След една седмица на безсмислени упражнения на тема “зелен сертификат”, народните избраници приеха с голямо мнозинство между управляващи и опозиция първите мерки за справяне с енергийната криза – мораториум за цената електроенергията за битово потребление и временна комисия, която да намери най-оптималното решение. Със сигурност бързото решение беше изненада и може да звучи популистки, но то е полезно преди всичко като знак на загриженост към изплашените и вече негодуващи потребители. Знак е, че може да се върне духа на парламентаризма, а оттук и започне възстановяването на авторитета на народното събрание.
Сигурни сме, че сега ще завалят поредните черни прокоби, както и вече започна да се случва. Но това е нищо в сравнение с избухването на бунтове посред зима, поради невъзможност за плащане на сметки. Няма да коментираме възможните други икономически мерки, които биха могли да се въведат, като например намаляването на Данъка за добавена стойност и дори премахването му, както вече направиха други европейски страни, за да се компенсира евентуалното увеличение на цената на тока. Това трябва да обмисли внимателно и предложи създадената временна комисия.
Всъщност, началото на тази пленарна седмица възстанови диалога в парламента – при това не за чешене на личното и партийното его, както бе в предишните провалили се поради тази причина парламенти, а в полза на тези, които са им гласували доверие, за да им решат проблемите. Ясно е, че винаги ще има губещи и пак ще има недоволни. Но обществеността има нужда от надежда, че обещаната промяна няма да е “стани, за да седна”, а ще е в полза на хората. Не само за онези, които са под чертата на бедност, а за всички.
И не на последно място, нека не си затваряме очите, че енергийната криза, сполетяла цяла Европа, не само нашата страна, нанесе най-големия удар на бизнеса. Но не на целия - имаше далавери, от които някои се обагатиха, токът, вместо да остане у нас, подпомогна чужди икономики. Това трябва също да бъде пресечено от народните избраници. Правилата трябва да важат за всички, а не някои да са “по-равни” от другите.
