След като ни сюрпризираха с арка, (каквато може да се купи от “Али експрес” и се ползва предимно за сватбени тържества) като я поставиха на храмовия площад срещу входа на църквата “Александър Невски” и ни напрегнаха да гадаем какво означава надписът “Светлината в нас”, не спряха дотук. Въпреки вълната от майтапи в социалните мрежи. Прибраха рамката, но се появиха дървени бъчви, след тях продължиха изненадите с доста големи греди, разположени по ул. "Цар Иван Шишман", на тротоара точно пред централния вход на 133-то училище "А.С.Пушкин". Накрая, посред зима, вместо елфи, ангелчета и елхички, грейна над главите ни костенурка, заобиколена от медузи...
Няма да коментираме нито подигравките, нито последвалите обяснения и оправдания на “арттружениците”. Но ще попитаме столичния кмет и общинарите – с такива украси ли ще посрещнем новата година, или това е номер, с който искат да отклонят вниманието от неспособността да започнат работа в полза на гражданите, повече от месец след изборите. Това ли е европейският град, който ни обещава кметът Васил Терзиев!? Или е поредната измамна пушилка, на която ставаме свидетели, вече няколко години, след като президентът ни натресе тази група, наречена от него по-късно “шарлатани”.
Лъхащата от всяко начинание безпомощност и натрапчива некадърност ни кара да се надяваме, че правилното решение е нови избори, най-малко за общински съветници, за да дойдат такива, които ще заработят в полза роду. Добре е политиците, не само от опозицията, но и тези от “конституционното мнозинство”, както и избирателите, да си помислят докога трябва да търпят, тази безпардонна наглост, каквато не сме виждали дори в мутренските времена.
И като приключат с промените в конституцията, приемането на бюджета, както и някои закони, свързани със онези милиарди по Плана за възстановяване и развитие, (които други страни отдавна усвоиха), да разтурят “сглобката” и да се поеме по нов път – било чрез преформулиране на политическото пространство в парламента или – нови избори.
Не им щем нито светлината, нито искаме незрящите да се чудят как да преминат покрай разхвърляните греди, и костенурката не искаме да ни радва в студените зимни вечери. На изпроводяк нека си ги вземат със себе си и пренесат там откъдето са дошли. Каквито и други простотии да замислят, няма да могат да вдигнат безподобната тъма, виснала над града тази Коледа.
Но от кумова срама биха могли да намерят някъде по общинските складове и извадят от нафталина онази коледна украса, която Виена ни подари в знак на приятелство. Сигурни сме, че тя ще ни донесе поне малко радост, каквато заслужаваме.
