Общо показвания

сряда, 24 ноември 2021 г.

Партиен миш-маш или прагматични професионалисти

Неделята на последните за тази година избори донесе поредните емоции за партийните фенове, но и радост от слънчевия ден на увеличаващото се мнозинство негласували.

Те изпълниха уличните кафенета, магазини или предпочетоха да се разходят из парковете и близките планини. Няма да коментираме дали тази празнична глъчка не е поредният шамар за политиците. Но със сигурност е знак към тях, че мимолетното бягство от действителността няма да реши нарастващата житейска несигурност.

Затова обявените от изборните победители консултации между представените от партийните експерти по секторни политики за програмно правителство са навременни. Те със сигурност ще влязат в полезрението на очакващата излизане от задълбочаващата се криза общественост. Всъщност това, което се видя от определящите политическия живот назначени управляващи, бе, че изборите печелят тези от тях, които дадат надежда за промяна. И губят всички, които излъжат очакванията на избирателите. 

Погромът и дори изхвърлянето на някои от тях от политическия живот се дължи единствено на това, че те предпочетоха да дадат сражение един с друг заради личното си его, а не за “ползу роду”, както очакваха тези, които им дадоха доверието. Резултатът бе нелицеприятен, защото се видя, че партийното боричкане е дотегнало на всички до такава степен, че застрашава парламентаризма.

Една фейк новина за бъдещ кабинет, отхвърлена от организиралите и водещи преговорите, показва, че партийните строители не са се отказали да използват липсата на силно мнозинство, за да прокарат едно ново статукво. Или най-малкото създаването на кабинет, диктуван от поредните прищявки на лидерите им. На всичкото отгоре – до един с неясно бъдеще заради подадените оставки.

Със сигурност правителство, обединено около обща програма, не само ще буди доверие, но и ще изолира шумно воюващите помежду си политически “динозаври” в тесния кръг на партийните им орбити. Изводът е, че ако радетелите за промяна не искат да се търкулнат по вече познатия от началото на демократичните промени път на редуващи се “наши” и “ваши” правителства, те трябва да съставят кабинет не от партийно зависими, а от доказали се технократи, икономисти, юристи и експерти по образование и здравни грижи.