влиза в нея за среща на тримата големи.
Ясно е, че само вдигат пушилка. В действителност нямат никакво намерение да напускат. 
Освен това много добре знаят, че "в парламента има други политически сили, които искат да довършат този мандат", както отбеляза изнервен от простотиите им онзи ден премиерът. Интересно е също какво ще си помислят избирателите, когато видят потъващ кораб и от него първи да скачат жълтите министри.
Тука има ли!?... Не, тази игра не е царска игра.
Спомняте ли си какъв героизъм извършил по време на Втората световна война един мургав войник, когато по време на решаващата битка боеприпасите свършват. Капитанът отчаяно отива при него: "Манго, ето ти три гранати и една каска, искам да се опиташ да удържиш положението, докато се върнем с боеприпаси." Онзи му казал: "Я по-добре ми дай три каски и една граната!"
Дал му ги капитанът. Върнал се след време с боеприпаси, гледа и не може да повярва на очите си: от едната страна пушките, от другата дрехите, по средата германците стоят голи и тракат със зъби. А пред тях нашият човек: "Тука има, тука нема, кой ще познае къде е гранатата?"
Ето как се правят нещата. Ама трябва да има бомба. А царистите се опитват да минат само с трите каски. Няма кой да им повярва.