Добре, че приключва и този парламент. Гаф след гаф, гарнирани с отблъскващи обиди. И политическо компрометиране. Мнозина от тези, които минаха между капките и не бяха окаляни, със сигурност ще се замислят дали да се кандидатират отново. Разбира се, няма да се учудим да видим в следващия парламент пак същите рушители на човешкото достойнство. А и на парламентаризма.
И докато “те са пак тук и пак са същите”, не може да очакваме промяна, защото целите им са елементарни - да станат мандатоносители, а разбирането им за реформиране на съдебната власт е да бъдат отстранени нелицеприятните им. Носителите на такъв подход, обвит с фрази като “искаме мнозинство” и “борба с мафията”, не са нищо повече от байганьовското, “стани, за да седна” и “дай ми Солунската митница”. А избирателите им са последна грижа.
Всички видяха, че актуализацията на бюджета беше приета в едва ли не последния ден на този парламент, след 10 часово заседание. И добре че се прие, за да се потуши временно надигащия се народен гняв. Демонстрациите този път нямат нищо общо с миналогодишните хепънинги, те са резултат от липсата на отговорност от избраниците на народа и прибързаните, но обслужващи новото задкулисие, решения на назначения служебен кабинет.
За деветдесет и девет процента от българите няма никакво значение къде ще е “бюрото”, което сега “обслужвало” главния прокурор. Подобни себични интриги, на които станахме свидетели през краткото време и на този парламент водят единствено към отблъскване на избиратели.
Затова много ще сбъркат новоизлюпените политически играчи, ако си мислят, че това няма значение и е достатъчно партийната гвардия да отиде до урните. В най-новата ни история сме били свидетели как сигурни победители “изненадващо” са се проваляли. И как спечелилите с “малко, но завинаги”, са изчезвали от политическия хоризонт. Новите сценаристи, които разпалиха този пожар, да не се надяват, че той ще продължи, докато им е угодно. Няма начин - дори само защото са налудно убедени, че като карат по тротоара, ще избегнат катастрофата на улицата.
