Общо показвания

сряда, 24 август 2022 г.

ЗА КАКВО ИМ Е ИЗБОРНИЯТ КОД!?

Престъпване на омертата е самоубийствено за всеки мафиотски кръг. Е, точно това направиха от “Демократична България” с жалбата си до Върховния административен съд да получат достъп до изборния код. Очевидно дърпащите им конците от Разградския олигархично медиен кръг са наясно, че в самостоятелното явяване на изборите от Партията на промяната се крие “ключът от квартирата”, както би се се изразил Остап Бендер, мошеникът от романа на Илф и Петров. И са решили да не допуснат този път загубата на толкова много гласове, както стана на последните избори. А те, както е известно, бяха взети от станалите по-късно техни коалиционни партньори. 

Нека попитаме направо -  не е ли тази жалба признание за възможността от изборни манипулации!? И по-точно - за вече извършени измами, от които този разследван многократно за афери кръг, удобно се е възползвал, за да се докопа до властта. И сега, когато тази възможност им се изплъзва, те решават да нарушат омертата, защото иначе техните протежета ще останат извън парламента. А оттам и самите те - извън трапезата на властта.

От “ДБ” твърдят, че решението на ЦИК "води до нарушаване на един от основните принципи, от които трябва да се води изборният процес - прозрачността, която да позволява на обществото и на всички субекти, които са участници в него, да имат пълното убеждение, че той обективно изразява волята на избирателите".

Жалбоподателите дори разкриват къде е “заровено кучето”. Те искат да разберат дали удостовереният през 2021 г. код, е идентичен с изходния код, наличен към момента, като “за това трябва да има криптографски гаранции. В противен случай предишното удостоверяване няма как да се счита за действително". Освен това те настояват достъпът до изходния код да бъде осигурен още в рамките на процеса по удостоверяване, извършен от Министерството на електронното управление, Българския институт по метрология и Българския институт по стандартизация, “а не само по време на публична процедура по изграждане на системен образ, както е определила ЦИК”.

Всъщност, тази жалба на радетелите за електронното гласуване е признание за възможността да бъдат извършени шашми, чрез манипулиране на софтуера. Няма да припомняме за пореден път защо точно този тип използване на машини е отхвърлен от цивилизования свят. Няма да преповтаряме и защо се настояваше да не бъде ограничавана възможността да се гласува с хартиени бюлетини. Ясно е също, че при липсата на парламент, Изборният кодекс не може да бъде променен. Но трябва ли да станем свидетели на поредната подмяна от борците за промяна. А с тези признания, резултат от боричканията помежду им, излиза, че те се подиграват с демократичните принципи, които уж изповядват.


До изборите няма много време, но все пак то е достатъчно, за да се използва всяка правна възможност, те да изразят волеизявленията на избирателите, а не резултатът да е плод компютърни престъпления, с които да ни излъжат за пореден път. А за да няма повече “омерти”, които да бъдат “нарушавани”, трябва веднъж завинаги да се приключи с този мафиотски медийно олигархичен кръг. И това не е задача само на правосъдната ни система, но и на всички, които искат да има промяна, е не подмяна, на каквато станахме свидетели през последната половин година.


понеделник, 22 август 2022 г.

ЛЪЖАТА ЗА “ПОБЕДНИТЕ” 121 ДЕПУТАТА

Свидетели сме на поредното измамно внушение от лидерите на партията на “промяната”. Този път предизборно – че целта им е да имат 121 депутати, за да могат да управляват самостоятелно. Не, това не е галещо слуха на феновете послание за светло бъдещо управление, не е и димка за заблуда на противниците, а е поредната тяхна измама, на каквито станахме свидетели през цялото им управление. От която искат да извлекат само лична изгода. Номерът им е в това да постигнат поне резултат, с който да могат да се пазарят – най-вече с тези, за които твърдят че никога няма да преговарят, докато не се освободят от набедените в мантрите за корупция. Лъжливото им послание е насочено и към бившите им партньори от “Да България” и БСП. За да бъдат приспани с илюзията, че след изборите отново ще са заедно. Но всъщност максимално да им бъдат взети избиратели. Както се случи на предишните избори, когато ДБ се срина като брой депутати, защото техните привърженици гласуваха за ПП. А изненадващото посление, че можело отново да получим руски газ на бивш вицепремиер, който отказа да плаща в рубли и на практика отряза доставките, са към левите избиратели, чиито гласове искат да привлекат. Не е случайно и твърдението на ръководството, че са центристка партия.

Разбира се, от ГЕРБ и още повече от ДПС са наясно, че изхвърлянията на ПП са смешни. И са отчайващ опит да спрат пропадането след провала на управлението си. Дори малко е учудващо, че от ГЕРБ се опитват да опровергаят новите им лъжи. Вместо да ги оставят на ДБ  и БСП, които ще са най-ощетени. Затова по-интересно е кога ще приключи периодът на взаимното хвалене колко добре са управлявали и кога ще почне конкуретната битка между тях за всеки глас. Ако за БСП се знае, че ще наблягат на проруската политика, както и на свършеното в социалната сфера, като противовес, то за ДБ не е ясно как ще отговорят на това разделение. Друго щеше да е, ако бяха останали в коалиция с тях - хватката преференции на по-добре структурираната ДБ, можеше да има дадат шанс за равнопоставеност. Сега ситуацията е такава, че политическият мишмаш, създаден и толериран от бившия премиер Иван Костов и близкия му Разградски медийно олигархичен кръг, може да изпадне извън борда на парламента. 

Смешно е и самоуспокоението, че разделени двете партии, ще получат повече гласове. Нали само преди дни те твърдяха точно обратното. Истината е, че давещите предпочитат да се спасяват както могат.  Същото се отнася и за БСП. Ако на предишните избори, тя нямаше алтернатива, само малка част от левите избиратели гласуваха за Партията на промяната, сега “Възход” на Стефан Янев им диша във врата. Вътрешната червена опозиция има за кого да гласува.  Със сигурност ще станем свидетели на поредното маргинализиране на Столетницата, особено след като всекидневно се разкриват афери, забъркани от тяхната лидерка, докато беше вицепремиер и министър на икономиката. Не е изключено БСП да изпадне извън борда. Една от причините е и вътрешната битка за първи места в листите, които вече единствено дават възможност за влизане в парламента.

Ако  пръскането на лъжливи илюзии беше направено от радетелите за промяна от сцената на стендъп комеди клуб, каквито има много напоследък, щеше да бъде забавно. Но сега това звучи дори нелепо. Техните бивши партньори са под угроза да не влязат в парламента, а избирателите биват увещавани в друго.

Всъщност, става въпрос за тяхно самозалъгване. Бившите любимци на президента повтарят като от латерна мантрата за 121 депутата преди всичко, за да успокоят собствените си страхове, че сривът при тях ще е най-голям. Плачът, че били прецакани от ИТН, предизвика временна еуфория. Но сега, когато се разбра, че джобовете на родните избиратели всекидневно изтъняват, благодарение на тяхното управление и за сметка на техни афери, които лично ги облагодетелстваха, балонът на тези лъжи се спука. Приказката за “лъжливото овчарче”, изиграна този път от новите герои, станали популярни като Кирчо и Кокорчо, ще приключи не като стендъп комедия, а безславно, както е разказана в народния фолклор.

вторник, 16 август 2022 г.

ГАЗОВИ ЛАКЪРДИИ ЗА ПАРТИЙНО ОЦЕЛЯВАНЕ

Време е да бъдат спрени опитите на провалилите се политици да “възкръснат” с всяване на страхова психоза сред обществото. Изборите са добра възможност за това.

Едва ли избирателите имат полза бъдещето на газовите доставки да се превръща в досадна политическа дъвка и реална опастност за жизненото им оцеляване. Плашилото се размахва за щяло и нещяло, предимно от чели-недочели политически мимолетници, усетили сладостта от облагите на властта. Може и да е парадоксално, но утвърдените имена в енергетиката предпочитат да не участват в тази преливаща от пусто в празно безполезна шумотевица. Галещо слуха на русофилите е евентуалното подновяване на изтичащия договор с Газпром. Но налице е и бурно възмущение от противниците, придружено от предупредителна протестърска вълна, ако това се случи. Едните пренебрегват грозното лице на войната в Украйна и носталгично припяват за евтиния и “неизбежен” руски газ, плод на българо-руската дружба. А другите продължават да дрънкат за “четири пъти” по евтиния втечнен газ и не дават обяснения как така Булгаргаз от печеливш с 50 млн, изведнъж се превърна в длъжник с повече от 500 млн.по време на последните вече бивши управляващи.

Упреците към служебния кабинет да не размахва “Жан-Виденовата зима”, да остави актуалните проблеми на бъдещия редовен кабинет и се заеме с основното – да подготви изборите, са меко казано цинични. Изобщо няма да коментираме дебелашкото самохвалство на най-малката, но най-шумна партия в предишния парламент, че само тя можела да докара газ от Русия. За късмет, бързата, едва ли не военна организация, създадена от кабинета, за преодоляване на техническите проблеми, със сигурност ще ни докара най-после газ през връзката с Гърция. Така че нека бъдат оставени управляващите да решават неотложните проблеми. А те са свързани и с антиинфлационни конпенсации за бизнеса и гражданите. Затова не трябва да им се пречи на диалога с работодатели и синдикати.

За да има прагматичност, обаче е необходимо политиците да се смирят и да не използват газта като бухалка. Видяхме и чухме защо им трябват “бухалки” на някои псевдодемократи. Всички са наясно, че цинизмът им не идва току така, а е добре подплатен от олигархичния кръг, който от години си е присвоил правото на уж морален стожер. Учудващо е, че издънилата се многократно в претенциите си да бъде партия на промяната, обвинява служебния кабинет, че излишно митологизира газовата криза, но същевременно императивно настоява, че той трябва да довърши започнатото от тях с американския втечнен газ и ако не го направи, то тогава последиците за страната ни ще бъдат ужасни. 

Кой всъщност плаши обществото ни с несигурност!?...

Предпоставянето с крах на все още неосъщствени сделки, при това ангажиращи, заради европейското участие в реализирането им, не цели нищо друго, освен да се внуши, че служебното правителство е антиевропейско. Това само потвърждава, че оклеветяването е любим похват на откровено мафиотския олигархичен кръг. От времето на управлението на Иван Костов, когато укрепна, този кръг използва мантрата “борба с мафията”, за успешното капитализиране на редица тъмни сделки. Осъществява ги не само с очернящи внушения, но в повечето и с директен рекет чрез медийния монопол, който притежава.

Но номерата им вече са трудно приложими. Причината не е само в общественото недоверие натрупало се срещу тях. Но най-вече в неразбирателството между бившите коалиционни партньори, което доведе до падането им от власт. Всъщност, истината не е в излишните газови лакърдии, а в нежеланието им да сложат в ред собствените им партийни редици. 

Да не би сега да им светна на Партията на промяната, че имат идеологически различия с “Да България” и че те са центристка, а не дясна партия!? И защо ли пак от същата партия, която отказа руския газ, вече не отричат възможността отново да тръгне, докато в същото време жълтопаветниците, маршируват край президентството... Не, още миналата година, когато няколко пъти се проваляха опитите да се създаде правителство, стана ясно че между лидерите им има скрита непоносимост, която прерастна в омраза. Тя стана открита при провала на безпринципната коалиция. Библейският израз за треската в чуждото око, която пречи да се види гредата в собственото, ще доведе единствено до стремеж “стани за да седна”, но няма да е в обществена полза. И не газовата реторика ще им помогне. Защото омразата, както се вижда, продължава и няма да свърши, докато всяка една от партиите не се освободи от всички, които не могат да надмогнат егото си и не бъде представлявана от нови лица, които разбират, че диалогичността в политиката е тази, която ще помогне за излизането не само от вътрешните кризи, но и от натрапените отвън.

вторник, 9 август 2022 г.

НИКОЙ НЕ ИСКА ДАВЕЩИТЕ СЕ

Провалилите се бивши коалиционни партньори, вместо да се погрижат за политическото си оцеляване, отново размахват жълтопаветното знаме и се опитват да нагнетяват обществено напрежение. Техните лидери не си дават сметка, че хората имат нужда от спокойствие и сигурност, с нескопосните си реваншистки прояви трупат нови негативи и могат да маргинализират участието си в парламента, а някои от тях и да останат извън него. Според социологически проучвания “Да, България” е на ръба на прескачането на изборната бариера. БСП също е застрашена, дори за бъдещите им водачи на листи няма сигурност, колко от тях ще влязат. Популистки оправдания, че президентът, който Корнелия Нинова издигнала, се обърнал срещу нея и е участвал в заговор за отстраняването и от ключовия министерски пост, вече не вървят. Заради неспирните и лъжи се очаква вътрешният натиск върху нея да се засили, особено след разкритията за един милирд евро изнесено оръжие за Украйна, което тя нагло отричаше. Но на лъжата краката са къси, както е казал народът. Нейните русофилски поддръжници едва ли ще и простят. Няма да се учудим ако лъснат скоро и интригуващи за разследващите органи подробности за нейните сделки.

А какво да кажем за “ДБ”, които, с вечно нещо обясняващия се лидер Христо Иванов, като удавници за сламка протягат ръце за коалиция с “Партаията на промяната”, но там не ги искат, защото не им трябва допълнителен отлив на гласове. 

Всъщност, цялото хленчене на “ДБ” е, защото изпаднат ли зад политическия борд, ще стане зле и за покровителите им от олигархичния кръг, който забърка двегодишното безвремие. Затова те пускат нови опорки, за да може “умнокрасивите” поддръжници да опънат палатките на жълтите павета и блокират Орлов мост. 

Никой от служебния кабинет не се е засилил още да купува руски газ, но вече има черни прокоби, че едва ли не руските танкове, ще изметат хепънингите им от столичното ларго. Дори фактът, че от кабинета обявиха, че ще придвижат оставените от предишните управляващи сделки за втечнен газ не ги смири. Не са ли смешни и твърденията им, че като обявят търгове за газ, ще бъдат загърбени доставките от САЩ и ще полегнем на руснаците, които ще ни подлъжат с уж евтин газ. Поредната слаба опорка. Не само защото руският газ вече не е евтин и това не може да се прикрива, но и защото има геополитическа ориентация, която управляващите, които и да са те, не могат с лека ръка да пренебрегнат. Въпросът е преди всичко в изсветляването на доставките. Нещо, което въпреки претенциите си за прозрачност, радетелите за промяна пренебрегваха безскрупулно. А популистките им уверения за четири пъти по евтиния газ изобщо няма да коментираме.

Истината е, че напъните  за всяване на страхова психоза и за жан виденова зима идват най-вече ДБ и БСП. Нека повторим, причината е в това, че двете партии разочароваха с безпринципното си колабориране избирателите си. Видя се и се чу как на онази партийна седянка в парламента Христо Иванов говори, че правилният път е този на политическите бухалки и задкулисните сделки от типа на “ти на мене, аз на тебе”, а публично се представя за борец срещу тъмните сили. И вместо тази арогатна двойнственост да приключи, Иванов да подаде оставка от партийния пост, той продължава мишкуването в опит да се измъкне от капана, в който сам попадна. Колкото по ясно става, че не е желан партньор, той ни лук ял, ни лук мирисал, пак високопарно ни заглавичква с геополитическата ситуация, а задкулисно се опитва да реанимира един позабравен проект на ментора си Иван Костов за “Десен алианс”, с който да прилъже старите седесари да го пробутат с гласовете си отново в парламента. Абсурдно е да му повярват, като се има предвид гушването на ДБ с БСП и онова гласуване в парламента, даващо възможност на свързани с бившата държавна сигурност да се кандидатират за ключовия пост шеф на КПКОМПИ. Но защо да не опита. А и нека жалките му напъни да покажат колко е задължен към дърпащия конците му олигархичен кръг.

След тази “синьо-червена мъгла” едва ли трябва да се учудваме, че Корнелия Нинова, търси враг в лицето на президента, за да оцелее. Но всъщност засилва влиянието на държавния глава в партията. Нинова се оказа опасен лицемер, който в името на личния интерес е готова да загърби принципи, а което е по-лошо – да обрече привържениците си на тягостно бъдеще, като остави БСП отново, и нищо чудно, за дълго извън властта.

Няма да коментираме първите действия на служебното правителство, използвани от Нинова, а и от останалите бивши управляващи за нападки срещу президента. Не за друго, а защото уволненията засягат пряко политическите хранилки на властта. Но не и гражданите. Разкритията за афери разклащат най-вече бившата политическа върхушка. А и държавният глава този път започва да демонстрира полагащата му се от конституцията неутрална позиция, която цели успокояването на държавата след месеците политическо шмекеруване. Така че опитите за извличане на политически дивиденти и размахването на плашилото за президентска република по руски образец, са обречени. Не заради разнебитените бивши управляващи, а заради нарочените за колабориращи с президента, опозиционните доскоро ГЕРБ и ДПС. Те са тези, които разполагат с достатъчен ресурс това да не се случи. Но и са наясно, че страната ни трябва да бъде изведена от продължителното политическо безвремие, станало критично опасно в трудни и за света дни.

Така че изводът за давещите се партии, както и за кукловодите им в сянка, които забъркаха тази каша, е, че трябва да спрат да слагат прът в развитието на страната ни. И да се опитат да пречистят собствените си редици, за да имат шанс да продължат политическото си съществуване. Трябва да се разделят и със олигархичните спонсори. В противен случай ги чака политическото бунище.