Във време на разклатен национален идеал, на противопоставяне на едни българи срещу други и опасно дълга политическа безпътица Денят на народните будители е повод да припомним, че решението да се отбелязва този ден е възникнало сред духовната разруха последвала поредица от пагубни за страната ни войни преди близо сто години. И тогава, и днес стремежът е бил да се събудят сънародниците ни с помощта на просветителите първопроходци светите Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много българи – изправили се със светлината на буквите и знанието срещу робството и безправието.
Няма да престанем да се надяваме, че тези от които зависи просперитетът на държавата, ще се вразумят и ще призоват на този празник за национално помирение и общи усилия за преодоляване на сполетелите ни беди. Досега това не се случи. Напротив, всеки един от националните ни празници през последните години бе използван за унизяване на българщината и потъпкване на заветите на просветителите. Не в полза роду, разбира се, а за лично благополучие.
По всичко личи, че Бай-Ганьовската политиканстваща кохорта, служеща си с лъжи, престъпващи законите, осланяща се на шуробаджанащина, на назначени послушни управляващи и сянката на правни и други зависимости, се е устремила отново към онова, което народът сполучливо нарича “стани, за да седна”.
Пак нищо ново под слънцето ли!?...
Всъщност, имаше един светъл лъч във все по-просташки развиващата се предизборна борба, въпреки безмилостното настъпление на пандемията. И това беше преди дни, когато бившият премиер подаде ръка на президента за общи действия в битката срещу Covid-19, грубо отхвърлена. Това, разбира се, няма кой знае какво значение, защото тези, които са на първа линия са си същите - и при бившите управляващи, и при назначените такива. Но би било друго, ако политиците не робуваха на политически цели, защото цената се измерва в загуба на човешки животи.
Истината е, че нямаме нужда от “подбудители”, а от будители. Повтаряме, празникът е добър шанс, който не бива да се пропуска. В противен случай, библейският казан с катрана си стои. И дяволите са там - чакат поредните грешници. Време е и тези, които определят избраните, да не разчитат на глупави хепънинги, на спасители отвън или на жонглиращи с демократичните ценности олигарси. И най-вече да не си измиват ръцете с дежурното оправдание, че от тях нищо не зависи. Всеки един от нас може да събуди в себе си духът на будителите, които почитаме. И да продължи делото им така, че страната ни отново да е единна и просперираща.
