Общо показвания

понеделник, 23 октомври 2017 г.

Ще има ли край стачният синдром в МВР


Споровете между МВР и полицейските синдикати за удовлетворяване на исканията им, предимно за петнадесет процентно увеличение на заплатите, започва да прилича на протяжен сериал. Повтарящияг се вече четири месеца рефрен е, "ако не ни дадете, ще стачкуваме". Въпросът обаче не е да се спре поредният източник на недоволство, а да се създадат условия за трайно увеличение на заплатите, както правилно отбеляза министър Валентин Радев. Така че след отпускането разпределянето на 39 милиона лева, прибавянето на нови 55 милиона към бюджета на МВР за догодина, е само добър знак. Но това трябва да включва реформиране на самата система, най-вече на премахване практиката за плащане на калпак. Също така синдикатите не може да изземват функциите на институцията те да решават как да се разпределят парите. Тяхна задача е обаче да помогнат за прочистването на авгиевите обори от корумпираните полицаи. Вижда се, че има неразкрити престъпления, чести са пробивите по границата, напоследък се разкриха случаи на участие на униформени в наркотрафика. Не говорят за добър тон заплахите от страна на синдикатите, че тяхната стачка може да продължи включително и по време на нашето европредседателство. 
Ясно е и че има нужда и от законови промени. Възможно е да се помисли и за нов закон за МВР. Но е добре всички да си дават сметка, че парите на данъкоплатците са тези, които им осигуряват заплатите. И че те не са единствените, които имат нужда от тях. Напротив, обществеността е в право да недоволства от изпълнението на техните задължения. 
Така че е добре диалогът да продължи, но с взаимни отстъпки. И с уважение към хората, които им дават хляб.

вторник, 17 октомври 2017 г.

Рано или късно и за двуличието има възмездие


Колкото и подмолно да действат, тези, които целят дестабилизирането на съдебната система, не могат дълго време да се крият. Причината е не само че искат да бъдат оценени от техните кукловоди, но и самите те да получат своето в създалата се суматоха. Затова няма нищо случайно, че председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов се включи в атаката срещу Даниела Дончева, административен шеф на Апелативния съд в София. Няма да коментираме, защо изчака да се вдигне медиен шум около “корупционния мирис”, публично обявен от друг съдия, а защо го направи след като самата Дончева сезира главния прокурор, Инспектората към Висшия съдебен съвет и самите кадровици, с искане за проверка на твърденията на нейния колега. В допълнение може да попитаме защо не го е направил в идентични ситуации, като тази, в която служители на Софийския градски съд са искали инспекция на вече бившия председател Калоян Топалов.

Отговорът не е труден - Панов не е очаквал толкова бърза реакция. И сега се опитва да навакса, за да вкара поредната политическа интрига в независимата съдебна система. Още при избора на Дончева той пробва този сценарии с политически въпрос, но тя не прекрачи границата. Сега Дончева пак показа, че ще играе според правилата.

Всъщност, поведението на Панов не е изненада. Винаги мишкуването му е било последвано от напъни да участва в политиката. Този двоен стандарт - уж да си независим съдия, но в действителност да обслужваш политическите интереси на разследвани и подсъдими олигарси, е същината на всички негови действия. Затова той не само няма право да кадрува в съдебната власт, но и да участва в нея. Двуличието рано или късно бива наказвано.

понеделник, 9 октомври 2017 г.

Първо да си кажем кривиците

Крайно време е политиците да заровят томахавките. Консултативният съвет при президента е добър повод те да се върнат към нормалния политически живот. Видя се, че махленското противопоставяне не само отслабва доверието към институциите, но и предизвиква тревога за стабилността на страната. Още миналата седмица бе даден първият сигнал, че в законодателната дейност на парламента може да се въведе порядък като се създаде Съвет от изтъкнати юристи, които ще консултират депутатите. Така ще се избегнат популистките спекулации в пленарната зала и ще се спестят време и пари. В неделя управляващите обявиха, че подават ръка на всички, които искат нормализиране на междупартийните и институционалните взаимоотношения.

Едва ли обаче лесно могат да бъдат забравени грозните сцени и обиди, хвърлени през последните седмици. Затова е добре да се види дали думите ще се превърнат в дела. Никак няма да е лесно. От сега трябва да се знае, че ако има проблем, той не бива да бъде замазван или още по зле- прикриван. Може да се наложи и управляващи, и опозиция да направят компромиси, както и да озаптят самозабравилите се. Как да се постигне това, го е казал още Апостолът: 
“За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.”