Общо показвания

петък, 31 декември 2021 г.

Оптимистично за новата година

Едва ли е учудващо, че след година на ожесточено противопоставяне на политическия фронт социолозите също дават противоречиви прогнози за настроенията на българите през новата година. Според едни “глобалните нива на надежда и щастие леко намаляват спрямо миналата година, а страховете за предстоящи икономически трудности остават високи.

Според други “едва 14% от българите смятат, че отминаващата година е била добра за България, но близо половината гледат по-скоро с оптимизъм към следващата 2022 г.” Всъщност едва ли има някой от нас, който да не се е сблъскал челно не с политически, а с жизненоважни проблеми. Не може да е друго, след като до този момент повече от 30 000 българи са загубили живота си от пандемията и въпреки това сме на последно място в Европа по ваксинирани. Всички виждаме как цените растат и няма засега изгледи енергийната криза да приключи бързо. Инфлацията е на път да стане двуцифрено число. А бизнесът е настръхнал. 

На този фон празничното настроение не секва, магазините, моловете и заведенията са пълни. Чужди туристи пристигат на тълпи в зимните ни курорти, окуражени от либералните мерки, евтините цени и възможността да карат ски, защото на други места в Европа няма да имат тази възможност. Дали това не е “пир по време на чума”, ще стане ясно по-късно. Не за друго, а защото продължаваме да си мислим, че ще се разминем само с “грипче” 

И все пак има място за оптимизъм. Причината за това е, че най-после имаме редовен парламент, който въпреки традиционните ежби се зае да решава проблемите на хората. Имаме и правителство, което също дава положителни знаци. И макар да се вижда, че опозицията няма да чака сто дни и вече си има програма как да се противопоставя, няма съмнение, че жизненоважните теми започнаха да обединяват политиците.

Страната ни няма нужда от бомбастични обещания, а от последователни стъпки за излизане от блатото, в което до голяма степен сами се вкарахме. Има нужда не от изчегъртване, а от солидарна отговорност, каквато вече се очаква. Едва ли ще може да се очаква през новата година лозунгът на Народното събрание да ни обедини напълно. Но със сигурност на мнозина почна да им омръзва да вървим напред по трудния начин. Силно се надяваме младото поколение, което влиза в политиката, да внесе нова енергия. Но нека да не си мислят, че всичко започва от тях. Видя се колко кратка може да бъде народната любов. Затова и шансът освен в солидарна отговорност е и в търсенето на разбирателство по пътя, който води към национално благоденствие.