Общо показвания

вторник, 23 септември 2008 г.

С чадър и чук

Нищо ново под слънцето.
С чадър и чук, вместо сърп и чук.
Тридесет години след покушението срещу Георги Марков журналистът Огнян Стефанов бере душа след зверски побой.
Каква прилика - да намушкаш с чадър писателя-дисидент на рождения ден на първия партиен и държавен ръководител и да посегнеш на свободата на словото в деня, в който се чества 100-годишнината от независимостта на страната. 
Само защото си позволявал да пише нелицеприятно за властта.
И преди и сега познат братски образец на действие.
Как да не възкликнем: Ние пак сме тук и пак сме същите!
Но може ли да е друго след като кукловодите са от времето на Тато.
А върхушката е от познати ни фамилии и воеводски псевдоними.
Не е трудно да разгадаем кой има нужда днес от този кървав подарък.
Е, ако така смятат да запазят властта, много се лъжат. Няма да стане.
Ако ли пък клановете са се хванали гуша за гуша и искат едните да сменят другите, номерът им пак няма да мине.
Кой вярва на хора, които убиват заради словото.
И какъв позор за властта - да допуска синилно алкохолизирани психопати да диктуват правилата на играта.
Мястото и на едните и другите е на бунището. А не на политическата сцена. 
Ясно е, че трябва да се сложи край на тези безобразия.
Иначе кошмарът ще продължи.


понеделник, 22 септември 2008 г.

Пета колона

Всичко идва на мястото си. 
Съмненията, че сме троянският кон на Русия се засилват. 
Подозрително мълчание цари около изявлението на Сергей Станишев, че може да прекрати договора със САЩ за американските бази, направено пред руския вестник "Время новостей".
Мълчи се и за скандалите твърдения на руския посланик в Евросъюза  Владимир Чижов, че очаква България да блокира евентуално решение на ЕС за санкции срещу Русия. Посланикът не е кой да е, а същият, който преди време в прав текст заяви, че сме петата колона на Русия. 
Може да се окаже прав руският дипломат. След като премиерът ни вися три часа, за да чака Путин, който на всичкото отгоре бе домакин. 
Чака само този, който е зависим. 
А уж празнуваме 100 години независимост. 
Каква подигравка навръх деня, който така гръмко празнуваме! И колко кухо кънтят речите в прегръдката на руската мечка.
Още по-странно е защо опозицията не реагира незабавно. Сякаш и тя е част от тази игра. А може би не са искали да помрачат светлия празник. 
Не всичко е погубено. 
Сега е моментът да стане ясно към коя Русия изпитваме топли чувства - дали на демократите и хуманистите, които не са забравили ужаса на съветските десетилетия, убитите и хвърлените в затвора. 
Или към онази, която се опитва да върне времената на Студената война. 

петък, 19 септември 2008 г.

Москва не вярва на Серго

Не му върви напоследък на нашия Сергей. 
С каквото се захване, все се проваля. 
Първо вися опасно дълго във въздуха на незаконен лифт. После чака като наказан три часа да го приеме руският премиер. 
И вместо да си признае, че е човек на чичо Сам, така да легне на килимчето в Сочи...
Четеш и не вярваш на очите си:  "България можело да прекрати договора със САЩ, ако се установи, че американските бази се ползват неправилно", изхвърля се той в интервю за руския вестник "Время новостей".
Как топлят тези слова последните дни на червените баби. НАТО си отива, идва отново Варшавският договор. Пак ще чуем залповете на Аврора...
Българското общество никога не било възприемало Русия като агресор, уверява още премиерът ни. Сякаш България вече не е член на Евросъюза. Трябва ли да припомняме колко категорично от Брюксел се обявиха срещу накърняването на териториалната цялост на Грузия.
А пък това, че българинът е доброжелателен към Русия, не е новина. И няма нищо общо с врътките на Станишев.
Всъщност никога не е късно да се изложиш. 
То бива лицемерие, ама чак толкова не бива. 
Да не би руснаците да не знаят кой щеше да става зет на Буш. И кой си говори с него на четири очи в бронираната му лимузина в София.
Ако пък тайно се е надявал Путин да му отстъпи Алина Кабаева, много се лъже. 
Малко водка е изпил.



сряда, 17 септември 2008 г.

Безстрашният Сергей

Каква радост, нашият Сергей оцеля.
След като животът му бе в опасност цели петнадесет минути, докато висеше на 30 метра височина в повреден лифт на Рила. Човекът не само че не се уплашил, но дори се шегувал с придружаващите го.
Какъв безстрашен човек!
Не случайно Буш го хареса за зет. А Доган го посочи за премиер. Какво да кажем пък за президента, който го направи партиен лидер.
Шегите настрана. Няма повод за радост.
Всъщност премиерът трябва добре да размисли.
Танцът във въздуха не е като танца на неговата Елена в Dancing Stars.
Лифт втора употреба, незаконно построен в съмнително опожарена местност. Четирима жертвоготовни служители се движат под кабинката, докато дузина други дърпа ръчно въжето, за да я изтегли. Лица, които не се представят, отнемат фотоапаратите на природозащитници. Няма нужда от евродоклади, за да се разбере къде се намираме.
Ето това е нашата родина.
И един увиснал, изоставен от кукловодите премиер.
Дано и на Сергей да му е светнало.

Сини видения

Няма лошо в това, което поиска СДС - съкращаването на излишни министерства и агенции.
Намерения, които галят слуха на данъкоплатците.
Сините цели са далеч по разбираеми от популистки хватки за Велики народни събрания, подписки за сваляне на правителството и обвинения кой е папата и кой е Христос. И най-вече кой е царят на боклука.
Макар че всеки ден управляващите също ни обясняват колко държавни чиновници ще съкратят. И ни писна да ги слушаме. А и отдавна не им вярваме.
Ясно е също, че с този рейтинг, сините няма как да ни прилъжат с думи. Защото проблемът е как те ще бъдат превърнати в действителност. И най-вече - кои ще са хората, които ще ги осъществят.
Така че преди да хвърлят гръмки фрази, СДС трябва да подреди собствената си къща. И да представи новите лица, които ще спечелят доверието на избирателите от раз.
Нищо не подсказва в момента да има подобни радостни очаквания. Нито пък, че синият лъв се готви за скок. Дали това не е поредният син мираж!?

понеделник, 15 септември 2008 г.

Риба на сухо

Държавният глава все по-често започва да се мята като риба на сухо. Но така се получава, като имаш лоши съветници и спонсори. От които, ако не беше така свързан с тях , отдавна трябваше да се отърве.
Ясно е, че са му вдигнали мерника от всички страни и искат да се отърват от него. И най-вече от собствената му партия. Не чакаха от кумова срама да минат няколко дни от новия политически сезон, за да го започнат. Първо военните поискаха да му отнемат правомощия. След това депутати пожелаха  разузнаването и НСО. На всичкото отгоре и рейтингът му главоломно се срива. Вместо да се сниши и чака по-добри времена, както винаги е правил Тато, президентът реши да се заеме с боклука. Странно поведение. Да се пъха там, където не му е работата.  А когато трябва да се появи, потъва дълбоко.
Къде се скри например, като гръмна складът в Челопечене, защо си затрая за пенсионерите, като се опитаха да ги подхлъзнат с почивки на море. Как само потъна, като гръмна скандалът с волейболистите ни... Сякаш никога не е бил на техен мач.
Така че Бойко да не се чуди, че президентът го зарязва. На Първанов няма да му е за пръв път.
Но може ли да е друго, след като е с две имена. И не се знае онзи с харамийския псевдоним на кого служи.

Изборна тесла

Разбира се, че БСП и ДПС искат отново да управляват. 
Не само защото властта е сладка, но и заради ужаса, който ще настъпи за тях, ако двете партии останат извън борда на управлението.
Затова не трябва да се учудваме, че ще действат безкомпромисно. И ще направят всичко възможно да си осигурят мнозинството и в следващия парламент. Аритметиката не е сложна. Колкото по-малко играчи, толкова по-добре. Затова вместо да се вдига изборният праг за партиите, ще порежат коалициите с висока бариера. 
Въпросът е как ще излъжат коалиционните партньори от НДСВ и президента. Те също искат своя дял в бъдещото управление.
Нито царят, нито държавният глава са свикнали да губят.
А Станишев и Доган не искат балансьори, които да ги контролират.
Ясно е, че това няма да е първата, нито последната тесла.
Президентът може да се размине с мажоритарния вот. А царят да излезе в пенсия.
Само че никой не знае те пък какво са замислили.
Може да се окаже, че Станишев и Доган бъркат.
И че пъзелът е подреден много преди те да започнат да го редят.
А тяхното място да не е сред печелившите играчи.

петък, 12 септември 2008 г.

Авакум Захов или Джеймс Бонд

Минчо Спасов не е хахо, както искат да го изкарат.
Прав е човекът, когато иска да знае дали българският разузнавач не е все още Авакум Захов. (За тези, които не си спомнят, той е един скромен историк и архелог от времето на соца, който залавяше натовските шпиони като преди това ги напиваше с кока-кола. И никога не е ползвал чадър разбира се.)
Прав е Спасов, че иска още да знае защо толкова пари отиват за слухтене. Ние също искаме да знаем. Защото с 90 милиона може да се довърши магистрала "Тракия". Освен това нито един мафиотски бос не е заловен, разкриваемостта е само 2 процента.
А са подслушвани 10 000 души!
Службите май са душели за друго. И за други. И най-вече за себе си. 
Затова следващо нещо, което трябва да се направи, е да се види каква точно информация е събирана и какво се е случвало с нея.
Не е ли продавана, и то на бандитите!?
Изобщо не ни интересува, че човекът с харамийският псевдоним пак ще се вкисне. 
Нито пък, че неговият приятелски кръг ще бъде засегнат.
По-съществено е да знаем, защо двама негови съветници вече са мъртви.
Колкото по-бързо бъде осветена дейността на тези служби, толкова по-бързо ще ни светне
защо Джеймс Бонд ни няма доверие все още.

Безметежна есен за управляващите

Вместо дим, барикади и национална стачка, както се заканваше опозицията, управляващите ще се порадват на хубавата есен още в първия ден на новия политически сезон.
И това няма да е всичко.  
Тройката Станишев - Симеон - Доган е с едни гърди напред с обещаните пари за пенсионери и социално слаби. 
Докато триумвиратът Костов - Борисов и Сидеров вече са крадци, популисти и екстремисти. От които всички трябва да бягат като от прокажени.
Каква безпомощност, какъв срам за опозицията!
Но какво друго да се очаква, след като уволняват правителството с ялови подписки.
И след като с един касетофон плашат гаргите пред президентството.
Трябва ли да се чудим защо Буш си хареса Сергей за зет. 
Ясно е също, че Командира, бате Бойко и Волен няма как да имат обща игра.
Синдикатите не закусват карфички, че да подкрепят несъстоятелна коалиция
Очевидно е, че не това е пътят на опозицията.  
Ако ли пък задачата им е да подарят още един мандат на това правителство, защо не си кажат направо.
Тогава на всички ще им светне защо Командира искаше вот на недоверие винаги когато Станишев имаше нужда от помощ.
И много ще си помислят дали да гласуват за червено-синята мъгла.

Депутатите да гласуват с палец

Докога ще се харчат напразно народните пари!?
Половин милион лева плати Народното събрание за нова система за гласуване и въпреки това депутатите пак ще могат да гласуват с чужди карти. 
И това ако не е безобразие!
Едва ли вината е в родните компютърни гении. Те са доказали, че за тях няма нищо невъзможно.
Всъщност председателят Георги Пирински  си призна, че е  можел да реши проблема. Но разчитал на честта и отговорността на колегите си.
Чест и достойнство ли!? Те отдавна са доказали, че са оперирани от това. Защо ни баламосват!? 
След като по някои граници ти взимат отпечатък от палеца, в паспортите ни ще има биометрични данни, лаптопи се включват само с ако сложиш пръста, нима ще е срамно и избраниците на народа да гласуват по този начин.
Фасулска работа да се реши.
Ясно е, че гарван гарвану око не вади. И че ще я карат по старому.
Защо тогава да се чудим, че ни спират парите, че не ни казват като арестуват бизнесмени, недосегаеми у нас.
Както е тръгнало един ден може и цялото ни законодателство да не ни признаят.
Пука им на депутатите, че нарушават конституцията, още по-малко, че някой може да ги отреже. Да не би да бъркат в техния джоб.   
А Зайков да не се прави на Пирински. Не е човекът, който ще реши проблема. Иначе нямаше да си го изберат.

неделя, 7 септември 2008 г.

Хем боли, хем сърби

Мине се не мине време и Никито Василев вземе, че се изкаже неподготвен.
От една страна партията му имала нужда от промяна и излизане от коалицията, от друга страна било невъзпитано царистите да се откъсват 11 месеца преди изборите от нея.
Хем боли, хем сърби.
Спомняте ли си едноименния филм!? В него всички навиват главният герой Еди да се ожени. И той го прави - за първата срещната. Само че жена му е прекрасна до момента, в който заминават на меден месец. Тутакси той разбира, че е прибързал и започва да съжалява. За късмет в този миг Еди среща жената на мечтите си...
Много интересно какво е срещнал Никито Василев, че иска да разтрогне брака на НДСВ със Столетницата.
Всъщност това не е чак толкова важно. По-съществено е какво се е случило с министъра, че прави такива изявления.
Направо плашещо е обяснението му, че били малко "пасивни".
Макар че като се замисли човек, какво друго му остава, след толкова въртене и нагаждане, освен да се ориентира към другия бряг.
Човещина е.
Шегите настрана. Въпросът е ще се промени ли наистина положението, както обещава господин министъра.
Или НДСВ ще отиде на политическото бунище.

петък, 5 септември 2008 г.

Станишев дава, царят и Сокола не

В България вече нищо не е същото. Дори народните мъдрости не са такива, каквито бяха едно време. Днес Станишев е в ролята на царя, а Симеон и Доган са пъдарите. Бързо стана ясно, че популисткият флирт на Столетницата с морските почивки на пенсионерите няма да мине.
Но така се получава, когато си мислиш, че времето на Тато не е свършило.
Много е лесно да режеш от държавната баница и да се биеш в гърдите.
Как няма да те харесва червеният електорат.
И изведнъж така да ти подрежат крилцата. Колко тъжно. Докъде я докараха социалистите, друг да им дърпа конците.
Но не е ли по-тъжно да се подиграваш с невинните пенсионери. Да обещаваш, а после да се чудиш как да се измъкнеш.
Всъщност не всичко е изгубено.
Има светлина в тунела.
Социалистите имат шанс да измият срама. Нека извадят от партийната каса пет милиона и покажат, че не мислят само за себе си.
Едва ли ще го направят.
Добрата новина е, че за пореден път се разбра кой в действителност управлява страната.
И че кукловодите са други.
Дали обаче избирателите са го разбрали и ще сложат ли край на подобни дивотии, ще разберем чак догодина.

четвъртък, 4 септември 2008 г.

Eдин народ, една партия

Всичко идва на мястото си.
Социализъмът, както казваше Тато, се завръща.
Но може ли да се случи друго, след като наследниците на другарите ни управляват. Достатъчно бе първият секретар на партията Сергей Станишев да обяви, че 5000 пенсионери ще почиват безплатно, за да разберем, че нищо не се е променило.
Личният кадър на Живков, сега председател на Обединения съюз на пенсионерите Сава Гърбузанов, тутакси обяви, че той лично ще определи кои да идат на почивка и кои не. Каза също, че ще се направят списъци и първи ще отидат тези, които имат най-ниски доходи. Под строй, разбира се. Следващата година по същия начин ще се действа и така по план, докато бъдат изпратени всичките 2 милиона и 500 хиляди.
За да осъществи партийната повеля, на другаря Гърбузанов му трябват общо 300 години. Но за другарите това няма значение.
По-важното е, че на морето пенсионерите няма просто да почиват, а ще подготвят културно-масови мероприятия, ще репетират сценки за прекрасните времена на соца, ще пеят в хорове. После за благодарност към правителството, ще показват какво са научили пред сградата на Министерския съвет.
Не трябва да има съмнение, че този, който иска да почива, трябва да стане член на Обединения съюз.
Утре съвсем естествено ще върнем и член първи от старата конституция за ръководната роля на партията...
По наша молба и с благодарност, разбира се.

сряда, 3 септември 2008 г.

Миражите на Сергей

Правителството пак извади приказките от хиляда и една нощ
Сергей Станишев обяви че едва ли не от утре ще прати между 3000 и 5000 пенсионери да почиват безплатно на морето.
Много интересно как толкова бързо ще решат кои точно пенсионери ще се порадват на морския бриз. Ако смятат да се отблагодарят на своите избиратели, няма какво да се чудим.
Станишев обеща още на 360 хиляди български семейства, че размерът на енергийните помощи ще нарасне от 180 на 282 лв. А еднократните помощи за семействата, в които има първокласници, ще се увеличат от 120 на 150 лв. Премиерът увери, че през тази година ще се отпусне най-високата коледна пенсия. Очаква се тя да бъде 200 лв. Всички пари щели да дойдат от излишъка.
Станишев много да не се изхвърля. Защото още не сме забравили какво се случи с кофичките кисело мляко, обещани за децата.
Всъщност всичко това е доста обидно. И унизително. Да се гледа на повечето българи като на просяци.
Нямаше ли да е по-добре правителството да се бе постарало пенсиите да са такива, че възрастните хора сами да си позволят тези почивки.
Но какво да очакваме от управляващи, за които е по-лесно е да бръкнат в джоба на данъкоплатеца, отколкото да върнат откраднатите пари.

Клас стани, клас седни

Нямат край дивотиите на опозицията.
Преди няколко дни младежи на ГЕРБ раздадоха ученически бележници на министри, в които има оценки по предмети като корупция, злоупотреба с власт, лицемерие, безхаберие. Класен ръководител били българските граждани а родител-настойник Ахмед Доган. Вчера на тройна среща СДС, ГЕРБ и ДСБ съобщиха, че националната подписка, която ще започне в деня на Съединението (6 септември) ще бъде всъщност заповед за уволнение на правителството. Основанието не е по различно от това което пише в бележниците - корупция, некомпетентност, провал на членството в Евросъюза.
Надсловът на кампанията ще бъде "Аз съм европеец".
Какъв кич, каква бутафория!
Всъщност доста обидно за повечето българи.
Няма ли кой да светне опозицията, че с инфантилни действия няма как да спечели избирателите.
Нямат ли въображение тези хора!?
Може би с наивни послания искат да прикрият безсилието си. И че не са единни.
На всички е ясно, че няма как Командира и бате Бойко да са заедно.
А това, което ще се случи е, че по стар костовистки обичай с глуповатите си протести ще се налее вода в мелницата на корумпираното правителство.

Идва часът на истината

Сега е моментът главният прокурор Борис Велчев да покаже, че няма нищо общо с предшествениците си.
Трябва само да докаже, че той представлява държавата.
И в прокуратурата по-бързо да заработи звеното за борба с организираната престъпност.
Велчев трябва да се отърси и от смущаващото го усещане, че нещата не вървят добре.
Мандатът му е достатъчно дълъг, за да раира престъпниците.
Също така не бива да се опасява, че политиците няма да му помогнат. Нито че ще кажат една добра дума за него.
Той трябва да е сигурен в това. И да не му пука.
Нали те държат чадъра над бандите, че дори им дърпат конците.
Така че неговата работа не е да споделя, нито да очаква, а да действа.
Естествено е, че не може да се надява на добри новини от "Дондуков" 2, след като е възобновил разследването срещу външнополитическия съветник на президента. Още по-малко ще му се зарадват от там, когато прибере спонсорът, за който Брюксел яко ни притиска.
Десните също няма как да не пищят, след като член на НИС на СДС може да бъде окошарен.
Но няма място за колебание. Все някой трябва да разчисти авгиевите обори.
Ясно е, че повече така не може да продължава.
Трябва да се сложи край на синьо-червената мъгла.
Признанието само ще дойде.