Чия промяна продължават!?

Едно е да получиш служебно власт и да променяш управлението на държавата и съвсем друго да я получиш през народното доверие. Особено след гръмкия провал на “партиите на протеста”, който е на път да върне бившите управляващи отново във властта. Разочарованието от дошлите с хъс да “изчегъртват”, но самовзривили се със собствените си словесни простотии площадни звезди, със сигурност ще изхвърли някои от тях от политическия живот. Не случайно в отчаянието си вече говорят за обединение с получилите обществена популярност и правещи политически прощъпулник нови играчи. Едва ли обаче ще се стигне до обединение. Най-малкото защото ще е подхлъзващо “прегръщане” и “съживяване” на смъртоносно наранили се. От друга страна, идващите за да “продължат промяната”, трябва да последват демонстрираното “спиране на крнчетата”, с убедителни политически действия, вече извън властта, на народен терен, където техните уж “съмишленици” от протеста също се провалиха.

Първата публична заявка на “продължителите”, обаче не е обнадеждаваща. Нищо ново под слънцето. Номерът “ние имаме кауза, който я приема и защитава, е с нас”, “Ние сме добрите, те са лошите”, е …познат от векове. Но с връщането на правилата на демокрацията след 10-и ноември у нас, тези, които я искаха, не я получиха, поради липса на опит, а и на ресурс. Вместо това им беше натрапен псевдокапитализъм, гарниран с мутри и чалга. С правила диктувани от задкулисието и създадени от тях икономически групировки. За късмет, поради невписването в правилата на Свободния свят, всичките им политически проекти се провалиха. Включително и тези с “демократична” опаковка.

Сега двамата нови претенденти за народното доверие твърдят, че ще изпратят в небитието натрапеният ни “див капитализъм”. А и докато бяха служебно назначени, показаха, че може да се работи според правилата на демократичния свят. Но тепърва ще се види дали това е достатъчно, за да получат подобаващ за намеренията им вот. И дали няма около тях и чрез тях да се домогнат до трапезата на властта преследвани от закона олигарси.

Единствената новина, при това очаквана, бе подкрепата за нов мандат на сегашния президент. А от многократно повтарянато досега твърдение, че той не им се е бъркал в работата им като министри, може да се приеме като върнат жест. Какво би се случило, ако президентът не е преизбран, не е актуален, но много интересен въпрос, предвид на неприсъщите за един държавен глава политически амбиции.

Има вече и лоши сигнали: няма как да очакваш подкрепа от застрашените да останат без работа работещи във въглищните тецове в Маришкия басейн и съответно миньорите в мините, след като първо им обещаеш газова централа, после се отметнеш, защото си разбрал, че милилиард и двеста милиона ще идат на вятъра и в крайна сметка с нищо да не ги обнадеждиш, защото тепърва ще търсиш решение...

И ако някои “месии” от началото на прехода успяха да изкарат цял мандат, а последният – десетилетие, балонът на дошлите от уличните протести “спасители”, се пукна бързо. Това трябва да имат предвид самонареклите се “продължители”. Народната любов в информационния век е кратка и непостоянна.