Общо показвания

вторник, 31 януари 2012 г.

Филчев и президентското ООД

В един доклад от 2005 г. (оповестен от Wikileaks и не отречен досега) американският посланик Джон Байърли изразява разочарованието си от правоохранителните органи, че провалят разследванията (с което обезсмислят сътрудничеството с американските служби) на знаковите убийства като тези на банкера Емил Кюлев и Иван Тодоров – Доктора. Като основна причина за туткането и в крайна сметка на затлачването на разследването за Кюлев посланикът посочва факта, че банкерът е бил съветник и спонсор на кампанията на тогавашния президент Георги Първанов. Американският дипломат цитира в доклада си мнението на човека на ФБР към посолството, който бил уверен от МВР, че банковите сметки на Кюлев в България ще бъдат запорирани "още на следващия ден", но това не се е случило. Официално МВР прехвърля вината на прокуратурата, която не е издала необходимите ордери за обиск. Байърли дори 


с лека ирония уточнява, че в други случаи, които нямат такава политическа окраска, 


съвместни разследвания на ФБР и МВР лесно са преодолявали подобни пречки. Този странен чадър от страна на прокуратурата не може да е ставал без знанието на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, който, както е известно, дърпаше конците и еднолично.
За зависимост между президентството и Филчев се изказа още през май  миналата година и бившият шеф на контраразузнаването о.р. ген. Атанас Атанасов. Той заяви, че е бил заплашван от бившия главен прокурор, впоследствие посланик в Казахстан, по време на президентските избори през 2001 г., когато Първанов бе избран за държавен глава. Вчера по ТВ7 Атанасов категорично заяви, че Филчев, както и основният обвиняем по делото „Октопод” Алексей Петров са били под протекцията на Първанов. На самото дело Атанасов заяви, че имало връзка между предишния президент Георги Първанов и бившия главен прокурор Никола Филчев и тя протичала през Алексей Петров. И  поясни, че „Първанов сложил крило над него”.  
Няма да се спираме подробно на факта, че именно Първанов въпреки съпротивата на външно министерство назначи Филчев за посланик в Казахстан и дълго време пречеше на неговото отстраняване въпреки гафовете и своеволията, извършени от ексглавния прокурор. Можем само да си спомним, че в добрите соцвремена някои прекалено знаещи хора бяха изпращани далеч от родината, за да им се запуши устата,  докато следите от общи мероприятия бъдат заличени.
Няма да се задълбочаваме и върху твърденията на двама дългогодишни врагове на Филчев и бивши дисиденти - Николай Колев – Босия и поета и бивш дипломат Едвин Сугарев. Само ще споменем, че единият смята, че „Филчев в комбинация с Георги Първанов бяха изключително силна като властови ресурс двойка”, а другият толкова подробно обяснява тези зависимости в писмото си до сегашния главен прокурор, че със сигурност от тезите му биха се заинтересували най-добрите американски продуценти, ако решат да направят филм за криминалния преход в България.
Въпрос на време и в интерес на страната е тези авгиеви обори да бъдат изринати. Защото досегашните твърдения на свидетелите по делото „Октопод” за опасни зависимости, стигащи до „Дондуков” 2, зад които наднича сянката на бившата Държавна сигурност, са доста обезпокоителни. Може Филчев да се прави на луд в момента и това да е част от сценария за омаловажаването на делото и превръщането му във фарс. Но истината е важна заради


поставения под съмнение авторитет на президентската институция



и мераците на бившия държавен глава да се върне начело на БСП и един ден да стане дори премиер на страната. Отсичането на пипалата на Октопода е важно и за самата съдебна система, която не може да бъде обвинявана като цяло заради безчинствата на единици. И да бъде превръщана в аргумент от еврочиновниците, за да бъде спъвано равноправното членство на страната ни с развитите европейски страни. Не случайно един от приоритетите на новия президент Росен Плевнелиев е нейното реформиране. А откровеният начин на действие на неговата партньорка и вицепрезидент Маргарита Попова още в първите дни от стъпването й в длъжност показват, че този тандем ще бъде безмилостен към всички, които бяха превърнали президентската институция в място за тъмни сделки и бизнес на гърба на хиляди жертви на убийци, както и на десетките хиляди чужденци, стремящи се към българско гражданство.
Данните за тъмни дела, вършени на „Дондуков” 2, които почти всекидневно излизат, са потресаващи. Помилвани са над 150 убийци, въпреки че юристи са предупреждавали, че те са извършвани незаконно, защото е нямало указ, с който Първанов да упълномощи вицето си Ангел Марин да изпълнява правомощията си през втория мандат. Освен това Пламен Николов (друг засегнат от Октопода), съобщи вчера, че българско гражданство за последните 5 години са получили над 12 хил. чужденци  като всеки от тях е давал по 5000 евро на ръка. „12 000 умножено по 5 хилядарки прави 60 милиона евро”, изчисли той. Николов директно насочи корупционната практика към президентската двойка Георги Първанов и Ангел Марин, които той нарича „Гоце и Геле” ООД. Парите са влизали в касата на близък до Първанов член на БСП, който им се е отчитал, уточни Николов.
Напълно естествено е и



дистанцирането на сегашната президентска институция



от това, което ставало преди тях на „Дондуков” 2. Фактът, че и президентът Плевнелиев, и вицето му  Попова коментират случилото се, показва, че двамата оттук нататък ще разчитат на публичността на техните действия, а това само по себе си е един шамар към бившите обитатели на техния сегашен дом.
А какво да кажем за раздаването на множество най-висши ордени за щяло и не щяло от страна на Първанов. Както правилно отбеляза членът на висшия партиен съвет на БСП и бивш конституционен съдия Георги Близнашки „така той профанира не просто системата на държавните отличия, а постави под съмнение смисъла и значението на цялата ценностна йерархия в нашето общество...”
Изобщо не се учудваме обаче, че бившият главен прокурор Филчев нито веднъж не е проявил интерес към това дали в президентската институция не се върши нещо нередно. Самият факт, че срещу двама президентски съветници бяха извършени атентати, би трябвало да го ангажира максимално, още повече, че и американските служби са дали достатъчно информация за тях. Както навремето


подозрително Филчев си е затворил очите,



така и днешната му амнезия е достатъчно смущаваща, заради което трябва да се гледа с подобаваща сериозност на случилото се през онези години. Някои днес може и да са скептично настроени за това, че ще се стигне докрай и че с Октопода ще бъде приключено веднъж завинаги. Това всъщност е и желанието на кукловодите на криминалния преход. Те винаги са съумявали да се договорят с всяка власт през тези години. Но времената са други и място за отстъпление няма. В противен случай ще има не само още жертви, но и страната ни ще продължи да бъде в периферията на Европа. Убедени сме, че  управляващите не ще допуснат това, а още по-малко избирателите, които на последните избори показаха на партиите, свързани с този преход, че могат да бъдат изхвърлени от политическия живот, ако не сменят опорочените си лица и се откажат от методите на тайните договорки и престъпни действия, довели до срамното определение, че у нас мафията си има държава.

понеделник, 30 януари 2012 г.

Двуличието на преходните политици

Когато миналата сряда (25.1.) изпадналият в бяс лидер на ДСБ Иван Костов нарече вътрешния министър 6 пъти страхливец, на всички присъстващи им светна, че думите на Цветан Цветанов са попаднали право в целта. Командира губи равновесие винаги когато неговите тайни срещи и задкулисни договорки станат явни. Защото  той има две лица – едното пред избирателите, а друго пред кукловодите на криминалния преход. Точно по тяхна заповед е трябвало да се намърда веднага след изборите на масата на победителите. Не случайно тогава подопечният му Мартин Димитров говореше, че Синята коалиция държи златното ключе. И след като това не стана, някогашният преподавател по марксистка политикономия реши да влезе в съюз с бившата комунистическа партия и да бъде опозиция. Но... и до днес е готов заради облаги да играе зад гърба на новите си съюзници и тайно


да прави опити за договорки с управляващите


Е, не е ли правилно да бъде обвиняван в липса на морал!?
В първия парламентарен ден от седмицата червено-синият съюз поиска премиерът да даде обяснения за полицейската акция, при която 25 маскирани служители на МВР арестуваха  нямащо намерение да им оказва съпротива семейство в опит то да бъде уличено в контрабанда на цигари. Заради настояване на опозицията премиерът да дойде за обяснения в парламента, вместо Бойко Борисов дойде Цветанов и директно обвини и червените, и сините в сътрудничество с Октопода. Вътрешният министър призова Костов да наблюдава внимателно процеса по делото "Октопод", "защото от него ще стане ясно какво се е случвало преди в държавата". После поясни, че основен свидетел по делото се бил обръщал със сигнал към Костов, който обаче не реагирал. После МВР шефът разказа как лидерът на ДСБ е ходил в кабинета му и му е казвал, че това, което прави Цветанов, не го е правил никой през последните 20 години. "В същото време обаче излизахте пред камерите и ми искахте оставката. Защо? Защото казвахте - ти си наш опонент, а политиката е мръсна работа", допълни министърът. Е, при такава неочаквана и рядко допускана в политиката откровеност как да не излезеш от нерви...
 Ето какво каза преди време в сутрешния блок на Нова телевизия Костов за Цветанов:”... Но не е такъв случаят с г-н Цветанов. Той има свойството много мъжки, много решително,


смело да постави главата си в торбата,



грубо казано. Той е инвестирал себе си във войната с организираната престъпност. Това го виждат всички хора и на всички това им прави много силно впечатление. Той е показал самопожертвователност като политик. Много рядко нещо за българската политика, изключително рядко...” Водещата изглежда не слуша какво точно й казва Костов, а пита това, което предварително си е подготвила: „Вие бихте ли се жертвал в една кандидатпрезидентска кампания?” Костов обаче продължава да говори за Цветанов: ”Не, не, ние говорим за неговата самопожертвователност в смисъл, че той е инвестирал себе си, т.е. заложил е себе си в тази битка с организираната престъпност. Това не  е заради президентските избори. Не го е направил с оглед на политическата си кариера. Той иска да приключи този въпрос. Аз го познавам от тази му страна, работя с него непрекъснато. Ето, и вчера имахме среща, такава, в която обсъждахме въпроси, сигнали, за които аз ще съм му благодарен веднъж да спомене публично за това сътрудничество, защото дължи... Нека той да говори, да не говоря аз. Но ние му помагаме съществено.”
От тези откровения на бившия премиер се вижда, че той признава вътрешния министър за първия, който прави нещо съществено в борбата срещу престъпността, нещо повече, казва за него, че си е сложил главата в торбата. (Подтекстът дори е, че той самият никога не би го направил в такава степен, което е факт). Освен това Костов си признава, че е чест гост в кабинета на министъра. Редно е да попитаме,


кога говори истината Командира


Всичко, на което ставаме свидетели, всъщност е отвратително. Тези политици (сред които е Иван Костов), които днес най-много настояват поповете да се покаят, бившият президент и неговото вице да се скрият вдън земя, защото са помилвали убийци, са най-виновни за неслучилия се като в други бивши соцстрани преход.  И вместо да си посипят главите с пепел и да напуснат постовете си, като отстъпят местата на млади хора, техните лидери с един необясним от гледна точка на политическата логика мазохизъм искат всичко да се срути, но те да останат на топлите си местенца. И кой знае защо са си наумили, че атаките срещу управляващото мнозинство ще им донесат желаното оцеляване в собствените им партии. Но те не си дават сметка, че колкото по-дълго време са на постовете си, толкова дълго ще продължи недоверието на избирателите към партиите, на които те насила искат да са лица. 
Може ли някой да повярва на човек, който тичаше към военна болница с букет цветя и кутия бонбони, за да поздрави човека, за който казваше, че е от подземието. После радостно правеше лицеви опори, за да видят всички колко е пъргав в чупките. И накрая, разбира се, се отметна…


Никак не е смешно, тъжно е…

Накрая ще кажем и още нещо. Този път номерът им няма как да мине и заради все по-нарастващото влияние на глобалната мрежа. Тези политици можеха да съществуяват единствено зад Желязната завеса, чиито рожби са всъщност. Зад Берлинската стена всичко ставаше скрито покрито. И единствено елитът живееше добре. След демократичните промени те се опитаха да се пребоядисат, като сменят овчите кожи с капиталистически. И да си карат по същия начин – с подставени лица и в дясно и в ляво. И всички да носят бремето на бившия режим, и да са еднакво оцапани. А накрая пак с добре познатия рефрен „ние пак сме същите, ние пак сме тук” като птицата Фенкис да се появят целите в бяло и да поискат доверието ни. Но както онзи френски генерал е казал през 1916 г. в битката за Вердюн и ние ще кажем „No Pasaran!

петък, 27 януари 2012 г.

Авгивиите обори на Марин

Нова престъпна небрежност изплува от авгиевите обори на президентстването на Георги Първанов. Оказа се, че той не е упълномощил през втория мандат вицето си Ангел Марин да изпълнява правомощията си. Това обезсилва всичко, което е подписвал той. Включително и скандалните помилвания на убийци.
Ще кажем направо – писна ни от некадърници с претенции, но с нюх към задкулисните ходове. Някой трябва да опере пешкира за тези си действия. Прокуратурата е тази, която трябва да се заеме с всичко, което се е случвало по време на десетгодишния мандат на Ловеца с двете имена. И с неговото вице, разбира се. Крайно време е двамата, които посрамиха най-висшия български орден „Стара планина”, да получат подобаващи за тъмните им дела наказания.

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Орден за помилване на убийци

Над сто и петдесет престъпници, осъдени за жестоки убийства, са помилваните от бившия вицепрезидент Ангел Марин, получил скандално най-висшия орден на страната „Стара планина“ в края на мандата си от експрезидента Георги Първанов. Сега става ясно защо този списък от 533 помилвани лица беше една от най-строго пазените тайни на „Дондуков“ 2. Една мощна бригада от убийци на свобода е сериозен ресурс, с който кукловодите могат да клатят държавността. Тези хора са сред нас. Затова не трябва да се учудваме на случващото се напоследък – на зачестилите палежи на коли, на новите отвличания, на бруталните грабежи и убийства, предимно на възрастни хора. Редно е да попитаме защо червено-синият съюз си мълчи за това. Но няма да го направим, защото чрез Марин диригентите на криминалния преход поддържаха тяхното статукво. Ясна е целта им – Октопода да продължи своето безгрижно съществуване. Но ще припомним думите на Марин, че връща ордена като генерал от Българската армия и вицепрезидент на България, за да запази не само своята „лична чест и достойнство, но и честта и достойнството на хиляди хора, на България“. Каква наглост - да си служи с името на родината ни и да се подиграва с хилядите пострадали от помилваните от него престъпници! Достойните български генерали, загинали за тази изстрадала страна, биха се преобърнали в гробовете си, ако можеха да научат какви ги е вършил бившият вицепрезидент...
Добре би било прокуратурата да се самосезира и провери тази публична информация.
На практика с действията си бившият вицепрезидент е обезсмислил труда на хиляди от системата на МВР и правосъдието. Защото от изнесените данни става ясно, че освободените могат да поставят под заплаха не само живота на близките на жертвите, но и да извършат нови още по-чудовищни престъпления. Отговорност за това вопиющо безобразие трябва да се потърси и на самия Марин. И той да получи съответното наказание, за да бъде обеца на ухото за всички, които дръзнат да помилват убийци заради тайни сделки и тъмни намерения.
Има и още нещо, което си заслужава да коментираме: "В списъка имената на помилваните фигурират с инициали, тъй като Законът за защита на личните данни не позволява те да бъдат огласявани", съобщават агенциите. Не може получаването на наказанието да става с публичен процес, а помилването да остава скрито. Иначе излиза, че не е срамно да кажеш за какво е осъден някой, но е срамно да кажеш за какво е бил помилван.
Що се отнася до политическата отговорност, тя ще се види от последващите действия на опозицията. Но сме скептично настроени. Защото, както те се ослушваха за това, че техен парламентарен съветник е бил един от Килърите, така ще си затраят и сега, както отбелязахме по-горе. А какво да кажем за един помилван ромски бос, който побърза да обяви още от затвора, че ще подкрепи Ловеца с двете имена за втори президентски мандат. Гарван гарвану око не вади. Това обаче трябва да се знае от избирателите. Защото без тяхна помощ няма как да бъдат отрязани пипалата на Октопода, а политическите му маши да бъдат изхвърлени на бунището. Някои от тях е крайно време да получат и раирани костюми.

понеделник, 23 януари 2012 г.

Внимателно с популизма, др. Първанов

Едва ли връщането в панелката на тъщата е най-доброто решение за бившия президент Георги Първанов. Но неговият популизъм е добре познат. Не може и да бъде друго след като се оказа, че пред избирателите е с едно име, а пред кукловодите – с харамийски псевдоним. Пък и нали червените баби трябва да бъдат трогнати, заради завръщането му в партията. И най-вече за предстоящата битка със сегашния лидер на левицата. Хората обаче знаят как се кри десет години на „Дондуков“ 2 и не си мръдна пръста за тях, макар че обещаваше да бъде социален президент. И се появяваше сред тях единствено, за да размаха пръст на управляващите и да поддържа рейтинга си. С който на изпровадяк се оказа, че много се гордее. Какъв срам всъщност. Да оправдае десетгодишното си нищо неправене с някакви си цифри, при това твърде хипотетични. За съжаление с това дребнодушие няма да се приключи. Пак ще слушаме лицемерните му думи. Този път обаче зад гърба му няма да е могъщата институция. Някой от тайните, скрити там, може да станат явни, а и липсващите страници от досието му могат да се появят.

Катарзисът от ДС миналото

"Изпълнете се с дух на смирение пред Божията десница, която крепко пази България от явна гибел, където я тласкат нейни безумни синове. Смирете се пред дадените изкупителни жертви за независимостта на милото ни отечество и въздайте Богу Вседержителю и Спасителю сърдечна хвала за чудесно проявената милост към нашата земя. В дните на най-големи злощастия Бог показа с ясни и дивни знамения, че България е под Негова закрила. Изчадията направиха всичко, за да погубят държавата ни, но Бог я спаси от тази явна смърт. Те бяха турили под купола на „Св. Неделя" толкова много взривни вещества, че за миг да умъртвят няколко хиляди родолюбиви български граждани заедно с цялото правителство и Н. В. Царя. Но Божията ръка препобеди, спря разрушителното действие на голяма част от взрива и запази живота на държавниците, на хиляди богомолци, на наше смирение и на съслужившето с нас духовенство, а заедно с това свободата и независимостта на родината ни. Възнесете из глубины сердца благодарствени химни на Бога Спаса нашего и молете се със съкрушено и смирено сърце, щото Той да не лишава от Своята милост нашия многострадален народ...”
Припомняме тези думи от историческото послание по повод на кървавия атентат в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. на тогавашния български екзарх Стефан и митрополит на Софийска епархия не за друго, а за да напомним, че катарзисът от терористичното минало на бившия тоталитарен режим и пипалата неговата Държавна сигурност, който Българската православна църква сама избра (предоставяйки списъка на Висшия клир за проверка на Комисията по досиетата), има своите дълбоки традиции. Затова и не се съмняваме, че от скандалните разкрития за агентурно минало на повечето митрополити тя ще излезе по-силна и единна.
Както и сме убедени, че новият президент Росен Плевнелиев ще освободи всички ДС посланици, които бившият държавен глава, поради своите зависимости, бранеше напълно безсмислено повече от година.
Фактът, че пловдивският митрополит Николай поиска в събота (21.01.) прошка от името на съгрешилите показва, че пречистването в БПЦ вече е започнало. Преди време точно митрополит Николай написа писмо до Комисията по досиетата, в което поиска да му бъдат посочени свещениците агенти на ДС в неговата епархия. Ето как той обясни това: „Същинската причина за искането ми е, че не мога да позволя в редиците на Христовото войнство да има лица, които са

нарушили клетвата пред Бога

да пазят неговото стадо, и са извършили тежко прегрешение да предадат християнин на гонение и преследване от светската власт. От друга страна, съм длъжен да помогна на онези свещенослужители, които по стечение на обстоятелствата и въпреки волята си са попаднали в примката на „лукавия”, за да се отърсят от зависимостите.”
Ще припомним също така, че митрополит Йосиф още през 2008 г. в драматична изповед се покая за агентурното си минало. Същото започнаха да правят и други негови колеги от списъка. А като четем и бележките на оперативните работници, от разработките им се вижда, че някои от тях
не са били склонни да сътрудничат
като митрополит Неофит например. Очевидно е също така, че режимът добре се е постарал в църквата ни да няма такъв водач като главата на полската църква, който по-късно като папа Йоан Павел Втори допринесе за падането на Берлинската стена. Но сме сигурни, че след прошката ще последват и други оздравителни събития във висшия клир. Например канонът на 30-то апостолско правило казва: „човек, взел епископския си сан със съдействие на властта, да бъде отлъчен от църквата”. Разбира се, до такава крайност толкова бързо едва ли ще се стигне, но от техните решителни и безкомпромисни решения зависи връщането на доверието към тях от страна на миряните. Тайнството на ритуалите в църквата трябва да бъде запазено, но тя ще спечели много, ако при очакваните промени в нея тя се

отвори и направи максимално прозрачен

изборът на нови митрополити при неизбежния нов Църковен събор.

Както смята да го направи президентът Плевнелиев, предавайки на живо по интернет заседанията на бъдещите Съвети към президентството и обявявайки имената на кандидатите за нови посланици, месеци преди те да бъдат назначени, за да може тези, които са го избрали на поста, да ги одобрят или не. Няма как висшият клир да се скрие зад високите стени на Семинарията или на Светия синод и да взема решенията си на тъмно при днешните възможности на Мрежата. Но нека да оставим църквата сама да реши. Те знаят много добре какво е написано в светото писание: "Комуто много е дадено, много ще му се и поиска".
Не може да не отбележим и факта, че скандалът около агентурното минало на митрополитите е и зле прикрит опит кукловодите на криминалния преход отново да останат скрити зад гърба на потърпевшите. Не случайно на преден план излязоха обвиненията срещу БПЦ, а това, че точно тя взе решението да предостави списъка, както и да промени становището си за сурогатното майчинство, остават незабелязани. Затова точно в този момент на равносметка трябва ясно да се каже как и защо са били вербувани хора от висшия клир. Хората трябва да знаят защо тогавашният режим се е месил брутално

в делата на църквата.

И защо висши служители на ДС пишат, без да им мигне окото, в спомените си, че църковните служители при подаването на молба за сътрудничество са били карани да подписват декларация, че не вярват в Бога. Звучат цинично и думите на бившия шеф на Шесто управление Димитър Иванов, че се отплащали на митрополитите не с пари, а с „уиски и бонбони”. Смущаващи са и оправданията на Кирил Котев, бивш водещ офицер от ДС, вербувал трима-четирима от митрополитите, че службите са ги търсили с цел укрепване на християнството у нас: „Основните аргументи бяха, че трябва да се подпомогне църквата да работи по-активно. По това време имаше опити на външни псевдорелигиозни центрове да проникнат у нас. Тези вербувани митрополити не са работили срещу църквата. Те имаха за задача да активизират религиозната дейност в своята епархия. Друга тяхна задача беше да намерят подходящи младежи и да ги отведат да станат монаси”, разказва офицерът от запаса.
Основните документи за задачите и структурата на ДС, които са публично достояние вече, говорят съвсем друго – че целта е била църквата да бъде смачкана и поставена в услуга на режима, а миряните да бъдат отблъснати от нея. Затова говорят и не само

множеството избити и пратени в лагери свещеници

но и разрушените храмове. Ще припомним, че на столичния храм „Света София” има паметна плоча, посветена на близо 120 избити свещеници, повечето без съд и присъда.
Що се отнася до външната намеса – имало е такава и тя също е видна от документите. Те недвусмислено показват, че чрез ДС Москва е имала амбицията да измести Константинополската църква и така руската църква да се превърне в един „православен Ватикан”. Първият й опит да направи това е на Вселенския събор през 1947 г., но усилията й се провалят заради началото на Студената война. По-късно руската църква все пак успява да подчини православните църкви. В опитите си да изпълни плана си Москва да стане „трети Рим”, тя се нуждае от Българската православна църква, и за тази цел съдейства за сваляне на схизмата от нашата църква.
Могат да бъдат посочени други факти, за да се разбере кои са истинските сатрапи на БПЦ. Така, че дяволът не трябва да бъде търсен само сред вербуваните митрополити.


Затова накрая нека да завършим отново с думи от онова историческо послание на българския ездарх Стефан:
Изкоренявайте от своите сърца всяка горделива помисъл, понеже гордостта е извор на всеки грях и „мерзост е Господу всеки, който има горделиво сърце" (Прит. 16, 5). Поради това и „ Бог на гордите се противи, а на смирените дава благодат" (Иаков. 4, 6). Учете своите деца на смирение, незлобие, състрадание, човеколюбие, отечестволюбие, а най-вече на страх Господен, понеже, както казва премъдрият Соломон, „със страх Господен става уклонение от злото" (Прит. 16, 6).”

вторник, 17 януари 2012 г.

Митрополити под пагон

Държавна сигурност сме ние самите, защото сме, както се изрази един дипломат, когото имах щастието да чуя, той рече, че ние сме под българско робство, не под робството на Държавна сигурност, а под българско робство, частен случай на което е тази Държавна сигурност, за която говорят. Какво значение има кой, къде е бил, в чия сигурност, при положение че е такъв, какъвто е, преди да влезе в нея и след като е излязъл от там."
Цитираме популярния народопсихолог д-р Николай Михайлов и бивш десен депутат не случайно. И не защото вкупом сме съгрешили и сега ще им сърбаме попарата, както се опитват да се оправдаят за дереджето ни кукловодите. А защото всеки носи своята отговорност за случващото се. Затова и изобщо не се изненадваме на поредната порция оповестени агенти на Държавна сигурност. Скандално е, разбира се, че духовниците са подписвали декларации, че не вярват в бога, при вербуването им, както твърдят висши служители на тези служби. Но е можело да не подпишат и никога да не станат това което са. В крайна сметка за резил. Така че българското робство не e дошло свише.
Затова ето какво ще кажем в заключение:
И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“, е написано „Иоан“ 8:32 на светото писание. Сега агентите на ДС от висшия клир вече са освобедени от тази си зависимост. Свободни са обаче и миряните да решат дали да се изповядват и слушат проповедите на тези, които са били рупор и тайно ухо на бившия комунистически режим.

Большой шлем за Георги Първанов

Тут слово взял Георгий Пырванов и устами своего переводчика заявил на русском:

- Позвольте использовать неспецифическую терминологию и сказать, что подписание всех этих договоренностей обеспечило нашей стране большой член.По сути высказывание выглядело верным, но форма заставляла задуматься насчет того, что президент Болгарии как-то все таки переволновался за эти два дня.Через несколько минут один болгарский журналист, задавая вопрос своему президенту, сказал:- Бридж - игра сложная, и выложить “большой шлем” непросто...Только теперь стало ясно, что господин Пырванов имел в виду “шлем”, а не то, чем в России измеряется как твоя собственная состоятельность, так и состоятельность твоей страны.
Припомняме показателния текст на руския вестник «Коммерсантъ» № 6(3823) от 19.1.2008 не за да коментираме как са се развили руско-българските енергийни проекти под вещото ръководство на отиващия си президент, а за да му напомним, че стремежът му за постигането на бърз политически „голям шлем” вече му изиграва лоши шеги, които ще го изхвърлят на политическото бунище за радост на сегашния партиен лидер на БСП Сергей Станишев. Няма да се спираме подробно на гафа с награждаването на неговото вице с най-висшия български държавен орден. Ще поразсъждаваме обаче върху любимата му хватка за измъкване, като


прехвърля топката в отсрещната сграда



която на практика участва формално в това награждаване. Тези евтини трикове са характерни за човек, който е превърнал опортюнизма в своя втора природа. Няма как да бъдеш Първанов пред избирателите, а „Гоце” пред бившата репресивна машина на комунистическия режим Държавна сигурност и да не действаш по този начин. Самият факт, че още в началото на прехода научният работник Първанов се опитва да се измъкне от лапите на ДС, макар че преди това с охота им е сътрудничил, показва колко удобен може да бъде той за тези, които бързо скриха червените знамена и облякоха вълчите кожи на дивия капитализъм. И те, разбира се,


не пропуснаха да използват тази негова зависимост



за да го включат в своята игра. В Кърджали още помнят как в началото на прехода предвождаше националистически митинги на ОКЗНИ. За тези, които са забравили, ще припомним, че съкращението означава “Общонароден комитет за защита на националните интереси”, а митингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. Първанов беше говорител на ОКЗНИ, през 1990 г. е техен кандидат за депутат във Великото народно събрание, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент. Днес за никого не е тайна, че тази организация бе създадена в лабораториите на ДС. Не ни изненадва и активното участие на Първанов тогава, като се има предвид, че от комисията по досиетата бе разкрита принадлежността му към репресивната тайна служба на бившия комунистически режим. Нима той като историк не е знаел за онези забележителни думи, казани от Апостола: “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение”.
А какво да кажем за писмото, което Първанов като лидер на БСП написа на Слободан Милошевич в негова подкрепа и как


дейно участваше в антинатовските митинги в края на деветдесетте



години на миналия век и после как се отметна, като се опита да омаловажи някогашното си положително отношение към режима на Милошевич.
Но нека се върнем към последните му изцепки. Онзи ден той гордо заяви, че бил създател на тройната коалиция, но с лекотата на фокусник отхвърли всякаква отговорност за нейния провал.  Оправданието бе, че било отхвърлено тайно негово предложение към тогаващния премиер да се отиде на нови избори, веднага след приемането ни в Евросъюза.
Истината обаче е по-различна. Кукловодите са поискали нов премиер не за друго, а защото Станишев е започнал да се измъква от тяхната опека. Не случайно в една грама, оповестена от „Уикилийкс” на бившия американски посланик Джеймс Пардю, посветена на организираната престъпност в страната ни, взаимодействието й с политиката и икономическите придобивки на групировките, в прав текст се казва, че през 2001 г.



„Кюлев подпомогна и финансирането на успешната президентска кампания



на лидера на БСП Георги Първанов”.
Хубаво е да се запитаме и защо в последните изяви на Ловеца с двете имена липсва темата за посланиците агенти на бившите тайни служби, чието отстраняване той блокира повече от година. Още когато в началото на миналата година гледаната от милиони зрители немска обществена  телевизия ZDF в специално предаване посочи Първанов не само като сътрудник на бившите тайни служби, но и като човек, който пази посланиците агенти на ДС, трябваше  да му светне, че вече е нежелан в страните членки на НАТО и от кумова срама да подпише указите. Той обаче не го направи, разчитайки на помощта и съпричастието на тези хора към готвената от него нова политическа кариера. Впрочем Първанов сам си признава за тези си намерения: „За БСП промяната е от изключителна важност, промяната е нужна, за да могат хората да повярват, да си върнат изгубеното доверие…Приветствам това, че Станишев стана лидер на ПЕС, това е част от една дълга линия на много политици за социалдемократизирането на БСП и за ставането й част от Социнтерна и от ПЕС – каза Първанов…Ще се занимавам преди всичко с политика, това е нещо, което мога”…
Това обаче не е много сигурно. Защото преди това отиващият си президент трябва да отговори на много въпроси, които поради възможностите за влияние на президентската институция са били прикривани. Например преди няколко дни бившият гард от НСО Николай Марков декларира пред ТV7, че



Първанов е надминал по ловни подвизи комунистическия диктатор Тодор Живков



По думите му около 200 души излизали с президента на един лов, имало е и специална оръжейна с пожеланото от държавния глава ловно снаряжение и това струвало на данъкоплатците милиони. Имало е и поръчки за горива, за които нямало прозрачност.
Известно е, че правилата в БСП са други, не само защото тази партия е обвързана с бившия режим, но и заради установените в нея традиции за издигане в йерархията. Ако обществеността знаеше, че Първанов е агент „Гоце”, едва ли щеше да получи втория мандат, независимо от партийната подкрепа. Сега той може (за което обаче имаме достатъчни съмнения) да бъде номиниран за лидер на БСП. Може да участва в надпреварата за първия пост и със свое протеже, за което загатва. Сигурно ще видим и сантиментални сцени при неговото завръщане на сбирките на „Позитано”. Отсега може да кажем обаче, че няма значение той на кой ред ще стои там – на последния, както сам предложи, или на първия. По същественото е, че  няма никакъв шанс да се върне в голямата политика. Не само защото с излизането му от президентството се затваря една страница на криминалния преход. Но и защото избирателите няма как да бъдат излъгани отново. 

понеделник, 16 януари 2012 г.

Кьорфишеци за ляв реванш

Лидерът на БСП Сергей Станишев най-после разбра, че постът му не е за вечни времена. И че отиващият си президент Георги Първанов дори вече не чака да свършат последните му дни на „Дондуков” 2, за да атакува пряко човека, който сам сложи на този пост преди повече от десет години.
Лошата новина и за двамата е, че въображението им стига само дотолкова, че да водят битката помежду си на гърба на управляващите. Тук те неизбежно ще се издънват. И вече го правят.  Само за два дни Първанов така се оплете в гафове, че на всички им светна колко мимолетна може да бъде властта за хора, които отдавна са забравили кой ги е избрал.
Като твърди например, че неговият сблъсък със сегашния премиер предстои, 


Първанов не казва това като бъдещ свободен агент, 


а го говори най-малкото като кукловода, а защо не и като новия стар лидер на Столетницата. Няма да се спираме на откровено популистката фраза, че неговата амбиция била „България да има по-добър, по-силен, компетентен, отворен премиер, който наистина ще приляга на изключително тежките задачи, пред които страната ще бъде изправена от 2013 г. нататък." Защото ако той си бе изпълнил обещанието да бъде социален президент, контролираните от него правителства през тези години нямаше да получат такъв мощен наказателен вот на парламентарните избори през 2009 г., а и наследникът на поста му, щеше да е негово протеже. Видя се, че две и половина години след изборите, никой не иска да чуе за отиващия си криминален преход и избирателите мощно го отхвърлят.
А какво да кажем за гафа със шуробаджанашкото награждаване на вицето му с най-високия български орден „Стара планина”. Начинът, по който отиващият си държавен глава се опита да се измъкне, прехвърляйки топката в правителствения двор, само показа защо той има две имена - едно пред обществото, а друго (което той бе скрил) за кукловодите. Този случай, огласен подобаващо, само показва защо Първанов няма морален политически шанс. Но какво ще реши партията му, е друг въпрос. Това, което се вижда на повърхността обаче, е показателно за нравите там.
"Лидер не означава непременно формален ръководител", каза още Първанов по повод първия пост в БСП. На въпрос дали той ще бъде лидерът, а Станишев председателят, президентът отговори: "Не, БСП ще спечели, ако бъдем мъдри, достатъчно разумни, за да си разпределим ролите. Защото всеки има своята сила. Единият навън в Европа, другият тук."
Едва ли Станишев се е усмихнал щастливо, като е прочел това. И двамата знаят, че сегашният лидер на БСП е само временен председател на европейските социалисти (ПЕС) и никак не е сигурно дали ще запази този пост през есента. Освен това думите на Първанов са твърде менторски по отношение на сегашния лидер. Пренебрежителното му отношение може и да цели да омаловажи израстването на Станишев. Всъщност затова и твърдим, че той не се обръща към премиера  с „Бойко, идвам!”, а думите му са насочени съвсем конкретно към лидера на БСП: „Сергей, идвам!”
Отстрани погледнато, изглежда малко като хвалипръцковщина, но за ослушващия се червен елит това е знак, че трябва да подготвят оцеляването си и с единия, и с другия. Както навремето чугунените глави бяха сменени с опортюнисти, загърбили лявата идея и превърнали се в червени мандарини, така днес тази върхушка трябва да се погрижи за себе си, жертвайки единия или другия.




Лоши новини има и за Станишев. 


Най-малката от тях е неговата предстояща смяна. Логично погледнато, след пет поредни изборни загуби няма какво друго да очаква. Факт е, че вместо да остави младите да се развиват само в социалната мрежа, той  ги загърби и предпочете да си създаде свой приятелски кръг. Съботните размишления на разбързалия се червен лидер, изказани на заседанието на Националния съвет на партията, само показват колко тънък е ледът, по който той стъпва. Ще пропуснем употребата на сравнения с покойния севернокорейски диктатор Ким Чен Ир, защото те само ни напомнят колко обвързани са бившите комунисти с наследството на тоталитарното минало. Но не може с лека ръка да отминем пораженското сравняване с управляващата партия. Може ли да бъде реална алтернатива БСП, когато вместо да посочи


конкретни предложения за измъкване от кризата


залага на отрицанието, при това с популизъм, който избирателите неколкократно са отхвърляли. И лъжи като тази, че социалистите били в подем, защото зад техния провалил се кандидат за президент стояли един и половина милиони избиратели. Няколко пъти беше посочено, че всъщност избирателите на БСП са намалели, а гласовете за Ивайло Калфин са дошли от другаде.
Истината е, че Станишев пропусна да увлече след себе си младите социалисти, за да има днес на какво да се опре. Те вече са го отхвърлили и усилено търсят своите нови представители на „Позитано” 20.
След дъжд качулка е и призивът на Станишев за следване на лява политика. А отхвърлянето на тезата на Първанов, че няма ляв или десен изход от кризата, както и идеите за "правителство на национално съгласие, спасение, експертност и пр." само показват какъв огромен разнобой съществува в самата БСП. От друга страна пък, неспоменаването на името на човека с двете имена през цялата съботна сбирка, се приема единствено
като детинско перчене пред старите партийни хищници
Не можем да пропуснем и оценките на Станишев към управляващите, че се занимавали с политическо инженерство и тактиката им била да разделят и противопоставят партиите една на друга. Само че паметта на хората не е чак толкова къса, че да не си спомнят кой и по кое време създаде тези партии ментета, които сега съвсем естествено си отиват, но вдигат вой до бога, защото не се наредиха на трапезата на победителите.
По-същественото е друго - че Станишев премълча за новия стар парламентарен съюз между БСП и Синята коалиция, който шества през цялата минала година, шества и до днес.
А можеше да го


отчете като успех на криминалния преход


Можеше също да съобщи за какво ще бъде обещаният от него пореден вот на недоверие към управляващите в съучастие с десните. Този път обаче Станишев не обели нито дума за това. Замести го с любимата хватка от началото на прехода – БСП да подготви правителство в сянка. Ще кажем лаконично: рибата е още в морето, а слагат олиото в тигана. Не случайно и неформалният лидер на разпадналата се Синя коалиция Иван Костов вече не избързва да се изхвърля с искане на вот на недоверие. След провала на последните избори за президент и местна власт червените и сините разбраха, че съюзът им се приема враждебно в обществото. Затова и усилията, които опозицията хвърля, са насочени главно в запазване на разклатеното статукво в собствените им партии.
Но пътя да оцелеят, който са избрали, като се крият зад гърба на управляващите и хвърлят вината за собствените си неуспехи само на тях, е твърде погрешен. И ще им изиграе лоша шега. Съпартийците им ще направят всичко възможно да си намерят лидери, които ако не съумеят да ги извадят от блатото, в което са затънали, то поне да дадат шанс на нови лица.

събота, 14 януари 2012 г.

Поучителен скандал

Циркът с награждаването и връщането на орден „Стара планина” от вицепрезидента Ангел Марин всъщност е една поучителна история. Тя ще е обеца на ухото за всеки следващ български президент и идва  броени дни преди встъпването в длъжност на новия държавен глава Росен Плевнелиев.
Със сигурност скандалът ще е и един от последните щрихи към портрета на един бивш агент на тайните служби, загърбил обещанието си да бъде социален президент, но за сметка на това превърнал институцията в символ на шуробаджанащината и поставил я в услуга на криминалния преход. Изобщо не се учудваме на пъргавината, с която се опита да прехвърли топката в отсрещната сграда. Но може ли някой да вярва на човек с две имена. Каквото и да каже за свое оправдание, зад него винаги ще наднича сянката на бившата Държавна сигурност.
Няма да преразказваме как преди повече от 100 години се е родила българската наградна система. И че един от първите, който е бил награден, е турският султан Абдул Хамид Втори, защото е дал  на българите във васалното си княжество възможността да имат свои ордени. Ще кажем само, че султанът е слагал ордена при всички свои официални срещи в знак на уважение към младата държава. Няма да споменаваме и цялата плеяда от герои, които са били награждавани. Но се надяваме в бъдеще тези, които награждават, както и награждаваните,  да не се срамуват, а да бъдат еднакво горди пред лицето на народа си.

сряда, 11 януари 2012 г.

Залпът на "Аврора" и гладните кокошки

Гузен негонен бяга. Тези, които добре капитализираха властта през последните 20 години, така са си плюли на физиономиите, че щом чуят звъна на сребърници, веднага им се привиждат призраците от сладкото минало и са готови да вменят своите грехове на всеки, когото могат да очернят, за да не останат сами с тях.
Декларации, отнасящи се до субсидията на независимите депутати, дадоха удобен повод да се спусне отново червено-синята мъгла. Не че не се очакваше, но ни омръзна от евтини трикове. Сякаш не знаем, че точно по време на червеното правителство на Сергей Станишев бяха приети поправки в Закона за политическите партии, регулиращи финансовия поток на парите за независимите депутати. За да не бъдем голословни, ето точния текст:
Според чл. 25, ал. 3 от този закон при промяна на членския състав на ПГ държавната субсидия се предоставя на формациите, към които независимите декларират принадлежност. В закона няма изрична забрана партиите да връщат тази субсидия на независимите депутати.
С това би трябвало да се приключи и изобщо да не се поставя този въпрос. Но популизмът на наследниците на комунистическия режим и макиавелизмът на тези, които се борят да седнат на стола на бившия преподавател по марксистка политикономия Иван Костов, са убедително доказателство, че скоро няма да се разделим с многоглавата ламя на криминалния преход. След всяка отсечена глава се появява нова, още по-хищна.
Нахално е тези, които дълги години бяха маши в ръцете на задкулисните кукловоди, днес да си служат с морални категории. Знае се добре, че те отдавна са оперирани от това. Доказаха го и последните избори, на които се видя, че избирателите категорично се обявиха против съюза между БСП и Синята коалиция, шествал през цялата 2011 г. Това че тези стари партии не са си взели поука, си остава за тяхна сметка. Но и не трябва да се чудят защо и в техните къщи гори пожарът на недоволство и разединение, изхвърлило някои от тях зад борда на 4-процентната бариера.
Можем да добавим и още нещо ­ че за първи път в този парламент бе сложен край на партийното номадство и безпринципното създаване на нови формация вътре в пленарната зала. Няма да се спираме сега и на отхвърления веднъж завинаги проблем с гласуването с чужди карти. Но тези две победи на демокрацията, с които червено-синята мъгла нарочно не се справи, сега се пропускат от техните лидери. Но и това е обяснимо. Гарван гарвану око не вади, когато става дума за белите, които съвместно са сътворили и най-вече заради услужливото подаване на топката от парламент на парламент, от мнозинство на мнозинство, през целия криминален преход.
Естествено е, че със зъби и нокти ще се опитат да върнат старото статукво. Но както се вижда, никой не им вярва. Едните ще си останат със залпа на Аврора, а другите, както е казал народът, като гладни кокошки просо ще сънуват.

понеделник, 9 януари 2012 г.

Беззъб опозиционен януари


Беззъб опозиционен ще е новият политически сезон, който започва тази сряда (11.01) с новата сесия на Народното събрание. Управляващите разполагат със стабилно мнозинство след една декларация на 9 независими народни представители още от миналата пролет. В края на годината това мнозинство е станало още по-стабилно след като други шест народни представители (Валентин Иванов,Стоян Иванов, Огнян Пейчев, Калина Крумова, Цвета Георгиева и Кирил Гумнеров, бивши депутати от АТАКА), са декларирали принадлежност към ГЕРБ. Напоследък мнозинството има подкрепа и от петимата народни избраници, останали от разпадналата се група на РЗС. Това означава, че на практика правителството разполага в парламента с подкрепата на 137 депутати. Тенденцията дори е тази подкрепа да се увеличи след евентуалното разпадане на парламентарната група на АТАКА, която бе разтърсена от вътрешни сътресения в края на миналата година.
От сега е видно, че наличието на такова солидно мнозинство ще обезсмисли и дискредитира всеки опит на опозицията да бламира пленарните заседания с излишни популистки дебати. За съжаление, вместо да се оправдават парите на данъкоплатците, като се приемат законите (това, за което всъщност са избрани депутатите), със сигурност сблъсъкът между тях ще е още от първия ден. Най-лесно е да се намери подходящия повод затова. Не е изключено дори да има драматични схвътки с изключването на микрофони и намесата на квесторите. Но и това няма да е изненада, заради факта, че Октопода губи позиции, а неговите генномодифицирани продукти, трябва да оправдаят зависимостите си от него (въпреки желанието на една част от тях да си намерят нови господари).
В средата на този парламент избирателите вече няма как да бъдат подведени. Те видяха кои са палячовците и ги наказаха на последните избори за президент и местна власт. Лош бе резултатът и за партиите от очерталия се съюз през миналата година между БСП и Синята коалиция. Проблемът и на едните и на другите е, че

често стъпват на динени кори

Спомняте ли си, например как лидерът на БСП се издъни с отношението си към Българската православна църква, когато в края на миналата година заяви, че тя „не е част от държавата и няма защо да участва в това посмешище, което се разиграва” по повод на дискусията дали да се извадят поповете, доносничели на ДС. Тогава Станишев подкрепи позицията на Светия синод да откаже отварянето на досиетата на църковните служители. Само че самата църква, усетила, че политиците се опитват да трупат дивиденти на неин гръб, се отметна от намерението си да се противопостави на комисията по досиетата и и оказа пълно сътрудничество, като предостави за проверка списъка на висшия клир. С този ход БПЦ се измъкна достойно от ситуацията, докато Столетницата остана с пръст в уста. Може дори с известна ирония да се предположи, че разигравайки червените, църквата си връща на бившите комунисти заради тоталния терор на който са били подложени светите служители по времето на соца. Така че, когато лидерът на БСП обявява намерението си да внесе още в началото на тази сесия нов вот на недоверие срещу правителството, трябва да има предвид, че пак може да бъде подхлъзнат. Изборните резултати карат всички участващи в комплота срещу управляващото мнозинство

да преосмислят позициите си.

За някои от тях това ще е последният шанс да минат четирипроцентовата бариера. За други, ще е бавене на топката, докато решат вътрешните си проблеми. А за Станишев всяка допусната от него грешка, ще налее вода в мелницата на опонентите му в партията, които след 20 януари, когато Георги Първанов напусне президентството, ще бъдат с един в повече.
Ще пропуснем встъпителния политически цирк, който се случва в началото на всяка нова сесия и често отнема целия пленарен ден. И ще се съсредоточим в това, което се очаква да бъде гласувано още в първия месец. То е достатъчен повод, за да нажежи страстите между парламентарно представените политически сили. Законът за гражданската конфискация, както е познат в обществото, или Закона за отнемане на имуществото, придобито по неправомерен начин няма начин да не предизвика бурни дебати. Дискусията, която се разрази миналата година за него показа, че

конфискацията на имущество преди да се е произнесъл съдът

е неприемлива за кукловодите на криминалния преход. Управляващите този път обаче са си подсигурили нужното мнозинство, (което се пропука при предишния опит и сред подкрепящи ги независими депутати). Този закон се наблюдаваспециално и по механизма за сътрудничество и оценка от Брюксел, защото през февруари се очаква междинния доклад на Европейската комисия, предхождащ окончателния през лятото.
Втората писта, по която управляващите ще продължат да налагат своите позицииq са промените в закони, свързани със социалната политика. В края на миналата година президентът наложи най-вероятно последното си вето в десегодишното си пребиваване на „Дондуков” 2. С него той върна измененията в Кодекса на труда, приети преди Коледа. Управляващите едва ли ще се съобразят с него, въпреки аргументите на държавния глава, че може да бъдат засегнати редица международни договорености. Ветото всъщност цели по-скоро да осигури бъдеща подкрепа във вътрешнопартийната битка на Първанов на някои работодателски организации. Затова, въпреки витиеватостта на формулирането му, ветото няма да се приеме в пленарната зала и законът ще бъде прегласуван.
По-интересен за разглеждане като перспектива е внесеният от председателя на парламента проект за промени в конституцията на България, добил популярност като Пакта за стабилност, или Пакта „Дянков“. Така или иначе той трябва да бъде гласуван, макар и след като Европейският съвет уточни окончателно новата финансова рамка, по която страните членки, трябва да работят. Всяка промяна в конституцията обаче изисква мнозинство от две трети, каквото в момента управляващите нямат. Затова по тази тема ще се наложи нов кръг от предварителни разговори. Носят се слухове, че цената за тези приемането на пакта „Дянков” ще е експертно правителство. Но това се отхвърля от основни играчи като ГЕРБ и БСП. Известно е обаче, че в критични за страната моменти, като например войната в Югославия, ДПС е гласувало в полза на НАТО и Европейския съюз. Така че

категоричното противопоставяне на пакта

от страна на червените може да си остане само за тяхна сметка.
От любопитна гледна точка е интересно как през новия политически сезон ще продължи роенето в парламента и дали и АТАКА (след разпада на РЗС през миналата година) ще оцелее като парламентарно представена сила. От това имат полза единствено от БСП. Очаква се още през първия работен ден социалистите да попитат не е ли нарушен правилникът на НС заради обявената принадлежност на шестимата атакисти към ГЕРБ. Но и това ще е буря в чаша вода, защото както в много такива случаи по ирония тълкуването че субсидията следва депутата е внесено (и прието по-късно) от Павел Шопов, депутат от АТАКА.
Каквото и да се случи през тази сесия, дори да се стигне до скандални изцепки и схватки, то това едва ли ще навреди повече на авторитета на свещенната сградаq на която пише „Съединението прави силата”. Избирателите не само че са претръпнали след миналогодишните водни шоута в нея, но все по-ясно виждат кой работи в техен интерес и кой не.

Броженията в опозицията

Те са толкова силни в двете стари партии БСП и разпадналата се Синя коалиция (СДС и ДСБ), че се вижда отчаяние в последните напъни техните лидери да запазят партийните си постове. Най-видима е паниката в БСП. Лидерът на партията Сергей Станишев в края на миналата седмица привика на „Позитано” 20 участници в младежкото обединение на партията. На него той откри по твърде прозрачен пополустки начин топлата вода като заяви, че “БСП е узряла за идеята да има повече млади хора в депутатските листи, в ръководството й.” Нека само си припомним какво се случи в същата тази партийна централа, когато миналата есен техният кандидат за кмет на София Георги Кадиев обяви своя листа от съветници, състояща се предимно от млади хора. Не само че бялата партийна врана, бе нападната от чугунените глави, но и по-късно бе провалена на изборите, предимно от своите. Кадиев подаде оставка след провала си и вече е проблематично дори оставането му в партията. Младите в БСП не искат това да се случи и с тях - да бъде използван тяхната енергичност и след това да ги захвърлят, за да може

машите на Октопода да запазят постовете си.

Разбира се, това което върши Станишев, е след дъжд качулка. Едва ли с голи фрази той ще може да привлече на своя страна достатъчна подкрепа, за да запази поста си, особено след като Георги Първанов се върне в партията. На всичкото отгоре се готви и нов ляв проект, в който провалилият се на пет избори лидер няма как да се внедри. Докато, според хората, които вече възстановяват структурите на социалдемократическото движение, същото не може да се твърди за Първанов, който отдавна им помагал задкулисно.
Лошите новини за Станишев ще дойдат и от самата парламентарна група, където вече разслоението е факт. Затова и признанието му, че в нея гъмжи от интриги е истинско, но закъсняло. То само доказва слабостта му като най-дълго управлявалия лидер на БСП в годините на криминалния преход.
Интересно е и

как ще се развие разпадът на Синята колация

и коя от двете партии ще съумее да оцелее, като влезе самостоятелно в следващия парламент. На пръв поглед изглежда, че авторитарния Иван Костов има предимство и ДСБ е по-стабилната партия. Той самият се опитва да внуши това не само на своите, но и на ослушващите се близо 2 милиона десни избиратели, които загърбиха през последното десетилетие синята идея. Само че тъй като той е носителят на основната вина за разпада на дясното, „стабилността” му е на глинени крака. Младите, които по подобие на Станишев, той ухажва със семинари, едва ли приемат като чиста монета „обединителните” му действия, гарнирани с апаратни хватки, като например кооптирането в ръководството на популярните Прошко Прошков и Светослав Малинов. Те разбират, че реанимирането на Синята коалиция минава единствено

чрез пращането на Командира на заслужен отдих

в Драгалевци. Костов, дори когато е губел, е съумявал да запази своя интерес. Затова за нас е по интересно какво ще се случи от приятелската ръка, която той хвърля към неуспялата кандидат президентка Меглена Кунева, заради получените от нея близо 500 000 гласа. Самата Кунева вече се самообяви за „дясна”. Само че и двамата си знаят, че този неин „успех” няма как да се повтори. По известната като мадам Yes лидерка на новото обединение „България на гражданите” нанесе смъртоносен удар на своите от НДСВ, които я подкрепиха със структури и финанси. Тя покани само неколцина от тях в бъдещата си партийна формация. И това със сигурност ще и изиграе лоша шега.
Що се отнася до Мартин Димитров, той със сигурност едва ли през тази година ще играе по свирката на червено-синята мъгла, тъй като се видя, че парламентарният му съюз с БСП и сляпото подчинение на Командира доведе до плачевният резултат на техния кандидат за президент, който напълно маргинализира сините и ги остави на политическото дъно.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Църквата не е дъвка за обществото