Отсега е ясно, че и в новия парламент, ще присъстват депутати, които ще продължат да рушат. С простотии и въпреки призивите за диалогичност. В пленарната зала на предишните две, макар и кратки народни събрания, не влязоха избраници, които да върнат доверието в политическата класа.
Напротив, те го сринаха до заплашваща националната сигурност ситуация. Причината затова е изцяло в партийните строители и най-вече в манипулаторите, които искаха да се домогнат до властта – предимно тези, които на гърба на новите лица се опитват да седнат на трапезата, а някои от тях да се спасят от заслужено правосъдие.
Не само случилото се в парламента, но и необичайните за страната ни няколко изборни кампании, както и месеците на служебни правителства, показаха, че промяната няма да е лесна. От една страна, заради окопалите се във властта десетилетие бивши управляващи, но преди всичко, заради избрания радикален подход на “изчегъртването”, следван от новите разпореждащи се с властта.
Това, че нищо старо не е забравено, се вижда и в последните дни, демонстрирано от няколко назначени услужливи министри, които се опитват да ни убедят, че натрапената им за лична “правота” може да се упражнява, въпреки законите на страната. Очевидно им се е усладило да управляват, макар и не по волята на парламента. Но самият факт, че пленарната зала не можа да роди правителство, би трябвало да им подскаже, че методите им на действие не отговарят на действителните възможности. Нищо чудно скоро да се наложи да отговарят за неправомерните си действия.
Има и още нещо – този път парламентарните избори съвпадат с президентските. И ако заради конституционните правомощия през последните месеци държавният глава бе силната фигура, то след изборите ситуацията може да се промени. Реални са очакванията за нов президент, въпреки високия рейтинг на сегашния и неизвестността на неговите основни конкуренти. Най-вече, заради отблъскващото взимане на страна от него и противопоставяне на едни срещу други българи. Затова преизбирането му е несигурно. Били сме свидетели на подобно развитие.
Промяната може да настъпи и въпреки президентския избор. Има призиви за диалогичност и сваляне на “червените бариери”. Успешното съставяне на правителство ще ограничи възможностите за влияние и ще върне представителните функции на президента. Хората усещат по джоба си, че кризата е в ход и заради парламентарното безвремие. Затова и очакванията са този път “рушителите” да са малцинство, а разумните да се обединят и излъчат кабинет. Който да печели народното доверие, като решава проблемите, а не да обслужва новите олигархични мераци.
