“Едно добро дело”, по думите на здравния министър, е на път да приключи. Или отново да разпали нови страсти.
Решението на правителството детската болница да се установи в известната като бивша “правителствена болница” “Лозенец” е нещо като и вълкът да е сит и агнето цяло. Ще има обединение на болницата с досегашното СБАЛ по Детски Болести „проф. Д-р Иван Митев“ така че да може да се надзирава строителството. От друга страни болницата ще продължи с досегашната си лечебна дейност, ще развива и детската трансплантация, както и преподавателската дейност в университета. Ще бъде закупен и супермодерен протонен ускорител за лечение на ракови заболявания.
Няма да коментираме бързата реакция от страна на болницата, че решението не е много добро. Нито ще коментираме идеята за протонния ускорител. Но това, благовидно покрито с добри намерения решение, обявено от станалия известен със спорните и противоречиви действия министър, със сигурност е колкото добро, толкова и смущаващо.
Факт е, че обществеността ни се умори да очаква най-после страната ни да има модерна детска болница. Особено неприятни бяха разразилите се през годините политически спекулации. Ясно е също, че каквото и решение да се вземе, винаги, по типично български обичай, ще има недоволни, които гръмко ще изразяват несъгласието си. Но от друга страна министърът, който успее да построи тази болница, ще остане в историята. Защото от десетилетия виси един строеж на недостроена и архитектурно нефункционална сграда, символ на неспособността на здравните власти да решат този наболял проблем.
Истината е, че сегашният министър е добре да остави на своя приемник да построи болницата. А не да го поставя пред свършен факт. Или което е по лошо – да се наложи ревизиране на обявения план за строителството на детската болница. Така че нека не избързваме да се радваме. Но същевременно да приемем това решение на назначения служебен кабинет като знак не само към бъдещия редовен кабинет, но и към народните избраници да направят хубав коледен подарък на нашите деца.
